39 932 резултата
Горос се доближи до нея.
-Е, принцесо, как си?
-Ще те разочаровам, принце, но все още имам сили да се боря!
-Е, твоя воля. Но още малко и ще си забравила всичко и всички! След като майка ми превземе камъка. Между другото, споменах ли, че армията ни е вече във вашите земи? Първите пет селища са вече ...
-Е, принцесо, как си?
-Ще те разочаровам, принце, но все още имам сили да се боря!
-Е, твоя воля. Но още малко и ще си забравила всичко и всички! След като майка ми превземе камъка. Между другото, споменах ли, че армията ни е вече във вашите земи? Първите пет селища са вече ...
721
Тази история се случила много отдавна – тогава, когато кокошките и птичките изобщо не се страхували от лисиците и котките, защото в тези времена лисиците и котките още не ги нападали.
Веднъж една червена лисица разгласила из цялата гора, че набира птици-участнички за птичи конкурс за красота и умени ...
Веднъж една червена лисица разгласила из цялата гора, че набира птици-участнички за птичи конкурс за красота и умени ...
1269
Всяка сутрин Бисерка правеше сутрешна гимнастика. Тя се състоеше от бягане двеста метра и тридесет коремни преси. Това ù отнемаше доста време. Ето защо тя ставаше доста рано.
Но една сутрин момиченцето се успа и затова направи само двадесет и девет коремни преси. То набързо закуси, взе си чантата и ...
Но една сутрин момиченцето се успа и затова направи само двадесет и девет коремни преси. То набързо закуси, взе си чантата и ...
878
6
Drums & momo752
Отчаяните хора искат да живеят в миналото, мечтателите - в бъдещето, а влюбените... За тях няма по-хубав момент от настоящия...
Отчаяните хора искат да живеят в миналото, мечтателите - в бъдещето, а влюбените... За тях няма по-хубав момент от настоящия...
839
1
- Господи! Дай ми сили да издържа!- помоли се тя.
Гросула вървеше по коридора.
-Трябва ми ключът!- мислеше си тя. - И никой няма да може да ме спре след това! - влезе в залата за мъчения.
-Надявам се, че си се настанила удобно!
-Арогантността Ви отива! - Ванеса бе окована здраво. ...
Гросула вървеше по коридора.
-Трябва ми ключът!- мислеше си тя. - И никой няма да може да ме спре след това! - влезе в залата за мъчения.
-Надявам се, че си се настанила удобно!
-Арогантността Ви отива! - Ванеса бе окована здраво. ...
652
Те се обичаха, радваха се на живота, взаимно споделяха радости и мъки, живееха живот, пълен с любов и щастие. Те се надяваха на светло бъдеще. Беше късна лятна вечер. Закъснелият вечерник (полъх на студен, речен вятър лятно време) шумолеше из листата на храстите и дърветата и нарушаваше нямата тайнс ...
714
Понякога ти се иска да излееш всичко, което таиш вътре в себе си, пред някого, но въпросът е има ли подходящ човек, или въобще има ли? Самотата е нещо, което не бих пожелала дори на най-големия си враг. Продължаваш да потискаш всичко в теб и накрая не издържаш и всичко рухва. Тогава няма само ти да ...
832
9
Глава 1:
Изгубени неща
Мъглата превзе улиците на замръкващия град.
Фенери засветиха почти из всяка уличка, без да успеят да се преборят напълно със сивата пелена, а жълтеникавият им светлик придаде нездрав вид на постепенно опразващите се улици. Малцината минувачи бързаха, надявайки се да стигнат вк ...
Изгубени неща
Мъглата превзе улиците на замръкващия град.
Фенери засветиха почти из всяка уличка, без да успеят да се преборят напълно със сивата пелена, а жълтеникавият им светлик придаде нездрав вид на постепенно опразващите се улици. Малцината минувачи бързаха, надявайки се да стигнат вк ...
766
1
Тя вече беше вървяла по този път... и тези улици познати бяха. Тя знаеше всяка дума, тя знаеше всеки стих. Тя всичко от него беше изпитала.
Любов... изпепеляваща, страстна, невъзможна, бурна и нежна, прекрасна... истинска любов. Караше сърцето ù да грее, да се радва за това, че той е до нея.
Болка.. ...
Любов... изпепеляваща, страстна, невъзможна, бурна и нежна, прекрасна... истинска любов. Караше сърцето ù да грее, да се радва за това, че той е до нея.
Болка.. ...
704
1
Пак ще си боядисаме ръцете
и по това ще познаем, че
идва празникът,
в който ден Бог на кръст
разпънат е, но въпреки всичко ...
и по това ще познаем, че
идва празникът,
в който ден Бог на кръст
разпънат е, но въпреки всичко ...
626
1
Говорещият с Бог
Селото бе на десетина километра разстояние от Смолян. Сгушено между два рида, то имаше изцяло южно изложение. Източния рид бе по-нисък и слънцето през по-голяма част от годината радваше с топлата си длан ранобудните селяни. Радваше. Така беше преди много, много лета. Слънцето пак из ...
Селото бе на десетина километра разстояние от Смолян. Сгушено между два рида, то имаше изцяло южно изложение. Източния рид бе по-нисък и слънцето през по-голяма част от годината радваше с топлата си длан ранобудните селяни. Радваше. Така беше преди много, много лета. Слънцето пак из ...
907
12
Подарен миг!
"Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"
" Ела! Ела!... Хайде, ела насам! Не стой там сам! Моля те, ела! Хей, подай ръка!"
Цял живот бих подарила, само да мога, на онези мигове, които те карат да настръхваш, да се замечтаваш. Затова цял живот пиша з ...
"Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"
" Ела! Ела!... Хайде, ела насам! Не стой там сам! Моля те, ела! Хей, подай ръка!"
Цял живот бих подарила, само да мога, на онези мигове, които те карат да настръхваш, да се замечтаваш. Затова цял живот пиша з ...
709
ОГНЕНО НАПАДЕНИЕ
Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красави ...
Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красави ...
528
0000000000000000000000000000000000000000000000000000000
- Бабо, готова съм да продължим
-Разбира се, чедо, хайде да се завия и аз с юрганчето, че днес е много студено. И така...
Принцесата вървеше мълчаливо след принц Горос. Едно чувство се бе загнездило в душата ù. А и огърлицата не спираше да свет ...
- Бабо, готова съм да продължим
-Разбира се, чедо, хайде да се завия и аз с юрганчето, че днес е много студено. И така...
Принцесата вървеше мълчаливо след принц Горос. Едно чувство се бе загнездило в душата ù. А и огърлицата не спираше да свет ...
920
Вървях по улицата със приведена глава. Сърцето ми носеше тежък товар. Безизходицата, в която се намирах, ме доведе до грешни постъпки и решения. Приех да убия човек само и само заради парите. Тази мръсна и толкова нужна част от живота ни. Детето ми се нуждаеше от трансплантация на костен мозък. Ако ...
704
11
В полите на Витоша
Небето над планината беше прозрачно. Слънцето огряваше снежните върхове на Витоша. Те излъчваха ослепителна белота, която заслепяваше всеки, който погледнеше нагоре. Вековните борове, смърчове и ели, бяха надянали дебели зимни кожуси и при всеки повей изсипваха дъжд от снежинки, к ...
Небето над планината беше прозрачно. Слънцето огряваше снежните върхове на Витоша. Те излъчваха ослепителна белота, която заслепяваше всеки, който погледнеше нагоре. Вековните борове, смърчове и ели, бяха надянали дебели зимни кожуси и при всеки повей изсипваха дъжд от снежинки, к ...
1152
Продавачът на книги
Някога в градинката до ресторант „Елмаз” имаше един продавач на книги. Понеже не съм добре с паметта, вече не му помня името. Трушков или нещо подобно, има ли значение. Сергията му беше в усойния край на градинката, където никога не припарваше слънцето. Трушков обаче седеше и в н ...
Някога в градинката до ресторант „Елмаз” имаше един продавач на книги. Понеже не съм добре с паметта, вече не му помня името. Трушков или нещо подобно, има ли значение. Сергията му беше в усойния край на градинката, където никога не припарваше слънцето. Трушков обаче седеше и в н ...
1215
5
Има хора, които откриваш..
споделяш времето си тях...
сближаваш се... забавляваш се...
има моменти, в които срещаш даден човек...
доверяваш му всичко, става част от живота ти... ...
споделяш времето си тях...
сближаваш се... забавляваш се...
има моменти, в които срещаш даден човек...
доверяваш му всичко, става част от живота ти... ...
1250
Добре дошъл на Слънчев бряг
Самолетът кацна късно вечерта. До Слънчев бряг взеха такси. Не познаваха комплекса, нито пък имаха резервация. Щяха да разчитат на случайността. Български също не знаеха. С английския се оправяха много добре, но късно вечерта нямаше много хора, които биха могли да им помо ...
Самолетът кацна късно вечерта. До Слънчев бряг взеха такси. Не познаваха комплекса, нито пък имаха резервация. Щяха да разчитат на случайността. Български също не знаеха. С английския се оправяха много добре, но късно вечерта нямаше много хора, които биха могли да им помо ...
1680
1
Аз съм един най-обикновен средностатистически Петър. Само Петър. След името ми не стои руски-царственото "Велики". Защото просто не съм велик. Нито пък съм апостол на вярата, за да стои пред името ми християнски-мъченическото "Свети". Защото просто не съм светец. Не съм нито Петър Велики, нито Свети ...
711
2
Кралица Елизабет извади специалния ключ от пазвата си и го постави в ключалката. Масивната врата изскърца и се отвори тежко. Двете влязоха в стаята. По средата, върху пиедестал бе поставен огромен камък. Бялата светлина, която пулсираше от него, огряваше цялото помещение. През малкото прозорче се пр ...
784
Време за една изповед
Тази странна история се случи през есента. Есен като много други преди нея. Слънцето
ту се показваше между рехавите облаци, ту се скриваше. Светеше с онази жълта палитра от цвят, която ти навява някаква тъга.
Този ден беше наситен с носталгия по лятото, жълтото бе неописуемо кр ...
Тази странна история се случи през есента. Есен като много други преди нея. Слънцето
ту се показваше между рехавите облаци, ту се скриваше. Светеше с онази жълта палитра от цвят, която ти навява някаква тъга.
Този ден беше наситен с носталгия по лятото, жълтото бе неописуемо кр ...
939
17
Хей, ти, помниш ли, когато бяхме просто деца и когато за пръв път пристъпихме прага на училище ръка за ръка. Колко бяхме изплашени само! Хей, ти, помниш ли как онзи път, когато карахме ролери, станахме най-добри приятелки? Помниш ли колко беше хубаво тогава? Помниш ли колко ни беше мъчно, че ще тряб ...
1291
5
Посвещавам това на Мистрес, защото това ù е РД картичка.
Посвещавам го също на Потър Мания - някога най-прекрасното място в интернет,
както и на Алекс Малфой, която го погуби.
Студен, мрачен и тих, замъкът „Хогуортс” се издигаше над почти пресъхналото езеро. Коридорите на училището за магия бяха пус ...
Посвещавам го също на Потър Мания - някога най-прекрасното място в интернет,
както и на Алекс Малфой, която го погуби.
Студен, мрачен и тих, замъкът „Хогуортс” се издигаше над почти пресъхналото езеро. Коридорите на училището за магия бяха пус ...
1303
1
Виждаш ли вървежа на времето? Стъпва на пръсти, прошумолява в очите, раздухва клепачите и те събужда. Погалваш го сънено и си убождаш сърцето. Събуждаш се, смучейки капките самота на изминалата нощ. Утрото за кой ли път пуска въжето, а аз не знам какво да го правя - да се обеся или да танцувам върху ...
880
2
Ж Е Н С К И Р А З Г О В О Р
Приятелката ми се разплаква. Тя е лекар. Разплаква се, но не изведнъж, а някак постепенно, бавно и напълно естествено. В началото влагата облива красивите ù, умни очи. Клепачите трепкат, трепкат, разнасят мокрото, ресниците попиват. Гледам я право в очите. Влажни мигли, м ...
Приятелката ми се разплаква. Тя е лекар. Разплаква се, но не изведнъж, а някак постепенно, бавно и напълно естествено. В началото влагата облива красивите ù, умни очи. Клепачите трепкат, трепкат, разнасят мокрото, ресниците попиват. Гледам я право в очите. Влажни мигли, м ...
1092
3
Някога чувствал ли си се толкова мъничък и незначителен? Искал ли си да избягаш от собствения си свят и да се скриеш в бездната на мълчанието? Да бъдеш воден от нищото, да се сгушиш в прегръдката на тъмнината? Просто да полетиш, незнаейки накъде отиваш и да се върнеш, незнаейки откъде идваш. И ако м ...
621
2
Първият принц, който ù се поклони, бе принц Гарет. В неговото царство живееха драконите в синхрон с хората.
- Ще ми окажете ли честта да танцувате първия танц с мен, мила принцесо? - но преди да успее да му отговори, принц Горос отвърна вместо нея.
- Честта ще е моя. - и дръпна ръката на принцесата, ...
- Ще ми окажете ли честта да танцувате първия танц с мен, мила принцесо? - но преди да успее да му отговори, принц Горос отвърна вместо нея.
- Честта ще е моя. - и дръпна ръката на принцесата, ...
749
Разтърках очите си и погледнах още веднъж към телескопа си. Настроих стъклото, за да е по-чиста видимостта ми, но това нямаше да промени ужасяващата картина. Беше голям почти колкото Земята. Бях си му измислил име ,,Апокалипсис’’.
,,Метеорит, пътуващ в пространството без целенасоченост’’
Така предст ...
,,Метеорит, пътуващ в пространството без целенасоченост’’
Така предст ...
661
9
Преди изгрев, слънцето търкаше очи зад облаците. Хълмовете, по дъното на котловината, се диплеха като шалвари. По тях шаренееха като кръпки, нивите с тютюн и лозови насаждения. Престилките на берачките се олюляха от тежестта на тютюневите листа. По черен път, ограден от смолисти борове, пъплеха низи ...
2500
55
Някога бяхме неразделни. Сега сме непознати...
Виждаме се на улицата, погледите ни се срещат в търсене на онази част от другия, която някога беше част и от нас, онзи пламък, спомена за взаимност, нещата, които ни свързваха, които ни правеха едно. За момент ни се струва, че това, което търсим, още е ...
Виждаме се на улицата, погледите ни се срещат в търсене на онази част от другия, която някога беше част и от нас, онзи пламък, спомена за взаимност, нещата, които ни свързваха, които ни правеха едно. За момент ни се струва, че това, което търсим, още е ...
682
Палатката, която му бе отпусната за турнира, бе прибрана от сенешала и сър Ланкстън тръгна да търси странноприемница. Яздеше из улиците на град Талиезин, когато внезапно се видя обкръжен от карети, в които се возеха благородни дами. Оглеждаха красния рицар, обладаващ тъмноруса коса, велелепно лице и ...
722
“И вече не аз живея,
а Христос в мене живее”
Галатяни
Отвън, по лицето на великанското “еди” не личеше нищо. Главата бе кръгла, гладка, равна и непотрепна. Тялото – черно, бляскаво и издуто. Механичните пипала, закривили се във всички посоки, редяха изправност и сигурно бъдеще.
Отвътре – едри зъбчат ...
а Христос в мене живее”
Галатяни
Отвън, по лицето на великанското “еди” не личеше нищо. Главата бе кръгла, гладка, равна и непотрепна. Тялото – черно, бляскаво и издуто. Механичните пипала, закривили се във всички посоки, редяха изправност и сигурно бъдеще.
Отвътре – едри зъбчат ...
766
1970 година след Христа
Корабната сирена изсвири пронизително, мощните дизелови двигатели забоботиха с приглушен тътен. Не след дълго влязоха в равномерен ритъм и грациозният корпус на туристическия лайнер “Принцесата на Египет” започна бавно да се отдалечава от западния пристан на средиземноморския ...
Корабната сирена изсвири пронизително, мощните дизелови двигатели забоботиха с приглушен тътен. Не след дълго влязоха в равномерен ритъм и грациозният корпус на туристическия лайнер “Принцесата на Египет” започна бавно да се отдалечава от западния пристан на средиземноморския ...
519
1
Студът. И нищо друго около мен. Влиза в костите през очните ябълки, прониква вътре в структурата на тялото, разяжда го, прави го слабо. Студът знае, че тялото ми е направено от захар и само едно погрешно докосване може да го разпадне на трошички, които да бъдат разнесени навсякъде по улиците на Град ...
861
2
Таня
На Ивон, с поздрав
Пепа се беше върнала от Орешака. Дафинка разказа на всеослушание историята с Ник. Всички се смяхме цялата вечер. Само Ник не се смееше и смутено гледаше Пепа, сякаш се боеше да не му посочи вратата. Но Пепа нямаше такова намерение. Откровеността на Дафинка я беше обезоръжила, ...
На Ивон, с поздрав
Пепа се беше върнала от Орешака. Дафинка разказа на всеослушание историята с Ник. Всички се смяхме цялата вечер. Само Ник не се смееше и смутено гледаше Пепа, сякаш се боеше да не му посочи вратата. Но Пепа нямаше такова намерение. Откровеността на Дафинка я беше обезоръжила, ...
2033
4
Тоскините плитки
Относно дисциплината и доброто поведение в училище, имах сериозни постижения още докато учех в село. Но те са толкова много, че ако реша да ги напиша, а след това и вие да ги прочетете тя ще стане една… Освен това могат и да ви повлияят стимулиращо, което пък съвсем ще издъни нещата ...
Относно дисциплината и доброто поведение в училище, имах сериозни постижения още докато учех в село. Но те са толкова много, че ако реша да ги напиша, а след това и вие да ги прочетете тя ще стане една… Освен това могат и да ви повлияят стимулиращо, което пък съвсем ще издъни нещата ...
1122
9
Недосвареният паток и... последствията от това.
Ако кажа, че ние с моите приятели в гимназията кротко си учехме и нищо друго не сме правили, веднага съм излъгал. Щуротиите ни бяха безчет.
Спомням си как веднъж през зимата, се събрахме в нашата квартира да поиграем карти. Играта обаче не вървеше, защ ...
Ако кажа, че ние с моите приятели в гимназията кротко си учехме и нищо друго не сме правили, веднага съм излъгал. Щуротиите ни бяха безчет.
Спомням си как веднъж през зимата, се събрахме в нашата квартира да поиграем карти. Играта обаче не вървеше, защ ...
1525
9
Утрото бележеше нов ден. А новият ден привличаше всичко добро с притегателната си сила. Той бе ново начало. Светлите лъчи на слънцето галеха всички същества, напомняйки им за величието на изгрева. Росата беше застинала по стръкчетата трева и само някой майски бръмбар нарушаваше тишината. Лекият ветр ...
792
1
Спомням си как Мадона дойде в България. С кортеж от полицейски коли, возейки се в лъскаво черен джип - "Порше Кайен". Феновете я очакваха екзалтирани по пътя, всеки с тайната надежда да я зърне поне за миг отблизо. Обаче стъклата на джипа ù бяха тъмни и никой не я видя. Но поне ù видя джипа - голям, ...
958
12
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
