Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Написах призори...

на Георги
Времето се ниже бавно на гердан от километри разстояние. И всяко мънисто е капка очакване, и всяко мънисто е мъничка болка, и с всяко мънисто герданът е все по-дълъг и все по-тежък. А как искам да мога с ножица от пръсти да срежа злата верига! Да хвърля всичките ù грозни дрънкулки в бардак ...

ivelina90

Проза » Други

1.3K 1

Страх ме е...

Добре. Знам, че звучи много странно, но аз трябва да споделя с някой. Не виждам да открия доверие към когото и да било, затова ще опиша страховете си върху теб бял лист. Нито говориш, нито би ме предал особено, ако си те съхраня на сигурно място. Да, преследват ме. Искат нещо от мен, но още не съм р ...

elenasim1

Проза » Други

1.1K 14

История с дъждове (Из "Приказки за необратимото")

Тръгваше си…
Върху пианото ми една пеперуда прелистваше някакви ноти… с криле – вместо пръсти! Не успявах да зърна фактурата, може би беше нещо от Лист… или Рахманинов… Помниш ли как ти свирех по тъмно… ей така – без да палим свещите… помниш ли?
И онзи смях… и ръцете ми в твоите, само малко ми трябв ...

beti

Проза

1.2K 9

Законната...

Стоях на ВИП-сепарето, бавно отпивах мартинито си. Съсредоточеният ми обикновено поглед, днес блуждаеше.
Вдясно от мен, на голямата сцена по средата, усилено течеше поредният конкурс за млада сексапилна красавица. Бяха толкова близо до мен, а всъщност на километри. Толкова бях уморена от тези програ ...

Slamiliq

Проза » Разкази

1.4K 5

Отново щастлива

И тази сутрин, както обикновено, но непонятно защо, беше мрачна и студена. Птичките се бяха сгушили в гнездата си, опитвайки се да стоплят мъничките си деца. Улиците бяха пусти и много рядко се мяркаха някакви заблудени минувачи, бързащи за никъде, но все пак забързани, все едно гонят щастието. Прир ...

heartless-girl

Проза » Разкази

1.6K 3

Цвете за чичо Серафим

ЦВЕТЕ ЗА ЧИЧО СЕРАФИМ
В памет на един мой приятел
„Когато станах вече калфа, казах на баща ми: “Дай да вземем две кожи черен бокс и гьон, за да направя на цялото семейство по един чифт обувки.” Взех мерките на всички и почнах да работя. Това продължи двадесет дни, направих обувките както можах. Кога ...

кремик

Проза

1.5K 6

Изповедта на една сълза

Събудих се от капчици вода. Не валеше, бяха дошли по вятъра. Не бяха обикновени. Бяха заредени сякаш с нещо топло, нежно, звучеше музика, туптеше сърце… Сякаш бяха капчици Любов! Но изведнъж чух шепот! Една капчица говореше:
- Ох, изморих се! Толкова път изминах, а и силите на Вятърко вече са на при ...

mmarinov59

Проза » Други

975 1

Гони си желанията навреме.

Исках да ми се падне нещо такова
да мога да имам време за "кока-кола",
но това е нещото, с което не мога
да свикна сега и ми е криво...
Аз можах само това да кажа, ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 2

Не съм мъртъв

Понякога пиша чрез мисълта си. Перото трябва да го топя в мастило, химикалките се изписват, а моливите постепенно предупреждават за гибелта си. Умът ми е най-сигурното място. Никой не може да ме чуе. Никой не може да ме "прочете". Мислите ми са безшумни, макар че всичко, плод на моето въображение, р ...

thecilium

Проза » Други

988

Тя и Той

„Кал, кал и пак кал! Ей тая пуста кал, цял живот не мога да се изчистя от нея. Тъкмо си купя нови обувки и хоп – стъпя в калта, заради някоя дупка по пътя или „плуваща плочка”. Какво пък, нали съм с нови обувки, маркови, трябва да се окалям хубаво, така...„
- Това е глупаво, смени канала...
Той не о ...

LordZombie

Проза » Разкази

1.7K 1

Ежедневие

Виждам го как пресича улицата. Леко притичва, замята дългите си ръце и крака, навежда се да прибере в близкото кошче някоя захвърлена хартия. Около дългото му тяло се е омотал възмръсничък шлифер. Вади гребен и сресва в движение белите си коси, после отново се забързва напред. Вече ми се струва, че ...

lubara

Проза » Разкази

1K 8

Как ли да го нарека?!

… и тя си замина, оставяйки ме отново сам, в недоумение. Такава е тя, в един момент изглежда ядосана на света, в следващия миг усмивката ù може да разтопи леда. Неразбираема, една загадка, една илюзия… Понякога, когато ме остави така, се чудя дали е сън, или реалност, дали съществува и дали това, ко ...

siriusblek

Проза » Писма

1.5K 6

Елинските гробове

This is our kingdom, the final refuge of beauty,
This is our world of dreams forgotten and fables untold
The Moon and the Nightspirit
Трябваше да минат отвъд реката, сред дърветата. Струпаха колелетата едно върху друго в храстите встрани от пътя, завързаха ги с веригата на Камен и ги скриха, доколко ...

truthiseek

Проза » Разкази

1.4K 2

Усмивката ти

Знаеш ли, всяка вечер, преди да си легна, си мисля за теб... В мислите аз винаги съм тъжна заради спомените, които ми остави, но после се появява тя... лъчезарна, както винаги, красива, примамлива и неустоима твоя усмивка и като щракване с пръсти слага моята на лицето ми. Да, усмивката се появява, н ...

gabigoranova

Проза » Писма

1.7K 3

18+ Пагубно удоволствие

Разказ на ужасите!
Категорично се забранява да се чете от лица под 18 години, лица със слаби сърца или лица със слаба психика, заради острите и вулгарни похвати!
Той я имаше! Тя бе негова тази вечер, само и единствено негова. Беше чакал този миг години наред, които му се струваха като векове, дори к ...

donkooooo

Проза » Разкази

3.9K 33

Един неразделен клас

Госпожо Банова, от името на целия 12 ТС клас Ви благодаря за четирите години, през които бяхте наш класен ръководител. През тези години ние се превърнахме от деца и ученици в зрели и пълноценни личности и това нямаше да е възможно без Вашата помощ и подкрепа. Вие бяхте неизменно до нас в моментите н ...

vass-m

Проза » Писма

1.8K 1 2

Винаги себе си

Аз съм усмихната, нищо, че в живота ми има не малко пречки и трудности. Упорита съм, нищо, че някои от целите ми се постигат твърде трудно. Отнемат твърде много време, но вярвам и знам, че ще се докосна до тях. Позитивна съм, нищо, че в днешната реалност се налага да бъдеш реалист. Аз живея с мисълт ...

lility

Проза

1.1K 5

Здравей

Любов ли е това?
Защо боли ме и горя?
Седя с химикал в ръка и лист хартия, за да мога да изразя по някакъв начин огромната си любов, която изпитвам. Два след полунощ е и не мога да заспя. Тишината е нахлула в стаята ми като неканен гост. Времето като че ли е спряло. Потъвам в мисли и разбирам, че уж ...

dobidobbb

Проза » Писма

1.3K 1 2

Съвет

Притеснителна душа
с рязка смяна в
настроенията,
това е тя,
с която вчера ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K

Ако ти вярвам

Отказвам се и после пак събирам сили, за да продължа. За да продължим.
За да не бъда една от онези, които захвърлят всичко, когато е трудно. Не искам да съм такава и няма да бъда.
Виждам само в тъмни цветове, след това сама си украсявам картината. Рисувам според настроението. Но небето винаги го рис ...

S_S_S

Проза » Други

909

Мъжете в сънищата

Мъжете в сънищата са тези, които по несъзнати причини обвиваме в лъчист ореол и прегръщаме, потъващи в някаква космична безкрайност. Мъжете в сънищата са същества, които никога няма да срещнем наяве, никога няма да обикнем наяве, ние ги пълним насън с купища идеали и качества, за да бъдат те единств ...

disarming

Проза » Други

1K 1

Никога повече

О, аз няма да оставя следи след себе си. Ще се стека по теб като дъждът по кожата ти. Няма да ме има повече в сърцето ти. Няма да си спомняш лицето ми. Парфюмът ми ще изчезна от възглавницата ти. Целувките, с които те белязах като мой, ще се стопят. Нашата песен вече ще е просто песен, даже леко ще ...

Рима

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 7

Онзи парфюм

Обмислях дълго решението си дали да отида. Та нали Онзи образ щеше да е там – непредвидим, мълчалив и в същото неопределено настроение, с което бях свикнала до болка. Сладка болка. Но, Господи, този поглед! Погледът на загадъчността, меланхолията и безвъзвратното омайване щеше да ме пронизва отново ...

swee7yy

Проза » Други

1.3K 1 5

Андрешко

- Та накъде така, господине - попита Андрешко, защото след три часа размахване на камшика му беше станало скучно.
- По работа. Един от вашите са прави на безсмъртен и не си плаща данъците, та отивам да му секвестирам житото.
- От нашите, казваш... Не са такива хората тъдява, грешка някаква е станала ...

popolo

Проза

1K

Михаил

Михаил
Всеки в града познаваше Михаил. С наперената си походка, внимателно зализаната назад коса, острия език и суетния нрав този 22-годишен младеж лесно се набиваше на очи. Крехката му възраст не му беше попречила да работи в могъщо предприятие. Живееше в скъпо имение в покрайнините, но обичаше веч ...

Flame92

Проза » Разкази

971

Амулетът 15

Бостън – наши дни
Елегантни лимузини и спортни коли се изнизваха една след друга по елипсовидната алея пред имението на Макгрегърови. Интересът на бостънското висше общество към благотворителното парти на внучката на стария Макгрегър не се подхранваше толкова от самата цел на проявата, колкото от сл ...

aplamen

Проза » Повести и романи

998

Главната улица на града

По главната улица на града имаше много хора, всеки вглъбен в своите проблеми, със свои мисли, отиващ на някъде. Едни се прибираха уморени от работа, други излизаха по заведения, трети просто се разхождаха безцелно, за да убият времето. Едно момче и едно момиче вървяха един до друг, карайки се… Той с ...

siriusblek

Проза

1.1K

Просто плът

Колко време сме пили от чашата с отрова и в греха сме се впили търсейки свобода? Поклонници на идоли, поклонници на смъртта. В шизофренични стенания се гърчим омаяни и с истерични послания омагьосваме човешки души. О, Господи, ела и ни съкруши! От идолите ни избави. Идоли от мрака, идоли от козните, ...

magdalina7

Проза » Други

999

* * *

Тясно е, като в затвор съм, между тези четири стени, затворена,
всеки ден събуждаща се, с музика се успокоявам, притискат ме,
мачкат ме, но аз не им давам. Тези четири стени ме задушават,
отвътре съм като цунами, което връхлита, над безщатитните и
виновните. Те ме побъркват, подлудяват ме, смея се к ...

angelskiogyn

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

786

Скайлър

Малкото момиче се свиваше от страх под напора на пращящите във въздуха звуци. Бледи искри прогориха кожата ù и наелектризираха въздуха. Наклонената от жегата трева се надигна, подобно на настръхнала козина, и погали крачетата ù.
Калая даде знак на дракона да престане. Предчувстваше, че всеки миг ще ...

delta_f

Проза » Разкази

1.4K

Рози, старец, цигари и кисели краставички

Розите са такова великолепно цвете само заради във времената, в които все още не са били официален символ на романтиката. И стават още по-великолепни, когато за момента са наше притежание.
Избождат ти очите, за да видиш (каква ирония), че червеното не е единствената багра, с която можеш да си оцвети ...

thecilium

Проза » Други

1.1K 1

Търпиш и продължаваш

Търпиш и продължаваш! Себе си опитваш да заблудиш, че заслужаваш това, което получаваш! Гледаш през прозореца, когато навън вали дъжд... наблюдаваш капките, падащи по стъклото и си мислиш, че те ще отмият болката! Лъжа!... Измама!... Поредната и пареща и пробождаща неистина! И някой каза "Времето ле ...

vgenova1

Проза » Писма

1.4K

Една майска нощ

Топла нощ, отново сме навън, малки светулки блещукат наоколо като спуснали се златни звезди от самото небе долу, сред хората... Качулките ни са пълни със сливи, в ръцете ни са хилките за федербал, познатата дървена пейка е гостоприемна както винаги... Смехът ни оглася нощната тишина, заглушаван от в ...

Dreamergirl

Проза » Други

1.1K 1

Паркът на пеперудените сънища

Сякаш грижите на целия свят се бяха покачили на гърба ú и тежаха като проклятие. Имаше чувството, че от часове пълзи по тротоара от спирката до жилището си. Нищо и никакви двайсет метра на равно, а какво усилие ú костваха...
Виеше ú се свят, а в устата ú плуваше цялата гама на горчивия вкус...
На пе ...

Довереница

Проза » Разкази

1.6K 24

Пиано

Белите ù пръстчета танцуваха леко по пианото. Сякаш следваха ритъма на танго, беше страстно. Изведнъж те чуха меките мургави пръсти да подскачат веселко към нея. Обърнаха се радостно и се гушнаха. Беше хубава плетеница, а музиката, която излизаше, беше неравномерна, но единствена. Нейният глас беше ...

maddressful

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 3

Гавра с личността или както щете го наречете

Гавра с личността или както щете го наречете
Мина доста време, откакто споделих с вас каква диагноза ме сполетя. Животът продължава, със или без нея, и ето ни отново заедно. Не само лошите моменти се споделят с приятели, а и добрите и дори най, най-добрите. То във времето, в което живеем, които не х ...

Enena

Проза » Други

4.4K 50

Свръхестествено: Новото начало (2)

Погрешна жертва
Англия, 1758 г.
Навън нощта почти беше настъпила. Духаше вятър, който развяваше клоните на дърветата в мрачната гора. Точно в тази гора, до едно от дърветата стоеше един мъж. Той беше стар, но изглеждаше много по-могъщ, от мъжете около него. Те изглеждаха като негови слуги. Един от т ...

RadostinaCharmed

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 3

В живота няма параграфи

Пощипваш завивките в леглото. Излегнал си се и гледаш нагоре. С усмивка най-лесно се започва, ама сам на себе си да я дадеш е нарцистично. Завърташ пумпала на мислите и се наслаждаваш на грациозните движения. Високоскоростно изящество! А ако случайно някой те излъже, че думите имат край, ще го преме ...

thecilium

Проза » Други

995 3

Под всяка твърда черупка се крие човек, който иска да бъде обичан

Понякога ситуациите и хората с, които ни среща животът, ни променят завинаги. Всеки от нас е различен по своему и никъде на света няма негово точно копие. Ние сме хора. Живеем. Усмихваме се. Плачем. Променяме се. Така сме устроени, но умеем и да контролираме себе си.
Като дете се радвах на живота. Т ...

lility

Проза » Други

2.3K 5

Страст в нощта

Две тела във лунната нощ,
две тела - безмълвен разкош!
Докосване нежно, разпалва жарта,
дихание свежо, буди страстта.
Погледни два, срещат се в мрака, ...

Stotii

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

949

Проза и разкази от съвременни български писатели

Написах призори...

Страх ме е...

История с дъждове (Из "Приказки за необратимото")

Законната...

Отново щастлива

Цвете за чичо Серафим

Изповедта на една сълза

Гони си желанията навреме.

Не съм мъртъв

Тя и Той

Ежедневие

Как ли да го нарека?!

Елинските гробове

Усмивката ти

18+ Пагубно удоволствие

Един неразделен клас

Винаги себе си

Здравей

Съвет

Ако ти вярвам

Мъжете в сънищата

Никога повече

Онзи парфюм

Андрешко

Михаил

Амулетът 15

Главната улица на града

Просто плът

* * *

Скайлър

Рози, старец, цигари и кисели краставички

Търпиш и продължаваш

Една майска нощ

Паркът на пеперудените сънища

Пиано

Гавра с личността или както щете го наречете

Свръхестествено: Новото начало (2)

В живота няма параграфи

Под всяка твърда черупка се крие човек, който иска да бъде обичан

Страст в нощта

Опашка