Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Обичам те, защото си себе си

Не вярвах, че някой ден ще мога да обичам така. Толкова силно и изпепеляващо. Не вярвах и че ще имам такава нужда от теб. Толкова копнея за топлината ти. Не вярвах и че би могъл да ми липсваш по този начин. Толкова много, че чак да боли. Че чак да се чувствам никоя без теб. Че сякаш една част от мен ...

lility

Проза » Други

2011-12-27T15:04:18+02:00 4.9K 1 4

Обикновени рисунки - 33. Снежни покриви

Поздрави от Банско!
Б.
Притиснал е в ласкавата си прегръдка островърхите покриви на къщите и плевните снегът, а те, отдавна свикнали да носят тежестта му, сякаш се кипрят с искрящата белота.
Тиха утрин е. Рождество е.
Слънцето се кани да надникне иззад един облак, изостанал от събратята си над Пирин ...

kalin8

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-12-27T11:43:11+02:00 1.8K 10

Коледно писмо... до теб

Коледа е. Искам да напиша писмо тази година, но вече съм голяма и не вярвам в Белобрадия старец. Затова искам да напиша това писмо до теб. А ти, ако искаш, го прочети.
Знаеш ли колко е красиво навън? Белият сняг покрива всичко: дупките, мръсотията - и оставя в мен само едно усещане за спокойствие, с ...

albaJ

Проза » Други

2011-12-27T11:41:29+02:00 3K 6

Ето ме

Зимата беше опустошителна, смразяваща, ледено-отрезвителна. Не се издържаше. Преди окончателно да се изпълни с горчива жлъч, той реши да вземе планетата си в свои ръце. Беше дошло времето.
Събра багажа си. Най-необходимите, най-хубавите, най-удобните дрехи.
Прибра само онези любими образи и предмети ...

ammonia

Проза » Разкази

2011-12-27T11:22:21+02:00 1.1K 3

И ги взриви, ако не те окошарят!

Здравей, изпращам ти спомените си. Най-после взех решение. Натоварих ги на два вагона. Да, спални.
Да, от онези, очуканите, които БДЖ заключва против гратисчии отвън с вериги и катинари. Нищо че прозорците не се затварят добре и духа. А като се размирише на урина, никой няма да познае от тоалетните ...

670301

Проза » Други

2011-12-27T11:11:59+02:00 665

Черна Коледа

Рая гледаше през малкия прозорец как кристалните снежинки тихо се сипеха от небето и се трупаха на двора. Спомни си, че някъде беше чела, че всяка една частичка сняг е с перфектна, уникална форма. „Природата наистина е най-добрият художник.“ каза си момичето, „Тя, не Бог...“, добави сухо съзнанието ...

viki-dimitrova

Проза » Разкази

2011-12-27T09:38:27+02:00 1.3K 2

Слънцето и златната роза

Слънцето и златната роза
Имало едно време една бедна жена. Тя живеела сама, далеч, в едно закътано място, където не минавали често хора. Жената много искала да си има детенце, за което да се грижи, а то да разнообразява дните ù. Затова всеки ден тя молела Бог да я дари с рожба.
Веднъж, докато отправ ...

sadiqta

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-12-26T18:56:05+02:00 3K 4

Умора

Състоянията винаги имат своите плюсове и минуси. Умората също. Когато си уморен, просто ти пука по-малко!

Magnificent-wind

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-12-26T01:32:58+02:00 1.5K

Цялата вселенска доброта

1.
Конят се запъваше в преспите и извиваше глава пред виелицата, но не спираше, сякаш усетил, че трябва да помогне на стопанина си. Тежко стъпваше, яко опъваше и бавно напредваше с впряга между огъващите се пред свирепия вятър борове.
До него крачеше човек, също склонил ниско глава, криещ със заскре ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2011-12-25T22:15:12+02:00 1.1K 1 11

Винаги ще те обичам - четвърта част

Беше събота, момичетата станаха към 11:00. Както винаги, Алекс стана и си направи кафе. Виктория не пиеше кафе, но се присъедини към приятелката си с чаша 3 в 1. Момичетата си говореха, когато изведнъж телефонът на Алекс звънна. На екрана излезе непознат номер, тя бързо отиде в другата стая и вдигна ...

az-sum-az

Проза » Разкази

2011-12-25T21:59:09+02:00 661

Някога, някога, толкова някога...

Майка ми много обича да разказва. Една такава сладкодумна, описва всичко с детайлите – като почне от дрехите, та стигне до подробности, свързани с душевните състояния на героите. И току уточнява, че вече няма какво да мечтае за бъдещето, то е ясно. Има само минало и все за него си мисли. И така пред ...

latinka

Проза » Разкази

2011-12-25T21:50:26+02:00 1K

Елишка

Много се промени малката Елишка откакто майка й стана медицинска сестра в един дом, в който държавните служители настаняваха сираци, изоставени деца или такива - на родители с отнети права, застрашаващи с поведението си своите рожби. Младата жена ходеше на работа с момиченцето си, защото не желаеше ...

Eia

Проза » Разкази

2011-12-25T20:36:45+02:00 1.4K 27

Един час преди Коледа – 2

В Генералната квартира на Дядо Коледа тишината достигаше до девета степен по скалата на Рихтер. Старецът, който винаги беше неизчерпаем на енергия и постоянно хвърляше безобидни и постни шеги по Снежанките и гостите си, сега седеше безпомощно на бюрото и гледаше с празен поглед пред себе си. Оставаш ...

valia1771

Проза » Разкази

2011-12-25T19:27:52+02:00 1.3K 21

Тъжна балада

Студен декемврийски ден. Отново заваля сняг. Спусна се гъста пелена пред очите ни. Сред пчелния кошер на зимата вървим с Недко, хванати за ръка. По бледото личице на десетгодишното ми момченце се спускат ситни капчици разтопена вода. Вгледах се в дългите му извити мигли, по които се натрупаха снежни ...

mmsf

Проза

2011-12-25T18:59:51+02:00 1.7K 1

Как аз виждам Коледа...

Коледа е. И точно на Коледа аз реших да не пиша за чудеса. Реших да пиша за действителността. За тази действителност, в която живея аз, в която живееш ти, в която живеем всички ние.
Всеки ден виждам нещастни хора - по улиците, в магазина, в автобуса, навсякъде... Виждам замислени и мрачни хора, „изж ...

fammie

Проза » Разкази

2011-12-25T00:02:29+02:00 790 1

Бъдни Вечер

Обикновено през тези празници очакването да се случи нещо важно за всички, добива конкретни очертания. И разбира се, сънищата не са по-различни от очакванията: Децата очакват шейната с подаръците на Дядо Коледа, бездомниците очакват къщичка с градина, влюбените очакват писмо или телефонно обаждане, ...

radi.

Проза » Други

2011-12-24T23:59:11+02:00 1.1K 10

Пързалката

Зима. Сипе се обилен, хубав сняг и засипва пътеката към старата круша в дъното на двора. Снегът бързо закрива всичко черно – побелява навсякъде...
Аз гледам през прозореца. Вече се свечерява, но снегът дава допълнителна светлина и вечерта идва по-късно от друг път.
Излизам на двора. Пътеката е накло ...

chergligan

Проза » Други

2011-12-24T23:45:07+02:00 1.1K 4

Коледата е възможна

Събуди се и усети сълзите да се стичат на тънки улеи по възглавницата ù. Така се събужда, когато се почувства никоя и ничия... Не можеше да си позволи това, не биваше! Тя не е слабата жена, която е застанала на път без изход, защото всеки път си има изход, само трябва да се търси и да се върви във в ...

Djein_Ear

Проза » Разкази

2011-12-24T23:36:11+02:00 893 5

Струва ли си?!

Усмихваш се, а щастлив ли си?
Плачеш, а струва ли си?
Чакаш, но се питаш заслужава ли си?
Всеки те подминава и си мислиш,
че не те забелязват. ...

the-secret-girl

Проза » Други

2011-12-24T23:26:50+02:00 948

Дар от съдбата (И ако обич цял живот ти липсва...)

Дар от съдбата (И ако обич цял живот ти липсва...)
Не можеше да си обясни какво се случва. Можеше единствено да каже - жадуваше да седне пред компютъра си. Вече няколко пъти сутринта започваше да пише на един дъх, но още същата нощ заличаваше всичко. Историята се повтаряше отново и отново. Пред очит ...

ВТ

Проза » Разкази

2011-12-24T20:36:39+02:00 1.2K

Авторът винаги има право (8) Коледа

Авторът винаги има право
(8)
Коледа
Мила Мария,
Това стихче за Коледа е писано през 2005 и е посветено на шофьора Християн от Хасковското село Б. Звучи тъжно, макар, че го написах навръх празника. ...

bojilova1

Проза » Разкази

2011-12-24T08:11:10+02:00 1.2K 19

Качамак с пръжки (преработка)

Възрастна жена, със сандвич в ръка,
тича след невръстния внук запъхтяна…
Внезапно преплете крака,
строполи се, без да помръдне!...
Спуснах се да помогна… ...

Volter

Проза » Разкази

2011-12-23T13:15:43+02:00 1.2K 3

Винаги ще те обичам - трета част

Входната врата се тропна и Алекс подскочи като опарена. Това беше Виктория, която се провикна.
Входната врата се тропна и Алекс подскочи като опарена. Това беше Виктория, която се провикна.
- Любов моя, къде си???
Алекс скочи от леглото и слезе при приятелката си.
- Тук съм, мило! - каза момичето, к ...

az-sum-az

Проза » Разкази

2011-12-23T11:42:53+02:00 600

Спомени от детството - пета част

Аз не помня войната. Баща ми е бил на фронта през есента на 1944 г. По време на
Втората световна война, която е отечествена за СССР, са създадени прекрасни песни за нея, за трудностите на фронтовото ежедневие. И в България стават популярни много от тях. Майка ми ме е приспивала, пеейки ми една от тя ...

yogimax

Проза » Други

2011-12-23T11:39:24+02:00 678

Ако се върнеш

АКО СЕ ВЪРНЕШ…
От години страдаше от множествена склероза. Вярно, че беше лечимо. Но в нейния случай поставиха диагнозата доста късно.
Още в началото, докато се луташе по болници, прегледи и изследвания, и докато още никой не беше наясно какво точно ù има, започна да посещава църква, търсейки изцеле ...

isstil

Проза » Разкази

2011-12-23T11:30:34+02:00 994

Думи на прощаване

Чакай малко, аз съм любовницата ти, забрави ли?
Ние не си принадлежим, не сме се обричали на вярност и че ще бъдем заедно в добро и зло, докато смъртта ни раздели. Нямаме общо минало и спомени, нито хубави, нито лоши. Нямаме и бъдеще, затова не ми говори за утре. Утре за нас е само дума, изпълнена с ...

hristam

Проза » Разкази

2011-12-23T11:17:04+02:00 1.2K 1

Небето на Пешеходеца

Изкаляният военен джип спря пред входа на „Свирката”. Беше малко след шест часа вечерта и всички, които идваха редовно в кръчмата, вече бяха вътре.
Табладжиите извърнаха глави към прозореца. От четиримата с картите само Ванко тенекеджията прояви интерес, но той се интересуваше от всичко на колела. П ...

krashkov

Проза

2011-12-23T11:12:18+02:00 782 1

Колко пъти

Той беше от онези мъже, които като видиш, ти омекват коленете. С мекия си глас умееше да всее нужното уважение в околните. Очите му – мътни и тъжни, често бяха толкова прозрачно тъжни и толкова мрачно мътни, че всъщност никой не забелязваше огромната пропаст, която се беше отворила там, а за някои т ...

Kaminuta

Проза » Разкази

2011-12-23T10:23:16+02:00 1.3K 1

Умна и Красива

Мила бе като залепена за прозореца. Гледаше с упоение снега навън. Големият бял сняг, който валеше на парцали. Искаше да е навън, да си играе в снега. Да се въргаля и да се намокри, да се пързаля, да си направи снежен човек. Мама и тати не ú даваха да излиза. И така, Мила бе обречена да си стои цял ...

l1l1t

Проза

2011-12-23T09:25:01+02:00 946

Живот...

- Скапан свят... Да... Ще кажеш, че аз съм си го създал такъв, но не е така. Блъскам като идиот за жълти стотинки и изобщо не му се вижда краят. До болка ми е омръзнало всичко. Празници! Какво са това? Не ги виждам... Но виждам плачещите, че нямат, как се веселят. Защо изобщо съм тук?
- Искам да ти ...

elenasim1

Проза

2011-12-22T21:57:58+02:00 1.2K 28

Изкуството да се лети

ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЛЕТИ
Ако взема крилата на зората
И се заселя в най-далечните
краища на морето,
Там ще ме води ръката Ти, ...

isstil

Проза » Разкази

2011-12-22T21:41:41+02:00 1.3K

Чужди за мен

Две думи - чужди... Не изричани нивга с душа...
Огън и жупел бих изтърпял да мога
да кажа тез думи...
Застанал пред тях възмъжал.
И защо съм тъй грозно студен? ...

glezlio1

Проза » Други

2011-12-22T21:12:30+02:00 846

Простори

- Не го пипайте! Оставете го, автобусът го блъсна! – разплакана, Калина крещеше и не даваше на никой да пипне малката сива разбъркана топка пера.
Калина коленичи до малкото гълъбче, то изви шия нагоре, направи няколко крачки и спря. Главичката му потъна сред пречупени пера, стърчащи грозни нагоре. А ...

Kaminuta

Проза » Разкази

2011-12-22T12:33:14+02:00 990 1

Без заглавие - продължение

Малчуганите бяха утъпкали тесни пътечки, които хаотично препускаха наляво и дясно, скриваха се зад побелелите ели, после ненадейно изскачаха и се втурваха към замръзналото езеро, в което самотно стърчеше обледена в синкаво върба. Слънцето заливаше с огън далечните върхове на запад, но този огън не т ...

Ondra

Проза » Повести и романи

2011-12-22T12:29:52+02:00 1.2K 3

Сама

Преди време някой до мен ми каза:
- Човек сам и за тоалетната не става.
Сега, прехвърляйки миговете, прекарани с него, си казвам, че е по-добре да прекарам живота си в тоалетната сама, отколкото някой да реве от нея с пълно гърло, че тоалетната хартия е свършила.
Той винаги се е дивил на решението м ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

2011-12-21T21:27:06+02:00 1.5K 1 7

Парченца съдба

Ирен беше на шестнадесет. Само на толкова и вече бременна. Без семейство, дом, роднини и приятели. Само една свястна учителка в целия приют за изоставени деца и сираци и много врагове. Врагове в лицето на деца, завинаги белязани от самотата и нямащи нищо общо със злощастния жребий, разиграл се в ден ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-12-21T21:16:42+02:00 1K 1 5

Винаги ще те обичам - втора част

Алекс пристигна в училище към 7:40, имаше още 5 минути, докато започне първият ù час. Беше петък и тя имаше 7 часа, което означаваше, че ще се прибере много късно. Тя влезе в класната стая, там все още нямаше никой от нейния клас. Тя си помисли на глас
- Ох, пак съм първа, карай!
След минута звънецъ ...

az-sum-az

Проза » Разкази

2011-12-21T21:04:54+02:00 794 2

Пано Пияндето

Всяко зло - за добро! Поговорка, родена от житеския опит. И сигурно е така. Има и много примери. Но...
Една майка, един баща, една съпруга, една дъщеричка изпращат своя син, съпруг, баща... Изпращат го там, откъдето вече няма нови срещи. Скръб, тъга, ридание, отчаяние... Нелепостите на съдбата! Млад ...

Daytona

Проза » Разкази

2011-12-21T13:53:39+02:00 932 3

Напълно идентичен

- Не виждам серийния номер.
- И маркировка няма. Сигурно е от експерименталните модели.
- Защо е още тук? Дежурният пак не си е свършил работата, все на нас чакат.
- Ще го повикам.
Бавно идвах в съзнание и думите едва достигаха до мен. Отворих очи и мъжът забеляза това. ...

hristam

Проза » Разкази

2011-12-21T13:09:00+02:00 855 1

***

nota

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-12-20T22:26:27+02:00 664