Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Снежни истории

Сняг навсякъде. Студени вълни те обливат, но ти не спираш, вървиш и гледаш безкрайното млечно море. Ботушите се хлъзгат – всичко е изтръпнало.
Знаете ли? От дете не съм опитвал ледената прегръдка на снега, та сега реших да тръгна по стръмния склон и после като обезумял да се спусна надолу, забравил ...

genado

Проза » Разкази

2011-05-05T23:32:18+03:00 1.3K

Третият шанс

„Питам се: всъщност, какво правя тук!
Значи може „успешно” да се завърши учебна година, без да се учи!
Така ли ще изглежда нашето „обучение” и следващите две години!
„Пребиваваш” няколко години и получаваш диплома!”
* ...

Volter

Проза » Разкази

2011-05-05T23:28:36+03:00 932

Прочети преди употреба

Прочети преди употреба
Дядо Стоян беше нарекъл едно агне за здраве на своя внук. Искаше да го дари на манастира и да прочетат молитва за здраве за малкия Стоян. ,,Малкият,, беше на двадесет и две години и живееше в Германия от две години. Там учеше. Сега беше във ваканция и беше дошъл на гости на дя ...

ZAPP

Проза » Разкази

2011-05-05T23:23:10+03:00 1.3K 12

Защото я обичам: Казах ти, че ще се сбъдне!

Тя се прибра вкъщи, вечеря с родителите си и мълчаливо се качи в стаята си, като заключи вратата. Баща ù се беше зачудил защо е така мълчалива тази вечер. Мълчалива, но някак лицето ù грееше. След това му мина, защото знаеше, че не може да не им каже, ако наистина имаше нещо. Може би е от хубавото в ...

cvetka-koketka

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-05-05T21:49:49+03:00 1.6K 3

Оскар

Оскар беше евреинът, който живееше на долния етаж на гостоприемницата "Женет". След три години на изучаване на занаята по правенето на бижута, неговият майстор бе счел, че той е вече готов за търговец и бижутер и го отпрати със студенината, с която го беше посрещнал. Оскар прие това с радост и тъга, ...

osidion

Проза » Разкази

2011-05-05T21:39:59+03:00 692

Какво ми споделиха...

Имам много голяма мечта
и тя е свързана с това -
да си имам семейство и то
съвсем скоро...
Имам мечта една, ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-05-05T21:32:57+03:00 944

Скъпи Недозабравен...

разрушени са мостовете всичките до дълбините на очите ти
отказвам да се взирам от далечината в тях изгубени са
всички пътища към теб затова ще те поканя на кафе с мечтите си
молеха за тази среща дълго чакаха и ми се цупеха
но стиснах кормилото на живота си пейзажите са нови цветни ...

tsveti4ka

Проза » Писма

2011-05-05T21:19:17+03:00 925 1

Загадка с трима (4-та част)

9
Следователят и неговият помощник почукаха на вратата на Пламен. Трябваше да го разпитат за съкровището, да си поговорят с брат му и да проверят още нещо.
Двамата им отвориха и ги поканиха да влязат в хола. След като всеки седна, разпитът можеше да започне:
- Пламене, ти си много странен човек!
- Т ...

Arogarn

Проза » Повести и романи

2011-05-05T20:11:19+03:00 1K

Лист

Беше един от онези дни, в които убивах времето, чакайки детето да свърши училище и естествено чакайки телефонът да звънне с някое... хм... предложение за работа или одобрение, или каквото и да е. Реших да мина да видя Бари (моят единствен фен), когото вече добре познаваш. Не бях минавала два дни.
До ...

virginblack

Проза » Разкази

2011-05-05T20:05:53+03:00 2.3K 2

Кон за пантофки

Цял живот сменям кон за пантофки. Желаещите са доста. Събрала съм колекция а ла Кари Брадшоу.
И уж всички са стъклени, уж всички са най-малко Прада, а принцът още не ме е намерил. Все попадам на обущари, които шият изящни пантофки, а очите им светват, щом усетят замяната; яхват конете ми и отпрашват.

670301

Проза » Други

2011-05-05T19:56:40+03:00 777

Литературният клуб

Пролетта е много подходящ сезон за разчистване на ненужните вехтории. След като си се забутал за няколко часа в прашното и полутъмно мазе, после всичко ти изглежда някак си пречистено. Сякаш бреме ти е паднало от плещите. И си готов отново да трупаш, да трупаш…
Преди два месеца натоварих в колата тр ...

lubara

Проза » Разкази

2011-05-05T19:49:55+03:00 803 3

Чисто и просто

Зависиш от една пъпна връв.
Раждаш се гол и бос.
Чисто.
Къпят те.
Помагат ти с домашните. ...

doych

Проза

2011-05-05T19:37:23+03:00 1K 2

Изпепелени чувства - повест - четвърта част

PLASHKOFF

Проза » Повести и романи

2011-05-05T19:29:27+03:00 850 1

Грим

"Ние?" Това аз и ти ли сме? На пръв поглед красива концепция, но всъщност - измамна. Модерна заблуда. Точно като нас. Като мен и теб. Защото сме престорени.
Прости ми. Нося грим. Очите ми са отвикнали да излизат голи. Плахи са, срамуват се. Може би дори мъничко ги е страх. Понякога им е трудно да се ...

kopele

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-05-05T19:21:56+03:00 1.3K 1 2

Моята игра

Аз съм жива, ти си мъртъв.
Аз съм котка, ти си мишка.
Аз съм хищник, ти си жертва.
Аз те гоня, ти пък бягаш.
Аз те хващам, ти пищиш. ...

mizzcaramel

Проза » Хумористична

2011-05-05T19:06:20+03:00 795 1

Различните

РАЗЛИЧНИТЕ
(нещо като увод)
Поканата дойде изненадващо.
- Ела у дома да пием кафе.
Знаех само, че живее в кв. "Чародейка". Имаме такъв квартал в нашия град. С нея се запознахме в скайпа. През лятото работех в Германия и в свободното време си пишех с виртуални познати. Тя беше една от тях. Медицинска ...

nikjelev

Проза » Повести и романи

2011-05-03T23:02:51+03:00 996 8

Загадка с трима (3-та част)

7
Следователят и неговият помощник бързо се качиха горе. На Сашка ù беше казано да не излиза навън, затова тя веднага им отвори.
- Здравей, Сашке! Имам да те питам още няколко неща във връзка с убития.
- Разбира се, влезте!
След като се настаниха на няколко стола в кухнята и приеха предложеното от С ...

Arogarn

Проза

2011-05-03T20:48:03+03:00 1.3K 2

Размисли

Какво е да си човек?
Нямам голям опит, но за времето ми на този свят оставам с дадени впечатления.
Повечето от тези впечатления са установени от други, като мен замислящи се върху този въпрос.
Човек е същество, създадено от плът и кръв, със съзнание и душа. Нагаждащо се спрямо стандартния живот и вр ...

elenasim1

Проза » Други

2011-05-03T20:16:07+03:00 1K 13

Един пролетен следобед

Един пролетен следобед аз плачех. Ти дойде и ми каза да не плача, защото сълзите са мъчение, да не обичам, защото обичат хората без воля, да не се влюбвам, защото любовта е за глупаците и да не вярвам на приятелството, защото то е за наивните. Но аз хиляди пъти бих предпочела, ако сълзите са мъчение ...

yeah3

Проза » Други

2011-05-03T20:11:09+03:00 901

Изпепелени чувства - повест - трета част

Рано сутринта Десислава приготви сандвичи и кафе. Беше в страхотно настроение. Щастието което беше я обхванало изпълваше сърцето и.
Кирил се появи, а на лицето ме грееше дежурната усмивка.
- Как ми е момичето?
- Много добре! - а лицето ù грейна като слънце.
Тя отвори хладилника и изкара натурален сок. ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романи

2011-05-03T19:50:25+03:00 810

Амулетът 9

Бостън – наши дни
Хари Коен се бе навел под масичката, на която лежеше лаптопът му и се опитваше да извади силовия кабел от разклонителя. Това обаче не му се отдаваше, щепселът явно бе заял. Повторният му опит отново се оказа безуспешен, което предизвика раздразнение у него. Той здраво хвана разклон ...

aplamen

Проза » Повести и романи

2011-05-03T19:23:52+03:00 876 1

Мързи ме да си свия цигара

Прозорец. Изправям се и поглеждам надолу. Толкова е високо... Опирам чело на стъклото... Струйката дим замъглява стъклото, димът се разсейва и...
И нищо.
И после пак нищо...
Носи се мирис на кафе от кафеварката, утрото е сънено. Ако някой отдолу ме види какво ще си каже, "тоя е луд или тъжен" или ня ...

меланхолик

Проза » Други

2011-05-03T19:13:06+03:00 2K 9

Късче от себе си...

Дълбоко в душата си актьорът винаги съхранява един „втори план”.
Постепенно, вторият план се превръща в негова „втора природа”.
Незабележимо, тя въплъщава в своята същност иносказателността.
Неизбежно, и особено деликатно, се промъква метафоричната мисъл.
Метафората от своя страна провокира чувствот ...

Volter

Проза » Разкази

2011-05-03T18:59:18+03:00 1.2K 2

Пазителите от Окулус: глава 1

Глава 1
Разцъфване
- Господарю, мисля че времето настъпи. Разбрахме местонахождението на Контролиращия Камък. Заровен е някъде в пустошта, намираща се на няколко километра от столицата. Все още не сме успели да го открием, но съвсем скоро… - говореше някакво ужасно чудовище, наподобяващо на огромен ...

anche941

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-05-02T22:33:43+03:00 1.2K 4

Малка любовна драма без хепиенд, но с Господ в поддържащата роля

Малка любовна драма без хепиенд, но с Господ в поддържащата роля
Пиеса
Действащи лица
Кротичкият и всевиждащ Господ
Свети Петър, негова дясна ръка ...

gitarist

Проза » Други

2011-05-02T22:06:22+03:00 1.5K 6

Докосване до Бог

Всеки път, когато отивам в Чикаго, за да се видя с приятелите си, се отбивам до историческия музей, за да се срещна със Сю. Тя е нещо невероятно. Сю е 12.8 метра от главата до опашката. Висока е 4 метра. Учените предполагат, че е тежала 6400 килограма. Живяла е двадесет и осем години.
През лятото на ...

marco777

Проза » Други

2011-05-02T21:58:57+03:00 2.9K 4 42

Загадка с трима (2-ра част)

3
Помощник детективът:
- Имаме работна теория. Костюмиран човек е поканен в дома на Стефан във връзка с уреждането на някакви документи. Удушава го, след като е подписал и после се омита.
- Предстои да разберем.
Както си говорят на стълбището, към тях се приближава един от следователите, за да докла ...

Arogarn

Проза » Повести и романи

2011-05-02T21:48:40+03:00 1.1K

Вярвай, че си обичан

Животът не е съвършен, но това не означава, че никога няма да може да намериш щастието.
Животът е труден, но това не означава, че тoй никога не може да бъде красив!
Приятелю, направи нещо за себе си и за хората, които обичаш!
Вярвай, че си обичан!
Вярно е... понякога най-близките ни хора ни наранява ...

martines1

Проза » Други

2011-05-02T21:43:30+03:00 1.2K 4

Правилно или грешно

Пак е късно и пак душата в размисли се впусна. Дали грешна бях или грешен е този, който ме съди!? Ала, кой ме и съди- аз самата!? Все разумът със сърцето ми спори. Кое е правилно и кое грешно и има ли изобщо правилно и грешно - нали ние слагаме тези етикети. Много неща имат двойна посока, но ние виж ...

Apokaliptiks

Проза

2011-05-01T22:10:55+03:00 1.2K 4

Благословия

БЛАГОСЛОВИЯ
Времето беше хубаво, но постоянните посетители на детския кът, пак се събраха в сладкарницата.
- Вики, слънчице, липсваше ми! – Милена, аниматорката, протегна ръце и
мъничето се сгуши в прегръдката ù - Хубаво ли е в яслата, миличка?
- Да. Вики не плаче. Вики е голяма. ...

zelena

Проза » Разкази

2011-05-01T21:48:12+03:00 2.3K 22

Мангалът

Околните вили са на големци - триетажни, разчупени, с красиви дворове и едри кучета, които скачат на всяка кола, минаваща по пътя нагоре. Само тази вила и още една изглеждат запуснати. Ръждивият катинар, завит с жълт найлонов плик, дълго не пуска ключа.
- Металът се е свил от студа - казва Ники. (То ...

670301

Проза » Разкази

2011-05-01T20:03:15+03:00 873 1

Доброто момче

Доброто момче
Очакващата майка търси с хлипащи ридания момичето си. Тя толкова се бои да не се е случило нещо лошо с нея, че уплахата ù е по-силна от земетресението в Япония. Търсенето продължава и напрежението се увеличава... Всяко изгубено дете е беззащитно като малко оставено коте. Децата ни подт ...

somita

Проза » Разкази

2011-05-01T18:46:47+03:00 936 1

Портрет - 16 част: Време е…

Една доста забавена част от поредицата разкази... Тази история става все по-заплетена и трудно управляема! Надявам се, помните нещо от предишните части...
Картината е на художничката Зинаида Серебрякова -"Балерина в червено"
Б.
Разказ на Демиен.
Ах, тази Мария! Шета навсякъде и го върши едни… Присти ...

kalin8

Проза » Разкази

2011-05-01T18:42:16+03:00 918 1

Първи април и вдъхновението

"Първи април е прекрасен. Втори - мистичен. Но той все още не е тъй важен, понеже днес е първи - и е днес. По всичко личи колко специален ден предстои да се случи. Ще ми се да мога да задържа това чувство завинаги - обичам. Обичам моята муза, защото тя кара душата ми да се усмихва. Благодаря ти, муз ...

NNY

Проза » Писма

2011-05-01T16:58:17+03:00 1.1K 1

Дилемата - 7

Горкият ми шеф! Ако знаеше защо новият главен мениджър изпитва такова любопитство как върви точно неговият офис, сигурно веднага щеше да ме премести в някой друг. Само че той не знаеше, а само съскаше високо и ядно:
- Какво бе, мамка му, иска тоя дългият? Нали беше тука миналата седмица? Всяка седми ...

DanyD

Проза » Повести и романи

2011-05-01T12:55:46+03:00 1.4K 5

Картина от мечти

Нарисувах картина. Ей така, с подръчни материали. Малко бяло, малко жълто, червено, синьо, розово... лилаво. Като дъга, но с всички цветове. Красота, невинност, любов, радост – всичко в едно. Емоция върху платното. И отидох за рамка. Да я окача. На вратата, на входа на своята душа. Но нито една рамк ...

tanq007

Проза

2011-05-01T11:39:50+03:00 698 1 2

Опитах се да те обичам

Опитах се да те обичам. Признавам, че е твърде трудно, твърде болезнено за ранимо сърце като моето. Твърде объркващо и убийствено, но те обикнах. И все още те обичам. Дори болката не успява да убие чувството. Дори самотата не успява да ме накара да те забравя. Дори раните не ме научиха да те мразя. ...

lility

Проза » Други

2011-05-01T11:06:56+03:00 1.1K 3

Пред риск - V

Призори сънят на Ани Вътева стана неспокоен. Тя започна да се мята в спалнята и да бълнува. Събуди се от собствения си плач. Съпругът й не беше в стаята. Жената се подпря на възглавницата и с мъка седна. Усети, че плодът в утробата й я ритна няколко пъти. Това малко я поуспокои и тя с усилие успя да ...

Eia

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-04-30T23:08:07+03:00 1.8K 12

Медальонът слънце (Приказка за любов)част

Даниел положил Ава на леглото. Започнал да съблича роклята ù. Свалил всичко от нея. Навел се над треперещото ù тяло, за да го разгледа внимателно. Бедрата ù били наранени, изпохапани и изподрани. Струяла кръв, която се стичала по белите чаршафи. Той сложил ръцете си върху раните ù.
– Ава, добре ли с ...

irena-docheva

Проза » Еротична

2011-04-30T14:01:12+03:00 1.7K

Лятна нощ

Дори не усетих кога се стъмни. Чуваха се само вълните, но знаех, че скоро щурците ще започнат някоя песен - някоя стара легенда или забравена тайна. Това приказно място имаше странна притегателна сила. Сякаш за да се уверя, че е реалност, свалих обувките и стъпих в студения пясък. Усещането бе очакв ...

cryingangel

Проза » Разкази

2011-04-30T13:46:54+03:00 989