Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Най-хубавите неща в живота ми

Така наричам моментите, хората и вещите, които ме правят щастлива или ми носят онова хубаво чувство, че съм точно там, където е предназначено да бъда. На място и във време, където липсват злобата и нещастието и светът прелива от любов, спокойствие и хармония. Където е толкова тихо, че чуваш песента ...

Dealux

Проза

2012-08-29T13:15:25+03:00 1.1K 2

Кутийката на Беловласия

Лъвицата се отърка в ръката на Съдбата. Не за да я подкупи, отдаваше й чест. Само за миг си позволи да си почине, кратък момент абсолютен покой преди отново д а се втурне срещу вятъра.
А беше време когато всеки скланяше взор пред нея. Едновременно страховита и красива. Едновременно мразена и обожава ...

dimitrina-sabcheva

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-08-29T11:20:50+03:00 1.4K

Птици

ПТИЦИ
Някъде по света слънцето се бе запалило от внезапна любовна тръпка и с горещината си възпламени една горда река. Тя се пълнеше от многобройни потоци, които вливаха в нея животворите си води. Пълнеха я с любов и тя се чувстваше пълноводна и голяма. Тази река се разливаше нашироко и течеше тежко ...

irena-docheva

Проза » Разкази

2012-08-29T11:12:40+03:00 1.1K 2

Доган - глава тридесета - И отново в кръчмата

Леина яздеше много бързо, колкото е възможно да бяга един вълкодав. А нейният вълкодав не беше обикновен, беше млад и силен, точно като нея. Сега тя трябваше да стигне до селото. Трябваше да предупреди арендаторите.
След като изведоха Сюлейман ефенди, глъчката в кръчмата бе също толкова силна и непр ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-29T11:04:11+03:00 1.1K

Участникът с кръглата шапка

(епизод)
От другата страна има някой. Особено, когато има вятър, съвсем ясно чувам неговото настойчиво напомняне за нощ. Зная, че се крие от мен, но нямам представа какво иска и защо ми оставя послания във вид на предозирани сънища. Онази сова в комина също прелита край прозореца, но нямам спомен от ...

radi.

Проза » Разкази

2012-08-28T20:17:06+03:00 996 7

Писмо от пеперудения рай

Драги ми приятелю,
не знам дали знаеш, че съвсем не ме познаваш. И аз не познавам хората, макар че често мисля, че знам много за тях. И аз не познавам теб, познавам уханието ти, знам колко точици има в очите ти, знам колко секунди държиш цигарения дим в устата си, знам кога се усмихваш насила, знам ...

aika

Проза » Писма

2012-08-28T20:01:33+03:00 1.1K

Агония

Аааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!!! Боли!!! Едвам дишам!! Задушавам се!!! Умирам!!! Закашлям се от липсата на кислород и гърлото ми се дере няколко секунди... Вдишвам бързо и надълбоко, издишвам по същия начин. Лицето ми е мокро, солените сълзи вече започват да дразнят кожата ми. Погледът ми с ...

viki-dimitrova

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-08-28T19:57:34+03:00 1.3K 1 2

Все пак обичаш някого, нали?

Ти какъв си? - пита ме шофьорът и подкара колата.
- Продавам зеленчуци на пазара - казвам му аз.
Излъгах го, разбира се. Не сме толкова близки, че да му давам отчет.
- А тези книги какви са? - любопитства пак той?
- Мои са. Пиша книги - осведомявам го. ...

sav11

Проза » Разкази

2012-08-28T19:42:58+03:00 889 5

Дупка в пъзела

На всеки се случва. Предполагам. Идва понякога един такъв момент, в който ми се иска да подредя живота си. Да го събера. Като се огледам, виждам толкова много разпилени частици. Парчета живот. Разхвърляни в годините. Възможно ли е да бъдат степенувани, номерирани, картотекирани? Едва ли. Но понякога ...

Daytona

Проза » Разкази

2012-08-28T19:35:29+03:00 1.3K 4

Алени шепи

Олющените кюнци се бяха зачервили от горещината на подпалилите се въглища. Топлината прегръщаше нежно откритите детски рамене. Свареното кафе от леблебия се кипреше в малката порцеланова чашка пред дядо Юзеир с величествено покритие от пяна.
- Къймет, кафето ще изстине, ханъм! - рече дядото, поглежд ...

nigyar

Проза » Повести и романи

2012-08-28T10:48:04+03:00 2.3K 6

Доган - глава двадесет и девета - Пак в кръчмата

Кръчмата в Папаз дере събираше всякакви характери. На много хора обаче не им правеше впечатление кой влиза и излиза, при положение, че бяха потънали дълбоко в своя разговор или питие. Да не говорим за постоянните игри на белот и табла, които дори развличаха по-голямата част от посетителите. И така ц ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-28T10:13:34+03:00 1.2K

Разказите на различните №1

Поредицата "Разказите на различните" е вдъхновена от истински истории.
Марина,
26 години
Дали съм различна? Какво означава да си различен? Според мен са различни само видовете в природата. Например хората и кучетата си приличат по това, че и двете същества доказано изпитват чувства, но все пак са ра ...

Boyan

Проза » Разкази

2012-08-28T10:06:09+03:00 1.4K 6

Софийска сага 27

СОФИЙСКА САГА 27
Глава двадесет и четвърта
Джордж Блакбърн, известен мошеник от лондонските “хайлайфни” кръгове, даде 500 долара на шофьора на "Балкантурист", за да го закара до белградското летище, откъдето взе първия самолет за Женева. Още същия ден след обяд беше приет от директора на RBC в Лозан ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-08-28T09:58:43+03:00 990 4

Приказки без край

Мотах се един ден (в сряда май беше - за протокола) безцелно в интернет, когато ми хрумна да проверя едно нещо - наистина ли ние мъжете сме безочливи, невъзпитани и цинични същества, и имат ли основание повечето жени да ни мислят за такива?? Регистрирах един женски профил в известен сайт за запознан ...

morski

Проза

2012-08-27T11:02:40+03:00 2.1K 10

Коледата на Старото Слънце

- Чичо, нали ще дойдеш с нас на Коледния карнавал? – Зорà сияеше и не можеше да скрие радостта си от предстоящото заминаване. Сгъна трескаво карнавалния си костюм на жар-птица и го набута в жълтия куфар, претъпкан догоре с лъскави пандифлюшки и джунджурийки, с които смяташе да бъде неотразима, дръпн ...

valia1771

Проза » Разкази

2012-08-27T10:47:57+03:00 1.1K 24

Доган - глава двадесет и осма - Вторият сън на хаджията

Хаджи Исмаил стоеше седнал на болничното легло и гледаше през прозореца в клоните на жълтата череша. Фигурките, които узрелите късно плодове правеха на фона на обедното слънце, създаваха впечатление за унилост и на хаджията му се приспиваше. Още повече, че беше отново топло. Краят на юни водеше със ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-26T19:21:09+03:00 1.1K

Слънчевият полет

Мишел отвори очи и се усмихна. Беше толкова щастлива, че вижда слънцето - от седмици валеше. Ноември е дъждовен месец, който те кара да тъгуваш, а когато тъгата е хванала за ръка и лошата кашлица, се чувстваш доста неприятно.
Мишел е скулптор. Скулптурата е вид изящно изкуство, в което си изящно сам ...

Moncheva

Проза

2012-08-26T17:50:39+03:00 1.5K 5

Сама, сред другите сами...

Началото беше трудно! На стотици километри... Сам, сред други сами и непознати хора, чужда страна, друг живот. Чувстваш се сам сред толкова много хора. Постепенно се научаваш да живееш новия живот. Постоянно сравняваш двата такива. Живота тук и там. Предимства и недостатъци. Става ти тъжно, мъчно, с ...

z-marinova

Проза » Други

2012-08-26T17:36:20+03:00 1.6K 2

Базилиск

*1*
Той никога не сънуваше, а и да го беше правил понякога, не помнеше сънищата си. Нощите му бяха безпаметни, утрините – лишени от радост. Понякога късно нощем, преди да си легне, сядаше на стола, малък и дървен, и лишен от всякаква украса, и дълго слушаше стенанието на вятъра отвън през прозореца. ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-08-26T11:25:08+03:00 1.2K

Пазителят на нощта (част втора)

Пътуваха към Неапол, където се надяваха представителите на Доминиканския орден да им дадат достъп до записките на Тома.
Монасите се подчиняваха единствено на папата, но предвид изключителната ситуация, съдействието им беше почти сигурно.
Умереният ход на впряга създаваше относително спокойствие на п ...

satanas

Проза » Разкази

2012-08-26T11:22:20+03:00 696 2

Некрологът

Тя стоеше така вече няколко минути. Със снимката на мъжа си в ръка. Усмихваше се, без да го осъзнава, и изглеждаше като влюбено момиченце, а отдавна беше минала трийсетте.
Беше взела решението рано сутринта. Изведнъж и категорично. Познаваха се от деца, бяха заедно толкова години, че бяха станали ед ...

hristam

Проза » Разкази

2012-08-25T10:43:05+03:00 1.1K 4

Нещото на баира

ужаси
Вечерта преди странната поява бе просто една обикновена вечер: Още в осем, когато слънцето изчезна под хоризонта, село Милаево притихна и се сля с мълчанието на околната планинска одисея; Бай Зоран вече бе прибрал овцете и козите от следобедна паша и заедно с Тинка - жена му - гледаха телевизи ...

donkooooo

Проза » Разкази

2012-08-25T10:38:45+03:00 1.2K 11

Доган - глава двадесет и седма - Дом на оси

Бащиният дом е местенцето, в което всеки има място, независимо от неговото провинение. Той е последният пристан, в който тежко ранената душа може да си отдъхне, поне за малко преди поредния сблъсък със силите, които я тласкат с изпепеляващ натиск. Твърде високи са дуварите на истинския дом за тези с ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-25T10:22:49+03:00 1K

Софийска сага 26

Софийска сага 26
Глава двадесет и трета
Около строежа на Националния дворец на Културата кипеше от работници, озеленители, декоратори и известни художници, скулптори и други изявени деятели на културата. Бяха похарчени милиони левове и долари, и още много щяха да се похарчат до откриването на велики ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-08-25T10:09:36+03:00 987 2

Дървената фигура

Острието на длетото за кой ли път се впиваше в меката липова дървесина и отделяше частици от нея, които падаха на резбарската маса. Изпод загрубелите, но дълги пръсти на майстора с всяка изминала минута се очертаваше фина мрежа от преплетени листенца и клонки. Дървеното трупче разцъфваше за нов живо ...

странница

Проза » Разкази

2012-08-25T09:52:48+03:00 1.3K 21

Сантименталната хлебарка

Събужда ме полазване... Пфу, че гадост! И изведнъж чувам тихичко гласче!... Да, няма да повярвате, но хлебарката ми заговори с човешки глас:
- Бати Пенчеее, моля те, прегърни меее!... Моля теее!... Имам нужда да ме прегърне някооой!
- А! Какво правиш в леглото ми, гадино мръсна?! - изкрещявам ужасен ...

Sorbus

Проза

2012-08-25T09:47:06+03:00 1.7K 6

Не завиждам, но отговорите си намирам…

Какво ли не му се случва на човек, а и дали всичко при всеки е наред?
Няма смисъл да се питам за отговорите. Те са тук, наяве…
Герчо, започнал с търговската количка в ранните години, днес суперите си той строи.
Друга личност със софийски корен тук известна, от машиностроене не разбира, но ръководи б ...

PLASHKOFF

Проза » Други

2012-08-25T09:45:05+03:00 1.1K

Сусамово семе

Малкият прозорец, гледащ към двора на стария дом, бе широко отворен. Измачканото тюлено перде, поело праха от улицата и дима на цигарите, бе изгубило отдавна цвета си, но въпреки всичко танцуваше с полъха на вятъра.Тежките копринени дантели по краищата му докосваха върховете на клоните, извисили се ...

nigyar

Проза » Разкази

2012-08-25T09:39:11+03:00 1.9K 13

Къде си, Господи?

КЪДЕ СИ, ГОСПОДИ?
Хиляди отчаяни!
Хиляди стъписани!
Хиляди психически разстроени!
Едни бягат, други се молят! ...

IvanStefanov

Проза » Други

2012-08-25T09:30:56+03:00 905 1

Един разказ за един горещ ден

Вдишах. Задържах въздуха и шумно издишах. Погледнах вляво от мен. Белият ми самоед лежеше отпуснато там и дишаше тежко. Въздъхнах. Прокарах пръст по лъскавата корица на новата ми книга. Оставих я на тревата и се протегнах. Слънцето грееше, всичко се пукаше от жега, а аз стоях навън. Когато всички се ...

Nikkyz98

Проза » Разкази

2012-08-25T09:28:48+03:00 1.1K

Трепети

Те се срещаха отдавна. Винаги на едно и също място. Тихо, мълчаливо. Гледаха се дълго, замислено. Бяха толкова близо един до друг. Почти усещаха дъха си. Но никой не дръзваше да прекрачи границата на безмълвната омая. Странна, магнетична връзка. Необяснимо, неудържимо привличане. А той бе красавец - ...

Daytona

Проза » Разкази

2012-08-24T13:53:00+03:00 1.3K 4

Доган - глава двадесет и шеста - Да отвориш очи

Да гледаш и да можеш да видиш през очите на другите бе богатство, което малцина хора притежава в днешния свят. Но да можеш да видиш през собствените очи, по начин, по който в действителност се случват събитията бе дори по-голямо богатство. Защото да виждаш себе си означава, да си пораснал, да можеш ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-24T11:16:28+03:00 1K

Той и Тя

Нещата трябваше да се променят, Тя го знаеше, а Той смътно се досещаше. Краят наближаваше, набираше скорост и щеше да се изсипе върху главите им като лава. Затова Тя започна с опитите си да го предоврати. Изпращаше му мили съобщения, отделяше от времето си да измисля изненади и да им вдъхва живот. Т ...

irida

Проза » Разкази

2012-08-24T11:03:40+03:00 667

За последен път

За последен път
Ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Най-сетне бе с нея. Сам. За последен път. Имаше около пет минути на разположение, после никога повече нямаше да я види.
В моргата бе мъртвешки тихо, множеството климатици разнасяха ледено дихание в цялото мрачно помещение. На четири маси леж ...

donkooooo

Проза » Разкази

2012-08-24T10:45:39+03:00 1.3K 9

Клубът на Гъсоците

Чоки беше от Бургас. Висок, къдрав, с един готин перчем над челото. Перчемът вълнуваше по-напредналите в годините мацки, а на младоците им се струваше малко демоде. Така или иначе, си се ветрееше над гълъбовите му очи и често се сливаше с тях, защо и той беше гълъбов. Аргир Чомаков, това беше истинс ...

mamontovo-dyrvo

Проза » Разкази

2012-08-24T09:59:36+03:00 1.8K 2

Съди ме...

Съди ме...
Не...! Не ме съди за това което бях.
О не, не...!
Съди ме за онова което не бях.
Съди ме, че добра с хората аз бях. ...

1088

Проза

2012-08-24T09:51:29+03:00 1.2K 1 1

Приказка с индианеца от Перу

Приказка с индианеца от Перу:
Беше ранна утрин висооко в Андите, покрай брега на езерото Титикака. А там някъде, в ниското, се беше разположила с цялото си великолепие и чар величествената Амазонска низина... Тъкмо щях да продължа с разходката си, когато погледът ми попадна на интересна гледка... Не ...

lina-70

Проза » Приказки и произведения за деца

2012-08-23T10:05:49+03:00 1.9K

На прощаване...

НА ПРОЩАВАНЕ…
Вече не помня…
От кога не съм ходил…
От кога, само нощем, насън там се разхождам…
По улици дивни, с къщи алтъни… ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-08-23T09:52:53+03:00 1.5K 4

Кучето от Автогара Юг

Появи се от някъде, незнайно от къде и кафявите му кучешки очи веднага заговориха: "Искам да си хапна и аз от твоята баничка!... Моля тееее!... Много те моляааа!"
- Искаш, а?! - казвам на глас - Обаче да знаеш, че пари... Трябва да духаш!
Момичето от двойката, стояща наблизо се усмихва. Момчето също ...

Sorbus

Проза

2012-08-23T09:45:05+03:00 1.5K 6

Магистрала

145 км/ч
Във всеки един момент можеше да отбие колата по пътя и да каже на Стан да слезе и да си върви. Щеше да го зареже там, на магистралата, и да продължи напред. Щеше да се прибере у дома, да събере багажа си и да го напусне.
Но тя не го направи, защото знаеше, че ако спре, това ще е краят.
Поре ...

Becks

Проза » Разкази

2012-08-23T09:36:37+03:00 989 9