Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.6K резултата

Геврек с отстъпка

ГЕВРЕК С ОТСТЪПКА
Жената стоеше в началото на стълбите, беше се увила с нещо като шал, продърпан и стар, големият амбалажен чувал, пълен с горещи гевреци, издишаше бял аромат в зимното утро, а хората купуваха и продължаваха да бързат – всеки по пътя си.
- Седемдесет стотинки с отстъпката, левче без ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Хумористична
954 2

Сянката - глава 10

Глава 10
Лиса беше облечена само в някаква бяла ношница и беше в безсъзнание в ръцете на Рин, но не изглеждаше сякаш й бяха причинили страдание. Рин поведе по коридора, а аз хвърлих тревожен поглед към Те-хьон. За мой ужас той се беше подпрял на стената с една ръка и продължаваше да диша дълбоко.
-Б ...
Na-Anira (Даниел Добринов)
Na-Anira
Проза » Повести и романи
1.1K 1

Господин Давидофф

Как стана ли? Ами имаше грип, KFC, бинго и ангели.
Тъкмо бях решила да се връщам вкъщи. Не виждах смисъл да опитвам повече. Да, имаше пари в града и не бяха трудни за изкарване. Имаше и преживявания, за които никога нямаше да съжалявам. Имаше много хубави хора, с чисти сърца смели и готови да се бия ...
greenjane (Джейн)
greenjane
Проза » Разкази
964

18+ Просто приятели

Просто приятели
- Какво е живота, ако не го изживееш като мъж? Поеми риска. Преследвай. Изпитай го. Поеми боя заради приятел, не се оплаквай.
- Амин.
Стояхме, взирахме се в чашите с уиски и мълчахме. Наслаждавахме се на тишината и на мъдростите, които от време на време алкохолът ни диктуваше.
Беше ч ...
charliemlad (Чарли )
charliemlad
Проза » Разкази
1.7K 2

До последен дъх-3

Нощта падаше, последен тежък проблясък осветяваше стихналите помещения.
Стените бяха с ламперия от полирано борово дърво. Стълбата, която водеше към втория етаж, бе от дъбово дърво и блестеше като стъкло.
Дейвид изкачи стълбите и тръгна към стаята на Лиза. Отвори вратата и влезе.
Спомените нахлуваха ...
Blagoslava77 (Благослава Георгиева)
Blagoslava77
Проза
1K

Зелените поля на Кения

Зелените поля на Кения
Има хора, които минават през животът ти без да оставят следа, като вчерашния вестник. Има и такива, които оставят незарастващи рани, които кървят с години. А има и такива които оставят незаличими следи в пясъка на миналото, към които се връщаш от време на време, и ги следваш о ...
Greg (Светослав Григоров)
Greg
Проза » Разкази
3K 18

Огледалото 4

Интуицията му и този път не го подведе. С много безсънни нощи и още повече труд от страна на двамата съдружници, романът на Бети стана факт. На края на силите си и почти там на средствата, „Животът е дар с уговорка” нетърпеливо чакаше своята премиера. Всичко подробности около представянето бяха уред ...
reinbow (Биляна Битолска)
reinbow
Проза » Повести и романи
1.2K 7

***

Тъкмо се свечерява. Трябва да купя нещо за вечеря, останали са ни само 30 лева, а е едва Сряда.
-Здравей. Как си днес? Какво правиш?
- Добре съм. Днес с колегата се напушихме...
Сигурно говори нещо, но слуха ми мигновено изключва щом почне пак да говори за алкохол, мъже и наркотици...
Кой ли купува ...
Apokaliptiks (Апокалиптикс А)
Apokaliptiks
Проза » Разкази
994 2

Младежки неволи

Ресторант “Котвата” Приморско. Лятното обедно слънце сякаш се бе спряло и сипеше огън и жупел върху курортния град. Седях в дъното на външното помещение на ресторанта, отпивах от студената наливна бира и си чаках неизменната порция калмари. В главата ми бе безпорядък, затова не се и опитвах да мисля ...
parvanski (Първан Киров)
parvanski
Проза » Разкази
955 1

Порастване с гореща вана или защо не бива да се бърза

Отдавна много отдавна, когато бях малка и бързах да порасна, работех в една много сладка фирма с една много женска работа, в центъра на София.
Работех неуморно за да доказвам на себе си и на останалите, че аз мога и Аз беше по-голямо от ръста ми. Работата беше в това че имаше много работа по мене, а ...
greenjane (Джейн)
greenjane
Проза » Разкази
1.1K 4

Благодарният

БЛАГОДАРНИЯТ
Трамваят закъсня с цели десет минути, измръзнах на спирката, докато го чаках. Успокояващото бе, че всички други бяха измръзнали, едно дете даже ревеше от студ, а човек без шапка се опря на стълб, за да прикрие припадъка си. Чуждото нещастие топли, но не чак дотам.
Трамваят естествено бе ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Хумористична
1K 1 2

Сянката - глава 9

Глава 9
Спри ги. Спри ги. Спри ги. Спри ги.
Изправих се на крака, без да примигвам и под фокуса на погледа ми се появи лицето на непознат млад мъж с изрусена коса. Той ме гледаше с вдигнати високо вежди и изненада в сините очи.
-Фера? – произнесе той бавно. В ръката му имаше пистолет.
Пистолетът. Пр ...
Na-Anira (Даниел Добринов)
Na-Anira
Проза » Повести и романи
1.4K 3

От ума на един мислител

Глас: Животът е игра.
Мислител: Не, животът не е игра...
Глас: Да, да, игра е. Просто не е от онези, които си свикнал да играеш. Няма пионки, карта, полета...
Мислител: Ама чакай малко...
Глас: Какво "чакай малко"? ...
smallevil (Борислав Ичев)
smallevil
Проза » Други
1.3K 3

Душата му тежеше цял атом

Душата му тежеше цял атом. Когато я вземeх, за да почине гърбът му от натоварването, се превививах на две, но винаги гледах да замажа положението. " Паднаха ми очилата! " или "Днес ми се ще да съм ниска!", или " Искам да видя зеленото на тревата отблизo! " Никога не му казах колко болезнено интензив ...
myav (Яв Енчева)
myav
Проза
1.1K

Бяло

БЯЛО
В топлия и уютен хол се бяха настанили мъж и жена на видима възраст около седемдесетте, запазени, приятни хора с възгледи и очила. Мъжът чете вестник, жената плете – класика за гоблен. Парното работи, навън вали сняг, в кухнята се кръчка свинско със зеле. Животът на това семейство е толкова спо ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Хумористична
979 1 1

Бохеми

Не е ли тъжно, че изчезнаха писмата и снимките? Всичко вече е "чат" и файлове в проклетите компютри. Новото поколение вече няма да знае какво е чувството да чакаш писмо, какво лично и топло преживяване е да си пишеш с някое момиче, или момче писма. Колко по-истински са думите. Няма да познават онова ...
charliemlad (Чарли )
charliemlad
Проза » Разкази
1.1K 3

Огледалото 3

Той вече знаеше какво трябва да направи. С уверени стъпки тръгна към дъното на залата, където се намираше остъклена кабинка, а в нея се виждаше фигура. Нейтън почука на стъклото и с жест помоли човекът отсреща да излезе. Появи се възрастен мъж с дълга кожена престилка, черни ръкавели и каскет. С инт ...
reinbow (Биляна Битолска)
reinbow
Проза » Повести и романи
1K 11

До последен дъх - 2

В измития от дъжда вечерен въздух, се носеше аромат на зелена трева. Дейвид пое дълбоко дъх. Обичаше тази земя с цялата си душа, но сега вече по друг начин-много по-дълбоко и по реално.
Черният мерцедес навлизаше в ранчето. Смътни чувства, неясни спомени се пробудиха в него. На това място тук той бе ...
Blagoslava77 (Благослава Георгиева)
Blagoslava77
Проза
1.1K

Екшън в антракта

1979
е година на поредния Национален преглед на българската драма и театър. По време на тези прегледи салоните се пълнят предимно с актьори, критици и партийни другари – Комитет за култура, ЦК на БКП, Политбюро, евентуално някой върли почитатели на театъра, ако успеят да се вредят. Един от нашумелит ...
Volter (Никола Тенев)
Volter
Проза » Разкази
1.2K

Три мекици със захар

Пред малкия оранжевочервен павилион опашката бе нараснала значително. Ранобудни граждани се бяха наредили, за да си купят топли, току-що извадени от фурната закуски. Те стояха сънени и търпеливо чакаха реда си, всеки замислен в проблемите и ежедневните си грижи. Слънцето едва-що бе изгряло. То хвърл ...
merlin (Мерлин)
merlin
Проза » Разкази
1.1K

Мирис

Младият господин дойде на преглед без предварително записване. Приех го веднага, защото никой не чакаше отвън. Каза, че името му е Милен Попов и че е обиколил всички невролози в града, но на психиатър все още не е ходил. Моментално забелязах, че е невротизиран – имаше тик на лицето и ръцете му трепе ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Разкази
912 6

Аре стига, бе! - 3

Аре стига, бе! - 3
Както и да е! Доближих масата.
– Аре стига, бе! Много ми е интересно кой пръв ще ви застреля... дали аз или мъжът ти Криси? – изкрещявам в лицето й.
И двамата мълчаха. Съпругът ми пусна ръката й. Посъвзе се малко. Явно му дойде самочувствието защото високо извика:
– Миме! Не е тов ...
sirDIMITRI (Сър Димитри)
sirDIMITRI
Проза » Хумористична
2K 1 12

Сърце в дрипи

Сърце в дрипи
Малко момченце върви по пешеходната алея. Самичко. Дрипаво и мръсно, със скъсани сандалки. Около него в двете посоки се движат хора облечени празнично, смеят се и си говорят, купуват сладолед и пуканки на подскачащите около тях малчугани. Момченцето ги гледа с интерес. Викат го от коли ...
iri4ka (Ирина)
iri4ka
Проза » Разкази
640

Огледалото 2

Ръждясалите вериги на отдавна изядената от времето детска люлка тихо проскърцаха. Нейтън се приближи до стария орех и му се стори, че те сякаш плачат по изгубеното минало.
Тридесет години. Толкова бяха изминали, от както майка му го бе люляла тук за последен път. Беше на пет, когато баща му загина в ...
reinbow (Биляна Битолска)
reinbow
Проза » Повести и романи
1.2K 8

Столът

СТОЛЪТ
- Какъв е смисълът това твое старо палто да бъде винаги върху стола, вместо в гардероба? – попита го внезапно и той първо дори не разбра въпроса, после свали очилата си бавно и се загледа в стола. Столът беше хубав, от старите, които живееха вечно, леко поолющен, поскърцващ, но на практика не ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
832 2

Сянката - глава 8

Глава 8
Зак полудяваше от гняв и смътно си даваше сметка за отминаващия ефект от успокоителните, които бяха замаяли главата му и го караха да се чувства сънен и уморен. Гневът в него беше по-силен и той блъсна чашата с вода от бюрото, която Стела беше поставила.
-Какво си направила?! – не се сдържаш ...
Na-Anira (Даниел Добринов)
Na-Anira
Проза » Повести и романи
1.1K 2

Любовното обяснение на един Опел до Ферари

Здравейте, прекрасна непозната (извинявам се, но не ви запомних регистрационния номер)!
Срещнах ви пред един търговски център и вие направо ми разбихте сърцето, пардон - двигателя, който е след основен ремонт! Само като видях изкусително страстния дизайн на купето ви, ми завря антифриза в охладителн ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Други
921 5

До последен дъх

До последен дъх
Безкрайна е вълната наречена любов -
обхожда цялата земя
не я плаши вятър, небе, дълбочина.
гр. Перник, 2007г. ...
Blagoslava77 (Благослава Георгиева)
Blagoslava77
Проза » Повести и романи
1.2K 1

18+ Добро момче

1
Дани се опитваше да положи равномерен слой фъстъчено масло върху първата от филиите си. Беше напълно погълнат от задачата. Рейчъл му хвърли нетърпелив поглед.
– Дани, трябва да побързаш, иначе ще изпуснеш автобуса! – каза Рейчъл.
– Добре – отвърна момчето, после изгледа майка си и добави: - Днес и ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
1.4K 1 6

Креват, пълен със застарели моми

- Седни, ще сложа кафе.
Лампите бяха дразнещо ярки и се чувствах така, сякаш двама ирландци бяха лъснали чепиците ми. Чепиците ми, боже мой, каква дума. Стегнати, лъснати обувки. Ризата ми беше разгърдена, панталонът - вехт, но сив. Истински плейбой. Жената стоеше със скръстени ръце и чакаше нещо да ...
Bardejov (Янко)
Bardejov
Проза » Еротична
1.8K 2

Трима под юргана

Трима под юргана
Включвам електрическото одеяло и бързо се шмугвам под юрганчето. Босите ми крака са ледено студени. Как да заспи човек в тази студена и тъмна спалня. Някой драска по вратата. Ставам да отворя и котаракът на дъщеря ми с бясна скорост нахлува и се скрива под леглото. Нямам никакво нам ...
iri4ka (Ирина)
iri4ka
Проза » Разкази
752 2

Един от онези дни

Не съществува по-добро средство за предотвратяване обезличаването на индивида от притежанието на някаква тайна, която той желае или е длъжен да опази. За беда, същата тази живителна тайна го обрича на изолация и самота. Така погледнато, самотата не е състояние на липса на хора около теб, а по-скоро ...
Seul-contre-la-ruine (Наско)
Seul-contre-la-ruine
Проза » Други
900

За моето момче!!!

През вечерта всеки е себе си... Тогава човек разбира какъв е бил и какъв е сега! Мисли за изминалия ден… В мислите на всеки човек в края на деня са за любимия човек: някои си признават, а други отричат. Някои си лягат и заспиват с усмивка потънали в размисли за своя възлюбен, а други (като мен), сто ...
justbehappy (Ивелина Андреева)
justbehappy
Проза » Други
1.1K

Сянката - глава 7

Глава 7
Отворих очи. Бях в нечие широко двойно легло и стреснат се огледах. Отново промяна в местоположението... и чак тогава си спомних всъщност, че се бяхме преместили докато аз бях в неопределено заспало състояние.
Зак!
Грабнах бързо телефона си и набрах номера, който бях измъкнал от спомените на ...
Na-Anira (Даниел Добринов)
Na-Anira
Проза » Повести и романи
1.2K 2

Охлювна песен

ОХЛЮВНА ПЕСЕН
„Посещението на министъра в една голяма степен ще окаже действително оживление и по-нататъшно подобрение на града ни...” Това прочете главният редактор на местния вестник в уводната част на основната статия, посветена на знаменателното събитие.
- Ти си странен човек, Тодоров – рече на ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Хумористична
1.2K 1

Любовта ни събра

Любовта ни събра
Пиех си спокойно кафето и мислех за днешните дизайни. Кройките бяха хубави, а платовете-невероятни. Самите модели бяха просто уникални. Да, определено обичах работата си и бях щастлива, но нещо винаги ме измъчваше. Празнината в сърцето ми, да, точно тя, все още беше просто болезнена ...
dqvolcheto666
dqvolcheto666
Проза » Разкази
857

Старецът

Старецът живееше в дървената си къщичка до брега на морето.Какво ли не бяха преживели тези дълги бели коси покриващи сухото му лице.Какво ли не бяха видели тези негови присвити от разочарование и тъга кафяви очи.Какво ли не бяха работили тези негови изнурени ръце.
Той бе живял своя живот в търсене н ...
Rossini (Росен Руменов)
Rossini
Проза » Разкази
1.1K

Жената като котка

Казват, че жената е като котката - винаги отива при този, който я погали.
Само че не всеки знае колко своенравни и непредсказуеми са и котките и жените. Понякога тя се спира при най-неподходящия, водена или от любопитство, което често я погубва или водена от съдбата, което в крайна сметка завършва п ...
ahuta (Андреана андреева)
ahuta
Проза
802 1

* * *

Тъмнината на зимната вечер бавно обгръщаше всичко наоколо и белотата на снега постепенно чезнеше под угасващите последни слънчеви лъчи. По съседските къщи тук- там започваха да светват прозорчета подобни на свещички в голяма и просторна черква, а плътната маса на падащия на парцали и налитащ върху п ...
parvanski (Първан Киров)
parvanski
Проза » Разкази
718 1