Не ме гледай, че съм стара и ходя с два бастуна. За разлика от тиквата на моя старец в мойта всичко си е наред.
Откача си човека редовно, даже и по няколко пъти на ден и те така!... И не само, че превърта ами и тарикат го раздава. Оня ден излизам да пусна кокошките, като си мисля, че е у тоалетната. ...
Много се разбираме с нея, много се обичаме, само веднъж сме се карали - когато казах "НЕ" в гражданското.
За нуждите на алкохолиците в руската армия, започва производство на прибори за двойно нощно виждане.
Не е ли парадокс, че когато нещата натежат в твоя полза, веднага Ти олеква?
Животът е филм с ...
- Моята баня е най-хубавата на света - обяви Ванко Тенекеджията и вдигна чаша за наздравица.
Останалите протегнаха ръце над масата, макар поводът да им се стори малко необичаен. Половин дузина чаши издрънчаха празнично.
- В нея пеят канарчета – обясни Ванко, след като отпиха. Тенчо кръчмарят се обле ...
Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград - тряба ми синджир за бивол’цата, там се нахудаот пиле мляко – рече баща ми.
След половин час се приземяваме в района на димитровградската автогара – тук е единственият пазар в държавата, на който се стича народ от Южна и Североизточна България! Т ...
Ето, че отново е нощ. Пълнолуние. Спомням си за онзи ден отново и отново. Знaех, че тръгнa ли си веднъж от теб, кaжa ли "довиждaне", нямa дa имa друго "здрaвей". И товa всъщност ще се окaже неосъзнaтото "сбогом". A кaк не искaх дa го кaзвaм, не исках да си тръгна. Aко можех дa остaнa с теб, да държа ...
Тя се взря в шишенцето. То беше много мъничко, затворено с коркова тапа. Съдържанието му светеше в яркосиньо в полумрака.
- Какво е това? – попита тя.
- Нещо като еликсир – прокашля се той. – Можело да сбъдне желание.
Тя потрепери и преглътна. За миг й се стори, че това мъничко стъклено шишенце е то ...
Някакъв петел изкукурига в четири сутринта. Шенкела се завъртя в пружината, която изскърца като ръждив амортисьор на голф-тройка. Опипа се за желязото, но като не го намери под бабината възглавница изсумтя една псувня и пак се унесе. Само да му беше тук ютията тоя петел щеше да се разнесе на перушин ...
В този град, в който няма какво да се случи... - 2
-Хайде да идем на кино. –каза Ивелин на Любослав. - Гледа ми се филм, какъвто и да е.
-Сори, любима. С Лора се разбрахме да ядем пасти след часовете. Ти нали ще дойдеш?
-Не, мерси. – намуси се приятелят му. – И ако ходите, е време да ми кажеш. Няма да ви светя.
-Не ходим. Откъде пък ти дойде на ума? ...
На село
Разправят, че на село всичко се знае. И каквото се е случило, и каквото не е. Както те преценят местните глас-медии, такъв ще си останеш и с такова име ще ходиш по прашните пътеки на живота. Че и поколенията подир теб. В една казана дума околните могат да изразят виждането си за цялата ти чо ...
Говорите какво ли не! Предполагате! Но истината е, че не знаете нищо за мен. Не знаете как станах такава. Историята е интересна. Може да ви поучи.
Той дойде когато бях сломена. Използвам тази дума, но няма дума, която да опише нещастието ми. Животът ми... какво да ви разказвам! А любовта дойде в моя ...
Мерна рекламната брошура на самия край на бюрото си, крепеше се направо на магия. Ако не беше там, едва ли щеше да я забележи сред царящия хаос наоколо. Искаше всичко да му е пред очите и на бюрото нямаше празно местенце игла да сложиш, но изрично бе забранил на чистачките да се доближават до него. ...
В апартамента:
Приглушена светлина. Мъж на около 30 години стои сам до голяма дървена маса и пие някаква кафява течност. След всяка глътка прави гримаса. От време на време избърсва с ръка устните си и отпива малко от някаква друга течност с тъмен, почти черен цвят. В очите му се долавя тъга. Замъгле ...
- Как си, мамо? Чувам те, чувам те, мамо, съвсем ясно те чувам, говори спокойно.
- Добре сме, сине, сполай на Бога, нищо не ни липсва - маминият глас напевно подрежда думите с онзи мил и позабравен южняшки акцент, който аз отдавна изтръгнах от речника си. Далече съм, заетостта ми служи като оправдан ...
Серафим беше всепризнат майстор на глинени изделия в града. Добър, отзивчив, услужлив и с голяма душа. Как да не го обича и мало и голямо. Всички го познаваха. Нямаше втори такъв като него, не само с името си, не само с майсторлъка си, не само с благия си, обичлив характер, но у него имаше нещо, кое ...
Детство
Догаряха последните лъчи на слънцето и мракът отново настъпваше. Есенният студ и наближаващата зима изсмукваха последните капчици живот от листата на дърветата. Вятърът се всмукваше през дебелите кожуси на иначе слабите и кокалести бездомни кучета. Те търсеха заслонени места, където могат да ...
- Какво си се замислил, комшу? Да нямаш проблеми?
- Амии, замислил съм се, просто така си вървя! Що да имам проблеми?
- Ами нали като човек се замисли, все има някой проблем?
- Е, не, аз си мисля за бъдеще, за светлото, как беше там, позитивен съм…
- Ааа, да, то си е за мислене, и какво измисли, комшу? ...
Залповете на дъжда следваха един след друг, прекъсвани от кратка тишина.
Грипната вълна бе отминала и вечерите в тенекиеното заведение на квартала отново се оживиха. В града се носеше слух за млад мъж, починал след усложнения от опасната болест, но сред личния състав на „Свирката” жертви нямаше.
Най ...
ИРОНИЯ НА СЪДБАТА (ВЕЛИКДЕНСКА)
Навръх Великден олигархът Исус Кочов се събуди в отлично настроение. Беше спал само няколко часа поради среднощното посещение на черква, но мисълта за договорените там с корумпирани политици крупни далавери го изпълваше с бодрост. Иначе нямаше никакво отношение към он ...
Имало едно време три малки облачета - Чернушко, Сивушко и Белица. Чернушко бил черен, Сивушко бил сив, а Белица била бяла. Тримата били големи приятели и постоянно си играели заедно над планини и морета, над рекички и горички, над хора и животни, над цветя и дървета. И Чернушко, и Сивушко мислили, ч ...
ОТВЪДЕН МОНОЛОГ
Добре че дойде, синко. Надявах се аз да наминеш. Баш по това време, викам си, ще дойде. Няма да устиска и ще дойде. Заради гората ще се върне да я види как листи., заради белия аромат на ранозрейката-крушка, заради тези люлякови песни на прасковките, заради къщата с падналата мазилка ...
Втора глава
Залата на спящите рицари и приключенията след нея
Първо, читатели мои, искам да отбележа, че не исках името да се получи толкова дълго. Сега доста по удачно ми се струва „Много приключения, разказани набързо”, което пак е дългичко, но не толкова претупано. Но не искам да драскам много-мн ...
Откъм колоните на компютъра проехтя добре познатото съобщение - „Невъзможно разплащане”. Марио прехапа притеснено устни, не че бе очаквал да чуе нещо друго, по–скоро се бе надявал на някакво чудо. Не можеше да се концентрира в работата си, мине не мине половин час и отваряше програмата за управление ...
Беше топла, пролетна вечер. Звездите, наситили мастиления небосклон със сияние, даряваха на късния час възможността, човек да се поразходи навън без фенерче. Далеч от града, без улични лампи и хиляди осветени прозорци, реклами и т.н. , нощта разчита на луната и звездите, а човекът на разни дребни те ...
Карам си колата и си свиркам. По-точно пея. Всъщност нека да съм още по-точна - опитвам се да следвам ритъма на една балада на Соната Арктика. Чакам си на светофара съвсем без нерви и досада. Просто си пея. Шофьорът на колата до мен ме поглежда странно... и си затвори прозореца. Напълно на ясно съм ...
Глава четвърта – Станоз
« След унищожаването на мъжете и разселването на малките момчета, градът се превърна в женско царство, в стадо без пазач и всеки който пожелаеше можеше да прави каквото си иска с беззащитните жени, девойки, малки момичета и малкото останали в града невръстни момчета.
Баща ми ...
Забелязах я в понеделник на спирката. Качва се с нас в автобуса и сяда най-отзад. Ние кудкудякаме като кокошки, обсъждаме набързо изминалата вечер, разменяме си рецепти за чийзкейкове и се закачаме с мъжете, а тя си стои там, зяпа през прозореца и мълчи. От портала се разбягваме по цеховете, гледам ...
Звънецът ме изтръгна от приятния сън. Инстинктивно погледнах надясно, да видя дали Кралицата се е събудила, но мястото беше празно.
Толкова ранна уговорка би била странна, но може би звънецът я беше сварил в тоалетната. След малко щях да разбера каква е истината.
Чух гласа й, идващ откъм входната вр ...
- Но аз те обичам - смотолеви той може би за стотен път.
- Ако го кажеш още веднъж, просто ще те изхвърля - мило му казах, широко отворих вратата и още по-широко му се усмихнах. - Абсолютно съм убедена, че от теб ще излезе чудесен баща... татенце.
Това е моя характерна особеност - колкото съм по-бяс ...
Новинар
Тя дойде неочаквано. Пристигна неканена от другата страна на океана, от Америка. Отвори вратата без да почука и седна на масата.
Бедността се настани между нас и заживя безгрижно.
Надеждата се изправи и горда си замина. А от някъде се появи страхът. Той се загнезди между очите на хората, про ...
Кажи ми какво да направя, за да те забравя,
да спре сърцето ми да боледува?
Какво да направя пулса силен да забавя?
И дишането как да учестя, след като
не спирам името ти да бълнувам. ...
Добротата ни прави Щастливи. Малките жестове, които правим за хората край нас без значение дали ги познаваме или не - ни правят Щастливи. Да помогнеш на едно беззащитно живо същество, да го нахраниш, да му дадеш шанс за по добър живот като го осиновиш от приют, да го вземеш у дома, да бъде твой люби ...
Усетих миризмата още докато се редях на опашката в магазина. Нали знаете, онези моменти, миризми, места, които отключват дълбоко заключените ви детски спомени. В този момент затваряте очи несъзнателно, времето се прегъва на две като ненужен флаер и вие се озовавате пак там... в детството си.
> Да си ...
Село Раболепово
(разказ)
Разказът е носител на Специалната награда на кмета на община Георги Дамяново в националния конкурс за гражданска поезия и проза "Елате ни вижте", 2012 година.
Село Раболепово се намира на 30 км. от Батак. Но със сигурност, село Раболепово е много по-известно и стойностно мяс ...
За хората и птиците
Имам един приятел, който е много беден. Човек като чуе думата „беден“ си представя някакъв измършавял, неугледен и занемарен човек, чиито живот се е стекъл така, че сякаш съдбата е играла на комар с него и е спечелила. Този мой приятел си няма нищо – нито котка, нито куче, нито д ...
- Зърррррр!, мощно иззвъня огромният стар будилник, небрежно разположен на малкото шкафче до леглото. В това легло кротко отмаряха телесата на човек на име Грую Шмулев.
Сред своите съселяни от малкото и китно село Изтръпленци Шмулев се славеше,като волна душа, бохем,щедро отдаден на каузата да пилее ...