Проза и разкази от съвременни български писатели
Отказвам
Отвъд чертата: Прегръдка. Прошка. Последни стъпки...
Всеки...
14 Февруари: Здравей, Любов...
Част 4: Здравей, Любов...
Беше сутрин. Навън беше студено, но в душата ú грееше слънце. Тя заспа с мисълта за него и се събуди със същата мисъл. Беше се влюбила в момче, чието име не знаеше, но ú предстоеше да разбере от картичката му. Взе я и зачете:
"Здравей, Любов! Да, сигурно се чуди ...
Усещане за живот
Откъсването от тях е равнозначно на спряло дихание…
От тяхното присъствие околният свят придобива особено излъчване…
Думите са недостатъчни, за да се опише подобно състояние на духа…
Надявам се, всеки свързан с книгите, без усилия да ме разбере. ...
Как Чико Чиков стана Манго Мангов
Току-що Чико беше станал човек, но не съвсем. Още си беше мургавелко и доста косматичък. Упорито криеше червеното дупе в съдраните си гащи, за да не може и “чичо Дарвин” да познае произхода му.
В дом “Майка и дете” Чико се ползваше с особен авторитет и привилегии, з ...
Трудностите на живота
Не защото така трябва, а защото няма какво повече да направим!
Имаме силата и възможността да променяме и създаваме куп неща,
но нямаме магията да върнем един човешкия живот!
Защо съдбата е толкова строга спрямо нас? ...
Също като мен
Изглежда тъжна, но е студена. Виждам го в очите ù! Сълзите ù са ледени кристали. Болката ù е режещ хлад. Искам да протегна ръце и да я докосна, за да я стопля, но ...
14 Февруари: Искам да запомниш днешния ден с усмивка
Част 3: Искам да запомниш днешния ден с усмивка
Разкарваха се в парка цял следобед. Говореха си на много и различни теми, някой би казал, че се познаваха от малки, без да подозира, че се познават едва от няколко часа. Когато стана време да се прибира, той изпрати Любов до тях. Преди да с ...
Объркана междузвездна комуникация
Необикновен ден за риба
Имало някога един млад момък на име Явор. Живеел той със своите баща и майка в една къщурка в покрайнините на малко, забравено от външния свят, селце. Наблизо имало замръзнало езеро. Всеки ден ходел за риба, защото по това време на годината нямало достатъчно сред ...
Безсъние
Часът е три. Сутринта. Вече е новия дент, поне календарният. Паля поредната цигара, поглаждам кучето, което заряза своите си, кучешки сънища, и дойде с мен в другата стая, за да ми бъде компания.
И се опитвам да си спомня. Съня си. Този, в който галих косите ти, топлих ръцете ти, целувах те ...
Как крадохме младоженец
И професиите ни са сходни, артистични. Аз пея в група, засега, по- нататък ще видим, имам намерение да направя кариера като певи ...
За щастието и супермаркетите
Може би един шоколадов сладолед с ягодова глазура ще ме зарадва, може б ...
Болка
Чувстваш единствено болката и липсата на някой, някой така обичан, но него го няма. Седиш сама в парка и едва възпираш сълзите ти да не потекат... покрай теб минават хора, хора, които не могат да привлекат вниманието ти... сивота, вниманието ти, което е така приковано в изпопадалата, жъ ...
От стария сандък... Канон.
Затова отварям нов цикъл - "От стария сандък". Даже му нарисувах логото... Може да се превърне в корица на книга някой ден, нали? Кой знае?!
Ето и първото нещо, коет ...
Приказка за желязното прасе
14 Февруари: Каква ирония
Част 2: Каква ирония
- Добре, не искаш валентинката ми - така да бъде. А искаш ли да излезем двамата след училище? - попита той.
- Ти да не ме сваляш? - отговори тя, докато се смееше.
- И да го правех, мислиш ли, че щях да ти кажа? - отвърна той. ...
Отвъд чертата: Изопнато безветрие
(Татяна Живкова)
Пролетният вятър се сгуши от вътрешната страна на елечето на Иван Тюркеджията. Бе работил в Америка, та със събраните пари бе дошъл за Ангелина Николова. Момиче, чиято зестра бе над 300 дка в земи.
Мършаво момченце тичаше след ...
Искам си моята майка!
Напролет
Зима. Студено. Небето беше покрито с големи сиви облаци, през които дневната светлина едва-едва си проправяше път. Бял пухкав сняг полетя към земята. Падаше бавно и безшумно, като прегръщаше всичко по пътя си: полето, къщите, хората. Вятърът, този зимен разбойник, се бе скатал някъде и снеж ...
За какво мечтаят момичетата?
Спомени от детството - осма част
Отвъд чертата
Колчо Джамбажчето, тринадесетгодишното чираче, я погледна крадешком, докато впрягаше воловете в грубата талига. От всички в къщата, тя милееше за хора ...
Вие сте си едните
Споделеност
Намираше се в една от стаите на хотел, к ...
14 Февруари: Ще приемеш ли валентинката ми?
Част 1: Ще приемеш ли валентинката ми?
Едни празнуваха деня на влюбените, други Трифон Зарезан, а тя празнуваше, че е вторник... Нямаше си приятел, нито пък беше любител на алкохола, затова предпочете да приеме тази дата като една от многото в календара. Сутринта стана в 06:00 ч. Навън б ...
Краят на слепотата(4)
1. Мария Хосе
–Виж, Сузана, това как е?-въртеше се Мария Хосе на пети пред журито, т .е .-Емилио и Сузана .-Добре ли ми стои?
–:Прекрасна си!-викнаха двамата едновременно .
–Купувам я. Блузката също. И това .. . ...
С гръб към Неизвестното
/научно-фантастичен разказ/
Посещавам на светлата памет на моите
родители Искра Тодорова Кърчева и
Иван Стефанов Кърчев, достойнствата и ...
Дневник на една влюбена 2
Април, 2011
Обичам пролетта, тя е мека, топла и красива. Премахването на дебелите дрехи, това те кара да се чувстваш по-лек и на място, след този кучешки студ. Чаках точно това, времето да се постопли и да се прибера в родния си град. За мое огромно щастие, панаира също беше дошъл, ...
Стъкленият музей
Да я създам отново
Малко изводи съм си направил, малко поуки съм си взел от тоя живот, защото бързах да го живея.
Едно нещо обаче разбрах със сигурност, и то чак сега, когато съм на петдесет и осем.
Че две години споделена любов си струват всичко изживяно. И преди, и след ...
Гробището на демоните (1-ва част)
Ето ме сега тук, пред вас, сам и в същото време сред всички, аз, Зуфар Леван Айзахаранашвили, наведен пред белия лист, готов да изповядам своята тежка участ. Много по-лесно би било след като вече направих равносметка на отминалите събития, да обвиня всички външни фактори и да изложа историята ...
Язък!
1. Какво знаете за нашата компания?
Абсолютно нищо. Но, ако ме вземете на работа, и кътните ви зъби ще знам.
2. Какви са мотивите Ви да работите точно при нас?
Ами все някъде трябва да си изкарвам хля ...
Чико Чиков пенсионер
Вече 3 дни нищо не беше ял. Радиаторите бяха студени като ледени шушулки. Стъклата бяха обледенени още от месец декември, когато настъпиха първите студове. До Нова година все още можеше да се живее. Комшиите от горния етаж не бяха спрели парното, та и до Чико достигаше някоя и д ...
Моята България
Слънцето се показва над Копрен. Лъчите му проблясват между листата на дърветата и се отразяват в капчиците роса. Недалеч шуми реката, провирайки се между скалите. Земята е влажна. Пътеката се вие към върха все така самотна, а тревата, поникнала по средата ù, вихри своя танц, подгонена ...
Пламъчето, в което се беше влюбила тя
– За какво си мислиш? – попита тя с някаква странна гор ...