39 932 резултата
16:30. Мъртъв, мълчалив следобед. Живот без смисъл. Мъгла, душа и малко мисли. Тик-так. Една минута по-напред. Промяна - никаква. Само меланхолията ми нарасна. Разхвърляна стая, хаос и мечти. В добрия смисъл на думата? Седя и гледам в една точка. Най-накрая използвам глагол. Странно, но понякога не ...
914
1
3
Тъжно ми е за това,
че трябва да те напусна,
да кажа сбогом засега
на малката ни съвместна
и яка съдба... ...
че трябва да те напусна,
да кажа сбогом засега
на малката ни съвместна
и яка съдба... ...
779
Поднасям ви криминална загадка, която измислих в училище с помощта на мои приятели. Идеята беше да си задаваме казуси, в които не участват много хора, но пък да е нужно известно мислене, за да се разплетат. Правилата на играта изискваха един да каже началото на загадката и уликите по нея, а останали ...
858
2
- Всяко пътуване започва от първата крачка - каза Но Щен Вълк. - А всяка крачка е едновременно част от цялото пътуване и самото пътуване... Така че, така да се каже, изкрачвайки крачка от пътя, всъщност ние изминаваме целия път...
- Хъм - изхъмка Черната Пантера Ра. - Но, от какво искаш да се скатае ...
- Хъм - изхъмка Черната Пантера Ра. - Но, от какво искаш да се скатае ...
535
- Аз ще се заема - заяви Но Щен Вълк.
- Ще ти помогна - скочи и Ко Та Рак. - Две разумни глави са по-добре.
- И кои са разумните глави, ако смея да попитам? - вдигна вежда Сянка.
- Как "кои"?! - учуди се Ко. - Нашите.
- Тъй-тъй - изтъйка сянката. - Гар Ван, моля те, наглеждай ги... ...
- Ще ти помогна - скочи и Ко Та Рак. - Две разумни глави са по-добре.
- И кои са разумните глави, ако смея да попитам? - вдигна вежда Сянка.
- Как "кои"?! - учуди се Ко. - Нашите.
- Тъй-тъй - изтъйка сянката. - Гар Ван, моля те, наглеждай ги... ...
559
ЗЪБИТЕ МИ, БОЖЕ... МИЛИТЕ
Събужда ме чудовищно силна болка. Цялата ми лява страна на главата все едно я няма, а само едно адско туптене. Дан. Дан. Дан. Мъча се да си отворя очите, не мога. Ударите се усилват, кънтят. ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН. Със сетни сили леко се изправям. Бавно сядам на диван ...
Събужда ме чудовищно силна болка. Цялата ми лява страна на главата все едно я няма, а само едно адско туптене. Дан. Дан. Дан. Мъча се да си отворя очите, не мога. Ударите се усилват, кънтят. ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН. Със сетни сили леко се изправям. Бавно сядам на диван ...
1914
10
Всеки век носи своето послание. Всяко поколение има своите проблеми за решаване и своите уроци за научаване. Театърът е интелигентно пътуване през годините, в което можеш да почерпиш от мъдростта на вековете, да научиш пропуснатите уроци. Театралното ателие е и за онези, които искат да се научат да ...
909
Вятърът подухва тихо и тази нощ. Само хлад наоколо се носи. Мирис на една безскрупулна самота.
Усещам нечие присъствие. Иска ми се това да бъдеш ти, но стаята мълчи. Стените са пропити в тишината и няма ни звук, ни стон. Наоколо се мярка само сянката на представата ми, твоята нереална сянка, една ме ...
Усещам нечие присъствие. Иска ми се това да бъдеш ти, но стаята мълчи. Стените са пропити в тишината и няма ни звук, ни стон. Наоколо се мярка само сянката на представата ми, твоята нереална сянка, една ме ...
614
3
Животът такъв, какъвто е – скучен, муден, бавен и отегчаващ. Красотата винаги е скрита зад сивата забързаност, залезът винаги е скрит от облаци, а от зорницата вече няма никакъв смисъл, защото същността на пътя е отдавна изгубена, а целта и посоката не са важни. Важно е моментното, мимолетното, крат ...
933
2
Ако този свят е просто една мечта...
и никога не е имало Теб и Мен.
Или ако Животът ни завърши така, че...
всеки път, когато се събудиш
и спомените ни се изплъзват, ...
и никога не е имало Теб и Мен.
Или ако Животът ни завърши така, че...
всеки път, когато се събудиш
и спомените ни се изплъзват, ...
539
Все от тебе се оплаквахме,
а сега ни се плаче,
защото иначе забавляхме се,
а сега просто и чисто
ежедневно тровим си нервите... ...
а сега ни се плаче,
защото иначе забавляхме се,
а сега просто и чисто
ежедневно тровим си нервите... ...
757
Докато ние хрупкахме радиоактивните марулки,
другарите от ЦК си пиеха йод на гранулки!
другарите от ЦК си пиеха йод на гранулки!
544
5
„Съжалявам, че те наранявам. Съжалявам за това, което ти причинявам. Съжалявам за нещата, през които те карам да преминеш!” – Шепнеше думите с тих, едва доловим глас… безсилна, осъзнаваща, че това е краят. Болката пронизваше тялото ù, последни треперещи конвулсии го разтърсваха, а борбата между дват ...
854
3
На моите Мечтатели
Благодаря ви, благодаря ви, че ви има...
Страхотни хора, които не ме винят, а ме обичат безкористно, подкрепят ме мълчаливо, корят ме тактично. Вие ми показахте пътя, когато светлините бяха угаснали. Вие се стремихте да ми докажете, че животът е цветен и красив, когато всичко вижд ...
Благодаря ви, благодаря ви, че ви има...
Страхотни хора, които не ме винят, а ме обичат безкористно, подкрепят ме мълчаливо, корят ме тактично. Вие ми показахте пътя, когато светлините бяха угаснали. Вие се стремихте да ми докажете, че животът е цветен и красив, когато всичко вижд ...
1256
Когато стигнали до шатрата, празненството вече се било разтурило. Изиграните птици и Шаро мислели, че наградените са още зад завесите и затова Шаро се обърнал към охраната, ужким за молба, дали би могъл да отиде в гримьорната, за да вземе автограф от звездите и да им даде букет. Другите птици се бил ...
1162
Как да прогониш ангел
Всеки човек има ангел-хранител, изпратен от бог да му помага и да му дава просветление в тежки моменти.
Ето, тежко ми е! Изчерпах всички нормални и ненормални методи да се справям с живота. Вярно, проблемите ми са от съвсем земен и материален характер, но се оказаха непосилни з ...
Всеки човек има ангел-хранител, изпратен от бог да му помага и да му дава просветление в тежки моменти.
Ето, тежко ми е! Изчерпах всички нормални и ненормални методи да се справям с живота. Вярно, проблемите ми са от съвсем земен и материален характер, но се оказаха непосилни з ...
747
Бъди най-добрият АЗ, който би могъл да бъдеш. Така си над всички, които са просто едно от многото си АЗ.
07.04.2011г.
07.04.2011г.
693
Ромео и Жулиета от Таласа
Научих тази история при посещението си на планетата Таласа. Не знам дали е вярна или не, но там се е превърнала в легенда и заслужава да се разкаже, дори да е измислица от местния фолклор.
Морето на Таласа е безбрежно в буквалния смисъл. То покрива цялата планета, на нея ня ...
Научих тази история при посещението си на планетата Таласа. Не знам дали е вярна или не, но там се е превърнала в легенда и заслужава да се разкаже, дори да е измислица от местния фолклор.
Морето на Таласа е безбрежно в буквалния смисъл. То покрива цялата планета, на нея ня ...
964
3
Този, дето търси здрава почва под краката си, най-често губи небето над главата си.
----
Най-крепки са дърветата, които, проникнали с корените си в земята, не са проникнати от земята, а черпят цялата своя сила чрез короната си от небето.
----
Всички “летим” в облаците – просто някои са птици, а друг ...
----
Най-крепки са дърветата, които, проникнали с корените си в земята, не са проникнати от земята, а черпят цялата своя сила чрез короната си от небето.
----
Всички “летим” в облаците – просто някои са птици, а друг ...
713
-Гросула! Махни се! Нямаш право! - извика тя.
- Не ми казвай, че нямам право! А ти коя си, че имаш?
-Аз съм пазителят! Потомък на пазители! Гросула, моля те, престани! Помисли за хилядите невинни, които ще умрат! - камъкът отново бе взел да потъмнява.
-И какво от това? Нали светът ще е мой?! Във вся ...
- Не ми казвай, че нямам право! А ти коя си, че имаш?
-Аз съм пазителят! Потомък на пазители! Гросула, моля те, престани! Помисли за хилядите невинни, които ще умрат! - камъкът отново бе взел да потъмнява.
-И какво от това? Нали светът ще е мой?! Във вся ...
693
( Пътуването ми до Сикинос)
Пътувахме на сляпо към едно бъдеще, което в надеждите ни бе по добро. Следвах сърцето си и не изпитвах страх от нищо. Даже да останех по някакъв начин разочарована, щях да го преглътна. Винаги съм казвала, че трябва да съм силна и да се боря с всички трудности, които ми с ...
Пътувахме на сляпо към едно бъдеще, което в надеждите ни бе по добро. Следвах сърцето си и не изпитвах страх от нищо. Даже да останех по някакъв начин разочарована, щях да го преглътна. Винаги съм казвала, че трябва да съм силна и да се боря с всички трудности, които ми с ...
913
16
Египет 870 година преди Христа
- Господарке Шепенвепе, къде сте? Бързо, свитата на фараона пристигна – викаше с пълен глас Тети, докато се опитваше да открие върховната жрица на Баст из помещенията на храма.
Дългите ù черни плитки се мятаха диво насам натам. Босите ù крака шляпаха по хладните гранит ...
- Господарке Шепенвепе, къде сте? Бързо, свитата на фараона пристигна – викаше с пълен глас Тети, докато се опитваше да открие върховната жрица на Баст из помещенията на храма.
Дългите ù черни плитки се мятаха диво насам натам. Босите ù крака шляпаха по хладните гранит ...
585
1
ИЗХАКАНИ МИСЛИ 10
Апетитът идва и си отива, независимо дали има ядене, или не...
За някои жени трябва да се въведе коефициент на полезно бедствие...
Държа да отбележа, че остро се разграничавам от съвестта си!
Като се търкулне гърнето, похлупаци много. ...
Апетитът идва и си отива, независимо дали има ядене, или не...
За някои жени трябва да се въведе коефициент на полезно бедствие...
Държа да отбележа, че остро се разграничавам от съвестта си!
Като се търкулне гърнето, похлупаци много. ...
1973
8
Папàта и… МЕИ
Още работех в Кремиковци. Веднъж заминахме с Никола Станков (Папàта) – един от моите сътрудници за “Марица-Изток”, където трябваше да приемем спешно необходимият ни кула кран БК-400.
Останахме на обекта няколко дни, през които освен приемането на крана, демонтажа му и организиране на т ...
Още работех в Кремиковци. Веднъж заминахме с Никола Станков (Папàта) – един от моите сътрудници за “Марица-Изток”, където трябваше да приемем спешно необходимият ни кула кран БК-400.
Останахме на обекта няколко дни, през които освен приемането на крана, демонтажа му и организиране на т ...
2751
-Ех, след петдесет или след сто години, може пък и някой да обърне внимание на написаното от мен – горчиво се усмихна Мина, напечатвайки последния ред от поредната си творба. Тя пишеше разкази, романи и стихове. Изразяването върху белия лист винаги й доставяше особена наслада. Ако живееше в Англия и ...
1383
19
ИНЖЕНЕРЪТ И К Р Е М И К О В Ц И
Абсолвентите на целия машиностроителен факултет на МЕИ със всичките му специалности бяхме около 220 души, колкото бяхме и в първи курс. Прехвърлените в началото на следването ни от другите вузове(МГИ, ХТИ, ЛТИ) към двеста студенти изпокапаха, като останаха единици. На ...
Абсолвентите на целия машиностроителен факултет на МЕИ със всичките му специалности бяхме около 220 души, колкото бяхме и в първи курс. Прехвърлените в началото на следването ни от другите вузове(МГИ, ХТИ, ЛТИ) към двеста студенти изпокапаха, като останаха единици. На ...
2741
* * *
Дошъл денят на награждаването. Обстановката на празненството била много пищна и гиздава. Шатрата на голямата поляна била цялата украсена с цветя, а когато всички се събрали, червената Кума Лиса извикала по мегафона:
- И така… Драги птици!... (кратка пауза) - Не мисля, че трябва да всявам напре ...
Дошъл денят на награждаването. Обстановката на празненството била много пищна и гиздава. Шатрата на голямата поляна била цялата украсена с цветя, а когато всички се събрали, червената Кума Лиса извикала по мегафона:
- И така… Драги птици!... (кратка пауза) - Не мисля, че трябва да всявам напре ...
1218
1
Думите се превръщаха в мечове, които се забиваха в Неговото изстрадало сърце, а щитът Му беше невинността и доброто. Той преглъщаше горчивите думи и ги заравяше в онази гробница. Искаше да ги прегърне, макар с оковани ръце, очите Му сълзяха, но сълзите бяха от съжаление, душата Му крещеше срещу таз ...
684
След вечерята в „Централ” почувстваха свежия въздух в приятната юнска вечер. Беше пълнолуние. Звездите като хиляди очи следяха с нежността си и пръскаха любов по цялата Земя. Усещайки посланието им, Десислава се сгуши в Кирил и го целуна.
- Обичам те! Нямаш представа колко е силно това чувство в мен ...
- Обичам те! Нямаш представа колко е силно това чувство в мен ...
731
Разделих на две най-малкия град на света. Една половина за мен, една за него. Изпреварих случайността с крачка, уговореността - с две. В момент на дълбоко колебание не биваше да го виждам, да чувам гласа му, да докосвам ръката му, докато слушам как ме поздравява. В момент на тотална деориентация пос ...
602
- Тя се е предала! Но защо... бабо, кажи ми...
- Не губи вяра, миличката ми! Аз мисля, че все пак има надежда...
- Но... тя е вече на тъмната страна! А народът и страната ù загиват! Как ще му помогне?!
-Вярвай в любовта, скъпо дете, тя е най-силното чувство! Сигурна съм, че ще се оправи всичко!
- Да ...
- Не губи вяра, миличката ми! Аз мисля, че все пак има надежда...
- Но... тя е вече на тъмната страна! А народът и страната ù загиват! Как ще му помогне?!
-Вярвай в любовта, скъпо дете, тя е най-силното чувство! Сигурна съм, че ще се оправи всичко!
- Да ...
705
„ В света на злото, глупостите
неувереността и съмненията, наричани
съществуване, има нещо, за което още
си струва да живееш и за което несъмнено
е силно като смъртта: това е любовта.” ...
неувереността и съмненията, наричани
съществуване, има нещо, за което още
си струва да живееш и за което несъмнено
е силно като смъртта: това е любовта.” ...
1262
Пушекът дразнеше очите ми и стичащите се парещи сълзи замъгляваха картината пред мен. Къщите, клатушкайки се като пияница, който с последни усилия се държеше на крака си, рухваха в оргията на огъня. Човеците стояха отстрани сломени в безпокойството и безнадеждността си. Планината се сниши и се гмурн ...
1273
4
И тогава го видях. Стоеше под ябълковото дърво, пушейки от лулата си, чакайки стадото си. Дядо Димо бе изживял много, 98-годишен старец, борещ се с живота все още и продължаваше да печели. Нищо не можеше да го стресне. Той тръгна да се изправя, а аз минавах и го попитах за помощ, отказа, усмихвайки ...
767
1
За момент помислих, че чувам стъпките ù, приближаващи към вратата. Сърцето ми спря в очакване. Знаех какво ще последва - хиляди пъти ме бе посрещала на този праг. Малката надежда коварно се загнезди дълбоко в мен. Секундите бяха часове. Вратата се отвори.
-Здравей. Влизай.
-Здравей.
Бях върната в ре ...
-Здравей. Влизай.
-Здравей.
Бях върната в ре ...
529
Поглеждам часовника. Времето и днес е отлетяло. Неусетно... Дори не мога да си спомня как мина денят ми. Усещам, че съм тук, а ме няма. Говоря механично и вкуса на храната даже не помня. Гледам, а не виждам. Винаги съм се чудила защо има две думи за едно и също нещо, но сега разбрах. Гледам през про ...
568
1
Имало едно време една принцеса, която живеела сама в огромен дворец. Той бил недостъпен, построен високо в планините. Въздухът бил чист и прозрачен, с аромат на зелена гора след дъжд. На входа на дългата каменна стена, която го обграждала, била изградена висока порта. Тя била винаги заключена. Тази ...
2738
3
Началото на нашата приказка не беше идеално, дори, мога да кажа, доста мъчително те накарах да заемеш ролята на моя принц, но все пак историята започна както си му е редът, с едни съвършени мигове, точно като в баналните детски приказки с щастлив край, но после, точно като в трилър, историята пое по ...
1250
2
АЗ: Здравей, Живот! Как си днес? Но защо ли те питам, виждам, очите ти както винаги пак сълзят.
Живот: Здравей, радвам се поне, че единствено ти забелязваш моите сълзи. Плача, защото днес видях сълзите на едно мъничко дете и чух как той произнася моето име и каза: „Бъди проклет, живот мой”. Ето това ...
Живот: Здравей, радвам се поне, че единствено ти забелязваш моите сълзи. Плача, защото днес видях сълзите на едно мъничко дете и чух как той произнася моето име и каза: „Бъди проклет, живот мой”. Ето това ...
774
1
3
Повехналите мечти, като розите под снега, забравих. Коя станах и коя съм била, ти не знаеш. Да ти кажа, аз не мога, страх ме е да не ме разкриеш. Под лицето ми се крие друго. Зад очите ми няма нищо мило.
Бях! Бях мечта. Живеех за мига, исках сред розови поляни да ме откриеш, а намери ме в бели пресп ...
Бях! Бях мечта. Живеех за мига, исках сред розови поляни да ме откриеш, а намери ме в бели пресп ...
560
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
