Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Великият вход

Вече два месеца с Бозов сме в Балкана. Там има и гараж. На два етажа, така е изкопан. С Бозов там спим да не ни засекът лошите. Има хора се крият в гаража от жените си. Като минат няколко години брак и мъжът се заседява в гаража по цял ден.По комунизъма, жените се събирали и клюкарствали по цял ден ...

Lebovski

Проза » Разкази

985 1

Семейна сага глава 14

Семейна сага
Глава четиринадесета
До София пътувахме цял ден. Влака беше почти празен, но се движеше много бавно и с часове стоеше по гарите, а понякога и насред голото заснежено поле. За разлика от нашият, влаковете идващи от София бяха многобройни и претръпкани с пътници. Имаше всякакви влакове, б ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.8K

Среднощен разговор

Три часа през нощта е. Ставам за n-ти път, вдигам капака на лаптопа, паля поредната цигара и тъпо се вглеждам в монитора. Тишина. Хората спят, спи целия фейсбук. По едно време една позната от Америка поства нещо (те нали са със седем часа разлика), чета … нищо интересно, някакви технологии на дишане ...

Mouse-Rat

Проза » Разкази

1.6K 1 7

Белязани от съдбата 4

Устните му бяха меки като кадифе. Нежно се движеха върху нейните изкушавайки я да му отвърне.
Анна никога не се бе целувала, представа си нямаше какво точно да направи, но едно знаеше със сигурност. Щеше да му позволи да я научи.
Вкопчи се с две ръце в тялото му, надигна се на пръсти и леко разтвори ...

SisiNikol

Проза » Повести и романи

982

Диалекти

Преди време, когато аз бях тийнейджър си викахме "лъвче", сега си викат "мен", може би за да се подчертае, че събеседникът е мъж... В този педерастки свят подчертаването на сексуалната ориентация е задължително, защото всичко може да се случи изневиделица. Момичетата пък масово използват " братле ", ...

chochone

Проза » Разкази

2.3K 1

25 години преход

караме коли втора употреба
спим
храним се
умираме
на вратовете ни има ...

Dess-troyer

Проза

736 1 1

The Pieces Don't Fit Here Anymore 🇬🇧

There they stood. Both of them were frozen and just didn’t know what to say or what to do. Either thought they’d do something wrong so they just stared at the floor. She dared to look into his eyes. They were filled with pain and that broke her even more inside. She just wanted to go to him and hold ...

papergoddess

Проза » Разкази

3.3K

Технологии

Когато някой се качи при мен в таксито и се отвори приказка, винаги става интересно, защото никога не е възможно да разбереш в каква посока ще потегли негово величество разговорът. Ако хората нямат какво да си кажат, винаги се захващат с времето. Времето, това гадно копеле, което никога не може да у ...

chochone

Проза » Разкази

1.4K 1

Сенки от миналото

СЕНКИ ОТ МИНАЛОТО
Разказ от Анна Вакарелова
Светът се подготвяше за настъпването на новата 1956г. Рут Харис и двадесетгодишната й дъщеря Ракел въодушевено брояха секундите, до момента, в който щяха да се поздравят и да се чукнат със шампанско. Кейлъб Харис, втория съпруг на Ракел донесе чашите за ша ...

anapoema

Проза » Разкази

1.3K 1

Тогава, когато...

Когато планинските върхове се превърнат в солници. И утрото се изразява с любовното жужене на пчела. Когато небето е толкова близко, че се побира в зениците ми... и оставя следа. Когато успея да разлея копнежите си в простора и душата ми е кожа...жадна, дишаща...къпеща се в слънчева заря...
Тогава. ...

Ralina13

Проза » Други

1.5K 7

Приказка за "Другата дъщеря"

-Здравей, Алиса... Здравей слънчицето на мама. Толкова си мъничка. Ръчичките ти приличат на цветенца, устничките ти на розова пъпка, нослето ти на червено копче, а очите ти... Очите ти... Боже, колко познати ми изглеждат...
Уж новородените били синеоки. Всички до едно... Но ти си специална... Очите ...

Довереница

Проза » Разкази

1.4K 1 19

Знамения

Саид рядко му правеше такъв номер. Да спре на манежа насред представлението и да се вторачи в публиката, без да помръдва. Георги се опита да го подкани с въженцето, което размхаваше по принцип след камилите (не за да ги удря, а за да има дава посока или за да им даде знак за „старт”), подвикна към н ...

Rois

Проза » Разкази

809

Сърцето

СЪРЦЕТО
Ако и да е ноември, пак след вечеря ми се излиза за по бира. Хладничко е, но за наливно бургашко никога не е хладно.
Както съм се забързал зажаднял към капанчето и Райко-Кукурайко с кученце на каишка, щото без каишка има глоба:
- Задръж наборе, тъкмо ти ми трябваш – спира ме, а кюпека му се ...

lordly

Проза » Хумористична

1.4K 3

* * *

ПРИКАЗКА ЗА ПРАВДАТА
На интересно място са се заселили тия хора. От двете му страни – стръмни баири, а помежду им – река. Разделила е планината на две, разломила я е, та затова и са я нарекли Лом. Река като река. По време на нахална и безочлива суша почти пресъхва, а рибата, която случайно е оцеляла ...

purko59

Проза » Разкази

1.9K 8

Ная в лоното на Афала Част 10

Линк към част 9
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=333130
10 Част
- Хубава работа! Ти сега какво…? Завиждаш ми на черната коса ли? Аз пък да не съм те карал да скачаш без парашути от самолета. Ти сама си ги свали и си направи тази пожизнена искрящо бяла боя на косата. Искаш и аз да заприл ...

rygit

Проза » Повести и романи

2.3K 1

* * *

Ще прогледнем в мига, когато спрем да си вадим очите един на друг!

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

797

България накъсо - 10

Моите предложения за нови български спортове:
Синхронно пСуване.
Бягане около Парламент с препятствия.
/за/Конен спорт.
Спорна стрелба. ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 9

Шофьорът без глава

Младият мъж излезе от кръчмата, с несигурна походка прекоси малкото площадче и се отправи към булеварда. Беше три часа през нощта и движението бе почти напълно замряло. Подпря се на един пътен знак, гадеше му се, тъй като бе прекалил с алкохола. Освен това го бе срам,задето по време на срещата с бив ...

Ambrouse

Проза » Разкази

832 2

Ад

Когато мрак залее бялото ти сърце.
Когато депутати снимат се с напукани усмивки и празни души пред Народното събрание,
а студенти мръзнат по своите дупки и мъчат се да бъдат образовани.
Когато едни плуват в неясни и мътни пари,
а други заради комат погубват тела отдавна изветрели. ...

thedoors

Проза

1.1K 1 1

Не добре!

Има дни, в които не ми се излиза от вкъщи. Всъщност, излизам, а на втората крачка неистово ми се иска да се върна обратно под юргана. Да се захлупя с възглавницата и да заспя зимен сън. Домашната лудница изобщо не ми пречи. Не чувам и не виждам.
Като днес. Излюпих се рано-рано, ухилена до ушите, как ...

superelche

Проза » Хумористична

816 1

Скок в Нощта (Плейнхилс 4)

Плейнхилс
Епизод 4
Скок в нощта
…Какво е реалност? Дали това е свързано с нашите усещания или е плод на нашия разум? Възможно ли е само чувствата да са истински, това което изпитваш към друг човек, към друго същество?!...
- Стивън, какво е това? Какво четеш? – прозявайки се, попита Лариса. – Виж как ...

MarkZlatomirov

Проза » Други

1.2K

За едната чест/по"Не съм от тях" на Чудомир

На гости съм у леля Мита. Тя е гостоприемна и обича да възкресява древни рецепти от кулинарията. Поднася ми с кафето бяло сладко под вода, по рецепта на баба й-русчуклийска гранд дама, пияни праскови и десерт „Агнес” по рецепти от майка й - видна общественичка,постоянен член на родителски комитети и ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

1.7K 4

Всичко, което исках

Видях го... Беше първия път, когато го виждам. Едва дишах. Беше толкова прекрасен! Загледах се в лицето му и никога не исках да спирам да го гледам. Бе дори по-красив. Помислих си "Как ще издържа, без да го целуна?", но въпреки това не се сдържах и хукнах към него.
- Алекс! - затичах се.
- Мел! - за ...

papergoddess

Проза » Разкази

1.5K

Чуденка

Кръстосвам мърлявите софийски улици, а мразовитите пориви на вятъра ме завихрят в беса си. То, и без това от няколко месеца си ходя подгизнала до ушите... Ама какво пък? На мен ми е слънчево отвътре. Ама явно само на мен. Бродят призрачни хора наоколо. Едни такива свъсени физиономии, сключени вежди, ...

superelche

Проза

864 3

Време, което тече

Време, което тече..
Отдавна си престанал да броиш дните.
Няма значение дали е понеделник или събота, януари или ноември.
Приел си, че всичко е време. Време, в което съм или си.
Време, в което пътища се пресичат , а след това се разделят. ...

LISA

Проза

1.2K 3

Ная в лоното на Афала Част 9

Линк към Част 8
>>>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332938
Част 9
И с право се нервеше Ная, защото от болницата бяха казали, че това нейното положение е много опасно. И ако при раждането тя нещо кръвне - край! Може и да умре от кръвозагуба. А ако не е успяла да роди и бебетата, и те с ...

rygit

Проза » Повести и романи

2.5K 1

Добре!

Има дни, в които изобщо не ми се прибира вкъщи. Всъщност се прибирам, правя две крачки навътре, по коридора, и някак си рязко ми се приисква да избягам. И да не се прибирам поне следващите два дни.
Като тая вечер. Отварям вратата. Кучето връхлита, въртейки се неистово в кръг, докато котката вече се ...

superelche

Проза » Хумористична

848 1

Подслон (Из "Откровено за лудостта")

Накуцвам с лявото крило... не ми достигат стъпки... да докосна клавишите... А от тишината боли – тя ослепява... сигурна съм!
Ти знаеш ли кой си, когато никой не те гледа, когато никой не се взира в думите ти... знаеш ли... Защото променящите се лица всъщност са посоките, по които нощем намирам пътя ...

beti

Проза

921 10

Вярвате или не...11

Вярвате или не...11
Ако всеки трети вместо съвет ми даваше пари,
аз щеше да съм най-богатия човек.
Не ме яд затуй, че всички лъжат!
Яд ме е гдето си мислят, че им вярвам! ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

894

Белязани от съдбата 3

Барманът постави и пред двамата по една чаша с гъсто, черно кафе и погледна съчувственно към Ивайло.
- Тежка нощ?
Той тихо простена и вдигна ръце към главата си.
- Напомни ми никога повече да не се водя по ума на този дявол тук.
Константин Корсаков весело се разсмя и се пресегна към чашата си. ...

SisiNikol

Проза » Повести и романи

1.2K 3

Дневникът на един социопат: глава 2

Глава 2: Любов, която може да убива
Три години по-рано...
Беше 9 часа вечерта. Улиците бяха пълни с хора, усмихнати, весели. Изглеждаха щастливи... за няколко дни бяха забравили проблемите, които имат и просто се радваха на почивните дни около Коледа. Целият град беше украсен - шарени лампички по дъ ...

theNephilim

Проза » Повести и романи

1.6K

Приемам идеи

Моят брак е точно това, което наричат средностатистически.
Тоест нормално законно съжителство между мъж и жена с неизбежните от това последствия.
Не искам да прозвучи, сякаш се оплаквам- далеч съм от подобна мисъл. Толкова добре се знаем с жена ми, че освен любовници имахме време и приятели да си ст ...

hristam

Проза » Разкази

1.1K 7

За едно откритие

Непозната и неизучена, тя бе като нова наука. Когато човек спреше погледа си върху ѝ, в него се зараждаше желанието да я изследва, да се зарови в същността ѝ, да разбере всичко за нея - всяка съкровена тайна, всяка мисъл, всяко желание. Да я завладее и да си я присвои. Да възкликне величествено "Аз ...

Dusty-Stranger

Проза » Разкази

666

Легендата за Небесните Повелители - Първа глава

- По-ързо, Светулчице, по-бързо! - подкани белия си пегас принцеса Сияйна. - Все някога ще стигнем до Лунното кралство.
Крилатият кон се спусна ниско над облаците и продължи да кръжи, но единственото което се откри пред очите им беше необятното небе.
- Тук някъде е - замърмори си разочаровано принце ...

SisiNikol

Проза » Приказки и произведения за деца

1K

Семейна сага- глава тринадесета

Семейна сага
Глава 13
Новата 1943 година посрещнахме весело, с вкусни мезета, печено пиле и традиционното ашуре. Постни сармички с канела и стафиди украсяваха празничната маса, около която се беше събрало цялото семейство. Точно в 12 извадихме суровачките и честитихме на татковци, майки, на баба и д ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.2K 4

Пореден спор между възрастни съпрузи

- Иване, от твоите мачове, човек един филм не може да гледа!
- Ш-ш-ш-т! Тихо! Играе Бербатов!
- Играел Бербатов! Какъв е тоя? Да не ти е брат?
- Ами, тя и Гала не ти е сестра, ама е гледаш цяла седмица!
- Аз, Гала я гледам от дъжд на вятър, а ти, като се залепиш като кърлеж за телевизора, никой вече ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K 1

Розалинда

Неотдавна живяло едно щастливо момиче на име Розалинда. Тя била родена и огледана във ферма обградена от плантации за отглеждане на рози. Именно това вдъхновило родителите на момичето да го дарят с това уникално име. За тях то значело много, тъй като в рода от поколение на поколение се предавало едн ...

tbs

Проза

649

Любовта. Деструктивно

кога свършва любовта?
поглед на криво
лоша дума
когато се чувстваш не на място
излишен там, където винаги си пасвал ...

Dess-troyer

Проза

876 2

Нищо особено

Петима!
Около трийсетина годишни.
И все там са! До изкъртената пейка!
Кучето ги хареса! То разбира от хора!
И ни сприятели! ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

783

Каръкът на Кънчо

КАРЪКЪТ НА КЪНЧО
Всичко е според зорът, заключи Наско Партизанина след поредната загуба на националите и като загаси нервно телевизора излезе да запали на терасата.
То, във футбола че има и карък, има, ама толкова пъти подред - едва ли, продължаваше да се коси Наската, а мисълта нали е неуправляема, ...

lordly

Проза » Разкази

1.2K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Великият вход

Семейна сага глава 14

Среднощен разговор

Белязани от съдбата 4

Диалекти

25 години преход

The Pieces Don't Fit Here Anymore 🇬🇧

Технологии

Сенки от миналото

Тогава, когато...

Приказка за "Другата дъщеря"

Знамения

Сърцето

* * *

Ная в лоното на Афала Част 10

* * *

България накъсо - 10

Шофьорът без глава

Ад

Не добре!

Скок в Нощта (Плейнхилс 4)

За едната чест/по"Не съм от тях" на Чудомир

Всичко, което исках

Чуденка

Време, което тече

Ная в лоното на Афала Част 9

Добре!

Подслон (Из "Откровено за лудостта")

Вярвате или не...11

Белязани от съдбата 3

Дневникът на един социопат: глава 2

Приемам идеи

За едно откритие

Легендата за Небесните Повелители - Първа глава

Семейна сага- глава тринадесета

Пореден спор между възрастни съпрузи

Розалинда

Любовта. Деструктивно

Нищо особено

Каръкът на Кънчо

Опашка