Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Съжалявай...

Още те обичам, но вече не страдам за теб. Вече те преживях веднъж, умрях и се съживих... по-силна съм от болката. Достигнах момента, в който съм по-силна и от чувствата си, не съм ги убила, само ги оставих настрана, безразлична съм към тях... нека ги има, но да не ми съсипват живота. Ще те забравя! ...

disaster3

Проза » Писма

2012-01-03T18:40:07+02:00 1.4K

На К. Желев

Много мислих какво да напиша, как да го напиша, но мислите просто не напускаха съзнанието ми. Спомените минаваха като кино лента, а аз ги „гледах“ с радостна усмивка на лицето и от очите ми неволно се търкулваше сълза. Сълзата на щастието, онова, което Дядо Коледа ми донесе миналата година, и то е н ...

vass-m

Проза » Други

2012-01-03T18:09:02+02:00 890

Доган - глава петнадесета - Връбница

Бялата върба пред черквата в Папаз дере всяка година биваше окастряна от основата си до върха, щом дойдеше деня на Цветница. Всяка сутрин на светлия празник викаха рано сутринта Хаджи Трендафил да дойде с острите ножици. А какво красиво дърво е самата върба. Прекрасен сивкав ствол с набраздяванията ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-01-03T18:03:35+02:00 784 1

Широко отворени очи

Събудих се рязко, както винаги, когато сънувам кошмар. Приседнах в тясната кушетка, разтрих очи и изругах наум. От няколко години съм в армията, а кошмарите продължават, макар и рядко, да ми прекъсват съня. Подсъзнанието е коварно нещо. Затваряш очи с надеждата да си починеш, но вместо това си прину ...

StunDamage

Проза » Разкази

2012-01-02T18:45:19+02:00 814 1

Свидетелката

Просто длан, в която да се скриваш.
Просто поглед, в който да заспиш,
Просто устни, от които се напиваш.
Силует, със който да мълчиш.
Просто някой, някъде и нещо. ...

blueberry

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-01-01T14:49:06+02:00 1.5K 8

Авторът винаги има право(9) Нова Година

Авторът винаги има право
(9)
Нова Година
–Мъничкото ми то!-суетеше се около масичката Искра.- Ако не бях те донесла тук, ония чичковци, градинарите, щяха да те изхвърлят! Нали видях как намятаха всичко окастрено в камиона!...Приличаме си с теб, знаеш ли, ни корени, ни връх...Не увесвай бодлички, сви ...

bojilova1

Проза » Разкази

2011-12-31T16:05:32+02:00 1.3K 10

Истината

Всъщност, въобще не съм сигурна, че пиша на правилното място, в правилния сайт, но понеже от всички български сайтове, които съм разглеждала досега, този тук ми се струва достатъчно сериозен за нещата, които иначе ми е трудно да споделям, реших да се пробвам и аз, с риск администраторите да ме изхвъ ...

Thalassa

Проза » Други

2011-12-31T12:19:59+02:00 1.2K 1

Мъникът 2

Мъникът 2
Ервант Дилоян беше белязан от природата още при своето раждане. Роди се “седмаче” и като че ли това предопредели съдбата му. Всички други деца от Каршиака бяха родени на деветия месец от бременноста на майките си, само Ервант беше избързал, за да се бави след това през целия си живот. Той ...

gudman

Проза » Разкази

2011-12-31T12:13:43+02:00 970 3

Без заглавие

***
- Ти беше до мен, когато имах нужда от подкрепа.
Спираше сълзите ми и ме разсмиваше в най-тежките за мен моменти.Ти беше първата, която ме нарече свой приятел. Първата, която погледна отвъд тези руси коси, отвъд тези тези сини очи…
.
- Аз бях първата, която погледна отвъд тези руси коси, отвъд т ...

Josette

Проза » Други

2011-12-31T12:04:11+02:00 795 1

Слабост

Мрак. Тишина, от която оглушаваш. Тръпки. Поглед, забит в нищото. Изправяш се бавно. Навеждаш се, за да вземеш падналият лист хартия и усещаш пронизваща болка - точно отляво. Позната, за жалост. Затваряш очи, докато болката изчезне. И тогава виждаш отново Онези очи - познати, любими, желани. Изгубен ...

heartless-girl

Проза » Разкази

2011-12-31T11:59:55+02:00 1.5K 4

Огледална любов

Огледална любов
Беше 07:00 часа. Гара “Павлов” беше пълна. Жени, мъже, деца тичаха наляво и надясно и поглеждаха към таблото с разписанията на влаковете, за да се ориентират. Всички носеха куфари и сакове, издути като балони. Влачеха колички, чанти и чадъри. Сблъскваха се един в друг, без да им прав ...

cola-cola

Проза » Разкази

2011-12-31T11:52:34+02:00 858 1

Орехи по пътя (част)

Нямаше как, вдигнах.
- Да, Ралф.
- Здравей отново! Какво ще правим довечера?
Този въпрос ми прозвуча натрапчиво, глупаво и гадно. Не исках нищо да правя, каквото и да е с него.
- Не знам. – измърморих неясно. ...

irena-docheva

Проза » Еротична

2011-12-30T20:37:05+02:00 1.6K

Улови мига и живей

Понякога не знаеш как да затвориш страницата, без от време на време да се върнеш назад, за да я прочетеш отново. Понякога не знаеш как да продължиш напред, без в моменти на слабост да погледнеш какво става зад теб. Понякога знаеш, че не трябва да се влюбваш в някого, защото ще те нарани и въпреки то ...

lility

Проза » Други

2011-12-30T20:31:03+02:00 2K 1 4

Вкусът на бонбон - преработка

*
Татко - Другарят Димитров…
(Втренчихме очи в баща ми да чуем какво е казал Вождът!)
… умрял!
Всички - …! ...

Volter

Проза » Разкази

2011-12-30T20:16:56+02:00 696 1

Свободата ли...

Свободата ли...
Тя е в белотата.
Започнеш ли да изпълваш белотата на листа, и тя - свободата, си е тръгнала.
Но усетът да го направиш топъл и даващ, те прави свободен. И зрящ.
Обичам свободата. Обичам и чувството на освободеност, което ми носи топлият и даващ лист. Било в цвят, думи, мелодия... ...

нмг

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-12-30T20:03:35+02:00 925 1 4

Северно сияние

Северно сияние
Погледнах назад... (но кой е там отпред?)
Застанах сред тъмнината... (и нощта разкъсах с нокти!)
Дъждовните капки се превръщат в лепкава кръв... (стичат се по лицето ми...)
Ако няма място за мен, кажи ми, къде да се върна? ...

cheril

Проза » Други

2011-12-30T19:58:53+02:00 2.1K

Чудото на новата година

Случи се последната нощ на декември – нощта срещу Нова година. Вечерта бе спокойна. През отворения прозорец нахлуваше хладен и приятен въздух. Заедно с него проникваха и нотите на онази нежна и леко тъжна мелодия. Звукът галеше тялото и душата на младото момиче, заслушало се в нея и го караше да зат ...

liubomira97

Проза » Разкази

2011-12-30T19:47:15+02:00 996

Почти по Милн

- О, Ийори! - каза Пух.
- О, Пух! - каза Ийори.
Помълчаха малко.
- Извинявай, Ийори... - каза Пух.
Ийори въздъхна. ...

Donsky

Проза » Други

2011-12-30T19:13:59+02:00 1.1K 2

Видях я...

ВИДЯХ Я...
Видях я. Дрипава, уморена, бавно влачи краката си, от време на време спира да си почине. Присяда в края на пейката в парка, отрупана с омърлушен завчерашен сняг.
Замислена е. Леден вятър брулва провисналите ú бузи, тя присвива примирено очи и тишината се изпълва с дълбоката ú въздишка. До ...

HrisMelodia

Проза » Други

2011-12-30T18:38:44+02:00 978

Винаги ще те обичам - пета част

Вики опита още няколко пъти да се свърже с Алекс, но телефонът ú все още беше изключен. Тя реши, че трябва да я потърси. Беше към 17:00 часа, вече започваше да се стъмва. Вики обиколи целия град, но никъде не успя да намери приятелката си. Чувстваше се ужасно, но повече се притесняваше как се чувств ...

az-sum-az

Проза » Разкази

2011-12-30T18:28:40+02:00 648

Магията на коледния ангел

От незапомнени времена, още дори когато хората не знаели за съществуването на Дядо Коледа, неговите мънички елфи му помагат за приготвянето, опаковането и разнасянето на всички подаръци (после един от елфите, Патрик, без да иска, се разкрил и станала тя каквато станала, но това е една друга история) ...

ageorgiev

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-12-30T17:13:10+02:00 2K 1 1

Афоризми

АФОРИЗМИ
Качиха му се на главата, понеже не могат да му стъпят на малкия пръст.
Тия, дето не си поплюват, оплюха всички, дето си поплюват.
Вместо да му изпишат веждите с вежливост, му извадиха очите с враждебност.
Хора с ограничен интелект и кръгозор пледират за полет на разума и за далечни космичес ...

Liliyanaandreeva

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-12-30T16:58:22+02:00 1.3K 1 1

Защо плачеш?

Колегата ми е влюбен.
Симпатяга е, с десет години е по-малък от мен, но понеже е бил ученик на наш семеен приятел, все го имам за момче. А, всъщност, е хубав млад мъж, много лъчезарен, все усмихнат и готов да се пошегува. Сестра ми наскоро го зърна и доста си падна по него, всъщност - по усмивката м ...

hristam

Проза » Разкази

2011-12-30T16:41:15+02:00 1.1K 6

Мъникът

Мъникът
Часовникът на кулата на Сахат тепе удари полунощ. Една тъмна сянка се плъзна покрай сградата на Радиото и се запъти към стария Житен пазар. Беше късна есен, ръмеше ситен дъжд, по улиците нямаше даже котки. Нощта беше тъмна, студена и влагата пронизваше костите на дребното човече което се дви ...

gudman

Проза » Разкази

2011-12-30T16:09:37+02:00 837 1

Тревогите на Дядо Коледа

Тревогите на Дядо Коледа
Много ми е интересно кой и защо твърди, че да си Дядо Коледа е било лесна работа. Особено работейки в екип с тези елени. А за елфчетата изобщо не ми се иска да си спомням. Снежанка, като кавалер, я изключвам. Старае се девойката. Много е внимателна и трудолюбива. Но нека да ...

ВТ

Проза » Хумористична

2011-12-28T23:17:15+02:00 1K 4

Дори и само за миг

Високо, много високо, на края на деветото небе, се намираше Бялото кралство на снежинките. Там живееха в мир и любов малките, пухкави създания. Всички бяха еднакво облечени с прозрачни, бледосинкави пелеринки, а на краката им блестяха атлазени пантофки. По цял ден се въртяха на пръсти с грация и фин ...

valia1771

Проза » Разкази

2011-12-28T23:05:49+02:00 1.7K 47

Светлината подскача

Светлината подскача покрай мен. Завихря се по посока на часовниковата стрелка и изчезва. Аз се сливам с тишината в стаята и очите ми леко се замъгляват. Изпадам в онова приятно чувство на блаженство и за миг забравям, че съм пред пишещата машина. Ръцете ми се отпускат сами и се пренасям в друго едно ...

mari45

Проза » Повести и романи

2011-12-28T16:55:41+02:00 946

За грижата на царя

Случвало се - и то не рядко - кокошата мисъл да излети от курника, за да обгледа нравите из света. Така веднъж, макар кокошето тяло да останало в курника, кокошата мисъл се озовала в джунглата.
- Кът-кът-кът - рекла сива кокошка, още неслегнала се от последното снасяне - видяхте ли го лъва, прозява ...

selsal

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-12-28T16:37:14+02:00 1.3K

И...

Нощ, отворени очи.
Сълзи, мечти и болка.
Отворени очи, молитви
и хора... разни.
Стон и вопъл. ...

altamira

Проза

2011-12-28T16:34:24+02:00 1.3K 1

Разходка

РАЗХОДКА
По обяд есенната мъгла и облаците, които покриваха плътно през последните дни градчето, изведнъж се стопиха и белият свят бе огрян от слънце. Четях в леглото, когато майка ми ме повика на терасата. Веднага се облякох и радостен излязох на навън. В хубави дни обичах да вървя повече, затова с ...

Ipolit

Проза » Разкази

2011-12-28T16:18:25+02:00 674 5

Фотографът и душата на хляба

„- Усмихнете се! Усмихнете се! - викам им; те стърчат с копралите си пред биволите и се усмихват. А когато сетне копирах, видях ги как са се озъбили небръснати и вместо усмивки - гримаси. Само да ги погледнеш ти става криво... Само небето е все същото, тихо и лазурно... Онзи, който е снимал усмивка, ...

azura_luna

Проза » Разкази

2011-12-28T15:48:22+02:00 2K 34

Вятърни турбини

Има нещо завършващо в усещането, което дава есента. Септемврийският дъжд не носи обичайната мокреща досада, а по-скоро дългоочаквана прохлада за уморените от знойните жеги човешки тела. Падащите листа от дърветата, с цвят на карамел и праскова, без значение дали биват безпощадно пръсвани от бясно пр ...

veronic4

Проза » Разкази

2011-12-28T14:25:07+02:00 1.1K

Напълно

Да имаш някого напълно... това означава, че трябва да се примириш, че ще го имаш още по-кратко, отколкото си очаквал, отколкото ти се е искало. В любовта е същото като с всяко друго опиянение. Колкото по-бавно пиеш от чашата с уиски, толкова повече време се наслаждаваш на вкуса, толкова по-нежно те ...

EdnoOtkrovenie

Проза » Други

2011-12-28T10:53:41+02:00 1K 4

Някога

Живели някога в едно кралство момиче и момче. Те били много близки и добри приятели. Разхождали се сред природата и си говорели с часове, споделяли тайните си. Момчето помагало на момичето с ценните си съвети, а тя му отвръщала с преданост и доброта. Понякога между тях се прокрадвали и други смущава ...

Moi-la-Joie

Проза » Разкази

2011-12-27T23:07:16+02:00 814 2

Неумолимото време

Смрачаваше се. Времето бе, както винаги, ужасно. Зимата блъскаше по прозорците на схлупената къщичка на ул. Скобелев 4. Зимата сякаш всяка година водеше безконечна борба с тази схлупена къщичка. И къщичката не се предаваше. Всяка зима тя устояваше на виелицата и снега.
Обичах лошото време, още от де ...

l1l1t

Проза

2011-12-27T23:05:23+02:00 738 2

Брагумус

На осемнадесет километра от Белоградчик, непосредствено до пещерата "Магурата", се простира голямо езеро, известно като "Рабишкото езеро". На пръв поглед местността е спокойна, подходяща за летни къмпинги и риболов, водата е относително тиха и топла през лятото, а от южата страна се издига вилна зон ...

donkooooo

Проза » Разкази

2011-12-27T23:00:45+02:00 1.2K 14

Още едно тъпо разказче

Криза е. Гърци - до вчера надменни - броят стотинките като пропаднали циганки. Италианци - иначе ларж - скромно надничат за работа по Европата като същи евреи, пазарейки се за части от стотната след десетицата. Немци - самоуверени - приземявайки се, установяват, че не са единствената техническа наци ...

kasius

Проза » Разкази

2011-12-27T22:46:27+02:00 792 1

Ярка светлина каца

Ярка светлина каца върху машината ми и озарява зеницата ми. Премигвам няколко пъти. Не мога да устоя на яркостта ú. Така е. Само една пречистена душа може да свети ярко. Човек преминава през хиляди страдания, пречиства себе си от отровите и силно се озонира. Явно, това е някакво същество от висшите ...

mari45

Проза » Повести и романи

2011-12-27T19:18:21+02:00 892

Любов

И сякаш не виждаме сълзите в очите...
И сякаш живота е само слънце, мечти и усмивки...
Ние ли сме с маски пред живота или той крие същността си...
Какво е любовта, щом не ти поднася щастие?
Любов... тежък случай от различия на настроения... ...

iwa-kondewa

Проза » Други

2011-12-27T16:26:41+02:00 1.3K

От много сълзи

Много го харесвам. Даже - да си призная - мисля, че съм влюбена в него. Нали това е да си влюбен - винаги усещам един приятен гъдел, когато е наоколо, едновременно ми е весело и ми се плаче.
Обичам всичко, което прави, доставя ми удоволствие да го гледам сутрин сънен и рошав как се измъква от леглот ...

hristam

Проза » Разкази

2011-12-27T15:15:37+02:00 1.1K 1