Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.4K резултата

Не е виц

НЕ Е ВИЦ
Неотдавна, по време на царския режим, с приятел се отбихме в кафенето на министър Лучано, намиращо се в центъра на София, на улица Раковски. Известно е, че любимецът на Симеон беше построил редица заведения, едно от които бе това.
Влязохме двамата, с намерение да изпием по кафе и да си попр ...
D2345678 (Цвятко Илиев)
D2345678
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.5K 1

Букви във вятъра

По ненаписаните мисли на един мой приятел.
Голите клони на премръзналите дървета трептяха в мъждивия ореол на самотната улична лампа, втрисани от ледения вятър, който насипваше със съсък ситния сняг връз преспите по побелялата улица. Млада жена стоеше до прозореца и разтриваше премръзналите си ръце, ...
malkiatprintz (Филип Данчев)
malkiatprintz
Проза » Разкази
1.2K 9

18+ Проблясъци

Връхчета на пръсти по корема ми. По корема и малко по-надолу. Бавен е, нежен, внимателен. Търси нещо все по-надолу… Така не искам да го спирам, старае се толкова много. Диша в ухото ми. Не тежко, но на пресекулки. Знам, че едва преглъща. Знам, че всичко по него изтръпва все повече с всеки милиметър ...
IvoAndreev (Иво)
IvoAndreev
Проза
1.1K

Софийска сага 50

Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини, рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятърът гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класн ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Повести и романи
1.2K 6

Софийска сага 50

Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятъра гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класнит ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Повести и романи
669

Истината

От вчера вали. Вали бавно, тихо, монотонно, както в душата му и настроението му в последната година. Много малко неща го радваха вече Остаряваше ли, или беше нещо временно, Камен не знаеше. Все си казваше, че трябва да се вземе в ръце и да гледа по-ведро на света около себе си, но така се получаваше ...
smile1 (Валка)
smile1
Проза » Разкази
1.1K 2

Жажда за живот

Той седеше с прегънати колена върху първото стъпало пред входа на къщата си. Кротък старец, почернял като изгорен лист хартия, слаб и непохватен, но с необичайно живи очи. Всички вени по ръцете му тъмнееха от старост и от усилията да държи бастуна от белено дърво. Приличаше на птица, уморена от дълг ...
svdonchev (Светослав Дончев)
svdonchev
Проза » Разкази
2K 3

Поетът както мечтател

"Какво е поет?" Един обикновен човек, който пише поезия, така биха ви отговорили повечето хора в днешно време. Нормално е, все пак кой чете поезия в наши дни? За много хора компютрите, дискотеките и музиката са много по-важни. Всички ние се възхищаваме на тези творци, но никой от нас не се замисля к ...
Aleto12 (Зи Александрова)
Aleto12
Проза » Други
2.1K 2

Приятелки

Анелия хлопна входната врата и огледа. Уютният ú някога апартамент тънеше в хаос. Поддържаше го, но сега нямаше сили да се занимава с нищо. Тръсна се на кревата и се сви на кълбо. Нямаше да плаче. Мразеше това. Погледна косо към прозореца. Слънцето огряваше стаята, беше неделя, но това не я интересу ...
malkiatprintz (Филип Данчев)
malkiatprintz
Проза » Разкази
1.4K 6

Мамульовският кмет в акция

Отначало плъзна слух, че край Пилювите дупки се навъртат нощем самодиви. После баба Таратана нададе вой; щяла да съди държавата в Страсбург, че ù изчезнали яйцата от полога, та си викам: „има още нещо”. Но когато умря Колю Нихтянов, ситуацията стана съвсем сериозна и трябваше да се вземат мерки. Про ...
radi. (Ради Стефанов Р)
radi.
Проза » Разкази
1K

Черешата

Той не харесваше черешата в двора. Беше изкорубена, много разклонена и пречеше на гледката към планината. Даваше много плод, но толкова червиви бяха плодовете ú, че не ги докосваше изобщо. Понякога му се искаше комшийските деца да я нападат и обират до шушка, както правеха със съседските дръвчета, н ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
2K 10

Знаеш ли?

- Знаеш ли какво ще се случи?
- Не... но дори и да знаех, какво да направя?
- Искаш ли да знаеш? Да направиш нещо?
- Какво да направя. Може би няма да е нужно да правя нищо.
- Тогава как ще се случи? Без да правиш нищо? ...
Бубчето (Александра Ангелова)
Бубчето
Проза » Други
1.5K

Междугалактическо

Високопланинското село Стойка бе известно единствено с факта, че там, преди сто и двайсет години, се е родил професор Тодор Калчев, с когото, разбира се, местните се гордееха. Но „професорско” или не, селото вероятно щеше да си остане бяло петно на историческата карта, ако през една мъглива ноемврий ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Разкази
923 2

Писмо

Скъпи сърцеразбивачо,
откъде би трябвало да започна? Може би от мига, в който те видях за първи път. Изглеждаше ми толкова наивен и добър, дори не ми направи никакво впечатление. В теб виждах едно дете, на което му даваха близалка, ти бе точно това в моите очи - наивно хлапе, което се доверява на вс ...
Aleto12 (Зи Александрова)
Aleto12
Проза » Писма
1.3K

Небесни гробища (7)

С проскърцащ такелаж, военният кораб "Вълноборец", покрит обилно със скреж, си проправяше път на запад.
Брадите на моряците блестяха на топящото се в мъглата слънце. Замръзналата фигура до борда отново насочи поглед напред. Трудно бе за вярване, че вижда каквото и да било, но и никой не знаеше докъд ...
evgeni1987 (Евгени)
evgeni1987
Проза » Фантастика и фентъзи
871

18+ Робиня на Страстта

... Зениците ù се разшириха от учудване. Някак спонтанно тя се засмя, бялата ù усмивка блесна чаровно. А после... Само миг, преди тя да си помисли дори каквото и да било... Докато все още държеше ръката ù, изведнъж, той ненадейно се пресегна зад нея и я подхвана през кръста със свободната си ръка. П ...
EkaterinaKamazovska (Екатерина Камазовска)
EkaterinaKamazovska
Проза » Еротична
2.3K 6

За творците

Някой знае ли какво е да си влюбен в творец? В непостоянна и необятна личност?
Любовта към творците е трудна. Те вечно търсят своята муза, вдъхновението си. Днес могат да ви обичат с цялото си сърце и душа, цялото им същество ще бъде отдадено на вас в този момент и ще бъдете единственото и най-важно ...
stefitopz (Стефка Георгиева )
stefitopz
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
2.2K 1 3

Под юргана на жените от моя род

Гледам как две гълъбчета се ухажват и се чудя как е устроен животът! Те, пернати някакви, безсловесни, ама и те се обичат, чифтосват, поколение отглеждат. Какво остава при нас, хората. Въпреки, че крайния резултат е един – да отгледаме челяд.
По този повод си спомних как аз се омъжвах, после спомени ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Проза » Разкази
1.2K 3

Каменни трохи (откъс от Глава I)

Глава I
Разпределението (откъс)
Въпреки че приятели и познати се шегуваха с пословичната му разсеяност, Луис помнеше пътя до библиотеката. Имаше достатъчно време, затова предпочете да отиде пеша. Все още не го напускаше смазващото усещане за безпомощност, породено от пътуването му в Тунела. Задължит ...
dominosf (Цвеке Шарено)
dominosf
Проза » Фантастика и фентъзи
1.4K

Софийска сага 49

Глава четиридесет и девета
Времето беше свежо. Откъм Витоша полъхваше приятен ветрец и метеше разхвърляните по земята хартии и празни цигарени кутии. Въздухът беше по-чист, отколкото в Париж, а софиянки бяха започнали да се обличат по-смело. Млади момичета, почти деца, щъкаха по улиците, облечени в ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Повести и романи
938 1

Целувката

Неоновите реклами се отразяваха в лъсналия от ситния дъжд асфалт. Ромолеше тихо, и влагата се просмукваше навсякъде, но той не я усещаше. Леките капки, които кацаха на лицето му сякаш го очистваха и мъжът, загърнат в коженото си палто с вдигната яка, с ръце в джобовете, незабележимо се усмихваше.
– ...
malkiatprintz (Филип Данчев)
malkiatprintz
Проза » Разкази
1.4K 10

Скрита страст

Павел седна на един камък край пътя и заби поглед в земята. Зарови с палеца на крака си в прахта. Очите му се движеха трескаво, но той не виждаше нищо, само мислите му бяха оплетени, като рибарска мрежа. Не можеше да ги подреди, не мислеше реално, колкото и да се стараеше да ги въведе в ред.
Беше вл ...
smile1 (Валка)
smile1
Проза » Разкази
1.1K

Ловен инцидент

Както повечето хора, така и Стамат Пеев мразеше да бъде унижаван, въпреки че до известна степен беше свикнал с издевателствата, което се дължеше най-вече на факта, че жена му имаше изключително лош характер.
Може би точно поради лошия характер на половинката си Стамат стана ловец. Ловът му даваше въ ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Разкази
968

Липсва хармонията

Липсва хармонията и разбирателството във вашите домове. Остана само агресията. А като допълнение и масовата психоза, която ви се предлага от медиите, радиото и телевизията. Дали вече можете да гледате един филм, в който да няма убийство, наркотици? Пълна порнография - разголени и разплути тела, разв ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза
999

Галад

„Живеем ний сред мрачен лес
с надежда една
да видим светлина.”
Свежият утрешен въздух пълнеше дробовете на горските обитатели. Земята беше
прошарена със светли петна от лъчите, пробили си път през едрите листа на дърветата. ...
EleazarC (Елиас Канети)
EleazarC
Проза » Разкази
1.4K

Моята първа любов

Беше един от най-невзрачните мъже, които съм виждала.
Когато татко беше още жив, често идваше вкъщи с него – винаги небрежен, разсеян, някак извън времето, говореше малко, но очите му казваха много. По-късно, когато чувах да говорят за „изразителни” очи, представях си неговите – загадъчни, с неопред ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.5K 10

Дневникът- След като Принцът си замина

Дневникът-
След като Принцът си замина
омъжих се за себе си
(стандартно- по любов)
блажено заживях ...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
линасветлана
Проза » Писма
1.7K 10

… Защото, ако те обича истински, няма да те кара да избираш

Да, вярно е, че приятелство между момче и момиче трудно може да съществува. Трудно, но не невъзможно! Такъв беше случаят с Рая и Стивън. Бяха най-добри приятели. Познаваха се от деца. Много пъти се караха, но мълчанието помежду им не траеше повече от няколко часа. Рая имаше връзка с Майкъл – момче, ...
candy_girl_13 (Мария Костадинова)
candy_girl_13
Проза » Разкази
1.4K

18+ Кикимора

Кикимора
Ден XIV
Йордан бягаше.
Малко неща имаха значение в този момент. Йордан бягаше из кишавите декемврийски улици. Залогът бе живота му. Видя я да тъче.
Из главата му се лутаха хиляди мисли. Надделя една. Дълбоките й зелени очи, които в момента пръскаха змийска отрова, а в началото му напомняха ...
azazel (Страхил Събев)
azazel
Проза » Разкази
1.5K

С мирис на сливов сладкиш

Когато дните текат прекалено бързо, не мислиш какво е минало, но спреш ли, те обхваща тъгата на миналото. Блуждаят спомени от хиляди игри, греещо слънце и много, много хубави хора. В спомените ми се появява старата ни вила, къщата на детството ми, където дядо и баба винаги ни посрещаха радостни. Има ...
toralica (Ралица Тодорова)
toralica
Проза
572

За любовта и още нещо

Любовта е прекрасно нещо, но за съжаление няма точно определение, недълготрайна е, кара те да правиш глупости, а накрая си задаваш въпроса имало ли е любов изобщо и дали неприятните моменти не са били повече от приятните. Но всеки път ни се иска отново да се впуснем в тази авантюра, нали?
iboyadjiev (Иван Бояджиев)
iboyadjiev
Проза » Други
798

Разковани дъски 20 и 21

Календарът на маите прилича повече на Коледна баница с късмети, отколкото на уред за предсказване на Апокалипсис. Мисля, че просто са изпаднали в ужас, защото им е свършила маята...
Вече не гледам на кафе. Не, че не мога, то просто свърши.
Ако Бог е на твоя страна, друга не Ти трябва.
Интересно, че ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.3K 10

Ягодовите сънища

Сънувам поле с диви ягоди. Понякога е гора, в която неусетно съм се загубил. Цялата е просечена, слънцето светлее в малките островчета, обрасли с папрат и къпинак. Прозрачни паяжини обгръщат ръцете и раменете ми. Подсвирквам си с уста, пълна с ягодов сок, който тече надолу по брадата ми. Стъпвам по ...
lubara (Любомир Николов)
lubara
Проза » Разкази
1.3K 4

Дони, всички те обичат!

Разказ на Оши и Пили
Здравейте отново, ние сме Оши и Пили.
Както със сигурно си спомняте, потресени от ненавременната смърт на незабравимия (и незапомнен от никого) Дони, ние решихме да ви разкажем всичките му приключения. Ще започнем с това, което най-силно вълнува младите души – първата и най-вели ...
The_Crimson_King (Михаил Костов)
The_Crimson_King
Проза » Литературни очерци
2.6K 5

Да победиш съдбата си

Ролан Грецки се провираше между хората в претъпканата изложбена зала и се чувстваше зле. Единственото, което искаше в този момент, беше да се скрие в някой ъгъл и да го оставят на мира. Струваше му се, че му обръщат повече внимание, отколкото на самия автор, който откриваше тази вечер изложбата си.
...
malkiatprintz (Филип Данчев)
malkiatprintz
Проза » Разкази
1.2K 6

Женска омраза

Звънецът дрънчеше настоятелно под акомпанимента на блъскащ по вратата юмрук. Алина се втурна надолу по стълбите да отвори. Малък бял пудел я следваше по петите, лаейки непрестанно.
Отвън стоеше непозната жена на около трийсет години. Някои ценители на женската красота биха казали, че лицето ù, което ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
1.3K 2

Пясъци

Истината е фарс, а фактите се поддават на оформяне и промяна чрез вложени в тях време и положен труд.
Боговете могат да са хора, а хората - богове. Какви са разликите тогава? Една от главните е несамодостатъчността, плахостта и вградените в човек нужди, предпоставящи контролируемостта му. Освен това ...
Liudmil (Людмил Стоянов)
Liudmil
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.4K

Премеждие в махалата

ПРЕМЕЖДИЕ В МАХАЛАТА
Бях попаднал в една безизходица и повиках вятъра да ме издуха от нея. Но и той беше пропаднал в едно дере, чул ме беше, ама нямаше как да излезе и да дойде, та да ми помогне. „Ех, – чувам го – да можеше да дойдеш, да ми подадеш една ръка, веднъж да изляза, в небесата щях да те о ...
purko59 (Ангел Веселинов)
purko59
Проза » Разкази
1.3K 12

Магията на нощта

Денят вървеше към своя край. Слънцето бавно се скриваше зад сградите, а уличните лампи светваха една след друга, сякаш нямаха търпение да приветстват вечерта. По тротоарите сновяха хора, проблясваха фарове, чуваха се клаксони -всички бързаха да се приберат след натоварения ден. В контраст със заобик ...
NightLady (Борислава Георгиева)
NightLady
Проза » Разкази
1K

Пазар за душата

Отидох на чуден пазар. Отдавна не бях ходил и списъкът с покупките ми беше доста дълъг. Всичко си беше както го помнех – прашните улици, забързаните хора, навалицата пред магазина за месо. Изведнъж погледът ми се спря на една малка сергия, едва намерила си място в цялата тази какафония. На нея пишеш ...
lubokrisi (Любослав Цветанов)
lubokrisi
Проза » Разкази
892