Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Минчо 7 - Поетът

Глава седма
Поетът
Кака Яна гледаше “Дискавъри чанел”. Толкова бе погълната от интересното предаване, че не усети кога Минчо се бе разположил под прозореца ù. Там, на масата под асмите, си пийваше кротко и тихо, докато не реши да напомни за себе си с мощен, ароматен букет от звучни чувства, откъснал ...

charo

Проза » Хумористична

1.5K 2 8

Всичко ново и всичко по старому

Аааа, ето те днес! Внимавай! Тревата е висока! Никой не я коси. Никой не реже бурените. А тук, знаеш, почвата е плодовита. Остани! Носиш цветя? Хайде, разчисти малко! Знаеш, че ги обичам! Сложи ми ги по-близо. Така.
Сега казвай! Къде се изгуби? В началото идваше всеки ден! Но така е в началото. Посл ...

670301

Проза » Други

695

Когато човеците скърцат

Промъкнах се в старата заглъхнала стая, превърнала се в силует зад слънцето. Димеше от стари пожари, по стените чертаели са някога диви животни в подобие на хора. Влязох вътре непоканен и когато пристъпих през поредната изгнила врата, видях в сенките изправеното тяло на мъж. От откъртения зад гърба ...

danidimitrov

Проза » Други

1.4K 5

Случайност

СЛУЧАЙНОСТ
Йоана привършваше работа в градината малко преди обяд на топлия септемврийски ден. Слънцето беше се вдигнало високо и вече прежуряше силно. Не беше за работа в градината вече, трябваше да се прибере на сянка под широката асма пред къщата, където можеше да се стои по цял ден, дори и в най- ...

dancheto65

Проза » Разкази

1.2K 3

За убийствата и за греха, за моето довиждане и за съня

В природата ни... или по-точно в "генетичния ни код" е заложено... или по-скоро написано да сме убийци.
Вече трети месец живея в мрак. Будя се-тъмно е, възцарява светлина-слагам черни очила, присмивам се на деня и злорадо го наблюдавам зад стъклата, с любимото ми и най-старателно подобие на ехидна у ...

sivotovrabche

Проза

830 1

Аз, той и материалното

Съвременна история.
Всички говорят за материалното. И аз осъзнавам, че то започва да ме влече. Да, мен, която казвах, че не е най-важното. И все още мисля така. До някъде. И тогава ти идваш, падаш на колене и ми предлагаш брак. Аз отказвам. Красив си, но не и финансово. А аз имам мечти и желания, ко ...

explose-girl

Проза » Разкази

1.2K 2

Заключени спомени

Анелия си поръча поредната отвертка* и се загледа в чашата пълна с портокалов сок и водка. Това беше петата поредна за вечерта и тя се чудеше дали на другия ден ще си спомня за този момент или не. Тя винаги досега беше слушала с недоверие пиянските истории на нейни познати, които твърдяха, че толков ...

Rois

Проза » Разкази

761 2

Писмо до един бивш

Да се разберем сега и завинаги. Не те искам повече в живота си - нито теб, нито нещо, свързано с теб. Тръгвам си. Знам къде е вратата, вече няколко пъти съм излизала през нея. Но този път ще ти оставя ключа и няма да пускам камъчета, за да бележа пътя си назад.
Не струваш. Не си струва и да се проме ...

zayoo93

Проза » Писма

1.2K 3

Обиколка на света за един ден

Разказчето по-долу го открих в тетрадката си по български език за 4-ти клас. Реших да го споделя, защото ми навя прекрасни спомени от детската литература. Признавам, че идеята за пътуване около света с магически помощни средства я изплагиатствах от Мери Попинз. Също така мама ми помогна много с офор ...

Aiezsedai12

Проза » Приказки и произведения за деца

1.1K

Ами

Подариха ù го, когато беше на седем. Тя искаше сестричка, в краен случай братче, но родителите ù предпочетоха този вариант.
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот - тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият й приятел и ...

hristam

Проза » Разкази

892 5

Животът на неиздадената

Никога не съм се смятал за стиснат, но ето на, една случайна проява на стиснатост от моя страна наруши душевното ми равновесие. Всъщност в днешно време не е ли нормално да се опиташ да спестиш някои и друг лев, когато ти се отдаде възможност? Чувствам се задължен да споделя с вас какво се случи, защ ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

842 3

Минчо 6 - Баш рибар

Глава шеста
Баш рибар
- Какъв прекрасен ден! Само за риболов! - тази мисъл плуваше в главата на Минчо, докато се разсънваше с няколко глътки винце - Днес е събота, не съм на работа... Е как да не разпусна сред природата?!? Яно-о, приготви ми въдиците, че ще ходя за риба! - провикна се и стана, запът ...

charo

Проза » Хумористична

1.4K 1 2

Будала

БУДАЛАТА
Прибирам се от работа и ме спира Начо Папазов. Не оня, дето беше в ЦК, ами нашият, кварталният. Аз не обичам да ме спира и му рекох, че бързам, ама той ми сочи междублоковото пространство и дума:
- Виж го оня там, че ти по-виждаш, не е ли Косьо Будалата? Той е, аз от близо ходих, та видях. ...

lordly

Проза » Хумористична

951 13

Благодаря за всичко...

Лудост. Не знам защо всеки ми го повтаря постоянно. Бил съм луд и ненормален, но пък го казват с усмивка. Да, обичам да тичам с всичка сила, да подскачам и да си играя. Все чувам „ти си типично хъски”, и после всичко ми прощават. Спомням си колко много бели съм правил и как бягах да гоня кравите, а ...

svetlencenceto

Проза » Разкази

1.4K 8

Две-три думи за семейството, написани с болка

Според древногръцките философи - семейството са хората, които се събират около една маса, за да се хранят – в пряк и в преносен смисъл.
І. Зараждане на семейството
Бели зъби се гушеше под храста. До гърдите си притискаше голямо парче опечено месо. Чакаше вече половин Слънце време. Чакаше да се появи ...

snevra

Проза » Други

3K 25

Любовните откровения на две приятелки

Утро е.Пролетно,засмяно и предразполагащо.Само че аз съм начумерена и вкисната. В пет часа и половина се прибра най-после и дъщеря ми. Казва,че била на дискотека.Стичаше се от щастие като разтопен шоколад, а сега спи блажено в стаята си.Тя спи, а аз съм се превърнала на запусната селска мера- магаре ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

1.2K 5

Разминаване

Винаги си търсил съветите и мнението ми. За работа, за живота, за любовта... Винаги си ми споделял трепетите и чувствата си, водили сме много лични и искрени разговори... Но докато вчера си говорихме за новите момичета в живота ти, сърцето ми кървеше. И ти (този, който винаги е помагал раните ми да ...

zayoo93

Проза » Други

738

Пепел и лешници

(част първа)
Осем и петнадесет. Аромата на нейния 'Бърбъри', преплитащ се с цигарен дим. . . да, можех да го усетя. Тя стоеше там, пред голямото огледало и къдреше разкошната си аленочервена коса. Черната очна линия, прецизно подчертаваща лешниковите ù очи и флуоресцентната светлина предаваха на пог ...

Dannia

Проза » Разкази

853 5

Размисли след едно дълго, дълго отсъствие

Животът ми тази година тръгна в необичайна за мен посока. Строим къща и всичко се подреди не така, както е било преди. Но за това, как се изливат основи ще ви разказвам друг път. Споменавам къщата, за да обясня защо нямам време да се появявам в дълбоко уважавания от мен сайт. Хората казват: ”Само ко ...

snevra

Проза » Разкази

1.5K 10

Различно съзнателен

Наближаваше полунощ, а от стаята в края на коридора се чуваха само писъците на жена, придружени от умореният тон на окуражаващата акушерка. Върху мъничък черен диван седеше мъж на не повече от двадесет и седем години, строен и не много висок, косата му къса и тъмна, лицето слабо и бледо. Лактите му ...

divin3

Проза » Разкази

737 2

Вечер, като много други

Седим и си поркаме в кварталното кръчме биричка. Обсъждаме горно нанадолнище с тайфата, разделени на русофили и русофоби. Аха, аха да се хванем за гушите - Русия дали ще мачка Украйна и Путин дали ще покаже среден пръст на Обама, когато ухилен до уши приседна на масата ни Кичо Бика и запъхтяно рече: ...

kasius

Проза » Разкази

1.6K 9

В устата с лепкавия вкус

Тази нощ един инцидент стана причина да си припомня нещо отдавна забравено, нещо от времето преди да се пенсионирам – вкуса на посреднощното ставане.
Припомних си и едно отдавнашно стихотворение, някъде от 1974 година. Заглавието му не си спомних, затова за заглавие ще използвам първия му стих:
В УС ...

Ангар

Проза » Други

910 1

Предотвратяването - 9

- Какво се е случило с лицето ти, по дяволите?! - с почуда попита копието на Наташа.
Сериозно взе да й писва.
- Значи, първо знаеш коя съм, после изведнъж не знаеш, че съм от друг свят и в същия момент сестра ти влиза и ме пита к`во ми има на лицето? - Наташа говореше на Михаил, а той стоеше срещу н ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K

Нощта е времето да обичаш

Чудех се доста дълго защо е толкова трудно вечер, когато си сам. Стоях и с часове не можех да заспя, въртях се в леглото и се опитвах да удуша душата си със силна музика от музикалния плейър. Мразех времето, когато започваше да се стъмва, на всички се кълнях, че мразя да спя въобще. Че има нещо толк ...

thewriter92

Проза » Други

1.3K 3

Белите лъвове

Имало едно време един бял лъв. Той бил толкова хубав, гривата му била сякаш от коприна. Бил силен и ловувал, бил як, не му липсвал улов. Но бил сам. Още като малко лъвче когато майка му го кърмила той усещал неприязънта на другите лъвици, на лъвчетата и най-важното – на големия стар лъв, който го пе ...

Mouse-Rat

Проза » Други

1.7K 1 8

Графомани на море

ГРАФОМАНИ НА МОРЕ
Още не разопаковали багажа, моичките се шмугнаха в банските, награбиха дюшеци, топки и чадъри и за мое най-голямо удоволствие се изнесаха на плажа. Заменил маратонките с прохладни чехли, тесните дънки с бухнали бермуди, ризата с тениска без ръкав, моя милост си турна лап-топчето по ...

lordly

Проза » Разкази

856 7

Писмо до един стар непознат

Здравей, непознати. Ти сигурно вече не ме познаваш, но аз те помня. Помня и разпознавам всеки жест и всяка дума, всяка мисъл на щастие или тъга, всеки смях, всяка усмивка и всяка мечта. Също така помня и всяка несигурност, всяка болка и всяка сълза. Такива неща трудно се забравят. Но стига с миналот ...

xer0z

Проза » Писма

1.6K 5

Изгубената Вяра

Изгубената Вяра
Преполовихме лятото. Задъвкахме и Август без апетит. Големият град изпосталя, стопиха се пришълците под горещото слънце и ги отмиха дъждовете. Останахме само грешници.
Мара ми е приятелка стара. Мария-Магдалена - Мара, Марчето, Маца, Магда, Мими, Маги... все бе тя и все ми беше чогла ...

svobodey

Проза » Разкази

2K 7

* * *

РЕБЕЛДЕ, е една известна група, в света те са невероятни. Анаи мнoго обича Дулсе като сестри, те всичките от групата са едно семейство е, вярно, че всеки от групата има трудни моменти, но са успявали да се справят и да ги продолеят. Докато раздавали афтографи, едно 16 годишно момиче се появило, изва ...

angelskiogyn

Проза

1.2K 1

От изключителна важност

Давах си сметка, че предстоящото интервю е най-важното нещо за мен в момента. Откак завърших, си мечтаех за работа като тази, през какви ли работни места не бях минал, но този шанс не беше за изпускане.
Мястото беше точно за човек с моята специалност - достатъчно млад, за да е все още амбициозен, но ...

hristam

Проза » Разкази

1K 3

Лежа с вълците в снега

Тя беше изтъкана от кошмарите на хората в ранна детска възраст. Не червило, а кръв течеше във вените ù. Една ранна сутрин се събуди сред облаци от прах и заснежени криволичещи пътеки, а синините по тялото и изглеждаха все едно рисунка на нечия гениална и безизвестна дясна ръка. Не помнеше от къде са ...

kristaY

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K 1 2

***

Мълчаливо тя застана до прозореца. Чувстваше смесени чувства...Феерия от вкусове и аромати на различни чувства. Ту гняв, ту мъка, ту любов, ту омраза. Най-силно беше предателството. Тъй мразовито, опустошаващо, то забиваше яростните си, ледени и кръвопиещи нокти в сърцето на малкото създание, които ...

iv4ence96

Проза » Други

1.1K

Само ако е с намордник

В междублоковото пространство, през бурените - за по-направо, върви тясна пътечка. И тъкмо да навляза в нея, на отсрещния й край се появи дама с куче. Като я видях, любезно спрях, за да мине тя първа. Но като ме видя, и тя спря, за да пропусне пръв мене. Като видях, че тя спира, тръгнах напред. Но, ...

Ангар

Проза » Други

756 2

Босото стъпало

Отношенията на Венци със съседката от апартамент № 9 бяха доста странни, меко казано. Той я харесваше, по принцип, но имаше някои задръжки, които му пречеха да осъществи интимен контакт с нея. Проблемът определено бе в него, защото тя няколко пъти му бе правила тънки сексуални намеци, явно го харесв ...

Heel

Проза » Разкази

1.5K 3

Идеал Петров и царството на обречените

Преди години, незнайно или знайно как, се появило едно мъничко царство. Царят бил амбициозен и упорит. Започнал да завладява нови и нови територии. Взел на служба при себе си добри и опитни рицари, които му служели верно и всеотдайно и така осъществявали неговите планове и мечти. Но настъпили трудни ...

ahilesov

Проза » Хумористична

1.4K 1

Алеята на въздишките

Стоях пред огледалото, взирайки се толкова дълго в собствения си образ, че накрая изгубих очертанията му. Не виждах себе си, а онова малко момиченце, което отчаяно се нуждае от любов и разбиране. Зададох си хиляди въпроси - къде беше грешката, какво се обърка- винаги отговорът беше нищо! Нищо не се ...

butterfly6

Проза » Други

608

На дъщеря ми 2

Последна вечер в бащиния дом, последни часове, минути и идват да те отведат.
Теб, малкото ми момиче, родено с любов, отгледано като "цвете". Сега ни напускаш.
Боли ме, дъще !!!Няма да те виждам ежедневно, ще гадая добре ли си, къде си?
Зная, че не ти показвах обичта си. Бях сурова майка, но така се ...

Ve2666

Проза » Писма

1.4K

Отплата

ОТПЛАТА
В болничната стая жените бяха четири. Разговорите тук започваха в ранни зори и се въртяха все около децата - синове, дъщери, снахи, внуци... Две от тях бяха вдовици, та за мъже се говореше рядко. Всяка искаше да се похвали със своите, с успехите им; трудно някоя се решаваше да сподели някоя ...

dancheto65

Проза » Разкази

981 1

Възкресение 2част

Прибрах се у дома. Прозорецът беше отворен и щорите се люлееха. Снимките ми бяха изкарани и булчинската рокля. Портретите от миналото от къде се бяха взели. Ваната беше пълна с лавандула и с тамян. Имаше две от любимите ми пържоли с карфиол, лимонов сок, сметана и варени картофи с лук и половин бути ...

kokosia

Проза » Фантастика и фентъзи

1K

18+ Нищожна грешка

Таксито спря пред блока. Тя плати на любопитния шофьор и слезе, като умишлено позволи на полата си да се вдигне повече от нормалното, за да разкрие съвършените бедра. Нека да я наречем госпожа Енева, не защото това бе фамилията на нейния съпруг, а защото искаме да бъдем дискретни към тази изтънчена ...

anyla

Проза » Еротична

4.2K 1 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Минчо 7 - Поетът

Всичко ново и всичко по старому

Когато човеците скърцат

Случайност

За убийствата и за греха, за моето довиждане и за съня

Аз, той и материалното

Заключени спомени

Писмо до един бивш

Обиколка на света за един ден

Ами

Животът на неиздадената

Минчо 6 - Баш рибар

Будала

Благодаря за всичко...

Две-три думи за семейството, написани с болка

Любовните откровения на две приятелки

Разминаване

Пепел и лешници

Размисли след едно дълго, дълго отсъствие

Различно съзнателен

Вечер, като много други

В устата с лепкавия вкус

Предотвратяването - 9

Нощта е времето да обичаш

Белите лъвове

Графомани на море

Писмо до един стар непознат

Изгубената Вяра

* * *

От изключителна важност

Лежа с вълците в снега

***

Само ако е с намордник

Босото стъпало

Идеал Петров и царството на обречените

Алеята на въздишките

На дъщеря ми 2

Отплата

Възкресение 2част

18+ Нищожна грешка

Опашка