Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Destum ~ II глава

II ГЛАВА
Тойотата се носеше по прашния път с около 100 км/ч. Жаркото слънце превръщаше въздуха в мараня, земята - в напукала се твърд, а животът в пустинята Сахара - невъзможен. Професор Есмунд Фарамунд се бе насочил към границата между живота и смъртта, между пустинята и саваната.
Професорът беше 4 ...

Jeny1y0y

Проза » Фантастика и фентъзи

832 1

Сама

Може би е само болката... или кънтящият звук в ушите ми. Може би е сърцето, отказващо да бие. Може би е само тишината и самата аз или нищото, в което съм. Някъде там между безчуствието и спомените, там където той не съществува. Място без страх от предстоящето и настоящата болка. Място, където бих мо ...

independentT

Проза » Други

705

Рапсодия в синьо

По пладне манастирът задряма. Листата на дъбовете се вкопчиха едно в друго, сякаш пръсти. Не пропускаха слънчевите лъчи. Сенчесто бе и в сърцето на Панчо, който ровеше с пръчица в пясъка. Линиите, които изчерта, напомняха думи, тежки като сираческа съдба. Погледнеше ли към зеления чадър над главата ...

azura_luna

Проза » Разкази

3K 26

Агонията (Отчаяни мечти)

ОТЧАЯНИ МЕЧТИ
И този ден повтори предишните. Нищо ново. Вилнее зимата, стара и сърдита вещица, и до каквото се докосне, превръща го в ледена статуя, неподвижна, безсмислена, безкръвна. Вилнее болестта на тати и неусетно, бавно, упорито и сигурно стопява силите му, ръфа тялото му и надеждите му тихо ...

purko59

Проза

1.2K 10

Който иска - може / новела/

Чувстваше се като кълбо от нерви. Опита се, седейки на бюрото да си направи масаж на врата, да се отпусне с равномерни вдишвания. Не помагаше. Не можеше да се пребори в момента с яда си. Знаеше, че ако не се успокои, ще получи онова досадно главоболие, което в последно време често я спохождаше. Но к ...

galiakara

Проза » Други

1.5K 1

Среща

Телефонът. Дори не поглеждам.
- Ало?
- Здравей, миличка!
Изтръпнах. Сърцето ми лудо заби, краката ми се подкосиха. Глас, толкова мил и запечатан в сърцето ми. Глас, нечуван толкова дълго. Кога минаха 5 години?
- Ели? ...

milichka1

Проза » Разкази

643

Нещо лично

Боже, умирам... мога да се закълна...
Усещам как невидими ръце са се впили в тялото ми и стискат здраво гръдния ми кош. Болката и силата на захват са толкова големи, че не ми достига въздух. Задушавам се... За недостига на кислород допринася и изливащият се порой от сълзи. Каменното ми изражение не ...

viki-dimitrova

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 5

Какво да ти кажа

Какво да ти кажа, политам внезапно и гледам живота си от високо. Всичко е без цвят, без чувство, всичко е еднакво и тежи. Всеки ден, всяка нощ, седмици, месеци, години. Нищо не се променя.
Какво да ти кажа, че съм щастлива, че не съжалявам. Никой не е безгрешен. Грешките учат, понякога се поправят. ...

cruelbaby93

Проза » Писма

1.2K 1

Из "Проект изследовател - Пръстен 17.10.2010"

Пръстен
Всичко е толкова объркано и странно.
Една цивилизация, един свят е на косъм да бъдат унищожени, чрез поробване и смърт.
Намирам се в пределите на странен дворец. Той не е построен с материалите и формата познати на земята. Като че ли самият дворец беше издълбан в скалиста планина. Като външе ...

boro^man

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K

С буца в гърлото

Почувствали ли сте как корените ни теглят назад? Назад, в спомените...
Случи се преди няколко години да се разделя с двора, останал в наследство от баща ми, а на него - от дядо. Тъжно е, когато се разделяш с нещо мило и свидно за душата ти...
Като се пенсионираха, родителите ми се върнаха на село. С ...

galiakara

Проза » Разкази

1.8K 6

Дони, светът скърби за теб!

Разказ на Оши и Пили
Здравейте, ние сме Оши и Пили, най-страхотните хора на земята, а вие имате щастието и привилегията да делите един свят и едно време с нас, за което идните поколения ще ви завиждат.
През дългия си житейски път, по който сме се сблъсквали с какви ли не приключения и опасности, сме ...

The_Crimson_King

Проза » Други

2K 2

Ловец на фантазии

Заобиколена съм от топлина. Цветна топлина.
И топъл цветен аромат. Обвита съм около него.
Усещам го. Онзи майски аромат.
На люляк. На момина сълза. На божур.
Онова бяло. Онова лилаво. И зеленото. ...

ikiva

Проза » Други

1.5K 1

Краста

Сама. Пак сама. Все сама. Не така си беше представяла живота Сима. Не, че бе имала големи мечти и надежди, не. Но беше отраснала в добро и кротко семейство, където майка ù и баща ù вършеха всичко заедно, никой не предприемаше нищо, без да се посъветва с другия. Дори за елементарни неща, като това, к ...

pepsi1975

Проза » Разкази

1.6K 7

Обущарят

ОБУЩАРЯТ
Стоя на сянка в кварталната градинка. Посрещам с поглед всяка жена, която премине край мен. Вече съм на деветдесет и пет. Но меракът ме държи жив.
От малък съм си такъв. На тринайсет години в училище сложих жива жаба в потурите на едно циганско момиче. То се разписка, но най-важното, смъкна ...

korsar

Проза » Разкази

1.2K 3

Софийска сага 9

Софийска сага 9
Глава шеста-втора част
Нощта се беше надвесила над полуразрушената Столица на Царство България. Във въздуха се носеше остър мирис на пушeк, счупени керемиди и кръв. Видения бродеха из развалините на величествени, до преди няколко часа, сгради. Случайно надживели ужаса хора ровеха с г ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.2K 2

Агонията (Изборът)

АГОНИЯТА
(цикъл есеистични размисли)
Изборът
Изтича януари. Усеща го и това го вбесява. Зъл и студен е. Изцъклил е ледените си очи и презира. Мисли си, че всичко ще вледени, ще погуби и света ще се превърне в зима, в януари, който си отива. Не му приляга. Нито на белите коси, нито на бялата му душа. ...

purko59

Проза » Други

888 5

Относно някои аспекти на възраждането на радиотеатъра

Относно някои аспекти на възраждането на радиотеатъра
Драга ми госпожо Пиранчева!
Получих писмото Ви и немедлено сядам да Ви отговоря.
За мен, като собственик и директор на нашето малко провинциално радио, е чест, че такъв именит писател като Вас, с две издадени книги и фантастичен тираж, доближаващ ...

perperikon

Проза » Писма

2K 13

Когато сънищата станат реалност

Винаги ми беше криво, когато със съпруга ми се разделяхме, дори да беше само за няколко дни.
А всъщност трябваше да съм свикнала, защото работата му налагаше да пътува често в чужбина, понякога за по месец и повече. Въпреки че вече от десет години бяхме женени, през което време повечето женени хора ...

hristam

Проза » Разкази

1.1K 2

По повод изместването на някои Aгенции в някои градове...

Седя си, рано сутрин, пия си кафе, преглеждам новините и ми хрумва следната история, като знам каква бюрокращина е в България:
Аз съм един средностатистически човек, живеещ в София, занимавам се със среден бизнес (например), който е почти пред фалит, имайки предвид икономическата обстановка в страна ...

Lirik-Kirilov

Проза » Хумористична

1.4K 1

Кралство на четвъртия Етаж: Симон Мартин среща Борболета

Малко по-малко времето в Кралство на Четвъртия етаж ставаше все по-топло, а снегът напълно се беше стопил. Поданиците на кралството захвърлиха дебелите кожуси и топлите ботуши и си намериха по-тънки дрешки и обувки. Кралицата също купи нови дрехи на принц Симон Мартин и каза, че му е време да попъту ...

Rois

Проза » Приказки и произведения за деца

1.3K 5

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 8-ма част

Навън дъждът продължаваше да вали като из ведро и изглежда скоро нямаше намерения да спре. Двамата с Бекс довършвахме порциите си, докато междувременно си говорехме.
‒‒ Боже, омлетът наистина е много вкусен. Сервитьорката е голяма идиотка, но поне не ни излъга.
‒‒ Не излъга мен. Теб като нищо щеше д ...

paolinamp

Проза » Повести и романи

923

Медитацията

Диана се приготви най-внимателно. Днес беше решила да си направи медитация "по всички правила на това изкуство", както малко шеговито си я нарече. Отвори широко прозореца, седна на пода, обгради се отвсякъде с розови чаени свещички, запали ги, постави камъка розов кварц пред себе си... И потъна в ти ...

koral

Проза

749 1

Destum ~ I глава

I Глава
Светът е творение на двама братя – Мороз и Луминос. Макар във вените им да течела една кръв, неспирна била враждата им. Омраза изпълвала сърцата им, завладявала душите им и сковавала в лед дори и най-красивите чувства в мига, в който се погледнели. Единствена по-малката им сестра Джорджиана ...

Jeny1y0y

Проза » Фантастика и фентъзи

755 2

Подаръкът

Днес навършваше тридесет и пет години. Не искаше да мисли за това, макар че децата от сутринта я запрегръщаха с усмихнатото „Честито, мамо! Много те обичаме!”. Не искаше да брои годините си, искаше да ги забрави... Мъжът ù бе в командировка, както винаги в края на седмицата. Разработваше пазари, мак ...

ekstasis

Проза » Еротична

2.5K 15

Гост

Дойде една привечер…
В един горещ летен ден.
От улицата, отдолу, зад дувара, някой извика:
- Тук ли сте? Излезте! Имате гостенин!
И аз, най-малкият, притичах… ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

1.3K 4

И след това

И след това
- 1 -
За да пресека булеварда с жълтите павета, трябва да съм максимално концентриран. Не е достатъчно светофарът да свети в зелено. Затова се шмугвам пъргаво и ловко лавирам сред навалицата и колоната с автомобили. Хората намусено мърморят или ругаят гласно, колите надуват клаксоните и ...

swetew

Проза » Фантастика и фентъзи

2.3K 6

миг покой

Миг покой
Алексей седеше на скамейка в чакалнята на гарата и разсеяно се оглеждаше. За броени минути беше изпуснал предишния влак и сега голямо чакане му се падаше- сам си беше виновен. Винаги тръгваше в последната секунда.
Пи кафе в барчето на гарата, чете вестник, но вече нищо не му се правеше. Бе ...

tiha

Проза » Разкази

1.2K 4

Страст

Има ли по-тъжно момиче от това, което седи безмълвно, ухаещо на шоколад, ванилия и неговите телесни течности?
Има ли по-жалък мъж от тоя, който убива любовта, защото не е свикнал да я има?
Но любовта умира. Страстта остава, можеш ли да издържиш кръговрата на чувствата си? Можеш ли да кажеш "не"?
Ще ...

Sugar-Cube

Проза » Други

1.5K 4

Трактат за тоалетната чиния (Въведение)

Вдъхновение да напиша това произведение ми даде интелектуален спор с дама на тема - "За какво може и за какво не може да се пише".
Казвам дама, за да избегна неяснотата относно семейното ѝ положение, висящо между термините госпожа и госпожица. В английския език има някакъв компромис, който се произн ...

Donsky

Проза » Хумористична

1.9K 6

Изгубен скъпоценен камък

Навън е слънчево, лято е, всеки е щастлив и лъчезарен... а в душата ми е буря! Вали най-голямата тъга и нещастие... може би хората като мен остават самотници за цял живот, те не намират своята сродна душа в живота, не защото не могат, а защото не я допускат. Не допускат никого до себе си! Намират ра ...

krasitoo

Проза » Други

1.2K 1

Джон Войд

Джон Войд беше хубав мъж. Висок и строен, въпреки годините си, мускулите му все още опъваха леката памучната риза, докато се чешеше по темето. Този досаден навик му беше останал още от студентските години, когато с него изразяваше смесица от недоумение и искрен опит да схване за какво се говори, с к ...

Рима

Проза » Разкази

1.8K 2

Внимание - случайни запознанства!

- Страшно парче, а?
- Аха, нали?
- Да. Видях, че и ти я бройкаш.
- То май не сме само ние...
- Ами радост за окото. Как да не гледат хората? ...

hristam

Проза » Хумористична

1.6K 3

Петър Димков - Лечител и Будител

(Този разказ спечели специалната награда в четвърта възрастова група от конкурса през 2012 г. обявен от - Гражданският инициативен комитет"Петър Димков")
Един истински разказ от Елена Георгиева
Преди много години през далечната 1886 година в един красив зимен ден , когато навън белите пухкави снежин ...

val6ebnica

Проза » Разкази

2.3K 6

В пъзела на невежеството

В пъзела на невежеството.
Памфлет.
... "Като заваля, та цяла неделя..." Имаше го някъде написано в съвременната българска литература. А в по-съвременната трябва да се напише: Като се разприказваха, та вече две години глаголствуват. За "диверТификацията" на доставките на енергоносители... Та да не см ...

petertpetrov

Проза » Други

1.2K

Просто любов

В един миг си тук, а в другия те няма. В един миг само си до мен и ме гледаш с прекрасните с очи, а в другия съм сама и крия сълзите си от пътниците в микробуса. В един миг съм цяла, в другия отново другата ми половина е при теб, а ти си далече... толкова далече. Казваме си „Силни сме, ще успеем“, а ...

ClairDeLune

Проза » Други

1.2K 2

Бягството на просяка

Изглеждаше зле в мръсните дрехи, които неизменно му подаряваха след някое квартално погребение. Имаше слабо, занемарено лице, почти наполовина скрито от вечните причудливи шапки върху главата. Всичко у него показваше самота, самота и немотия, но лицето му не бе тъжно, нито носеше белези от страдание ...

svdonchev

Проза » Разкази

2.7K 6

Мадригал

Пингвинът Мадригал беше малък, но кротък делфин. Мадригал още от малък беше израснал в семейство на разбойници и политици. Това беше докарало у него чувства на вина и скромност. Майката на Мадригал, Калиопа Бушнакова, и неговият баща, Калейдоскоп Петров, били странно семейство. Те носели различни фа ...

Iwostin

Проза » Разкази

908

1:17 AM

Когато видиш истинската страна на човек,
какъв е всъщност той, въпреки всичко,
което ти (или някой друг) мислиш за него,
виждаш лицето му, реално виждаш лицето на този човек.
Осъзнаваш колко си се заблуждавал, ...

Смайл

Проза

955

Двамата и после

Днес не говорихме, не се и погледнахме. Той има много работа, аз имам много работа. Видяхме се чак в осем. Аз влязох да си взема душ в моята баня, той влезе да си вземе душ в своята баня. Апартаментът му беше голям. Понякога оставах там, дори започнах да си зачислявам и една баня. Апартаментът му е ...

stories-by-mila

Проза » Разкази

1.3K 1

Депресия

Безброй врати със заразени хора. Хора в инвалидни колички. Бременни жени с контракции. Кашляне. Държащи се за ръце семейства, приятели, роднини. Плачейки. Онзи специфичен мирис, който болниците притежават. Бели стени. Не виждам, не чувам, не усещам нищо от това. Но то е там. Знам, че е там.
Тихо е. ...

Dealux

Проза » Разкази

990 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Destum ~ II глава

Сама

Рапсодия в синьо

Агонията (Отчаяни мечти)

Който иска - може / новела/

Среща

Нещо лично

Какво да ти кажа

Из "Проект изследовател - Пръстен 17.10.2010"

С буца в гърлото

Дони, светът скърби за теб!

Ловец на фантазии

Краста

Обущарят

Софийска сага 9

Агонията (Изборът)

Относно някои аспекти на възраждането на радиотеатъра

Когато сънищата станат реалност

По повод изместването на някои Aгенции в някои градове...

Кралство на четвъртия Етаж: Симон Мартин среща Борболета

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 8-ма част

Медитацията

Destum ~ I глава

Подаръкът

Гост

И след това

миг покой

Страст

Трактат за тоалетната чиния (Въведение)

Изгубен скъпоценен камък

Джон Войд

Внимание - случайни запознанства!

Петър Димков - Лечител и Будител

В пъзела на невежеството

Просто любов

Бягството на просяка

Мадригал

1:17 AM

Двамата и после

Депресия

Опашка