Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,8 резултата

Една дъждовна нощ

Тя наблюдаваше как той спи. Беше 4 сутринта и все още беше тъмно. Сънят за нея така и не дойде, защото просто не можеше да откъсне очите си от него. Спящ сънливко. И се беше сгушил до нея, прегръщайки я закрилнически. Пфу, закрилнически... По-скоро като една голяма мечка, уловила плячката си. Но тя ...
rHathaway (Калина)
rHathaway
Проза » Еротична
1.9K 4

Душа

Ако някой те обича истински, той не би те поставил в опасност. Една влюбена жена не би причинила болка на мъжа си и не би го упреквала за бедността му. Иван Стефанов така и не можа да вникне в смисъла на тези думи. Да, простичкият Иван! Тъжен факт бе, че той не беше по-интелигентен от български селя ...
Dufy12 (Ани)
Dufy12
Проза
1.2K 2

Изгубен

Изгубен
Той е добър човек.
В погледа му имаше и тъга, и някаква безумна лудост. Изгубен сред човешката жлъч от омраза, търсеше себе си. Въплъщаваше се в различни роли и играеше ли играеше - всеки път по-добре, и всеки път по-тъжен. Другите не го разбираха, но той не се и стараеше да бъде разбран. Ум ...
Hisi-didi (Христиана Христова)
Hisi-didi
Проза
870 2

Помощник Хъдсън 1

Отначало всичко вървеше по план. Изследователският кораб „ТР–17” кацна успешно на пранетата, чиито ресурси трябваше да бъдат проучени, и екипажът се зае да монтира сондите. Работата често спираше заради бурите, които връхлитаха изневиделица, вдигайки огромни облаци червеникава прах. Но като цяло сер ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Фантастика и фентъзи
922 1

SOS

Оня ден седнах и пия бира на една ограда до СОУ Любен Каравелов. Край мен минаваха хора, минаваха трамвай, минаваха кучета, котки, минаваше целият свят и всичко беше едно такова безтегловно. Не знам как да го опиша. По едно време, на ъгъла до кръстовището гледам Младен - лудия. Ръкомаха пак на колит ...
Lebovski (Лебовски)
Lebovski
Проза » Разкази
848 9

Където ми е мястото

С него сме се родили в един и същи ден, почти по едно и също време. Вероятно защото майките ни са били много големи приятелки, силно привързани една към друга, и открай време каквото направи едната, веднага го правела и другата, да не остане назад.
Да имах брат-близнак едва ли щеше да е по-различно, ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
872 4

Топлина за дядо

Бученето на пулсиращото столично движение ù причиняваше главоболие. Крачеше бавно, забола слушалки в ушите с отчаяна нужда спокойствие. След тежката работна седмица единственото, за което бленуваше Надя в петъчната вечер, не бяха шумни компании, кръчми, клубове, концерти. Искаше единствено тишина. Т ...
Hordalendingen (Ярослав Митков)
Hordalendingen
Проза » Разкази
802

Внимавай какво си пожелаваш!

Внимавай какво си пожелаваш!
Полицейска кола, виеше, крещеше и се заканваше на автомобилите наоколо. Плътно по петите ѝ линейката внимаваше да не изостане. Булевард "Драган Цанков" приличаше на пълноводна река, задръстена от гуми, пушек, ругатни и нерви. И в тая река като малки лодчици двете коли се ...
svobodey (Свободей Огражденец)
svobodey
Проза » Разкази
1.8K 1 3

Габи и Баги

Габи е вече на пет години.Тя е като чайниче пълно с кипяща вода-шумно, весело и игриво. Има очета- два зрели лешника и косица с цвят на мед. Изпод дългия й бретон шават две тънки веждички като месечинки. Но най-красивото нещо у Габи е усмивката и двете й трапчинки на бузките. Тя почти никога не слиз ...
ZAGORA (Диана Кънева)
ZAGORA
Проза » Фантастика и фентъзи
874

Любов и още нещо

Мирис на сандалово дърво... Беше навсякъде около мен, докато пристъпвах прага на уютния апартамент с въздишка на задоволство. Последните слънчеви лъчи на залязващото слънце се прокрадваха измежду белите копринени завеси и вятърът нежно полюшваше платовете. Чувствах се изтощена от дългия работен ден ...
rHathaway (Калина)
rHathaway
Проза » Разкази
1K

Под сянката на Стария бряст

Под сянката на Стария бряст
(репортаж от мястото на събитието)
Една, че две, че три, че даже четири весели години, пълни с радост и дружен смях, с поезия, песни и приятелски прегръдки, ний пак се тук събрахме, на поредната Национална среща на „откровенци“.
В подножието на „Сините камъни“, под сянкат ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Други
783 4

За дома

Болката в сърцето ставаше все по - силна. Колко е реална! - учуди се с частица от ума си той. Не беше се сещал, че "сърдечна болка" не е само израз. Напротив, с всяко вдишване болката растеше и се разливаше по цялото тяло.
А не се бе случило нищо особено, нищо специално. Той само бе видял как си вър ...
koral (Кирилка Пачева)
koral
Проза
726 2

Агресия

Стела се среса набързо и се облече за работа. Погледна телефона си и видя, че минава 8 часа. Ако не успееше да хване маршрутното такси, което току що бе спряло пред блока, най–вероятно щеше да закъснее. С бърза крачка тръгна към входната врата, но се спря и се върна да се напръска с марковия френски ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Разкази
730 2

Вещица част 5

Времето започна да захладнява, а небето придоби топли отенъци. Появи се лек вятър, който премина през короните на дърветата. Някъде в далечината се чуваше жалното гладно мяукане Бъги.
- По дяволите, Оливър, не го ли нахрани тоя досадник? – викаше Леа по брат си.
Но от Оливър следа нямаше. Този факт ...
TheThirdEye (Иветтт)
TheThirdEye
Проза » Фантастика и фентъзи
937

Днес пак ще вали

Днес пак ще вали, но ти с усмивка тръгни,
ръка протегни и дъждовна капка си хвани,
очи затвори и желание си намисли.
denisima - 19.06.2014 г.
denisima (Дени )
denisima
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
879

Липата

ЛИПАТА
Тя бе стройна, висока, никога не беше еднаква, но винаги красива. Променяше се със сезоните. Беше дом на много души и мъките им, и живота им.
Тя бе липа. Преживяла бе много бури, много зими. Често се взирах в нея през прозореца и си мислех как никога нищо няма да я свали на земята. Очевидно б ...
rali2000 (Ралица Костова)
rali2000
Проза » Разкази
1.4K 3

Надежда

"Надежда"
Ухае въздухът на аромат духовен и надежда откровена.
Светът земен пее с глас вълшебен.
Слънчогледи заспиват под залезни лъчи,
детски глас кънти из полята. ...
Afayaa (Деница Кръстева)
Afayaa
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
746

Здравей, Нина!

Здравей, Нина!
Пиша ти това любовно писмо за пореден път, но не намирам правилните думи за него.
Обичам те безкрайно... но всъщност не знам дали да започна по този начин. Както и да е, ще започна с думата "здравей" и след това ще разкрия чувствата си пред теб. Седя на канапето топло с чаша горещо ка ...
ivodim (Иво Димитров)
ivodim
Проза » Писма
1.2K

Септична яма - Партито2

- Тази вечер се отървах само със счупен зъб. Това дори развесели старшината на ротата, с когото бяхме в антагонистични отношения. На следващата вечер отново бях призован в стаята на началник-щаба. Този път ме повали с два пестника, свали колана и ми съдра кожата. Едвам се прибрах в помещението и явн ...
boky10 (Алекс)
boky10
Проза » Повести и романи
1.2K

Тъмните ъгълчета

Музиката в бара заглушаваше всичко наоколо. Беше толкова силна, че едвам чувах собствените си мисли. Бях адски изморен, а нощта бе в разгара си. Хората прииждаха и бях затрупан с поръчки. Беше тъмно, горещо и задимено от цигарите. Приятелят ми, който работеше до мен, от половин час флиртуваше усърдн ...
rHathaway (Калина)
rHathaway
Проза » Еротична
1.5K 1

Различните - част десета

ДЯДО ГРИГОР
Приех го за приятел преди около три месеца. Развесели ме още в началото. Прати ми покана за приятелство, а когато я приех, ме попита:
- Познаваме ли се бе, младо момче? За да ме търсиш, май знайш кой съм.
И като започнахме едни разговори... Позитивен, както и откъдето го погледнеш. Внукъ ...
nikjelev (Ник Желев)
nikjelev
Проза » Разкази
693 2

Нашите са виновни

Бяха си на село няколко дни, та се бях затъжил за някой и друг разговор с майка ми. Тя се все ще сподели някоя смехория или глупост дет я е свършил старият хъш. Той, дядо ми седемдесетака прехвърли, ама се не крoтна. Пък и не само че се е вдетинил, но е и подивял отвсякъде. Сигурно заради това, че о ...
Hordalendingen (Ярослав Митков)
Hordalendingen
Проза » Разкази
964 1

Еуфория

Стаята се въртеше, танцуваше свой собствен нереален танц около главата ù. Тя се опитваше да се включи, но всеки път щом направеше опит да се изправи и тялото й се пречупваше недоволно, принуждавайки момичето отново да се отпусне върху студения под. Мислите ù звучаха някак далечни, някак чужди. Ту за ...
xteahx (Теа Шадикс)
xteahx
Проза » Други
879

В миг на слабост

Женската въздишка наруши гробната тишина. Беше по-точно стон на отчаяние, отекващ в тъжната тишина. Като малко сиво врабче от тъжната есен, кацнало на клон, а след това отлитащо в далечината. Така се изгуби и въздишката. Сякаш потъна в необятността на мъртвешката тишина в стаята.
Женевив пристъпи ба ...
rHathaway (Калина)
rHathaway
Проза » Разкази
1.1K

Модерна Приказка за Титаник (Из Цикъла „Приказки от 1001 Евроатлантически Нощи”)

Евросъюзът Титаник отплува от европейския порт Маастрихт сред цветя, балони и шампанско с непоклатима самоувереност към Атлантическите брегове на Новия свят да търси кухите кули на сбърканите европейски ценности. Гордият свръхорел на титаничната европейска мисъл се носеше на вълните на щастието, уст ...
DMHristov (Димитър Христов)
DMHristov
Проза » Литературни очерци
1.1K 1

Просто човек

В крайна сметка какво сме ние? Кои сме ние?
Аз съм тяло. Тяло с душа. Обичам. Мечтая. Копнея. Боря се с живота.
Да, аз съм такава... Радвам се, смея, понякога дори през сълзи се смея...
Днес съм тук, за утре не зная... и точно поради това не спирам да мечтая. Обичам живота и го живея тъй както умея, ...
Galka12 (Галина Минева)
Galka12
Проза » Други
734

Ако имаше Световно първенство по футбол на животните

Цитати от коментари на мачовете:
„... Таралежите влизат много остро за всяка топка!”
„... Мечките проспаха всички положения в мача!”
„... След поражението, на вълците им идваше да вият от мъка!”
„... Лисиците успяха да излъжат тактически противника си.” ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Хумористична
650 1

Искам да съм рицар

И все пак борбата с вятърни мелници не е съвсем безсмислено начинание.
Падаш, изправяш се, нанасяш не много точен или прекалено слаб удар, но си твърде луд, за да се откажеш. Хмм... не, думата не е лудост, а необходимост. Да се доказваш, да знаеш, че вярваш в нещо, в себе си, в инстинктите си, да се ...
heartandsoul (Надя)
heartandsoul
Проза
938 1

Мисля за теб

Мисля за теб. Във всички нюанси на черното. Мисля за теб до края на всяка песен. Мисля за теб сякаш си до мен. Сякаш винаги си бил. Мисля за теб, когато ми е много тежко и когато съм безкрайно щастлива. След това се ядосвам, че го правя отново и отново, но не спирам. И те виждам – полусънно и съвсем ...
lady_rose (Единствена)
lady_rose
Проза
1.2K 1

Ножът е гумен

Израснах на село. Израснах е някак грубо казано, по-скоро - борих се с живота на село. Виждате ли, повечето хора се раждат и си имат мама и татко. Аз имах баба и дядо. Много ги обичах. Те бяха стари. После станаха възстари. Пред очите ми остаряваха. Ставаха все по-бавни и бавни. Моята мила баба готв ...
Lebovski (Лебовски)
Lebovski
Проза » Разкази
1.3K 14

Нощна пеперуда с бели криле - глава 1

- Вие сте много странен вид хора против закона. - каза непознатият.
- Казва се престъпници. - каза интервюиращият.
- Аз така си казвам.
- Ами значи имаш аутизъм.
- Не е вярно! ...
Mel-chan (Ирина Ковачева)
Mel-chan
Проза » Повести и романи
580

В очакване

Понякога се чувствам сама...
… и в самотата търся твоята ръка.
В някои моменти я намирам,
а в други – плахо си отивам
… и чакам... ...
chopper (Лили)
chopper
Проза » Други
807

Поглед

- Имаш ли го? – този въпрос винаги вбесяваше Лиъм. Толкова много случаи, свършени заедно и сякаш Дан все още не вярваше, че той се справя със задачата си.
- Имам го, естествено! – Лиъм отговори троснато и сложи камерата в скута на Дан, като се обърна да си сложи колана. Дан се ухили до уши и потупа ...
Rois (Събина Брайчева)
Rois
Проза
789

„На Елизе“

Мелодията се отронва от клавишите на пианото. В началото звучи малко нестройно, плахо и неуверено, но после бързо набира сила и зазвучава наоколо с цялата си прелест. Понася се из въздуха, лека и ефирна, като ангелска въздишка. Достига всяко ъгълче на стаята и го изпълва, а накрая полита навън през ...
Mariq_Vergova (Мария Вергова)
Mariq_Vergova
Проза » Фантастика и фентъзи
1.6K 2 10

Жерав залеза прегърна

Дойде поредна пролетна вечер, в която Ехо отново потъна в своята тиха пурпурна печал докато прибираше съдовете след вечерята на дома, който я приютяваше като зла мащеха след ранното ѝ осиротяване.
Господарските дъщери, Зора и Върбов пух, се смееха на нещо отвън, а старата прислужница Криле побърза д ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Разкази
877 1 1

Септична яма - Партито1

И
пак е понеделник, и пак се стягам за селото. Задачата за тази седмица е да налея колоните, затова прогнозата за дъжд до средата на периода никак не ме ободри. На бетона не му вредеше, но терена щеше да се размекне, а газенето на кал, ако не е с лечебна цел, не причислявах към удоволствията. С тези ...
boky10 (Алекс)
boky10
Проза » Повести и романи
1.4K 3

Големия

Големия усещаше, че са му скроили номер. Беше го яд и му идеше да откъсне главата на някого. Подозираше кой е инициаторът на шегата, но не беше абсолютно сигурен. А и да беше сигурен, какво? Онзи можеше да прави каквото си поиска. Нали беше шеф.
Големия беше висок 207 сантиметра и тежеше 146 килогра ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Еротична
2.2K 1

Промяна

Момичето погледна в огледалото. Там я гледаше една непозната и стройна жена.
Това не беше тя!
Очите ù бяха големи, красиви и любопитни.
Черните къдрици падаха свободно върху гърдите ù.
Тя беше изпълнена със самочувствие. Тя беше силна! ...
moonstone (Димитрина )
moonstone
Проза » Други
996

***

- Откъде идваш? - попита момчето.
- Не знам.
- Не може да не знаеш. Винаги трябва да знаеш откъде идваш. Аз, например, идвам от мама и тате, те са ме създали.
- О, аз помислих, че ме питаш как стигнах дотук...
- Ако исках да те попитам това, щях да го направя. Вие големите прекалено си усложнявате ж ...
heartandsoul (Надя)
heartandsoul
Проза
807 1

Ограбен живот - продължението - 25-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 25-та част
Всяка моя надежда, колкото и слаба да беше тя, вече се изпари като капка вода на горещ котлон. Нямаше причина да не вярвам на Вичонти. Напротив! Откакто го познавах, той никога не се беше лъгал в предположенията си. Може да имаше някакво незн ...
emo2 (Емил Стоянов)
emo2
Проза » Повести и романи
933 6