Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Кръгът на смирените досегаеми

Отвори с усилие очите си и се огледа бавно. Беше сам в малка бяла стая, захвърлен, отписан от живите. Чакаха го всеки момент да се пресели в отвъдното. Плачеше му се, а не можеше да отрони нито една сълза. Никой не влизаше при него и никой от близките му хора не го посещаваше. Наистина беше напълно ...

tanelia

Проза » Разкази

1.2K 1

Кървавият живот на самотата, болката и срама

УТРО!
Супер! Точно в "най-подходящото" време! Проклет да е денят, проклет да бъде и тъпият ми стар телефон!
Как изобщо забравих да изключа всекидневната си аларма за събуждане?
Е, така ли и иначе съм будна. Станах и изключих малката проклетийка и погледнах наоколо. Пред очите ми отново застана позна ...

EvaSapiens

Проза » Разкази

1.1K 1

Боровинково вино

Историята, с която започвам е една от малкото, на която не съм свидетел лично. Ще я преразкажа по думите на очевидците. Избрах нея като начало на серията разкази, тъй като ми се струва апотеоз на усилията на моите приятели в изкачването на върхове. А какви точно върхове ... прочетете нататък.
Участн ...

moito1010

Проза

1.1K

Вярвате или не... 14

Вярвате или не... 14
Антидепресант
Днес в България да не полудееш
използвай ,,Стоичковата схема".
Започни за майките да благоговееш, ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K

Подаръкът

Срещнах те преди Коледа. Елхите се въртяха като принцеси по витрините, окичени с човешките надежди и аз неусетно станах част от тяхната магия. За малко бях принцеса, светех цялата в слънчеви надежди, забравила, че празниците ще вършат в началото на януари и аз отново ще се превърна в обикновено моми ...

inakrein

Проза » Разкази

1.7K 16

Прозорец

Нощта бавно се спускаше като сянка в градината, над която се извисяваше открехнатия прозорец. Тя стоеше кротко в очакване да дойде Той, за да стопли само с поглед хладната и кожа, да целуне с думи тръпнещото и сърце. Фигурата му се плъзна между дърветата и се спря точно под прозореца, където го чака ...

shisu

Проза » Разкази

1.2K

Последното, което помним

Моля за мнение и критика. Благодаря предварително.
Последното, което помним.
Старецът погледна объркано стаята зад себе си.
"Кое е последното, което помня?"
Не помнеше стаята. Огледа терасата - каменна, с изглед към необятно езеро - но не помнеше и нея. Не помнеше дори как е стигнал дотук. ...

LeadFoot

Проза » Разкази

1.7K 4

Вяра

"Истинската религия е в сърцето.”
Кашмирска поговорка
Вярвам в онова, което съм видяла с очите си. Особено със затворени очи.
В шепота на скритите ми рани, прозаично наричан житейски опит.
В интуицията, която не признава външност, думи и общоприетости, а само есенното преброяване на хубавото и лошото. ...

miasoul

Проза » Други

1.3K 2

Писмо до Дядо Коледа

Мили Дядо Коледа! Пишат ти деца от рекетьорска детска градина " Бухал(ка)". Девизът на нашата градина е: "Който дал, ще е добре, кой не дава ще е зле". Научихме, че ти си съвестен и даваш всичко което ти се поиска. Искал си да знаеш само, дали сме слушкали... Слушкаме и още как. Нашият патрон Бат Бо ...

valiordanov

Проза » Хумористична

875

В какво се забърках...

Пак е декември и отново се започва с въпросите, характерни за това време от годината. От едната страна съм аз, а от другата... пак съм аз. Изваждам един списък от миналата година, наподобяващ по дължина този на Дядо Коледа с непослушните деца. И се започва едно отмятане на всеки ред. Тук плюс, там м ...

in4enceto_91

Проза » Други

1.2K 1

По правило

По правило
Ако не се намериш сам, мнозина ще те изгубят!

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

902

Връвчица от спомени

направих си връвчица от спомени
те всичките бяха със тебе
от онзи път в калното време
до срещата ни с колелата
от загубата ми това лято ...

Dess-troyer

Проза

809

Сора

Старейшините първоначално не гледаха с добро око на Сора, защото на външен вид тя се различаваше коренно от останалите членове на племето. Косите й бяха с цвят на прегоряла слама, очите й бяха пъстри, с преобладаващо сини нюанси, а по стройното й тяло нямаше почти никакви косми, като изключим нежния ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

996 1

Няма време за будители

Денят бе петък. Един от онези крайни дни на месец октомври, в които през деня е есен, а през нощта – дълбока зима. Денят бе петък, имаше есенно-зимен климат и бе Хелоуин. От няколко години насам всички на този ден се маскират. Я като герой на Марвел, я като известен актьор. Как и защо стана модерно ...

Gondorrr

Проза

1.5K

Самопризнание

Знам... Знам, че е глупаво... Знам, че е безумно глупаво и адски детинско да те мисля във всяка частица от секундата и да очаквам с всяка клетка на тялото си нещо, което в този живот едва ли някога реално би могло да се случи. Но го правя. Пак и пак, като отчаяно хлапе, което търси любимата си играч ...

dark-lady

Проза » Писма

1.1K

Духове

ДУХОВНО И ДУХОВИТО ЗА ПЕНСИИТЕ
Предвижданите промени в пенсионната система и в начина, по който ще се осигуряват българските граждани, разбуни духовете в страната. Едни духове са категорично против и заплашват, че ще се материализират я като Сталин, я като Хитлер, за да въведат ред в нещата. Други д ...

exuded

Проза » Хумористична

1K 1 4

Разковани дъски - 60

Истинският приятел винаги ще протегне ръце към теб в нужда. Даже две. За да те стисне за гърлото.
Много хубава песен. Обаче лебедова...
Един от начините да се освободиш от напрежението е, да пуснеш кабела.
Ако наистина не ти пука къде отиваш, във всеки един момент можеш да спреш и да заявиш, че вече ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.8K 10

18+ Защо Дядо Мраз си има Снежанка, а Дядо Коледа – не

Папа Ноел(1) въздъхна тежко и се облегна на стола. Не знаеше кое е по-зле – този извънреден Коледно-рождествен събор на световните нации, свикан специално заради него, или все още пресния образ на Бланка и Ниевес до коледната елха…
Ех, а колко добре изглеждаше всичко, когато най-накрая онзи сухар от ...

Rois

Проза » Хумористична

1.2K 1

Това, което болката завеща на щастието ми...

Да оставиш кални следи из целия си апартамент, и да наречеш това на пода
не „трагедия”, а „изкуство”...
Да оставиш трохи на терасата си. Всяка сутрин. Знаейки, че в твоя квартал НЯМА врабчета...
Да оставиш бонбонки – от тези, дето са взели шареното на последната ти мечта, и да ги стискаш в ръката си ...

tanqdacheva

Проза » Писма

1.2K

Sublime

Прибираме се кални и уморени и мятаме смърдящите си обувки в коридора. Влизаме в стаята и захвърляме мокрите си палта. После отиваме до леглото си и се сгромолясваме като чувал с картофи. И с този трясък залетяват из стаята счупените ни черупки. На малки парченца. И ние се отпускаме, доволни, че най ...

performance

Проза » Други

823

Марги - 8

Не знам за кой ли пореден път днес наказвам Гошко да седне на пейката. Неговият пръв приятел и верен секретар Андрей веднага забравя, че допреди секунди се е оплаквал от пясъчния обстрел, на който беше подложен и дотичва.
-Госпожице, ще откажеш ли Гошко?
-Казва се „Ще му отмениш ли наказанието”. И н ...

Marmadun

Проза » Повести и романи

1.6K

Кратко подводно

Будилник. Надигане прекалено рязко от високата дъсчена койка.
Контакт между чело и таван - за поредна сутрин успешно осъществен.
Скърцане със зъби и запомняне на напомняне. Напомняне да се изтъркулва странично преди да изпружва каквито и да било части от себе си нагоре. Предпазливо ставане и разтърк ...

Rups

Проза » Хумористична

1.1K

Просякинята

Обикновена вечер, на границата между ноември и декември. Студено, тъмно, и валеше от ония нещастен дъждец, който е по-скоро досаден, отколкото мокрещ. Излизам от супермаркета, наяден и постоплен, с намерението да се прибера в общежитието. Пак на топло.
Нещо ме кара да се спра. Забелязвам, че охрана ...

Gondorrr

Проза » Разкази

1.2K 2

Следи от лапички в задния двор

Тит беше малко кутре, което се роди в края на есента. Майка му, Нора, беше една бездомна кучка, която скиташе по улиците, откакто собствениците ù я бяха изхвърлили до един контейнер, малко след като се роди. Тя оцеля като по чудо сред ада на големия столичен град. Тя забременя от случайно породисто ...

странница

Проза » Разкази

1.5K 15

Самодива

Храстите леко се разтвориха и измъченото лице на козаря, напрегнато надникна сред тях. Под него реката, полепнала по тревите, проблясваше като паяжина, окъпана от утринната роса. Тя лъкатушеше, идваща от някъде, отиваща на някъде… и спираше само тук-там, за да почине сред блестящите вирове, в които ...

Arman-lewon

Проза » Разкази

1.3K 2 7

Семейна сага глава 19

Глава деветнадесета
Новото училище беше съвсем друг калибър. Имаше 80 годишна история, бе възпитавало поколения от техническия елит на страната. Тук преподаваха всички учители,чиито имена знаехме като автори на съответните учебници- Димитьр Стойков-Маршала, синът му Сотир Стойков-Сотето, Димитър Йоц ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.4K 1

Няма кой

След като огледа внимателно рентгеновите снимки на компютъра си, лекарят стана и се обърна към лежащата на медицинското легло Симона. Двайсет и шест годишната жена преплете нервно пръсти и прехапа устни. Очите й се взираха очаквателно в медика.
- Няма страшно, не се безпокой. Ще те оправим. Дошла си ...

Heel

Проза » Разкази

1.1K

Простички мисли на един обикновен човек - 6

Никой живот не е пропилян, когато е преминал в търсене на щастие, в даване на Любов и в защита на Истината.
Хората непрекъснато се променят. Някои дотолкова, че един ловец спокойно може да ги сбърка с опасни хищници и да им тегли куршума...
Ако непрекъснато се обръщаш към миналото, постепенно ще изо ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 6

От висока гледна точка

Тъмна нощ.
Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла покрила града.
Нито звук.
От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел.
Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори грозн ...

Rups

Проза » Разкази

920

Невеста

Мъгла, сребриста и тънка – пяжина в нощта на душата. Гледах право в нея. Колкото повече се взирах, толкова повече заприличваше на момиче, обвито с воал. Срамежливо криеше лицето си, но ме викаше натам, дърпаше младата мъжка душа неудържимо, както невеста своя жених.
Северният руски град не бе от най ...

inakrein

Проза » Разкази

2.3K 8

Сън ли, брътвеж ли

Детектив Зрънчо прелисти записките си. Не помнеше снощи да си е водил бележки, но за всеки случай. Старост, нерадост. Ако не си записваш почти всичко, рискуваш да се изгубиш като стръкче сено в купа с игли. Тц, не. Нищо. Сред пожълтелите странички нищичко не се споменаваше.. нито за разлистени банан ...

Rups

Проза » Хумористична

1.1K

Да ми дадеш нещо

ДА МИ ДАДЕШ НЕЩО
Гледам го, как сладко си смучи пред кафенето цигарата и ми текат лигите, щото има три дена до пенсията, пък в джоба ми сал 5 лева.
Не ми е баш авер Вальо Главния, но срам-не срам се изтопорчих насреща му и примецах:
- Градски, що не почерпиш една, че ги привърших?
- Може бе, Даскале ...

lordly

Проза » Хумористична

1.5K 3

Тост

Тост
Може би съм го чул някъде в Кавказ и съм го запомнил. Кой знае...
Моля за внимание !
Вдигнете чашите !
Искам да ви припомня, че има една такава думичка състояща се от три букви, която означава нещо, което безумно обожават жените и с което много се гордеят мъжете. ...

plamen-p

Проза » Други

1.2K

Цветарка II

****
От онази вечер на пейката измина време. Повече, от колкото желая. Заблудата на младостта се крие в това, че си мислиш че имаш време за всичко. Понякога ми се иска да се върна в онази нощ, на онази пейка… случвало ли ти се е на теб, читателю? Да поглеждаш назад с копнеж, да си спомняш с въздишка ...

mjinga-uhuru

Проза » Разкази

1.3K

Зимен пейзаж

Беше горещ юлски ден. Мариана пристигна в морския град за поредния си изпит в института. Надяваше се да срещне някого от колегите си, за да не бъде сама. Знаеше, че Мишо от врачанско със сигурност щеше да бъде на този изпит.
С него бяха много добри приятели. Наричаха се шеговито Маймунок и Звероид.
...

kasandrabg1

Проза » Разкази

1.6K 3

Стълкновение до нази

- "Хей, момко!"
Прекосявайки най-спокойно последната пресечка деляща ме от вкъщи се озърнах разсеяно. Вляво имаше паркирани коли, вдясно контейнери. Нямаше хора, поне наблизо. Не си спомнях да съм пил нещо повече от вкиснало се морковено сокче сутринта, затова и не предположих, че някой от безсрамно ...

Rups

Проза » Хумористична

1.1K

Светът вътре в нас

Беше един от онези, горещи летни дни, в които маранята се усещаше наоколо, а работата и животът в село бяха притихнали. Слънцето пареше жарко с огнените си лъчи, а птиците се бяха сгушили в гнездата сред прохладните корони на дърветата. Небето бе ясно и чисто, сякаш морето се отразяваше в него като ...

Patence87

Проза » Разкази

1.2K

Сън

„Много е трудно да се събуди някой, когато се намира в тази фаза на съня.”
Връзката ни бе отдавна в кома и бяхме я поставили на изкуствено дишане, поради нежеланието да приемем смъртта й. От време на време тя трепваше и мислехме, че може би ще се събуди, но уви – въпреки копнежа от нас само зависеше ...

cryingangel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K

Историята на сърцето ми

през април си оставих сърцето на прага на мечтите си. те все се блъскаха с реалността. не се научиха да се харесват. започна съвсем по човешки да залита към хиляди грешки. към канавки и кал. към кофеин. докато накрая не достигна собствения си ковчег. блъскаше се в хора. по пътя изпи много уиски. и в ...

Dess-troyer

Проза

863

Цветарка

Цветарка
„и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад“
„Това е Ина“.
„Здравейте“. ...

mjinga-uhuru

Проза » Разкази

1.4K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Кръгът на смирените досегаеми

Кървавият живот на самотата, болката и срама

Боровинково вино

Вярвате или не... 14

Подаръкът

Прозорец

Последното, което помним

Вяра

Писмо до Дядо Коледа

В какво се забърках...

По правило

Връвчица от спомени

Сора

Няма време за будители

Самопризнание

Духове

Разковани дъски - 60

18+ Защо Дядо Мраз си има Снежанка, а Дядо Коледа – не

Това, което болката завеща на щастието ми...

Sublime

Марги - 8

Кратко подводно

Просякинята

Следи от лапички в задния двор

Самодива

Семейна сага глава 19

Няма кой

Простички мисли на един обикновен човек - 6

От висока гледна точка

Невеста

Сън ли, брътвеж ли

Да ми дадеш нещо

Тост

Цветарка II

Зимен пейзаж

Стълкновение до нази

Светът вътре в нас

Сън

Историята на сърцето ми

Цветарка

Опашка