Проза и разкази от съвременни български писатели
Още нещо за глиганите
И един от тях толкова ми заприлича на прасе, че си помислих: този камък ако някой го види, ще си помисли, че е свиня.
А защо не очаквах, че мо ...
Обезумелите ангели и кафявите призраци - 3
-Ха, Кавал, здравей! – каза Брамбъзи.
По лицето на Кавал Тарамбуков преминаха сенки и светкавици, което говореше за душевно състояние, наподобяващо климатичен катаклизъм.
-Брамбъзък! Знам че си прост, но се чудя как все още не ти е изтекло и малкото мозък през носа от тази шарена тиква. Казал съм ...
Многоточия
Гладуваше Морфей. Омръзнало му бе със сънищата на бедняци да се храни.
Подхвърляха му по парченце спомен от живот край езерцето старци-врани.
Свидливо и с треперещи ръце се взираха в очите на следобедната дрямка,
прегърнали мощта на минали хвалби, подпирайки си мисълта с утеха-сламка. ...
Бабини вълнения
От гората излизане няма, приятелче
Изповед в лятна нощ (1 част)
Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да се случи само тогава, когато сме млади, любезни читателю. Небето беше така звездно, така светло, че погледнеш ли го, неволно трябваше да се запиташ: та нима могат да живеят под такова небе разни сърдити и капризни хора? Това също е млад ...
Приятели
Това е най-добрият чай, който изобщо може да се намери наоколо. - съобщи той на Данъчния с мазна, угодна усмивка. - Реколта още от преди новата ера.
Данъчният отпи и пр ...
Търсачът на истини
Люляче през януари
Една жена вървеше по заснежените улици. Разглеждаше витрините на магазините. Усмихваше се щастливо.
В съзнанието ù, напук на танцуващите снежинки и техния галантен кавалер, беше пролет.
Нежна, зелена, дъхва, цве ...
Когато ОБИЧАШ...
Лудост
Глиганът
В Добруджа ловните излети рядко продължаваха до след обяд – обикновено до обяд за всеки ловец имаше заек, или четири яребици, или фазан, и по обяд д ...
Пролетно утро
Направих си сутрешното кафе и макар че не о ...
Зеления топаз - 17
Мич стоеше на терасата и пиеше вечерното си питие. Бе закупил всичко необходимо за работата, която трябваше да свърши. Чудеше се откъде да започне! Трябваше да намери камъка първо, а след това и гробницата. Да, това бе правилният ход... но... нещо не му излизаше от ума и му пречеше да с ...
Ще ме обичаш много повече
Четвъртата лисица
Когато имахме нощни полети, на другия ден обикновено се отиваше на работа по-късно, около обяд.
И една сутрин след нощни полети аз пак, както обикновено, излязох да потичам из равнината. И чух и видях далече, от друг ...
Сънят на Уроборос
– Спят и сънуват – изсъска тихо тя. – Хората ни с ...
Зелена приказка
куклена пиеса в три действия
от Вероника МИТЕВА
Действащи лица:
Жабокът Мистър Грийн ...
****
че ти остави ме, все
едно ли ти е, че не
те обичам, безразлична
ли ти е любовта ми, ...
Баба Зима
баба Зима, тя е снежна балерина.
Бала, пухкава и нежна,
с много обич и надежда.
По пързалките децата, ...
Капка в океана (1)
Зеления топаз - 16
Утрото настъпи тихо. Слънчевите лъчи заиграха по лицето на Мич и той се събуди. До него тихо спеше Боби. Той се наведе и внимателно, без да я събужда я целуна. Стана, изми се и отиде да донесе нещо за закуска. Боби се събуди. Бе спала толкова добре... Чувстваше се защитена. Мич го нямаше ...
Понякога...
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи.
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка ...
Споделено щастие
- Радина! От толкова време не сме се виждали! Грам не си се променила! – срещу мен вървеше видимо усмихнат мъж на средна възраст с огромен букет яркожълти нарциси в ръка. Засмях се.
- Мисля, че ме бъркате с някого.
- Прилагаше ми този трик, когато бяхме ученици, помниш ли! Колко глу ...
Пьолцл
- Имахме няколко кофи с блажна боя в пристройката на къщата и аз вземах от нея в бурканче и тайно рисувах ...
Обезумелите ангели и кафявите призраци - 2
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Скръндзи Стотинков лежеше на пода в спалнята си, вперил блуждаещ поглед в тавана и бълнуваше.
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Две неща го бяха довели да сегашното му състояние. ...
* * *
в това писмо ще се опитам да опиша какво чувствам към теб. И да кажа колко много те обичам. И колко значиш ти за мен. И колко си ми ценен.
Ще започна с това, че искрено съжалявам за всичко! Искам да знаеш, че абсолютно никога не съм се подиграла с теб. Не съм те и лъгала. Освен един път - к ...
България накъсо - 2
Тази снимка има обидно за обикновения българин съдържание - на нея е изобразена храна...
Предизборна обява: „Български политик търси интересни хора за обслужване на неговите интереси".
Опитно съм установил, че човек живее по-дълго, ако има с какво.
Всяка седмица алкохолиците у ...
Натали
Лисиците
или да представи кожата, на която пробиваха ухото, за да личи, че вече някой се е отчел ...
Раздвояване
Ретро роман 5
Тътена на войната все още беше далеч от България, но с всеки изминат ден, тя се чувстваше в свежия въздух на Столицата. Вестници, списания и радио не преставаха да възвеличават силата на германското оръжие. Елитни части на Вермахта удряха крак по централните площади на някои европейски ст ...
Монолог за него
Репетиция за Хайд парк
На лов за яребици
Наредени в редица през 4-5 реда, ловците тръгвахме напред. А яребиците тичат напред по редовете, но когато ловците ги наближат, вдигат се във въздуха. И тог ...
Писмо до теб!
Добър вечер, Любов моя !
Добре дошла в дома ми да разпалиш утихналия огън в камината и да сгрееш отново Душата ми!
Поседни за малко, прегърни ме!
Погледни в очите ми с меката си топлина и се наслади на уюта, който ми създаваш с красотата и спокойствието си! ...
Зеления топаз -15
Мич почука тихо на врата в болничната стая. Часът бе вече почти девет.
- Да? - чу се от вътре. Той отвори и подаде глава.
- Може ли?
- Разбира се! - Боби бе толкова щастлива, че го вижда. Той влезе и внесе две големи бели чанти. ...