Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.6K резултата

Клонинг

-Искам да науча повече за тази планета, Джон! - кресна императора.
-Бяха изкарали от строя всичките ни сензори. - каза Джон със сведена глава.
- И нищо ли не можахте да свършите? - попита императора едва сдържайки се да не извика.
- Пуснахме биомеханична клетка, клас "Имитатор".
- Чудесно! Сега само ...
niatko (niatko)
niatko
Проза » Фантастика и фентъзи
774

Огледална истина

Огледалното тиктакане на часовника безутешно отброяваше ударите на пулса му. Колкото повече се заслушваше в този досаден звук, толкова повече осъзнаваше, че не оставаше много до края на живота му. Всеки удар монотонно се забавяше, а в ушите му часовникът започваше да спира времето.
- Значи това е да ...
Cvii (Цви Д)
Cvii
Проза » Повести и романи
1.1K

Коледна приказка

Зима е. Навън всичко е покрито с пухкав сняг. Часът е малко след 8 вечерта и госпожа Гроувър приготвя малката си племенница Саманта за сън. Родителите на момиченцето са излезли на разходка, затова леля му се грижи на него. Сами е вече в леглото и слуша как през полуотвореният прозорец се чуват гласо ...
shisu (Ралица Марангозова)
shisu
Проза » Приказки и произведения за деца
2K

Отшелник

Отшелник
Бележка от автора:
Настоящата книга е нищо повече от художествена измислица - един, така забавен, първи опит в писането, така че няма тайни общества или план за унищожение на света.
Или има?
"Приятели? За какво са ти приятели в този живот? ...
The-Exile (Алекс)
The-Exile
Проза » Повести и романи
948 1

Танцуващи снежинки

Танцуващи снежинки...
Пеперудeно-цветни с непринуден пируети...
Толкова леки... Неочаквано грациозни и бели..
Като въздушен танц на поети...
Танцуващи снежинки... ...
chervenokosa (Галя Кутулева)
chervenokosa
Проза » Други
1.3K 2

Муза на повикване

Писателят унило зяпаше през прозореца сивото декемврийско небе, и се чувстваше в пълен синхрон с мрачната гледка. Сивотата го изпълваше все повече и повече като лепкава отровна паяжина, която улавяше и задушаваше и най-незначителния зачатък на ведрост и оптимизъм.
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.1K 1 7

Приказка без край

Имало едно време в една много далечна страна прочут разказвач на приказки. Селцето, в което живеел, винаги било изпълнено с детски глъч, защото макар вече стар и немощен, той все още успявал да привлече вниманието на децата с чудните си истории. Всеки следобед мъдрият старец обичал да сяда на пейкат ...
vitality2 (Мария)
vitality2
Проза » Приказки и произведения за деца
1.3K

Hypervisual 🇬🇧

Hope is...
Her, in the mind's eye
Dancing barefoot
On a carpet of broken glass
Of reality's mirror ...
Burns
Burns
Проза » Други
3.2K

Има и такива хора

Искам да ви споделя, какво ми се случи на 31.12.2014 г.
На работа съм до обяд. Разбира се, нали е празник!? Пуснала съм си тихо музика. Нахлупила съм на главата си една от онези червени шапки с бял пискюл, та да ми е празнично. Коледните лампички светят в такт с музиката. В магазина е топло, а на въ ...
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
alexgrau
Проза » Други
1.6K 11

Стъпки по пясъка

Стъпки по пясъка
(писмо към любими за хора в Новогодишната нощ)
Чудя се от къде да започна... Светлините на елхите светят, гърми се, шампанско и разни зари, бенгалски огън, батерии, светлини, музика, глъчка.
Хората се прегръщат. Изпращат „старата” и посрещат „новата” година с надежда, да е по-богата ...
iren5 (Ирен)
iren5
Проза » Писма
2.2K 9

Виенчанките и д-р Y-v

Виенчанките и д-р Y-v
– О, красота! Не знам дали ще спасиш света, както великият Ф.М.Д. е казал, но аз видя ли това голо и толкова красиво дупе, тази нежна слонова кост на ръчичката, този бюст – достоен за Лувъра, Тициан, Рубенс и Реноар – застивам в благоговение пред боговете, създали теб. О! Жена! ...
Bezzhichen (Безжичен)
Bezzhichen
Проза » Разкази
2.1K 2 26

Кървавия живот на самотата, болката и срама - продължението

Ето ме. Отново, за пореден път съкрушена. Ева. Дълго мислих и все пак реших да пиша. Друго не ми остава. Искам да излея тази болка в мен, обграждащата ме помия…
От дни наред съм в града, в моята малка мизерна дупка, която използвам за убежище, която въпреки всичко, въпреки преживяното в нея, аз пак ...
EvaSapiens (Ева)
EvaSapiens
Проза » Разкази
1.1K 2

Вуйчовото

Вуйчовото
Зазоряваше се и летният ден полечка никнеше над Стара река. С многобройните си пръстчета Слънцето гъделичкаше чукарите на Огражден. Пернатите немирници се надпяваха в ранно-утринен концерт.
- Чу-у-ункш, чу-у-ункш! - ситният, слаб човечец яростно бъхтеше магарето по самара. От лакомия го бе ...
svobodey (Свободей Огражденец)
svobodey
Проза » Разкази
1.3K 2

Време

Време е вече да се възстановят олимпиадите по литература и по математика. Време е вече да се възстанови издаването на вестник „Средношколско знаме“ /може и да не е знаме/ и на списание „Родна реч“. Време е младите да имат избор срещу наркотиците, проституцията, бездуховността и напредването с лакти. ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
895 2

Момичето, което чакаше спрелия часовник да тръгне

Тя стоеше с приведена глава вперила поглед в часовника – всеки ден, всеки час. Чакаше търпеливо. Беше един такъв електронен часовник – със зелен циферблат, черни цифри и две пулсиращи точици. Приличаха на две малки черни очи – отварят се – затварят се. Понякога се питаше кому беше хрумнало да съчета ...
esenna (Нина Стоянова)
esenna
Проза » Разкази
1.2K 3

Писмо до любовта

Ти бе стон. Ти бе вопъл. Ти бе самота. Ти бе нищо. Ти бе красота. Ти бе нежност. Ти беше съвършенство. Ти бе всичко.
Ти мени постоянно своите лица. А коя си сега ? Какво си сега? Къде си сега ?
През годините те познавах и такава и инаква. Бях до теб винаги, дори и тогава, когато най-малко имах нужда ...
Eeyorestz (Йордан Георгиев)
Eeyorestz
Проза » Писма
1.4K

Равносметка

Нощта се спуска бавно и всичко потъва в мрак. Прозорецът е отворен и вехтото,изтъняло перде придобива причудливи форми под напористото командване на хладния бриз. А там, заобиколен от четирите напукани стени на малката, пожълтяла стаичка, е старецът – лежи в очакване на сетния си час, а в главата му ...
iva00 (Ива Иванова)
iva00
Проза » Разкази
1K

Онези дни

Колкото и да си доволен от живота си, винаги ще ги има онези дни, в които апатията разяжда душата ти и тъгата е толкова фина, като паяжинка, че дори не можеш да определиш точния ù нюанс и да намериш подходящото парче, слушайки което да я заситиш със себе си. Да те погълне и да изплюе на повърхността ...
posh` (Таня Атанасова)
posh`
Проза » Други
1.5K 2

Архитектура на душата

Нашата любов не беше нито първата, нито последната такава в света, но нещото, което ми направи впечатление, бе, че тая любов е всъщност тъй рядко срещана и често бъркана с друга.
Бяхме невероятно неповторимо съвпадение, запечатано във вечните спомени на миналото, настоящето и бъдещето, заплело се в ...
mementoxmori (Астрал)
mementoxmori
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.1K

Звезди в очите

- Искам широко отворени очи и помнете, наблюдавате изключителен, удивителен, топ талант - екзалтирано повтаряше режисьорът. - Погледът ви блести, устните са полуотворени в захлас, можете да ги докосвате с език, но да не виждам зъби, освен идеални – онагледяваше инструкциите си той. - Към финала енту ...
IGeorgieva (Ирена Георгиева)
IGeorgieva
Проза » Разкази
1.2K 7

Цената

ЦЕНАТА
Пустата му любов. Какво ли не прави тя с хората. Не подбира млади и стари… Като легне в сърцето на човека и там остава… На сърцето не можеш да заповядаш. То не се бои от одумване и хорски приказки. Обича ли – обича…
Беше малко след полунощ. На масата в притихналата къща гореше свещ. До нея, с ...
dancheto65 (Йорданка Цонева)
dancheto65
Проза » Разкази
1.1K 3

18+ Моят блян

Самуил току-що се изпразни в мен. Все още бях в световъртежа от чувства и емоции и не усещах тялото си, когато стана от мен. Измъкна презерватива и го изхвърли в кошчето до леглото му. Облече светлите си дънки, които на места бяха протрити, които слагаше, когато беше у дома. Изскимтях. Липсваше ми, ...
EvaSapiens (Ева)
EvaSapiens
Проза » Еротична
9.5K 2 3

Eлизабет.

- Eлизабет. – Всяка нощ той бълнуваше това име.Майка му се бе притеснила - колко ли можеше да обича това момиче? Колко е силна първата любов? Коя бе тя, защо бе толкова специална за него?
Елизабет определено бе красавица, но не като онези. Онези изкуствените. Тя не слагаше почти никакъв грим. Не се ...
wer8w (Вероника)
wer8w
Проза » Разкази
865

Ловецът и девойката

Тя се разхождаше по ситния пясък, който слънцето беше топлил през целия ден. Приливът тихо прииждаше, а луната, която се отразяваше в кристалната вода, сякаш плавно се изливаше на брега. Той стоеше на брега с ръце в джобовете и крачоли, запретнати до коленете. За миг той усети нежния ù парфюм като о ...
shisu (Ралица Марангозова)
shisu
Проза » Разкази
1.6K 5

Молитва

" Молим се - за живот, пари, любов.
С наведени глави изричаме слова,
чиито смисъл дори не разбираме.
Мъчим се. Разпнати на собствените
си кръстове, като страдалци. ...
qnko6677 (Веселин Джуров)
qnko6677
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.6K 3

Мечтомер

Касиерката на банковия клон не се изненада, когато видя през вратата да влиза мъж, облечен като Дядо Коледа – до празника оставаха само десетина дена и по улиците щъкаха много дядоколедовци и снежанки, повечето от които имаха меркантилни занимания и съответно често се нуждаеха от банкови услуги. Сут ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Фантастика и фентъзи
854 2

Тайната (По действителен случай)

Първият сняг обличаше земята в бяла одежда. Зимен вятър се разхождаше по улиците на малкото планинско градче. Небето беше посивяло. Цареше тишина. Сякаш целият свят бе замлъкнал в очакване. Сякаш зимата бе готова да прегърне нечия душа и да я отведе със себе си във вечността.
Но тя не беше готова да ...
Boyan (Боян Боев)
Boyan
Проза » Разкази
1.8K 1

Баба Вълчууца

Баба Вълчууца иначе Вълчоовца, тъй я наричаха всички в селото. Беше стара, немощна и трудно подвижна, работлива и мила жена. Лицето ù беше прорязано с дълбоките бръчки на времето, косата не виждах, винаги бе със забрадка, очите някога тъмни, вече по-светли, кафяви, дребна, нагърбена и винаги се движ ...
EvaSapiens (Ева)
EvaSapiens
Проза » Разкази
826

Иван Иванич

Иван Иванич
– не знам защо така го наричаме и кой му лепна това руско име, защото походката и излъчването му е на дневен лунатик, а не на руснак… Иначе се казва Иван Иванов, както хиляди други българи…
По-точно, той не прилича на тези стотици хиляди, той е различен, направо казано, той е един завърш ...
Volter (Никола Тенев)
Volter
Проза » Разкази
1.3K

Аз и най-добрият ми приятел

Искам да ви разкажа за най-добрия си приятел.
Ставам сутрин и както обикновено го заварвам да дреме на масичката. Гледам да не го будя, поне докато не си направя кафето. Но когато седна с димящата чаша ароматно кафе, той се събужда. Малко е тромав, но сигурно е от годините. Докато се разсъни, аз съм ...
Mouse-Rat (Ана Ненчена)
Mouse-Rat
Проза » Разкази
2.7K 8

18+ Аутсайдер

Аутсайдер
(Трилър, +18! Да не се чете от хора със слаба психика!)
***
Хижата беше малка, но изглеждаше много приятна и уютна. Намираше се навътре в гората, на един невисок хълм, където се откриваше величествен изглед към отсрещната планина. Няколко минути младежите стояха загледани в прелестната око ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Разкази
1.8K 2 10

Коледно парти 2014

Коледно парти 2014
Събота вечер. Тя отваря вратата и влиза. В този миг я заслепява светкавица.
- Ти си страхотна, ти си божествена! Ти можеш да постигнеш всичко, за което мечтаеш!
Тя стъпва на червения килим. Нощта на Оскарите започва!!!
После се появява Той. След него идват други. Посреща ги все съ ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза » Хумористична
2K 8

Семейна сага глава 20

Глава двадесета
Вместо епилог
Честно казано страхувам се да продължа тази история. Постепенно “семейната сага” се превърна в нещо от рода на мемоарите, а аз съвсем не желая това. Смятам, че трябва да спра овреме, за да не стана скучен и да ви досаждам с подробности от моя живот като младеж.
След зав ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Повести и романи
1.4K 8

Разделно

от месеци съм тиха
няма какво да кажа
празна съм отвътре
всяка сутрин ставам
излизам ...
Dess-troyer (Мия Марс)
Dess-troyer
Проза
783 1

Горяни

Гробище
като гробище - обградено с бодлива тел и както обикновено, до вековна церова горичка...
Всяка година за сбора „Прясна Неделя” под дебелите дъбови сенки се сбира всичкият народ от околията. Три деня и нощи песни пеят, хора играят, а децата наливаме с „ледено”!
Тук, за първи път чух, каба крал ...
Volter (Никола Тенев)
Volter
Проза » Разкази
2K 1

Сутрин в сърцето ми

Само ти ми остана. И мирисът на кафе сред утринните слънчеви лъчи.
Седим двама с теб и се усмихваме. Май сме щастливи. Готови сме да посрещнем предизвикателствата на новия ден заедно - какво по-голямо щастие от това? Гледам те и се смея, толкова си красив - как отпиваш на малки глътки кафето си, как ...
liubomira97 (Любомира Герова)
liubomira97
Проза » Разкази
1.1K 1

По Коледа стават чудеса!

По Коледа стават чудеса...
„Тиха нощ, свята нощ...”
... Светът е притихнал в очакване на Коледа.
Нощта отдавна прегръща земята, а навън е някак светло... тържествено... Снегът искри весело по клоните на дърветата и всичко изглежда по-чисто, и дори някак вълшебно. Вече не вали, но по небето се гонят ...
reinbow (Биляна Битолска)
reinbow
Проза » Други
1.2K 4

30 дни в размисли

Ден 1 (22.12.2014) – Липси.
Сещате ли се за онези моменти, в които страшна мисъл ви удря по челото изневиделица и оставате без ума и дума. Честичко ми се случва на мен. Днес така ме удари мисълта за недостатъчността. Винаги нещо не е достатъчно. Парите, дрехите, любовта, акъла… Най - жалко е, когато ...
TheMessIAm (Памела Венциславова)
TheMessIAm
Проза » Други
917 1

* * *

ПОДЗЕМНИ МИСЛИ
Честно казано, това Северната тангента и Южната дъга са големи лотове. Ако станем газов хъб на Балканите, ще зашуми Марица. А от Искъро пак нема да има по-глибоко.
Чувам, че по примера на Варна, и в София кофите за боклук ще минат под земята. Закъсняваме – хората отдавна вече са подзе ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Хумористична
840