Проза

41,8 резултата

Ирина (част първа)

- Хайде, пущини такива! Пръй! Къде се намерихте такива и вие! Чумката да ви изяде! – Райко замахна да заварди с тоягата към вироглавите агнета, който нервно пощипваха шумки от раззеленилата се земя и тръскайки глава, току-напираха да се пръснат къде им видят очите. Беше следобед и слънцето висеше ви ...
1.2K 10

Бумерангът на отмъщението

Беше 1954 година. Вилнееше арктически студ. Януарският вятър бръснеше тънко и вледеняваше по пътя си всичко. Даже снегът беше покрит с леден кожух.Там където вятърът го беше измел, се цъклеха стъклени пързалки. Наближаваше полунощ. В тоя малък и скучен град хората отдавна спяха. Даже няколкото младе ...
898 1

Да нарушиш спиралата

Методи седеше в таксито си и гледаше подпрения на кормилото вестник, но не можеше да се концентрира. От време на време хвърляше поглед към хората на близката спирка, които се трупаха в сутрешната виделина и се надяваше скоро някой да се качи. Макар да се беше облякъл дебело, му беше студено, но глед ...
1.9K 1 13

Отколе

Миришеше силно на пушек. Уж ранна есен, а вече беше студено и улиците опустели и безлюдни. Оголелите клони на дърветата изглеждаха призрачно самотни призори. Като ръце протегнати за молитва незнайно в каква посока. Нагоре ли? Че то там бъкаше от протегнати за милост длани. Сигурно и ония, горните, в ...
1.5K 11

Пеперудата

Усещаше крилата си изцапани. Не, чувстваше ги кални. Цветовете бяха разсипани, размазани един в друг. Нямаше я дъгата. Той премина като дъжд. Но след него болеше. Болеше я някак неестествено – хем от дълбоко, хем точно под брадичката. Горчеше. Ама много, много горчеше.
***
Къде ми е дъгата?!
В трева ...
1K 2

От другата страна (6)

-Знаех си, че ще стане така…знаех се, че най-накрая някой ще ти затвори голямата уста. Виждаш ли. Виктор, всичко се връща! Това ти е за цялото ти отвратително отношение, ако ме бе послушал поне веднъж, нямаше да стигнеш до тук…Но ти все си знаеш своето, никога не слушаш майка си…
Нямаше отговор. Не ...
1.3K

Пътуване

Отвори прозореца.
Не. Отвори всички прозорци.
Нека пуснем нощта.
Нека всички звезди се изсипят в колата ни.
Нека поберем галактиката при нас. ...
608 1

Страдание

Виждам погледа ù, с който те облива - топъл, нежен, влюбен, очакващ. Очите, с които аз никога не те погледнах. Изразът им, който винаги съм криела и продължавам да крия, защото не ми се иска да призная дори пред себе си, че бих ти дала тази сила да избереш дали да ме погледнеш по същия начин или да ...
1.3K 2

Теорията на Пинкоф по въпроса за кафето, любовта и секса

КАФЕТО С РАЙБЕР
Винаги преди!
Палав поглед... Закачлива усмивка... Искрица ток, а после мълния.
Спонтанност! Обещание без слова... Тук и веднага! Райбер!... По средата на деня, в началото, в края... Някъде сред себеподобните!
И райберът, пазещ малката ни тайна... ...
2.2K 1 7

Пари 4

А животът си тече, като река. Понякога бърза, буйна, камениста. Друг път бавна, спокойна, дъното песъчливо. Крачиш през водата и... нищо. Даже риба няма къде да хванеш. Къде, къде по–интересно е да преминеш през бързей. Ей така, да се пребориш със стихията, наречена живот.
И те се бореха. Ежедневно. ...
882

Ретро роман 11

Глава единадесета
Войната се чувстваше все по-силно и по-силно. Въздушните тревоги бяха зачестили. Ята вражески самолети прелитаха над София и от време на време пускаха някоя и друга бомба в покрайнините на Столицата. Софиянци живееха в постоянен страх. В началото на 1943 г. много софиянци се евакуи ...
760

Магията на пролетта

Рано следобед. Слънцето огряваше безкрайното поле. Зюмбюлите пъстроцветни бяха отдавна цъфнали на тази земя. Гордите нарциси се извисяваха над зеления килим. Лалетата високомерни, привличаха пеперудите със своите прекрасни червеникави цветове. Цели поляни бяха засипани от прекрасни детелини. В това ...
1.5K 1

Обещание

Обещах си. Спирам да повтарям една и съща грешка, която ме убива малко по малко. Ще заровя всички неизказани думи и чувства под тежестта на егоизма и омразата. Колкото повече копая обаче, толкова повече затъвам в една пропаст, от която измъкване няма. Несъзнателно повтарям грешката си, връщам се бав ...
1.3K 1

От другата страна (5)

искам само да уточна, че частите са в логична последователност и ако не започнем от първата, ще се загуби целия смисъл :) приятно четене :)
..............................................................................................................................
Лионард Силк не можеше да заспи в ...
1.1K

Ретро роман 10

Глава десета
С всеки изминат ден, войната все повече и повече се приближаваше и първите страници на вестниците бяха запълнени с информация за победоносния ход на армията на Третия Райх. Една след друга, държавите от европейския запад падаха като презрели круши в ръцете на Хитлер. Българската армия б ...
872

Lina's Hand 🇬🇧

Everyone in the village liked Raffi- the friendly mongrel dog who lived near the bus station, in an improvised kennel made of wooden crates. Though not pure- blooded, Raffi looked impressive, maybe because he had gotten many of the genes of his granny – karakachan dog with a pedigree. Everyone knew ...
2.8K 1 1

Чудото на мъката

Oкото наблюдаваше. Изучило беше цветовете, формите, движенията. Светът му показваше непрекъснато многоликия си образ, фиксиран върху безкрайната лента на живота. Окото гледаше ту възторжено, ту уплашено, ту весело и усмихнато. Запечатваше някъде в най-дълбокото и тайно ъгълче на съзнанието всичко ви ...
808 2

Ваксината

ВАКСИНАТА
Навремето ни ваксинираха против едра, дребна и средна шарка, срещу коклюш, заушка и скарлатина, ама някои от нас се уредиха и с ваксина срещу карък. И им вървеше, вървеше им с гаджетата, с постовете, с консултантските хонорари, даже и на тото им вървеше. А то веднъж, като си уредиш с таква ...
677 4

Загуба

Малка светеща искрица в мрака, вдъхваща необяснимо спокойствие, надежда и увереност. Искрица, която сякаш никога няма да угасне и същевременно образ заблуждаващ, че никога няма да изчезне.
Огненият образ - светещата искрица изпълваща душата и сърцето, караща усмивката никога да не слиза от лицето, н ...
775 1

От другата страна (4)

Дворецът на лорда се намираше в центъра на града, ала хората бяха заселили Острова във всички посоки. Безбройни улички се кръстосваха една с друга, вливаха се в големите прави булеварди или завършваха в слепи алеи в сърцето на кварталите. Гледан от високо, градът приличаше на някакъв огромен и сложе ...
1.1K 1

Веригата

ВЕРИГАТА
Куклен е красиво село, разположено нависоко в северните подстъпи на Родопа планина. Цялото тракийско поле е в краката му и отдолу маранята сякаш развява натежали класове за поздрав.
Тук е изграден манастирът Св.Св. „Козма и Дамян”, чиято история се губи далеч назад в славните години на Втор ...
638 1

Без приказка за лека нощ...

... тя се отпуска в мрачната прегръдка на празнотата, сама се завива в захаросани вчерашни паяжини и я чака: илюзионната спирала на близалката никога не закъснява.
Когато шумно e схрускала и последната хапка, изблизала всяка малка смърт, слънцето я целува ледено, знаейки, че луната обича да му я кра ...
868 1

* * *

Слънцето се показваше зад хълма, огрявайки постепенно селцето, сгушено в подножието. Петлите кукуригаха, единият по-силно от другия, за да оповестят началото на новият ден. Ранобудните селянки вече тичаха из двора, коя чистеше, коя оправяше багажите на мъжа си, който ще заминаваше за дърва. Преди ня ...
816

От другата страна (3)

-…ами ако светът ни не е единствения, който съществува?
Виктор я погледана изпод вежди.
- Представи си, че всички вселени са притиснати една в друга като страници на книга. И границата между тях е един дъх разстояние…но е толкова трудно да се разкъса и премине…И все пак понякога една реалност влияе ...
1.3K 2

Забранената любов

Една история разказа ми луната. За необятната любов на двама влюбени. За това, колко чиста и невинна била тя. Как били готови да направят всичко един за друг... Те се срещнали преди милиони години и още щом се видели разбрали, че са влюбени. После си уговорили среща и започнали да се виждат. Чувства ...
1.6K 1

Ти спиш, а аз рисувам небе

Винаги пиша едно такова задъхано. Седя си най-спокойно; лежа или чета книга, понякога дори спя. И хоп! Удря ме нещо в главата, точно в онази точка в мозъка, която ме кара да се събудя и от най-дълбокия сън и да грабна химикала.Тичам с него по празни листове. Понякога дори върху ръцете си или върху з ...
743 2

* * *

Тя. Тя беше момичето, което можех да нарека „перфектно”. Тя беше примерът, който майките даваха на дъщерите си, любимката на учителите, притежаваше добротата и класата, които са нужни на всеки... Да, тя беше наистина момиче за пример. Никога не подминаваше човек на улицата, не можеше да види куче ил ...
1.4K 1 4

Среднощна муза

- Ти какво правиш пак в съня ми, бе?
- Ти ме повика.
- Как ли пък не! Дори не си спомням името ти. Кой беше ти?
- Онзи, дето ти изпълнява фантазиите.
- Аз, моите фантазии има с кого да си ги сбъдвам. Мен не ме мисли! ...
2.2K 29

Размисли със себе си (импресия)

Размисли със себе си
(импресия)
Чудя се, дали има някой, който да няма своите съмнения, страхове, надежди,
мечти, копнежи...?!
Моменти, когато те замеря тишината, времето спира и идват сълзите. ...
700

От другата страна (2)

От другата страна (2)
- Виктор, добре ли си? Виктор, моля те, кажи нещо!
Момчето отвори очи. Мъгляви образи заплуваха пред тях. Ушите му бяха заглъхнали. Имаше някаква огромна пулсираща болка в дясната половина на челото си. Усещаше, че му се гади. Може би заради болката в главата, коремът му също с ...
1.3K

Каръкът на Охлю Бохлю

КАРЪКЪТ НА ОХЛЮ БОХЛЮ
Каръкът само е за другите,
знаеше от баба си това
и ходеше си най-доволен охлюва,
от тук до там, и от там до тук, ...
901 6

Мерило

МЕРИЛО
(за човечност)
Бях го срещал и преди. Във влака. Слезе на една гара някъде между София и Мездра. Нямаше как да не го забележа: сплъстената като кече, отдавна немита коса; лъскавите до блясък от мръсотия, но нескъсани дрехи; погледът, насочен някъде напред и преминаващ покрай теб, без да те до ...
750 5

Удуших нямата си муза

Днес удуших нямата си муза. Сълзите се стичаха по лицето ми, докато нейното застиваше в гротеска усмивка. В последния ù глух опит за вик прочетох молба за помилване, но това само ме накара да стисна по-силно.
Надявам се, че ми прощава. Или по-скоро, че ще намери сили да си отмъсти, в друго време и н ...
730 2

Пари 3

П АРИ 3
Излязоха от училище. И двамата мълчаха. Единият от срам, другият от обида. Кой от какво точно, после ще си изясняват. Той отдавна не води децата си за ръка. Май, за да сме точни, никога не ги е водил. Майка им, докато прохождаха. После сами. Между тях двамата, до тях двамата. Нека сами уцелв ...
834 6

Кръв с шоколад

Не знаеше дали отново ще може да рисува пеперуди. В малката ù стая всичко беше толкова сухо... Сухо, но старо и познато. Чувства в буркан с мирис на препарирано, тлееща малка страст. Нищо от това не я интересуваше: не прибледняваше при вида на кръвта си по пода и не се целуваше с призраци, а по-скор ...
848 1

От другата страна

ОТ ДРУГАТА СТРАНА
- Ти си боклук! Пълен боклук! Нищо няма да стане от теб, Виктор! Какво си мислиш, че си постигнал, като влезе в колеж? Едва ли изобщо ще го завършиш! Погледни се само - какво правиш, къде ходиш?! Как можах да родя такъв идиот! Истинска отрепка като баща си…
- Млъкни, майко!
- Истин ...
1.4K 6

Прелестна любов (4 част)

Тръгнахме си, въпреки нежеланието ми. Селин както винаги със светкавична скорост стигна до колата си, но този път не ме изчака, а си тръгна. Аз се прибрах вкъщи, а баща ми, очевидно ме чакаше. Той ме попита къде съм ходил и ми показа часовникът. Мда беше пет и половина! Бях в особено добро настроени ...
1.1K

Как една нощ стигнах до безумие

Шум. Плач. Викове. Удар.
Трябва да бъда повече.
Хаотични мисли. Хаотични мечти.
Трябва да бъда повече.
Тичам. Падам. Имам трън в ръката си. ...
675

До Боян

Не мога да повярвам, че ти, точно ти ми казваш да остана спокойна. Ти, който караш сърцето ми да препуска само с един поглед. Ти, който ме поглеждаш и дъхът ми секва. Ти, който караш пулса ми да се забавя и да учестява едновременно.
Кажи ми, как да остана спокойна? Та нали си тръгваш... Пак ще сме з ...
1.3K