Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Небесни гробища (4)

Беше сама. Почти никакъв звук не идеше отникъде, на което бе доволна. Тръгна към полуотворената кристална врата, цедяща великолепята, които можеше да роди светлината през цветната й повърхност и там, на хладовития балкон, намери тъй нужното й в последните дни усамотение. Фигурата й се белееше сред ш ...

evgeni1987

Проза » Фантастика и фентъзи

820

Bittersweet smile

Пет и тридесет. Часовникът продължаваше да отброява, въпреки споразумението, което имахме. За втора поредна нощ, минутите се нижеха, а аз все още не успявах да заспя. Часовникът уж обещал ми беше, да спре поне, за да се усамотя с мислите си. Излъга! Ако си мисли, че със бавно отброяване ще замаже по ...

neoxxx

Проза » Разкази

1.2K 2

Не живот, а съществуване

Беше от онези декемврийски дни, в които никой не смееше да излезе. Беше мрачно, студено, безлюдно. Къщите бяха много оживени, чуваха се весели детски гласове, радостни смехове.
Тя беше единствената, която можеше да бъде забелязана навън. Дори не беше топло облечена – вехто яке, някакъв домашен клин ...

happiness1

Проза » Разкази

1K 1

Коледна терапия

- Е, кой ще започне пръв? Може би господинът с червения пуловер? Вие май за първи път сте на наша сбирка, нали не греша? – Ръководителката на групата се усмихна и подкани с ръце Стойко да се изправи. – Не се притеснявайте, споделете проблемите си! Нали затова сме се събрали тук.
- Аз... ами... таков ...

xpired

Проза » Хумористична

1.5K 1

Перфектният срез

Аз съм предприемач. Предприемам разни неща. Ето, например, вчера сутрин реших да предприема едно начинание, което изисква минимум средства и максимум усилия. Да изкача Телекийските скали, без въже.
Средствата ми ще се поберат в малката ми раница. Няколко сандвича, половин кило фъстъци, бурканче мед ...

Lebovski

Проза

1.2K

Ако ми позволиш

Aко ми позволиш... Ще бъда естествен - какъвто останах докрая с теб. Понякога усмихнат, понякога меланхоличен. Знам, не съм идеален, но останах докрая реален.
Не ти се сърдя, нито пък те виня! Избра друга посока, в която да гледаш. И нека бъде така - твоята воля, твоето желание, твоя избор!
Ако ми п ...

set

Проза » Други

1.4K 8

А нали бяхме семейство?

А НАЛИ БЯХМЕ СЕМЕЙСТВО?
Денят и без тези сълзи е твърде обикновен. Защо са сълзите ли? Защото мислех, че все пак имам стойност за някой! Нима никой не помни, как докато бяхме в един клас, бяхме едно голямо семейство?! Колкото и да се карахме, оставахме си семейство. Лягах си вечер и си мислех „Колко ...

Nikkyz98

Проза » Писма

1.7K 3

Те, за наше село `а ви каам

Та `а ви разпраам я за наше село...
На горньиу край живееше Мичу Тумбако. Он се вика Мито, ама лали беше кьосе и розав куто момиче, му викаа Мичу. Он си и на глас беше куту момиче, та му идеше `а му викат Миче, ама после зеа, та от Миче, стАна Мичу. А си имаше и бозки куто на момиче, па и куто на ба ...

BELOBRAD

Проза » Хумористична

890

Една гореща сълза!

С теб сме заедно за последно! Утре ти ще се качиш в самолета за Щатите и ще ме оставиш. Утре ти ще убиеш една любов, траела 5 години. Утре... да, утре ти вече ще ме забравиш. А днес нека се насладим на малкото време, което ни остава. Днес за последно ще те целуна и прегърна. Опитвам се да бъда силна ...

Darkness23

Проза » Писма

1.2K

Подари ми смеха си

Дойде при мен с направление от личния лекар. Имаше вид, сякаш щеше всеки момент да ревне, а беше едър мъжага – едно метър и осемдесет и осем, метър и деветдесет най-малко.
- Не знам какво да правя, докторе – седна на кушетката, после веднага стана. Нервите яко го тресяха, и без да съм лекар беше ясн ...

hristam

Проза » Разкази

1.1K 4

Лебедово езеро (Синкопът)

СИНКОПЪТ*
Когато ме заведоха в Бастилията, така ѝ викаха на гимназията, и ни строиха поред на паралелките, аз не познавах никого, освен баща си, който се отдалечаваше от нея, за да хване автобуса на обратно за село. Бяха ме напъхали нашите в един син костюм, под него в една бяла риза, на врата стегн ...

purko59

Проза » Разкази

1.1K 10

Страх

...И нека спомените те владеят, докато смъртта ви раздели.
~~~
Неухотно опитвайки се да променим света, се убеждаваме в правотата му, до болка безсмислена.
~~~
Проблемът с влюбването днес е, че повечето от нас се влюбват в идеята на любовта. ...

dark-paradise

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

908

ххх

Умираше бавно. Незабележимо. Такъв бе и животът му. Онези, които го вързаха в чувал и го хвърлиха в сметта, също мислеха така. Да се отърват от него...
Видът му бе ужасяващ. Вонеше. Едва се движеше. Не ядеше, не пиеше вода. Всичките му косми бяха сплъстени. И мръсни. Много мръсни. Очите му не се виж ...

laramaylin

Проза » Други

1.7K 3

Представи си

Представи си, че с теб живеем в една плоскост като две точки, всяка в центъра на своята си окръжност. Колко ли ще е безсмислено триста и шестдесет пъти в годината, по веднъж на ден, ти да атакуваш въображаемата граница на близостта ни, а през останалите пет да се чудиш къде е тя? Пет пъти в годината ...

линасветлана

Проза » Други

1.2K 14

Битката

Във въздуха се носеше плющене на знамена, дрънчене на лафети и мирис на барут. От високия хълм генералът напрегнато обхождаше с поглед двете войски. Силите им бяха равностойни. Времето беше ясно, теренът беше равен, нямаше никакви препятствия, нищо, което би могло да бъде използвано стратегически от ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

1.2K 4

Сънят

1 Завършваше последната четвърта година от следването на младия Божидар Борисов в университета в Маастрихт, в страната на лалетата, марихуаната и още нещо - Холандия.
Божидар бе двадесет и три годишен млад мъж, за когото заминаването за чужбина бе шанс да получи по-добър старт в живота, но и не по-м ...

TheFallen333

Проза » Разкази

846

Просто нещо е животът

Просто нещо е животът... Само трябва да си размърдаш муцунката, да налапаш бозката на мама и блажено да сучеш, докато топлата течност изпълни стомахчето ти и ти се доспи. Затваряш очи, мушкаш се навътре в пухкавата козина и е хубаво. Хубаво...
После усещаш грапавия мамин език, който те милва и измив ...

Довереница

Проза

1.2K 17

Продължение на "Събата е голяма шегаджийка"

За първи път сме седнали един до друг. Не под ъгъл от двете страни на масата, а точно един до друг от едната страна. Късно е. Минава полунощ. Има и други хора, не сме сами.
- От какво е?
- Чу ме много добре.
Някой вдига наздравица, ръцете ни се допират.
- То не става така. Аз искам за мен да пишеш. ...

StefkaGaleva

Проза » Повести и романи

1.3K 1

Коледа с Удо

Вчера си говорехме с Радина, моята приятелка, за Коледа и тя ми призна, че не го харесва много този празник. Но не пожела да ми каже защо.
След като дълго я разпитвах и опитвах да я убедя, тя най-после се съгласи да ми обясни.
Историята наистина е доста неприятна, но някак много ми се прииска да я р ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

1.7K 5

Следа от любовта

Боли... само как боли!? Усещам... все още усещам - твоя допир, твоя аромат... Чувам... все още чувам твоя глас и твоя смях. Чувствам... погледа ти страстен, властен, изкушаващ...
Всичко в мен кърви. А как исках да съм твоя... да бъда до теб! Исках да усещам твоите целувки, твоята мъжка прегръдка... ...

Darkness23

Проза » Литературни очерци

1.4K

Коткоубиецът

Наричаха го Коткоубиеца.
Никой не знаеше как всъщност се казва и никой не се сещаше да го попита. Рядко изобщо беше изричал собственото си име, защото никой никога не искаше да го узнае.
Хората по-скоро страняха от него, защото той странеше от тях. Той не харесваше вида си и ако можеше, би се отрекъ ...

myav

Проза » Разкази

1.1K 3

Силата да бъдеш жена

Той е бил лошо момче, едно от най-буйните, раждали се някога. С годините обаче нравът му не се променя. Той среща млада и красива жена, с която се влюбват. И двамата са в разцвета на силите си, раждат им се две деца. Всички тези нови събития също не успяват да го променят, дори нещата стават по-лоши ...

happiness1

Проза » Разкази

1.3K 6

18+ Дядо Мраз и Снежанка

Дядо Мраз и Снежанка
Снежанка беше мургавичко дете. Когато порасна и ходеше на море, натрупа доста загар и стана съвсем мургавичка. Приятелите й се шегуваха, казвайки, че е трябвало да я кръстят “Саждичка”, а не Снежанка. Но така или иначе тя беше красиво и стройно момиче, вярно доста мургавичко, та ...

gudman

Проза » Еротична

3.3K 2

Небесни гробища (3)

Когато копитата зачаткаха по стария мост, извиващ позеленялата си снага високо, високо над матовите води на Леден камък, Елин се обърна, за да види Двореца и безкрайните поля и хълми, опасващи Верни град, блестящ в далечината като изгубена монета.
Каретата продължи да потраква по сочещия хоризонта п ...

evgeni1987

Проза » Фантастика и фентъзи

793 1

Размириците на скaлата на бездънните усещания или как устроили ареста на времето

Големият стенен часовник, издълбан от племето Ру на скалата на бездънните усещания, тракаше монотонно, вперило поглед в надничащото над кривия хоризонт слънце, чудейки се над това дали усилията му да грее си струват и нашепваше бавно, приглушено, тихо: „времето е безплатно, но безценно, не можеш да ...

tabyy

Проза

1.2K 1

Продължение Съдбата е голяма шегаджийка

Ето го! Бързам да му кажа:
- Сетих се за какво ти е книгата.
- Кажи.
- Да се фукаш!
- Ти сериозно ли говориш? – напълно сериозно ме пита той. ...

StefkaGaleva

Проза » Повести и романи

1.1K

Страх

Ела, намери ръката ми в тишината, хвани я силно, стисни я - да усетя, че съм ти нужна. Прокарай пръсти през косите ми, кажи, че съм прекрасна, дори да е лъжа. Дръж ме близо до теб да послушам биенето на сърцето ти. Искам да уловя ритъма, да го запомня, за да ме буди при зори от поредния кошмар. Вдиг ...

dideto38

Проза » Други

704

Някога далече от Франция

В един френски музей млад французин стоеше пред една витрина. В нея се мъдреше овехтял тефтер, отворен на средата. С молив, някак накриво, все едно на коляно, на празна страница пишеше: „Ботев и Левски, защитниците на България”
Куршумите пак засвистяха. Забиваха се отвън. Рушаха бетона. Минаваха пре ...

Lebovski

Проза » Разкази

1.1K 1 5

Софийска сага 48

Глава четиридесет и осма
Зора му подаде свещника и бавно развърза колана на кимоното, което се свлече от раменете ù и падна върху килима като копринена купчинка. Под кимоното Зора блестеше със седефената белота на кадифената си кожа, а свещите хвърляха трептящи червени отблясъци върху изваяната ù го ...

gudman

Проза » Повести и романи

859 2

Невъзможност

“...Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жън ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

1.1K 3

Дневникът на Хари Потър

Всеки, който ме познава, ще потвърди, че по-голям фен на "Хари Потър" от мен не може да се намери по света. Обичам ярките запомнящи се персонажи на Роулинг и странния, леко откачен свят на магьосниците. Затова и съм написал доста фенфикшъни, предимно пародии, малка част от които съм качил и на този ...

The_Crimson_King

Проза » Повести и романи

3.3K 3

Продължение на "Съдбата е голяма шегаджийка"

- Имаше го. В условията го имаше. Когато реша, мога да пиша за други хора и то задължително трябва да влезе в книгата Наистина се връща по-рано. Подавам му написаното. Той го изчита и ме гледа непонятно.
- Ми.
- В моята Автобиография?
- Да!
- Интересно. Аз си мислех само имената, а то цели страници ...

StefkaGaleva

Проза » Повести и романи

1.6K 1

Елиа

Един ден, късно след обяд, през 1999 г. телефонът настоятелно звънеше.
- Аз съм! - обаждаше се дъщеря ми, която повече от пет години е омъжена за немец и живее в Германия. - Имам чудесна новина за вас! Чакам дете, мамо!
Ако не бях седнала, сигурно щях да падна. Съпругът ми и аз копнеехме за това вну ...

LATINKA-ZLATNA

Проза » Разкази

1.2K 12

Случаят с детето на гробището

Случаят с детето на гробището
Това всъщност беше първият истински случай в кариерата ми. Работих с проблемни деца към 3-то РПУ. Видях Филип във фоайето - пребледнял и изплашен. Усетих, че момчето искрено се изненада като влезе в стаята. Небесно сините стени, големият прозорец с повдигнати щори, розо ...

NikitaYan

Проза

2.4K 4

Лица от моята България, без която не мога

Какви ли не ги дробим из форумите. Някои започват така да се харесват, та се чудя как се удържат да не скъсат веригите и да хукнат нанякъде. Други все недоволни. Бе цвете да видят на снимка, ще търсят родословието му, белким докажат, че в него има остатъчна радиация от Чернобил или от Фокушима, че п ...

latinka

Проза » Разкази

787 3

Песента на кукумявката

Песента на кукумявката
Знаете ли поверието за кукумявката? Това, че ако кукумявка си направи гнездо в някоя къща, в близките дни някой, който живее в този дом, ще умре. Затова и песента на кукумявката се смята за толкова зловеща. Хората смятали това животно за дяволско създание и много се плашели от ...

inanm

Проза » Разкази

23.6K 1

Безкрайността

MТel и безкрайносtta
Парти.
Стефка Костадинова, Ивет Лалова и Йордан Йовчев:
- Ей, недостижима си!
- А ти си ненадмината! ...

svetlanal

Проза

1.7K 5

Измислих си приказка

Аз съм Павел. Не познавам родителите си. Живея в дом за изоставени деца. Всеки ден гледам света през решетките на прозореца от стаята си. Знам, че са сложени, за да защитят децата от нещастни инциденти, но въпреки това не ми харесват. Навън дъждът се усилва и целият ми свят се превръща в едно плачещ ...

eti-love21

Проза » Разкази

761 1

Ах, тези зелени очи - продължение

- Как си, красавице?
Вдигнах поглед и го съзрях. От месеци не се беше вясвал. Подсмихваше се и ме пронизваше със зелените си очи.
- Какво те води при мен, гадинка малка? Да не са се свършили жените, готови да се забавляват екстремно с теб?
- Ооо... ревност ли долавям? Явно наистина съм ти липсвал. В ...

suleimo

Проза » Еротична

2K 7

18+ Фермата :D

Капка след капка. Кап, кап. Седеше в локвичка. Топла, гъста, червена, та чак черна, бавно засъхваща кръв. Седеше сам, насред просторното мазе. Седеше премръзнал, окован във вериги в собствената си кръв. Тъмнината го поглъщаше.
Вече не чувстваше дясната си ръка. Изтръпнала от рамото, липсваща от лакъ ...

bambamplqkplqk

Проза » Разкази

1.1K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Небесни гробища (4)

Bittersweet smile

Не живот, а съществуване

Коледна терапия

Перфектният срез

Ако ми позволиш

А нали бяхме семейство?

Те, за наше село `а ви каам

Една гореща сълза!

Подари ми смеха си

Лебедово езеро (Синкопът)

Страх

ххх

Представи си

Битката

Сънят

Просто нещо е животът

Продължение на "Събата е голяма шегаджийка"

Коледа с Удо

Следа от любовта

Коткоубиецът

Силата да бъдеш жена

18+ Дядо Мраз и Снежанка

Небесни гробища (3)

Размириците на скaлата на бездънните усещания или как устроили ареста на времето

Продължение Съдбата е голяма шегаджийка

Страх

Някога далече от Франция

Софийска сага 48

Невъзможност

Дневникът на Хари Потър

Продължение на "Съдбата е голяма шегаджийка"

Елиа

Случаят с детето на гробището

Лица от моята България, без която не мога

Песента на кукумявката

Безкрайността

Измислих си приказка

Ах, тези зелени очи - продължение

18+ Фермата :D

Опашка