Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Връзка

Връзка
(за мен, за хората, които обичам и за Иван)
Наричат го „връзка”... Връзка без чувства, сексуална връзка, емоционална връзка... Така се нарича, защото свързва хората по някакъв начин... Защото те имат частица от другия винаги... Връзката не е непременно седмиците, месеците, годините, които спо ...

lady_rose

Проза » Писма

1.5K 1

Истински предсказател (седма глава)

Събудих се, когато колата спря. Качихме се в апартамента на Мишо и той ми показа стаята ми. Влязох вътре, хвърлих чантата на земята и застанах до прозореца. Мишо ми говореше нещо. Звучеше някак далечно... Чувах гласа, но не и думите му. След малко се чу звук от затваряне на врата. Не помръднах. Глед ...

Siada

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K 1

Спасяването на редник Райков

Беше топъл октомврийски следобед, но улиците пустееха, защото беше работен ден. Само в парковете и градинките имаше повече хора, предимно пенсионери, които се наслаждаваха на хубавото време и се молеха то да продължи поне още някоя и друга седмица.
Редник Райков се прибираше пеша от една среща с при ...

Ambrouse

Проза » Разкази

713 1

Градежът на живота

Всички имена и исторически събития са действителни и приликата с тях е умишлено търсена! Всички твърдения, засегнати в текста са единствено израз на личностната позиция на автора!
Мъжът спря пред вратата на кабинета. На табелката пишеше - Доктор Майкъл Нютон – хипнотерапевт и специалист по модификац ...

Kenary

Проза » Разкази

1.4K 1 7

Минало

Никога не съм вярвала в себе си. Всичко, което правех, ми се струваше грешно. Но когато започнах да пиша, намерих мястото си. Харесвах това, което пиша, но го пазех само за себе си, докато един слънчев ден (май не беше слънчев) една моя учителка ме накара да участвам в литературен конкурс. Тъй като ...

gabitoop

Проза » Разкази

1.2K

Писмо до татко

Здравей, татко!
Пиша ти първото си писмо. Никога не бях ти писала!
Когато ти си тръгваше, бях много млада, много ме болеше от тази раздяла. Същата болка и мъка виждах и в твоите очи.От това ми ставаше още по-тъжно. Не можех да спя месеци наред чувах мекият ти глас. Месеци наред, когато затварях очи ...

smile1

Проза » Писма

1.5K 1 10

Писмото

ПИСМОТО
(...на всички събудени...)
В просъница го усети, че става, измъква се тихо от завивките, подпъхна ù одеялото откъм гърба, на пръсти прекоси стаята и внимателно притвори вратата. Обърна се на другата страна и с доволна усмивка на уста продължи дрямката си.
Разсъни се след около час, събудена ...

lordly

Проза » Разкази

781 10

Колко са десет процента от десет милиона долара?

Тежкият напечен въздух с мирис на гранясал нефт, застояла морска вода и прясна блажна боя нанесена директно върху ръжда се процежда през тясната амбразура на каютата на третия помощник капитан. Капитан океанско плаване втори ранг Марин Дръндарски гърчеше изнуреното си тяло на тясната койка и не смее ...

йеромонах

Проза

1.8K 1 3

Старият учител

СТАРИЯТ УЧИТЕЛ
Сърдечно ни посрещнаха в Гранчаре. До селото се стига с джип по разбит каменен път или пеш по стръмна пряка пътека. Съвсем близо е до Призрен, надвиснало над него, но и по своему незабележимо. Забележима е, обаче, разликата с големия град. Няма ги тук горе шумът и забързаният ритъм – ...

dinko1963

Проза » Разкази

842 1

Отворено писмо до Пепеляшка

Слушай, малка глезано, пиша ти това писмо не защото съм очарована от твоята тъпа история и не защото си падам по измисленото ти щастие и „победата” на доброто над злото. Това са пълни финтифлюшки! Писани са за наивници,които си нямат елементарна представа от ехидството на живота.Не, не, драга, мене ...

ZAGORA

Проза » Разкази

1.4K 5

Тайна любов // Втора глава

- Мамо. Татко. Какво става?
- Какво да става.
- Защо се прибирате... сега?
- Защото заминаваме.
- Какво? Къде? Защо? ...

teddy55

Проза » Повести и романи

769 2

Емилия- глава 1

Емилия
Глава първа
Голямо ято бели гълъби летяха над града, засенчвайки лазурното майско небе. Бяха хиляди, а може би милиони. Това се случваше за първи път. И най-възрастните софиянци не помнеха такова чудо. И всички бяха бяли, снежно бяли. Летяха плавно и толкова близо един до друг, че изглеждаха ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.3K 3

Живот

Животът е път осеян с препятствия,
Животът е приключение, което трябва да извървиш!!!
Животът е гаден и това го прави толкова красив!!!
Животът е несправедлив и затова трябва да си честен!!!
Животът е хазарт и затова трябва да си хладнокръвен!!! ...

MrGyurov

Проза

1.2K 1

Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща. Единадесета част.

Ех… Има си хас!!! Стъпките назад – към дома - са тежки… Бавни. Не разбрах какво е положението там и хем ми е любопитно, хем не ми се ще да разбера по- рано разочарованието (Ако го има, де…). Някак не ми е по сърце, разбирате ли?
Лъскаво черна като въглен котка се промушва през счупените дъски на огр ...

kalin8

Проза » Разкази

1.1K 2

Спътница

Замлъкна…
Рядко продумваше дума…
Като че беше онемял…
От тогава…
Откакто тя си замина… ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

902

История с щука

- Ей такава уста имаше - показва с двете си ръце Бенчо - а зъбите и беха като куки-орловки. Остри и закривени навътре.
Малката групичка се топли на оскъдния огън, а младия Стоен току подръчва съчките да не изгаснат. Деня преваля и нощта обгръща в тъмното си одеяло пишман рибарите.
- И какво, бай Бен ...

йеромонах

Проза » Разкази

1K

Подобрен модел

Нямаше нужда дълго да ме убеждават. И без това живеем на толкова бързи обороти, че понякога се чудя как изобщо смогваме. Свикнали сме да планираме всичко в движение, почти винаги се налага да правя минимум две неща едновременно, но има моменти, когато и това не е достатъчно. Истински трудното е, ког ...

hristam

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 1 3

Разговор с тишината

Тази вечер разговарям с тишината. Случайно срещнах я близо до дома. Поканих я да влезе. Питам се сега защо?! Та тя моя гостенка отдавна беше.
Приседнали сме двете на по чаша "тихо съмнение". Тя мълчи. Аз също. От време на време само лекият хрип от събралата се в мен тъга разваля нашата идилия.
Разго ...

dust-in-the-win

Проза

781

Зион (продължение)

Единственият шум в помещението се долавяше то жуженето на машините, много слабо като електрическа вълна. Зад стените на триизмерния куб полузаспали жени сортираха прането, пускаха гладачните апарати и приготвяха готовите поръчки.
Джонатан се правеше на много зает и хвърляше апетитни погледи към дежу ...

m770921

Проза » Разкази

857

Тайна любов // Първа глава

Едно обикновено момиче. Това съм аз – Джуди Бенсън. На 15 години съм. Живея с двамата си родители – Алисън и Браян Бенсън в Оксфорд. О, и да не забравяме досадния ми брат Скот, който е на 8! Не излизаме често с родителите ми от града. Те имат много работа и нямаме време дори и на почивка да отидем. ...

teddy55

Проза » Повести и романи

763

Дневникът на един грипен вирус

Ден първи:
... Кацнах с чартърен полет на въздушно-капковите линии. Летях около метър-два, докато не се приземих върху главата на един българин. Допреди да излетя, живеех под наем в белите дробове на един французин. Живеех си като бял човек... Добре ми беше, но трябваше да хвана първата по разписани ...

duffmckagan

Проза » Други

947 1 11

Любовта е една вечна борба

В живота ми има много препятствия,но единственото,което ме затруднява е това, което е застанало между нас. В живота ми има много болка, но единствената, която мога да почувствам е тази от липсата ти. В живота ми имаше и хиляди несбъднати мечти,но единствените, за които съжалявам, и единствените, кои ...

AnGeL5

Проза » Писма

1K 2

Данетка

В главата му се въртят куп идеи. Само да има кой да му плаща за тях и ще стане милионер. Даже и милиард може да изкара, стига някой спомоществовател да пожертва частица от свободното си време и да му обърне внимание, някой спонсор, както е модерно.
Да, но такъв не се намира. Тогава му дойде нова иде ...

йеромонах

Проза

1.3K

Студентския въпрос

По студентския въпрос
- Даскале, айде бе, второ кафе пия, очите си през джама изгледах, а ти ми се мъкнеш кажи-речи по обяд – подхвана ме още от вратата Академика.
За незапознатите ще уточня, че той никакъв академик не е, ама откак прехвърли 70-те, все се пипа по джобовете, мърморейки си, „а къде ми ...

lordly

Проза

758 4

Бих искала да върна времето назад...

Плачеше... Плачеше от обида, от безпомощност, от мъка... заради предателството... Може би не дори не можеше да формулира защо плаче. Струваше и се, че светът се срутил, струваше и се, че няма път, по който да продължи...Чувстваше се съвсем сама и изгубена...
Предателство... Самота, разочарование... ...

iren5

Проза

961 7

Зион

В късната октомврийска вечер улиците бяха като мъртви лабиринти на иначе шумния мегаполис. Светещите реклами изглеждаха сюрреалистични, сгушени в ореолите на уличните светлини. Необичайна бе и тишината, застинала някъде във времето, което сега сякаш бе спряло.
Артемир - работник в обществена пералня ...

m770921

Проза

821 1

Отзад на огледалото

Отзад на огледалото
Хмм, какво трябва първо да кажа? О, да, вярно. Първо трябва най-вече да ви поздравя вас – милите хора, които четете това. Здравейте! Приятно ми е и се радвам, че сте дошли да прочетете точно моя, да го наречем разказ. Вие може и да го приемете като нещо друго, но аз си мисля, че ...

soundsanin

Проза » Разкази

1.5K 3

Умението да обичаш обич

Умението да обичаш обич!
+ 58
(текст с препоръчителен родителски контрол за лица под 58 (петдесет и осем години)
Стреснах се от нещо в съня си! Отварям очи! Таван! Хммм! И то непознат! Лежа по гръб!? Не обичам да лежа по гръб, защото понякога като съм в тази поза хъркам. Хммм! А сега защо съм легнал ...

rygit

Проза » Разкази

1.1K 10

Нежни импресии 4

Кой те направи толкова нежна? Кой ти вдъхна такава любов и отдаденост? Събуждам се от нежността на пръстите ти, галиш ме, като коте, като най-любимото ти нещо. И очите ти ме галят. Ти се навеждаш и ме галиш и с миглите си. Леко гъделичкащо и много вълнуващо. Всичко в тебе ме гали. Цялото ти същество ...

sav11

Проза » Други

780 6

Третият край на живота

Третият край на живота
Имаше нещо магично в тая студена нощ. В главата ми споменът за нея остана жив и ярък като въглен. Винаги щом се сетя, нещо жегва сърцето ми. Ала и до днес не зная какво видях тогава в бялата мъгла и асфалтовия път, почернял от ситния дъждец.
- Благодаря ти - казах твърде висок ...

LeadFoot

Проза » Разкази

1.2K 9

Другата приказка за змея

ДРУГАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗМЕЯ
Е-й-й тарикат-племе сме туй българите, няма ситуация, от която да не излезем, като се изключи кризата, къде винаги у нея си седим, ама не за това ми е думата, а за онова що чух и видях вчера в кварталната градинка.
Бях излязъл да си поразходя обяда, кога в зоната ми на интер ...

lordly

Проза » Хумористична

1.3K 14

Аз, смъртният II

Ще ви разкажа…”Ха, интересно или “многообещаващо”?! Чуйте! Изповедта звучи неправдоподобно, но е реална. И това е “свежото” в нея.
Аз, човек – с миналото обвързан, аз – вярващ, на неверие обречен, аз – единия, на многоликост осъден... Кой? Аз – смъртният...
Животът не дири огрени пътеки, нито пътища ...

WIK

Проза » Разкази

1.2K

Тази есен

Виеше й се свят. Колко дни бе гладувала, давайки на детето си това, което й подхвърляха като на куче, вече не помнеше. Но Дуня знаеше, че е силна жена, вярваше, че е силна жена… Та тя бе родила две деца, завършвайки медицина в България, после с цялото си семейство се бе завърнала в Родината си – в С ...

Eia

Проза » Разкази

1.9K 2 10

Бяс

Парченце
Едно
Две
Три
Пет ...

Dess-troyer

Проза

693

Краят на пътя

Краят на пътя
На голямото кръстовище пред светофара на Щастието се наредиха да чакат четирите Съдби. Чакаха години наред да светне в зелено, за да бъдат привикани и изслушани. Говореше се, че веднъж на 900 години цветът става зелен, а през останалото време се редуват жълтото и червеното следвани от ...

skitca

Проза » Разкази

8K 1 5

Разковани дъски - 41

Съществува поверие сред синоптиците, че ако вятър те вее на бял кон, времето ще бъде ветровито.
Еманципация: Вече е по-вероятно да срещнеш Баталната Жена...
След години, народните приказки за България ще започват така:
"Имало едно ПЛЕМЕ..."
Като се замисля, май хората, които останаха без телевизия с ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 9

Обречена любов

Обречена любов
Притисках я в прегръдките си, целувах очите, челото, носа ù. Господи, колко беше малка и беззащитна! Имаше нужда от моята закрила, нищо че се опитваше да изглежда силна и независима. Усещах слабостта ù, нуждата ù да бъде обичана и пазена. Как само исках аз да бъда този, който ще й ги ...

play-girl

Проза » Разкази

1.5K

До една мушмула спря се и...

ДО ЕДНА МУШМУЛА СПРЯ СЕ И...
Генчо от наше село, Генчо бе... не си ли го спомняш? Викахме му Генчо – Сутиенчо, защото не се римува с друго. Срещна ме оня ден в подлеза и не мога да си го изкарам от мислите. Имаше следи по лицето от алкохола и възрастта. Имаше и белези някакви, от що ли, не знам. Беш ...

lordly

Проза » Разкази

827 11

Мисъл

Събуждам се с усмивка,
заспивам със сълза,
а през деня
мисля за теб и любовта.
Колко радостна мога да бъда, ...

energi4nata

Проза » Писма

1.5K

18+ Фабрика на лудостта

Фабрика на Лудостта
I Част
1
“Всички са луди”, тази мисъл за първи път се роди в главата ми в един априлски следобед. Времето бе топло и слънчево. Започваше онази част от годината, в която хората решават, че вече не е нужно да седят по цял ден затворени у дома си пред печката. Всичко кипеше от живот ...

redeems

Проза » Разкази

1.4K 4

Проза и разкази от съвременни български писатели

Връзка

Истински предсказател (седма глава)

Спасяването на редник Райков

Градежът на живота

Минало

Писмо до татко

Писмото

Колко са десет процента от десет милиона долара?

Старият учител

Отворено писмо до Пепеляшка

Тайна любов // Втора глава

Емилия- глава 1

Живот

Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща. Единадесета част.

Спътница

История с щука

Подобрен модел

Разговор с тишината

Зион (продължение)

Тайна любов // Първа глава

Дневникът на един грипен вирус

Любовта е една вечна борба

Данетка

Студентския въпрос

Бих искала да върна времето назад...

Зион

Отзад на огледалото

Умението да обичаш обич

Нежни импресии 4

Третият край на живота

Другата приказка за змея

Аз, смъртният II

Тази есен

Бяс

Краят на пътя

Разковани дъски - 41

Обречена любов

До една мушмула спря се и...

Мисъл

18+ Фабрика на лудостта

Опашка