Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

На косъм

Чък Норис се надигна от земята и се огледа. Пространството около него бе странно замъглено, сякаш някой бе пуснал димка. Направи няколко крачки. Знаеше, че се намира в самолетен хангар, но смътните очертания наоколо изглеждаха някак размазани. Тогава забеляза висок и мрачен силует да се приближава к ...

Lostov

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 6

Парадоксът на Обсадата

Парадоксът на Обсадата
Аз съм професионален убиец. Спокойно, не убивам хора. Убивам възможности. Заради някаква патриархална привързаност към обещанията, които с времето износват своята искреност и всеки друг би ги забравил, но не и аз. Не и Аз! В началото отказвах да се съобразявам с променящата се ...

линасветлана

Проза » Хумористична

1.5K 6

Поражение

Попита ме защо поражение....
Когато ... чувстваш към някого това, което аз към теб....
Той е не само поражение...
той е победа...
и жажда и страст и.... ...

sunchine

Проза » Писма

1.4K

Форд от Фордовете

Шефът ми е англичанин с фамилията Форд. Ако беше българин, щеше да е Фордов и да казват, че е от Фордовете… Не че има значение – хареса ми хрумването.
Освен че е собственик на фирмата, в която работя, Форд е четиридесет и пет годишен, милионер. Женен е с две деца – типичното английско семейство, но ...

mitval

Проза

1.7K 3

Непораснало дете

Непораснало дете
"Светът пречупва всеки... и убива онези, които не искат да бъдат пречупени"
- Ърнехст Хемингуей
Той глътна две от неговите "бонбончета" Ксанакс и се отпусна на удобното кресло. Докторът срещу него щракаше нервно с химикала, докато четеше нещо в бележника си.
- Знаеш, че тези хапчета ...

charliemlad

Проза » Разкази

1.4K 7

Молитва

Молитва
Толкова много тъга дълбоко в мен посята, стоя на тъмно в стаята си - свит в ъгъла крещя. Греховете си разбирам – треперя – моля се за опрощение. Спасение желае за тази прокълната душа – не ми е нужно съжаление. Отворил съм в детството врата, поканил съм на гости мрака. Ангелът-свят вербуван ...

RDP

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 1

Урок от ежедневието

Урок от ежедневието
Искам да споделя една обикновена ежедневна история.
Сутрин. Майката стана рано и започна, както всеки ден да готви. Беше си подготвила продуктите от предния ден. За съжаление видя, че няма да ù стигне чесъна. Тогава тя извика дъщеря си.
Тя беше малко момиче със закръглени бузи. К ...

Alina1

Проза » Разкази

1K 1

Мери Попинз и други разни съвременни лиготии

Мери Попинз? Неее... Това създание Господно се движеше с достолепните си 100 кг. с финес и изящество, на които са неспособни дори и 45 кг. манекенки, дефилирали поне 10-тина години по световни подиуми. Пантерите са се учили от нея на гъвкавост.
Собственичката на студиото за разкрасяване можеше да бъ ...

greenjane

Проза » Разкази

1.2K 3

Кит и бабаит

КИТ И БАБАИТ
Плувам си спокойно в морето, няма вълни, водата – топла, прозрачна, прегръщам я и тя ми отвръща със същото, какво да ви кажа – еротика, красота. Увлякох се, едва виждам вече брега, май влязох доста надълбоко.
Тъкмо реших да обърна и гледам насреща ми – кит.
Не бях срещал досега кит и за ...

exuded

Проза » Хумористична

952 1 2

Из изповедта на Гларуса

Не знам дали ви е направило впечатление, но това лято, на северния плаж, всичките спасители са над 50, а някой дори са прехвърлили и 60-така. Може и да е ейч-арска политика на концесионера, но по-вероятно да е резултат на демографската криза. Както и да е, щото не затова ми е думата, ами за онова, щ ...

lordly

Проза » Хумористична

1.6K 2

Тя беше

ТЯ БЕШЕ
Прехвърли хребета. Остана малко и му се стори, че в далечината вижда нещо розово; очите му бяха замъглени, сигурно си въобразяваше. Беше ужасно уморен, сърцето му биеше като конски копита в суха земя, краката едва го държаха.
- Това не ти е времето, когато на власт бе дясното! – изкрещя му ч ...

exuded

Проза » Разкази

1.5K

Време за море

ВРЕМЕ ЗА МОРЕ
Време е за море. Слънцето блести, жега е, облаците са захарен памук, който се топи от пот, а морето е мястото, където човек може да се поотпусне, да забрави тъпата работа, беса на жената, недоволството на децата и безсмислието на живота.
Няма смисъл да бързам. Морето няма да избяга. То ...

exuded

Проза » Хумористична

871 2 2

Северозападен монолог

- Они Йонкините измреа, баби! Синò им са попиле у Червен брег, а дъщера им е по чужбина. Та вия от къде каате, че сте? От Англия? Малее, тава е мого далеко бе, баба! Тава а отвъд баира и още по-далеко, а? Язе съм проста, баба, не съм учѝла. Знам само да пиша и да сметам, друго не знам. Ама сте убави ...

йеромонах

Проза » Литературни очерци

3K 2 19

Една трамвайна спирка време

Рая се казваше дъщеричката. Но, Господи, как се казваше майката, не можах да се сетя няколко дни! Това така ме изтормози, че реших да внеса системност в припомнянето: Ани?... Албена?... Ангелина?... Боряна?... Бистра?... Блага?... Венета?... Ваня?... Валя?... Не съм много сигурна, но ми звучи като д ...

670301

Проза » Други

799

Шах с пешката

ШАХ С ПЕШКАТА
- Предупреждавам, че съм програмирана само да играя шахмат - съществото срещу мен с болнав цвят на изкуствената си кожа изговори механично фразата с дълбок гърлен глас, който според упътването трябваше да е на млада блондинка.
Според същото упътване вдървената му поза трябва да ме вдъх ...

йеромонах

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K 1

Буря

"Който сее вятър, жъне буря"
/древна мъдрост/
Всичко, което започва достойно е в състояние да завърши недостойно, но и това, което започне недостойно, може да има достоен край. Какво насърчение, нали? И какъв уплах..
Но, ако трябва да сме честни, а то трябва, е нужно да напомня, че недостойното нача ...

Lebovski

Проза » Разкази

1.7K 1 5

Уличният музикант

В Лондон се проведе конкурс за най-възрастен уличен музикант. Спечели го мъж с лице на мъченик и сухо, жилесто тяло. Когато му връчваха наградата – 500 британски паунда и нова китара той се разплака от щастие. Въпреки това, той не смяташе, че е достоен за този приз, върна парите на организаторите, а ...

mitval

Проза » Литературни очерци

1.9K 9

Софиянката

Това лято реших да избягам от родната София, защото започнах да се задушавам от ремонти, задръствания, паплач, кучета и МОЛ-ове... Реших да наема едно магазинче на морето и ето ме там... Седя си аз в магазина и идва една млада пенсионерка да си купи бира. Носи ми две празни бутилки, за да не и взима ...

chochone

Проза » Разкази

1.5K 3

Семейството сезон 18 епизод 248

Желанието и да си го излее на някой беше голямо. Съдейки по безкрайните чернови разпилени по пода, човек може да си помисли че нещо се опитва да излезе от нея, но все не намира правилния начин. Беше започнала да пише отново. Дали възпитанието действа като като знак стоп или самоналожения убийствен с ...

greenjane

Проза

930 2

Дъх на сладолед

Беше слънчев летен ден. Подухваше лек вятър с мирис на море.. Анна стоеше точно срещу плажа, под чадъра замислена и втренчена в един сладолед.Тя хвана с ръце главата си и дълбоко се замисли. Мислите ѝ бяха съсредоточени върху двама мъже, които бяха специални за нея. Триж и Алек. Триж беше влюбен в н ...

pamitam

Проза

663

Кутия за спомени

Малка и бяла, поставена в ъгъла. Сравнително висока, но за сметка на това доста тясна. На места тъмна, на други по – светла. Тук – там шарена, на цветчета. Не пасващ капак, навярно от друга взет, но и той като нея шарен и сенчест. С прорез, през който да пускаш всеки един свой спомен:
За отминалото ...

dust-in-the-win

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K

Дронове

ДРОНОВЕ
Винаги съм мечтал да бъда дрон. Още като дете дори, когато дронове не съществуваха, а в детското ми съзнание всичко, което летеше, ставаше предимно за ядене.
В съзнанието ми днес, доколкото го имам, почти нищо от това, което лети, не става за ядене. Напротив, става за всичко друго, но не и з ...

exuded

Проза » Хумористична

895 1

Истории

В обедната си почивка реши да се разходи из парка. Лято. Зеленина и прохлада от жегата под дебелите сенки на дърветата. Седна на една пейка, изяде сандвича си и запали цигара. Пред него мина млада двойка.
„Защо никога не разбираш какво ти казвам”, каза на висок глас момичето.
Момчето мълчеше. Остатъ ...

sneakylittlething

Проза » Разкази

835 1

Като миналия път

Понеделник... Кога дойде?!... Нямам никакъв спомен от неделята.... Май я проспах...
Пак закъснявам за работа, а трябва да се оправя. Спирам на някакво забутано място. Хероин на помпа в колата. Hе ми пука дали някой ще види. Не че съм забравил как ме хванаха, но... Трябва да се оправя. Все пак трябва ...

causaperduta

Проза

821

Като без дом

Родих се нежелана, хората, които ме създадоха искаха момче или дете, но не мен.
Аз бях разочарование за тях, а за себе си още по-голямо. Единствените хора, които се зарадваха на моето съществуване бяха родителите на майка ми. Затова сега единият вече не е между живите, а другият върви към края на пъ ...

m770921

Проза » Други

1.1K 1

Мисли и безмислици по ваканционно време

Мисли и безмислици по ваканционно време
"Мисля,
следователно съществувам"
Рене Декарт.
Постлала съм си, на терасата, шарена черга, а върху нея хавлия. Опнала съм се на слънчице и се опитвам да не мисля за нищо. Правя се, че не съществуват битовизмите, които са си само мои, но… Не ми се отдава да се ...

линасветлана

Проза » Други

1.6K 1 12

Смехът на гората

"Къде съм..."
Опитах се да се изправя. Бях заобиколена от високи дървета, покрити със сняг. Може би се намирах в гората.
Но бях сама. А този път изгубих всичко.
Бях на пет, когато видях с очите си мъртво моето семейство. Беше един студен зимен ден. Тук почти всеки ден бе студен и мразовит, но в този ...

babymetal3

Проза » Разкази

1.1K

Кратка реалност

Има и такива дни, като днешния. Събуждаш се и ти се приисква да заспиш отново, за да се върнеш в прекрасният си сън, докато реалността чука на вратата. Почукала веднъж, нямаш избор да не ù отвориш, а влезе ли, става постоянен гост. Дали ще спи на дивана, на пода до леглото ти, до нощната лампа няма ...

dust-in-the-win

Проза » Други

1K

Работна среща

РАБОТНА СРЕЩА
Двама едри работодатели, прилично сложени, грозни и доста дебеловрати, говореха помежду си за бизнес и за това-онова. Повече си говореха за онова, но не е прилично да пренасяме речта им директно върху листа, ще го изчервим, та затова ще опишем дискусията им за това:
- Аз на моите докат ...

exuded

Проза » Хумористична

904

Квадратурата на кръга

Има една древна легенда. Според нея, някъде, някога ще има някой, който ще обясни квадратурата на кръга, ще може да киха с отворени очи, ще е в състояние да близне лакътя си и да живее охолно без да работи и да притежава нещо доходоносно. Е този човек бе дядо Варуфаки, това се случи в наши дни и, ра ...

Lebovski

Проза » Разкази

956 4

Зрелище 5

Част от пътниците се взираха през кръглите илюминатори, наслаждавайки се на прекрасната гледка. Самолетът се плъзгаше над море от пухкави бели облачета, а в далечината слънцето пръскаше златни отблясъци. От време на време се отваряше пролука в облачната пелена и отдолу се показваха зелени полета, на ...

Ambrouse

Проза » Повести и романи

999

Синьо

Аз съм инженер.
Падам си по точните науки и зa мен синьото БЕШЕ студен цвят.
Беше студен докато не видях очите ѝ.
В тях едновременно моретo и реките, и небето се сливаха за да направят този цвят...
В този син поглед има толкова топлота и любов......

sunchine

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 2

Кривата игла

Странно нещо е иглата. Изключително полезна, малка. От друга страна, повечето спомени с иглата са си неприятни. Или ще се набодеш, или ще се притесняваш къде си я оставил. След което задължително ще се набодеш. Друго си е кривата игла. Там най-вероятно някой вече се е набол. Имаш си едно на ум. Та д ...

SecondTower

Проза » Други

701

Ирационални въпроси към имагинерното в собствените девиации на мисълта

Ирационални въпроси към имагинерното в собствените девиации на мисълта
Готвил ли си на огън, запален от лунна светлина?
Целувал ли си устни на жена, обсипани със слънчев прах?
Погалвал ли си тяло на момиче, изваяно от тревистата роса?
Препускал ли си с коня син по наклонения лъч на кривото пространс ...

Bezzhichen

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2.9K 12 23

Марги - 9

-Марги! Марги, отвори!
Поредната серия от дълго звънене, докато звънецът се задъха, след което започва упорито тропане.
Бавно дотътрям чехли до вратата.
-Тони, моля те... Добре съм. Само че искам да съм сама.
-А, не си познала! Ще блъскам и ще звъня, докато на съседите ти им писне и някой се принуди ...

Marmadun

Проза » Повести и романи

1.6K 1

Разковани дъски - 63

Човек е толкова голям, колкото показва кантара.
Ако обичаш една жена - пусни я да си върви из МОЛ-а. Ако не се върне, значи не ти е по джоба.
Днес свалих едни 50 кг . С черна коса и зелени очи...
Хората търсят причини за своя провал другаде и никога в себе си. Затова причините и провалите се увелича ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 5

Може

Ако си късметлийка, пирати ще те отвлекат и ще станеш тяхна богиня на някой остров.
Може да го прекръстят на теб, даже и да ти направят кумир.
Може да имаш подвижен трон, а момчета без ризи да ти правят вятър с кокосови клони.
Може да се излежаваш по цял ден, а вечер да спиш на хамак под звездите (л ...

BeyondGodLike

Проза

1.6K 1 1

Съвременна самодива

Дени просто не можеше да повярва. Асен не само че не беше се прибрал навреме вкъщи, за да отиде с нея на беседата, за която поне сто пъти му беше повторила в кой ден и от колко часа е, не само не си беше вдигнал телефона нито веднъж, въпреки че тя му звънна над 10 пъти, но и сега, след Дени беше оти ...

Rois

Проза » Разкази

1.1K 3

И аз умрях

Мамка му, умрях! Всичко бе толкова сиво и понеделнично, и изведнъж смъртта реши да разнообрази ежедневието ми, да ми покаже живота в такива цветове, в каквито никой никога не го е виждал. Не разбрах как и защо стана, но ето ме сега безплътен и съжаляващ. Смъртта в миг накара всички мои мечти и желан ...

docheff

Проза » Разкази

1.3K

Черешова изповед

Земята се бе нажежила зловещо, безжалната звезда мокреше нагретите пешеходци. Комбинацията от високи температури и преклонна възраст бе изпъдила Иван под една гъста череша. Дори и сянката не помиряваше бързия пулс на жизнения старец, запотеното му лице се бе намръщило, като от време на време се изгл ...

blatna-strida

Проза » Разкази

679

Проза и разкази от съвременни български писатели

На косъм

Парадоксът на Обсадата

Поражение

Форд от Фордовете

Непораснало дете

Молитва

Урок от ежедневието

Мери Попинз и други разни съвременни лиготии

Кит и бабаит

Из изповедта на Гларуса

Тя беше

Време за море

Северозападен монолог

Една трамвайна спирка време

Шах с пешката

Буря

Уличният музикант

Софиянката

Семейството сезон 18 епизод 248

Дъх на сладолед

Кутия за спомени

Дронове

Истории

Като миналия път

Като без дом

Мисли и безмислици по ваканционно време

Смехът на гората

Кратка реалност

Работна среща

Квадратурата на кръга

Зрелище 5

Синьо

Кривата игла

Ирационални въпроси към имагинерното в собствените девиации на мисълта

Марги - 9

Разковани дъски - 63

Може

Съвременна самодива

И аз умрях

Черешова изповед

Опашка