Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Плажен сън

Плажен сън
Сънувах, че сънувам приказен град. Старинната архитектура издаваше величието му. На тоя град му е вървяло по вода. И как няма да е така – направо река го пресичаше. Картината ухае на пролетен полъх след спокоен следобеден дъжд и мирише на мъртвило след стихия, а визуално: наоколо всичко в ...

PetroffSlav

Проза » Други

2012-01-18T22:57:09+02:00 1.2K

''Нищо ми няма'', за да избегнеш въпросите

Колко пъти ти се е случвало да кажеш: ''Добре съм'', когато усещаш, че едва се държиш на краката си. Усмихваш се, а таиш надежда в себе си някой, някак да види зад това лъчезарно лице онази мъка, побрала се в теб. Смееш се, а някъде в дълбините на душата ти всяко чувство плаче с горчиви сълзи. Смята ...

lility

Проза » Други

2012-01-18T22:39:04+02:00 1.3K 5

Монолози III

Вървя по улиците на този непознат град и попивам от всичко, което се случва около мен. Разперила съм сетивата си като пипала и те жадно опипват света.
Различно е. Толкова е различно. Мислех си, че навсякъде е еднакво, но напротив. Обикалям сама улиците, без да усещам самота, тълпата около мен ми пра ...

Рима

Проза » Разкази

2012-01-18T22:31:49+02:00 1.2K 5

Ето защо трябва да работите

Ето защо трябва да работите много, за да стигнете духовната интелигентност. Тя съчетава в себе си всички качества на любовта. Тя е тази, която владее висшите енергии, а те са всички положителни качества в човека, овладял висшата добродетел. До е първата нота от музикалната стълбица. Тя е основата на ...

mari45

Проза » Повести и романи

2012-01-18T22:20:09+02:00 956 2

Краят на слепотата(1)

КРАЯТ НА СЛЕПОТАТА
Тази книга посвещавам на Д-р Хавиер Раес Балбастре, колегиален номер 57817, който оперира и двете ми очи и възвърна зрението ми. Прекланям се с благодарност!
Имената на героите носят имената на моите работодатели от тринадесетгодишния ми стаж в Мадрид: Ванеса и Иван, Марта и Хайме ...

Enena

Проза » Повести и романи

2012-01-18T22:15:17+02:00 3.2K 12

Воденицата

Напоследък не смея да затворя очи, освен ако не заспивам. Затворя ли ги, и веднага се пренасям в един друг свят, откъдето не ми се връща по никакъв повод. Свят, в който вече съм живял и сега съзнавам, че "тогава" съм бил истински, непринудено щастлив. А днес, тук, в света на "отворените очи", не мог ...

Daytona

Проза » Разкази

2012-01-18T13:29:12+02:00 1K 3

Амулетът 31

Египет, 860 година преди Христа
Фараонът Хариезе се събуди в отлично настроение. Отдавна не бе спал така добре, както през изминалата нощ. Чувстваше се отпочинал, спокоен и изпълнен с енергия за новия ден, който Ра бе благословил с първите си лъчи от Изток. Можеше да върши задълженията си на сюзерен ...

aplamen

Проза » Повести и романи

2012-01-18T12:21:47+02:00 835

Името му

И М Е Т О М У
Стоя до монахинята. В манастир от 11 век. Бледа и изпита, бледа и изпита - тя ни разказва историята му. Два пъти опожаряван и до днес нереставриран. Голи каменни стени и една икона само. Купол с прекрасен стил… сам го е строил. Монах един е бил. И пак повтаря името на манастира. Говори ...

StefkaGaleva

Проза » Други

2012-01-18T11:43:58+02:00 1.9K 12

Дупката

УВУТ:
В коридора имаше някакво мълчание, някакво много странно, особено някак си… Приближих се до него и го дръпнах за опашката.
– Мълчание проклетууу!!! – развиках му се аз.
– Фо бе?! – отвърна ми уно.
– Яж ми гъзъ бе! – креснах му аз. ...

меланхолик

Проза » Хумористична

2012-01-18T11:38:02+02:00 1.8K 1 5

Глупакът - Победителят

За да се усетят поредицата картини с чувства и емоция, нека читателят да чете текста бавно и внимателно! Във всяка проста дума се крият съкровища!
Нормалното биене на сърцето е 72 удара, неговото стигаше 150. Протегна неконтролируемо треперещата си ръка към вратата на входа. Ускори дишането си, като ...

AUDI

Проза

2012-01-17T23:21:32+02:00 986 3

Тъгата на една безчувствена

Тук съм. Стоя и се вглеждам в огледалото. Дали животът направи чертите ми такива? И той ли извая жената, която отсреща се гледа? Знам само едно. Не съм същата! Далеч не съм онази, която бях.
Трудностите реконструираха малкото момиченце, което живееше в мен. С времето болката сякаш инсталираше версии ...

lility

Проза » Други

2012-01-17T23:14:07+02:00 1.6K 1 3

Труден избор 3

… труден избор 3 …
… тя вдигна поглед и го съзря. Заобикаляха я толкова много хора, различни прически, различни лица, различни личности. И в цялата тази тълпа погледът ú се спря върху него. Сякаш светът наоколо се разпиля и отново останаха само двамата. След толкова дълго време те отново се срещнаха ...

play-girl

Проза » Повести и романи

2012-01-17T21:29:33+02:00 1.2K 1

Потребител

Най-после отвори врати първият горски мол. Собственикът - бобъра Станчо, смени три ченета и даде година от живота си, за да го построи. Днес можеше да въздъхне с облекчение - делото на живота му беше завършено, а стълпотворението - невиждано. След тържествените речи Станчо прегриза лентата и реката ...

popolo

Проза

2012-01-17T20:30:40+02:00 738 1

Сън за река и цигани

Родната ми къща е почти на брега на Искъра. Между нея и водата може да има 100 метра. Може и да няма. Реката е различна през сезоните, различна е през деня и нощта, различна е сутрин и вечер. През лятото е спокойна и се влачи бавно. През горещите месеци се отдръпва от бреговете, обрасли с върби и ед ...

Ondra

Проза » Разкази

2012-01-17T18:23:24+02:00 3.7K 11

Писмо в бутилка

"И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена."
Първо послание коринтяни 15:26
Късно вечерта Алтар запали няколко свещи и се загледа в трепкането на пламъците им. Навън вятъра от север започна да навява пясъчната си мъгла и със сигурност на сутринта хижата ще бъде затрупана от купчини пясък. ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2012-01-17T13:50:25+02:00 1K 1 4

Дигитално момиче 1

Видях я да излиза от един ресторант. Беше дребничко тъмнокосо момиче с изразителни сини очи. Вниманието ми бе привлечено не само от необикновената ù красота, но и от странния ù начин на придвижване. Двете алуминиеви патерици, които бяха затъкнати под мишниците ù, я правеха да изглежда крехка и уязви ...

Heel

Проза » Еротична

2012-01-17T13:36:02+02:00 1.3K

Толкова...

Tiffanyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-01-17T13:29:30+02:00 1.1K

Пикси

Пикси вървеше тъжно по пътеката. В нормална ситуация или преди няколко месеца, наведеният ù нос трябваше да сочи нагоре към усмихнатото слънце, а не надолу към прашния път, но за нея нямаше такъв вариант. Все едно безкрайните ù проблеми се бяха събрали в чипото ù носленце и го теглеха ли, теглеха. Н ...

pchobanova

Проза

2012-01-17T13:25:27+02:00 905

Разговори. Част 2.

Пристигам на училище в Понеделник, хванал за ръка Сиска. Тя нещо ми разказва, май как е ходила с Мимето по магазини да си търси ново яке.
Влизаме в класната стая. А сега сещате ли се за онези моменти във филмите, когато главният герой влиза на някакво супер оживено място и щом той стъпи, и всичко за ...

wikkisdust

Проза » Разкази

2012-01-17T13:21:55+02:00 609 1

Спомените на вишневата тетрадка - 4

4
След като щателно прерови и джобовете като любопитна котка, която се стреми да надуши пакетчето с храна, и откри само касови бележки, кърпички и презерватива, се насочи към спалнята.
Замисли се за презервативите. Имаше много и навсякъде. Или редовно ги ползваше, или искаше да е подготвена във всек ...

sav11

Проза » Разкази

2012-01-17T13:17:39+02:00 833 1

Двете грешки на разбойника

Години наред войната изпепелява душите на хората!
Мъжете гният и мрат на фронта, а по селата изнемогват - няма работна ръка!
За прехраната на многолюдната челяд се грижат бабите.
Между буренясалите синори само старци и млади невести превиват кръст!
Стопаните, които не могат да смогнат, наемат от гра ...

Volter

Проза » Разкази

2012-01-17T13:17:22+02:00 985

Черно-белият ден

Черно-белият ден
Равна, бяла земя -
накъдето погледна.
И ти - като нея бял.
И като нея леден. ...

YannaKaloyanova

Проза » Други

2012-01-17T09:41:52+02:00 1.5K 9

Милионер търси съпруга

М И Л И О Н Е Р Т Ъ Р С И С Ъ П Р У Г А
Хуквам. Пътьом грабвам една бутилка домашно червено вино, на мига се сещам, че някъде го мернах да пие бяло. Е, добре, де! И малко бяло ще взема. Нали трябва да ме хареса и мен да избере! А и да види, че и аз работя. По-точно блъскам по лозята.
Боже, колко бав ...

StefkaGaleva

Проза

2012-01-16T15:14:11+02:00 1.5K 6

Душевна клизма

- А-а, добър ден!
- Добър ден, господине, заповядайте. Кажете!
- Ами аз... такова, де, за душевната... нали тук ги правят?
- Душевната клизма ли имате предвид? Да, на правилното място сте дошъл. Но не трябва да се притеснявате от думата"клизма" - в случая е много подходяща!
- Ами, де да знам... преч ...

hristam

Проза » Разкази

2012-01-16T12:15:50+02:00 1.2K 4

Новите обувки

В едно голямо градче живееше пълнолетната Мария. Тя обичаше да прави добрини на хората. Родителите ù бяха най-известните обущари в града. Наближаваше нейният абитуриентски бал. Мария имаше красива копринена рокля и красиви високи обувки. В края на учебния час тя забеляза своята съученичка да плаче.
...

io2001

Проза

2012-01-16T11:54:58+02:00 841 7

Тя

ТЯ е тъжна и самотна. Вятърът открадва от очите ù една синя сълза и я отнася със себе си. Пуска я в ожаднялото море и то я скрива в сърцето си.
ТЯ гледа водата и решава да сподели мислите си с нея:
„ След години бродене в света на любовта открих истината за нея. Срещнах се очи в очи с тази приказна ...

irena-docheva

Проза » Други

2012-01-15T18:51:42+02:00 1.1K 2

Аз, ти

Кой си ти? Кой съм аз? Две човешки същества. Но дали? Как може да си сигурен? Никак. Познаваме се. Всеки ден си говорим. Може би имаме подобни мисли. Може би дори подобни чувства. Но дали реално аз съм човек, дали си ти? Кой определя? Кой казва какви сме, кой ни слага етикета? И защо? Трябва ли да б ...

ginky

Проза » Други

2012-01-15T08:52:59+02:00 766 1

Сълзата

Той ще се изправи, ще прониже живота с погледа си. Поглед, видял много, разбрал малко. Разбрал, че може да е нещо, танцувайки пред присмеха на люлката. Искаше, искаше да е там - горе - сред мечтите си, но не намери за какво да закачи въжената стълба. Като че ли само един поглед от сълза с необятна к ...

BeyondGodLike

Проза

2012-01-15T01:25:13+02:00 1.5K 2

Новогодишна приказка

Новогодишна приказка
Дърветата в Борисовата градина бяха натежали от снега, който се беше изсипал през последната седмица. Боровете приличаха на коледни елхи от приказен детски филм. По девствения сняг тук и там личаха следи от пробягала катеричка. Небето над стогодишната гора на парка беше синьо ка ...

gudman

Проза » Еротична

2012-01-15T01:23:55+02:00 2.1K 1

Лебедова приказка 2.

2.
– Виждаш ли снеговете горе в планината?
– Виждам ги, дядо.
– Това е душата ми. Изкачвай я! Горе ще познаеш бурите и свободата.
– Щом така казваш, сигурно е така. ...

purko59

Проза » Повести и романи

2012-01-15T01:07:13+02:00 914 11

Спомените на вишневата тетрадка - 3

3
Дадоха му пълна свобода. Достъп до стаята на момичето, къщата, и въобще цялото ”имение”. Защото къщата си беше построена като малък замък с много стаи и етажи, и разполагаше с обширен двор, в който имаше тенис корт и няколко беседки за отмора.
Влезе в стаята ù. От огромния панорамен прозорец се ви ...

sav11

Проза

2012-01-15T01:01:22+02:00 674

Каня те на танц

С кафявите си очи я гледаше така изпитателно, така озадачено, така влюбено, сякаш тя беше водовъртеж и той в нея се губеше.
Тя е толкова красива, грациозна като рядък вид птица, с движения сякаш летеше, а не стъпваше по земята, промъкваше се из тълпата, сякаш търсеше нещо, някого.
А той продължаваше ...

herobryan

Проза » Други

2012-01-15T00:59:49+02:00 890 1

17 - 40 - 60

Казвам се Джейн и смея да твърдя, че съм стигнала такъв момент от живота ми, че мога да се оценя. Не съм кой знае колко стара, нито млада, но възрастта ми малко ме притеснява. И ето сега ще покажа колко съм смела, като все пак ви кажа – на почти 20 или по-точно на 17 съм. Вече чувам смях, но не знам ...

pchobanova

Проза » Разкази

2012-01-15T00:58:42+02:00 1.1K 1

Ти си поет, аз не съм

Да, все повече разбирам, че ти си „от тях”.
Този малко странен словоред – мислех, че е поза, а всъщност е виртуалната бариера между социалното и поетичното ти аз. Така свободно преминаваш през времена и същности. Вълнуваш и смущаваш, приласкаваш и лекуваш, успокояваш и люлееш – и то само с думи. Да ...

670301

Проза » Писма

2012-01-14T13:20:26+02:00 1K 3

Едно Нежно Нощно Откровение

Любов Моя,
Липсваш ми! Искам да съм до теб сега и да ти дам Любовта си, Нежността си, своята Мъжка Сила! Толкова Истински се чувствам, когато сме заедно, че как да не копнея и ден и нощ за това! Зная, че ти имаш много приятели, много хора около теб, много ангажименти, семейни задължения, а аз имам с ...

angelbard

Проза » Писма

2012-01-14T13:18:02+02:00 1.3K 1

Тези са българи

Тези са българи
Към тази история ме върна една малка пластмасова карта за отстъпка във верига от травъл хотели, свряна най-долу в жабката на колата. Почиствах и изхвърлях разни непотребни касови бележки и стари квитанции. Поколебах се дали да я изхвърля, или да я запазя. Все пак я изхвърлих. За мен ...

ZAPP

Проза » Други

2012-01-14T13:15:56+02:00 899 16

Зад кулисите... с Тео

Няма празници, няма делници, навсякъде само намръщени хора. По улиците, в магазините – и все недоволни. Защо?! Влизам след работа да си купя хляб и плодове, часът е 21,50. Работи само една каса, в магазина сме аз и още две жени. Едната се провиква:
- Само една каса ли ще работи?
Магазинът работи до ...

svetlanal

Проза » Разкази

2012-01-14T12:39:54+02:00 2.1K 7

Изпълнение на пан флейта…

Изпълнение на пан флейта…
Докосване до върхове върху крилете на птица,
сякаш вникване в същността на Божия промисъл.
Наслаждавам се…
Чувствам най-крехкото и най-ранимото – ...

Eia

Проза » Други

2012-01-14T12:36:24+02:00 3.8K 13

Разговори

Вървя си аз по улицата и се съм се загледал към спирката отсреща.
Седят там две момичета. Едното го знам така по физиономия… Мария, Минка… нещо такова. А, другото е Сиси. Тая кака я гледам още от първи клас. Седеше на чина пред мен и през годините чак до дванайсети клас, повече от едно „здрасти” не ...

wikkisdust

Проза » Разкази

2012-01-13T23:56:37+02:00 764 1

Закуска за душата

Не обръщаше внимание на студа, щипещ лицето му в тази мразовита сутрин.
Май не усещаше нищо друго, освен вълнение, сърцето му отброяваше крачките му по замръзналата и корава земя.
Утринта беше магическа, въздухът имаше вкус на щастие, по лицето му се появи лека усмивка, той крачеше и беше вперил пог ...

herobryan

Проза » Други

2012-01-13T13:55:09+02:00 785 3