Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Кино "Петър Берон" и момичето с жълтата якичка

Преди седмица с жена ми излязохме от къщи. Рунтавото улично куче ни изпрати до улица ”Нишава”, която беше цялата в бяло. Прекосихме булеварда и навлязохме в Южния парк.
Витоша остана зад гърба ни, огряна от слънцето. Снегът хруптеше под краката ни. Вървяхме и мълчахме. Новите лампи по централната ал ...

lubara

Проза » Разкази

1.4K 4

Свободни места

С помощта на Ваня Георгиева
- Има ли място? – попита човекът и пъхна пет банкноти по 50 лв. в ръката на Ангел Войнов, нощният пазач на гробищата в град Камбана.
Ангел хвърли един поглед на парите, между които се показваше бележка с написано на нея име, прибра ги в джоба на зеленото си яке и каза:
- ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2K 2

Един досаден ден

Един досаден ден
Днес старецът ставаше на 91 години, а Велизар – на 16.
„Кофти съвпадение”, си помисли за кой ли път младежът. „Какъв досаден ден!”
Всъщност не беше съвсем зле. Уговорката с баща му беше, че ако иска да си получи суперкомпютъра за рождения ден, трябва да придружи дядо си Велко на сел ...

Раш

Проза » Разкази

2.3K 3

Любовно послание

След изживения стрес от нелепата смърт на Динко, съм „преразпределен”!
Разместиха графика и групата „стажант – коминджия” – отпадна.
От утре ще бъда към маркшайдерско бюро заедно с хубавата Янка.
Момичето, в което всички момчета сме лудо влюбени!
* ...

Volter

Проза » Разкази

1.8K 2

От вино - мляко

Чардак сой блестеше със своите големи баири от километри. Трудно беше човек да не го забележи, когато пътува по магистралата. Високите възвишения и огрените от слънцето склонове с бели варовикови скали отразяваха всичко, което се случва в местността. И когато влезеш навътре и стигнеш до малката долч ...

icohim

Проза

925 1

Есенна Монтана

Есенна Монтана
Поглеждайки през прозореца на класната стая, виждам все същите дървета, които украсяват пейзажа около училище, но някак променени. Листата им като че ли остаряват. Вече не е тъй зелено. Дори зеленото почти не се мярка из багрите на дървесните корони. Гледам от топлата стая всички тези ...

just-inlove

Проза » Разкази

1.1K 2

Заговорът

В определени исторически периоди, Историята е принудена
да влиза в ролята на Слугиня на Политиката. Това става
обикновено при тоталитарните режими на управление.
За съжаление, ЛОША СЛУГИНЯ! Защото не е успявала да
поддържа Господарката си Чиста. От която на свой ред и тя ...

petertpetrov

Проза » Други

994

Кафе с ръж и леблебия

Не е толкова важно това странно, но по особен начин дъхаво нещо, което някога възрастните са наричали кафе. Не знам, може би е имало и истинско, но бабите от преди 60-70 години обикновено варели тази смеска и го сервирали за кафе.
Та както казах, не ми е думата за това кафе, а за една спретната стар ...

latinka

Проза » Разкази

5.3K 3

Молеха за още

Давеха се в болката... и молеха за още!
В дълбините търсеха нещо скрито, нещо свое. А въздухът не им достигаше. Слънцето възпламеняваше водите и те се превръщаха в постоянно подклаждани огньове.
Катранени. Кървави.
И всички онея вътре в тях се пържеха – буквално... и красиво. В триумфа свой се губех ...

liubomira97

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 1 2

Дневник на една влюбена 1

Заченки на влюбването…
Септември, 2010
Времето беше слънчево. Бяха изминали два дена, откакто се бях прибрала в родния си град. Стоях седнала на една пейка в квартала, чакайки моя близка приятелка от детството Радина, да излезе със сина си който беше на 2 г. Всеки път, когато ги поглеждах, си мислех ...

ivetoo90

Проза » Повести и романи

1.2K 1

Моето момче

Отпреди няколко дни се чувствам като младо момче. Ще правя с един приятел малка книжарничка. Както е казал Джани Родари: ”Ако можех да имам едно магазинче с две полички, бих продавал познайте какво? Надежда, надежда за всички.”
Ще има книжки, ще има икони, малки и големи, ще има сребърни синджирчета ...

lubara

Проза » Разкази

1.3K 11

Сънят

Сънят
На Знаците
Някога в бъдещето...
Силвия като хипнотизирана наблюдаваше ръсещата се пепел на догарящата клечица, а сълзите й просто капеха. Ароматът връщаше спомените и ги смесваше с живи копнежи и умиращи мечти. Рапсодия на Бочели дълбаеше в раната... От месеци разумът й се противеше и вадеше д ...

zelena

Проза » Разкази

2.3K 42

Фелисия

Фелисия бе красива. Буйната й грива се развяваше под нежния полъх на южния вятър. Опашката й придаваше неземна фееричност. Денят започваше, а Фелисия бе неспокойна, какво ли щеше да се случи днес? Тя вдигна глава и погледна към небето, сякаш го умоляваше да бъде все така синьо и галещо. Големите й в ...

tanelia

Проза » Разкази

987

Насочвам мисълта си

Насочвам мисълта си към Християнското милосърдие, което е проява на смирение и скромност. Кой всъщност е истински вярващ? Може би този, който подпомага нуждаещите се. Никога не си въобразява, че го превъзхождат, нито подценява милосърдието си, а още по-малко търси и очаква похвала, благодарност, или ...

mari45

Проза

1K

Аз... не знам

Често пъти премисляме ситуации и стигаме до изводи, които ни карат да се замисляме: "Защо?". Често повтаряме грешки, не защото смятаме, че резултатът ще е различен, а защото свикваме с болката, която ни изпълва при поредния провал. И после плачем, страдаме, че отново ни се случва онова, което не вед ...

DarkRider

Проза

2K 3

14 февруари

Даже не знам защо го пиша това... И искам ли да ви го разкажа. Аз не обичам да пиша и не умея. Не съм нито писателка, нито поетеса, нито дори учителка по литература. Занимавам се със застраховане – сметки, анализи, оценка на риск, статистика... Скучна работа, бихте казали, вероятно. Дори писма не об ...

iren5

Проза » Разкази

1.8K 3 14

Или разбий ме, или обичай ме!

Ако можеш да ме обичаш - обичай ме, па макар и мълчаливо. За любов не съм молила никого, няма и да моля никога. Ако можеш да не огорчаваш дните ми - носи ми някаква усмивка, па макар и само с твоето присъствие. Дали е обич, не зная, но от моя страна е обичане - истинско, глупаво, страшно обичане.
Не ...

lility

Проза » Други

1.5K 1

Неизвестни, събрани в едно известно

Сигурно няма да повярвате на историята, която ще ви разкажа, но ще поема този риск...
Вчера си беше един обикновен делничен ден, понеделник - като всички
понеделници. Знаете, нали - след почивните дни ужасно трудно е човек да се "отлепи" от дома си и да се адаптира към новата работна седмица. Тръгва ...

galiakara

Проза » Разкази

1K 4

Съдба - плаваща лодка

Може би моята съдба е да съм плаваща лодка, която никога не акостира, а нейната безбрежна любов е търсенето, пътят, морето. Скитница във времето. Нереалността на пропуснатите възможности е геният на моя все още ненаписан роман. Не знам колко незаченати деца имам и колко несъстояли се сватби и развод ...

La-magnifique

Проза » Други

969

Етюди: Срещи 2

Онзи ден пих чай с хора, които съм виждала само на снимка, а за секунди разбраха всичко за мен. Застреляха ме с куп въпроси, жлъчни думи, остри погледи, после ме съживиха с глътки ръчнонабран чай от планината. Благодарихме си, че сме се видели, не обещахме, че пак ще се срещнем. Никой няма да ни нак ...

fibra

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

906

Дневник на една влюбена

Леглото беше единично, той, с тъмно сини боксерки с черни райета по ръбовете, лежеше до мен, толкова възбуждаш, толкова магнетичен. Влудяваше кръвта ми, изостряше сетивата ми , обладаваше мислите ми. Аз лежах до него по сатенено нощно бельо, прилепнало по тялото ми с цикламено оцветяване и черна дан ...

ivetoo90

Проза » Повести и романи

1.1K

Зад сините очи на твореца

Сив, убиващ с апатията, която носеше със себе си, следобед бе обхванал града. Улиците бяха прогизнали от среднощния дъжд и във въздуха се носеше успокояващата миризма на мокър асфалт. Тази потискаща и в същото време омайваща обстановка бе прибрала всички хора по домовете им. Макар повечето от тях да ...

Kromuel

Проза » Разкази

1.2K 2

Коминджии

Две момичета и осем момчета се товарим на потрошен автобус.
Тръгваме от Хасково на едномесечен стаж за рудник Върба.
В Кърджали се прехвърляме на друга таратайка, посока Мадан.
Началото на март - снежнобелите върхове на Родопа заслепяват!
Пристигаме привечер и с открита „молотовка” потегляме за Върба. ...

Volter

Проза » Разкази

1.2K 1

Изстрел

Изстрел. И след него нищо.
Изстрел. И след него онази мъничка надежда за по-хубаво начало.
Изстрел. И след него сърцето ми намери всичките си парченца и самичко си се залепи.
Изстрел...
Как исках да ти кажа всички неща, останали неизказани, висящи над бездната между нас... Но не го направих. Не каза ...

Samion

Проза » Писма

1.2K 2

Шепот от луната - 1

1
Стоеше на прозореца, гледайки пустата улица с изпълнен с празнина поглед. Монотонният звук от тракането на дъжда по ламарината и стичането на водата по улуците караха клепачите й да натежават, но тя не се отказваше и продължаваше да се взира в реките, течащи по асфалта и събиращите се океани в огр ...

monika-95

Проза » Повести и романи

624

Краят на слепотата(3)

Трета част
1. Мария Хосе
–Доволен съм, момичета!-похвали ги управителят.-Оборотът се увеличава с всеки изминал ден.
Сузана предлагаше дрехи, а Мария Хосе-парфюмерия.
Тази нощ Мария Хосе сънува малко, пухкаво кученце. Доближи се до нея и се сви в краката ѝ. Тя го погали и то не пожела да си отиде. Ка ...

Enena

Проза » Повести и романи

1.6K 6

Кучка

Не пиеше много.
До козирката!
Ни повече, ни по малко!
При него всичко беше точно!
Пиеше само вечер. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

1.3K 10

Когато стане трудно, най-добре се вижда кой наистина държи на теб!

Когато стане трудно, когато стане невъзможно... Когато влачейки се, пак вървиш напред. Когато мисълта за щастие звучи тревожно и се чувстваш сякаш няма никой, а единствено за болката настъпва ред. Когато една след друга мечтите се разбиват и парчетата се пръскат на хиляди страни. Когато горчивите съ ...

lility

Проза » Други

8.4K 2

Тъгата по избледняващия спомен

Тя бе всичко за него… Лидия, неговата Лидия, създание, пред което ангелите бяха просто бели сенки на мечтите и копнежите. Лидия бе омайна, желана, изкусителна и единствена, Лидия бе негова. В този момент Александър стоеше и се взираше в черните ú очи, в това, което те криеха. Очи, правещи сивия свят ...

Kromuel

Проза » Разкази

1K 2

Късият разказ

Беше къс разказ. От най-късите. Жалък и неубедителен. Не ставаше. И си го знаеше. Беше чувал за други къси разкази, за които се носеха легенди. Самодоволни критици с дебели очила и димящи лули ги възхваляваха неуморно, изписвайки безкрайни страници. Разкази с късмет. Не беше от тях. Не ставаше. И си ...

meleager

Проза » Разкази

1.1K 9

Слънцето и луната

Младеж, роден от небето, благословен от Бога, носещ ангелска светлина, тичащ по пъстроцветна дъга. Гонен от вятъра, играещ с облаците. Той игрив е, пакостлив. Добър и всеотдаен. Мъка за някои, надежда за други.
Девойка с бял греховен пламък, търкаляща се по небесния свод, разхождаща се между звездит ...

ginky

Проза » Други

719

Разковани дъски - 4

РАЗКОВАНИ ДЪСКИ -4
С чувство на огромно разочарование установих: резултатите от тегленията на Спортния тотализатор са твърде променливи...
Оказа се, че птицата, дето ме нацвъка за късмет, просто е била разхлабена.
Причернява ми, когато трябва да тегля от „белите” пари, отделени за „черни” дни...
Нап ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 5

По пъртината

Бавничко пристъпваше по пъртината - дребничък планинец с горящи очи, покрай които се разстилаха замислени бръчици. Върху едното слепоочие на човечеца пулсираше развълнувана веничка и най-вече по това си личеше, че тази разходка за него не е обикновена. Виждаше себе си - смешно, палаво дете, търчащо ...

Eia

Проза » Разкази

1.1K 9

Скитникът

Рон беше един от онези мечтатели, които светът вечно подритва и пренебрегва. Въпреки цялата си забележителност, той тънеше в дълбините на черната забрава, която бе обгърнала душата му със своите самотни пипала. Останал неразбран, той скиташе из целия свят, търсеше пътеката, която щеше да го отведе д ...

Kromuel

Проза » Разкази

858 1

Отново ти...част 1

Вън валеше силен сняг, камината гореше силно, пламъците като самодиви „играеха” своя вълшебен танц. Аз стоях загледана в „танца” им и в този миг дочух познатите стъпки да отекват навън. Знаех - беше той! Той туко-що беше излязъл от затвора, не го очаквах толкова рано, дори изобщо не го очаквах, че щ ...

someone-else

Проза » Разкази

740 2

Пенсиониране на 67

Пенсиониране на 67
Здравейте, аз съм Хуан Гийермо. Ето моята история:
Преди месец получих сърдечен пристъп и жена ми повика линейка. Тя дойде, сложиха ме на носилка и ме понесоха надолу по стълбите. Носачите бяха съответно на 65 и 66 години, единият-с ревматизъм, другият-с дископатия и не можаха да ...

bojilova1

Проза » Хумористична

1.5K 15

Един миг

Тази вечер луната ставаше свидетел на малък емоционален апогей. Нямаше караници, нямаше сълзи, просто тишина... Снегът навън вече затрупваше и последните сиви парченца от земята. Вятърът пееше своята печална песен, а всичко наоколо беше притихнало и слушаше внимателно.
Там, в тази хармония от звуци, ...

Ca6uTy

Проза » Разкази

1.3K 4

Началото...

Повечето от хората приемат думата ,,начало'' като някаква светлина там, в края на тъмния тунел.
Аз за краткия си допир с живота осъзнах, че тази дума ме кара да изпитвам ужас.
Всичко все започва отначало, без престой и без връщане назад.
Може би в началото на живота ми е имало някакъв престой, но ба ...

elenasim1

Проза

2.8K 34

Близко бъдеще, някъде...

(Тази пародийка не е моя. Със специалното съгласие на автора, мой приятел, Мирослав, лекичко я пригодих за сайта и реших, че трябва да се види от повече хора. Приятно забавление!)
(Граматическите грешки, които ще откриете, не са неволни.)
Година 2054. Държава нема. Град Софеа. Разруха, студ, глад. М ...

Daytona

Проза » Хумористична

900 2

Романс край синьото езеро - глава втора

Романс край синьото езеро
Глава втора
Петък към обяд Лидия се обади на Стан за да им предложи разходка до Копривщица през неделния ден. Естествено тя знаеше, че Нели е на симпозиум, а Радо беше командировка в Италия. Щеше да се завърне в събота на обяд. Разбраха се да се чуят в събота вечерта, когат ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.7K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Кино "Петър Берон" и момичето с жълтата якичка

Свободни места

Един досаден ден

Любовно послание

От вино - мляко

Есенна Монтана

Заговорът

Кафе с ръж и леблебия

Молеха за още

Дневник на една влюбена 1

Моето момче

Сънят

Фелисия

Насочвам мисълта си

Аз... не знам

14 февруари

Или разбий ме, или обичай ме!

Неизвестни, събрани в едно известно

Съдба - плаваща лодка

Етюди: Срещи 2

Дневник на една влюбена

Зад сините очи на твореца

Коминджии

Изстрел

Шепот от луната - 1

Краят на слепотата(3)

Кучка

Когато стане трудно, най-добре се вижда кой наистина държи на теб!

Тъгата по избледняващия спомен

Късият разказ

Слънцето и луната

Разковани дъски - 4

По пъртината

Скитникът

Отново ти...част 1

Пенсиониране на 67

Един миг

Началото...

Близко бъдеще, някъде...

Романс край синьото езеро - глава втора

Опашка