40 111 резултата
И това беше Бри.
- Какво се е случило с теб?
Бри беше пребледняла, а устните ù бяха пресъхнали.
- Какво ти се е случило? - попита отново Джерамая.
- Умирам. Дадоха ми да изпия отвара от мандрагора. Просто исках да ти кажа... ...
- Какво се е случило с теб?
Бри беше пребледняла, а устните ù бяха пресъхнали.
- Какво ти се е случило? - попита отново Джерамая.
- Умирам. Дадоха ми да изпия отвара от мандрагора. Просто исках да ти кажа... ...
634
Беше кафене, приютено като малко дете между столетните къщи, с триметрова фасада от дърво и парче зелена трева за изтривалка. Така сякаш нарочно обезличено в тесните пресечки около центъра, то посрещаше с цигарен уют, мирис на кафе и печена баклава верните си посетители. Посрещаше ги рано сутрин с х ...
2092
12
Крис вървеше по улицата безгрижен. Изведнъж телефонът му звънна и той вдигна на непознатия номер. Чу се и непознат глас:
- Здравей, Крис. Искаш ли да изкараш петдесет хиляди евро?
- Какво? Кой се обажда?
- Това не те интересува. Предлагам ти оферта, приемаш ли я?
Крис се замисли, след това отговори: ...
- Здравей, Крис. Искаш ли да изкараш петдесет хиляди евро?
- Какво? Кой се обажда?
- Това не те интересува. Предлагам ти оферта, приемаш ли я?
Крис се замисли, след това отговори: ...
1001
2
- Падишах Ефенди, имаме проблем – дотича разтревожен главният евнух. – Вдигат стачка.
- Кой, бе Обама, кой вдига стачка? – успях аз да се обърна на другия хълбок и го фиксирах с поглед интровертно. Най-мразя да ме принуждават да си променям позицията по никое време и да ме карат да се замислям. Това ...
- Кой, бе Обама, кой вдига стачка? – успях аз да се обърна на другия хълбок и го фиксирах с поглед интровертно. Най-мразя да ме принуждават да си променям позицията по никое време и да ме карат да се замислям. Това ...
789
3
Застанах до прозореца, погледнах към небето, към луната, към звездите. Погледнах бавно догарящата ми цигара и наполовина празната чаша с вино и в този момент осъзнах, че точно тук на този прозорец беше началото, а сега и края на всичко. Всичко започна на този същия прозорец и всичко отново ще завърш ...
568
- Колко си хубава днес, колко си невероятна, колко си привлекателна, колко си... - направи престорена пауза заекът Желю.
"Този направо ще ме убие"- насмешливо си помисли синигерицата Сашка. "Кой го излъга, че е горският плейбой..." А на глас изпя:
- Благодаря ти, Желю - много си мил!
- За нищо - каз ...
"Този направо ще ме убие"- насмешливо си помисли синигерицата Сашка. "Кой го излъга, че е горският плейбой..." А на глас изпя:
- Благодаря ти, Желю - много си мил!
- За нищо - каз ...
646
3
Студено е, вече усещам как всяка открита частица от тялото ми изтръпва от докосването на хладния, сутрешен въздух. Потрепервам леко само при мисълта. По-тихо е от всякога, сякаш целият свят бе потънал в сън. Чувам как сърцето ми бие, как кръвта тече във вените ми. Чувам го толкова ясно, както чувам ...
1067
На всички, които са чели "Блогът на местния идиот" и на всички, които не са го чели, подарявам за Коледа новата си е-книга "Коледната песен на местния идиот". Тя може да се чете и разпространява свободно и безплатно, има я публикувана онлайн, а също и във формат pdf и fb2. За подробности -
Весел Цан ...
Весел Цан ...
1107
Седя си. Ей така, до камината си седя. Хубавичко ми е, топличко ми е, ама нещо ми липсва. Нещо не е точно така както ми се ще, ама знам ли и аз какво ми се ще? И аз май че съм една щета, та остави се. Хапнал съм си, пийнал съм си, мезенце има, винце има още и какво? Аа, май се сещам: защо няма сега ...
670
2
Нека споделя защо и как искам да бъда със жена.
И защо имам притеснения
Аз не съм била с жена досега. В смисъл не съм стигала никога докрай.
Някога, много отдавна, като ученичка, имах такива помисли. Странното е, че това беше насочено към сестра ми. Даже не знам чия е била инициативата тогава. Къпех ...
И защо имам притеснения
Аз не съм била с жена досега. В смисъл не съм стигала никога докрай.
Някога, много отдавна, като ученичка, имах такива помисли. Странното е, че това беше насочено към сестра ми. Даже не знам чия е била инициативата тогава. Къпех ...
3005
1
Умрях точно в четири часа сутринта. Разбрах че е толкова, защото градският часовник е недалеч от нас и чух много ясно как отброи четири удара.
В първия миг не разбрах, че съм умрял, помислих, че това странно усещане е от вечерята – напоследък жена ми прекалява с подправките. После обаче се сетих за ...
В първия миг не разбрах, че съм умрял, помислих, че това странно усещане е от вечерята – напоследък жена ми прекалява с подправките. После обаче се сетих за ...
811
2
Да си призная, когато ми се стъжни в живота, гледам да се мяркам по-често при Гелето, моят по-възрастен братовчед. Това го правя не толкова заради роднинското внимание, колкото да почерпя хумор от извора, защото Гелето си e един непресъхващ извор на хумор. Той живее сам, но при него винаги има по ня ...
728
Авторът винаги има право
(7)
Адашът
Искра прочете късичкия мейл от Мария и се усмихна. Днешният ден се очертаваше да бъде наистина хубав! В цяла Испания- почивен вторник, навън –слънце, в стаята- кафе и препечени филийки...Сега и този шеговит мейл от редакторката в София относно стиха за Адаша ...
О ...
(7)
Адашът
Искра прочете късичкия мейл от Мария и се усмихна. Днешният ден се очертаваше да бъде наистина хубав! В цяла Испания- почивен вторник, навън –слънце, в стаята- кафе и препечени филийки...Сега и този шеговит мейл от редакторката в София относно стиха за Адаша ...
О ...
969
8
Пешеходеца отвори входната врата и онемя. На стълбището стоеше Катя.
Жена му.
Бившата всъщност.
Понечи да затръшне вратата под носа ù, но ръцете му го предадоха. Дори отстъпи крачка назад и тя влезе в коридора. Изглеждаше напрегната, но неотстъпчива.
Пешеходеца се примири. ...
Жена му.
Бившата всъщност.
Понечи да затръшне вратата под носа ù, но ръцете му го предадоха. Дори отстъпи крачка назад и тя влезе в коридора. Изглеждаше напрегната, но неотстъпчива.
Пешеходеца се примири. ...
1137
8
- Мани го тоя - махна с лапа Ко Та Рак. - Той не прави разлика между кръг и квадрат...
617
Какво би станало, ако можехме да докоснем вселената? Да променим един физичен закон? Какво бихме направили?
Законът не би бил само един. Така наречените от учените "закони" са скелета на реалността ни. Дръпнете един, и след него ще тръгнат още. Всяко действие има последствия. Колкото по-голямо е то, ...
Законът не би бил само един. Така наречените от учените "закони" са скелета на реалността ни. Дръпнете един, и след него ще тръгнат още. Всяко действие има последствия. Колкото по-голямо е то, ...
1186
5
Животните имат по-съвършенни първични сетива от нас, хората. Те усещат по-добре от нас какво предстои, какво ги очаква.
Така и моят котарак беше предусетил своята смърт. В последните си часове милият ми Письо се усамотяваше и когато аз отивах при него, ласкавият, милият и всеотдаен Письо Нафи биеше ...
Така и моят котарак беше предусетил своята смърт. В последните си часове милият ми Письо се усамотяваше и когато аз отивах при него, ласкавият, милият и всеотдаен Письо Нафи биеше ...
809
8
Да можеш да гледаш
Наближавам деветдесет години, а животът още ми се вижда хубав. Не изпитвам никаква носталгия, тъга или гняв. Чувствам се здрав. Бих казал, че се чувствам и щастлив. Обичам много да пътувам. Но най-много обичам да общувам с хората.
Тъкмо бях пристигнал на морето, където всяко лято ...
Наближавам деветдесет години, а животът още ми се вижда хубав. Не изпитвам никаква носталгия, тъга или гняв. Чувствам се здрав. Бих казал, че се чувствам и щастлив. Обичам много да пътувам. Но най-много обичам да общувам с хората.
Тъкмо бях пристигнал на морето, където всяко лято ...
1106
8
Много зависи от това на какво е свикнал организмът ви. Ако е свикнал да поема мазнини, ще плюскате, докато надебелеете неимоверно. Или не.
Аз много лошо не съм се научил на търпение, все още. Организмът ми като че ли имаше нужда от някакво ново усещане. Не гъби, не трева, не кур в гъза ми, макар че ...
Аз много лошо не съм се научил на търпение, все още. Организмът ми като че ли имаше нужда от някакво ново усещане. Не гъби, не трева, не кур в гъза ми, макар че ...
578
1
Пулсът ù биеше като полудял. Сърцето ù блъскаше като обезумяло в гърдите ù. И само гласът на акушерката я вадеше от тъмното. „Напъвай!” крещеше гласът. И тя напъваше. Цялото ù същество напрягаше всеки възможен мускул в тялото ù. И така 4 часа.
В този момент той стоеше на ръба между световете. С една ...
В този момент той стоеше на ръба между световете. С една ...
579
1
Само следи след това, което беше. Златни песъчинки, посипващи пътя, по който съм вървяла, все така трънлив и неравен. Разпилени спомени от зимния вятър. Лъкатушещи рани в душата ми и една черна замъглена сянка на същността ми. Бледолилави миражи, ограждащи света ми. Същият този свят, който видях как ...
621
1
1.
21/11/12
11:02 ч.
Очераваше се прекрасна слънчева събота. Габи и Ман бяха решили да се махнат от шума в града за уикенда, насочвайки се към местното курортно градче Трявна, сгушено в Стара планина. Пътят не беше дълъг, но нетърпението и предусещането за една дългоочаквана почивка караше времето д ...
21/11/12
11:02 ч.
Очераваше се прекрасна слънчева събота. Габи и Ман бяха решили да се махнат от шума в града за уикенда, насочвайки се към местното курортно градче Трявна, сгушено в Стара планина. Пътят не беше дълъг, но нетърпението и предусещането за една дългоочаквана почивка караше времето д ...
825
3
Тази вече в гората се провеждаше подредното годишно събрание.
- Онтологично погледнато, от днес нататък ще се наложи да алиенираме - рече важно бухалът, а с него по принцип никой не спореше. Имаше набор от най-чудати думи, които използваше под път и над път и никой горски обитател не искаше да изгле ...
- Онтологично погледнато, от днес нататък ще се наложи да алиенираме - рече важно бухалът, а с него по принцип никой не спореше. Имаше набор от най-чудати думи, които използваше под път и над път и никой горски обитател не искаше да изгле ...
632
1
Дядо Коледа - Ох, о-о-х, все по-трудно става да си дядо Коледа в Европейския съюз! Пък и в тази криза...
Малко момиче - Защо пъшкаш, дядо Коледа? Какво има?
Д.К. - Какво ли? Джуджетата стачкуват, не искат да правят играчките. Малки им били пенсиите, затова не работят.
Момиче - А ти какво им казваш?
...
Малко момиче - Защо пъшкаш, дядо Коледа? Какво има?
Д.К. - Какво ли? Джуджетата стачкуват, не искат да правят играчките. Малки им били пенсиите, затова не работят.
Момиче - А ти какво им казваш?
...
11763
Можеш ли?
Не мога да накарам дъжда да спре, но мога да накарам слънцето да изгрее на лицето ти. Не мога да сбъдна мечтите ти, но мога да хвана ръката ти, когато осъзнаеш, че те няма да се сбъднат. Не мога да залича минали рани, но мога да те предпазя от бъдещи. Не мога да поправя разбитото ти сърце, ...
Не мога да накарам дъжда да спре, но мога да накарам слънцето да изгрее на лицето ти. Не мога да сбъдна мечтите ти, но мога да хвана ръката ти, когато осъзнаеш, че те няма да се сбъднат. Не мога да залича минали рани, но мога да те предпазя от бъдещи. Не мога да поправя разбитото ти сърце, ...
620
1
В клетката на моето страдание
.
Омразата в сърцето ми впива
своите остри като бръснач зъби
и отровата ѝ във вените ми се влива. ...
.
Омразата в сърцето ми впива
своите остри като бръснач зъби
и отровата ѝ във вените ми се влива. ...
539
4
Надали имаше нещо по-разтоварващо от това да се разхождаш посред нощ в гората на Лодлориен и то в пълнолуние. Той осъзнаваше това, макар че вече му бе рутинна дейност, но нямаше как да не го констатира и то в нощ като тази.
Стигна до разклонението на горската пътека и притеснение обзе отново мислите ...
Стигна до разклонението на горската пътека и притеснение обзе отново мислите ...
1165
1
„Денят, който смятах за изгубен”
или
как мечтите стават реалност
- Ти ще си навън на Нова година, нали? – попита леля ми с тон, нетърпящ възражение. Леля Поли – най-безпристрастният арбитър на света, що се отнася до копринени рокли, лазаня със синьо сирене и стайни цветя. Отговорих машинално:
- Да, ...
или
как мечтите стават реалност
- Ти ще си навън на Нова година, нали? – попита леля ми с тон, нетърпящ възражение. Леля Поли – най-безпристрастният арбитър на света, що се отнася до копринени рокли, лазаня със синьо сирене и стайни цветя. Отговорих машинално:
- Да, ...
775
Собствен дом
И сега си я спомням - малко приведена, как слиза отгоре, задяната с цедилото, и все бърза да работи, да свърши нещо. Тя израсна в чорбаджийския дом, до големия яз с патиците. Уж всичко има. Но понякога господ наказва. Дали нея или майка ù, не можа да се разбере. Как я закачи задното ко ...
И сега си я спомням - малко приведена, как слиза отгоре, задяната с цедилото, и все бърза да работи, да свърши нещо. Тя израсна в чорбаджийския дом, до големия яз с патиците. Уж всичко има. Но понякога господ наказва. Дали нея или майка ù, не можа да се разбере. Как я закачи задното ко ...
1056
3
уморени са
ветровете ми
уморено ги спуска нощта
върху клоните
върху цветето ...
ветровете ми
уморено ги спуска нощта
върху клоните
върху цветето ...
500
2
Слънчевите лъчи проникват през въздушните завеси на спалнята. Бавно се протягам, неповторимият аромат на кафе достига ноздрите ми и окончателно ме събужда. Отново ставам много късно, но по-рано от обикновено. Днес е моят рожден ден и се налага да бъда във форма, за да подготвя нещата за партито дове ...
2822
„Седя, блуждая в мрака,
а сърцето ми все теб си чака.
И лъжа се, че пак живея,
а вътре в себе си
тайно, непрекъснато, болезнено ...
а сърцето ми все теб си чака.
И лъжа се, че пак живея,
а вътре в себе си
тайно, непрекъснато, болезнено ...
564
1
В най-дълбоките води на океана живееше делфинчето Скип с родителите си. То беше едно много добро делфинче и обичаше да прави добрини на морските обитатели. Дъщерята на морския крал много го обичаше и заедно двамата прекарваха целия ден в игри. Един ден майката повика рожбата си за да я нахрани. След ...
811
4
Има такива хора. Още ги има. С очите си ги видях. Със сърцето си ги почувствах. В душата си ги приех, както и те мен в тяхната компанийка. За някои те са атракция, за други – притурка към обстановката, за трети – просто развлечение. За мен обаче, в оная вечер, те бяха зарядът, с който ме допълниха, ...
778
1
8
Знамена...
Седяха бай Ставри и Никола и играеха табла.
Седяха и играеха, както всяка вечер от деветдесет и кусур години...
Деветдесет години ли? Гледаш ги на по 35-40, най-много да им дадеш, но те седят всяка вечер от деветдесет години и играят табла! Значи, интересна и дълга история. Интересна, но ...
Седяха бай Ставри и Никола и играеха табла.
Седяха и играеха, както всяка вечер от деветдесет и кусур години...
Деветдесет години ли? Гледаш ги на по 35-40, най-много да им дадеш, но те седят всяка вечер от деветдесет години и играят табла! Значи, интересна и дълга история. Интересна, но ...
523
2
Ти, момче, не се притеснявай. Викаш, че криза било, трудно се живеело… Аз да ти обясня какво е криза, за да разбереш и да не се тревожиш. Кризата е зор, момче, а зорът е криза. Ха, това е…
Като ти разкажа какво съм преживял, ще видиш, че животът на човека си е перманентна криза, която той сам си съз ...
Като ти разкажа какво съм преживял, ще видиш, че животът на човека си е перманентна криза, която той сам си съз ...
974
3
Петъчните дни бяха от онези дни в Папаз дере, в които интригите не си отиваха заедно с края на работната седмица, но сега се зараждаха. Това се случваше поради простата причина, че тогава отваряше петъчния женски пазар. Това беше единственото място във високопланинското село, където можеше да открие ...
544
2
- Каквото и да си говорим - каза един ден Черната Пантера Ра. - В играта на котка и мишка няма място за вълци...
- Абеей! - изръмжа Но Щен Вълк. - Така като ни гледаш, че сме вълци, да не си мислиш, че пасем трева?!
- Да - подкрепи го Вълк в Сянка. - Ти не знаеш ли, че вълците трева не пасат?
- Обач ...
- Абеей! - изръмжа Но Щен Вълк. - Така като ни гледаш, че сме вълци, да не си мислиш, че пасем трева?!
- Да - подкрепи го Вълк в Сянка. - Ти не знаеш ли, че вълците трева не пасат?
- Обач ...
1044
3
Аз ли?! Аз съм детето, радващо се на дребните, малки, незначителни за другите неща.
Аз ли?! Аз съм детето, което открива във всеки един слънчев лъч красота.
Аз ли?! Аз съм детето с невинна, широка усмивка.
Аз ли?! Аз съм детето, което често прави бели, което неволно без лоша умисъл греши...
Аз ли?! ...
Аз ли?! Аз съм детето, което открива във всеки един слънчев лъч красота.
Аз ли?! Аз съм детето с невинна, широка усмивка.
Аз ли?! Аз съм детето, което често прави бели, което неволно без лоша умисъл греши...
Аз ли?! ...
893
1
Светофарът светна червено и Николай Господинов яростно настъпи спирачките на чисто новото си BMW.
- Абе, малоумник, кой ти е дал книжка на теб?!! – кресна той на шофьора на малкия Fiat отляво. Другият понечи да каже нещо, но замълча и се обърна напред.
Няколко секунди по-късно BMW-то отпраши с доста ...
- Абе, малоумник, кой ти е дал книжка на теб?!! – кресна той на шофьора на малкия Fiat отляво. Другият понечи да каже нещо, но замълча и се обърна напред.
Няколко секунди по-късно BMW-то отпраши с доста ...
488
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
