Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Умора

Дори само да се гледаме, бе изморително. В очите на другия се четяха толкова много и различни чувства, толкова спомени - добри и лоши, толкова неизказани думи. Пред себе си виждахме цял един свят - съвършено различен от нашия собствен. Свят, който имаше своя история и привлекателност. Свят, който мо ...

cryingangel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K

Окъс(н)ели разкази-8 част.

"Банска разкръстица"-комп. рисунка Б. Калинов
Малките три улички събират износените от времената калдъръми в нещо като малък площад, на който се чувстваш като бягащо животно под прицела на хайка авджии…Те виждат, а ти - не! Отвсякъде ъглести зидове… Скрити в тях порти… И ти се иска да се скриеш някъ ...

kalin8

Проза » Разкази

690 3

Авторът винаги има право(14) Магиите

Авторът винаги има право
(14)
Магиите
Мила Мария,
Забелязала съм нещо много интересно в Испания през последните години. От понеделник до петък- хубаво време, слънцето те приканва навън с насмешка, защото знае, че твоят работен ден е дълъг почти колкото неговия и не можеш да мръднеш навън. Идва дълго ...

bojilova1

Проза » Разкази

1.4K 11

малки изповеди 1

Малки изповеди
Моята малка внучка спи. Толкова е сладка! Аз, разбира се, не съм безпристрастна. Още повече, че тя, по личното ми мнение, прилича на мен. Има моите зелени очи на вещица и същата черно- червена коса. Синът ми не е съгласен с мен и ми се смее и се мръщи на тези твърдения, но важното е, ...

tiha

Проза » Разкази

1.1K 1

Със изпочупени криле

Със изпочупени криле (За момичето, чийто криле бяха отнети)
Хиляда жерава летят към мен. С усмивка гледам полета им, душата ми се смее. Приближават се и чак тогава виждам… Хиляда жерава летят към мен, ала са всичките със изпочупени криле.
Гледаш ме. Усмихваш се. А в очите ти чета зимата на коравото ...

Josette

Проза » Други

1.2K 1

Рожден ден

2 Септември 1996, Йоханесбург, Джермистън
Исках да спя и да не мисля за нищо, но не се получаваше. Главата ми бучеше, не беше главоболие... Само усещах напрежение, някаква натрапчива мисъл... и бавно ми се проясни какво притеснява съзнанието ми - фактът, че не зная една английска дума, а утре е първ ...

daisypatton

Проза » Разкази

1.3K 2

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 6-та част

Не след дълго стигнахме до един плаж извън града. Веднага щом слезе от мотора, Бекс се затича към океана и тичайки се събличаше. Ако чичо Фил умееше да се облича бързо, то това момиче се съблича адски бързо. Хвърли обувките си на страна, а после и панталона. Разкопка ципа на елечето, хвърли и него и ...

paolinamp

Проза » Повести и романи

1.8K 1

Просто себе си

Ще споделиш ли с мен своето утре? Ще ми дадеш ли кътче в мечтите си, някое малко островче в океана на чувствата ти? Ще приютиш ли моето плахо безвремие в прегръдките на твоята вечност? Ще разделиш ли с мен слънцето си, небето си, тъгата и безгрижието си? Ще дадеш ли смисъл на безсмислиците ми и живо ...

gabu64o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 2

Тайната на гигантския скелет-17

В дясно бе осветена друга огромна зала. В нея бяха поставени най-различни животни. Препарираните им тела бяха подредени прилежно.
- Динозаври! - Ванката се бе ококорил - Вижте, това е мамут! Огромен е! А и бивните му са невероятни!
- Ванка, а това тук е съблезъб тигър! - дръпна го Георги - Виж само ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1.3K

Морско приключение

МОРСКО ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Били беше добро момченце. Ставаше винаги в осем и тичаше в банята си измие очичките и зъбките, за да блеснат като огледало. Закусваше дъхави мамини палачинки със сладко от вишни и никога не изцапваше любимата си пижамка на камиончета. После отиваше в стаята и си играеше тихичко до ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Приказки и произведения за деца

2K 3

Доброволец

Тази сутрин беше първата от втората ù седмица като доброволец.
Днес отиваше да прекара с децата в Дома един делничен ден - сутринта ще сервират и закусват заедно, после с дежурните ще почистят, а следобед - домашните. Като миналата седмица. И не съвсем. Днес ще се разбере колко е изкарала Венито на ...

koral

Проза » Други

699 2

Кръговрат

Кръговрат
Събудих се рано от поредния скандал, който вдигнаха съседите. Как не им омръзна всяка сутрин да се карат. Станах и отидох да си направя кафе, слушайки заучените им реплики. Дано този път приключат по-бързо, за да си почина от тях поне днес. Но сякаш прочетоха мислите ми през стената и запо ...

VNikolov

Проза » Други

1.3K 3

ани

Ани
Напиваше се за пореден път. Само това му остана. Млад беше – само на 33 – нисък – нещо, което винаги го беше измъчвало, слаб, направо спечен от алкохола и много работа, цигарите и безсънието. И от самотата, която го разяждаше, но нямаше да си го признае. Работеше, обичаше да работи и работеше вс ...

tiha

Проза » Разкази

1.1K 1

Aз и ти

Такива сме и ние с теб. Аз мога винаги да пия чай, но вечно ще предпочитам кафето. Ти можеш винаги да пиеш кафе, но вечно ще предпочиташ чая. И все пак, когато сме заедно, пием или кафе, или чай...
16.04.2012г.
Санди

cryingangel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K

Класа

Класата е в гордо изправената глава, в начина, по който вървиш напред. В мимиките на лицето ти, в това, което правиш и говориш. В това да умееш да прощаваш, да разбираш, да подкрепяш. И дори да си облечен в най-обикновени одежди, дори да носиш в себе си само дребни стотинки, дори да имаш само един-е ...

lility

Проза » Други

1.5K 1

Тайната на гигантския скелет - 16

Сутринта всички се събраха в градината. Масата бе отрупана с храна.
- Добро утро на всички. - брат Григориус се доближи и седна. - Донесох ви по един амулет. Той е символ на Атлантида. В него има частица от Шангри Ла. Водата е живителна. Може да лекува нелечима болест или да вдигне умиращ, да даде д ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1.2K

Прокълнатият

Онова лято реших да се възползвам от идеята на моя позната и да прекарам отпуската си на вилата ù в китна планинска местност. Тя самата имаше други планове за лятото, така че аз щях да бъда съвсем сама – нещо, за което отдавна мечтаех, защото имах нужда точно от такава пълна почивка.
Ето защо отхвър ...

hristam

Проза » Разкази

1K 1

Шестолиние - 2

Човекът е мелодия, която непрекъснато се променя. Всяко настроение разбърква до неузнаваемост местата на нотите и душата зазвучава по начин, твърде различен от предишния. Понякога ритъмът се запазва, друг път става динамично по-бърз, а нерядко прилича на реквием. Но във всеки един от случаите музика ...

muhaninja

Проза » Други

1.1K 7

Недосънувани сънища

Недосънувани сънища
Един и същи сън не ми дава покой вече повече от месец - аз съм млада жена, на около 20 години, живея в нещо като имение или поне аз така го приемам. Времето е друго, защото дрехите са различни, старовремски и при мен през нощта понякога идва някакъв мъж. Не мога да видя в тъмнина ...

tiha

Проза » Разкази

1K

Копнеж

Вълнувах се. Вътре в мен имаше огромна клетка, току-що разбита, от която хвърчаха стотици птици. Но не от тези красивите. Тяхната красота отдавна се бе стопила в този метален затвор. Те бяха огромни черни гарвани, блъскаха се в ребрата ми, разкъсваха мускулите, отскубваха вените ми и пиеха от тях. З ...

ameninaquenaodorme

Проза » Други

706

18+ Борба за оцеляване

драма, трилър
***
Ходя по улицата - бавно и измъчено. Шляя се на посоки, накъдето ми видят очите, гладен, обезверен, отпаднал. Навън е студено, вали някаква противна смес между сняг и дъжд. Тротоарът е мокър, леден. Сградите са грозни, мрачни, печални. Небето е сиво и тежко, то сякаш ме притиска все ...

donkooooo

Проза » Разкази

1.6K 6

Изневярата

Петя хълцаше неутешимо. Опитвах се да я успокоя дотолкова, че да може по-спокойно да ми обясни причината за тази криза.
- Двайсет години семействата ни поддържат приятелство. И ние с нея никога не сме се скарвали за нищо. Защо? Сълзите я задавяха и не можеше да продължи...
Обади ми се рано сутринта. ...

galiakara

Проза » Разкази

1.4K 1

Любов...

Косата ти е прекрасна и черна, като нощта, в която се запознахме.
Очите ти са като огледало, в което мога да се гледам всеки ден.
Устните ти са неустоими, като плод валшебен.
Самата ти си като ангел, който като видя, сърцето ми тупти с такава скорост,
че просто няма как да пропусна да ти кажа - ОБИЧ ...

mnml

Проза » Писма

1.1K

Краят на слепотата(10)

10.
Мария Хосе и Фелипе
–Колко съм щастлива!- сгуши се в него Мария Хосе.-Връщане назад няма, а си го мислех, признавам. Скъпи!!!
–Къде си мислила да се връщаш, при Емилио ли?-притисна я Фелипе.-Нали щях да те намеря, миличко! От мен не можеш да избягаш! Мари, нека задгърбим всичко и да се радваме н ...

Enena

Проза » Повести и романи

1.7K 12

Разрушаване на Море от НЕ-вода и несъществуващи врати. Изгубване на частица от себе си

Разрушаване на Море от НЕ-вода и несъществуващи врати. Изгубване на частица от себе си
Вървя по улица (голяма). Околовръстно шосе с четири ленти. От лявата страна на пътя има гора. Отдясно също има растения, но няма гора като че ли. Пътят има завой наляво. Вървя, но не сам. С мен е баба ми. Говорим ...

boro^man

Проза » Други

1.2K

Отиде си Мадлен Кожухарова (madlen_kozhuharova)

Днес си отиде Мадлен Кожухарова ( ). Последните 20 години от живота си тя беше посветила на стиховете - някои от които са публикувани и тук, както и в 4 стихосбирки. На 12 януари тя навърши 93 години.
Нека всички, които я познаваха или харесваха стиховете и си спомним за нея...
Внук Александър

Hadjidimitrov

Проза » Други

1.2K 8

Екзекуторът

Още от преди да се родя родината ми е воювала със съседните страни. Така е и до днес. Всички мъже в града, в който живеех, бяха или военни, или се готвеха да станат такива. На жените не им бе позволено да влизат в армията. Тяхно задължение бе да задоволят нуждите на армията, като работят в завода за ...

paolinamp

Проза » Разкази

1K

* * *

Дъждът спря изведнъж и аз, кълна се, почти чух как градът отдъхва. Излязох на терасата, мъгла попиваше мокрите улици и натежаваше със солени капки, готова да експлодира от тъга по мъглявата си меланхолична съдба. Първите звукове след бурята - едно кап, кап, кап недалеч от мен, грациозните стъпки на ...

posh`

Проза » Други

1.3K 4

Всеки е различен

Няма еднакви хора! Всеки един човек е различен! Може би понякога животът ни поставя в такива ситуации, в които всеки решава, че е по-добре да вледени сърцето си за останалите. Може би животът ни изпречва огромни пропасти, че понякога всеки по своему решава, че е по-добре да спре да се залъгва с идеа ...

lility

Проза

1.3K 2

Софийска сага 5

Софийска сага 5
Глава трета
Трак-трак, трак-трак, трак-трак, чаткаха копитата на дорестия кон по жълтите павета на улица "Злеполе", докато файтонът откарваше мадам Шони и нейната красива възпитаница Слава Донинa към магазин “Петекс”, където днес бяха докарали нова стока.
Собственикът на магазина, г- ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.3K 2

Тайната на гигантския скелет -15

Роси първа пристъпи.
- Каква красота... - тя потопи пръсти в студените бистри води на езерото. Рибите сами дойдоха при нея и започнаха да се търкат и галят в тях. Тя бе като омагьосана. До нея се доближиха Ваня и Алекс. Потопиха ръце във водата и пиха от нея.
- Такава вода не съм пила никога!
- Ех.. ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1.3K

Възпитание

ВЪЗПИТАНИЕ
Сигурно съм бил пет-шест години. Каквато и болест да се завъртеше, все при мен. Родителите ми бяха вдигнали ръце от мен. При един разговор на баща ми с някакъв лекар, му дал съвет. „За да закрепне детето ви, трябва му чист въздух и планински климат”.
И ето ме градското дете попаднах при б ...

korsar

Проза

962 3

Тайната на гигантския скелет - 14

- Аз съм брат Григориус и съм пазителят на свещения енергиен източник. - той седна на трона. - Зная, че имате много въпроси и че много неща не сте и предполагали, че съществуват.
- Така е, много от тях са само мит.
- Но... вие се уверихте в обратното. Тук, в Атлантида, отдавна не се правят жертвопри ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1.2K

Стареене

Единственото, което правя от години, е да старея. Отдала съм се на този процес изцяло, сякаш от него зависи животът ми. А може би наистина е така. Усещам как с всяка секунда, една по една клетките ми се състаряват, изхабяват се и скоро им свършва годността. На тяхно място се появяват други, един вид ...

liubomira97

Проза » Други

1.2K 7

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 5-та част

На следващата сутрин всичко мина, както по старому. Събудих се, закусих и отидох на училище. И там нищо интересно не стана. На няколко пъти просто щях да заспя. Монотонното говорене на господин Бейли, учителят по английски, направо ми действаше като приспивна песен. Добре, че четвъртия час имахме ис ...

paolinamp

Проза » Повести и романи

1.3K

Светулки под юргана

- Хайде, да тръгваме, още колко да те чакам?! – на малката Грета вече започваше да ù писва. Кога най-сетне щяха да ù позволят да му каже цялата истината.
- Ама, как да тръгна? Сега мама пак ще влезе в стаята ми, ще види, че ме няма и пак ще заплаче.
Деветгодишният Павле не можеше да откъсне очи от м ...

pepsi1975

Проза » Разкази

1.2K 5

Софийска сага 4

Софийска сага 4
Глава втора - част 2
Небето се беше продънило и снегът, вече втори ден, валеше ли, валеше. Столичани газеха в снежните преспи и псуваха общината, която не си вършеше работата. Както всяка зима, така и тази ги беше “изненадала”, сякаш беше започнало да вали през месец юли, а не през д ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.8K 3

Дамски гамбит

Играейки с черните фигури, обикновено предпочитам Староиндийска защита при ход D-4 на белите. Това ми дава възможност да затворя играта и да тръгна към размяна на фигури, което определено изнервя противника, ако е агресивно настроен. Това е психологически трик с конкретно предназначение. Изучил съм ...

radi.

Проза » Разкази

1.4K 10

Спомени от детството-край

Като по-големи - около 10 - 12-годишни - ни водеха на реката. На Копанките се събираха селски деца и летуващи като нас. Вирът не беше голям, влизахме по двама-трима. Пръскахме се, закачахме се. На брега имаше площадка от скала, наклонена към водата. Там беше идеално място за слънчеви бани. Понякога ...

yogimax

Проза » Други

838 2

Началото и Края

Любовна история, състояща се само от начало и край.
...
И ето, гушната толкова силно в него, тази прегръдка носеше със себе си хиляди тайни и нашепвания за един друг свят. Нямаше силата да се отдръпне от ръцете му, от топлия му дъх във врата си, от тихия, нежен глас в ушите си. Всичко вътре в нея пл ...

blackend92

Проза

972 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Умора

Окъс(н)ели разкази-8 част.

Авторът винаги има право(14) Магиите

малки изповеди 1

Със изпочупени криле

Рожден ден

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 6-та част

Просто себе си

Тайната на гигантския скелет-17

Морско приключение

Доброволец

Кръговрат

ани

Aз и ти

Класа

Тайната на гигантския скелет - 16

Прокълнатият

Шестолиние - 2

Недосънувани сънища

Копнеж

18+ Борба за оцеляване

Изневярата

Любов...

Краят на слепотата(10)

Разрушаване на Море от НЕ-вода и несъществуващи врати. Изгубване на частица от себе си

Отиде си Мадлен Кожухарова (madlen_kozhuharova)

Екзекуторът

* * *

Всеки е различен

Софийска сага 5

Тайната на гигантския скелет -15

Възпитание

Тайната на гигантския скелет - 14

Стареене

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 5-та част

Светулки под юргана

Софийска сага 4

Дамски гамбит

Спомени от детството-край

Началото и Края

Опашка