Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

На ръба на съзнанието

Той седи на баира от доста време, спластената му коса стига почти до раменете. Отправил е поглед пред себе си в далечината и в нищото, където е притихнал градът-мравуняк.
„Казвам се Софроний. Аз бях избран от една чуждоземна цивилизация, пристигнала тайно от Плеядите, да бъда един от малцината даров ...

rumpata302

Проза » Разкази

2012-11-04T17:13:19+02:00 992

Из мемоарите на Али Баба

гротески
Още не беше се открехнал Сезам, те ти довтасаха всички разбойници, начело с министъра на финансите и размахаха боздугани. „Съкровището – казва – принадлежи на нас – тоест – държавата, защото ние сме държавата и се радваме на всенародна любов. За тебе сме предвидили цяла кофа студена вода – ...

radi.

Проза » Разкази

2012-11-04T17:03:30+02:00 918 2

Знамение

Евангелие според Матей 16:1-3
„Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето. А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее; а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2012-11-03T13:49:58+02:00 1.1K

Затворена врата

Щом си тръгваш, затвари вратата, не очаквам никого вече! Моето момче, ти ме обсеби, накара ме да вярвам, че ти пука, а после ме предаде. Знаеш ли... изгревът не настъпва за всеки, а след твойте думи аз не искам да отворям вече очи, не искам да се будя и да си спомням твойте постъпки, да усещам забит ...

krasitoo

Проза » Други

2012-11-03T13:13:38+02:00 1.1K 1

По следите на изгубеното време

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
( КНИГА ЗА ВСИЧКИ )
І.
НАЧАЛОТО
Като малък, но не бебе. Бебетата не ...

D2345678

Проза » Повести и романи

2012-11-03T12:29:48+02:00 4.3K 1 6

Господа съдебни заседатели

Днес беше дебютът на Кирчо като адвокат в съдебна зала. Цялото постоянно присъствие в „Свирката” бе събрано във вторник вечерта на двете маси до бара и чакаше триумфалната му поява. Минаваше седем часа обаче, а новоизлюпеният защитник на световната невинност се бавеше.
- Големите адвокати са така. В ...

krashkov

Проза » Разкази

2012-11-03T12:22:22+02:00 1.1K 3

Историята на скитника

Никога не забравих историята на скитника. Всъщност, човек никога не може да предположи дали и в кой момент ще се случи нещо съдбовно, което да му промени отношението към живота. При мен беше писано явно жена ми да ме накара да изхвърля боклука. Може би ако не беше толкова настоятелна, щях да го изхв ...

Anyshka

Проза » Разкази

2012-11-03T11:54:39+02:00 1.1K

Данък "Тикви"

Всяка пролет, щом настъпеше средата на април, семейството им се подготвяше за сеитба, събираха се и близки родственици да помагат. Носеха се касетки с рътени картофи (о, Боже, дай благодат на този, който още от детството си е бил в картофения бизнес - да не се бърка с Косьо Самоковеца, за него само ...

Шинкансен

Проза » Хумористична

2012-11-01T12:33:18+02:00 1K 1

Детето

Обичам късната есен и нейните аромати, мистично-мъгливите сивкави утрини, в които хора и автомобили се движат като призраци в някакъв стар и полуразрушен замък.
Това е и сезонът, в който най-много обичам да се разхождам из алеите на позапуснатата Борисова градина.
Тихо е, почти няма хора, листата са ...

turbo4

Проза » Разкази

2012-11-01T12:31:00+02:00 1.2K 9

Ден на народните Будители

Празнуваме Деня на народните Будители. Отдаваме им почит. Напълно заслужено, но някак вяло отминава този ден. Другите празници са по-натруфени, държавниците не обичат сякаш Будителите.
Та кои всъщност са Будителите? Първите са монасите и свещениците, които са поддържали огънчето на българщината. Нал ...

mmarinov59

Проза » Други

2012-11-01T12:26:35+02:00 999 2

Ти

Ти
Най-трудно е да бъдеш сам, когато нощта падне, стоиш в мрака между четири стени, с нищо друго, освен мислите и спомените в главата си, чакаш изгрева, чакаш дълго, само че изгревът не идва за всеки, мракът понякога остава дълго, отворил широко дверите си около четирите стени.
Не съществува естеств ...

apis

Проза

2012-11-01T12:12:14+02:00 1K 2

Човекът зад думите

Не знам как попаднах в плен на тази магия, стана съвсем неочаквано и за мен самата. Никога не съм мислила, че мога да се влюбя в думи. Зная добре как могат да ми въздействат добре написаните четива – книгите са ми слабост откакто се помня. Нахвърлях се на всичко – лакомо и безразборно – докато откри ...

hristam

Проза » Разкази

2012-10-31T13:01:16+02:00 1.2K 9

Завръщане

Завръщане
Никога не съм мислила, че ще застана отново пред тази врата - пожълтяла и захабена. Вадя ключа, който не съм използвала от десет години. Пасва. Не са сменили бравата. Табелката Иванови е прашна и леко зацапана, както и дръжката, която плахо натискам. Отварям вратата, лъхва тежък мирис на з ...

NikitaYan

Проза » Разкази

2012-10-31T12:33:24+02:00 1.1K

Първично

Ден първи:
Беше минавала стотици пъти по този път, но точно днес в горещия летен ден, погледите им се кръстосаха. Делеше ги само стъклото на офиса, в който работеше той. Така се взираха един в друг, че витрината щеше да гръмне.
Ден втори:
Видя го пред кантората му. Чакаше я. Гледаха се копнежно. Той ...

suleimo

Проза » Еротична

2012-10-31T12:22:53+02:00 1.8K 1 9

Без прощаване

Треперещите ù ръце стискаха силно малкото детско телце. Тя целуваше нервно бялото му лице, притискаше ухо у гърдите му и крещеше истерично:
- Диша! Чуваш ли, диша! Няма да ми го вземеш. Жив е! Жив е! Няма да ти го дам.
В очите ù се четеше оная лудост, която обзема всяка жена, принудена да държи в ръ ...

AnTiHrIsTa

Проза » Други

2012-10-31T12:10:16+02:00 1.1K 1

Талисманът

Талисманът
Телефонът меко иззвъня в голямата бежова спалня. Една слабичка бяла ръка се протегна с усилие и вдигна слушалката. Звукът от сигнала се сля с първите сутрешни шумове и заглъхна.
- Да, моля? Не, не ме събуждаш, тъкмо ставах. Да, разбира се, ще дойда, само кажи кога. В десет? Страхотно, ще ...

imperfect

Проза » Разкази

2012-10-31T12:02:57+02:00 2.9K 16

Софийска сага 38

Софийска сага
Глава тридесет и седма
Мария и Симеон вече три години съжителстваха щастливо. Той жънеше успехи на сцената, а тя се грижеше за домакинството и за любимия си Симо. Недоразуменията и недоверието бяха загърбени и животът им беше спокоен, уютен и щастлив. Мария беше талантлива и изобретате ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-10-30T13:27:52+02:00 1K 3

Отведи я далеч

Три пъти го напуска и три пъти се връща при него. Родителите ù бяха минали през всички възможни състояния на изнервеност, понастоящем баща ù не ù говореше изобщо, а майка ù не спираше да плаче. Приятелките я гледаха странно, дори най-близката, която ù беше като сестра беше охладняла към нея, защото ...

hristam

Проза » Разкази

2012-10-30T12:04:05+02:00 1.4K 9

поздрави от Лизи

Поздрави от Лизи
Тази година пролетта е студена. И дъждовна. И ветровита. Вечер излизам за дежурната цигара и да погледам звездите, но по-често гледам назъбени, зли облаци и се прибирам зъзнеща от студ. Вятърът добре се е “погрижил” за прическата ми, но и аз съм упорита- излизам си всяка вечер. Това ...

tiha

Проза

2012-10-30T11:42:14+02:00 734 1

Антонина

Антонина
Панаира беше в разгара си. Бяха го открили преди два дни. В последните години това ставаше в делничен ден, за да има по-малко зяпачи. Иначе от градове и села, от близо и далеч, пристигаха поединично или на групи панаирджии-сеирджии и в Града на тепетата ставаше лудница.
Тази година имах гол ...

gudman

Проза » Разкази

2012-10-30T03:40:00+02:00 1.3K 1

Скъпи Сърцеразбивачо

Скъпи "Сърцеразбивачо", ако мога така да те нарека. Ти ми подари най-хубавото лято. След всичко, което се случи, искам да кажа, че грешах за теб. Опознах те. Сега ти стана моят идеал за момче. Ти беше всичко за мен... и може би продължаваш да си. От "Супер грозния" ти се превърна в "Перфектния" и то ...

inlove998

Проза » Писма

2012-10-28T21:42:28+02:00 1.3K 2

Бездната

Бездната... Едно непознато пространство, което според някои не съществува, а според други е олицетворение на смъртта. Там всичко е страх. Там ти ще се страхуваш дори от самия страх!
В тази несравнима с нищо обстановка, изпълнена само с тъмнина, ти ще се опитваш да видиш нещо. Но безуспешно. От всеки ...

SweetDaniel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-10-28T21:27:10+02:00 1.2K 3

Страната на осколките

Дребния 1
Северът се губеше в гъста сива мъгла, на юг бяха отровните смогове на Комбината. Отгоре слънцето пронизваше гъстите облаци и огряваше Крайната тайга. Безкрайна шир, покрита с дебел слой жълто-зелен торф. От птичи поглед изглеждаше еднообразна и небрежна. Хълмовете и низините се редуваха ка ...

baikonur

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-10-28T21:25:17+02:00 985 1

Тайната. Как Бъбреците ми Проработиха отново нормално за 12 седмици. Или Моята История.

,,Оцелях след пътно транспортен инцидент. Бях в кома седем дни. Чудо. Когато се събудих нищо не ме болеше. Исках да стана и да си тръгна, а имах много поражения. Възтанових се напълно.
След няколко години лекарите ми откриха хидронефроза. Единият ми бъбрек не работеше добре. Можеше окончателно да сп ...

ananyagul

Проза » Повести и романи

2012-10-28T20:40:10+02:00 735

Моят дядо

„Даскала”! Така наричаха дядо ми (лека му пръст). Баща му бил учител в селото и свирел прекрасно на цигулка.
Завършил "Търговска гимназия" през далечната 1931 г.
С невероятния си търговски нюх той бил един от най-богатите хора в селото. Добър по душа, интелигентен и възпитан в такова семейство, така ...

shon

Проза » Други

2012-10-28T20:14:37+02:00 1.2K 1 3

Висока температура

ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА
С Вили се запознахме преди 3 седмици по обява във вестник. Срещнахме се в уречения час, на уреченото място. Разпознахме се и в едно "капанче", пихме чай с мед и лимон. Приказвахме си. Беше ни приятно. После се върнах в базата си в моя град. Аз му пишех писма (той- не) и му се обаж ...

anka-dimitrova

Проза » Хумористична

2012-10-27T20:23:26+03:00 872 4

Свободата в диалози

Мария и Ели на пръв поглед са момичета, на които може да се разчита, но се оказва, че след тези диалози, които двете си "нанасят", никой на никого не може да разчита.
Ето откъси от диалозите им в рамките на думичката свобода.
Двете отново са на кафе и двете отново си говорят за действителносттта и з ...

suhache

Проза » Разкази

2012-10-27T19:47:32+03:00 979

Драган Охридски (в цялост)

Отдавна желаех да посетя Куба. Социалистическото устройство, в което продължаваха да съществуват кубинците, може би допринасяше за усещаното от мен особено излъчване на тази страна. Не бях омаяна от комунистическата идеология, дори напротив, но не мога да отрека, че си мечтаех за все още неосъществи ...

Eia

Проза » Разкази, Други

2012-10-27T19:35:13+03:00 2.2K 6

Дългият обяд на Земята

Един ден обядвахме с Учителя Антарах. Скръстили крака под телата си, разположили се удобно, бавно и систематично унищожавахме отрупаната с храна маса. Когато привършвахме с храненето и лениво пощипвахме от десертното грозде, Учителят се усмихна, избърса длани в кърпата в скута си и започна:
- Нека с ...

ANTARAH

Проза » Други

2012-10-27T19:30:26+03:00 601 1

За нея с любов

Скъпа бъдеща дъщеричке,
чрез това писмо искам да ти предам няколко съвета, които да приложиш през живота си. Ще ти покажа грешките, които съм допускала многократно и искам да се поучиш от тях.
И така, най-напред ще ти кажа: не се предавай! Винаги колкото и да е трудно, не се отказвай и не позволявай ...

mashka

Проза » Писма

2012-10-27T14:46:53+03:00 1.9K

Светът е голям колкото майчино око

“Сърна роди тази пролет във високите треви на гробищата...”
(Георги Гроздев)
Камъкът на Анисе бодеше с чело рехавата трева. Пръстта наоколо бе като загладена. Гънките ù бяха изблизани като от дъжд.
Сивокафявата сърна с жълтеникавото петънце под опашката изгриза до корени цветята, които никнеха над г ...

azura_luna

Проза » Разкази

2012-10-27T14:38:32+03:00 2.2K 22

Статуси и мрежи

Оживените улици. Някак си пусти. Провирам се сред тълпата, а усещането е все едно вървя сама по магистрала. Празни и бездушни, хора без лица и чувства. Подминават и дори не се замислят кой притичва покрай тях. Някак жалко, някак тъжно. С музика, бумтяща в ушите, или телефонен разговор на висок тон в ...

ellina

Проза

2012-10-27T13:38:33+03:00 1.5K

Най-краткият път

Тръгвам, за да се завърна - изнервена и уморена от престорени приятелства, изсъхнали сърца и изхабени думи. В понеделник сутрин автогарата е празна и ръмжи от самота. Двигателите предвещават заминаване, а заскрежените стъкла на автобусите - нежелана слепота. Стоим! Аз - на единия край на света, ти - ...

MoonflowerTani

Проза

2012-10-26T16:21:04+03:00 1.1K 3

“Назад, назад, моме Калино!”...

- Чобанска му работа! Аз му говоря за любов и че ще му пристана, той – овцете, та овцете! Пууу, му се е невидяло... – блъсна с все сила вратата на кошарата Керана и в яда си ритна една овца, което беше застанала на пътя ù.
- Керано! Керано, ма?! Малка си още, ма, нека йож малко пораснеш! – жалваше с ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2012-10-26T16:17:04+03:00 1.9K 13

Hopeless

И вървеше старецът ден и нощ из широката земя. Търсеше нещо. Набразденото му от безвремие лице, някога ведро и пълно с надежда, залиняваше с всеки залез, всеки полъх, всяка крачка...
- Град? Не. Е'но селце има на края на гората, ама не те съвевтвам. Редовно си го пердашат нек'ви бандюги... - сподели ...

bahkata

Проза » Разкази

2012-10-26T15:48:29+03:00 735

Катината нива

Лятото покриваше златните ниви с коси. Облаците се оплитаха в къдриците му, а птиците кацаха като панделки върху тях. Земята потръпваше влюбено под стъпките на галещото слънце. Целувките пареха кожата ú, но тя обичаше да усеща силата им. Това я караше да се чувства жива.
До една нива край извора лят ...

inakrein

Проза » Разкази

2012-10-26T15:36:28+03:00 1.8K 7

Ти

Ей, Ти какъв си бе? Да не си на света цвета, че все около теб гравитирам? И си по-стар от мен, и не ми обръщаш кой знае какво внимание, та се чудя какво пък толкова съм се привързал към Теб? Вярно е, че откакто се помня, сме почти все заедно, ама чак пък толкоз?! И с други съм бил заедно, пък се раз ...

Daytona

Проза » Разкази

2012-10-25T15:39:58+03:00 2K 3

Само да знаеха...

Последен стих пиша ти аз...
Последен дъх поемам си...
последна мисъл за теб
протича в главата ми...
Мисъл, но с хиляди спомени... ...

poison-

Проза » Други

2012-10-24T22:54:10+03:00 1.2K 2

Привличане - Той и Тя (трета последна част)

Той - Здравей, чаровнице.
Тя - Здравей, преследвачо. Усещам, че имаш да казваш нещо. Давай да те чуя.
Той - Интересно ми е каква музика слушаш. Ако можеш да се видиш отстрани как се движиш, секси, надъхващо.
Тя - Избирам музика според настроението, латино, кизомба, повечето е от плажните партита на ...

suleimo

Проза » Разкази

2012-10-24T22:51:52+03:00 1.2K 2

Бабата

Лошото време се задържа повече от очакваното, напук на синоптиците, които твърдяха, че скоро ще се оправи. Валеше неспирно от няколко дена, като от време на време поспираше, само за да може пак отново да завали. По улицата почти нямаше хора. Тук-там се мяркаше някой, но по изражението на лицето на м ...

Anyshka

Проза » Разкази

2012-10-24T20:36:36+03:00 933