40 120 резултата
Дар от съдбата (И ако обич цял живот ти липсва...)
Не можеше да си обясни какво се случва. Можеше единствено да каже - жадуваше да седне пред компютъра си. Вече няколко пъти сутринта започваше да пише на един дъх, но още същата нощ заличаваше всичко. Историята се повтаряше отново и отново. Пред очит ...
Не можеше да си обясни какво се случва. Можеше единствено да каже - жадуваше да седне пред компютъра си. Вече няколко пъти сутринта започваше да пише на един дъх, но още същата нощ заличаваше всичко. Историята се повтаряше отново и отново. Пред очит ...
1010
Авторът винаги има право
(8)
Коледа
Мила Мария,
Това стихче за Коледа е писано през 2005 и е посветено на шофьора Християн от Хасковското село Б. Звучи тъжно, макар, че го написах навръх празника. ...
(8)
Коледа
Мила Мария,
Това стихче за Коледа е писано през 2005 и е посветено на шофьора Християн от Хасковското село Б. Звучи тъжно, макар, че го написах навръх празника. ...
1015
19
Възрастна жена, със сандвич в ръка,
тича след невръстния внук запъхтяна…
Внезапно преплете крака,
строполи се, без да помръдне!...
Спуснах се да помогна… ...
тича след невръстния внук запъхтяна…
Внезапно преплете крака,
строполи се, без да помръдне!...
Спуснах се да помогна… ...
959
3
Входната врата се тропна и Алекс подскочи като опарена. Това беше Виктория, която се провикна.
Входната врата се тропна и Алекс подскочи като опарена. Това беше Виктория, която се провикна.
- Любов моя, къде си???
Алекс скочи от леглото и слезе при приятелката си.
- Тук съм, мило! - каза момичето, к ...
Входната врата се тропна и Алекс подскочи като опарена. Това беше Виктория, която се провикна.
- Любов моя, къде си???
Алекс скочи от леглото и слезе при приятелката си.
- Тук съм, мило! - каза момичето, к ...
462
Аз не помня войната. Баща ми е бил на фронта през есента на 1944 г. По време на
Втората световна война, която е отечествена за СССР, са създадени прекрасни песни за нея, за трудностите на фронтовото ежедневие. И в България стават популярни много от тях. Майка ми ме е приспивала, пеейки ми една от тя ...
Втората световна война, която е отечествена за СССР, са създадени прекрасни песни за нея, за трудностите на фронтовото ежедневие. И в България стават популярни много от тях. Майка ми ме е приспивала, пеейки ми една от тя ...
506
АКО СЕ ВЪРНЕШ…
От години страдаше от множествена склероза. Вярно, че беше лечимо. Но в нейния случай поставиха диагнозата доста късно.
Още в началото, докато се луташе по болници, прегледи и изследвания, и докато още никой не беше наясно какво точно ù има, започна да посещава църква, търсейки изцеле ...
От години страдаше от множествена склероза. Вярно, че беше лечимо. Но в нейния случай поставиха диагнозата доста късно.
Още в началото, докато се луташе по болници, прегледи и изследвания, и докато още никой не беше наясно какво точно ù има, започна да посещава църква, търсейки изцеле ...
725
Чакай малко, аз съм любовницата ти, забрави ли?
Ние не си принадлежим, не сме се обричали на вярност и че ще бъдем заедно в добро и зло, докато смъртта ни раздели. Нямаме общо минало и спомени, нито хубави, нито лоши. Нямаме и бъдеще, затова не ми говори за утре. Утре за нас е само дума, изпълнена с ...
Ние не си принадлежим, не сме се обричали на вярност и че ще бъдем заедно в добро и зло, докато смъртта ни раздели. Нямаме общо минало и спомени, нито хубави, нито лоши. Нямаме и бъдеще, затова не ми говори за утре. Утре за нас е само дума, изпълнена с ...
919
1
Изкаляният военен джип спря пред входа на „Свирката”. Беше малко след шест часа вечерта и всички, които идваха редовно в кръчмата, вече бяха вътре.
Табладжиите извърнаха глави към прозореца. От четиримата с картите само Ванко тенекеджията прояви интерес, но той се интересуваше от всичко на колела. П ...
Табладжиите извърнаха глави към прозореца. От четиримата с картите само Ванко тенекеджията прояви интерес, но той се интересуваше от всичко на колела. П ...
579
1
Той беше от онези мъже, които като видиш, ти омекват коленете. С мекия си глас умееше да всее нужното уважение в околните. Очите му – мътни и тъжни, често бяха толкова прозрачно тъжни и толкова мрачно мътни, че всъщност никой не забелязваше огромната пропаст, която се беше отворила там, а за някои т ...
886
1
Мила бе като залепена за прозореца. Гледаше с упоение снега навън. Големият бял сняг, който валеше на парцали. Искаше да е навън, да си играе в снега. Да се въргаля и да се намокри, да се пързаля, да си направи снежен човек. Мама и тати не ú даваха да излиза. И така, Мила бе обречена да си стои цял ...
743
- Скапан свят... Да... Ще кажеш, че аз съм си го създал такъв, но не е така. Блъскам като идиот за жълти стотинки и изобщо не му се вижда краят. До болка ми е омръзнало всичко. Празници! Какво са това? Не ги виждам... Но виждам плачещите, че нямат, как се веселят. Защо изобщо съм тук?
- Искам да ти ...
- Искам да ти ...
1018
29
ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЛЕТИ
Ако взема крилата на зората
И се заселя в най-далечните
краища на морето,
Там ще ме води ръката Ти, ...
Ако взема крилата на зората
И се заселя в най-далечните
краища на морето,
Там ще ме води ръката Ти, ...
925
Две думи - чужди... Не изричани нивга с душа...
Огън и жупел бих изтърпял да мога
да кажа тез думи...
Застанал пред тях възмъжал.
И защо съм тъй грозно студен? ...
Огън и жупел бих изтърпял да мога
да кажа тез думи...
Застанал пред тях възмъжал.
И защо съм тъй грозно студен? ...
544
- Не го пипайте! Оставете го, автобусът го блъсна! – разплакана, Калина крещеше и не даваше на никой да пипне малката сива разбъркана топка пера.
Калина коленичи до малкото гълъбче, то изви шия нагоре, направи няколко крачки и спря. Главичката му потъна сред пречупени пера, стърчащи грозни нагоре. А ...
Калина коленичи до малкото гълъбче, то изви шия нагоре, направи няколко крачки и спря. Главичката му потъна сред пречупени пера, стърчащи грозни нагоре. А ...
565
1
Малчуганите бяха утъпкали тесни пътечки, които хаотично препускаха наляво и дясно, скриваха се зад побелелите ели, после ненадейно изскачаха и се втурваха към замръзналото езеро, в което самотно стърчеше обледена в синкаво върба. Слънцето заливаше с огън далечните върхове на запад, но този огън не т ...
848
3
Преди време някой до мен ми каза:
- Човек сам и за тоалетната не става.
Сега, прехвърляйки миговете, прекарани с него, си казвам, че е по-добре да прекарам живота си в тоалетната сама, отколкото някой да реве от нея с пълно гърло, че тоалетната хартия е свършила.
Той винаги се е дивил на решението м ...
- Човек сам и за тоалетната не става.
Сега, прехвърляйки миговете, прекарани с него, си казвам, че е по-добре да прекарам живота си в тоалетната сама, отколкото някой да реве от нея с пълно гърло, че тоалетната хартия е свършила.
Той винаги се е дивил на решението м ...
1134
1
7
Ирен беше на шестнадесет. Само на толкова и вече бременна. Без семейство, дом, роднини и приятели. Само една свястна учителка в целия приют за изоставени деца и сираци и много врагове. Врагове в лицето на деца, завинаги белязани от самотата и нямащи нищо общо със злощастния жребий, разиграл се в ден ...
784
1
5
Алекс пристигна в училище към 7:40, имаше още 5 минути, докато започне първият ù час. Беше петък и тя имаше 7 часа, което означаваше, че ще се прибере много късно. Тя влезе в класната стая, там все още нямаше никой от нейния клас. Тя си помисли на глас
- Ох, пак съм първа, карай!
След минута звънецъ ...
- Ох, пак съм първа, карай!
След минута звънецъ ...
634
2
Всяко зло - за добро! Поговорка, родена от житеския опит. И сигурно е така. Има и много примери. Но...
Една майка, един баща, една съпруга, една дъщеричка изпращат своя син, съпруг, баща... Изпращат го там, откъдето вече няма нови срещи. Скръб, тъга, ридание, отчаяние... Нелепостите на съдбата! Млад ...
Една майка, един баща, една съпруга, една дъщеричка изпращат своя син, съпруг, баща... Изпращат го там, откъдето вече няма нови срещи. Скръб, тъга, ридание, отчаяние... Нелепостите на съдбата! Млад ...
701
3
- Не виждам серийния номер.
- И маркировка няма. Сигурно е от експерименталните модели.
- Защо е още тук? Дежурният пак не си е свършил работата, все на нас чакат.
- Ще го повикам.
Бавно идвах в съзнание и думите едва достигаха до мен. Отворих очи и мъжът забеляза това. ...
- И маркировка няма. Сигурно е от експерименталните модели.
- Защо е още тук? Дежурният пак не си е свършил работата, все на нас чакат.
- Ще го повикам.
Бавно идвах в съзнание и думите едва достигаха до мен. Отворих очи и мъжът забеляза това. ...
631
1
466
Кирпичена къща - дигната на около метър от земята.
Кат - две стаи по петнайсет квадрата и още толкова сачак.
Кара таван - накован с тънки дървени летви, замазани с чоп.
Чопът е смес от слама и хума или накълцани кълчища и вар.
Под – пръстен, всеки месец за чистота баба го хлепеше с кал. ...
Кат - две стаи по петнайсет квадрата и още толкова сачак.
Кара таван - накован с тънки дървени летви, замазани с чоп.
Чопът е смес от слама и хума или накълцани кълчища и вар.
Под – пръстен, всеки месец за чистота баба го хлепеше с кал. ...
1353
2
Беше тиха декемврийска вечер, навън се сипеше ситен сняг и затрупваше заспалите улици на малкия град. В една от големите къщи светеше лампа и два силуета се отразяваха в сякаш огледалните стъкла на къщата. Двете сенки принадлежаха на две млади момичета. Едното беше с 2 години по-голямо от другото, н ...
602
Бяха изминали повече от десет години, откакто Катето и Мариян се запознаха. Всъщност, тогава официално си стиснаха ръцете, иначе си бяха хвърляли погледи много преди това. Той – хубав и снажен момък, ходеше да рита всеки следобед с дружинката си на стадиона. Тя беше събрала цялата нежност, красота и ...
1192
1
3
Ще ме търсиш и ще ме намериш
там, нейде под дъжда,
чакайки истинската среща с любовта.
Подгизнал, с наведена глава, дали ще те позная.
Ще държа в ръце обвито в мъка моето сърце, ...
там, нейде под дъжда,
чакайки истинската среща с любовта.
Подгизнал, с наведена глава, дали ще те позная.
Ще държа в ръце обвито в мъка моето сърце, ...
561
2
Гъсенице, утрото ли чакаш,
прохладата ли ранна
или сутрешния вик, дошъл
от устни неродени?
Гъсенице, в очакване ли страдаш ...
прохладата ли ранна
или сутрешния вик, дошъл
от устни неродени?
Гъсенице, в очакване ли страдаш ...
1477
1
Всяка прилика с действителни събития и лица е изключена.
Ако румънският вятър спре да носи зловония от блатата и Русенската зенитна батарея не улавя вече с радарите си облаците кръвожадни комари, атакуващи мирното ни население, това може да означава две неща. Или е гръмнал заводът за хлор в Гюргево ...
Ако румънският вятър спре да носи зловония от блатата и Русенската зенитна батарея не улавя вече с радарите си облаците кръвожадни комари, атакуващи мирното ни население, това може да означава две неща. Или е гръмнал заводът за хлор в Гюргево ...
1501
8
Ще падне. Алиса полетя към заешката дупка без предупреждение, само че очите му бяха кафяви, почти черни и приличаше едновременно на Джулиано Джема и Робърт Редфорд. Като стигна дъното, видя с крайчеца на окото си белия чаршаф, увит около слабините му, и пожела да не беше вземала този топъл душ, твър ...
1302
6
Де да можех със един замах
света около нас да променя,
за да виждам усмивка само на лицето ти
и как очите ти греят от щастие!
Как искам щастлив да бъдеш всеки миг, ...
света около нас да променя,
за да виждам усмивка само на лицето ти
и как очите ти греят от щастие!
Как искам щастлив да бъдеш всеки миг, ...
899
Сгушена на дивана пред камината, бях вперила поглед навън през прозореца и гледах как вятърът играе с последното останало листо на дървото пред входа.
Въздухът беше наситен с тишина и само от време на време пукането на дървата в камината я нарушаваше.
Мракът настъпваше бавно, влизаше в стаята и обсе ...
Въздухът беше наситен с тишина и само от време на време пукането на дървата в камината я нарушаваше.
Мракът настъпваше бавно, влизаше в стаята и обсе ...
1022
5
Царят на сезоните
Веднъж Царят на сезоните решил да организира празнична вечеря. Той бил много обичан от народа поради своята щедрост и доброта. Освен това украсявал земята със четири приказно-красиви сезона, които винаги служели за радост на хората. И така в този ден той си казал, че всеки, на чият ...
Веднъж Царят на сезоните решил да организира празнична вечеря. Той бил много обичан от народа поради своята щедрост и доброта. Освен това украсявал земята със четири приказно-красиви сезона, които винаги служели за радост на хората. И така в този ден той си казал, че всеки, на чият ...
2599
1
ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Онбрюк
Крофщайн Рудолф Стракър сияеше от радост. Чувстваше с тялото си идващия успех, близкото извисяване и достигане до най-висшите идеологии на живота. Крофщайн отлично съзнаваше кои познати можеха да го тласнат към висините и кои се опитват да го смъкнат ...
Онбрюк
Крофщайн Рудолф Стракър сияеше от радост. Чувстваше с тялото си идващия успех, близкото извисяване и достигане до най-висшите идеологии на живота. Крофщайн отлично съзнаваше кои познати можеха да го тласнат към висините и кои се опитват да го смъкнат ...
685
3
Разкъсвам мандаринена кора. Безброй благоуханни капчици изхвърчат, досега са били затворници. Ароматен фонтан от спомени. Присещам се несъзнателно за нас... преди. Бяхме лудо влюбени и обичахме да ядем по половин мандарина всеки, другата част винаги пазех за теб, а ти - за мен. (С)поделяхме си всичк ...
738
2
Спомням си мое стихотворение от детството
Бъдни вечер
Бъдни вечер, в одаята
покрай топлата камина
ще посрещнем ний зората, ...
Бъдни вечер
Бъдни вечер, в одаята
покрай топлата камина
ще посрещнем ний зората, ...
733
3
ПОДАРЪКЪТ
Превали и днешният декемврийски ден - топъл, слънчев, ветровит... Махна с ръце на здрачаване, плисна две-три шепи дъжд - колкото да намокри прашните окапали листа и да отпрати важния, дебел съседски котарак на сушина под балконите. Покривите блеснаха с позабравените си керемидени оттенъци ...
Превали и днешният декемврийски ден - топъл, слънчев, ветровит... Махна с ръце на здрачаване, плисна две-три шепи дъжд - колкото да намокри прашните окапали листа и да отпрати важния, дебел съседски котарак на сушина под балконите. Покривите блеснаха с позабравените си керемидени оттенъци ...
574
2
Детето
Коя е моята майка? Този въпрос съм си задавал през целия си живот. Дали онази жена, която, въпреки че наричах само по име, ме обграждаше с цялата си любов и внимание, грижеше се за мен дори когато нямаше време за себе си и създаваше спокойна обстановка във всеки момент от моя живот. Или друга ...
Коя е моята майка? Този въпрос съм си задавал през целия си живот. Дали онази жена, която, въпреки че наричах само по име, ме обграждаше с цялата си любов и внимание, грижеше се за мен дори когато нямаше време за себе си и създаваше спокойна обстановка във всеки момент от моя живот. Или друга ...
622
Ако имах девет сърца, щях да те обичам с всяко едно от тях. Щеше да си запълнил всичките им дупки, причинени от хората, в които се влюбваха в миналото. Щеше да си залепил всяко парченце, разпиляно от вятъра.
Ако имах девет сърца, бих ги посветила единствено на теб, защото ти знаеш как да ги обичаш. ...
Ако имах девет сърца, бих ги посветила единствено на теб, защото ти знаеш как да ги обичаш. ...
2206
Седях в дъжда на една пейка сам сама.
Ядосвах се и плачех за някои неща.
Мина един доста възрастен човек и ми се засмя.
Погледнах го презрително и поклатих отегчително глава.
На следващия ден бяха пак там, за същите неща. ...
Ядосвах се и плачех за някои неща.
Мина един доста възрастен човек и ми се засмя.
Погледнах го презрително и поклатих отегчително глава.
На следващия ден бяха пак там, за същите неща. ...
623
5
Третият окъ(с)нял разказ е на ред...
Надявам се да ви хареса, както и рисунката!
Б.
Вече откачих буксира. „Антонов” замина с ръмженето си в обратна посока, като не забрави да поздрави с традиционното за лек полет помахване.
Сега вече настъпва часът на най-красивата – Висока Тишина, нарушавана само о ...
Надявам се да ви хареса, както и рисунката!
Б.
Вече откачих буксира. „Антонов” замина с ръмженето си в обратна посока, като не забрави да поздрави с традиционното за лек полет помахване.
Сега вече настъпва часът на най-красивата – Висока Тишина, нарушавана само о ...
493
5
П О С Л Е Д Н О П О В И К В А Н Е
Информационните табла в салона на аерогарата постоянно сменяха надписите си - толкова много и различни, че в първия момент доста се затрудни, докато открие с късогледите си очи зад високо диоптърните очила данните за неговия полет.
Четеше внимателно, като че ли от т ...
Информационните табла в салона на аерогарата постоянно сменяха надписите си - толкова много и различни, че в първия момент доста се затрудни, докато открие с късогледите си очи зад високо диоптърните очила данните за неговия полет.
Четеше внимателно, като че ли от т ...
1120
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
