Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Вещица, част 4

- Следващия път ще се обадите! Ясно?
Майка им беше почервеняла, но се удържаше. След час каране, май взе за се поуспокоява. Баща им седеше тихо и гледаше смирено. Леа и Оливър бяха седнали на дивана и гледаха в килима.
- Ще закъснеем за полета, скъпа. – каза баща им. Куфарите ги чакаха, колата – същ ...

TheThirdEye

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-06-03T21:15:23+03:00 1K 1

* * *

Парите имат един смисъл като средство за размяна и съвсем друг като натрупване!

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-06-03T21:08:09+03:00 759 1

Легенда за самодивите

Легенда за самодивите
Прозираше слънцето зад високите дървета и хвърляше шарена сянка по стръмната пътека, която се извиваше, като дъга по билото. Вървяхме мълчаливо,
облечени в топли дрехи, и само кучетата издаваха от време на време шум от счупени съчки. Носеше се мирис на влага от натрупаната шума ...

M1234567891

Проза

2014-06-03T11:54:02+03:00 1.1K 1 3

Опрощение

Над града се беше спуснала гъста мъгла. Въздухът беше пропит с лепкава влага, която задушаваше дробовете и учестяваше дишането. Беше към края на май, но тая пролет се бе случила толкова студена и влажна, че изсмукваше и последните живителни сили на всеки организъм. Не пролет, а есен беше сякаш - сив ...

floyd

Проза » Разкази

2014-06-03T11:40:43+03:00 974 6

Спящата красавица

- Не, това не може да е истина! – възкликнал принцът, и за тринайсти път целунал Спящата красавица. Тя обаче продължавала да спи с всички сили, даже леко похърквала. „И сега какво - коскоджа ми ти красив и заможен принц, виси като сопол до някакво си легло и се прави на парамедик“ – витаело из глава ...

popolo

Проза

2014-06-03T11:34:18+03:00 974 5

Тъжни очи

Погледна за пореден път към часовника и въздъхна. Чудесно знаеше, че от това времето не само не тръгва по-бързо, а напротив, но не можеше да си наложи да престане. Мисълта за предстоящата среща я изправяше на нокти, най-вече поради странните обстоятелства около нея. Кой човек със здрав разум би тръг ...

hristam

Проза » Разкази

2014-06-03T11:30:13+03:00 1K 5

Човекът под моста

Колко време мина? Седмица или повече? Той е все още тук. Но как стигна дъното на социалната пирамида? Защо? Какво направи? Колко още ще седи на мръсните стълби? Беше му писнало да мисли за всичко това…
Сиви облаци, от край до край, изпълваха ниското небе. Лек вятър носеше към земята ситни капки дъжд ...

murjoflos

Проза » Разкази

2014-06-03T11:14:41+03:00 813 1

Тайнствени очи

Ти!
Ти промъкна се тъй тайнствено между сърцето ми и запали огъня в душата ми.
Ти!
Ти даде ми светлина в тунела на живота.
Ти, тъй нежно ме любиш. ...

Cobain

Проза » Други

2014-06-03T11:08:08+03:00 733

Оу Клер 3

Трета глава и последна глава
(в която става дума за хемороиди, смях, Конгоанска бира и едно забележително тройно приятелство)
Слънцето отдавна бе изгряло. Лъчите му, повечето напълно изпънати и съвършено прави, нежно топлеха два сто годишни чифта крачка, обути в шарени чехли и полюшващи се на дървен ...

Lebovski

Проза » Повести и романи

2014-06-03T10:57:30+03:00 1.1K 5

А имаше един Иван...

А имаше един Иван... Вероятно в живота на всеки има по един такъв Иван, който отравя из основи съществуването ти и който въпреки всичко трябва специално да се учиш да НЕ ГО обичаш. Не знаех как да не го обичам, затова и до днес го обичам.
Е, моят Иван беше от онези хора, които на пръв поглед изглежд ...

lady_rose

Проза » Писма

2014-06-03T10:50:02+03:00 1.5K 2

Майчино проклятие

Това се случило тогава, когато дядото на дядото на моя дядо още бил без брада. Някъде на другия край на земята имало едно голямо и много богато царство. Управлявал го мъдър владетел с добро сърце. Всички поданици на тоя цар живеели щастливо, в мир и благополучие. Те обичали господаря си и всеки ден ...

ZAGORA

Проза » Приказки и произведения за деца

2014-06-03T10:47:32+03:00 1.6K 2

Обиденото слънце

Обиденото слънце
Беше от ония свежи майски утрини, които вдъхновяват поколения поети и писатели. Във въздуха се носеше упойващ аромат на цъфнали дървета и цветя, звучеше мелодията на пчелния оркестър, а пиленцата, току-що станали от сън, поздравяваха тоя приказен свят с чуруликащите си гласчета. Слъ ...

Chotrov

Проза » Разкази

2014-06-03T07:50:01+03:00 1.2K 2

Писмо до Аз от бъдещето

Скъпа Аз от бъдещето,
Здравей. Пиша ти, тъй като предвид бързината на пощенските услуги днес и времето, за което ще порасна, това писмо ще се срещне с погледа ти след най-много десет години. Познавам те по-добре, отколкото си мислиш и зная, че със сигурност доста пъти ще го препрочетеш и ще ми се см ...

dark-paradise

Проза » Разкази

2014-06-02T10:55:03+03:00 1.9K 4

В онези моменти на бездушие

В онези моменти на бездушие, когато чувам само глухи вопли. И затварянето на вратата ми е като хлипане. Когато мисля за всичко и мислите ми хукват по хиляди пътеки, а пътеките излизат от мен, плъзгат се по тъжни спомени, спъват се в собствените ми лутания и когато вече ги губя от поглед разбирам, че ...

Ralina13

Проза » Други

2014-06-01T21:58:49+03:00 1.3K 3

Едно пътуване към природата

,,Едно пътуване към природата"
Навън е зима. Яна стоеше вкъщи до камината на топло. Навън прехвъркаха пухкави снежинки, сякаш се радваха и играеха своя любим танц. На нея ù се прииска да излезе и да сподели тяхната радост. Облече зимното палто и тръгна по заснежената улица. Неусетно се отдалечи от п ...

meliska

Проза » Разкази

2014-06-01T21:37:56+03:00 898

Ново начало

Едно от хубавите неща в този живот, на които повечето от нас така и не успяват да се насладят, е новото начало. Има нещо примамливо в това да загърбиш всичко, да забравиш всичко и да си тръгнеш, точно когато нещата станат непоносими. Някъде там има хора, които ще се радват на присъствието ти. Някъде ...

moody

Проза » Разкази

2014-06-01T21:33:21+03:00 968

Последните хора на Земята

Провал. Последната отломка на човечеството съществуваше в единствения оцелял ковчег под Алпите. Апокалипсис. Освен, че не успяха да го спрат, унищожиха и малкото останала надежда. Отчаяние. Петдесет и осем години живот в една мизерна дупка под земята. Бунт. Малцината оцелели искаха навън. Лудост. Бе ...

eomer

Проза » Разкази

2014-05-31T21:42:04+03:00 1.5K 3

На спирката

Отивам на работа, обикновен сив ден, като всички други, чакам рейса, седнал на едно желязо на спирката. Върху желязото трябва да има пейка, но няма и сигурно никога не е имало. До мен седи възрастна женица, сгушена в едни дрешки. "На колко си години?", я питам, а тя "На 83.", и така си поговорихме.
...

berk

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-05-31T13:04:05+03:00 1.6K 2

Душа

Луната се отразяваше отчетливо върху нежновълнистата повърхност на спокойното море. Очертаната млечнобяла ивица върху стъклените води беше като мост, чийто край не се вижда в далечината. Мост, който те привлича с приказното си очарование и те кара да поемеш по него към тъмносинята бездна...
Фините п ...

floyd

Проза » Разкази

2014-05-31T12:37:27+03:00 835 1

Пищящи уши

- Позволете ми да почистя тази планета – чу се вибрацията на управителя на Галактиката.
Всички останали вибрации знаеха какво означава това. Унищожаване на всички животински видове и замяна с нови биологични единици.
- Но защо да ги заличаваме всички? В моите доклади намерих, макар и малко, същества ...

sav11

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-05-31T12:30:20+03:00 1.5K

Оу Клер 2

Втора глава
(в която става дума за черна помия, мравояд, бира, глаукома и индийски коноп)
От безкрая изведнъж се появи малко зайче. То се движеше безшумно, едва-едва, на пресекулки. Поспираше тук и там, гушеше, се, криеше се, но пак изскачаше и се впускаше в луд бяг. Беше с чисто бяло кожухче. Глава ...

Lebovski

Проза » Повести и романи

2014-05-31T12:13:27+03:00 957 1

Тъжното момиче

Тъжното момиче
Стоеше до прозореца тъжното момиче.
С коси прави като хоризонта.
Съзерцаваше то със своя далекоглед бледнеещ се кораб в далечината.
Искаше му се да обиколи света, но уви! ...

Afayaa

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-05-31T12:08:17+03:00 870

Теория на смисъла

Предисловие:
Човешкото съзнание е някак толкова непредсказуемо и безкрайно, някак висше, и олицетворение на Вселената. Да, това е нещо гениално и изследвано до такава степен, че дори не можем да кажем, че знаем изобщо. Сякаш да умуваме само една стотна от един атом или една частица. Движенията вътре ...

sinner13

Проза » Разкази

2014-05-31T12:07:06+03:00 1.3K 1

Петя

Петя влезе в стаята на пръсти, а сърцето ù радостно туптеше – днес Ивелин я покани на среща. От всички момичета в класа избра точно нея. Най-красивият, най-чаровният и остроумният, по когото въздишаха всичките ù приятелки... Май беше сън. Не можеше да повярва на щастието си
- Кое време е, малка улич ...

popolo

Проза

2014-05-31T12:01:14+03:00 692 4

Любовта на кактусите

Те живееха в две отделни саксии на един и същи, слънчев балкон. Не се познаваха, дори не подозираха за съществуването на другия. Бяха отделени от кипри, разноцветни стръкове мушкато; приветливи, висящи петунии; няколко овални кактуса и оранжево искрящи „камшици”.
Той беше засаден доста по-рано, беше ...

Handzhieva

Проза » Разкази

2014-05-30T21:53:29+03:00 1.3K 1

Любов... началото на края

Реших да напиша историята ни.
Взех най-дебелата тетрадка, която намерих, и започнах да пиша с най-любимата си химикалка… Бързо и нетърпеливо изписвах всяка една буква, всяка една дума, всяко едно изречение. Редовете ставаха страници, страниците ставаха листи, а аз не спирах, и не спирах да пиша. Но ...

yuliana-asenova

Проза

2014-05-30T20:30:38+03:00 1.4K 2

Разковани дъски - 54

Жените обичат, когато сложиш на масата всички карти. Дебитни.
Следващият ни военен парад ще е парад на хвърчилата.
В Света на овцете овчарят е бог...
Дори разумът е безсилен пред журито на ЕвроРЕвизия.
Взаимоотношенията между хората по нещо ми напомнят на изкуството на готвенето - може да имаш прекр ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-05-30T12:16:03+03:00 1.6K 8

Прощално

Защо? Защо ти? Посветих целия си живот на мечтата да те открия. Ти беше във всяка глътка въздух, която си поемах. В този безмилостен живот ти беше единственото нещо, което ме държеше на крака. Мечтата ми беше да те намеря. Най-накрая те открих. Точно когато си мислех, че никога няма да се разделим и ...

maraya94

Проза » Други

2014-05-30T12:02:59+03:00 711

Истински предсказател (осма част)

Всичко продължи само миг, макар да не ми се стори така. До преди миг бях на границата между живота и смъртта и сега не знаех от коя страна се намирам.
Когато отворих очи, не можах да проумея гледката около себе си. Онзи кратък момент остана запечатан завинаги в съзнанието ми.
Кръв, много кръв, покри ...

Siada

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-05-29T22:18:33+03:00 1.1K

Самота

Самота
Тишината смирено бяга с боси ходила
из ъглите на смирена стая.
Стаята бе потънала в
заспалите си помени. ...

Afayaa

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-05-29T21:21:41+03:00 841

Джуджанка-Коджатабанка

Преди на хиляда места по хиляда години имало на земята една необикновена страна, населена само с джуджета. Наричали я Джуджеландия. Животът в нея с нищо не се отличавал от живота в другите страни. Жителите й не били по-високи от метър, затова къщите и дърветата в тая страна също били много малки.Джу ...

ZAGORA

Проза » Приказки и произведения за деца

2014-05-29T21:19:08+03:00 1K 3

Tълпица

Никой не я видя кога пристигна. Никой не узна от къде излезе или как. Никой не я познаваше коя е и защо беше там. Но беше, да, седнала на големия площад, прегърбена и статична, с черен покрoв върху нейната фигура, под който криеше ревниво своето тяло от озадачените погледи на онези, които си дадоха ...

Shushu-Mushu

Проза » Разкази

2014-05-29T21:06:32+03:00 1.6K 1 1

Ако се събудиш дракон

1.
Вървяха.
Пътят им пресичаше полета, гори, понякога запустели села. Ехо неведнъж си мислеше, че са току преди краят му, но винаги зад клоните на онзи краен бор, зад разнищения ъгъл на последния двор или зад ронещите се масиви с вехнещи слънчогледи, неизменно се оказваше, че пътят им продължава отн ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2014-05-29T14:45:23+03:00 1.5K 1 2

Вещица, част 3

Обедното слънце вече напичаше, ставаше мор. Оливър и Леа отдавна се бяха отказали от идеята за тичане към вкъщи. Този пек, тази жега – нямаха шанс. Не бяха спортисти, даже мразеха спорта. Прибирането им протече мълчаливо, всеки погълнат от мислите си. Леа погледна към Оли, който гледаше в някаква то ...

TheThirdEye

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-05-29T14:35:00+03:00 931

Оу Клер

Всичко това стана в Уисконсин. Чували ли сте за Уисконсин? Това е щат в Щатите. На север, почти до Канада. Там има град който бил най-големият производител на мляко. Има и град, най-голям производител на сирене. Та нашият герой - Оу Клер, се чудеше в кой точно от двата да се засели. Но понеже е мишл ...

Lebovski

Проза » Разкази

2014-05-28T23:11:53+03:00 759 3

Да срещнеш любовта

Дойдох в това малко курортно градче с единствената цел да си почина след изпитите.
Бях вложил много труд в подготовката за изпитната сесия, и наистина успях да се справя чудесно, но се чувствах абсолютно изцеден. Ето защо приех подхвърлената от близките ми идея на драго сърце, и ето, едва втори ден ...

hristam

Проза » Разкази

2014-05-28T11:09:36+03:00 1.1K 1 6

24 май - ден на бг гордост

24 май ден на бг гордост
Този ден е свещен. Той предава паметта на предците. 24 май е ден на словото, което е по- мъдро от оловото.
Денят на българската писменост и култура буди гордост в сърцата ни. Аз се гордея, че Кирил и Методий са патрон на моята гимназия. Ние - българите като нация до голяма с ...

somita

Проза

2014-05-28T10:13:46+03:00 1.1K 2

Преживяването - пътят към осъзнаване

Държах го в ръцете си. Навсякъде имаше кръв. Той лежеше кротко и се взираше в мен. И аз се взирах в него. Усещах как дишането му ставаше все по-забавено и по-забавено. Гръдният му кош все по-малко се повдигаше. Видях как с всички сили пое последния си дъх. Видях как зениците му започнаха да се разши ...

normalisboring

Проза » Разкази

2014-05-27T19:18:27+03:00 980

Самотата убива

САМОТАТА УБИВА
Подариха на децата канарче. Чуден певец! Кръстихме го Пейчо. Купихме му кафез и го закачихме до прозореца в хола. Беше лято и вратата на хола към терасата беше отворена денонощно. От улицата се чуваше шум, ние сме в хола, телевизор работи, ние си приказваме, а Пейчо пее ли, пее, не сп ...

anka-dimitrova

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-05-27T19:11:01+03:00 1.3K 3

Такава си е

Тя седеше и си мислеше, не като Мечо Пух, който понякога само си седи. И освен че мислеше, и мечтаеше. Искаше ù се да полети, да стигне до слънцето. Не, в никакъв случай нямаше да тръгне натам само с пера, залепени с восък. Знаеше, че пътят е много по-труден. И въпреки това ù се струваше толкова лес ...

heartandsoul

Проза

2014-05-27T19:01:36+03:00 810