Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Gloomy Sunday 🇬🇧

It’s Sunday morning. The laughter of little children playing outside woke me up. Little bastards. What time is it? It’s so dark in my room. Oh, wait, the curtains are covering the windows. I reach for my phone. It’s 9am. F***ing children. I wish they drowned so I don’t have to deal with their annoyi ...

killwithme

Проза » Разкази

2.8K 1

Каква жена 3

Никулденски шаран
- Още ги няма. Ще дойдат по никое време.
- Стига бе жена, щом са казали, значи ще дойдат.
-Закъсняват, човече. Кога ще дойдат, кога ще приготвям.
-Ама и ти си една. Я сядай тук до мен и гледай телевизия. ...

snevra

Проза » Разкази

1.5K 4

Приятелски съвет

ПРИЯТЕЛСКИ СЪВЕТ
Чака я пред входа около десетина минути, но под аргумента на минусовата температура се вмъкна в кафенето, самообслужи се, отпи от кафявата течност и запали нова цигара.
„Такава си е Деяна, никога не е точна, загориманджа е, ама пък през много капии е минала и ако тя не ми даде съвет ...

lordly

Проза » Разкази

794 9

Делба

- Вики, в неделя трябва да закарам нашите до село. Щели нещо да делят.
- Че те нали се делиха още преди години.
- Тогава делиха имотите - нивите, къщата. Сега чичо ще се пенсионира и иска да направи ремонт на къщата, за да живеят там. Имало някакви вещи. Предполагам, че повече им се иска да се срещн ...

Ida-L

Проза » Разкази

1.3K 4

Пришедствие ІІ-ро

ПРИШЕДСТВИЕ ІІ-ро
Аз съм онази Гуцила, дето преди време придойде на двуместен звездолет от Сириус заедно с мъжленцето си, Муцинг, но се прибра самичка, щото той се залюби с местната хубавица, Дешка Дашната, пък аз не можах и да си взема с мене оня левент, Грую, защото нямало да издържи на ЖЕ-тата.
С ...

lordly

Проза » Разкази

720 5

Сбогом

Нима очакваш да те чакам вечно?
Да бдя над телефона и да очаквам твоето позвъняване?
Не!
Стига вече, изгубих достатъчно сили, чувства, емоции и очаквания по теб. Не мога да продължавам да се надявам на нещо, което така или иначе знам, че никога няма да имам. Просто си запълваш времето, нали?... Само ...

tanitky

Проза

781

Анелия и Емилия-глава 6

Анелия и Борис
Глава шеста
Анелия Димитрова Беремлийска, по мъж Тимова, беше родена в София. Родителите й бяха учители и имаха желание единствената им дъщеря да поеме щафетата на трето поколение софийски учители. Един от чичовците на баща й е бил директор на Първа мъжка гимназия. Тогава то е било на ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.4K 2

Разковани дъски - 43

Версията на Дружеството за защита на животните: "Снежанка и седемте кутрета".
Имам всички основания да смятам... но не мога да броя.
Едно от основните ми правила за здравословен живот - изолирам навреме хората с болни амбиции...
Всичко ще се оправи, когато се оправи останалото.
Любов е, когато се съ ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 4

Шизофренен сомнамбулизъм

Пълна луна.
Среднощен хлад.
Парапетът под краката на Мая е хлъзгав, въпреки че е сух. Мая стои уверено върху него и гледа. Очите ù са спокойни и пълната луна се отразява в ясния ирис. Прави още една крачка. Стъпва сигурно върху хлъзгавия парапет към съседния балкон.
Вятър.
Косата на Мая се развява к ...

йеромонах

Проза » Разкази

812 2

Превъплъщенията на Човека

Той може да е един, а да бъде друг. Това другото не е задължително свързано с първото и не значи, че изразява едното. Битието определя съзнанието, не винаги обаче е така. Съзнанието може да няма нищо общо с битието. Някой индивиди въобще не се ръководят от съзнанието си, а от подсъзнанието. Много че ...

magdalina7

Проза » Писма

934

Писмо до П. Р. Славейков

Дядо Славейков,
нали мога така да те наричам? Нали и аз съм българин, като тебе? Плаче ми се, дядо Славейков, плаче ми се.
Май беше прав... „не сме народ“. За 138 години сме си същите. Още не щем нищо да вършим или ако вършим нещо, не се знае дали ще го завършим. Още общият глас е гласът на отчаяние ...

mihmcr

Проза » Писма

1.1K 1

Семейна двойка

„Семейна двойка”
Мъж - 62 годишен
Жена - 58 годишна
Спалня. На сцената има две легла залепени едно до друго. До леглата има по едно шкафче с много празни бутилки и пакетчета храни. Хладилник до вратата вдясно; прозорец отляво. Мъжът се събужда. Жаден е. Неговите бутилки са празни. Поглежда към тези ...

KaloyanPaterkov

Проза » Други

1.1K 1

Къде на майтап, къде на истина

КЪДЕ НА МАЙТАП, КЪДЕ НА ИСТИНА
Още от вратата му личеше, че е угрижен. Взе си чайчето от бара, поздрави, седна и толкоз. Да ти е жал да го погледнеш – мъж кат скала, а увесил нос. Явно днес не беше на смяна, а и пожари нямаше да го вдигнат под тревога, та беше влязъл на приказка в кафенето, ама засе ...

lordly

Проза » Разкази

881 7

Абстинентно

Разминавам се с ангели. Всеки от тях носи бели криле и почти благодарна усмивка. Сякаш е доволен, че ме е срещнал. Препъвам се, падам и продължавам напред, забравила за измисления рай, който ме преследва. Аз не съм част от него. Вече не.
Търся с поглед Ханаан, но откривам само предградията на Содом. ...

imperfect

Проза » Писма

1.3K

Фантастика ли е това

Цената на патроните е скочила до небето. Остави, че ги няма никакви, нито на черния, нито на сивия пазар ама стигнаха до петнадесет лева за бройка. Ето как животът или поне неговото отнемане придоби някаква стойност.
Любомир погледна барабана на своя „Браунинг“ по навик. Много добре знаеше, че вътре ...

йеромонах

Проза » Разкази

1K 6

Погребение

Когато Стамат Каракушки взе, че умря, цялото село изпадна в потрес. Не че Стамо е умрял, а защо баш сега!? В момент, когато беше напълнил бидони и бъчви със сливи, когато джибрите точно превряха и ставаха за варене на ракия, той, моля ви се, да вземе да умре! В първия момент някои от селяните дори с ...

latinka

Проза » Хумористична

1K 5

България накъсо - 8

Българският преход направи забележителен скок - навлезе в нов тунел..
Чакате пари, които държавата Ви дължи? Ще ги получите с Клатежно нареждане...
По отношение просперитета на страната, съм оптимистично разстроен...
География за "калинки": остров Бали го къде е...
Днес е трудно да се намерят юнаци ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 4

Уморих се

И днес не се видяхме. Поредната отказана среща. Знаеш ли?! Уморих се... Дори очите ми да се изпълват със сълзи, докато се лутат случайно да те видят, душата и сърцето да горят от нетърпение за допира ти лек, кажеш ли ми - ''Не!'', всичко в мен утихва. Трепетът изчезва и тъгата ме обзема. Уморих се о ...

dust-in-the-win

Проза

792 4

Демокрация

ДЕМОКРАЦИЯ
- Демокрацията е важна, а другото се нарежда от само себе си – кротичко го рече Председателят, но удари по разклатената маса.
Множеството отчете разклатените крака на масата, леко прошумоля и стихна в очакване на нови указания.
Председателят мина пред масата и изрева в микрофона:
- Щом де ...

lordly

Проза » Други

790 6

Римейк

Тя имаше големи, сини очи. Русите ѝ къдри галеха плахото, като на сърничка лице. Москва-река бе нейното оправдание, а Евтим я съзерцаваше като икона на Богородица, с уважение и страхопочитание.
На седмия час учителката по английски ги раздели по двойки и Маша седна срещу руменото му от възбуда лице. ...

йеромонах

Проза

720

Добро утро, мой ден!

На В. с много, много любов.
Страхотен звънна будилник разкъса тишината. Така! Сутрин е! Цялата къща спи , или поне тя така си мисли. Спусна крака в чехлите до леглото и напипа халата на стола. Тихо, тихо се измъкна. Той може би не спи, но тя не иска да е причина за неговото ранно събуждане.
В трапез ...

snevra

Проза » Разкази

1.6K 8

Приказките на баба Диди

Пещерняци
Казах ли ви, че Ивко и Павко са запалени любители на приключенията. Но въпреки това и двамата работят- всеки във своята област и така се издържат и осигуряват прехраната си. Ивко е художник, а Павко - артист. Двамата братя наеха приземния етаж на повече от сто години изоставена къща. Ремон ...

ZAGORA

Проза » Приказки и произведения за деца

1.3K

Сън

СЪН
Събудих се с кисело настроение. „По дяволите! От сутринта съм с главоболие, а е само вторник!”. Отворих очи, а до мен котката се протягаше блажено с изпънати напред лапички, стърчаща нагоре опашка като антенка и с излизащо от отворената ѝ уста извито езиче. В такива дни я мразех. Тя по цял ден с ...

maqpam

Проза » Разкази

1.1K 2

Весна

Още един разказ от цикъла "Спомени за сънища"
ВЕСНА
От малка баща ù я учеше да бъде нащрек, дори и насън. Свикна с това и спеше леко. В съня си чуваше как притичват мишките в тревата, чуваше въздишките на птиците и полъха на вятъра. На другия ден знаеше всичко, което се е случвало през нощта, но уме ...

Ondra

Проза » Разкази

1.5K 1

Ограбен живот - продължението - 14 - та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 14-та част
Дълго време стоях така. Легнал и притиснал нощницата до гърдите си. Сълзите отдавна бяха пресъхнали и вече не мислих за нищо. Само гледах нагоре към тавана, а сенките по него играеха, когато лекия августовски вятър, разклащаше нежно клоните н ...

emo2

Проза » Повести и романи

965 4

Гларусчето

Г Л А Р У С Ч Е Т О
Върху комина на една висока къща в красив Черноморски курорт имаше голямо гнездо. В него живееше семейство Гларуси. Татко и мама Гларуси с двете си малки дечица. Едното се беше излюпило няколко часа по-рано от другото и гордо се наричаше Батко.
Мама и татко Гларуси по цял ден оби ...

kasandrabg1

Проза » Разкази

646 2

Паркетът

Паркетът
Кой казва, че предметите не могат да имат бурна биография? Напротив, те имат минало, прояви в настоящето и надежди за бъдещето. Често тяхната съдба е по-невероятна от тази на човека.
Паркетът си отвися порядъчно дълго, докато му дойде времето да блесне в пълния си чар за радост на домашни и ...

dinko1963

Проза » Хумористична

1K 7

Ганет

Не си царица звездна, нито фея,
не си с неземна красота.
Не си от приказките орхидея,
а просто - моята мечта!
Не си сирена морска, нито Пепеляшка, ...

Daytona

Проза » Разкази

1.7K

Басня за сухото буре и свеж стрък домат

В една градина мирно съжителствали едно полуразпаднало се, употребявано някога разсъхнало буре, и един, ама много свеж стрък, разцъфтял домат.
Бурето тъжно си събирало разпилените дъги, понагласяло ги с ръждясалите обръчи и спомняло веселите винени години. Когато го миели всяка есен, опушвали го с г ...

йеромонах

Проза » Разкази

1K 5

Любовта на Кал

„Любовта на Кал”
1.
В една ветровита местност, където облаците рядко разкривали Слънцето, живеели най-различни птици. На някои от тях вятърът им пречил и в по-буйните сезони забягвали в по-топлите съседни области. Имало и такива обаче, които оставали целогодишно. Лястовичките били от тези птички, ко ...

KaloyanPaterkov

Проза » Повести и романи

964

Ученикът (1)

- Миличка, моля те поеми един нов ученик! – помоли ме майка ми, докато вечеряхме. Тя беше частен учител по английски на току-що преместили се в Лондон семейства. Понякога ме моли аз да обучавам нейни ученици, ако ù се съберат много.
- Оф, мамо, пак ли? – запротестирах – Разбери, аз съм на 17 и искам ...

gabitoop

Проза » Повести и романи

1.1K 1

Wicked

WICKED
- Любима, хапни си още, не ти ли харесва?
Той се усмихна с цялата си любов към нежното създание пред него.
- Алис, много си отслабнала, напоследък изобщо не ядеш.
Той огледа красивата маса със съдовете от скъп порцелан, приборите от блестящо сребро и старите изящни и излъскани сребърни свещни ...

yo-ho-ho

Проза » Разкази

1.2K

Хамстерът

ХАМСТЕРЪТ
Хамстерът винаги седи в ъгъла. Очичките му са малки, присвити и шарят неспокойно, отляво – надясно, отдясно – наляво, отгоре – надолу и отдолу – нагоре. Седи си хамстерът там в ъгъла, чопли си семките, гледа, слуша, но никога мнение не изразява.
Хамстерът не обича шума, тълпата и публичнос ...

lordly

Проза » Други

758 9

Братушки

„Българо-съветска дружба“. „По-големият брат от север“. „Братя славяни.“ Болезнено ми жегват сърцето тези словосъчетания. Защо ли? Нали съм наполовина руснак и наполовина българин.
Това се дължи на дядо ми Йордан. Той преди много години, като бил политически емигрант в Съветския съюз (имаше тогава и ...

B

Проза » Други

1K 7

Разнежена

***
Искам да заспивам до теб.
Разнежени скули.
Набола мъжественост.
Докосване… ...

марси

Проза » Разкази, Други

1.8K 1 14

Краят на лудостта ù

Едно лице, една визия. Едни очи, едни устни. Една дума, едно докосване. Една усмивка, една прегръдка. Една тръпка, една любов. Две очи и много сълзи. Едно сърце и много болка. Един човек, а толкова много спомени. Нощем чуваш как капките се удрят в прозореца. Чуваш как силния вятър кара дърветата да ...

gdimireva

Проза

918 1

Последно писмо

Болен съм, но не знам от кой се заразих. Има ли значение? Всички сме болни или рано, или късно се разболяваме. Дори и децата. Най-вече те. Колкото и чисти, и добри, истински да са, те най-много боледуват. И все пак са най-здравите, най-силните, най-издръжливите. Колкото повече растем, толкова повече ...

KaloyanPaterkov

Проза » Писма

1.2K

Първи сняг

Звън, тих като прошумоляване на ледени топчета в метална купа. Постепенно звукът се усили. Чува се вече тропането на късчетата по стените на съда. Без да отваря очи, протегна ръка, сграбчи телефона и го мушна под завивката. Да не разбуди детето. Беше започнало да застудява и решиха да спят тримата в ...

snevra

Проза » Разкази

1.6K 12

Неизлечимо влюбен

Мисълта за нея беше единствената, която го крепеше, която поддържаше пламъка в сърцето му, той заспиваше и се събуждаше с нейния образ в съзнанието си. Липсата й се усещаше във всяка една секунда, съмненията започнаха да се зараждат и параноята ставаше неимоверно силна въпреки да нямаше причина за т ...

markoveco

Проза

759

Да усетиш, че си жив

Трябваше да йù кажа още когато се запознахме, но не очаквах, че ще хлътне толкова по мен.
Красиво момиче, много жизнена и все усмихната, пък аз бях просто един обикновен тип на средна възраст.
Освен това когато се запознахме, тя си имаше приятел, по–късно разбрах, че са се разделили, чак когато ми к ...

hristam

Проза » Разкази

1.1K 7

Проза и разкази от съвременни български писатели

Gloomy Sunday 🇬🇧

Каква жена 3

Приятелски съвет

Делба

Пришедствие ІІ-ро

Сбогом

Анелия и Емилия-глава 6

Разковани дъски - 43

Шизофренен сомнамбулизъм

Превъплъщенията на Човека

Писмо до П. Р. Славейков

Семейна двойка

Къде на майтап, къде на истина

Абстинентно

Фантастика ли е това

Погребение

България накъсо - 8

Уморих се

Демокрация

Римейк

Добро утро, мой ден!

Приказките на баба Диди

Сън

Весна

Ограбен живот - продължението - 14 - та част

Гларусчето

Паркетът

Ганет

Басня за сухото буре и свеж стрък домат

Любовта на Кал

Ученикът (1)

Wicked

Хамстерът

Братушки

Разнежена

Краят на лудостта ù

Последно писмо

Първи сняг

Неизлечимо влюбен

Да усетиш, че си жив

Опашка