Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Убиец на улицата

- Мамо, Тате, не плачете, сълзите на кака и батко избършете. Знам, че сега съм болен и ми ги няма двата крака. Но хайде, моля ви се не плачете, днеска аз на шест ставам. Мамо, не бъди така унила, Тате, лоши мисли не трупай към онзи чичо на мотоциклета, който ме блъсна. Той не нарочно, просто свойте ...

P.Halliwell

Проза » Други

1.5K 1

Коледна приказка

Бъдни вечер. Това беше онази прекрасна и благословена нощ, когато в далечното и малко градче Витлеем някога се бе родил Младенецът Христос. Днес, 2000 години по-късно, същият трепет, който е горял тогава в сърцата на пастирите и мъдреците, поднесли Му първи своите дарове, отново беше завладял душите ...

viki1976

Проза » Приказки и произведения за деца

1.7K

...

Веднага след като приключи с последната контролна за месеца, тя се отправи към неговата класна стая. Не се бяха виждали отдавна. И двамата заети със своето обучение и планове за бъдещето.
Надяваше се да го изненада!
Чувстваше се толкова щастлива. Толкова... свободна. Готова да отдаде цялото си свобо ...

petq95

Проза

967

* * *

Колко трудно е да кажеш "Сбогом"...
Когато сърцето ти казва искам, но цялата ти душа крещи: "Той те нарани!"
Кого да пренебрегнеш - сърцето, което знае що е болка, или душата, неможеща да понесе повече удари?
Знай - ти си това, което иска душата, но и това, от което сърцето крещи: "Боли!"

lien

Проза

809

Угризения

Марина стоеше на средата на тротоара и стискаше няколко бели листа в ръката си. Хората минаваха покрай нея и някои от тях учудено се взираха в младата жена. Вятърът развяваше дългите ù коси, а очите ù бяха приковали напред във фигурата, която се отдалечаваше. Срещата ù тази вечер само беше усилила б ...

странница

Проза » Разкази

1.2K 8

Втори шанс (трета последна част)

Вечерта преди операцията Иво остана за първи път цяла нощ при нея. Целуваше разплаканото ú лице, прегръщаше любимата жена. Беше гневен на съдбата. Даваше мислени обети, молеше се. Знаеше, че трябва да е силен и заради нея. Започна да ú разказва какво ще правят заедно, когато оздравее, къде ще я заве ...

suleimo

Проза » Разкази

1K 6

Нещата се променят

Нещата се променят, винаги са се променяли и ще продължават да го правят, но това действие навяваше само лоши спомени, затова се опита да премине през тази врата с високо вдигната глава.
Но някак не се получи. Как не понасяше, когато нещата се променят, без да го уведомят. Представяше си как някой д ...

faith

Проза » Разкази

1.4K

Избор с едно значение

Искрите образуват огън,
от огъня се образува жар,
жарта е тази, която ни
дарява със страст,
а страстта ни образува пожар, ...

energi4nata

Проза » Писма

1.7K 1

Детелината, която намери своя късмет

Шареният град се намираше на 50 километра северно от Жабешката река. Всички хора, които живееха в него, бяха с обагрени тела по рождение. Дрехите им също бяха многоцветни. Колите им, къщите, улиците, парковете - и те. Така си живееха - шарено. Нямаше правила или условности, нямаше граници за това ка ...

MoonflowerTani

Проза » Разкази

1.5K 1

С разбито сърце

Изгубих много мечти,
изплаках много сълзи,
но колкото и да боли,
преследвам своите мечти.
Знам, че няма всичко да постигна, ...

samcho

Проза » Други

912 1

Софийска сага 44

Глава четиридесет и четвърта
Парижката опера е основана през 1669 година от Крал Людвик 14-ти. Дворецът Гарние, както е името на сградата, опира в дъното на Boulevard de l ‘Opera. Тази изключително красива и импозантна сграда носи името на своя създател, архитект Шарл Гарние, чийто проект спечелва п ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.3K 2

Приказката на дядо

- Дядо, разкажи ни приказка, моля те!
- Да, приказкааа! – казала Ани с огромен ентусиазъм.
Той не можеше да откаже на малките си, палави и сладки внуци, та напрегна мозъка си и започна дългата и поучителна приказка.
- И така, имало едно време един младеж, който бил много доверчив и добър. Той смятал ...

petq95

Проза » Разкази

1.7K 1

Tова е Kайлас

Това е Кайлас и животът, който съществува, благодарение на него. И ние, човешките същества, благодарение на великите посветени, които ни наблюдават чрез Огледалото на времето, вървим по пътя, който ни е определен и изпълняваме своята мисия да бъдем човеци и да живеем разумно. Дадено ни е желанието и ...

mari45

Проза » Повести и романи

1.4K 4

Знаеш ли

Когато дойдеш като неканен гост,
сърцето ми се свива, но не от мъка,
а от страст - от неописуемо желание да се слея с теб.
Докато преминаваш, аз те гледам,
но не с очи, а със душа. ...

nati129

Проза » Други

959

Студено

“Студено е. Толкова студено, че усещам как по тялото ми се промъкват невидими, подли кристалчета, тръгват от пръстите на краката и ръцете и вървят към сърцето, безмилостно вкочанявайки плътта ми отвътре. Толкова студено, сякаш пустиня от бяла самота е заляла цялото ми съзнание и с безстрастен, хладе ...

morigana

Проза » Разкази

1.5K 2

Приказно село

Винаги съм вярвал, че съществува магия на този свят. По-романтичните персони ще ви кажат, че тя съществува в малките неща – любовта, усмивките, прегръдките, изненадите, подаръците, спонтанните неща; нещата, които ни правят щастливи, а не плащаме и стотинка за тях... Да, така е, съгласен съм с това. ...

xpired

Проза » Хумористична

1.6K 1

Бира с вкус на водно конче

Твоето лятно име лежи под развълнуваните листа на ореха. Върху бирата ми каца водно конче. Искам да ти го покажа, а ти да му се възхитиш… Но с теб отдавна изгубихме способността си да говорим. Аз се научих да пиша, ти - да мълчиш. Стоиш на няколко маси разстояние от мен и ме гледаш: „Тя е онази, коя ...

MoonflowerTani

Проза » Разкази

1.2K 2

Целуни ме

- Целуни ме!
Мъжът се сепна и се огледа. Едва я видя в сянката на кестена. Самата тя беше като сянка - невзрачна, слаба, с разпиляна лавина от къдрици, които почти скриваха лицето ù.
Той бръкна в джоба си и ù подаде шепа монети.
- Не искам пари - леко отблъсна тя ръката му - Искам да ме целунеш!
"Не ...

hristam

Проза » Разкази

1.3K 6

Наивна, лоша и истинска

Връщайки се назад в миналото,
разбрах колко съм грешала.
Ти не ме обичаше,
на теб просто ти харесваше вниманието ми.
Ти отхвърляше прегръдките ми, ...

roxitu

Проза » Писма

1.5K

Любов невъзможна

От огледалото я гледаха две красиви, тъмнозелени очи, пропити с тъга. В тези очи тъгата винаги, дори и в най-веселите моменти, успяваше някак си да пропълзи и да заеме подобаващото ù се място. А настоящият момент съвсем не беше от най-веселите – тя беше осъзнала, че е влюбена до уши.
Да, за Биляна в ...

Ambrouse

Проза » Разкази

1.5K 3

Втори шанс (втора част)

Елена беше красавицата на випуска. Умна и амбициозна. Тя му беше първата. Като всяка ученическа любов, остави само романтичен спомен, чист като сълза на влюбена жена. Раздели ги казармата, университетът, интересни хора. Загубиха си дирите. Иво беше чул, че се е омъжила, там, в големия град.
Сега сто ...

suleimo

Проза » Разкази

1K

За елхата

С убийство на елхи натрупа пари.
..............................................................
Хиляди елхи продаде и корем накладе.
............................................................
Парите от тринадесетата заплата ...

bojenski

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 5

Кога?

Здравейте.
Днес се събудих с надеждата да намеря сама за себе си един отговор. Отговор, който търся доста отдавна. Отговор, който все не успявам да намеря. Може би и затова реших да публикувам този текст тук, за да чуя и Вашето мнение. А ето и с какво си блъскам главата във времето, преди да се унес ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 1

Усещане за...(4) четвърта част

Усещане за... (4) четвърта част
Когато видя за първи път Джована, бе привлечен от заразителния ù смях.
Той отекваше ясен, напомнящ тих, пролетен шепот на току-що раззеленили се листа.
Обърна се и я видя - лицето ù сияеше, няколко черни кичури коса немирно се полюшваха от небрежния океански бриз, очи ...

LEOMAX

Проза » Разкази

1.2K

21.12. 3012г. след Маите

Участвах в конкурс за сценарий на видеоклип „Мтел и безкрайността” и получих награда за най-добра комедия.
3012 година.
Сем. Петрови са на своята междугалактическа совалка и са готови за полет.
- Къде ще почиваме тази година?
- Миналата бяхме на Марс, хайде да идем на друга планета. ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2K 6

Джаспър, Алабама: търси се помощ

Джаспър, Алабама: търси се помощ
Ако случайно се озовеш в окръг Уолкър, северозападна Алабама, то непременно трябва да посетиш Джаспър, население около 14 000 души. От Бирмингам[1] хвани извънградско шосе 78 (вече е магистрален път 22) и си там за по-малко от час, точно 41 мили. Защо ли?
Слушай сега ...

azazel

Проза » Разкази

1.4K 3

В пламъците на страстта

Тя стоеше на прозореца, облечена в очакване и нетърпение. Минаваше дванадесет след полунощ и улиците навън бяха почти пусти. Само някои таксита и закъснели развеселени хора минаваха епизодично и се смееха и закачаха. А вечерта бе толкова топла и приятна. Лекият морски бриз нежно милваше косите ù, но ...

sav11

Проза » Разкази

987 1

Закъсняла равносметка

Лъчо рееше празния си поглед през прозореца на автобуса, който всяка вечер го отвеждаше у дома. У дома?! Кой дом? Оня, който беше приютил толкова надежди за пълноценен и щастлив живот, а сега тънеше в глухо мълчание, като грохнал старец, завинаги забравен от роднини и познати. От Бога. Кротко притих ...

pepsi1975

Проза » Разкази

1.6K 5

Втори шанс (първа част)

Всички сме чували израза "Когато една врата се затвори, друга се отваря."
За нашия герой Ивайло тази врата направо го цапардоса в лицето. Той беше на 42 години. Живееше в малък град. Беше романтичен, поет, меломан, душата на компанията. Женен за Надя, красавица, на която индианското ú име бе "вечно ...

suleimo

Проза » Разкази

1.1K 1

Искам

Искам да помълчим... на фона на сивия мрак! Облаците са се слели един в друг и са готови да покажат яростта си. Капки дъжд започват бавно да се изсипват на земята. Земята под нас се мокри, а ние мълчаливо следим капките. Една се търкулва на челото ти... наблюдавам я с интерес! Как бавно слиза надолу ...

Darkness23

Проза » Разкази

1.2K

Никога преди

Много мислих, но пак не знам откъде да започна моята история.
Едно обаче знам със сигурност - имам нужда да я споделя. Не мога да задържа това в себе си, пък и събитията така или иначе следват своя ход. Аз само ги проследявам.
На трийсет и пет съм. Възраст, на която в едно нормално развито общество ...

hristam

Проза » Разкази

1.2K 6

Безпонятно

„Приятелство” е емоция, прекалено бедна на думи дори...
„Любов” най-често носи повече тъга, отколкото любов и е също така бедно (а и относително) понятие...
Това е нещо много по-различно. Нещо, което никога не съм си и мечтала да открия. Нещо, което повечето средностатистически души на тоя проклет о ...

kammysue

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

866 1

Марина и паяците

Марина и паяците
Но аз ще те сепна с целувка искряща от хлад
и тя като паяче нежно по голия врат
ще хукне веднага...
Артюр Рембо * ...

Раш

Проза » Разкази

1.4K 2

Усещане за... (4) - трета част

Усещане за... (4) - трета част
Попиваше жадно влажния, есенен въздух, засъхналите вече листа нежно шумоляха под равномерните му стъпки, студените лъчи на слънцето премрежваха погледа му, който бавно обгръщаше жалките останки от отминалото вече лято...
„Трябва да го преодолея!“ - опита се да се окура ...

LEOMAX

Проза » Разкази

1.3K

Софийска сага 43

Глава четиридесет и трета
От три дни непрекъснато валеше. Улиците на Гватемала сити бяха заприличали на венециански канали. Редките автомобили пореха дъждовните води като амфибии. Хората почти не излизаха от домовете си. Само редки смелчаги се придвижваха със стари, често пъти продънени лодки.
В бъл ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.8K 2

Писмо до танцуващата жига

Драга ми приятелко Нати,
Това беше една толкова абсурдна и виртуална история, че вероятно ще се смееш от сърце и ще ми кажеш: "Ама как можа!" Ами на! Можах! Попаднах в клопката на собствените си желания!
Ти знаеш, мила ми приятелко, че първоначално най-чистосърдечно исках да влизам в онзи сайт, без ...

670301

Проза » Разкази

985

Софийска сага 42

Софийска сага
Глава четиридесет и втора
Мария роди сина си след 26 часа родилни мъки. Лекарите предлагаха оперативна намеса, но упоритата сръбкиня категорично отказа. Искаше да го роди без намеса и в края на краищата успя. Лекарите бяха впечатлени от силата и упоритостта ù. Някои се възхищаваха, дру ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.2K 1

Кайлас - градът на светлината

Започвам да публикувам една книга, която не знам как ще се възприеме от читателите. Но животът е такъв.
Кайлас. Красив и недосегаем за човешкото око. Тук великите посветени са изградили великолепни монументи. Огромен град сияе със своята светлина дълбоко в глабините му. Малко са земните обитатели, к ...

mari45

Проза » Повести и романи

1.7K 7

Заварчикът от Ямбол и неговата жажда

Чичо Милчо е от онези ямболски заварчици, които ще ви свършат работа за нула време и после ще ви вземат малко пари. Той е точно от онези ямболски заварчици, които ще запоят и тъща ви за вратата на мазето, ако трябва, само и само да получат едно шише ракия. А с едно шише ракия- кеф си е да живееш. Те ...

MoonflowerTani

Проза » Разкази

1.7K 2

Продай една крава и ще те издадат

Поръчвам си ром с прясно мляко и лед и сядам да се правя на интересна. Хората пият, говорят, смеят се, а аз се оглеждам да ги открадна- нали ще пиша пак за блога си. Абе и от тук ще си вдигна гълъбите след малко, но нека поставя началото. Този път ще пиша за Николинка от „Люлин”. Запознах се с нея с ...

MoonflowerTani

Проза » Разкази

1.3K 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Убиец на улицата

Коледна приказка

...

* * *

Угризения

Втори шанс (трета последна част)

Нещата се променят

Избор с едно значение

Детелината, която намери своя късмет

С разбито сърце

Софийска сага 44

Приказката на дядо

Tова е Kайлас

Знаеш ли

Студено

Приказно село

Бира с вкус на водно конче

Целуни ме

Наивна, лоша и истинска

Любов невъзможна

Втори шанс (втора част)

За елхата

Кога?

Усещане за...(4) четвърта част

21.12. 3012г. след Маите

Джаспър, Алабама: търси се помощ

В пламъците на страстта

Закъсняла равносметка

Втори шанс (първа част)

Искам

Никога преди

Безпонятно

Марина и паяците

Усещане за... (4) - трета част

Софийска сага 43

Писмо до танцуващата жига

Софийска сага 42

Кайлас - градът на светлината

Заварчикът от Ямбол и неговата жажда

Продай една крава и ще те издадат

Опашка