2 882 резултата
Имало едно време...
хората убили времето...
настанало безвремие...
всичко било прекрасно...
сивота погълнала света... ...
  1565 
ЩО Е ПОЕТ?
Душевен ексхибиционист, който без мъка трудно пише.
ПОЕТИЧЕН ПОДЕМ
Състояние, в което изпада поет, нападнат от стадо музи.
ПАРАДОКС ...
  885 
Дъжд
Капките се стремяха да се докоснат. Съвършенство кратко, крехко и готово да се прероди в ново. Разделена цялост размита по прозореца ми. Дъжд, събрал тъгата на цял един ден.
Бавно затихващото монотонно ромолене изчезваше в тишината. Плашеща и равнодушна тишина. Кой ли звук би могъл да я уплаши?!
  805 
Държава без народ е като кръг без радиус.
  853 
... Може би по-доброто съчетание 3 в 1 е: Да отиваш на работа с желание, да си тръгваш с удовлетворение и да се прибираш с удоволствие...
  1130 
Зелено жито, морни хора. Жълто поле, палещо слънце. Ясни очи, ясна песен. Леден вик, свъсени лица. Червена забрадка, червена кръв. Мило лице, стъклени очи. Морни хора, тежък труд.
Тежък живот, лека смърт.
  890 
- Нямам думи! - възкликна безработният речник.
  1224 
Дребна душица
Една дребна душица се събрала с друга дребна душица.
Родили си мижитурка...
Подарили свободата на една дребна душица.
Свободата я смачкала... ...
  4405 
Дали само като мечтаеш, можеш да постигнеш това силно желание, което те изгаря отвътре?
Дали само вярата в нещо недостижимо и така желано ще ти помогне да стигнеш до него? Да го докоснеш с две ръце и почувстваш с истинско сърце.
Дали един миг си струва да загърбиш миналото, да се отдадеш на бъдещето ...
  1044 
ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ
Сънувах вятърни мелници. Аз бях голям рицар и знам, че бях много известен, но не мога да си спомня как ме наричаха. Моята цел бе да се преборя с мелниците.
Отначало те бяха малки, съвсем мънички. Почувствах се пред тях като великан. Смазах ги с крак.
Но тогава пред мен се появиха дру ...
  1179 
Отражения 65
Само който е в състояние да критикува себе си, може обективно да прецени околните.
Георги Гълъбов
  1083 
Срещнах те случайно... влезе ти в живота ми като ураган - и ме понесе в своя вихър... от прах и листа, пепел и дим, сняг и огън... отнесе ме - далече и вече не знам коя съм.
Сън ли си, или те има, дали си само в моя ум или съществуваш, чувствам, че ходя по ръба на небостъргач и не знам ако направя п ...
  738 
Огънят наметна червената си пелерина и се опита да опари облаците. Те надничаха закачливо надолу, като деца. Леки, прозрачно наивни и любопитни. Не вярваха в червенината на страха и болката, а само в красотата на синьото спокойствие.
Духна вятър и изплъзна качулката от главата на огъня. Той стана, н ...
  807 
Защо съм такава? Защо вярвам на всичко и всеки, който ми се усмихне? Нима съм наивна или добротата е моята орисница? Непрекъснато съм наранявана и предавана... и защо? Не зная. Аз съм тази, чиито живот е сянка, аз съм тази с празния поглед, аз съм детето, загубило своята играчка. Най-добрите приятел ...
  959 
Черна мъгла, сиви хора. Червен неон. Мрачни лица, задушен въздух. Ледени погледи, проблясващи пури, меко уиски. Червена коса, огнени очи, къса рокля. Бърза уста, лесна обида, рязък шамар.
Мрачна усмивка, ново уиски, нов шанс. Руса коса, мили очи, дълги крака. Бърз комплимент, огромни очи, лек коктей ...
  779 
Миг... вълшебен... неописуем... сякаш беше вчера, а всъщност днес, преди секунди...
Всичко се върти, усещаш пулса на сърцето, то бие силно...
Един миг, един глас, едни думи... изгарящи те.
Как само за миг можеш да се почувстваш желан завинаги... щастлив, както никога досега, като красива магия.
Затв ...
  1516 
Тръгвам някъде, едва ли някой го интересува къде,
но всички питат с фалшиви усмивки на лице.
Нормално - в природата им е да са лицемери,
но после питам себе си "- А сега накъде ли...?"
  1790 
Отражения 64
Една от характерните черти на *Комунизма* е *Диктатурата на мнозинството над малцинството*, докато при т.н. *Капитализъм* същият процес се представя за *Демокрация*
Георги Гълъбов
  1004 
Отражения 63
Преди да обвиниш другия, потърси грешката в себе си.
Георги Гълъбов
  1073 
Отражения 62
Към хора от другия пол, които ни импонират, е трудно да се настроим антагонистично.
Георги Гълъбов
  996 
Яслата, дето се е родил Исус, е имала по-добър мирис от ужаса,
който днес стотици баби пресъздават в своите кухни.
  827 
* * *
На теб
Щастието може да бъде навсякъде (в прочетена книга, в усмивка, в топлата вечеря, в очите на любимия човек, в падащия сняг дори...), понякога трябва да протегнеш ръка и да го преоткриеш. Не знам кое точно би ощастливило теб, но ти го желая от сърце.
Усмихни се!
  1506  10 
"What do you see
when eyes are closed?
What do you see,
when eyes flick open?"*
Очите й бяха широко отворени. Взираше се в тъмнината като че ли отвъд имаше какво да се види. А там нямаше нищо. Само чернилка, мрак, болка. Очите й бяха стъклени и някак празни. Огненочервената й коса се спускаше в перф ...
  740 
Отражения 54
Често от огледалото ни гледа човек, малко по-възрастен от нас.
Георги Гълъбов
  1007 
Беше топъл слънчев ден. Един от последните хубави дни преди идването на зимата. Скоро щеше да застудее, да завали сняг и да обгърне всичко в бялата си прегръдка, а природата да заспи зимния си сън. Слънцето срамежливо се прокрадваше иззад един облак и ми се усмихваше. Топъл вятър си играеше с няколк ...
  866 
Отражения 53
Да търсим блаженство в задгробния живот е все едно да искаме да задоволим днес глада си с утрешния обяд.
Георги Гълъбов
  1139 
Отражения 52
При запознаване с някои хора често изпитваме известно неудобство, тъй като взаимоотношенията са се развили в противоположна посока на тази, подсъзнателно определена от нас.
Георги Гълъбов
  1015 
Заслужава ли си?
Заслужава ли си все след теб
да тичам?
Заслужава ли си във вярност
да се вричам? ...
  1242 
Отражения 51
Любовта може да се сравни с болестно състояние, което разрушава вроденото чувство за самосъхранение и оставя влюбения като беззащитна играчка в ръцете на обекта на неговата любов.
Георги Гълъбов
  1025 
Момиче само в стаята стоеше,
нейното сърце разбито беше
и да мисли все не спираше…
Колко самотна се чувстваше –
от лицето й не спираха ...
  2452 
Отражения 50
Мълчанието на събеседника е по-тягостно от самотата.
Георги Гълъбов
  1074 
Нечии незначителни проблеми, закачки, усмивки и мили очи!!!
Чудно!? Как за някой животът е лесен, а за други е само сълзи!!!
За миг да помисля, че може би всичко ще се подреди и след това идват беди...
Всеки следващ ден е все по-гаден и тъжен, отново изпълнен с мъка и болка...
Назад да погледна - не ...
  590 
Целият ден беше мрачен. Облаците се събираха малко по малко, мрачните им лица изпълваха цялото небе, докато накрая закриха и слънцето. Заваля дъжд. Отначало само ръмеше, но постепенно дъждът се засили. Докъдето стигаше взорът, всичко беше сиво, тъмно... Цялата тази тъга идваше от небето. То плачеше, ...
  700 
Отражения 49
Лицемерието и подлостта са качества, които подобно на сходни цветове от дъгата е трудно да се разграничат.
Георги Гълъбов
  1013 
Ах, любов
Божествена,
Величествена,
Голяма,
Дива, ...
  1238 
Илюзиите, разочарованието и реалността...
Илюзиите.
Това са онези малки неща, които израстват в съзнанието ни.
Понякога бавно, друг път невероятно бързо и така всяка следваща
секунда, всяка минута, всеки ден, те обземат мисълта ни ...
  1509 
Отражения 46
През призмата на егоизма кръвната връзка не се забелязва.
Георги Гълъбов
  939 
Мъжът вървеше по пустата улица, обграден напълно от студените, неприветливи сгради. Уви се още по-плътно в палтото си. След това продължи по пътя. Една мисъл бе в главата му - самотата. В града всеки беше сам... В града всеки беше отхвърлен... Колкото и да се опитваше, той не можеше да спре да мисли ...
  769 
Отражения 45
Родителската любов и пожертвувателност са най-възвишените и нежни чувства, на които човек е способен, но за жалост се срещат и духовно осакатени, жалки индивиди, чийто егоизъм е зашеметяващ.
Георги Гълъбов
  970 
Защо вечно се налага да се бориш?
Защо всеки по пътя си иска да те стъпче?
Защо омразата ни завладява,
а гневът и завистта заслепява?
Къде е любовта, ...
  1029 
Предложения
: ??:??