Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Спомени от детството - Четвърта част

Дядо ми беше инвалид от Първата световна война. В една битка на фронта бил ранен от парче снаряд в главата. Понеже си загубил каската, раняването било тежко.
На фронта не могли да му помогнат. Но по щастлива случайност с него служел шуреят му. И той попитал лекаря какво да каже на сестра си - че са ...

yogimax

Проза » Други

2011-12-13T21:36:07+02:00 549

Баба Нина

Малката Аля потърка очи с юмручета, протегна се и погледна към прозореца. Слънцето вече се показваше над покрива на съседната къща. Сякаш ù се усмихваше и казваше:
„Хей, момиченце сънливо,
погледни навън света,
вече пее всичко живо,
и пчелички, и цветя!” ...

smile1

Проза » Разкази

2011-12-13T21:34:38+02:00 1.1K 2

За приятелството

Приятел. Какво е да имаш такъв до себе си - истински и честен ?
Колко много се изписа за предателите, които отваряха дупки в сърцата ни. Колко много се говореше за хората, които пуснаха ръката, която ги вдигна от земята. Колко много свикнаха да казват и повярваха, че няма приятелство. То съществува, ...

lility

Проза

2011-12-13T21:22:42+02:00 1K 1

Свидно

В памет на дядо
Отлисти пожълтели страници споменът...
Дядо и баба! Те са крилете на скъпоценна птица. Те са и гнездото, приютило детството ми. Те са и полета на птицата. Те са и благодатния чернозем на Добруджа, и златеещите пшенични ниви, и небето ми... лазурното, и топлите лъчи на щастието, и вси ...

zelena

Проза » Разкази

2011-12-13T21:11:27+02:00 3K 57

Само една целувка

Познавах Дарина от поне двадесет години. Само дето тогава тя не бе най-популярната поп звезда на Балканите, а малката сестричка на най-добрия ми приятел Кало. Първото нещо, с което винаги съм я свързвал, е, че в онези далечни, приказни, чисти, детски дни, мъничкото червенокосо момиченце, с розови бу ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2011-12-13T19:54:36+02:00 1.1K

Шоколадова радост за детето на Меджик

Дядо Марин не беще ял шоколад от година. Затова с добавката от пет лева към помощите за отопление реши да си купи шоколадови бонбони /беше чувал, че шоколадът носи енергия.../
В магазина дълго се чуди коя кутия да избере... Но сякаш невидима ръка го насочи. На една от тях очите му забелязаха таен зн ...

MarinTachkov

Проза » Разкази

2011-12-13T13:39:02+02:00 847 6

Доган - глава четиринадесета - Лазаровден

Пролетта бе онзи опияняващ сезон, който предизвикваше всеки един от природните елементи да се раздвижи с цялата си мощ и да върне живота там, където зимата така безпощадно се опитваше да го погребе. Точно Папаз дере бе мястото, което не само изпитваше мощта на всяка една стихия, но се прераждаше тол ...

icohim

Проза

2011-12-13T12:45:29+02:00 874 1

Дневниците на една сърдечна мелодия 2

Част: 2 Димът на големия град опушва съзнанието ми, а неспирният шум разкъсва
мислите ми. Има нещо нередно, нещо объркано в основата си, заради което всичко е
изградено някак накриво, грешно... Не бива да се чувстваме толкова изгубени и
малки. Не бива да е така, както е... Иска ми се да избягам и ся ...

Ashhh

Проза » Други

2011-12-13T06:13:23+02:00 563 1

Къде ми е усмивката?

Усмивката ми се загуби някъде.
Засипаха я жълтите листа.
А може би отвя я пътьом вятъра.
Ще я намеря. И тъгата ще приспя.
Изчезна, запиля се неочаквано, ...

Bloom

Проза

2011-12-11T22:50:05+02:00 1.3K 9

Коя съм аз?

Коя съм аз?
Какво съм аз?
Коя съм аз?
Какво правя?
Някой ще каже ли? ...

tsveti2312

Проза » Разкази

2011-12-11T20:19:25+02:00 2.8K 3

Големият кораб

На пристанището беше тихо.
Лек морски бриз галеше косите ù, слънцето лека-полека се скриваше зад хоризонта. Малки, бледи звездички блещукаха по небето.
Прелетя чайка... в миг сетивата ù се изостриха. Огледа се, беше съвсем сама... на пръв поглед изглеждаше спокойна, но сякаш в главата ù се блъскаха ...

dark-love

Проза » Разкази

2011-12-11T20:07:34+02:00 1.2K 2

Съвест

Ана бързаше за училище. Тя беше петнадесетгодишно, нежно и хубаво момиче със своите мечти и надежди. Вече втора година беше гимназистка и учеше в мечтаното от нея хореографско училище. Точно днес ù предстоеше да представи за първи път пред публика своя нов танц, за който се беше подготвяла толкова д ...

странница

Проза » Разкази

2011-12-11T19:53:14+02:00 1.6K 25

Буря отнесла, буря донесла

(Събитията и героите са автентични. Е, случката е малко понапудрена, но...)
Ей такова нещо даже и най-възрастните съвременници не бяха виждали и не помнят. То не бе буря, не бе чудо - страхотия! Вихрушка като хала - притаяваш се, притихваш и безпомощно гледаш само каква пакост ще последва. А пакости ...

Daytona

Проза » Разкази

2011-12-11T19:36:20+02:00 858 4

* * *

Раждаме се с плач и много от нас продължават да плачат през целия си живот. Още първият ни миг на този свят започва с болка. Нима това е животът? Всеки от нас преживява драмата на своя живот. Борим се с болести, с тъга, с болка и несправедливост и умираме, без да сме усетили истинското щастие - онзи ...

ToNq

Проза

2011-12-11T19:27:17+02:00 870

Една свещичка живот

Една свещичка Живот
Озъбените пориви на беснеещия леден вятър да нахлуе под паянтовата врата на бараката, накрая се увенчаха с успех. На малките остри снежинки, прокраднали се през процепите, никой от налягалите на скърцащото ръждиво легло не се зарадва. Студът бавно взимаше надмощие в обречената би ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Проза » Разкази

2011-12-11T12:26:57+02:00 5.3K 1 75

За Сузан

Очите сини-зелени не зная.
Косите черни, къдрави безкрайни.
Носът малък, езикът цапнат, гласът звучен.
Лице жизнерадостно, неспирно, игриво.
Усмивка бърза, стряскаща, инстинктивна. ...

mikebelan

Проза » Други

2011-12-11T11:02:06+02:00 1.1K 4

Дневниците на една сърдечна мелодия 1

Част първа
Написа ми дълга любовна балада, в която се пееше за всички безкрайни години на любов и на раздяла с тебе... Как бяхме малки, сприхави и страхливи, но колко се искахме. После пораснахме, страдахме от други, но не спряхме да се виним един-друг и как пак се срещнахме, като по чудо. Ти пееше, ...

Ashhh

Проза » Други

2011-12-11T10:48:47+02:00 659 2

Архив

Прибирам се.
В градината, Ириней клекнал на една пейка.
Така се е заблеял, че не ме видя.
Подритнах го по протегнатия крак и викам:
-Здрасти, Ириней! Къде си се заблеял? ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2011-12-10T17:17:05+02:00 944

Когато избереш

Беше ги събрала важната мисия, която имаха.
И седемте бяха много привлекателни и сладкодумни, но владееха много повече от това. Искаха да му покажат най-доброто от себе си.
- Погледни какво ти предлагам аз – каза му едната от тях, цялата блестяща от скъпи накити, и пристъпи към него.
Докосна го и то ...

hristam

Проза » Разкази

2011-12-10T12:46:16+02:00 1.3K 8

Изповед на една адвокатка

*
- Уморена съм от войни …
Тази седмица край мен свистяха куршуми…
Имаше удари под кръста, по кокалчетата, шамари - в преносен смисъл.
От тях пò боли… ...

Volter

Проза » Разкази

2011-12-10T01:39:09+02:00 760

Два афоризма

РЕШЕНИЕТО
Решението е винаги на една ръка разстояние! Единственият проблем е накъде ще се обърнеш...
ИСТИНАТА И ЗАКОНЪТ НА АРХИМЕД
Истината е тежка, но винаги изплува на повърхността! Понякога... и под формата на лайно.

Sorbus

Проза

2011-12-09T17:52:13+02:00 1.5K 3

Едно красиво утро

Шест часа сутринта. Рано е, а не ú се спи, разтърка очите си, леко метна пухестата завивка и, ставайки от леглото, усети студа как се забива като борова игличина по кожата. Наметна си набързо грейка на гърба и влезе в кухнята. Включи котлона, сложи джезвето и, докато завря водата, вече беше облечена ...

Djein_Ear

Проза » Разкази

2011-12-09T17:24:16+02:00 3.1K 16

Сиси

След като храносмели обяда си, боата Сиси тръгна на разходка. Беше в добро настроение, подсъскваше си весело, а птички и пчелички пригласяха и внасяха липсващата мелодия. Изтегна се на един камък и замря - това беше живот, мамка му! Добре, че успя да избяга от цирка. В гората нямаше кой да ù каже ко ...

popolo

Проза » Други

2011-12-09T11:27:47+02:00 836

Приказка за последния 3-та глава

3
Той беше млад плъх! Амбициозен и с войнствен характер. Това, прибавено към неуместно голямата му гордост, че е плъх, го правеше пръв претендент по линията на царското плъше семейство. Имаше само един проблем: За да бъде официално признат, той трябваше собственоръчно да убие едно човешко същество. ...

dai-sy

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-12-09T11:24:40+02:00 1K

Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.

- Татко, моля те, чуй ме. Госпожата страшно много хареса моята картина и каза, че ще участва на изложбата за края на годината. Толкова съм щастлива, не можах да повярвам, че се случва! От всички девети класове само аз се класирах. Не се ли радваш ?
- Пак твоите глупости! Вместо да си учиш уроците, т ...

pinkrose

Проза » Разкази

2011-12-09T10:03:46+02:00 3.3K 9

Из живота на един български неиздаден автор 1

Ставаш рано сутрин от изпомачканите чаршафи, виждаш някаква физиономия в огледалото и ú казваш: "Пак не са ни издали!"
За Наталия имаше и много по-лоши дни от този - дните, в които въобще не можеше да се надигне и да каже прословутата си реплика. Тя се надяваше едва ли не да предизвика всемогъщия гн ...

delta_f

Проза » Разкази

2011-12-09T09:50:13+02:00 1.3K

Нека ти разкажа: „Защото го обичам”

- Но защо детето прави това? Не знае ли, че това не е обичайна проява на нежност, че не трябва да постъпваме така с хората, които обичаме.
- Нима можем да го научим на това, след като всеки ден, във всяка една минута ние нарушаваме този принцип? Това може да е едно мече, нещо, което няма чувства, но ...

MotoPsychoSymphony

Проза » Повести и романи

2011-12-08T19:51:22+02:00 2.1K 6

С мирис на праскови (4-та, последна част)

И това беше Бри.
- Какво се е случило с теб?
Бри беше пребледняла, а устните ù бяха пресъхнали.
- Какво ти се е случило? - попита отново Джерамая.
- Умирам. Дадоха ми да изпия отвара от мандрагора. Просто исках да ти кажа... ...

alexilaiho666

Проза

2011-12-08T19:43:32+02:00 896

Завистливи хора

Беше кафене, приютено като малко дете между столетните къщи, с триметрова фасада от дърво и парче зелена трева за изтривалка. Така сякаш нарочно обезличено в тесните пресечки около центъра, то посрещаше с цигарен уют, мирис на кафе и печена баклава верните си посетители. Посрещаше ги рано сутрин с х ...

svdonchev

Проза » Разкази

2011-12-08T19:42:07+02:00 2.6K 12

Изстрел за петдесет хиляди

Крис вървеше по улицата безгрижен. Изведнъж телефонът му звънна и той вдигна на непознатия номер. Чу се и непознат глас:
- Здравей, Крис. Искаш ли да изкараш петдесет хиляди евро?
- Какво? Кой се обажда?
- Това не те интересува. Предлагам ти оферта, приемаш ли я?
Крис се замисли, след това отговори: ...

presian_penchev

Проза » Разкази

2011-12-08T15:42:34+02:00 1.4K 2

Тревога в харема

- Падишах Ефенди, имаме проблем – дотича разтревожен главният евнух. – Вдигат стачка.
- Кой, бе Обама, кой вдига стачка? – успях аз да се обърна на другия хълбок и го фиксирах с поглед интровертно. Най-мразя да ме принуждават да си променям позицията по никое време и да ме карат да се замислям. Това ...

radi.

Проза » Разкази

2011-12-08T15:24:37+02:00 982 3

***

Застанах до прозореца, погледнах към небето, към луната, към звездите. Погледнах бавно догарящата ми цигара и наполовина празната чаша с вино и в този момент осъзнах, че точно тук на този прозорец беше началото, а сега и края на всичко. Всичко започна на този същия прозорец и всичко отново ще завърш ...

usmiwkata

Проза » Други

2011-12-08T15:14:51+02:00 916

Пролет

- Колко си хубава днес, колко си невероятна, колко си привлекателна, колко си... - направи престорена пауза заекът Желю.
"Този направо ще ме убие"- насмешливо си помисли синигерицата Сашка. "Кой го излъга, че е горският плейбой..." А на глас изпя:
- Благодаря ти, Желю - много си мил!
- За нищо - каз ...

popolo

Проза » Други

2011-12-08T15:11:05+02:00 832 3

Есен

Студено е, вече усещам как всяка открита частица от тялото ми изтръпва от докосването на хладния, сутрешен въздух. Потрепервам леко само при мисълта. По-тихо е от всякога, сякаш целият свят бе потънал в сън. Чувам как сърцето ми бие, как кръвта тече във вените ми. Чувам го толкова ясно, както чувам ...

purple2april

Проза » Разкази

2011-12-08T15:07:02+02:00 1.3K

Коледната песен на местния идиот

На всички, които са чели "Блогът на местния идиот" и на всички, които не са го чели, подарявам за Коледа новата си е-книга "Коледната песен на местния идиот". Тя може да се чете и разпространява свободно и безплатно, има я публикувана онлайн, а също и във формат pdf и fb2. За подробности -
Весел Цан ...

vesel

Проза » Хумористична

2011-12-08T15:00:13+02:00 1.3K

Димонолог

Седя си. Ей така, до камината си седя. Хубавичко ми е, топличко ми е, ама нещо ми липсва. Нещо не е точно така както ми се ще, ама знам ли и аз какво ми се ще? И аз май че съм една щета, та остави се. Хапнал съм си, пийнал съм си, мезенце има, винце има още и какво? Аа, май се сещам: защо няма сега ...

Daytona

Проза » Разкази

2011-12-08T14:57:27+02:00 912 2

До нея

Нека споделя защо и как искам да бъда със жена.
И защо имам притеснения
Аз не съм била с жена досега. В смисъл не съм стигала никога докрай.
Някога, много отдавна, като ученичка, имах такива помисли. Странното е, че това беше насочено към сестра ми. Даже не знам чия е била инициативата тогава. Къпех ...

jelanie

Проза » Еротична

2011-12-08T14:54:09+02:00 3.3K 1

Няма да съм първият

Умрях точно в четири часа сутринта. Разбрах че е толкова, защото градският часовник е недалеч от нас и чух много ясно как отброи четири удара.
В първия миг не разбрах, че съм умрял, помислих, че това странно усещане е от вечерята – напоследък жена ми прекалява с подправките. После обаче се сетих за ...

hristam

Проза » Разкази

2011-12-08T13:51:40+02:00 1.1K 2

Холандският часовник

Да си призная, когато ми се стъжни в живота, гледам да се мяркам по-често при Гелето, моят по-възрастен братовчед. Това го правя не толкова заради роднинското внимание, колкото да почерпя хумор от извора, защото Гелето си e един непресъхващ извор на хумор. Той живее сам, но при него винаги има по ня ...

merlin

Проза » Разкази

2011-12-08T13:33:37+02:00 997

Авторът винаги има право (7) Адашът

Авторът винаги има право
(7)
Адашът
Искра прочете късичкия мейл от Мария и се усмихна. Днешният ден се очертаваше да бъде наистина хубав! В цяла Испания- почивен вторник, навън –слънце, в стаята- кафе и препечени филийки...Сега и този шеговит мейл от редакторката в София относно стиха за Адаша ...
О ...

bojilova1

Проза » Разкази

2011-12-08T12:56:17+02:00 1.2K 8