Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Другата в мен

Глава 1
Самотата в нея се забелязваше по всеки неин жест, походка… дори по начина, по който говореше, усмихваше, седеше. Но тя не обичаше да показва слабост. Винаги бе с високо вдигната глава, гледаше хората с широко отворени очи, в усмивката и се четеше и страх, и самота и болка и любов и приятелст ...

Darkness23

Проза » Повести и романи

1.3K

Малка радост

Ако ти харесва дадено нещо, бори се за него с цената на живота си и ако стане твое, не го пускай! Не задавай излишни въпроси, просто се наслади на момента, изключи мозъка и включи сърцето си на пълен работен - обичащ режим! А ако пък някога изпуснеш това нещо, не се отчайвай, радвай се, че някога е ...

rachoni16

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

951

Пътуване

Обичам да пътувам. При това много. Без значение с какъв транспорт – кола, автобус, влак, самолет... Още не съм се качвал на кораб, но подозирам, че и там ще ми хареса. Не мога да кажа защо, но някак си пътуването ме успокоява. Не е ли омайващо да надничаш през прозореца, докато малкият пътнически вл ...

xpired

Проза » Други

1.5K 3

Лъжа

Ти показа ми, какво е да съм щастлива.
Ти показа ми, какво е да съм усмихната.
Ти показа ми, какво е да живееш пълноценно.
Аз повярвах на всичко и живях.
Ти с живота ми се се подигра. ...

blackat

Проза » Писма

1.5K

Чик чирик

Приседнаха…
В ъгъла…
Настрани от хората…
Двама…
Побелял, олисял, попрегърбен… ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

1.2K 3

Ако Фройд беше разказал Пепеляшка

Пепеляшка се ражда и расте в емоционално комфортна семейна среда, в която майката, носител на патриархални нравствени ценности, упражнява доминантно влияние върху психогенезиса на своето дете. Това влияние обуславя оформянето на солидни нравствено-ценностни фундаменти, върху които започва да се град ...

duffmckagan

Проза » Други

957 2

Мушморок

МУШМОРОК
За същността на посоченото в заглавие понятие няма еднозначно мнение. В специалната литература преобладават становищата, че е едно хрисимо създание, най-вече от смесен пол, което винаги е на разположение, за да го гушкаш, псуваш, подритваш и др. там, каквото ти е на момента кеф.
Това създан ...

lordly

Проза » Хумористична

3.1K 6

Заслужил с право името човек

Седнало на пейка в градската градина едно възниско, гърбаво и грозно човече, една хрисима, безобидна душица, унесено гледаше със сините си, по детски чисти очички минаващите хора и плачеше от болка с наранена гордост. Безразличието, жестокостта и пренебрежението на бездушните хора, постоянните им за ...

georgovabc

Проза » Разкази

1.2K

Привет, колега

Баща ми беше обхванат от предзимна треска. Зимнината беше целта и смисъла на живота му през последната седмица. Това чушки, домати, праскови, патладжани, краставички, да имаше как целият пазар да изкупи. Той ги домъкваше вкъщи, мяташе ги в кухнята на мама. Оттам тя беше на ход. На вратата имаше окач ...

snevra

Проза » Разкази

1.7K 2

Свободата, Санчо, е ракова клетка

Свободата, Санчо, е ракова клетка.
Всичко започва невинно.
Искаш свобода, за да правиш това, което искаш.
Искаш да растеш.
Искаш да се развиваш. ...

Milimili

Проза

1.2K 1

Щастие

Дните се изнизваха като мънистата на любимата ми гривна и се губеха някъде в пространството. Знаех, че повече няма да се върнат и това от части ме съсипваше. Всеки ден от сърцето ми се отронваше частица и падаше както листата на дърветата през есента. Изгниваше и изчезваше безвъзвратно.
Със всяка из ...

lonelygirl

Проза » Други

1.2K

На седмото небе... или пък не!? (2)

Седях там, на гарата, потропвах нервно с крак. Страхувах се. Свалих очилата си и ги оставих на пейката. Кога най-после щеше да се появи, да го видя и тези мъчения да свършат! Името му! Как беше името му? От страх го бях забравила. Нещо с Т… То… Те… Теодор! Да, точно така, Теодор. Тео. Никога не го б ...

gabitoop

Проза » Разкази

1.5K 3

Сагата за Маркус Гром. 1

Корабът се плъзгаше плавно между десетките хиляди островчета в залива. Не плаваше сам, наоколо плуваха "белите канута". Така местните наричаха ледените късове, които не успяваха да се разтопят до края на лятото.
Матео стоеше на мостика и наблюдаваше всичко това. Безкрайната гола шир, заобикаляща зал ...

baikonur

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 2

Колибката

Вече втора година обитаваше ''Колибката''. Така бай Димо наричаше дървената постройка, в която прекарваше дългите и самотни дни и нощи. Преди да се ''нанесе'' там, той спеше, където намери - по строежи, полу-разрушени сгради, пейки...
Самата ''колибка'' представляваше дървено здание с размерите на м ...

Kalinski

Проза » Разкази

2.6K 7

Комарджии

Питал съм се не един път защо на покера или други там хазартни игри с карти им казват комар. Дали затова, че изпитваш един специфичен сърбеж, почти като захапано от комар, пък като те начешат едно хубаво, вземе та ти мине? Дали защото е досадна краста, като бръмченето на комар? Или пък печалбиците с ...

Daytona

Проза » Хумористична

1.9K 1

* * *

Чаша кафе.
Недопушена цигара.
Празно легло.
Неизбежно е.
Болката я застига. ...

DeathPill

Проза » Други

725

Кога цъфтят налъмите

КОГА ЦЪФТЯТ НАЛЪМИТЕ
Може и навънка да е само 5 по Целзий, грейне ли слънце, курдисвам се на пейката пред блока, щото тук сеири стават, зевзеклък може да чуеш, а нерядко и фас в гърба ти попада.
Днес Слънчо от рано наднича в прозорците ми и ме кани, та още в 10 се настаних на стратегическото място. ...

lordly

Проза » Разкази

2.8K 12

Дванадесетте чувала с грозде

ДВАНАДЕСЕТТЕ ЧУВАЛА С ГРОЗДЕ
(но не по Илф и Петров)
Беше някъде по времето на прехода към демокрацията. Време особено и продължително. В което много неща, да не кажа всички, предизвикваха нови усещания, винаги противоречиви: има държава - няма държава; има кооперация - няма кооперация; добре сме - ...

dinko1963

Проза » Повести и романи

928 1

Ограбен живот - продължението - пета част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - пета част
Беше втората половина на юли. Много горещ ден и аз едва издържах да карам таксито. Само търсих някоя сянка под която да спра, но асфалта така се беше напекъл, че голям ефект нямаше. Вече минаваше два следобед и аз не знам за кой път се забърса ...

emo2

Проза

993 6

Бягство от иконата-лечителка

Много истории се разказваха за тази чудодейна икона. Разказваха се с тих шепот и забулени в почитание лица. Малкото хора, които я бяха докосвали, говореха за нея с благодарност и възхищение, а болните слушаха с надежда разказите за излекувани от могъщата ù сила. Знаеше се, че принадлежи на един слаб ...

svdonchev

Проза » Разкази

2.3K 14

Пастрок

Учебната година щеше да започне идната седмица, но училищният персонал – даскали, чистачи, общи работници бяха на крак в подготовката за първия учебен ден. Стаите светеха измазани, чиновете блестяха лакирани, счупените прозорци сменени с нови. Директорът на строителния техникум, другарят Политички, ...

valia1771

Проза » Разкази

2K 18

П.П. Винаги ще ми липсваш...

Здравей!
Знам, че никога няма да прочетеш това, което ще напиша, но трябва някак си да го изкарам от себе си, защото повече не мога.
Не съм добре. Отново се влошавам. Често рухвам и дишам трудно. Влюбих се отново и той е по-добър от теб. Много по-добър. Какво да му отвърна, ако ме попита какво не е ...

normalisboring

Проза » Писма

2.9K

Тъжното око на рибата

Спореше му на Лъчо в търговията. Сякаш беше роден за нея, а и тя за него. Не му трябваше университет. Още щом завърши средното и я отпочна. От баща му остана една стара и прогнила лодка, която набързо успя да замени с по-голяма, пренебрегвайки много забрани и неписани рибарски закони. Е, та нали все ...

pepsi1975

Проза » Разкази

1.9K 9

Ограбен живот - продължението - четвърта част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - четвърта част
Явно бях задрямал на дивана, защото усетих една нежна целувка по устните и отворих очи. Нора се беше надвесила над мен и ми се усмихваше.
- Тръгвам на работа – каза тя – като си починеш ела при мен после.
- Добре, слънце, ще дойда. ...

emo2

Проза

906 2

За небето и за облачетата...

ЗА НЕБЕТО И ЗА ОБЛАЧЕТАТА
Небето беше прегърнало няколко малки облачета.Гледах го и се замислих - защо. Ами…защото то ги обичаше и не искаше да бъдат самотни. Всеки има нужда от една ласкава прегръдка, която да го утеши.
Но не каква да е прегръдка, а онази неговата си. Облаците обичат небето. Но… ка ...

meri85

Проза » Други

1.3K 1

Пародии на стихове

Беше септември и учебната година вече беше започнала. Рано сутринта Елица слезе от колата пред входа на училището и тръгна с бавни крачки към него, нарамила тежката си раница. Да, пак се започваше училището, а с него започваха и домашните, тестовете и досадните осемдесетминутни часове, но, за разлик ...

Dufy12

Проза » Разкази

1.9K

Какво съм

Какво съм
КАКВО СЪМ АЗ?
ПРЕДАТЕЛ?
УБИЕЦ?
БЕГЛЕЦ? ...

Enena

Проза » Други

2K 8

Грешни спомени - 5

Дълго време тичах със всички сили, сякаш зад мен не бяха останали куп въпроси. Сякаш можех да избягам.
Преди да срещна Бол си мислех за живота ми тук. На това ново и интересно място.
Ясно е, че не започнах особено добре със приспособяването. Първото, което исках да направя бе да спра да се събуждам ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K 3

И видях призрак

И срещнах призрак. Най-после! Откога чаках този момент. Все гледам и чета за късметлии, срещнали призрак, но при мен не се получаваше. Защо, питах се, защо, защо? Защо призраците ме отбягват така зловещо? Оглеждах се, дали не ме дебнат? Не, не и не. Кьорав призрак не ме преследваше. Надявах се да се ...

marinax

Проза

1.4K 1

Почти еротичен разказ

ПОЧТИ ЕРОТИЧЕН РАЗКАЗ
Изиграх си трите спатии, пуснах купа срещу аса на клепащият насреща ми Варимез, върна ми той на десетката, та хванахме и последно десет и взехме играта. Варимезът взе да брои взятките, а аз пак се загледах в стегнатото дупе на новата кафеджийка.
Ей, откак я назначи Бароча, няма ...

lordly

Проза » Разкази

1.5K 20

За приятел

За приятел
Мразя деня, в който те срещнах. Не, не ме слушай. Така говоря сега, после... после ще е друго. Ако го нямаше този ден нямаше да преживея тези прекрасни лета, просто нямаше да е същото. И въпреки това го мразя, защото той неминуемо води до Днес. А аз не искам да става Днес, защото с Днес л ...

Siada

Проза » Писма

1.6K 1 1

Правописни Дрешки /+18 г./

Народно събрание - НЕродно събрание
съединение - съеБинение
депутат - Гепутат
мениджър - мЪниджър
посланик - посРаник ...

MarinTachkov

Проза » Хумористична

981 1

Омръзна ми

Ох, няма ли да свърши това? Не им ли омръзна на нашенците! Викат, кряскат, прегракнаха и пак продължават. Няма ли работа за тях! Митинги, митинги, все същото! До идат при ония от властта, та да им кажат какво искат! И мен ме вълнува бе, хора. Много ме вълнува. Ето на. Чужденците ще могат свободно да ...

mari45

Проза

1.2K

Изкуството и изкуственото

Изкуството дава заряд на заобикалящата ни реалност.То я осмисля - и ù намира място в сюжета на живота - вещите имат предназначение, хората роли.
В зависимост от течението, към което принадлежи отделният сценарист на сюжета, житейската ситуация се пресъздава по различен начин - истината за живота е м ...

meri85

Проза » Други

1.3K 1

18+ Ограбен живот - продължението - трета част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - трета част
Прибрах се вкъщи и първата ми работа беше да отворя хладилника. Бях жаден като кон след езда. Извадих бутилка със студена вода и жадно я надигнах. След като затворих вратата видях, че под магнита-отварачка имаше друга бележка. ,,И аз те обича ...

emo2

Проза

1.1K 2

Ресторант "Карма"

Няма да лъжа, че заглавието на тази история е оригинално. Не съм го измислил аз - мярнах го някъде в интернет. Аз просто съм човек, честен до болка, и си казвам нещата както са си: моето си е мое, чуждото си е чуждо. Чужди заслуги не си приписвам. Няма значение кой го е измислил. Важното е какво се ...

midway

Проза » Разкази

2.6K

Простички мисли на един обикновен човек - 5

Най-лесно е да затвориш една страница, когато тя е първа или последна...
Животът е свободно падане... нагоре, когато го живееш като птица.
Никой не бива да знае какво чувстваш в миговете, в които не усещаш нищо, защото тогава си най-уязвим...
За да се превърнеш в слънце за някого, трябва първо тъмни ...

muhaninja

Проза

1.2K 9

Ограбен живот - продължението - втора част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - втора част
Сигурно бях спал не повече от час–два и едва се измъкнах от леглото. Само като си помислих, че трябва да въртя това такси дванадесет часа ми прилоша. Тихо затворих вратата на спалнята и се отправих с провлачена стъпка към банята. Погледнах се ...

emo2

Проза

954 3

Ваканция

Просто от тук се усеща мирисът ù - прохладен и вълнуващ. Изглежда и вятърът помага за това - ето как грабна сламената шапка от главата ми! Но... Кой ти гледа сега шапката?! После – на връщане ще си я взема.
Наистина, само една река може да такова влияние върху нослетата на риболовната дружинка, коят ...

kalin8

Проза » Разкази

1.2K 1

Свят на предатели - 1 част (Работно заглавие)

1-ва част
Тя остави якето си на дивана и когато вдигна поглед, вратата се отвори. Появи се тъмен силует, не беше ясен, но определено я плашеше. Стаята стана ужасно тъмна, а "страшното нещо" я приближаваше, сякаш вече усещаше дъха му.
Изведнъж отвори очи, беше сънувала поредния кошмар. Сега се чувств ...

ellennaa

Проза » Повести и романи

1.1K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Другата в мен

Малка радост

Пътуване

Лъжа

Чик чирик

Ако Фройд беше разказал Пепеляшка

Мушморок

Заслужил с право името човек

Привет, колега

Свободата, Санчо, е ракова клетка

Щастие

На седмото небе... или пък не!? (2)

Сагата за Маркус Гром. 1

Колибката

Комарджии

* * *

Кога цъфтят налъмите

Дванадесетте чувала с грозде

Ограбен живот - продължението - пета част

Бягство от иконата-лечителка

Пастрок

П.П. Винаги ще ми липсваш...

Тъжното око на рибата

Ограбен живот - продължението - четвърта част

За небето и за облачетата...

Пародии на стихове

Какво съм

Грешни спомени - 5

И видях призрак

Почти еротичен разказ

За приятел

Правописни Дрешки /+18 г./

Омръзна ми

Изкуството и изкуственото

18+ Ограбен живот - продължението - трета част

Ресторант "Карма"

Простички мисли на един обикновен човек - 5

Ограбен живот - продължението - втора част

Ваканция

Свят на предатели - 1 част (Работно заглавие)

Опашка