Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

МОИТЕ СЪНИЩА

Кирпичена къща - дигната на около метър от земята.
Кат - две стаи по петнайсет квадрата и още толкова сачак.
Кара таван - накован с тънки дървени летви, замазани с чоп.
Чопът е смес от слама и хума или накълцани кълчища и вар.
Под – пръстен, всеки месец за чистота баба го хлепеше с кал. ...

Volter

Проза » Разкази

2011-12-20T22:21:35+02:00 1.6K 2

Винаги ще те обичам - първа част

Беше тиха декемврийска вечер, навън се сипеше ситен сняг и затрупваше заспалите улици на малкия град. В една от големите къщи светеше лампа и два силуета се отразяваха в сякаш огледалните стъкла на къщата. Двете сенки принадлежаха на две млади момичета. Едното беше с 2 години по-голямо от другото, н ...

az-sum-az

Проза » Разкази

2011-12-20T21:52:43+02:00 755

Открадната младост

Бяха изминали повече от десет години, откакто Катето и Мариян се запознаха. Всъщност, тогава официално си стиснаха ръцете, иначе си бяха хвърляли погледи много преди това. Той – хубав и снажен момък, ходеше да рита всеки следобед с дружинката си на стадиона. Тя беше събрала цялата нежност, красота и ...

sovichka

Проза » Разкази

2011-12-20T20:40:43+02:00 1.6K 1 3

Среща

Ще ме търсиш и ще ме намериш
там, нейде под дъжда,
чакайки истинската среща с любовта.
Подгизнал, с наведена глава, дали ще те позная.
Ще държа в ръце обвито в мъка моето сърце, ...

emil16

Проза

2011-12-20T19:23:06+02:00 746 2

Единственото приключение на малката гъсеница Хай

Гъсенице, утрото ли чакаш,
прохладата ли ранна
или сутрешния вик, дошъл
от устни неродени?
Гъсенице, в очакване ли страдаш ...

elanor

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-12-20T13:17:28+02:00 1.8K 1

Като агънца по Коледа… И не само.

Всяка прилика с действителни събития и лица е изключена.
Ако румънският вятър спре да носи зловония от блатата и Русенската зенитна батарея не улавя вече с радарите си облаците кръвожадни комари, атакуващи мирното ни население, това може да означава две неща. Или е гръмнал заводът за хлор в Гюргево ...

Romanov

Проза » Разкази

2011-12-20T12:55:39+02:00 1.9K 8

Коледно желание през юли

Ще падне. Алиса полетя към заешката дупка без предупреждение, само че очите му бяха кафяви, почти черни и приличаше едновременно на Джулиано Джема и Робърт Редфорд. Като стигна дъното, видя с крайчеца на окото си белия чаршаф, увит около слабините му, и пожела да не беше вземала този топъл душ, твър ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Еротична

2011-12-20T12:30:37+02:00 1.8K 6

Де да можех

Де да можех със един замах
света около нас да променя,
за да виждам усмивка само на лицето ти
и как очите ти греят от щастие!
Как искам щастлив да бъдеш всеки миг, ...

MIO

Проза » Други

2011-12-20T12:26:57+02:00 1.5K

Разкази край камината - Счупено

Сгушена на дивана пред камината, бях вперила поглед навън през прозореца и гледах как вятърът играе с последното останало листо на дървото пред входа.
Въздухът беше наситен с тишина и само от време на време пукането на дървата в камината я нарушаваше.
Мракът настъпваше бавно, влизаше в стаята и обсе ...

LISA

Проза » Разкази

2011-12-20T09:59:01+02:00 1.4K 5

Царят на сезоните

Царят на сезоните
Веднъж Царят на сезоните решил да организира празнична вечеря. Той бил много обичан от народа поради своята щедрост и доброта. Освен това украсявал земята със четири приказно-красиви сезона, които винаги служели за радост на хората. И така в този ден той си казал, че всеки, на чият ...

elanor

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-12-19T11:40:19+02:00 3.2K 1

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (4-та част)

ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Онбрюк
Крофщайн Рудолф Стракър сияеше от радост. Чувстваше с тялото си идващия успех, близкото извисяване и достигане до най-висшите идеологии на живота. Крофщайн отлично съзнаваше кои познати можеха да го тласнат към висините и кои се опитват да го смъкнат ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2011-12-19T11:30:33+02:00 854 3

Многоточие

Разкъсвам мандаринена кора. Безброй благоуханни капчици изхвърчат, досега са били затворници. Ароматен фонтан от спомени. Присещам се несъзнателно за нас... преди. Бяхме лудо влюбени и обичахме да ядем по половин мандарина всеки, другата част винаги пазех за теб, а ти - за мен. (С)поделяхме си всичк ...

turseshta

Проза » Писма

2011-12-18T22:16:03+02:00 975 2

Коледен спомен

Спомням си мое стихотворение от детството
Бъдни вечер
Бъдни вечер, в одаята
покрай топлата камина
ще посрещнем ний зората, ...

chergligan

Проза » Други

2011-12-18T22:00:10+02:00 1.1K 3

Подаръкът

ПОДАРЪКЪТ
Превали и днешният декемврийски ден - топъл, слънчев, ветровит... Махна с ръце на здрачаване, плисна две-три шепи дъжд - колкото да намокри прашните окапали листа и да отпрати важния, дебел съседски котарак на сушина под балконите. Покривите блеснаха с позабравените си керемидени оттенъци ...

HrisMelodia

Проза » Разкази

2011-12-18T17:02:54+02:00 899 2

Коя е моята майка?

Детето
Коя е моята майка? Този въпрос съм си задавал през целия си живот. Дали онази жена, която, въпреки че наричах само по име, ме обграждаше с цялата си любов и внимание, грижеше се за мен дори когато нямаше време за себе си и създаваше спокойна обстановка във всеки момент от моя живот. Или друга ...

petya-simeonova1989

Проза » Разкази

2011-12-18T13:58:57+02:00 784

Имам едно сърце! Твое е!

Ако имах девет сърца, щях да те обичам с всяко едно от тях. Щеше да си запълнил всичките им дупки, причинени от хората, в които се влюбваха в миналото. Щеше да си залепил всяко парченце, разпиляно от вятъра.
Ако имах девет сърца, бих ги посветила единствено на теб, защото ти знаеш как да ги обичаш. ...

lility

Проза » Други

2011-12-18T13:39:14+02:00 2.5K

Животът през очите на незнаещия

Седях в дъжда на една пейка сам сама.
Ядосвах се и плачех за някои неща.
Мина един доста възрастен човек и ми се засмя.
Погледнах го презрително и поклатих отегчително глава.
На следващия ден бяха пак там, за същите неща. ...

the-secret-girl

Проза » Разкази

2011-12-18T13:15:17+02:00 950 5

Окъс(н)ели разкази - 3: Свобода…

Третият окъ(с)нял разказ е на ред...
Надявам се да ви хареса, както и рисунката!
Б.
Вече откачих буксира. „Антонов” замина с ръмженето си в обратна посока, като не забрави да поздрави с традиционното за лек полет помахване.
Сега вече настъпва часът на най-красивата – Висока Тишина, нарушавана само о ...

kalin8

Проза

2011-12-18T13:02:46+02:00 698 5

Последно повикване

П О С Л Е Д Н О П О В И К В А Н Е
Информационните табла в салона на аерогарата постоянно сменяха надписите си - толкова много и различни, че в първия момент доста се затрудни, докато открие с късогледите си очи зад високо диоптърните очила данните за неговия полет.
Четеше внимателно, като че ли от т ...

alkaltchev

Проза » Разкази

2011-12-17T19:03:38+02:00 1.4K 7

Виновни ли сме?

Студено е, а аз горя. Мъгла е, но навън е ясно. И сякаш раждам се всеки път, когато се усмихнеш, а мислех, че отдавна съм умряла. И харесва ми, а уж от това бягах...
Цялото слънце - събрано в очите ни... и пазим се... да не изгорим. Неизбежно е, когато лъчите се срещнат... а облачно е още и все пак ...

hellwoman

Проза

2011-12-17T12:40:01+02:00 990

Из живота на един български неиздаден автор 2

Подмазване. Само това разчиташе Наталия в очите на своя първи издател.
И двамата знаеха, че имат нужда един от друг, и двамата бяха наясно какво се търси на пазара... Само секунда оставаше да постави подписа си върху идеалния договор, който я правеше дама във висшето общество. Световна известност, к ...

delta_f

Проза » Разкази

2011-12-17T12:31:24+02:00 1.3K 1

Чудесно се е справил

- Здравей, скъпа!
- Здрасти, скъпичък!
- Как е при теб днес?
- Обичайната скука. А при теб?
- Същата лудница. ...

hristam

Проза » Разкази

2011-12-17T12:27:43+02:00 1.1K 4

Едно неизпратено писмо

Късно през нощта е, но аз не мога да заспя… Слушам тъжна музика и потъвам в нежни детски спомени. Отново съм малко девойче – усмихнато и дребно, често несигурно в себе си… Тичам срещу слънцето, а топлият вятър нежно гали кестенявата ми коса... Свободна като моята душа – отворена за безброй приятелст ...

Tifaret

Проза » Писма

2011-12-17T10:34:40+02:00 1.9K 1 3

Портокалов сняг през ноември

Мразовитият ноемврийски вятър нахлу в дробовете ù, премесен с тежкия дъх на тютюна. Първо почувства болка – силна, но кратка – след миг всяка жива клетка в нея прегърна двете остриета и започна да ги разтапя от топлина, докато постепенно ги превърна в усещане за утринен бриз и прясно окосена трева. ...

danda

Проза » Разкази

2011-12-17T00:13:31+02:00 3K 14

Размисли над чаша кафе

Бледото слънце бавно обагряше хоризонта над притихналите заснежени ели. Утрото се промъкваше безшумно, на пръсти, сякаш се страхуваше да не събуди някого. Само след по-малко от час вече щеше необезпокоявано да се стеле над хребетите и да наблюдава раздвижването на света. Но сега беше още рано. Нощта ...

dunzi

Проза » Разкази

2011-12-16T22:06:28+02:00 990 1

Всички същите

Всички същите
Нищо ново под слънцето, все същите стари, вехти гледки, все същите изветрели и еднакви дни… всичко е толкова тривиално… отдавна и аз не съм бил различен, не и по начин , който да има значение и да се откроява.
Хващам една стара пътека, водеща ме… към нейния край или разклонение, водеща ...

Veren

Проза » Други

2011-12-16T21:54:09+02:00 1.2K 2

Синиджик

Истинската история за Изгорялото село
Казват, Синиджик означавало в превод Мухово.
Разположение:
Изток - Веранчешме
Запад - Таковата язма ...

Volter

Проза » Разкази

2011-12-16T18:51:36+02:00 2.9K 2

За някои неизследвани страни от психологията на прасето

Имало птица, която кацнала сред прасетата, защото била омерзена от висотата и търсела споделяне. Само ден по-късно птицата дъвчела ябълка и тъпчела калта, наслаждавайки се на живота. Но след седмица й хрумнала тягосната мисъл, че макар да вижда прасета около себе си, наоколо й прасета нямало. Просто ...

selsal

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-12-16T13:23:59+02:00 1.4K 3

Без заглавие

“Той беше роб” - това изречение я промуши в сърцето. Такива неща винаги ù правеха впечатление. Намести се удобно на седалката, сгъна вестника и се зачете. На дълъг път четеше книги и вестници по 7-8 часа и после се чувстваше адски доволна, че си е дала това време.
В статията ставаше дума за известен ...

Ondra

Проза » Повести и романи

2011-12-16T13:01:20+02:00 1.6K 8

Бягство от Ада

Десетки ледени статуи, не, изящни редици от замръзнали ангели изпълваха мразовитото помещение. Имаше само няколко дни до предстоящите коледни празници и всички във фабриката работеха усилено, за да изпълнят в срок поръчката.
- Десет... двадесет... тридесет... – едни брояха фигурите, за да се уверят, ...

viki-dimitrova

Проза » Разкази

2011-12-16T10:24:42+02:00 1.5K 6

За снимките и хората

Събуждам се от неясен тътен. „Пак ще вали” - предвидливо се завивам презглава. От дете се страхувам от гръмотевици. Преживяла съм едно земетресение, един потоп, два фирмени фалита и един преход, продължил двайсетина години.
Сега, като се замисля, най-хубавото е, че останах цяла. Някъде оттогава дати ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Разкази

2011-12-15T12:59:35+02:00 1K 2

Дневникът

Дневникът
Разказвам тази история на себе си. Искам да я изслушам отново, все едно не съм я преживяла, а после да я оставя да пожълтее в страниците на тетрадката. Няма да я съдя строго. Няма да я идеализирам. Опитвам се да не я драматизирам. Най-трудно е да разкажеш нещо на себе си.
Аз съм човек. Аз ...

линасветлана

Проза » Други

2011-12-15T12:42:00+02:00 2.1K 2 26

И все пак...

Силата на неизказаните думи, на неразбраните чувства, на горчивите сълзи и дълбоките разочарования, които крия от света, срина вярата ми в истинската обич, онази искрената, която би трябвало да е причина за безброй усмивки. Какво да направя сега, когато дойде моментът, в който се страхувам да обичам ...

disaster3

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-12-15T12:19:41+02:00 1.2K 2

Научих

Научих
Научих, че колкото допуснеш хората до себе си,
толкова повече те боли за тях и си уязвим!
Научих, че не е хубаво да обичаш сляпо,
защото излезнеш ли от слепотата си, ...

tsveti2312

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-12-15T12:17:39+02:00 1.2K

Красавицата и Дебеланкото

Мъгливата ноемврийска нощ се бе спуснала в София и напомняше за наближаващата зима. Улиците в квартала бяха призрачно пусти като за 2011-та година, само от време на време се чуваше лай на бездомно куче или аларма на автомобил. В такава вечер почти на никой не му се излизаше, всеки гледа да се свърти ...

slavistrabanq

Проза » Повести и романи

2011-12-15T12:14:44+02:00 1.1K

Следите остават...

Миро се спъна в купчината стари вестници, стоварени току пред вратата, политна в тъмното, подпря се в последния момент на отсрещната стена и притихна сломен. За малко да си разбие носа в тая зловеща тъмнина, натежала от стара печал, но въпреки това не намери сили да запали осветлението. Остана така ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-12-15T11:37:36+02:00 1.1K 3

Убиец на души

Убиец на души!
Съжалявам, че ти подарих стиха си.
Съжалявам, че ти подарих ума си.
Отново бях нечута
и неразбрана. ...

usmiwkata

Проза » Писма

2011-12-15T11:14:44+02:00 1.5K 1

Шишето

Още вечерта в селото се разнесе слух, че някакъв американец е купил имота на Дона Трибалката – къща на повече от сто и петдесет години с изоставен двор, потънал в диви лози и буренаци. Това, че англичаните нямат акъл за пет пари, местните вече го знаеха. Те по никакъв начин не можеха да си обяснят щ ...

Ondra

Проза » Разкази

2011-12-14T14:40:05+02:00 2.3K 1 11

Старицата

Намерих тази работа не по обява, а по препоръка на моя приятелка.
Старицата била особнячка, трудно се общувало с нея, но заплащането било добро, а грижите – стандартните, като за всеки друг възрастен човек, който не може да се обслужва сам. И преди бях гледала възрастни хора, имах опит, а и средства ...

hristam

Проза » Разкази

2011-12-14T09:51:55+02:00 2.6K 5

Нищо друго, освен малко повече време

„Какво е времето – нещо, което преминава без да обръща никакво внимание на човек, но за което човека дава цялото внимание на живота си.”
1.
Айдън чакаше влака си за града. Беше едва седем и имаше около час път, за да бъде точно в осем и половина на работното си място. Около него сновяха десетки хора ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-12-14T09:41:44+02:00 1K 1 5