Проза

41,8 резултата

Смъртоносното течение

Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против моето българско потекло, просто не мога да се съглася с някои особености на културата на древния ни народ, които подтикват хората да си създават погрешни представи и обикновено ги отвеждат към извършване на просташки, арогантни, селски (в лошия смисъл на ...
855 1 3

Влакът

Влакът
Трябва да съм бил някъде в основните класове. Прибирах се от село след някоя от ваканциите, вероятно ще да е била пролетната, защото носех със себе си само яке и куфар. За шапка не се сещам.
Не ми беше за първи път да хващам сам вечерния влак за София. Сега ме е страх да разреша същото на мои ...
759 3

Сняг и кръв

***
Туп-туп...
Снегът блестеше с метален отблясък, сякаш Бог беше взел голямо парче арсен и го стриваше на снежинки. Малките смъртоносни кристалчета се сипеха от небето, задушавайки всичко наоколо с бялото си покривало. Беше тихо. Всъщност последният звук, който чу, бе от куршума, пронизал го в дясн ...
671 1

Златарят

Криминални миниатури
Златарят
В жилищна кооперация “Бъдаще”, находящо се на улица Хан Крум, имаше черезвичайно събитие. От три дни по стълбищата на кооперацията се носеше тежка миризма. Когато полицията разби вратата на апартамент номер 3 на втория етаж, пред очите на двамата полицаи се откри неочак ...
785

Нежни импресии 2

Ние сме на най-красивото място. Поне за нас то е такова. Открихме си го и се молим да не бъде намерено от други. Пред нас на крачки е морето. Лежим на малка полянка, оградени от млади, свежи дръвчета, които услужливо ни галят със сенките си. Зад нас започва планината, от която от време на време поду ...
680

Втора употреба

ВТОРА УПОТРЕБА
Неделя преди обед е, някъде между времето за изхвърляне на торбата с боклука и кога на фурната пускат топлия хляб.
Предвидливо пропуснали неделния домашен уют, седят си кварталните зевзеци пред пенсионерския клуб. Седят си и чоплят вечните теми за снощните болежки и пенсионната реформ ...
952 9

Ограбен живот - продължението - първа част

Ограбен живот - продължението
Вулгарен роман - първа част
Събота, 28 май 2005 година. 19.30 часа.
- Емо, звъни се – провикна се Нора от кухнята.
- Ами отвори, де – тъкмо вадих чашите от секцията и ги подреждах на масата. ...
1.3K 6

Здравей, любима моя...

Здравей, любима моя... знам, че минаха години и знам, че няма да го прочетеш и това ми вдъхва малко кураж да продължа с писането.
Пиша ти, защото... може да сме били всичко, може да сме се карали, обичали и обиждали, но винаги когато сме си споделяли и най-съкровените неща, ни е олеквало както никог ...
1.1K 2

Хей, мили дневнико...: Кой съм аз?!

Час: 15:55 В стаята си...
Дата: 24. IX. 2013г. Сам...
Замислен над живота
си, както винаги....
Кой съм аз? ...
1.4K 8

Звездата на Давид

Криминални миниатури
“Звездата на Давид”
Пред банката на Буров се беше събрала тълпа. В банката беше извършен грабеж. Бяха разбили специалната каса, намираща се в кабинета на известния банкер. Според слуховете в нея се съхранявали най-скъпите накити на Царицата. Когато полицията пристигна на местопр ...
808

Самота

Отпи…
И остави чашата…
Празна!
Обърна я…
Да си гледа на кафе… ...
1.7K 1 16

Плик със спомени

И на този шести октомври слънцето изгря, както всеки ден. Да, небето бе покрито със сиви облаци, вятърът вещаеше идващ студ. Но животът се бе родил отново и през това утро. С какво беше по-специален този ден ли? Може би с нищо за мен, за теб и за много други хора. За една жена обаче, шести октомври ...
1.5K 1 7

Една любов...

Една любов…
Погледна я с нежен поглед, сякаш виждаше отражението си в нея. Сякаш погледна себе си… с други очи. Погледна и видя душата си в нейната. Усмихна се леко... сякаш знаеше, че това е началото... но началото на какво?! Дали бе открил всичко, което е търсил... или бе на път да загуби всичко,к ...
1.2K

Пратеници на Съдбата част 3

Линк към първа част >>>>
Линк към втора част >>>>>
Една нощ се прибирам от Търново по магистрала Хемус. Наближавам града. На входа на града като на всеки друг град в България има ограничение. Насочвам се към първия светофар и блея. Моята лента свети червено. Таймера отмерва секундите в обратен ред – ...
1.2K 6

Другата (Аз!)

Виждам ги отдалеч! Него го познавам от километри, а щом я държи за ръка значи това е ТЯ! Хм, не е лоша! Дълга боядисана коса, що годе добро телосложение. Даа, той винаги си е падал по по-едри задници - да има какво да хване. Като се приближават виждам, че има най-ярките зелени очи, които някога съм ...
1.7K 7

Запознай се с брат ми – (Девета Глава)

ДЕВЕТА ГЛАВА
Три дена след съботната вечер, Клейтън се намираше на паркинга пред стадиона на „Великаните“. С лека умора в тялото си от тренировката, той реши, че щеше да има сили да постави препятствията пред Бруно, и то още тази вечер. Хрумна му да го покани, като за начало, в някой бар за по питие ...
819

Пратеници на Съдбата част 2

ЛИНК към първа част >>>>
- Голям фен ти е ! Непрекъснато се опитва да те подражава. И като поза, и като реплики, и като наглост в погледа. Но за съжаление е само една твоя семпла карикатура.
- Вярно?! Никога пък не съм предполагал, че точно той ми е фен. И още по малко пък и че се опитва да ме пунти ...
1.7K 1

Пробуждане

Тъкмо бе влязъл из под завивките, за да спре пулсиращото ù от неспокойство сърце. Неспокойство, което бе присъщо за нея. Прегърна я и усети бясно препускащия ù пулс. Сякаш искаше... Да! Искаше да сподави този бяс,но не знаеше как.
Улисан в мисли как да я успокои, бе дочакал изгрева.
- Нима си вече б ...
678

Нямало едно време...

Имало едно време... Нали така започват приказките - имало било там едно време нещо си. Само дето всъщност нищо не е имало. Нито времето го е имало, нито дворците, нито горите тилилейски, нито дори принцовете и принцесите и всички останали второ- и третостепенни персонажи. Нищо. Една голяма измислица ...
1.5K 9

От уханието на шумата ще е

ОТ УХАНИЕТО НА ШУМАТА ЩЕ ДА Е
Есен е. Паркът те обгръща с ухание на окапали листа, с лека и топла мъгла, и с усмивки от афишите на отминалото лято. Алеите са лъснали от влагата, накапани от жълто, кафяво, червено, уж безразборно, но красиво, както може само есента. Уж крачиш по алеите и уж си там, а ...
1.9K 15

Пътуване към себе си (почти по Блага)

Пътуване към себе си
Ще бъда най-красивата тъга, която си целувал в полунощ. Нечакана. Незнайна. Дори и нежелана. Ще дойда недокосната, облечена в мъгла и ухание на дъжд. Само угарката от стъпкана цигара ще ти разкаже за минали любови, пресъхнали сълзи и страстен шепот.
Бавно ще се наместя на мотора ...
1.1K 2

Дневникът на една италианка (1)

1.
- Кристина, не ходи в кабинета на дядо си. Знаеш, че там е забранено. Ела тук, не плачи, малката, не можеш да влезеш. Дядо ти каза, че ще дойде при теб веднага след срещата. Ела, тук Кристина.
- Неее, искам при тях. Искам при тях. Защо никога не можем да влизаме там? Защо?
***
- Кристина? Кристин ...
1.1K 3

Писмо от леля Есен

Мила, Майче,
на леля кукличката и сладуранката ми тя,
ако знаеш само колко много ме зарадва писмото ти, направо ме върна в пролетта на моя живот. Пиши ми, леля, пиши, и вече можеш да се обаждаш по телефона. Вчера най-после дойдоха техниците и ми оправиха кабелите. Мишките изгризали и жичките чак, пр ...
1.6K 10

Изповедта на едно паве

Изповедта на едно паве.
Тук дойдох с братята и сестрите си по римско време. Градът се простираше на три тепета и го бяха нарекли Тримонциум. Преди да дойдем тук, кривите и тесни улички бяха покрити с отъпкана сивкава земя, която лятно време се превръщаше в прахуляк, а през есента и пролетта в лепкав ...
1.4K 7

My own sex and the city story 🇬🇧

The daily activities became something I can’t run from even if I wanted to just for a moment. The feeling like everything is old was keeping the days, and weeks go by. After every night shift I found that there is no other better way to relax than a glass of beer, sometimes even two, make forget the ...
2.9K

За циганите, за българите и за още някои неща

Значи това е Данчо, съученикът на Станислав, същият този Станислав, с когото цяла сутрин решавахме пресложните за седмокласната му главица, задачи по математика. Миналото лято Данчо се ожени. Ожениха го родителите му.
- Защо, бе Кольо, защо тази сватба? – съпругът ми умееше да контактува с хората. У ...
1.4K 8

Пратеници на Съдбата

ПРАТЕНИЦИ НА СЪДБАТА
Преди няколко години започнах работа в една фирма за продажба на енергийни напитки. Отговарям за цялото черноморие. Както за градовете така и за курортните селища. Седалището ни през зимата е в Сливен. Лятото го караме на разменки. Eдна година сезона съм командирован в Бургас др ...
1.8K 1 2

Кървав парфюм - страстен делириум

Това е 1-ва глава от моята книга
Facebook - https://www.facebook.com/lubomir.gerganov.92
ЗАДНА КОРИЦА:
Застанал на ръба на пропастта, впил поглед в бездната, гледах как черните сенки се бореха, коя ще стигне първа до мен. Казват, че ако не можеш да заспиш нощем, си буден в съня на някой друг. Не зна ...
1.2K 3

Стаичка една

Стаичка една, пълна със самота. Добре дошли!
Тук ще намерите разпръснати сълзи, смях, мечти, щастие и какво ли още не. Леко само като стъпвате по пода, някъде загубих разпокъсаното си сърце. Видите ли го, моля с нежност го обгърнете и ми го върнете. Макар и тъй „одрипано”, мое си е. Ще приседна, заб ...
673 3

Изповед на един графоман

Всъщност, не успях да прибавя нито ред към този текст и се събудих почти жив. Това продължава вече трети ден, но не от сътворението и не от Ботевите тържества. Просто няма какво да кажа (май никога не съм имал) или часовникът е спрял поради изтекъл срок на годност. Ще трябва да приключа с този текст ...
858 10

На спа с Ганьо

НА СПА С ГАНЬО
Вече си мисля, че ме следи, или пък ми е пратен като СРС. Където и да мръдна и ей го. Зимата даже на лифта до мен се беше качил.
Забелязах го още като си вадеше куфарите от багажника пред хотела, щото наред с тях свали и две литрови бутилки от ония, дето преди време продаваха олиото в ...
902 11

Де да беше разказ...

Днес разбрах, че съм един дъртак загубен!
Преди пет часа от издателството ми пратиха страниран файл на моята книга. Всичко добре, но гледам, на една страница се поместват 33 вместо 37 реда, и 50 вместо 55 символа. Както пожелах при поръчката.
Веднага заподозрях, че нещо не са добре нещата. Отидох до ...
1.3K 8

На седмото небе... или пък не?! (1)

Очите ми рязко се отвориха и се завъртяха из стаята. Моята банална розова стая, с всички плакати, гардероба, компютъра и телевизора ми. Всичко си беше на мястото, лежах в леглото си сред розовите завивки в моята нощница. Надигнах леко главата си и бръкнах под съседната възглавница, таблетът си беше ...
1.2K 3

Запознай се с брат ми – (Осма Глава)

ОСМА ГЛАВА
Клейтън беше пристигнал в дома на родителите си с половин час по-рано от сестричката си. Имаше възможност да обсъди с Ранди Лоукър футболният сезон и да помогне на Раджина Лоукър с приготвянето на вечерята и подреждането на трапезата. Оставаше му още свободно време, в което да седнеше в д ...
812

Предвидима

Защо не проумяваш,
че когато с мене разговаряш,
без дори да се напрягаш,
няма лесно да избягаш,
от въпроса неудобен, ...
534

Носталгично

Наскоро гледах по една телевизия предаване за музикалните соцвеличия. Гледах кумирите си от младите години, звучаха мелодиите на младостта. И ми се случи нещо, от което ежедневието ме бе лишило. Замислих се.
Замислих се и разбрах колко съм бил щастлив. Щастлив с възможността да гледам естрадни конце ...
963 2

Свинькята

СВИНЬКЯТА
От балдър-време не го бях виждал Недин Матю и затуй му са метнах въз врата радостно:
- Де се губиш, бе човек? На село замина, селянин стана! Хич пък да не се завъртиш из квартала, авери да видиш, зевзеклък да чуеш – ей тъй го занареждах, а той един такъв, оклюман ми са вижда.
- Върнах се б ...
1.9K 19

Мостът

Често си мисля за него. Пролетта пътувах с колата и защо не спрях да го снимам, сам не разбрах. Навярно е от онези времена, когато Балкана е бил прекосяван само с коне и каруци, не вярвам да е от времето на автомобилите. Малък, каменен, тесен, обрасъл с мъх и папрати. В подстъпите на Балкана. Може и ...
1.3K 7