40 121 резултата
ВИДЯХ Я...
Видях я. Дрипава, уморена, бавно влачи краката си, от време на време спира да си почине. Присяда в края на пейката в парка, отрупана с омърлушен завчерашен сняг.
Замислена е. Леден вятър брулва провисналите ú бузи, тя присвива примирено очи и тишината се изпълва с дълбоката ú въздишка. До ...
Видях я. Дрипава, уморена, бавно влачи краката си, от време на време спира да си почине. Присяда в края на пейката в парка, отрупана с омърлушен завчерашен сняг.
Замислена е. Леден вятър брулва провисналите ú бузи, тя присвива примирено очи и тишината се изпълва с дълбоката ú въздишка. До ...
610
Вики опита още няколко пъти да се свърже с Алекс, но телефонът ú все още беше изключен. Тя реши, че трябва да я потърси. Беше към 17:00 часа, вече започваше да се стъмва. Вики обиколи целия град, но никъде не успя да намери приятелката си. Чувстваше се ужасно, но повече се притесняваше как се чувств ...
493
От незапомнени времена, още дори когато хората не знаели за съществуването на Дядо Коледа, неговите мънички елфи му помагат за приготвянето, опаковането и разнасянето на всички подаръци (после един от елфите, Патрик, без да иска, се разкрил и станала тя каквато станала, но това е една друга история) ...
1490
1
1
АФОРИЗМИ
Качиха му се на главата, понеже не могат да му стъпят на малкия пръст.
Тия, дето не си поплюват, оплюха всички, дето си поплюват.
Вместо да му изпишат веждите с вежливост, му извадиха очите с враждебност.
Хора с ограничен интелект и кръгозор пледират за полет на разума и за далечни космичес ...
Качиха му се на главата, понеже не могат да му стъпят на малкия пръст.
Тия, дето не си поплюват, оплюха всички, дето си поплюват.
Вместо да му изпишат веждите с вежливост, му извадиха очите с враждебност.
Хора с ограничен интелект и кръгозор пледират за полет на разума и за далечни космичес ...
842
1
1
Колегата ми е влюбен.
Симпатяга е, с десет години е по-малък от мен, но понеже е бил ученик на наш семеен приятел, все го имам за момче. А, всъщност, е хубав млад мъж, много лъчезарен, все усмихнат и готов да се пошегува. Сестра ми наскоро го зърна и доста си падна по него, всъщност - по усмивката м ...
Симпатяга е, с десет години е по-малък от мен, но понеже е бил ученик на наш семеен приятел, все го имам за момче. А, всъщност, е хубав млад мъж, много лъчезарен, все усмихнат и готов да се пошегува. Сестра ми наскоро го зърна и доста си падна по него, всъщност - по усмивката м ...
793
6
Мъникът
Часовникът на кулата на Сахат тепе удари полунощ. Една тъмна сянка се плъзна покрай сградата на Радиото и се запъти към стария Житен пазар. Беше късна есен, ръмеше ситен дъжд, по улиците нямаше даже котки. Нощта беше тъмна, студена и влагата пронизваше костите на дребното човече което се дви ...
Часовникът на кулата на Сахат тепе удари полунощ. Една тъмна сянка се плъзна покрай сградата на Радиото и се запъти към стария Житен пазар. Беше късна есен, ръмеше ситен дъжд, по улиците нямаше даже котки. Нощта беше тъмна, студена и влагата пронизваше костите на дребното човече което се дви ...
617
1
Тревогите на Дядо Коледа
Много ми е интересно кой и защо твърди, че да си Дядо Коледа е било лесна работа. Особено работейки в екип с тези елени. А за елфчетата изобщо не ми се иска да си спомням. Снежанка, като кавалер, я изключвам. Старае се девойката. Много е внимателна и трудолюбива. Но нека да ...
Много ми е интересно кой и защо твърди, че да си Дядо Коледа е било лесна работа. Особено работейки в екип с тези елени. А за елфчетата изобщо не ми се иска да си спомням. Снежанка, като кавалер, я изключвам. Старае се девойката. Много е внимателна и трудолюбива. Но нека да ...
797
4
Високо, много високо, на края на деветото небе, се намираше Бялото кралство на снежинките. Там живееха в мир и любов малките, пухкави създания. Всички бяха еднакво облечени с прозрачни, бледосинкави пелеринки, а на краката им блестяха атлазени пантофки. По цял ден се въртяха на пръсти с грация и фин ...
1413
48
Светлината подскача покрай мен. Завихря се по посока на часовниковата стрелка и изчезва. Аз се сливам с тишината в стаята и очите ми леко се замъгляват. Изпадам в онова приятно чувство на блаженство и за миг забравям, че съм пред пишещата машина. Ръцете ми се отпускат сами и се пренасям в друго едно ...
621
Случвало се - и то не рядко - кокошата мисъл да излети от курника, за да обгледа нравите из света. Така веднъж, макар кокошето тяло да останало в курника, кокошата мисъл се озовала в джунглата.
- Кът-кът-кът - рекла сива кокошка, още неслегнала се от последното снасяне - видяхте ли го лъва, прозява ...
- Кът-кът-кът - рекла сива кокошка, още неслегнала се от последното снасяне - видяхте ли го лъва, прозява ...
805
Нощ, отворени очи.
Сълзи, мечти и болка.
Отворени очи, молитви
и хора... разни.
Стон и вопъл. ...
Сълзи, мечти и болка.
Отворени очи, молитви
и хора... разни.
Стон и вопъл. ...
833
1
РАЗХОДКА
По обяд есенната мъгла и облаците, които покриваха плътно през последните дни градчето, изведнъж се стопиха и белият свят бе огрян от слънце. Четях в леглото, когато майка ми ме повика на терасата. Веднага се облякох и радостен излязох на навън. В хубави дни обичах да вървя повече, затова с ...
По обяд есенната мъгла и облаците, които покриваха плътно през последните дни градчето, изведнъж се стопиха и белият свят бе огрян от слънце. Четях в леглото, когато майка ми ме повика на терасата. Веднага се облякох и радостен излязох на навън. В хубави дни обичах да вървя повече, затова с ...
531
5
„- Усмихнете се! Усмихнете се! - викам им; те стърчат с копралите си пред биволите и се усмихват. А когато сетне копирах, видях ги как са се озъбили небръснати и вместо усмивки - гримаси. Само да ги погледнеш ти става криво... Само небето е все същото, тихо и лазурно... Онзи, който е снимал усмивка, ...
1558
34
Има нещо завършващо в усещането, което дава есента. Септемврийският дъжд не носи обичайната мокреща досада, а по-скоро дългоочаквана прохлада за уморените от знойните жеги човешки тела. Падащите листа от дърветата, с цвят на карамел и праскова, без значение дали биват безпощадно пръсвани от бясно пр ...
791
Да имаш някого напълно... това означава, че трябва да се примириш, че ще го имаш още по-кратко, отколкото си очаквал, отколкото ти се е искало. В любовта е същото като с всяко друго опиянение. Колкото по-бавно пиеш от чашата с уиски, толкова повече време се наслаждаваш на вкуса, толкова по-нежно те ...
717
4
Живели някога в едно кралство момиче и момче. Те били много близки и добри приятели. Разхождали се сред природата и си говорели с часове, споделяли тайните си. Момчето помагало на момичето с ценните си съвети, а тя му отвръщала с преданост и доброта. Понякога между тях се прокрадвали и други смущава ...
578
2
Смрачаваше се. Времето бе, както винаги, ужасно. Зимата блъскаше по прозорците на схлупената къщичка на ул. Скобелев 4. Зимата сякаш всяка година водеше безконечна борба с тази схлупена къщичка. И къщичката не се предаваше. Всяка зима тя устояваше на виелицата и снега.
Обичах лошото време, още от де ...
Обичах лошото време, още от де ...
528
2
На осемнадесет километра от Белоградчик, непосредствено до пещерата "Магурата", се простира голямо езеро, известно като "Рабишкото езеро". На пръв поглед местността е спокойна, подходяща за летни къмпинги и риболов, водата е относително тиха и топла през лятото, а от южата страна се издига вилна зон ...
969
14
Криза е. Гърци - до вчера надменни - броят стотинките като пропаднали циганки. Италианци - иначе ларж - скромно надничат за работа по Европата като същи евреи, пазарейки се за части от стотната след десетицата. Немци - самоуверени - приземявайки се, установяват, че не са единствената техническа наци ...
578
1
Ярка светлина каца върху машината ми и озарява зеницата ми. Премигвам няколко пъти. Не мога да устоя на яркостта ú. Така е. Само една пречистена душа може да свети ярко. Човек преминава през хиляди страдания, пречиства себе си от отровите и силно се озонира. Явно, това е някакво същество от висшите ...
558
И сякаш не виждаме сълзите в очите...
И сякаш живота е само слънце, мечти и усмивки...
Ние ли сме с маски пред живота или той крие същността си...
Какво е любовта, щом не ти поднася щастие?
Любов... тежък случай от различия на настроения... ...
И сякаш живота е само слънце, мечти и усмивки...
Ние ли сме с маски пред живота или той крие същността си...
Какво е любовта, щом не ти поднася щастие?
Любов... тежък случай от различия на настроения... ...
881
Много го харесвам. Даже - да си призная - мисля, че съм влюбена в него. Нали това е да си влюбен - винаги усещам един приятен гъдел, когато е наоколо, едновременно ми е весело и ми се плаче.
Обичам всичко, което прави, доставя ми удоволствие да го гледам сутрин сънен и рошав как се измъква от леглот ...
Обичам всичко, което прави, доставя ми удоволствие да го гледам сутрин сънен и рошав как се измъква от леглот ...
857
1
Не вярвах, че някой ден ще мога да обичам така. Толкова силно и изпепеляващо. Не вярвах и че ще имам такава нужда от теб. Толкова копнея за топлината ти. Не вярвах и че би могъл да ми липсваш по този начин. Толкова много, че чак да боли. Че чак да се чувствам никоя без теб. Че сякаш една част от мен ...
4034
1
4
Поздрави от Банско!
Б.
Притиснал е в ласкавата си прегръдка островърхите покриви на къщите и плевните снегът, а те, отдавна свикнали да носят тежестта му, сякаш се кипрят с искрящата белота.
Тиха утрин е. Рождество е.
Слънцето се кани да надникне иззад един облак, изостанал от събратята си над Пирин ...
Б.
Притиснал е в ласкавата си прегръдка островърхите покриви на къщите и плевните снегът, а те, отдавна свикнали да носят тежестта му, сякаш се кипрят с искрящата белота.
Тиха утрин е. Рождество е.
Слънцето се кани да надникне иззад един облак, изостанал от събратята си над Пирин ...
1249
10
Коледа е. Искам да напиша писмо тази година, но вече съм голяма и не вярвам в Белобрадия старец. Затова искам да напиша това писмо до теб. А ти, ако искаш, го прочети.
Знаеш ли колко е красиво навън? Белият сняг покрива всичко: дупките, мръсотията - и оставя в мен само едно усещане за спокойствие, с ...
Знаеш ли колко е красиво навън? Белият сняг покрива всичко: дупките, мръсотията - и оставя в мен само едно усещане за спокойствие, с ...
2625
6
Зимата беше опустошителна, смразяваща, ледено-отрезвителна. Не се издържаше. Преди окончателно да се изпълни с горчива жлъч, той реши да вземе планетата си в свои ръце. Беше дошло времето.
Събра багажа си. Най-необходимите, най-хубавите, най-удобните дрехи.
Прибра само онези любими образи и предмети ...
Събра багажа си. Най-необходимите, най-хубавите, най-удобните дрехи.
Прибра само онези любими образи и предмети ...
749
3
Здравей, изпращам ти спомените си. Най-после взех решение. Натоварих ги на два вагона. Да, спални.
Да, от онези, очуканите, които БДЖ заключва против гратисчии отвън с вериги и катинари. Нищо че прозорците не се затварят добре и духа. А като се размирише на урина, никой няма да познае от тоалетните ...
Да, от онези, очуканите, които БДЖ заключва против гратисчии отвън с вериги и катинари. Нищо че прозорците не се затварят добре и духа. А като се размирише на урина, никой няма да познае от тоалетните ...
475
Рая гледаше през малкия прозорец как кристалните снежинки тихо се сипеха от небето и се трупаха на двора. Спомни си, че някъде беше чела, че всяка една частичка сняг е с перфектна, уникална форма. „Природата наистина е най-добрият художник.“ каза си момичето, „Тя, не Бог...“, добави сухо съзнанието ...
848
2
Слънцето и златната роза
Имало едно време една бедна жена. Тя живеела сама, далеч, в едно закътано място, където не минавали често хора. Жената много искала да си има детенце, за което да се грижи, а то да разнообразява дните ù. Затова всеки ден тя молела Бог да я дари с рожба.
Веднъж, докато отправ ...
Имало едно време една бедна жена. Тя живеела сама, далеч, в едно закътано място, където не минавали често хора. Жената много искала да си има детенце, за което да се грижи, а то да разнообразява дните ù. Затова всеки ден тя молела Бог да я дари с рожба.
Веднъж, докато отправ ...
2432
4
Състоянията винаги имат своите плюсове и минуси. Умората също. Когато си уморен, просто ти пука по-малко!
957
1.
Конят се запъваше в преспите и извиваше глава пред виелицата, но не спираше, сякаш усетил, че трябва да помогне на стопанина си. Тежко стъпваше, яко опъваше и бавно напредваше с впряга между огъващите се пред свирепия вятър борове.
До него крачеше човек, също склонил ниско глава, криещ със заскре ...
Конят се запъваше в преспите и извиваше глава пред виелицата, но не спираше, сякаш усетил, че трябва да помогне на стопанина си. Тежко стъпваше, яко опъваше и бавно напредваше с впряга между огъващите се пред свирепия вятър борове.
До него крачеше човек, също склонил ниско глава, криещ със заскре ...
876
1
11
Беше събота, момичетата станаха към 11:00. Както винаги, Алекс стана и си направи кафе. Виктория не пиеше кафе, но се присъедини към приятелката си с чаша 3 в 1. Момичетата си говореха, когато изведнъж телефонът на Алекс звънна. На екрана излезе непознат номер, тя бързо отиде в другата стая и вдигна ...
524
Майка ми много обича да разказва. Една такава сладкодумна, описва всичко с детайлите – като почне от дрехите, та стигне до подробности, свързани с душевните състояния на героите. И току уточнява, че вече няма какво да мечтае за бъдещето, то е ясно. Има само минало и все за него си мисли. И така пред ...
757
Много се промени малката Елишка откакто майка й стана медицинска сестра в един дом, в който държавните служители настаняваха сираци, изоставени деца или такива - на родители с отнети права, застрашаващи с поведението си своите рожби. Младата жена ходеше на работа с момиченцето си, защото не желаеше ...
1106
27
В Генералната квартира на Дядо Коледа тишината достигаше до девета степен по скалата на Рихтер. Старецът, който винаги беше неизчерпаем на енергия и постоянно хвърляше безобидни и постни шеги по Снежанките и гостите си, сега седеше безпомощно на бюрото и гледаше с празен поглед пред себе си. Оставаш ...
1066
22
Студен декемврийски ден. Отново заваля сняг. Спусна се гъста пелена пред очите ни. Сред пчелния кошер на зимата вървим с Недко, хванати за ръка. По бледото личице на десетгодишното ми момченце се спускат ситни капчици разтопена вода. Вгледах се в дългите му извити мигли, по които се натрупаха снежни ...
1214
1
Коледа е. И точно на Коледа аз реших да не пиша за чудеса. Реших да пиша за действителността. За тази действителност, в която живея аз, в която живееш ти, в която живеем всички ние.
Всеки ден виждам нещастни хора - по улиците, в магазина, в автобуса, навсякъде... Виждам замислени и мрачни хора, „изж ...
Всеки ден виждам нещастни хора - по улиците, в магазина, в автобуса, навсякъде... Виждам замислени и мрачни хора, „изж ...
529
1
Обикновено през тези празници очакването да се случи нещо важно за всички, добива конкретни очертания. И разбира се, сънищата не са по-различни от очакванията: Децата очакват шейната с подаръците на Дядо Коледа, бездомниците очакват къщичка с градина, влюбените очакват писмо или телефонно обаждане, ...
806
10
Зима. Сипе се обилен, хубав сняг и засипва пътеката към старата круша в дъното на двора. Снегът бързо закрива всичко черно – побелява навсякъде...
Аз гледам през прозореца. Вече се свечерява, но снегът дава допълнителна светлина и вечерта идва по-късно от друг път.
Излизам на двора. Пътеката е накло ...
Аз гледам през прозореца. Вече се свечерява, но снегът дава допълнителна светлина и вечерта идва по-късно от друг път.
Излизам на двора. Пътеката е накло ...
727
4
Събуди се и усети сълзите да се стичат на тънки улеи по възглавницата ù. Така се събужда, когато се почувства никоя и ничия... Не можеше да си позволи това, не биваше! Тя не е слабата жена, която е застанала на път без изход, защото всеки път си има изход, само трябва да се търси и да се върви във в ...
660
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
