Мечтай
Мечтай, не спирай да мечтаеш!
Хубаво е да мечтаеш, да си пълен с мечти.
Мечтата ти дава цел в живота – не спирай да мечтаеш!
Бори се за мечтите си, реализирай ги, покажи на всички, че мечтите могат да се ...
Това е. За това ти говоря. Това е истината. Искам да кажа… Това е той. Той. Господ. Виждал съм го. Още от дете знам, че е наблизо. Точно тук, в къщата… В кухнята. В моята кухня.
Ето го. Ето как изглежда. Като този чернокож от плаката с реклама на поредната марка ориз. Това е лицето му. Виждаш ли кол ...
Запознаха се в интернет. Мъж и жена, различни по темперамент, възраст, вкусове, но се харесаха. Не в романтичния смисъл, а като сродни души, човек с който ти е приятно да помълчиш. Да не е нужно да казваш каквото и да е, другият вече те е разбрал. Той я водеше в дебрите на качествената музика, а как ...
Някои неща в живота правиш, защото се очакват от теб, други, защото искаш да впечатлиш някого или пък просто защото ти харесват. Ако питате Гришата, обаче, той ще ви каже, че правиш най-готините неща в живота си от скука. Поне той така правеше. Само на двадесет и една, живота му се струваше прекален ...
Според общоприетото мнение една жена мине ли трийсетте, шансовете да срещне подходящата половинка намаляват правопропорционално с всяка следваща година. Има логика в това, разбира се, защото с възрастта човек става все по-разсъдлив и по-трудно се решава на големи, съществени промени в живота си. Да ...
Един ден от живота на оптимиста
Часовникът звъни, но аз съм вече буден. Срещу мен е кошарата на дъщеричката ми. Как сладко спи, вдигнала две юмручета нагоре. Дъхът ù е лек и изобщо не се чува. В съня си е така красива... Прилича на принцеса. Но ще трябва да я събудя. Тая сутрин ще се оправям сам със ...
Заля ме една доста сладникава муза, както ще разберете от по-долу написаното...
Малката Сузи Джонсън беше отишла на гости на леля си Попи. Докато мама Джонсън и леля Попи пиеха кафе и бъбреха в кухнята, малкото момиченце излезе на двора. Леля Попи имаше голям двор, ограден с дървена кафява ограда. З ...
Христо се събуди. Болеше го. Вече няколко седмици, откакто му се обадиха. Толкова ли бяха наистина? Какво значение имаше... светът се завъртя наобратно, всичко се разруши.
Стана от леглото и бутна празна бутилка вино. Червено вино, евтино. Една истински студена сутрин го обгърна, вкопчи се за стъпал ...
Историята, която ще разкажа, се е случила преди доста години. Във време, когато човешката същност е била забравила какво е любовта. Обладан от мрачните помисли и жажда за материални извисения, хорският разум затворил тези така силни и приятни чувства дълбоко в душата.
Виждайки упадъка и деградацията ...
Целувки, по-изгарящи от огън, нежни като шоколад, целувки, без които те не можеха да живеят. Всеки път, щом устните му докоснеха нейните, тя потрепваше. Не се интересуваше от хорското мнение, от това, което хората говорят за него, той беше точно това, което тя искаше - страстта, тръпката, изгарящото ...
НАЙ-ВАЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ
Такъв сняг като тази зима помня само още като бях дете, а това не беше скоро. Много сняг, голям студ, пир за виелиците и караконджолите, рай за отчаянието и самотата. Имах чувството, че никога няма да свърши. Но природните закони се задвижиха, нощите започнаха неусетно да се см ...
Това, че не вярвам на политиците, не ме прави атеист.
Съвременна версия: Отваряйте си очите на 4х4!
България навлиза в лУдников период.
Когато нямам какво да правя, го правя с такова настървение...
СТРАХ: Не смее да припари до съвестта си... ...
Пътепис
...............................
Извървяла съм колкото-толкова път, за да стигна до твоите страници.
Проумяла съм, че е плосък и тъжен светът, окован в страх без граници.
Чувах как смело настройваш на утрото струните с още сънените си пръсти, ...
Пейдж Маск се събуди и тази сутрин, необезпокоявана от съвестта си. Стана от леглото, протегна се с прозявка и се загледа през прозореца на апартамента си. Гледката беше невероятна - с един-единствен облак на небето, тъмносив, чиято плътна маса образуваше нещо, което тя не можа да определи на нищо. ...
Павел се определяше като най-големия боклук на този свят. Натрапчивата миризма на прогнила храна, мухлясали парцали и разложена пластмаса се беше превърнала в негов дневен парфюм, а найлоновото облекло и гумените ръкавици, които носеше всеки ден, го караха да вярва, че хората отдавна са напуснали та ...
Звън на чаши. И всред него вървеше замислена тя. Натрапваше й се блясъка на златоткания гоблен със змееборчески мотиви, който някой от предишните Наместници бе заръчал да се изтъче навремето и сега сияеше на стената в огромната трапезария. В чашата й имаше вино. Тя не го бе опитвала и не сещаше нужд ...
Лятна импресия
На Кали
Топла лятна вечер беше изместила горeщия ден. Лунната пътека се хлъзгаше по тъмносините води на морето. Луната усмихната и весела, намигаше съзаклятнически от трона си. Ти лежеше гола на пясъка, а летният бриз галеше настръхналите зърна на гърдите ти. Прибоя надвесил се над те ...
БРАЗДАТА
Как да пиша, като не ми се пише тази вечер? А знам, че трябва. Както е с живота. Не му се живее на човек понякога, смъртта го притиска, души го отвсякъде, но душата се опъва и не ще да излезе от тялото. Мислите са отвъд, но тя не се откъсва, стои си оттук, инатѝ се и вика:
– Не! Аз не съм с ...
Усмивката :)
Усмивката е най-красивото, наивно-изразеното, благородното щастие.
- Усмихвай се, защото усмивката ти те прави по-красив,
по-отворен към света, по-горящ за живота.
Най-естественото нещо е на лицето ти да грее истинска усмивка, ...
Отражението ù. Много исках да го запечатам. Замислих се с какви настройки трябва да подходя. Лентовият ми апарат имаше своите особености (например неработещ светломер) и шансовете за добър образ бяха ниски.
... бавен затвор, да, определено по-бавен... но с това тракане и друсане на влака... да...
Ви ...
Здрачът нежно обвива нощта в прегръдките си. И пада мрак.
Загледай се в далечината, към необятността... Там горе, някъде високо. Виждаш ли ме? Изгрявам само за теб. Изпращам ти като подарък моята светлина. Чрез твоята нежност аз блестя. А ти ме гледаш. С копнеж. И протягаш ръка... Сякаш ме докосваш. ...
Когато научих, че е починал, бях шокиран. Мъж в разцвета на силите си, който не помня да е имал някакви здравословни проблеми, откакто го познавам. И най-вече - човек безкрайно влюбен в живота. Не познавах друг като него. А израснахме заедно. Често казано, той ми е по-близък от родния ми брат, с ког ...
********************************************************
Междувременно в хотела, пред който Мартин закара Деница, купонът течеше на шест. Повечето участници бяха като отвързани, тъй като много от тях нямаха навършено пълнолетие, бяха от различни краища на България и сега им беше паднало да се веселя ...
Беше рано сутринта.
Може би 6.
С ръце засенчи очите си, за да ги предпази от директната слънчева светлина. Състоянието беше все така тежко. Бореше се с болката като в някаква финална кървава битка.
Искаше му се да се отдаде и да потъне в бездната, забравяйки всичко, което му се е случило. Не желаеше ...
Лежеше там, на пищното ложе, една стара човешка фигура. Царят! Това беше истинският цар. Лежеше плътно завит и гледаше нагоре. Лицето му бързо изтиваше, устните му губеха цвета си. Черната дама бе надвиснала над него, приготвила косата си. Държеше в кокалестите си ръце един малък пясъчен часовник, к ...
Аз сама не знам какво точно стана, но се появих на дъното на тази дупка като новородено, излизащо от утробата на майка си. С тази разлика, че нито една сълза не погали лицето ми, нито един вик не се откъсна от гърдите ми. Сякаш вече цяла вечност съм била тук и нищо нямаше значение.
Голяма част от св ...
2
Всъщност, едва ли би го срещнала, но Съдбата е една невероятна „интригантка”, която си умира от удоволствие да се забавлява с хората. Лаптопът ù бе заразен с някакви вируси и не работеше. Занесе го на сервиз, но имаха мого работа и ù казаха, че ще бъде готов едва след два дена. Затова реши да отид ...
В едно далечно царство, в едно далечно господарство и в едно отдавна отминало време се появил пеещ камък. Парче гранит с овална форма, високо няколко човешки боя. Никой така и не разбрал появил ли се въпросният камък, или отдавна вече бил край пътя. Просто един слънчев ден десетгодишно момиченце спр ...
Силуетът, залепнал за светлите очертания на зеещата врата, бе склонил глава над рамо. Ако можеше да се надзърне отвъд играта на светлината, щеше да се види как по искрящочистотo лице се носят вълни на кротко блажение. Но Наместникът не можеше. Застанал гърбом към нечакания гост, той бе потънал в сер ...
Парите
Парите ни променят. Всеки метае да има повече,
да ги печели по по-лесен начин.
Всеки се стреми към тях и в този ритъм забравя за
любовта, приятелите, семейството и най-важното - за своя Бог. ...
Глава четиридесет и пета
Понякога юни е най-хубавият месец на парижкото лято. Така беше и тази година. Всичко беше обгърнато от светлина, цветове и аромати. Независимо от многобройните коли, задръстванията и изгорелите газове, въздухът във френската столица беше пролетен. Пролетно беше и настроениет ...
Посади дете дръвче. Поливаше го всеки ден. Песни пееше, редеше.
"Расти, дръвче, не спирай!"- викаше, но то не щеше. Не знаеше детето,
че време трябва. Мина ден, минаха два, детето бързо се отказа, не разбра.
Но чакай! История обикновена това не е, дръвчето със съзнание роди се и
покълна. Да, никой с ...
Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...
На К., с обич
Влюбих се в теб. Трябваше да ти кажа отдавна. Но не го направих. После се появи тя. И аз реших да те отстъпя. Плачех тайно, без сълзи, някъде дълбоко, дълбоко в себе си. За тайната ми знае само Огледалото.
В момента усещам как не мога повече да задържам думите в себе си. Как те напират ...
Толкова сме свикнали с тях, че вече изобщо не ги забелязваме, по-точно – фиксираме ги с крайчеца на окото като част от пейзажа – погледът ни равнодушно се плъзга по олющената фасада на сградата до Макдоналдс, по малката цигуларка на входа на метрото с вечно скъсан чорапогащник и очила с дебели стъкл ...
Простички мисли на един обикновен човек – 2 сборно
Истината се гради трудно, ние сме само чираци, които искат да научат магията на нейното сътворение. В това е смисълът на човешкия Живот - да бъдем добри ученици, за да станем добри строители. Зад очевидното винаги наднича невидимото, а то е неутрален наблюдател на всичко онова, сътворено, или пресъз ...