Проза и разкази от съвременни български писатели
Адът в мислите
Отвори вратата на офиса, остави папките на бюрото, приближи се към прозореца, вдигна щорите и се загледа навън. Тогава чу груб и силен глас:
- Закъсня! Ще има последствия.
- Не, моля ви! - едва успя да каже тя и вече беше притисната в стената.
- Не мърдай! - викаше мъжът срещу нея и жадно целуваш ...
Изненадващото предложение
Животът ме подложи на много митарства. Така се сложиха нещата, че до тридесет и третата си годишнина бях сменил шестнадесет адреса в пет населени места. Към тази възраст жената ме бе дарила с две прекрасни дъщери. Всичките заедно се помещавахме в една малка стая и още по-ма ...
Джейн
Обикновено са трима, четирима. Е може и повече, но е рядкост. С някои си тичал в махалата. Други са от училище. И по-късно има някои. Но не са като първите. Първите затварят в скоби живота ни. Понякога сме много близки. Друг път се отдалечаваме. Но те пътуват заедно с нас през живота и хвърлят ...
2+2=4
Едем XVI
Невидими очи опипаха ...
Абсент
Срещата
Игри на съдбата - VІІІ
... Пътят криволичеше през прекрасна планинска местност. Една самотна кола се бе отправила в посока към върха. Млада жена седеше зад волана и се наслаждаваше на зашеметяващата гледка. Вековни борове се извисяваха от двете страни на пътя. Отляво, далече долу проблясваше сребристата повърхност на ...
Едем XV
Не искаше да си спомня за онова мрачно време. Но кошмарът се връщаше неканен в ...
18+ Ъглошлайф в детската
,,Съжаляваме, но ни трябват хора със стаж. Вие не сте човек, който отговаря на изискванията, а и не можем да си позволим да обучаваме хора в момента. Така че ще ви пожелая приятен ден и успех.“
,,- Приятен ден“ – беше отвърнал Алекс и си замина.
,,Да ви го начукам ебания с ...
Ванеса- глава 10
Глава десета
Беше изминала една година от появата на д-р Ванеса Караколева в клиниката за Белодробна хирургия “ Професор Анна и Борис Симеонови” към Александровската болница. За една година, интересът към нейната личност не само не беше намалял, но тъкмо обратно, беше се увеличил многократно. ...
Писмо
Щастие в Завод накрая на града
Диалог на едничка съдба...
- В кое?
- Ами, просто е... Ще си отворя бутилка червено вино и от ароматите и от пивките глътки, с тъга ще се напия... А може би накрая ще си поплача и в усамотение ще затворя очи... И и ...
Без право на помилване
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си, и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно ...
Грешни спомени - 10
Щом погледът ми се проясни видях Кам. Бе заспал подпрял глава на леглото до краката ...
Жрецът и екзистенцът на двете пеперудки
Пеперудката беше цъфнала точно отпред, ще ме извините за малко по-високия литературен изказ с елементи на висше филофобско-екзестинциялно-астогнично (ау, че съм умен, ама!) високомислие в това алитературно време, ама пеперудка на точки, цъфнала точно там в пре ...
На ръба
Какво е любовта?
Нека ти кажа, че любовта не се описва с думи или влюбени погледи. Всеки човек има право да обича и да бъде обичан, както ти, както и аз, както и дори едно невръстно дете, застанало на улицата, просейки комат хляб. Не мисли, че само ти заслужаваш обич. Не е вярно! Искам да погледнеш ...
Споделени мисли за снега и зимата, до прозореца…
Аман от празници, ей...
Като е тъй, аджеба, кога ще отрезнеем, че нещо читаво да свършим, многоуважаеми съ ...
Отец Форевър
Обади ми се по телефона, два дни след Коледа. Дали съм го помнел. Разбира се, така му отговорих.
- Вие сте онзи, който влезе преди година в магазина. Заедно с дъщеря си и малкото внуче. Който ми остави няколко дървени кръстчета, и филакто също.
- Братко, да минем на ти ...
Нокаут
Казвал съм ви, че бачках две години като барман, защото инженерството е трудна наука и наученото трябва да улегне известно време. Викам си, за две годинки хем ще си почина, хем ще понатрупам и малко житейски опит, че и той е важен. Какъвто съм влюбчив и задълбочен, за три години имам най-къси ...
Свижданията са във вторник
Днес е понеделник. Синът ми, писателят, трябва да дойде. Чакам го от два часа. Другият ми син е в чужбина. Чуваме се по телефона. Понякога.
Мина още час откакто съм в стаята за свиждане. Синът ми го няма, но аз съм сигурен – скоро ще влезе през решетъчната врата, ще поседи ...
Новогодишната принцеса
Моето море, планина, въздух и огън
Наблюдавах ги отстрани – множество момичета, жени и един мъж. Те имаха сходни имена и външност, но в същността си много се различаваха. Ако те, сега, трябва да проведат един разговор, как би изглеждал той?
-Да говорим за сърцето? – предложи И ...
Исках да бъда силен мъж, както преди да отида в Ирак
X
Оставих султанът да си почива в одринския сарай, а аз отново позволих действителността да ме стисне за гушата.
Вече можех да ходя без чужда помощ и парезата на левия ми крак почти не се забелязваше.Рехабилитаторите ме хвалеха и казваха,че не са имали по-волеви пациен ...
Зион /продължение/
- Трябваше да ги оставя дълги, за да съм сигурен, че няма да ме разлюбиш.
- Глупчо, тръгвай, че закъсняваш.
Роланд нежно прегърна жена си и страстно я целуна.Не искаше да я пусне, но тя леко го ...
Отворено писмо на любовника-съпруг
За широката публик ...
Дъжд - Пета глава
Мина една седмица, през която си стоях само вкъщи. Вейл ме посещаваше от време на време, но все измислях някаква причина да го отпратя. Не знам защо исках да съм сама, след като така се чувствах по-зле, но просто се затварях в себе си. Накрая той реши, че съм болна, и започна да идва още ...
Вярвате или не... 3
Надмина всичките философи.
В кръчмата той бе поумнял.
Носят го двама, като чувал с картофи,
през локвите и гъстата кал. ...
Игри на съдбата - VІІ
... Таксито спря пред входа на летището. Докато чакаше носачът да свали багажа Мирела трескаво се оглеждаше на около. Знаеше, че е почти невъзможно, но тайно се надяваше Мики да е намерил бележката ú и да успее да дойде, за да се сбогуват и да ú каже, че Алекс се е обадил и всичко е наред. Но ку ...
On Air
Хубаво си бяха направени панелките през 100–200 метра, и с дървета и градинки помежду им, ама новите комунисти решиха да се приобщим и ни застроиха „богаташки” помежду им.
Добре си съжителстваме с „богаташките” и богаташите, да ви обадя, даже повече, щото и кабелната ми стана излишна. Що тъй ...
Когато мечтите се сбъднат
Работех във фризьорския салон на комплекса, а той беше един от масажистите. Всъщност най-невзрачният от всички – слаб един такъв, жилест, попрегърбен, с преждевременно състарена кожа и отнесена походка. Изобщо с много неподдържана външност. По едно време се чудих ...
Предотвратяването
- Майната ти! - сънено промърмори тя.
Искаше й се да потъне в леглото си, но трябваше да стане. Беше на училище и майка й всеки момент щеше да дойде да й досажда.
Днес ...