40 108 резултата
- Обичам го! - шепнеше в нощта едно самотно момиче.
- Знам, но трябва да свикнеш, че той си замина и ти трябва да продължиш... – отговори ù луната.
- Да продължа ли? Че аз дори не знам къде искам да стигна – отвърна объркано момичето.
- Просто не спирай да вървиш! – каза луната.
- Той ме чака някъде ...
- Знам, но трябва да свикнеш, че той си замина и ти трябва да продължиш... – отговори ù луната.
- Да продължа ли? Че аз дори не знам къде искам да стигна – отвърна объркано момичето.
- Просто не спирай да вървиш! – каза луната.
- Той ме чака някъде ...
520
Няма стих, няма зайченца по полянки и невинни облачета! Не зная дали прозаична еротика е това, или еротична проза, или жалко недоразумение, но най-вече е писмо до теб...
За това, слушай ме...
Мога да бъда едновременно вулкан и горски кротък водопад. Мога да съм нежна, като пролетен вятър, но и дива ...
За това, слушай ме...
Мога да бъда едновременно вулкан и горски кротък водопад. Мога да съм нежна, като пролетен вятър, но и дива ...
3802
7
Седнала съм на стълбите, свита, държа цигарата, но не пуша. Обгърнала съм се в дим и мисли, както винаги след вечеря. Тази нощ дали ще е като другите? Старият грамофон мълчи, не помня работеше ли. Помня, че любимата ми плоча на “Чикаго” не става вече. Изподрана е, а други не ми се слушат. Долу, в ля ...
1277
4
Намирате карта на Хасково.
Гледате пътя за Кърджали.
Долу, вдясно - бензиностанция, по-долу, пак вдясно, има нещо подобно на черен квадрат.
Квадратът е бил сръбски военнопленнически лагер, след това там бяха канцелариите на АПК "ЮГ - Хасково.
Където е цифричка 4 и под нея е Харманлийска река, тръгва ...
Гледате пътя за Кърджали.
Долу, вдясно - бензиностанция, по-долу, пак вдясно, има нещо подобно на черен квадрат.
Квадратът е бил сръбски военнопленнически лагер, след това там бяха канцелариите на АПК "ЮГ - Хасково.
Където е цифричка 4 и под нея е Харманлийска река, тръгва ...
1832
1
19
Брей, как ме ядоса тази жена! Защо го направи?
Толкова добре си живеем с моя мъж! През седмицата никакъв го няма; идва си малко преди полунощ. Децата - щастливи. Гледат телевизия. Играят си на компютъра. И в съботите и неделите го няма. Децата - пак щастливи. Могат да не си оправят леглото цял ден, ...
Толкова добре си живеем с моя мъж! През седмицата никакъв го няма; идва си малко преди полунощ. Децата - щастливи. Гледат телевизия. Играят си на компютъра. И в съботите и неделите го няма. Децата - пак щастливи. Могат да не си оправят леглото цял ден, ...
731
3
574
3
Едва ли аз съм момичето с най-красивите очи на света, в които Той би могъл да се взира с часове. Но аз съм тази, чиито очи блестят, излъчвайки нежност и топлина всеки път, когато Го гледат.
Едва ли аз съм момичето, което може да Го целува най-прекрасно. Но аз съм тази, която го прави по свой собстве ...
Едва ли аз съм момичето, което може да Го целува най-прекрасно. Но аз съм тази, която го прави по свой собстве ...
1490
2
8
Преди много години в далечно царство живяла чудна хубавица. Косата ú се спускала свободно по раменете ú и никой друг нямал толкова красива коса - буйна, жива, а къдриците ú светели на слънцето като златни нишки. Много от хората, завиждали на красавицата, така и не разбирали, че косатаú е толкова хуб ...
2712
2
Има идеи, че всяко начало е трудно. Аз пък казвам, че не всяко е такова. Зависи от областта. При човешките взаимоотношения, почти винаги началото е най-лесната част. Търсим максимум допирни точки и за тогава различията в каквото и да е са без значение. Трудната част идва след това – да се обединим в ...
536
3
І.
Нощта бе прекрасна, ала улиците пустееха. Тя го забеляза, но не се притесни. Усещаше странно спокойствие, което не предвещаваше нищо добро. Наслаждаваше се на облещилата се луна, която надничаше само за миг иззад облаците и отново запазваше девствеността си. Сякаш криеше нещо.
Фийби усети как топ ...
Нощта бе прекрасна, ала улиците пустееха. Тя го забеляза, но не се притесни. Усещаше странно спокойствие, което не предвещаваше нищо добро. Наслаждаваше се на облещилата се луна, която надничаше само за миг иззад облаците и отново запазваше девствеността си. Сякаш криеше нещо.
Фийби усети как топ ...
1255
16
Срокът на Матей Миткалото на небето изтекъл, и той се върнал в България. И с какво, с какво да се заеме - пак с това, което си знаел и можел:
намерил едно магаре, натоварил го с два сандъка с книги и тръгнал по селата, по сборове и по панаири, да ги продава. И като навлязал в планината, срещнали го ...
намерил едно магаре, натоварил го с два сандъка с книги и тръгнал по селата, по сборове и по панаири, да ги продава. И като навлязал в планината, срещнали го ...
881
8
Това моето си е вроден талант. Не съм го изучавал специално. Само го развивах с времето.
Разбрах за него още в училище, когато фалшифицирах първата си медицинска бележка. Ще кажете - проста работа, че кой не го е правил? Да, ама аз така я фалшифицирах, че докторът сам повярва, че я е написал.
Само щ ...
Разбрах за него още в училище, когато фалшифицирах първата си медицинска бележка. Ще кажете - проста работа, че кой не го е правил? Да, ама аз така я фалшифицирах, че докторът сам повярва, че я е написал.
Само щ ...
966
10
Понякога на любовта ù трябва малко, много малко, за да бъде истинска, за да бъде сбъдната, зрънце вяра, на която да стъпиш. И след тази първата стъпка може да направиш цяла пътека към небето.
Понякога любовта минава тихо покрай съня ти, разминаваш се с нея за секунди, но тези секунди, могат да знача ...
Понякога любовта минава тихо покрай съня ти, разминаваш се с нея за секунди, но тези секунди, могат да знача ...
844
-Абе тези хора луди ли са! – възкликна Жеко, прочитайки отговорите на поредните си жалби. – Като не е компетентна нито общинската, нито областната администрация, то кой е, да му се не види, да не би сам Господ – Бог?!
Преди няколко месеца най-сетне бе положен асфалт и на неговата улица, която дотога ...
Преди няколко месеца най-сетне бе положен асфалт и на неговата улица, която дотога ...
813
Продължение:
Звънецът звънна. Бях сигурна, че това е той. Цяла нощ размишлявах и накрая бях взела решение.
- Здравей! - каза Джъстин.
- Здравей! - отвърнах аз.
- Какво ще кажеш за една разходка из парка? - попита ме той. ...
Звънецът звънна. Бях сигурна, че това е той. Цяла нощ размишлявах и накрая бях взела решение.
- Здравей! - каза Джъстин.
- Здравей! - отвърнах аз.
- Какво ще кажеш за една разходка из парка? - попита ме той. ...
551
- ОТВОРЕТЕ!!! - някой тежко затропа по вратата.
- Олеле! - тихичко писна ефрейтор Верг.
- Споко - махна с лапа Черната Пантера Ра и попита: - План "А" или план "Б"?
- "А" - отговори Вълк в Сянка.
- "Б" - в същия момент избра Но Щен Вълк. ...
- Олеле! - тихичко писна ефрейтор Верг.
- Споко - махна с лапа Черната Пантера Ра и попита: - План "А" или план "Б"?
- "А" - отговори Вълк в Сянка.
- "Б" - в същия момент избра Но Щен Вълк. ...
594
Плача за хубавите ни спомени, не за теб. Човекът, който си сега, не заслужава и една сълза. Плача за това, което бях аз. За този, който беше ти. За това какви бяхме заедно. За малкото прекрасни мигове, които ми даде. За усмивката, която възроди и умъртви на устните ми. За времето, в което светът спи ...
888
4
ДОСТАТЪЧНО ЛИ Е ДА ИМАШ ТОПКИ, ЗА ДА СИ МЪЖ?
Днес с моите приятелки решихме да си направим двоен празник. Осми март е, пък ни се иска по-нестандартно забавление и решихме – отиваме на стриптийз. На мъжки стриптийз – ще гледаме прочутите Максимус! За нашето поколение това е като да качиш снимки във Ф ...
Днес с моите приятелки решихме да си направим двоен празник. Осми март е, пък ни се иска по-нестандартно забавление и решихме – отиваме на стриптийз. На мъжки стриптийз – ще гледаме прочутите Максимус! За нашето поколение това е като да качиш снимки във Ф ...
1410
11
Едни ще кажат, че няма такова нещо като приятелството... Други ще опонират, че няма по-хубаво нещо от него... За някои приятелите са просто случайните пришълци в живота, които идват и си отиват - и в това за тях няма нищо тъжно... За други - това са постоянни и неизменни величини, за които физическа ...
546
2
Прозорецът е отворен, стаята е пълна. 26 човека, а аз все пак съм сама. Техните гласове заглъхват и се чуват само като ехото на далечни стенания.
На последния чин, аз стоя и левият ми крак е окован. Желязото около глезена ми, стържещо и протриващо кожата ми чак до костта, води право в Ада. Аз – греш ...
На последния чин, аз стоя и левият ми крак е окован. Желязото около глезена ми, стържещо и протриващо кожата ми чак до костта, води право в Ада. Аз – греш ...
814
2
Живеехме бедно, в малка стаичка с памтивековни мебели и долепена до нея баня, с вечно течащо казанче. Спомням си как капките тупкаха направо върху мозайката и ме приспиваха в онези самотни вечери, когато татко ме заключваше, преди да се е забързал за нощната смяна. Славен човек беше моят баща, едър, ...
2169
10
Всичко започна през 2005-а година в един град в Северозападна България, където беше китно и хубаво, макар и бедно. Времето сякаш беше спряло някъде в 80-те години на миналия век. Старите хора се препитаваха кой с каквото може, отглеждаха си животни, поддържаха си дворовете и градините, а младите хор ...
1239
1
Здравейте, аз съм Винкел Патрашков. По професия съм философ и ще спра с това за мен дотук. Подчертавам, че не съм писател реалист (дребнавист) и ,,никога няма да бъда“ - тран-тара-ран-тан. Главно ще ви разкажа за моята жена - единствената и неповторима, (не)красивата Чичарита.
Искам да подчертая, че ...
Искам да подчертая, че ...
1316
1
4
Понякога ù се струваше, че в душата ù е Пролет. Пролет, изпъстрена с хиляди гласове и слънчеви лъчи, с крехка зелена премяна и едва доловимия дъх на първите плахи цветя. Тогава се чувстваше лека и изпълнена с толкова обич и топлина, че очакваше да се пръсне на хиляди късчета, малки парченца от обич ...
530
2
И моята сестра отново го направи. Съдбата, тя отново го направи – преряза тънката връв ленена прежда и паднах, паднах за пореден път в гнездото на Лъжата и Отчаянието, които ме очакваха с трепет, готови да ме изпият, да ме изпият, докато очите ми не се обърнат назад, тогава ме захвърлят на прашната ...
670
Донесе я горският Димитър, конфискувал я от бракониери, които убили майката и взели малкото ù.
-Храни я, Иване, ти обичаш животинките. Протокол има за нея в полицията. Когато порасне, ще видим - или в гората ще я върнем, или в градския зоопарк.
Иван захрани сърничката с козе мляко. Трудно я накара д ...
-Храни я, Иване, ти обичаш животинките. Протокол има за нея в полицията. Когато порасне, ще видим - или в гората ще я върнем, или в градския зоопарк.
Иван захрани сърничката с козе мляко. Трудно я накара д ...
987
14
Недей ме убива с ласки, с целувки, до болка сладникави. Ако си истински, убий ме с искреност, с доказани истини. Ако си истински, бъди за мен героят, не искам само празни приказки.
Ако ръката ми е ледена сега, не се страхувай! Хвани я и здраво я стисни. Тя има нужда да бъде стоплена от някой, който ...
Ако ръката ми е ледена сега, не се страхувай! Хвани я и здраво я стисни. Тя има нужда да бъде стоплена от някой, който ...
726
3
Есен в парка
Ноемврийското слънце тази година e силно. На небето няма и следа от облаци. Безкрайната синева се простира далеч на север. А на юг летят ята от диви патици. Подухва лек ветрец и подмята разноцветните есенни листа не само по зелената все още трева, по асфалтираните пътеки, но и в петроле ...
Ноемврийското слънце тази година e силно. На небето няма и следа от облаци. Безкрайната синева се простира далеч на север. А на юг летят ята от диви патици. Подухва лек ветрец и подмята разноцветните есенни листа не само по зелената все още трева, по асфалтираните пътеки, но и в петроле ...
4448
5
Толкова много ù се искаше да умре, така бе най-правилно, така искаше тя.
Тя бе тъй красива. С огнени къдрици, с тъмни, дълбоки очи, с най-широката усмивка, която озаряваше дена на всеки човек. Всички я обичаха заради красотата ù, всички ценяха мъдростта ù. Тя отваряше сърцето си за всички и беше тол ...
Тя бе тъй красива. С огнени къдрици, с тъмни, дълбоки очи, с най-широката усмивка, която озаряваше дена на всеки човек. Всички я обичаха заради красотата ù, всички ценяха мъдростта ù. Тя отваряше сърцето си за всички и беше тол ...
820
3
Любовта наистина е майката на омразата. Убедих се в това преди няколко години, сякаш до тогава винаги е било заключено и кодирано в съзнанието ми, но от благоразумие, учтивост дори го наречете, никога не бе излизало наяве. Всички ни учат на любов, още от самото раждане, но любовта е границата между ...
1353
5
Оставяйки си искра надежда за бъдещето – всичко изглежда по-лесно. Живеем на бързи и енергични тактове за да можем по-скоро да видим това ми ти бъдеще. Всеки един нов хубав ден е с една крачка по-голяма вероятност до бъдещето, което искаме. А всеки лош трябва да ни мотивира да се стремим към съвърше ...
450
1
Продължение:
Нямам идея кога точно се объркаха нещата. Изгубих контрол над нещата, ако изобщо може да се каже, че някога съм го притежавала. Тези рози, срещите, които той искаше - всичко си е имало логично обяснение. Никога не бях допускала мисълта, че той може да има чувства към мен, по очевидни пр ...
Нямам идея кога точно се объркаха нещата. Изгубих контрол над нещата, ако изобщо може да се каже, че някога съм го притежавала. Тези рози, срещите, които той искаше - всичко си е имало логично обяснение. Никога не бях допускала мисълта, че той може да има чувства към мен, по очевидни пр ...
567
1
Понякога, Музата се отдалечава от нас, но не изчезва съвсем, тогава става смущаващо тихо! Търсене в плен на тъмна заблуда, дали си била, или не истински луда! Протягаш ръце с търсещи пръсти, там, където мисълта ти те връща. Но сега, уви, нима я заместих с моя добре на вид напечатан, ежедневен вестни ...
883
2
На забравена гара чакаш влак, който не е за теб... Влак, във който няма пътници, влакът за Никъде. Скиташе се дълго в хиляди лабиринти, уморен от своя бяг днес отново си до мен. Отново до мен, ала искаш да заминеш надалече, толкова далеч, там, където и Слънцето не огрява. Там, където ще бъдеш винаги ...
1833
1
Днес ще те отведа в „Страната на чудесата”,
ако не ти харесва, просто излез…
Но ако ти хареса, оставаш завинаги… И в това е уловката!
Получаваш възможност да надникнеш в това, което ме спасява от реалния свят…
Обръщам се и потъвам във въображаема врата в стената. ...
ако не ти харесва, просто излез…
Но ако ти хареса, оставаш завинаги… И в това е уловката!
Получаваш възможност да надникнеш в това, което ме спасява от реалния свят…
Обръщам се и потъвам във въображаема врата в стената. ...
614
2
Продължение:
Снощи с Джъстин поговорихме за това как стоят нещата и честно казано ми се струва коренно променен. Той просто не е същият човек. Хубавото е, че се е променил в положителна посока и сега смятам, че можем да бъдем приятели. Съгласих се на среща с него (можете ли да си представите). Днес ...
Снощи с Джъстин поговорихме за това как стоят нещата и честно казано ми се струва коренно променен. Той просто не е същият човек. Хубавото е, че се е променил в положителна посока и сега смятам, че можем да бъдем приятели. Съгласих се на среща с него (можете ли да си представите). Днес ...
1521
Късно вечер се прибираш и си мислиш какви ли не неща. Какво ще свършиш утре, какво ще направиш сега, като се прибереш и може би какво прави онзи, който ти е на сърце. Сещаме се за хубавите моменти, които сме имали. Мислим за хубавите моменти, които ще имаме. И като цяло не е трудно да мислиш за любо ...
497
Полина
От половин час Поли се въртеше в леглото си, но сънят бягаше от клепачите ù. Стенанията на Люба в съседната стая я подлудяваха. Откакто се бяха уединили с Николай, не бяха спрели сексуални си игри. Гласът на Николай се чуваше рядко, изглежда той беше по-въздържаният и издаваше кратък вик само ...
От половин час Поли се въртеше в леглото си, но сънят бягаше от клепачите ù. Стенанията на Люба в съседната стая я подлудяваха. Откакто се бяха уединили с Николай, не бяха спрели сексуални си игри. Гласът на Николай се чуваше рядко, изглежда той беше по-въздържаният и издаваше кратък вик само ...
2381
8
Когато бях дете, бях грозното пате. Наистина! Когато бях малка, не приличах на никой от родителите ми. Приличах по-скоро на прехранено монголче. На лицето ми имаше само бузи и очи (ама едни такива дръпнати). Който не ми вярва, ще му дам снимков материал. И това ме потискаше адски. В детското ми съзн ...
624
7
В квартала живееше един котарак на име Чочо. Той беше жълт, на райета, с бял корем и опашка.
Чочо беше притежание на своя стопанин. Стопанинът му го хранеше с котешки бонбони.
Чочо излизаше от къщи и обикаляше квартала. Щом срещнеше котка, той я ухажваше и получаваше брак с нея. Той обиколи всички ж ...
Чочо беше притежание на своя стопанин. Стопанинът му го хранеше с котешки бонбони.
Чочо излизаше от къщи и обикаляше квартала. Щом срещнеше котка, той я ухажваше и получаваше брак с нея. Той обиколи всички ж ...
1023
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
