3 031 резултата
Лопата
Кърваво лице, оплискано с мастило.
Под ударите на счупения портрет!
В малките ранни часове...
в безсилие крещи глас. ...
Кърваво лице, оплискано с мастило.
Под ударите на счупения портрет!
В малките ранни часове...
в безсилие крещи глас. ...
1109
***
И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),
лястовичката направила си е гнездо!
*****
Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят ...
И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),
лястовичката направила си е гнездо!
*****
Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят ...
968
***
Слушам фонтана, камбаната, вътрешния си глас и рядко разговорите на хората около мен.
***
Събуждаш клоуна в мен!
В злобен, разочароващ смях. ...
Слушам фонтана, камбаната, вътрешния си глас и рядко разговорите на хората около мен.
***
Събуждаш клоуна в мен!
В злобен, разочароващ смях. ...
966
1
Случайност царува,
случайност робува,
случайност патки пасе.
случайност робува,
случайност патки пасе.
965
1
Идваш ли да преплуваме пясъка,
да построим замъци от вода,
да изпушим облаците,
да оковем във вериги ограниченията?
***** ...
да построим замъци от вода,
да изпушим облаците,
да оковем във вериги ограниченията?
***** ...
892
Какво е взаимност?
Равен с Равен,
че те кога са равен с равен?!!?
КОГАТО И ДВАМАТА
ВЯРВАТ В ТОВА ...
Равен с Равен,
че те кога са равен с равен?!!?
КОГАТО И ДВАМАТА
ВЯРВАТ В ТОВА ...
701
Ехото пак трепна, но този път по-силно откогато и да е било... Кой беше зад него скрито, кой ли бе този герой? Незнайно защо всичко бе тъй тайнствено, тъй нежно
и доста емоционално и красиво... Незнайно защо всичко миришеше на странен аромат... Там някъде по въздуха се криеше отговорът... Там някъде ...
и доста емоционално и красиво... Незнайно защо всичко миришеше на странен аромат... Там някъде по въздуха се криеше отговорът... Там някъде ...
698
1
Попитали един ученик как е успял да вземе успешно изпита, който определял живота му за в бъдеще.
- Мислите си, че не се притеснявах и не треперех от страх?! - попитал той. - Не, аз умирах от ужас и предизпитна треска!
- Тогава как го взе с отличие? Да не би да преписа от някого? - го попитал усъмнен ...
- Мислите си, че не се притеснявах и не треперех от страх?! - попитал той. - Не, аз умирах от ужас и предизпитна треска!
- Тогава как го взе с отличие? Да не би да преписа от някого? - го попитал усъмнен ...
805
Отново се стичат, плътта раздират - толкова са горещи... Сгушен в ъгъла, далеч от всички. Не мога да се появя, оставам без лице... Мракът, смъртно мълчалив, ми подава ръката си. Страх ме е да я поема, страх ме е! Все пак опитвам, но нищо... празнота. Пак ми се струва, че до мен има някакъв обект... ...
928
2
Сълза ли бе, така и не разбрах... сърце от камък изваяно... сърце от хлад
обвито... за малко да повярва... влюбена си в него... сърце тъй
студено... сърце наранено... за малко да повярва на една илюзия... сълза ли бе... или просто влюбено сърце?
То не е никога самотно... винаги обвито в хлад... кинж ...
обвито... за малко да повярва... влюбена си в него... сърце тъй
студено... сърце наранено... за малко да повярва на една илюзия... сълза ли бе... или просто влюбено сърце?
То не е никога самотно... винаги обвито в хлад... кинж ...
788
Поредната тиха и прохладна лятна нощ. От онези, в които, въпреки че сънят би бил, навярно, най–прекрасното нещо, човек упорито го отбягва. Седи си на удобното кресло и хвърля небрежни погледи към нощния пейзаж – песента на щурците, която звучи толкова успокояващо и отпускащо, яркото сияние на пълнат ...
711
1
Тя се появи от мъглата, съвсем бледа и чиста...
Черната ù коса се спускаше по раменете ù, като водопад от изгубени мечти.
Спомените бледи минаваха пред заскрежените ù очи, като филмова лента на бавен каданс...
Студът обгръщаше тялото ù, като нежна трепнеща прегръдка...
Не знаеше къде е, не знаеше ко ...
Черната ù коса се спускаше по раменете ù, като водопад от изгубени мечти.
Спомените бледи минаваха пред заскрежените ù очи, като филмова лента на бавен каданс...
Студът обгръщаше тялото ù, като нежна трепнеща прегръдка...
Не знаеше къде е, не знаеше ко ...
1336
2
Искам да те програмирам..
Не със Java, не с Pascal, а със C.
Да те програмирам,
да построя за тебе цикъл...
(да те програмирам) ...
Не със Java, не с Pascal, а със C.
Да те програмирам,
да построя за тебе цикъл...
(да те програмирам) ...
1063
1
Кървящ, порязан сън.
Очи, разпръснати в празнотата!
Мелодия - безценно докосване.
И сливащи се кротки спомени...
В които нищо не е обещаващо. ...
Очи, разпръснати в празнотата!
Мелодия - безценно докосване.
И сливащи се кротки спомени...
В които нищо не е обещаващо. ...
897
Пиша това, което никой не иска да чуе,
пиша го, защото това е животът ни,
защото никой не може да избяга от нея,
но всеки трябва да се научи и да я приема...
Това е тя - смъртта... ...
пиша го, защото това е животът ни,
защото никой не може да избяга от нея,
но всеки трябва да се научи и да я приема...
Това е тя - смъртта... ...
687
1
- Тук ли си?
- Да, точно до теб.
- Не, не по този начин.
- Всякак съм до теб.
- Защо не те виждам? ...
- Да, точно до теб.
- Не, не по този начин.
- Всякак съм до теб.
- Защо не те виждам? ...
907
1
Календарът
“I find the map and draw a straight line
Over rivers, farms, and state lines
The distance from 'A' to where you'd be
It's only finger-lengths that I see ...
“I find the map and draw a straight line
Over rivers, farms, and state lines
The distance from 'A' to where you'd be
It's only finger-lengths that I see ...
616
* * *
Животът е това, което виждаш в очите на хората, които обичаш.
Животът е това, което виждаш в очите на хората, които обичаш.
801
8
По принцип... той беше винаги усмихнат. Сякаш някак замечтан, с един отнесен, но все пак съсредоточен върху своя обект, влюбен поглед. Но винаги усмихнат.
Освен когато ме целуваше.
Движейки устните си по моите, обливащ ме с топлия си дъх, винаги усещах устните му по-стиснати от обикновено. Имаше нат ...
Освен когато ме целуваше.
Движейки устните си по моите, обливащ ме с топлия си дъх, винаги усещах устните му по-стиснати от обикновено. Имаше нат ...
1444
1
Честит празник,
скъпи братя и сестри по перо
и душа.
Словото няма граници.
То има око, ...
скъпи братя и сестри по перо
и душа.
Словото няма граници.
То има око, ...
668
1
Стадо диви коне, препускащи из прерията в галоп.
Като пръстите на влюбена жена, докосната от мъж.
Предадена изцяло в ръцете на изгаряща любов.
Стенеща от страст, танцува своя любовен танц.
Препускай, мила, в моята прерия любовна. ...
Като пръстите на влюбена жена, докосната от мъж.
Предадена изцяло в ръцете на изгаряща любов.
Стенеща от страст, танцува своя любовен танц.
Препускай, мила, в моята прерия любовна. ...
922
1
Разгърната пред очите ти, аз попивам светлината ти.
Топлината на тялото ти възвръща покоя в съзнанието ми.
Аз горя, чакаща те...
Отдай ми се, искайки ме...
Вярвам, че сме роби на сънищата си. ...
Топлината на тялото ти възвръща покоя в съзнанието ми.
Аз горя, чакаща те...
Отдай ми се, искайки ме...
Вярвам, че сме роби на сънищата си. ...
1047
Очи без четири лапи. В тях няма упрек, нито питат “Защо?”...
Жертва на безсмислената жестокост на мислещото животно.
NB!
Повод за написаното е зверски осакатеното кученце и жестокото отношение към животните. Няма връзка с нищо и никой друг.
Жертва на безсмислената жестокост на мислещото животно.
NB!
Повод за написаното е зверски осакатеното кученце и жестокото отношение към животните. Няма връзка с нищо и никой друг.
1002
2
ТЕЗИ ДНИ
Търсих тези дни, безкрайно дългите и обещани. Онези, в които слънцето изкривява сенките. Дните, в които смъртта е прелестната непозната, а утрините се раждат с мириса на лавандула. Търсих ги в очите, сълзящи без съжаление, в детските шепи и изтичащия между тях устрем.
Чаках тези дни в капан ...
Търсих тези дни, безкрайно дългите и обещани. Онези, в които слънцето изкривява сенките. Дните, в които смъртта е прелестната непозната, а утрините се раждат с мириса на лавандула. Търсих ги в очите, сълзящи без съжаление, в детските шепи и изтичащия между тях устрем.
Чаках тези дни в капан ...
1286
8
Има десет неща, които искам да споделя с теб и те са:
- спомените от миналото ми;
- дните си за в бъдещето ми;
- красивите моменти от живота си;
- леглото си; ...
- спомените от миналото ми;
- дните си за в бъдещето ми;
- красивите моменти от живота си;
- леглото си; ...
817
2
Признавам ти умението да мразиш всички бурени. Да ги късаш и хвърляш завяхващи зад гърба си. Признавам ти и силата, и безразличието, и независимостта, с която диво гледаш от високо. Признат по много показатели си. Обаче с целия си интелект си пак глупак. Нямаш усет към цветята и невинността... Късаш ...
786
2
Босо момченце, свито на кълбо като котенце, седи на пейката на спирката. Навън вали. Детето поглежда нагоре. Капките се удрят шумно в покрива на спирката, сякаш собствените му сълзи копнеят да пробият пластмасата и да се върнат при него. Глад, болка и страх. Това изпитва младата още душа. Хората мин ...
787
2
Днес се събудих с усмивка. Станах и след обичайните сутрешни занимания на едно момиче, реших да се обадя на приятелка и да се поразходим по магазините. И ето, хванах си чантата и си уговорих среща в центъра с нея. Времето беше тъй топло и усмихнато, сякаш никога не е било зима. А лицата, които среща ...
681
1
Блести усмивката на лицето,
а зад нея дяволът със зло душата пълни...
Пребляскват очите,
а зад тях лъжата доброто пие...
Тупти сърцето, ...
а зад нея дяволът със зло душата пълни...
Пребляскват очите,
а зад тях лъжата доброто пие...
Тупти сърцето, ...
827
АЗ МОГА:
да виждам душите на хората
да летя като птица в небето
да разбирам безмълвието
да чувствам нотите ...
да виждам душите на хората
да летя като птица в небето
да разбирам безмълвието
да чувствам нотите ...
1221
1
Понякога чувствам празнотата,
понякога надеждата.
Понякога чувствам безсилието,
понякога решителността.
Понякога чувствам, че съм на прав път, ...
понякога надеждата.
Понякога чувствам безсилието,
понякога решителността.
Понякога чувствам, че съм на прав път, ...
692
Как искам в бъдещето да погледна,
и на всеки щастие да предрека.
Как искам светът да е красив
окъпан от пролетен дъжд
посипан с милиарди звезди, ...
и на всеки щастие да предрека.
Как искам светът да е красив
окъпан от пролетен дъжд
посипан с милиарди звезди, ...
882
Лицемерието е змията, която те трови отвътре, докато се опитваш да отровиш някого отвън.
1598
1
На искреността и откровението
си заслужава глава да наведеш
и с усмивка да изречеш
благодаря ти, нека върне ти се
хубавият поздрав и нека ...
си заслужава глава да наведеш
и с усмивка да изречеш
благодаря ти, нека върне ти се
хубавият поздрав и нека ...
823
3
Дни на безсъние, дни на големи нещастия, дни на борба,
това в момента представлява светът и реалността.
Всеки ден тук стават - злополучия и всеки ден разделят се
семейства, карат се роднини и някак си затриват
взаимоотношенията си. Коварно, но всичко е факт, ...
това в момента представлява светът и реалността.
Всеки ден тук стават - злополучия и всеки ден разделят се
семейства, карат се роднини и някак си затриват
взаимоотношенията си. Коварно, но всичко е факт, ...
724
3
комуникация - КомуНиКация
политика - ПулиТика
директор - ДирекТор
атака - А, Така?
кулоарии - кулоАрии... ...
политика - ПулиТика
директор - ДирекТор
атака - А, Така?
кулоарии - кулоАрии... ...
829
1
Настъпва тиха лунна нощ, пристъпва плахо с величие и мощ.
В това море от безброй звезди, лутаме се аз и ти и морето беше синьо, синьо като твоите очи...
Знай, погледнеш ли ме ти, като огън сърцето ми гори и жадно за любов мълви: "Красиво е, нали?"
Нека любовта над нас да бди, нека останем до зори, н ...
В това море от безброй звезди, лутаме се аз и ти и морето беше синьо, синьо като твоите очи...
Знай, погледнеш ли ме ти, като огън сърцето ми гори и жадно за любов мълви: "Красиво е, нали?"
Нека любовта над нас да бди, нека останем до зори, н ...
1801
1
Тя беше една от жените, чакащи реда си пред храма на Ищар. Внезапно изчезна.
Къде изчезна Коре, Пумиатоне?
Из цикъла «Неразбираеми»
Къде изчезна Коре, Пумиатоне?
Из цикъла «Неразбираеми»
837
Знаеш ли какво е да изчезне живецът ти?
Кожата да се доизносва засукано на костите ти?!
Докато гордо крачиш през простотата
на нищетата в ежедневието си!
Знаеш ли какво носи надеждата? ...
Кожата да се доизносва засукано на костите ти?!
Докато гордо крачиш през простотата
на нищетата в ежедневието си!
Знаеш ли какво носи надеждата? ...
832
Безмълвна си, а искаш да крещиш и порива раздира твойта гръд. Безкрила си, а искаш да летиш и поривът раздира твоя гръб. Бездетна си, а искаш да родиш и поривът разкъсва твоята утроба. И тялото ти, застинало в красива поза, напира да се раздвижи, да продължи. Плаче ти се, но в празните ти очи не про ...
873
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
