39 933 резултата
Египет 870-та година преди Христа
Бе третият час от деня. Меките и топли лъчи на Ра[1] се спускаха от небето и галеха нежно полираните червени каменни стени на величествения храм. Бе издигнат още в древни времена в чест на богинята Баст[2] - закрилник на бившата египетската столица Бубастис[3]. Леки ...
Бе третият час от деня. Меките и топли лъчи на Ра[1] се спускаха от небето и галеха нежно полираните червени каменни стени на величествения храм. Бе издигнат още в древни времена в чест на богинята Баст[2] - закрилник на бившата египетската столица Бубастис[3]. Леки ...
650
2
Вървях по пътя към болницата, с голяма тежест в сърцето си. Бях достатъчно голяма, за да приема факта, че ще остана сам-самичка. Но може ли човек да приеме загубата за нещо естествено? Особено когато става въпрос за единствения близък, който му е останал в живота. Преди пет години загубих баща си в ...
936
12
ужаси, да не се чете от лица под 18 години!
V
.........
В студената сутрин на десети март, малко преди оранжевите слънчеви лъчи на слънцето да се покажат на хоризонта, аз се добрах до село Салаш! Бяла слана бе покрила първите зачатъци на зелена трева, а слаб леден вятър идваше откъм слога, образуван ...
V
.........
В студената сутрин на десети март, малко преди оранжевите слънчеви лъчи на слънцето да се покажат на хоризонта, аз се добрах до село Салаш! Бяла слана бе покрила първите зачатъци на зелена трева, а слаб леден вятър идваше откъм слога, образуван ...
825
2
5
Спиридон имаше уговорено интервю за работа като барман. Пристигна пред въпросното кафе секунди преди часа на срещата. Държеше в дясната си ръка листче с името на заведението. Погледна нагоре и видя, че е на правилното място, след което нервно прегъна хартийката и я прибра обратно в джоба на панталон ...
896
2
Времето просто преминаваше пред очите ù. Носеше се бавно, като студения полъх на този ден. Докосваше се до кожата ù. Прокарваше си път през тъмните ù коси, сякаш да ù припомни, че не е сама.
Но тя се бе изгубила. Не помнеше пътя, по който да се върне. Не успяваше да надмогне себе си! И златистият хо ...
Но тя се бе изгубила. Не помнеше пътя, по който да се върне. Не успяваше да надмогне себе си! И златистият хо ...
667
3
„НЛО над японската АЕЦ Фукушима! Не едно, а цяла флотилия. В интернет пространството набира популярност клип, на който може да се види точно това, предаде КРОСС.
Видеото е заснето на 26 март, по времето когато ядрената криза в японската централа вече е тема номер едно в световните медии.
На кадрите ...
Видеото е заснето на 26 март, по времето когато ядрената криза в японската централа вече е тема номер едно в световните медии.
На кадрите ...
1301
17
„Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен”
лозунг в обществена баня от 1969 г.
Дремя некачествено пред градската баничарница. Мъгливо и влажно е. До мен са още трима мои събратя, естествено - от моя пол. И тримата са с отхапани уши, по-точно е да се каже с белязани уши, защото всеки, минал през общи ...
лозунг в обществена баня от 1969 г.
Дремя некачествено пред градската баничарница. Мъгливо и влажно е. До мен са още трима мои събратя, естествено - от моя пол. И тримата са с отхапани уши, по-точно е да се каже с белязани уши, защото всеки, минал през общи ...
795
2
Подводен туризъм
„Какво ще кажеш, като се пенсионираме да купим един микроостров в този регион? От тези дето са само една скала от няколко десетки квадратни метра. Все някак ще успеем да си построим едно прилично бунгало и щом ни стегне шапката, хайде на острова.”
„Отлична идея. И без това, от шесте ...
„Какво ще кажеш, като се пенсионираме да купим един микроостров в този регион? От тези дето са само една скала от няколко десетки квадратни метра. Все някак ще успеем да си построим едно прилично бунгало и щом ни стегне шапката, хайде на острова.”
„Отлична идея. И без това, от шесте ...
1387
ЛЕКА НОЩ, ЕЛИЗАБЕТ
Чувстваш ли, улиците заспиват. Мракът гъделичка извратеното си усещане за светлина с няколко улични лампи. Само миг след това клаксонът на наежено такси нарязва тишината. Това е, градът забрави смелото си обещание към деня. Луната изведе стадото си и нахално позира в локвата до св ...
Чувстваш ли, улиците заспиват. Мракът гъделичка извратеното си усещане за светлина с няколко улични лампи. Само миг след това клаксонът на наежено такси нарязва тишината. Това е, градът забрави смелото си обещание към деня. Луната изведе стадото си и нахално позира в локвата до св ...
644
3
ЖИВЕЯ ПОД ДЪГАТА
Под свода на небесната дъга живея. От нея вземам цветовете за картините си и за думите в речта си. Душата ми е пъстра пеперуда в широката градина на небето. В цветята цвят – това ми е мечтата, която искам с теб да споделя. Живея под дъгата в облачния град. Живея в облаци, които ти и ...
Под свода на небесната дъга живея. От нея вземам цветовете за картините си и за думите в речта си. Душата ми е пъстра пеперуда в широката градина на небето. В цветята цвят – това ми е мечтата, която искам с теб да споделя. Живея под дъгата в облачния град. Живея в облаци, които ти и ...
730
Вятърът беше непостоянен - ту задвижваше гневно белите снежинки, ту ги оставяше безчувствено да падат по калните улици, да умират...
НЯКОЛКО ДНИ ПО-РАНО
- Нямам търпение да я боядиса! Тази кола вече е заприличала на кочина, ръждата е избила отново... Намерил съм един много добър майстор и се надявам ...
НЯКОЛКО ДНИ ПО-РАНО
- Нямам търпение да я боядиса! Тази кола вече е заприличала на кочина, ръждата е избила отново... Намерил съм един много добър майстор и се надявам ...
743
3
01.04.2009
Вече два месеца съм без работа. Като си помисля, не е много. Защото тридесет години съм имал. Без да броя двете в казармата, най-свидните ми. Лошото е, че не мога нищо да правя. Не мога да бъда инженер, отдавна беше. След демокрацията станах търговец, иначе щях да умра от глад. Така се сл ...
Вече два месеца съм без работа. Като си помисля, не е много. Защото тридесет години съм имал. Без да броя двете в казармата, най-свидните ми. Лошото е, че не мога нищо да правя. Не мога да бъда инженер, отдавна беше. След демокрацията станах търговец, иначе щях да умра от глад. Така се сл ...
975
18
От грешната страна сме, мила. От грешната страна. Не е правилно така. Поне другите така казват. Ама защо ние не го смятаме за грешно? Защо не съжаляваме? А дали трябва да спрем?Мислиш ли? Не знам. Красиво е. Ама и много грозно. Странно, но не е ли това и самият живот? А това, дето ние го правим... Н ...
707
Едно писмо...
(писмо без получател)
Едно ново писмо отново ще бъде изпратено, но без получател и без адрес.
Къде бих могла да го пратя, след като адресът вече е нечий друг?
Писмо за Любовта, която изчезна, толкова неочаквано със светкавична бързина. ...
(писмо без получател)
Едно ново писмо отново ще бъде изпратено, но без получател и без адрес.
Къде бих могла да го пратя, след като адресът вече е нечий друг?
Писмо за Любовта, която изчезна, толкова неочаквано със светкавична бързина. ...
1257
4
Още като погледна през прозореца, разбра, че в съседната къща става нещо. Не се виждаше никой, но си личеше, че вече е обитавана. От известно време къщата беше празна. Предишните собственици се изнесоха преди месец и заминаха да живеят другаде. Изглежда са я продали на някого. Рени се замисли, кои л ...
930
4
Онзи ден майка ми се върна от работа с шепа кокичета в ръката. Първите предвестници на пролетта. Създателите на нов живот. Пораждат в сърцата на хората такива красиви и неосквернени чувства… А ароматът им ги пренася в мечтан свят, където царува мирът и любовта.
Вечерта, когато майка ми влезе, носейк ...
Вечерта, когато майка ми влезе, носейк ...
956
2
"Не ме търси повече...
Просто... спри. Заради мен."
Едва ли има някой, за когото съм писала толкова много. И толкова искрено.
Колко реда изписах за теб? Десетки? Стотици? Повече?
Стигнаха ли? Не. Имам още какво да кажа. Толкова си непредвидим, че първо ме оставяш без думи. А после, когато си тръгнеш ...
Просто... спри. Заради мен."
Едва ли има някой, за когото съм писала толкова много. И толкова искрено.
Колко реда изписах за теб? Десетки? Стотици? Повече?
Стигнаха ли? Не. Имам още какво да кажа. Толкова си непредвидим, че първо ме оставяш без думи. А после, когато си тръгнеш ...
1545
2
Двамата доброволци от отряда за подпомагане на изоставените стари хора навлязоха в обезлюденото селце на връх баира. Посрещнаха ги две зелени човечета. Изглеждаха досущ като хора, бяха облечени в човешки дрехи (по-скоро дрипи), само дето бяха малко зеленички. За изненада на доброволците, заговориха ...
574
1
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
IV
.........
Всички бяхме взели по едно шишенце светена вода, която Калчо бе приготвил специално за случая. Всички бяхме снабдени с по един кръст, както и с по няколко скилидки чесън. Трима носеха пушки, а аз си бях взел клещи и остър нож, коит ...
IV
.........
Всички бяхме взели по едно шишенце светена вода, която Калчо бе приготвил специално за случая. Всички бяхме снабдени с по един кръст, както и с по няколко скилидки чесън. Трима носеха пушки, а аз си бях взел клещи и остър нож, коит ...
790
2
П А Р Т Н Ь О Р И – друг миг от пролетта
Първо повярвай в партньора си,
а не, че смъртта е неизбежна.
В известно кабаре в Бейрут влязоха двама млади мъже с атлетическо телосложение. Единият – Доминик (така пишеше в паспорта му), беше висок, с черна коса и тъмнокафяви, почти черни очи. Другият - по п ...
Първо повярвай в партньора си,
а не, че смъртта е неизбежна.
В известно кабаре в Бейрут влязоха двама млади мъже с атлетическо телосложение. Единият – Доминик (така пишеше в паспорта му), беше висок, с черна коса и тъмнокафяви, почти черни очи. Другият - по п ...
1438
Едва ли смехът запълва празнината в душата ми, едва ли ще усетя смеха сега, едва ли ще се усмихна скоро, едва ли...
Някога, когато бях малка, исках да порасна, да си имам гадже, но първо се случваше да харесам някого, после хлътвах сериозно, след това си разменяхме мили думи като "обичам те, мило, л ...
Някога, когато бях малка, исках да порасна, да си имам гадже, но първо се случваше да харесам някого, после хлътвах сериозно, след това си разменяхме мили думи като "обичам те, мило, л ...
619
2
Ти! Ти ли си тази, която наричат истинска, погубваща и вечна?
Ти ли със студените си устни ме целуна?
Ти ли вля в сърцето ми отрова?
Ти ли беше тази, която ми донесе Него? Дали не е Съдбата...
Ти ли си, Любов? Или си лъжовна. Изменница на всичко свято. ...
Ти ли със студените си устни ме целуна?
Ти ли вля в сърцето ми отрова?
Ти ли беше тази, която ми донесе Него? Дали не е Съдбата...
Ти ли си, Любов? Или си лъжовна. Изменница на всичко свято. ...
740
3
1971 година след Христа
Снегът се сипеше тихо на едри парцали. Мокрите снежинки се трупаха упорито, превръщайки парка на малката християнска клиника в приказен пейзаж от коледна картичка. Клоните на дърветата се огъваха под тежестта на преспите. Така в бялата безпределност човек трудно можеше да си ...
Снегът се сипеше тихо на едри парцали. Мокрите снежинки се трупаха упорито, превръщайки парка на малката християнска клиника в приказен пейзаж от коледна картичка. Клоните на дърветата се огъваха под тежестта на преспите. Така в бялата безпределност човек трудно можеше да си ...
646
1
Този път, когато маските паднат, няма да е за да създадем нови, по-здрави и непроницаеми. Този път, когато отново сме оголили душите си, ще е за да ги запознаем, поне един истинен път. Този път, когато сме само ние и никой друг, ние ще се подкрепим, нови лъжи ще изградим. Този път, когато свалим мас ...
791
1
Пътищата разделят се на кръстопът, а не зная коя посока аз да избера...
Отляво красота небесна - зелени поляни с красиви цветчета, усмихнати лица, без вражда в тях, ангели пеят чудни песни, а славеят приглася ги с чудния си мелодичен глас, дърветата галят нежно твоето лице с клоните свои, а вятърът ...
Отляво красота небесна - зелени поляни с красиви цветчета, усмихнати лица, без вражда в тях, ангели пеят чудни песни, а славеят приглася ги с чудния си мелодичен глас, дърветата галят нежно твоето лице с клоните свои, а вятърът ...
625
Стоеше и се чудеше какво прави на този прием. Не ù беше мястото тук. Беше пълно с богати и известни личности. Та нали точно затова Франк я изпрати тук. Трябваше да си избере някой богаташ, да му завърти главата, да го заведе в стаята си, където да го прелъсти и после с Франк да го изнудват. И преди ...
664
2
- За пръв път чуках циганка едва на 30. Стана ето така:
- От няколко месеца, след като излязох от затвора, работех като статист в киното. "WOW SHOOT BROS" беше космополитна филмова компания, управлявана от шайка холивудски евреи, които плащаха на такива като мен по цели 25 лева на ден, но не и храна ...
- От няколко месеца, след като излязох от затвора, работех като статист в киното. "WOW SHOOT BROS" беше космополитна филмова компания, управлявана от шайка холивудски евреи, които плащаха на такива като мен по цели 25 лева на ден, но не и храна ...
3611
4
Беше там пред мен, втренчените ти шоколадови очи сякаш минаваха пред мен. Колкото и да се взирах в тези очи, не успявах да разбера дали потъвах в тяхната топлина или виждах пламъците в моите като отражение върху късчета лед. Протегнах ръката си, а кожата ù изглеждаше толкова грапава, така бледа. Так ...
559
2
Живял един човек на име Иван и имал една прекрасна овощна градина. В нея отглеждал десетки овошки, но най-много обичал едно ябълково дърво. Друго като него нямало в селото. Всички в село чакали есенно време, за да вкусят от чудните ябълки. Всяка година дядо Иван раздавал от чудното дърво, като най-н ...
1472
Бърза. А когато бърза, е болезнено. Не ми дава да се гърча. Не ми дава да издавам звуци. Не ми дава да оказвам съпротива. Не ми дава да си личи как ми се крещи. Бързо, все по-бързо… Все по-рязко… Мисля си, че нещо ми изтръпва, премалява, мисля си, че вече не усещам и след малко може да припадна. По- ...
959
2
*кап* *кап* *кап*
- Искам да пиша!
- А можеш ли?
- Мога.
- Тогава пиши. ...
- Искам да пиша!
- А можеш ли?
- Мога.
- Тогава пиши. ...
638
1
1
Мислите... тези безкрайни мисли...
Тази вечер, гледайки към този мрачен град, в който живее старата ми любов,
се наслаждавам на чашка ром и мисля за историята, която трябва да довърша в своето писмо.
И така... Ето какво се случи по-нататък.
Младата девойка от този разказ, който описвам в писмото си, ...
Тази вечер, гледайки към този мрачен град, в който живее старата ми любов,
се наслаждавам на чашка ром и мисля за историята, която трябва да довърша в своето писмо.
И така... Ето какво се случи по-нататък.
Младата девойка от този разказ, който описвам в писмото си, ...
840
2
Здравейте,
След известно колебание дали да споделя историята си с Вас, реших, че все пак е добре да го направя. Почти всеки ден чувам колко неблагодарни са мъжете, какви боклуци са, колко са мръсни и долни. Искам да разкажа на жените, разочаровани от мъжете, за един мъж: той беше бижуто в моя живот. ...
След известно колебание дали да споделя историята си с Вас, реших, че все пак е добре да го направя. Почти всеки ден чувам колко неблагодарни са мъжете, какви боклуци са, колко са мръсни и долни. Искам да разкажа на жените, разочаровани от мъжете, за един мъж: той беше бижуто в моя живот. ...
1054
3
Чувствам се толкова объркана, когато те погледна. Знам, че не си за мен, но защо изпитвам необяснима топлина всеки ден? Изтръпвам и се разтрепервам като те видя. Това чувство, казват, е велико, но аз - колкото го любя, толкова и мразя. Защото то изгаря ме отвътре и ме е страх да ти го кажа.
1049
3
Имало на света царство, в което живеели цар и царица, които били твърде заети с царските си дела. Така те често оставяли двете си дечица Кали и Стан да обикалят на воля царския дворец. Само по-голямата им сестра Ема ги наглеждала и се грижела за тях. През деня им организирала весели игри, а вечер им ...
921
Мисли, мисли, мисли, мисли.
Толкова много мисли имам, че не мога да заспя. Не само тази нощ, всяка нощ.
Много въпроси, безумни и не чак толкова, фундаментални и не чак толкова. Държат ми очите отворени в тъмното, измъчват ме с несъществуващите си отговори, острят ме като молив и после чупят графита ...
Толкова много мисли имам, че не мога да заспя. Не само тази нощ, всяка нощ.
Много въпроси, безумни и не чак толкова, фундаментални и не чак толкова. Държат ми очите отворени в тъмното, измъчват ме с несъществуващите си отговори, острят ме като молив и после чупят графита ...
719
1
БОГУМИЛА
Казвам се Диляна Богумила, родена съм две години преди Симеон да бъде увенчан за цар в Константинопол и съм потомка на славния род Чакарар. Родът произлиза от “белите маги”, които много векове са пазили старата българска вяра в Небесния бог. Когато цар Борис направил всички българи християн ...
Казвам се Диляна Богумила, родена съм две години преди Симеон да бъде увенчан за цар в Константинопол и съм потомка на славния род Чакарар. Родът произлиза от “белите маги”, които много векове са пазили старата българска вяра в Небесния бог. Когато цар Борис направил всички българи християн ...
1225
2
Някъде над покривите на града стоях и шепнех на луната. Взирах се във нейните звезди. Разказвах ù за мисълта ми непокорна, за този страх във мен. Разказах ù за болката във себе си, която дълго време тая. За самотата, която никога
не ме напусна.
Някъде над покривите на града аз виждах най-ярката звез ...
не ме напусна.
Някъде над покривите на града аз виждах най-ярката звез ...
803
3
- Бабо, бабо искам да ти кажа нещо! - тичешком, с разперени за прегръдка ръчички, идваше към мен малкото ми внуче.
- Кажи, слънце мое! - казах с обожание в очите си и добавих. - Какво е това нещо, което те е развълнувало толкова много?
- Днес научих имената на пръстчетата. Този е показалец, този е п ...
- Кажи, слънце мое! - казах с обожание в очите си и добавих. - Какво е това нещо, което те е развълнувало толкова много?
- Днес научих имената на пръстчетата. Този е показалец, този е п ...
2447
8
Ученикът попитал учителя си какво е ирония на съдбата.
- Ирония на съдбата е номад да спечели триетажна къща от лотарията или домошар да получи на рождения си ден кон за подарък. И в двата варианта съдбата сее и жъне нещастие, въпреки наличието на сухи пачки, които по принцип са единица мярка за щас ...
- Ирония на съдбата е номад да спечели триетажна къща от лотарията или домошар да получи на рождения си ден кон за подарък. И в двата варианта съдбата сее и жъне нещастие, въпреки наличието на сухи пачки, които по принцип са единица мярка за щас ...
757
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
