2 891 резултата
Каква роля играят парите в нашия живот? Ролята на безразлични хартиени господари, диктуващи живота на хората.
Но какво може да се купи с пари? Ами.. нищо. Без любов, без приятелство и щастие, животът е нищо, а парите избледняват на фона на човешките чувства и вълнения.
Зависимостта на човека от пари ...
Но какво може да се купи с пари? Ами.. нищо. Без любов, без приятелство и щастие, животът е нищо, а парите избледняват на фона на човешките чувства и вълнения.
Зависимостта на човека от пари ...
971
1
2
К О Г А Т О.
В противоречие с всички правописни правила нарочно сложих тази точка горе, за да попреча сюжета да не се излее целия в заглавието и да се получи разказ само от едно заглавие, но без изложение или, както правилно някои от вас ще забележат, да се получи разказ, но без заглавие. Коректорит ...
В противоречие с всички правописни правила нарочно сложих тази точка горе, за да попреча сюжета да не се излее целия в заглавието и да се получи разказ само от едно заглавие, но без изложение или, както правилно някои от вас ще забележат, да се получи разказ, но без заглавие. Коректорит ...
996
1
Морето от сълзите си можех да преплувам, а сега се давя.
Полето на мечтите си можех да обходя, а сега се губя.
Образа ти можех с часове да съзерцавам, а сега ме няма.
Можех да превържа раните и пак да затанцувам, но вече не боли.
Можех да излъжа, че това не са сълзи, но дъждът отдавна спря. ...
Полето на мечтите си можех да обходя, а сега се губя.
Образа ти можех с часове да съзерцавам, а сега ме няма.
Можех да превържа раните и пак да затанцувам, но вече не боли.
Можех да излъжа, че това не са сълзи, но дъждът отдавна спря. ...
658
2
Понякога животът ни среща с някого...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено... ...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено... ...
885
1
Нека си поговорим за есенните листа. Или за звездите, блещукащи в клоните на изсъхнало дърво. Нека поговорим за кораба в морето, който няма да намери своя пристан. За войникът, който никога няма да се върне у дома. Или за девойката, която ще го чака вечно.
Нека помълчим за просяка без крака, танцува ...
Нека помълчим за просяка без крака, танцува ...
1400
3
Чистота. Безкрайна чистота и мъгливо слънце обкръжаваха дните ми. Обичах ей така, без да ми трябва нищо, без причина. Просто обичах. Живеех. Може би съм вегетирал, но чувствах, че живея.
София
11.07.2009 год.
София
11.07.2009 год.
1284
5
6.00 сутринта е.
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите ...
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите ...
1000
1
Картинка.
Тъмночервено небе, почти черно. Не се вижда нито луна, нито слънце, само няколко тъмносини, почти черни облака. Океан. В далечината отляво остри, назъбени и стръмни скали, над тях кръжи малко ято мършояди. В средата отпред връх на риф, подаващ се на около метър над водата. На рифа седнало ...
Тъмночервено небе, почти черно. Не се вижда нито луна, нито слънце, само няколко тъмносини, почти черни облака. Океан. В далечината отляво остри, назъбени и стръмни скали, над тях кръжи малко ято мършояди. В средата отпред връх на риф, подаващ се на около метър над водата. На рифа седнало ...
667
Картинка.
Маса, дълга дървена маса (20 метра); около масата дървени столове, много столове; на масата дървени чинии, много чинии; около чиниите - дървени прибори, много прибори; в чиниите месо - свинско... в едни чинии цели глиганчета, в други - части от глигани; около глиганите в чиниите - вино... ...
Маса, дълга дървена маса (20 метра); около масата дървени столове, много столове; на масата дървени чинии, много чинии; около чиниите - дървени прибори, много прибори; в чиниите месо - свинско... в едни чинии цели глиганчета, в други - части от глигани; около глиганите в чиниите - вино... ...
830
Дъждът е спасение за слепците.
Дъждът е спасение за обичащите.
Дъждът е спасиние за страдащите.
Дъждът е спасение за всички, които искат да скрият тъгата.
Дъждът е спасение за обичащите.
Дъждът е спасиние за страдащите.
Дъждът е спасение за всички, които искат да скрият тъгата.
925
1
2
Когато погледна в очите ти, виждам човека, който искам да бъда. Виждам мечтите си. И знам, че те ще се сбъднат, стига ти да си до мен.
Правих много грешки, зная. Наранявал съм те много пъти, зная. И някой ден ти ще си тръгнеш от мен... Без да кажеш сбогом. Просто ще събереш късчетата от разбитото си ...
Правих много грешки, зная. Наранявал съм те много пъти, зная. И някой ден ти ще си тръгнеш от мен... Без да кажеш сбогом. Просто ще събереш късчетата от разбитото си ...
836
3
Любовта
(импресия)
Пристъпих в храма. Гола. С разголена душа, не плът. Заболя ме. Лъч светлина прониза душата ми. Този лъч беше Любов. Пречистваше ме - от суетата, от неверието, от колебанието, от страха.
Подвластна на суетата, сменях маски без капка свян. Бях ту нежна романтичка - със сплетена коса ...
(импресия)
Пристъпих в храма. Гола. С разголена душа, не плът. Заболя ме. Лъч светлина прониза душата ми. Този лъч беше Любов. Пречистваше ме - от суетата, от неверието, от колебанието, от страха.
Подвластна на суетата, сменях маски без капка свян. Бях ту нежна романтичка - със сплетена коса ...
1336
15
Обичам да стоя отстрани, да съм в сянка - тъй незабележима, тиха и потайна - само да наблюдавам.
Не търся внимание, а привличане със себеподобно...
Всичко ми изглежда като от чужд свят, в който съм попаднала случайно и само приспособяването ме спасява.
Ако можех да се превърна в прашец и вятърът да ...
Не търся внимание, а привличане със себеподобно...
Всичко ми изглежда като от чужд свят, в който съм попаднала случайно и само приспособяването ме спасява.
Ако можех да се превърна в прашец и вятърът да ...
818
1
Навън вали.
Топлият летен дъжд ме вика от перваза на прозореца.
Красиво е.
Лятно.
Пълно с надежда. ...
Топлият летен дъжд ме вика от перваза на прозореца.
Красиво е.
Лятно.
Пълно с надежда. ...
1099
1
Студено е и аз съм тук.
Мрачно е, но аз съм тук.
Гробовно тихо е, а аз винаги ще бъда тук.
Страшно е, а мен ме няма.
Крещиш, докато потока от любов, проправящ си път към сърцето ти, не пресъхне. Тишината кънти в думите ти. Защо не ми го каза преди? Когато още можех да съм твоя? Сега съм чужда и далече. ...
Мрачно е, но аз съм тук.
Гробовно тихо е, а аз винаги ще бъда тук.
Страшно е, а мен ме няма.
Крещиш, докато потока от любов, проправящ си път към сърцето ти, не пресъхне. Тишината кънти в думите ти. Защо не ми го каза преди? Когато още можех да съм твоя? Сега съм чужда и далече. ...
698
1
Сънувах, че се раждам
Сънувах, че се раждам. Болеше. Беше тъмно, влажно и непознато. Страхувах се. Исках да се върна обратно - при невидимия глас, който пее; при светлината, която обгръща с любов; при цялото. Не исках да бъда звук, след като съм била песен. Не исках да бъда искра, след като съм била ...
Сънувах, че се раждам. Болеше. Беше тъмно, влажно и непознато. Страхувах се. Исках да се върна обратно - при невидимия глас, който пее; при светлината, която обгръща с любов; при цялото. Не исках да бъда звук, след като съм била песен. Не исках да бъда искра, след като съм била ...
1026
10
Помниш ли, когато се срещнахме за пръв път? Ти ми се усмихна, а аз те подминах с поглед студен. Вбесих те, нали?
Помниш ли, когато ми даде полско цвете, а аз го оставих да изсъхне, защото не беше красиво? Натъжих те, нали?
Помниш ли, когато ми призна, че ме обичаш? Целуна ме, а аз си тръгнах. Нарани ...
Помниш ли, когато ми даде полско цвете, а аз го оставих да изсъхне, защото не беше красиво? Натъжих те, нали?
Помниш ли, когато ми призна, че ме обичаш? Целуна ме, а аз си тръгнах. Нарани ...
1031
18
ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ЛЮБОВТА
(хумористична миниатюра)
По стъпките те следвах, любов, но по време на секс-турнето ти те изгубих.
:-) :-) :-)
(хумористична миниатюра)
По стъпките те следвах, любов, но по време на секс-турнето ти те изгубих.
:-) :-) :-)
1056
9
Няма да забравя това създание, което слабо наподобяваше жена. Нарекох го То, заради липсата на принадлежност към пол, раса и каквото и да било човешко.
Видях го да седи на бордюра между две сергии на женския пазар в София. По тялото буквално висяха дрипи, които някога може и да са минавали за рокля. ...
Видях го да седи на бордюра между две сергии на женския пазар в София. По тялото буквално висяха дрипи, които някога може и да са минавали за рокля. ...
656
3
В свят на скучни лалета и празни мелодии открих лъч надежда, който ме водеше по каменистия път към мен самата. Но слънцето изгря на хоризонта и заслепи лъча ми. Очите ми ослепяха, станах себична, на демони се молех за трошичка любов, а разврат получих. Черен облак от печал слънцето измамно изпепели. ...
689
1
Хората... Какво за тях? Те са само хора, нищо повече... миниатюрни фигурки, които щъкат и след себе си прородата заличават, а тя – природата... НЕ умира, НЕ прощава, а ОТМЪЩАВА ЖЕСТОКО...!
Страшничко е, нали, когато ИСТИНАТА ИЗПЛУВА НА ПОВЪРХНОСТТА НА ЧОВЕШКАТА МИЗЕРИЯ И БЕЗОТГОВОРНОСТ... Това са РЕ ...
Страшничко е, нали, когато ИСТИНАТА ИЗПЛУВА НА ПОВЪРХНОСТТА НА ЧОВЕШКАТА МИЗЕРИЯ И БЕЗОТГОВОРНОСТ... Това са РЕ ...
1015
Тихо е. Тихо и красиво. Поглеждам през прозореца и за миг ми се струва, че времето е спряло. Ето - млад мъж е вдигнал ръка и маха на момичето си, което е спряло от другата страна на улицата, а една жена е протегнала своята, за да погали бебето си. То пък е устремило своите кунки (ах, тези мили баби! ...
857
5
КОГА ГРОЗНОТО Е КРАСИВО, А КРАСИВОТО – ГРОЗНО
Когато изневеряват, облечената и късокрака лъжа е единственото създание от женски пол, което мъжете предпочитат пред голата, дългокрака истина.
Когато изневеряват, облечената и късокрака лъжа е единственото създание от женски пол, което мъжете предпочитат пред голата, дългокрака истина.
3156
17
ПОБЕДА
“Дойдох, видях” и... поисках да ослепея.
“Дойдох, видях” и... поисках да ослепея.
920
4
България я очаква рецесия,
а гражданите и погребална процесия.
+ + +
По-добре голобрад, отколокто гологъз политик.
+ + + ...
а гражданите и погребална процесия.
+ + +
По-добре голобрад, отколокто гологъз политик.
+ + + ...
644
2
ОЧИТЕ
Очите за себе си са винаги по-далекогледи от очите за другите.
Очите за себе си са винаги по-далекогледи от очите за другите.
999
2
Всяка нощ се събуждам от едни и същ кошмар. Стоя в средата на нищото, а мракът ме заобикаля. Крещя имена, непознати за мен, но никой не ми отговаря. Сама съм. Не, не сама. Изоставена.
Черна и мека като кадифе, тъгата ме обгръща и започва да се затяга около тялото ми. Стиска ме като менгеме, оставя м ...
Черна и мека като кадифе, тъгата ме обгръща и започва да се затяга около тялото ми. Стиска ме като менгеме, оставя м ...
776
6
705
1
Случвало ли ви се е да се чувствате виновни, когато нещо се прецака? Да чувствате, че нещо се е провалило заради вас, макар това да не е така?
Точно така се почувствах онзи ден. Виновна. Никога не съм се чувствала по-гадно, сякаш съм най-низшето същество на планетата и не заслужавам ничие съжаление. ...
Точно така се почувствах онзи ден. Виновна. Никога не съм се чувствала по-гадно, сякаш съм най-низшето същество на планетата и не заслужавам ничие съжаление. ...
736
2
Тук долу всички се реем. Живеем в мъглата, забулваща съзнанията ни, прикриваща черните ни грешни души.
Тук долу всички сме слепи за чуждата болка и мъка. Слепи за собствените си недостатъци, но зрящи за чуждите.
Тук долу всички сме глухи за гробовните стонове, раздиращи мрака. Чуваме това, което ни ...
Тук долу всички сме слепи за чуждата болка и мъка. Слепи за собствените си недостатъци, но зрящи за чуждите.
Тук долу всички сме глухи за гробовните стонове, раздиращи мрака. Чуваме това, което ни ...
763
1
1
Край безброй планини вилнее северен вятър и всичко след себе си той разпилява. След това северен дъжд пронизва вечните скали и причинява много беди. Раздалечават се тъмните облаци. Слънцето проблясва в очите на хората. Но те тъжни са. Защо ли? Защото северният дъжд мечтите им разруши. Но слънцето ще ...
893
4
Спомен?!
Не залагам на спомена. Той е като губещ кон. Дори и красив, може да ме подведе. Често смесвам спомени и мечтания… и не само… Преплитат се с истински изживявания… Спомням си… Летните звезди нямат нищо общо със студенината на лунния зимен пейзаж… Залпове от светлината на залеза изпълват с пур ...
Не залагам на спомена. Той е като губещ кон. Дори и красив, може да ме подведе. Често смесвам спомени и мечтания… и не само… Преплитат се с истински изживявания… Спомням си… Летните звезди нямат нищо общо със студенината на лунния зимен пейзаж… Залпове от светлината на залеза изпълват с пур ...
1563
16
Всички външни бедствия са несравними с великото бедствие вътре у нас – глупостта.
----
Глупостта е убедителна, затова така често прибягваме към нея.
----
Рутината е първата стъпка, с която ни примамва глупостта, фалшивото въображение е втората. ...
----
Глупостта е убедителна, затова така често прибягваме към нея.
----
Рутината е първата стъпка, с която ни примамва глупостта, фалшивото въображение е втората. ...
928
4
Когато те погледна, виждам всичко, което искам да ти кажа. Виждам любовта в очите ти. А ти виждаш ли същото в моите?
Усмихваш се и озаряваш сърцето ми. Хващаш ръката ми. Взираш се в очите ми. Мълчи! Не е нужно да говориш, за да те чуе душата ми. Не е нужно да си перфектен, за да те обикне сърцето ми ...
Усмихваш се и озаряваш сърцето ми. Хващаш ръката ми. Взираш се в очите ми. Мълчи! Не е нужно да говориш, за да те чуе душата ми. Не е нужно да си перфектен, за да те обикне сърцето ми ...
781
3
Две причини –
Причина за човешкото разочарование е самонадценяването, което реалността ежедневно ни разкрива. Причина за човешката глупост е отказът да се приеме това разкритие.
Два признака –
“Чувствам се млад” е израз, който еднозначно сочи, че вече си стар.
---- ...
Причина за човешкото разочарование е самонадценяването, което реалността ежедневно ни разкрива. Причина за човешката глупост е отказът да се приеме това разкритие.
Два признака –
“Чувствам се млад” е израз, който еднозначно сочи, че вече си стар.
---- ...
912
2
ВОЙНА И МИР
Някои хора са в мир със себе си само, когато са във война с другите.
Някои хора са в мир със себе си само, когато са във война с другите.
1121
5
Погледнах днес твоята снимка остаряла от преди...
Очите ти зелени блестяха като звезди! Бяха тъй зелени, искрящи, втренчени нежно, в този миг гледаха мен. Както преди ме гледаше влюбено ти, и изписваха думите ,,Обичам те’’. В този миг се напълниха очите ми с виновните горчиви сълзи, как успях да те ...
Очите ти зелени блестяха като звезди! Бяха тъй зелени, искрящи, втренчени нежно, в този миг гледаха мен. Както преди ме гледаше влюбено ти, и изписваха думите ,,Обичам те’’. В този миг се напълниха очите ми с виновните горчиви сълзи, как успях да те ...
941
Поглеждам към земята,
докосвам я с ръка,
топла е и е кафява,
разпукнала е като в пролет.
Поглеждам към полята, ...
докосвам я с ръка,
топла е и е кафява,
разпукнала е като в пролет.
Поглеждам към полята, ...
829
3
Очаквам дъжда
Очаквам дъжда. Въздухът е кристално чист. Вятърът донася аромата на първите капки… Листата на дърветата потреперват в очакване… Небето все още синее. Перести облачета в далечината загатват за промяната… Усещам топлината на земята… В мен жадно настръхват всички ъгълчета със забранени ми ...
Очаквам дъжда. Въздухът е кристално чист. Вятърът донася аромата на първите капки… Листата на дърветата потреперват в очакване… Небето все още синее. Перести облачета в далечината загатват за промяната… Усещам топлината на земята… В мен жадно настръхват всички ъгълчета със забранени ми ...
1185
9
Мрачен ден навън е днес. Пак дъждец се лее, от намръщено небе! Капчиците падат една след друга безмилостно на плочките на двора... Небето нервно се разцепва от светкавици, грамотевици зловещи. Но пък въздухът е свеж, приятен влажно студен...
Мислите ми малко навяват мрачни, може би от времето е, каз ...
Мислите ми малко навяват мрачни, може би от времето е, каз ...
823
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
