Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

сепвам се, забравих

Сепвам се. Забравих, че се намирам в храма на Кумран. Човекът със синята лента все още стои до мен. Разговорът продължава. Питам:
- Какви са тези хора с три цвята ленти?
- В нашата Общност всички се учат. От най- малкото дете, до най- възрастния. Учат се как да се усъвършенствуват. Тези, които започ ...

mari45

Проза » Повести и романи

2012-01-25T13:38:30+02:00 927

Доброжелателят подлец

Изненадаха ме в офиса в петък, малко преди да ми свърши работното време. Точно допивах с наслада от предстоящия уикенд следобедното си дълго шварц кафе, когато шефът ме извика в кабинета си. Стори ми се необичайно да трябвам на началника Колев в такъв момент от работната седмица и леко се подразних, ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2012-01-24T20:47:48+02:00 1.8K 1 2

Романс край синьото езеро

Романс край синьото езеро
Глава първа
Нели приседна на единствената пейка и се загледа в далечината. Хоризонтът беше спокоен и толкова далечен, че погледът се губеше някъде по средата. Небе и вода се смесваха в далечината. Къде свършваше езерото и къде започваше небето? Нямаше нито вълни, нито птици ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-01-24T18:20:10+02:00 985

Обесено време

Кучката в двора прилайваше жаловито. Синджирът трепереше, опъваше нервите на животното, тънки като нишки на тетива. Луната надничаше през прозорците. Гредоредът пукаше, октавно, под мишите стъпчици. И когато старата двуцевка се закиска след бягащата сива гадина, таванът се превърна в азил, убежище з ...

azura_luna

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-01-24T18:03:00+02:00 2.2K 24

Служителят на времето

Деян обичаше лунните снежни нощи. В тях имаше някакво безкрайно тайнство и очарование. И това усещане той пазеше в себе си още от детските си години, когато му четяха приказки. Въображението му тогава рисуваше невероятно ярки и красиви образи, които по цели вечери живееха в съзнанието му и той се пр ...

странница

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-01-23T00:49:18+02:00 1.4K 25

Нещо насред пътя.`

Улиците... улиците са странни места.
Пълни с опасности и същевременно с възможности, хиляди и непознати...
Всеки ден се разминаваш с различни хора, с техните съдби, чувства, мечти, някои от тях привличат вниманието ти, може би всичко се крие някъде във външния вид... може би в походката... други про ...

ahi

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-01-23T00:41:01+02:00 849 1

Веждите

Едва ли има по-опияняващо и едновременно с това успокояващо чувство от това, което изпитвам, докато си скубя веждите. Тъкмо преди малко бях заклещил горката нощна лампа между ръба на леглото и още по-злочестата възглавка до нея в отчаян опит да ги наглася по начин, който да ми е удобен да си извия о ...

4orap

Проза » Разкази

2012-01-22T23:07:14+02:00 1.2K 3

Разходка по улица "Горки"

Разходка по улица “Горки”
Над Москва се стелеше лятна вечер. Юнското небе беше чисто и милиони звезди блестяха над кремълските кули. Улица “Горки” беше залята от светлините на старите улични фенери, както и от ярко осветените витрини на голямите магазини. Пъстра тълпа от московчани и туристи сновяха ...

gudman

Проза » Еротична

2012-01-22T22:59:07+02:00 1.8K

Краят на слепотата(2)

Втора част
1. Мария Хосе
Емилио се върна от работа по-рано и още щом отвори входната врата, му замириса на вкусно готвено.От както двете момичета се нанесоха в апартамента му, той сякаш живна. Прие ги като свои деца и за миг дори не му минаваше през ума, че един ден могат да излетят и той отново да ...

Enena

Проза » Повести и романи

2012-01-22T22:53:31+02:00 2.1K 12

Прощално от твоята муза

Прощално от твоята муза
Здравей! Аз пак съм тук. Твоята муза. Избягвам да се появявам, щом Галя е наблизо - зная, че не ме харесва. Не, няма смисъл да отричаш - чух я онзи ден: "Остави го този лист и вземи свърши нещо полезно! Ивка и Ванчето с палта от хиляда евро ходят, а аз?..." И на теб ти стана ...

imperfect

Проза » Писма

2012-01-22T16:21:24+02:00 1.2K 7

Борко

Господ изпра небето, а лястовиците го проснаха по жиците и го защипаха с крачета. То продължи да се отцежда в легена на двора у Маринкини. Кап-кап, кап-кап...
Борко се протегна. По традиция първо изпъна предните лапи. Наедно с това гърбът му образува дъга, хлътнала надолу, а подире цялото му тяло по ...

ulianka

Проза » Разкази

2012-01-22T16:08:20+02:00 1.5K 13

Джобен блян

Първите сутрешни лъчи ме завариха уютно сгушена в леглото и сякаш то самото не искаше да ме пусне от пухкавата си прегръдка. Кехлибарените лъчи целуваха бузите на лицето ми, а из стаята се носеше лек вишнев аромат. Беше пролет и благоуханието на току-що разцъфналите цветове на дървета и цветя, подхв ...

wollfy

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-01-22T15:49:31+02:00 1K 1

Криворазбраната демокрация 22.01.12

В самотните духовни занимания има много онанизъм, в последователността и продължението на мисленето своеобразен мазохизъм и единствено рутината и естествената характерност продължават процеса на духовно „смилане”...
Двадесет години осмисляне на демократичност и преход по български, можем да напишем ...

WIK

Проза » Други

2012-01-22T14:19:29+02:00 1.2K 1

Защо хората са такива?

Двамата седяха на килима, гледаха се плахо и мълчаха. Погледът му беше някак празен, невзрачен. Беше нервен, клатеше чашата си с кафе, докато накрая не разсипа малко на земята. Тя го гледаше с тревога. Знаеше, че иска да й каже нещо, но сякаш не смееше да говори за това. А тя... тя само чакаше той д ...

DarkRider

Проза » Разкази

2012-01-22T14:11:27+02:00 1.3K 1

Оскъдна любов

Чувам ти мислите. Лека симфония в тишината на топъл ден. Виждам душата ти...
Хаос от желания, куршуми пронизват мечтите и мен.
И бих ти дала всичко...
Дори в последните мигове от живота ми да не гледам красиви ленти със затворени очи.
Не става дума само за любов, става дума и за страх, и за болка, и ...

Raindrops_on_my_skin

Проза » Други

2012-01-22T13:59:16+02:00 826

Амулетът 32

Египет – наши дни
Древният град Бубастис или Тел Баста, както го наричаха местните хора, представляваше равно голо поле, заградено с ограда. Когато го видиш за първи път, можеш да придобиеш чувството, че някога мястото бе пострадало от земетресение. Панорамата нямаше нищо общо с величествените постр ...

aplamen

Проза » Повести и романи

2012-01-22T13:41:33+02:00 850

Диагноза

Емануела се погледна в огледалото – очите ù срещнаха изображението на младото момиче, но този път то беше различно. Лицето ù беше бледо, без дежурния фон дьо тен и пудра, по устните ù липсваше пурпурният гланц, а очите ù бяха чисти и не гримирани. Взря се в себе си – напрежението личеше във всяка ед ...

viki-dimitrova

Проза » Разкази

2012-01-22T12:21:54+02:00 1.6K 1 1

Затвор

Тръгна си, оставяйки всички врати отворени... Врати, водещи към стаята на Сърце и Душа. Толкова лесно през всички тях ти премина и ограби, тъй като досега не се бе налагало да ги слагам аз под ключ. Не ги опазих от теб.
Духа сега вятърът на тъгата и на самотата. Течение навсякъде. Тъй силно вятърът ...

kali-93

Проза » Други

2012-01-21T20:03:19+02:00 1.3K 2

Ако има рай...

Приглушената светлина от нощната лапма създаваше илюзия за броя на разпилените по бюрото листа, сякаш искаше да улесни работата на отпуснатия в креслото човек. Ръцете му покриваха страничните облегалки и само равномерната нервна конвулсия издаваше вътрешното напрежение.
Днес бяха пристигнали поредни ...

satanas

Проза

2012-01-21T19:49:06+02:00 814 3

Цигарен дим, развод и coca-cola...

Б. затвори плавно очи, извади небрежно свитата цигара, и отваряйки плътните си устни, издиша дима. Тя съзнаваше, че пушенето не я прави кой знае колко щастлива, но това бе единственият начин да облекчи ледената болка, сковала душата и. Докато лежеше върху белите чаршафи и мислеше за първата си среща ...

ahi

Проза

2012-01-21T19:12:26+02:00 822

Етюди: Срещи

Снощи те срещнах вкъщи, докато украсявах стаята си. Беше Бъдни вечер. В кухнята миришеше на празник, с майка ми слушахме коледния диск. Затворих вратата на стаята си и натрупах подаръците, които трябваше да опаковам и да сложа под елхата преди полунощ. Подът беше покрит с листове празнична хартия и ...

fibra

Проза

2012-01-21T18:45:31+02:00 1.2K 2

Два грама

Вървях замислена и разсеяна. Както при всеки човек, мислите ми се въртяха все около ежедневните проблеми и неприятности, с които се налагаше да се справя. Потънала в тези мисли, почти не усетих как кракът ми премаза малкото крехко и беззащитно същество. Подметката ми усети препятствие, мускулът ми с ...

iamerror

Проза » Други

2012-01-21T16:00:15+02:00 1K 4

Да откриеш мечтата си

Въобще не разбрах откъде се взе това момиче.
Бяхме голяма компания и в едно шумно заведение празнувахме рожденния ден на приятелче от групата. Аз обикновено здравата се наквасвам и почвам да се свалям наред и да ръся простотии. Цар съм просто, грешка нямам! Да, ама още не бях стигнал тая фаза, а мож ...

hristam

Проза » Разкази

2012-01-21T13:03:29+02:00 988 2

Приказка

В памет на Велко Вакрилов
Вуйчо, най-големият брат на майка, е прочут мебелист!
Работилницата му е в центъра на града, срещу кино „Заря”.
След време на мястото на работилницата направиха ресторант- градина „Чайка”.
Днес просто е зелена част от градския площад - няма го и ресторантът. ...

Volter

Проза » Разкази

2012-01-21T12:50:33+02:00 1.1K

Вуйчо

Вуйчо
Връзвам си обувките и чувам настоятелен звън на входната врата.Отварям и малката Елица се хвърля на врата ми:
- Вуйчо!
- Как си, Ели!
- Мама ме води при баба. ...

marco777

Проза » Хумористична

2012-01-21T12:03:16+02:00 3.7K 4 39

Сакото на баба Мия

Тази странна жена беше загадка за жителите на селцето в Пролома. Остана си неразгадана от деня, в който пристигна, до деня, в който кротко я положиха в селското гробище.
Когато пристигнала в края на есента, била около четиридесет и пет годишна. Носела малък, елегантен куфар в бежово, красива дамска ...

Ondra

Проза » Разкази

2012-01-21T11:52:42+02:00 1.8K 8

Сюжет за малък разказ

Сюжет за малък разказ
С моя приятел Ангел пишем разказ. Той се е изтегнал на леглото в ергенската си квартира, а аз съм се настанил пред компютъра му.
– Какво ще кажеш за историята на човек, който убива друг, само защото той е убил пред него куче – подхвърля той.
– Нещо за греха и изкуплението?
– По ...

Раш

Проза » Разкази

2012-01-21T11:34:58+02:00 2.3K 5

Огнена история без начало...

Нечия ръка се протяга, някой натиска небрежно копчето на уредбата с катурнат триъгълник върху него, уредбата избучава и в следващия миг избухва с оглушителен трясък. Бам! И – Тряс! Стаята е обхваната от похотливи пламъци, хора тичат и крещят наоколо. Сякаш някой ще им обърне внимание...
Заглъхващите ...

Tzeck

Проза » Хумористична

2012-01-21T05:41:26+02:00 1.5K

Откровено

Лутанки, търсенки, експерименти със себе си и какво ли още не представлява животът, компресиран в няколко думи. Колко светила от различни сфери на живота са разсъждавали върху това и колко песни са изпети в опит да се достигне емоционално извисяване.
Религия, политика, икономика и психология обясняв ...

La-magnifique

Проза » Други

2012-01-21T05:31:50+02:00 767

Притча за Цар и Ангел

Живял някога един Цар. В неговото царство на почит били Лъжата, Лицемерието, Неблагодарността и Недоверието. Царят страдал от безброй комплекси, но никога не си признавал. Най-много от всичко обичал да се чувства нещастен. Това било негово обичайно състояние, от което никога не излизал. Този Цар не ...

tanelia

Проза » Други

2012-01-21T05:26:09+02:00 2.5K 3

Телевизорът

- Ооо, наборе, 'айде бе човек, ти се изгуби по тая Европа. Толкоз ли е хубаво там, та ни забрави нас тука?!
Така с усмивки и дяволити закачки се срещнаха двама стари приятели, чиито различни съдби ги бяха повели по различни пътеки. Във времето на "уравниловката", живееха почти един и същ живот. Кой ...

Daytona

Проза » Разкази

2012-01-21T05:22:03+02:00 1.3K 1

Без посока

Без посока
Заклещен в средата, обграден от стоманените стени на битието си.
Незнаещ от къде да започне, незнаещ на къде да тръгне, лутайки се във всички посоки.
---
Имаше чувството че стените се приближават и ще го смачкат, в главата му беше бъркотия, не можеше да мисли, не можеше да се успокои, бол ...

herobryan

Проза » Разкази

2012-01-21T04:49:24+02:00 596

Страната на Чудесата в Обърканост

Любовта идва ли с времето? Пита се Алиса... отпива от чашата си чай и все повече и повече осъзнава колко лошо се е припознала. Ами така е, като желанието да срещне лудия си Шапкар остави разума и в златна музикална кутийка. Която в последствие се отвори и зазвуча мелодията на страха, угризенията и н ...

valli

Проза » Други

2012-01-21T04:42:26+02:00 847

Разковани дъски -3

Връх на безпомощността – да викаш Неволята на телефон 112.
Когато мълча, мълча колкото ми глас държи!
Липсата на акъл не се компенсира с излишък от парични средства. Следствие: за сметка на това липсата по-трудно се забелязва.
Все още медицината е безсилна пред човешката глупост.
Не съм убеден, че я ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-01-19T14:49:35+02:00 1.4K 11

Нещо малко по-различно...

Луди хора навсякъде!
Не винаги знам къде съм. Но съм силно убеден, че това е нормално за един силно отегчен от живота човек. Смятам също, че когато хората искат от теб кисела краставичка, не е редно да ги пратиш на меден месец в Албания. Някак си неучтиво е. Понякога наистина се чувствам зле, заради ...

TheCatSith

Проза » Разкази

2012-01-18T23:25:39+02:00 782 4

Черната неделя

Беше зимен неделен ден - 26 декември 2010 година. Още от сутринта знаех, че животът на баща ми беше към своя край и че светлинката живина в него бавно угасваше. Дойде момент, в който това се случи и тате се предаде и издъхна. Тогава целият ми живот се срина. Започнах да плача и да викам:
- Защо тате ...

levkov87

Проза » Други

2012-01-18T23:10:44+02:00 898 6

Ти отмина

Минало, настояще и бъдеще ще се сливат в едно винаги, когато затворя очи и красивите черти на твоето лице усмихнато озаряват мислите ми. Протягам ръце, в опит да докосна топлите и нежни твои длани, за да те почувствам отново жива и това, че си тук с мен. Миг... толкова несъизмеримо малък и същевреме ...

_dark_soul_

Проза » Други

2012-01-18T23:04:58+02:00 1.3K 2

Кандидатката

Вижда я отдалеч. Гледа с воднистите си очи малката табелка отвън, на стъклото на офиса. Висока, слаба, недобре облечена. Русоляви коси, светло продълговато лице. Неопределена възраст, може би около четиридесетте.
”Отново ще си загубя един час в приказки” - веднага си казва той и учтиво я кани да вле ...

lubara

Проза » Разкази

2012-01-18T23:03:23+02:00 1K 5

Плажен сън

Плажен сън
Сънувах, че сънувам приказен град. Старинната архитектура издаваше величието му. На тоя град му е вървяло по вода. И как няма да е така – направо река го пресичаше. Картината ухае на пролетен полъх след спокоен следобеден дъжд и мирише на мъртвило след стихия, а визуално: наоколо всичко в ...

PetroffSlav

Проза » Други

2012-01-18T22:57:09+02:00 1.2K

''Нищо ми няма'', за да избегнеш въпросите

Колко пъти ти се е случвало да кажеш: ''Добре съм'', когато усещаш, че едва се държиш на краката си. Усмихваш се, а таиш надежда в себе си някой, някак да види зад това лъчезарно лице онази мъка, побрала се в теб. Смееш се, а някъде в дълбините на душата ти всяко чувство плаче с горчиви сълзи. Смята ...

lility

Проза » Други

2012-01-18T22:39:04+02:00 1.3K 5