Проза и разкази от съвременни български писатели
Аленочервено
Пълнолунна ноемврийска нощ. 1943. Един тъмен силует се открояваше на декора на причудливия свят от неземни черни сенки, който тъмата на нощта бе разстелила над треперещата от студ земя. Беше тихо. Дори пронизващият зимен вятър сякаш бе затаил дъх. Сам гарванът, кацнал на голите клони на ...
Настане вечер, токът угасне...
Въпроси...
Моментът, в който всяко човешко същество достигне до този етап от своето развитие, съзнаване и опознаване на света около ...
Няма да ти се размине
След тези думи идваше ред на пронизителните писъци.
- Добре, ще ти кажа какво искам да направя! Ти си боклук, който трябва да бъде изтрит от лицето на земята ...
За причините, следствията и шоколада
Полет
Жена му отиде до пазара да купи коприва. Хубаво готвеше копривената чорба, той все я питаше какво й слага, че така приятно мирише, но тя пазеше тайната. Ще се забави – тръгна към кооперативния пазар, там винаги има коприва, по-евтина е. Този пазар е далече, но билетите за трамвая са безплатни ...
Сянката - глава 14
Глава 14
Намирах се в студена и мрачна килия до едно момче, което ме прег ...
Лов
Познавам мъжа ти, откак се помня – къщите ни ...
Снежният капан и ние
Марийка Събева
Снежният капан и ние
Мъка ми е като гледам по телевизията наводнените къщи и дворове, затрупаните с дълбок сняг къщи, страдащите от студ и глад хора. Съчувствам на хилядите хора, попаднали в снежния капан. Сърцето ме боли за тях. Как живеят в тези непоносими условия? Как оц ...
Те са по-истинското ни АЗ
Показват ни света какъвто е, друг път какъвто искаме да го видим.
Вървят по стъпките н ...
Последна отпуска
- Всичко правиш днеска без душа. Чувствам напоследък често да отсъства тя.
- А! Забравих ли да те уведомя? В отпуск пуснах я и отлетя
- И как я караш ти сега - ей така живееш си и без душа?
- Някак си се чувствам по-добре, тя самата не поиска да ме разбере: ...
Небетата на Гергана
Мълчи ми се. Така страшно ми се мълчи, че искам да съм се родил ням. За какво ми е тази уста, като никой не ме чува? Затова от два месеца дума не съм обелил – само клатя глава, а пък другите, ако щат, да ме разбират.
Тук съм вече от година и нещо. Казват му Дом за изоставени деца, а ...
Идеалното момче?
Дописки
Ако ще е гарга - да е рошава; ако ще е чаша - да е студена вода!
ДТ©
Коледа
От години за Асен 25-ти декември не беше най-светлият християнски празник, а просто омразна дата, на която трябваше да изрича куп нелепи лъжи към сина си - Димчо, за да оправдае липсата н ...
Маски
Храмове и свещеници
Дружбата им бе споена с кръв, хоросан и злато – особена смес, която бе изградила общността им като хилядолетен храм на приятелството и предаността.
Скараха се обаче и започнаха да събарят храма.
- Този е предател, лош човек и опасна личност – говореше единият.
А другият убеждаваше: ...
Прогноза за времето
Този път синоптиците като по чудо бяха познали. Слънцето едва беше се скрило за последната панелка и задуха студеният северен ...
Знаех си, че така ще стане
Какво да ви кажа? Някои събития могат да се предвидят. Примерно - ако всеки път, когато пресичате улицата с твоя възлюбен, ти го подръпваш да не бърза и го призоваваш да се оглежда, а той си прави оглушки и се мисли за експерт по пресичане на градски улици с твърде натовар ...
Едно голямо нещо
При всички положения от нея щеше да стане голямо нещо.
Бе висока и без да е стройна, притежаваше такава импозантност, че лесно можеше да бъде сбъркана със самосвал или комбайн. Прическата ù винаги подчертаваше фигурата по такъв начин, че да служи за доказателство: голям чайник има н ...
Последния полет на малкия Карло
Бащата на Карло бе загинал през Втората световна война и той живееше сам със своята майка Флорентина в Неапол.
Костите на любящия татко и съпруг Ампелио лежаха някъде из пясъците в далечна Африка, но духът му всяка нощ идваше в съня на Флорентина. Понякога я милваше и ...
От третия опит
Купих си пистолет! Хубав – един такъв черен, тежък, лъскав. Дето се вика – пистолет та цъка! Пълнителят – пълен…дюкме. Иначе среден, не от големите. Циганина дето ми го продаде, ми каза, че няма проследяване и ми намигна. Демек ако ще върша няк’ва работа с него, да съм спокоен, че ням ...
Четящото момиче
Заровила се е в книгата. Сякаш не може да излезе, запленена е. Докато чете, косата ù пада: забулва и нея, и книгата, все едно за да скрие поредния свят, в който се е пренесла; за да може да го има само за себе си; да го лиши от натрапници… все едно го пази като съкровище.
Около нея х ...
Обичам те
Както ти казах ти си единствения човек, който ми е давал толкова нежност и любов, а аз... едва ли ги заслужавам. И в най-смелите си мечти не съм и предполагал, че това изобщо може да ...
Мечти
Бедното джудже
Мечтата ми да те убия
Питаш ме защо не искам да си пишем - защото,
когато си пиша с теб, милея най-много за миналото...
Питаш ме защо не искам да говорим – защото, когато
говоря с теб, има огромна вероятност да заплача от гласа ти... ...
Писмо...
В това писмо ще се опитам да не говоря за чувства - не защото ги няма, а защото ти казах, че наистина не обичам драмите и проблемите, които хората преекспонират. Не знам дали и доколко ще се получи - усещанията ми към теб са по-силни от разума ми и често не успявам да ги контролирам, ко ...
Изпълнено желание
Дъжд
Блага вест
18+ Къс
Сънища
Животът
"По-спокойно, по-спокойно! И този зор, и това напрежение ще мине! Дори мога да ти кажа, че после няма да си спомняш, а дори да си спомняш нещичко, то ще ти се струва смешно, почти безсмислено и ще се учудваш сам защо си се ядосвал, за какво си се притеснявал, от какво си се страхувал, па даж ...
Кърмене
Детето беше болно. Майка му се бе надвесила над него и от време на време притискаше леко челото му с влажна кърпа.
- Тръгвай – каза на мъжа си. – Аз ще помоля днес да ме освободят от работа. Не мога да го оставя така.
- Те само това и чакат, твоите – намръщи се мъжът. – Търсят си повод да те ...