Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Бог е в дъжда

- Беатриче, за любовта няма убедително обяснение... Тя се издига, цъфти... пропада... изчезва... - каза баща ми и протегна ръце към мен. Опита се да ме прегърне, както правеше, когато бях дете, но не... Вече не бях дете! Не ми бяха нужни неговите прегръдки. Той никога нямаше да разбере болката, коят ...

Tifa

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 4

Прости ми, че разказвам

Беше студено. Не помня кой месец. Може би януари. Беше тиха снежна вечер. Казах, че отивам да играя билярд с приятели. Посрещнах те на трамвайната спирка. Прегърна ме. Вървяхме под ръка и се смеехме. Подари ми плюшена играчка, която се усмихва. Каза ми, че си я спечелил от автомат. Не беше пил за пъ ...

I-am-a-Cat

Проза » Писма

2K 3

Винилови души

Лес притвори изморените си клепачи и миг по-късно се потопи в паралелната вселена на сънищата. Пред очите му като от синкава мъглявина постепенно се избистри леко приведена човешка фигура, която скоро придоби отчетлив образ. Лес направи боязлив опит да фокусира погледа си срещу фигурата и макар да н ...

Tzeck

Проза » Разкази

1.4K 1

Звезден прах

Ти започваш отначало и цялото ми тяло сега усеща, че си тук.
Ти, ти правил си го с други, говорил си им думи, които казваш и на мен...
Обърка моя кръговрат, забърза целия ми свят и вече този хаос в ръцете си държиш...
Целуваш ме. Бавно, методично. Впиваш устни в моите така, както само ти умееш. Дори ...

l1l1t

Проза » Разкази

1.2K

До Дядо Коледа

Мили Дядо Коледа!
Пиша ти малко по-отрано, за да получиш писмото ми навреме. Така че да можеш да изпълниш желанията ми!
Много се вълнувам, защото вярвам, че изговореното, а в случая написаното, става реалност, след като човек го изговори или напише. Аз съм си такава.
Не зная колко желания можеш да и ...

Djein_Ear

Проза » Писма

1.8K 26

Загледана в безкрая

Загледана в безкрая
Загледана в безкрая на морето,
се чувствам толкова малка,
като малка златна песъчинка,
изхвърлена от бурята на живота ...

Izumrudkata

Проза » Други

1.2K 4

Вълк

Вълкът е властелин и повелител на нашите гори. В днешно време обаче е все по-трудно да се открие вълк в горите ни. Няма го, изчезна властелинът. Сега горите са пълни с чакали.
Чакалите са винаги там, където вълчото племе е на изчезване.
Вълк – обругаван и мразен, страшен и жесток, преследван и изтре ...

chergligan

Проза » Литературни очерци

2.1K 4

Какво е любов?

От няколко дни Методи Рачков като че живееше нов живот. И боица по лицето доби, и искрици в очите се появиха, че и гримаса, подобна на усмивка, започна да прави, нещо, което отдавна сякаш бе изчезнало от битието му. Труден, много труден път извървя той за тия 72 години, но напук на всичко оцеля. Нес ...

Daytona

Проза » Разкази

1.4K 5

Боряна

Боряна
Това се случи отдавна, много, много отдавна. Още вярвах в любовта и че ще ми се случи нещо хубаво. Така и стана...
Учих във Виас, имаше летен лагер в "Олимпийски надежди", който се намира между Равда и Несебър.
Няколко дена след като пристигнах, на плажа се запознах с едно много лъчезарно и у ...

eek69

Проза » Разкази

2.3K

Добро утро

Сгуших се на кълбо и леко потънах в съня си. Беше ми блажено и приятно. Имаше лек ветрец, който духаше от отворения прозорец и леката му милувка ми носеше безкрайното удоволствие и задоволство. Усетих как някой ме вдигна и занесе в леглото ми. Отворих сънено очи и с това си изпросих гушване, преди д ...

dai-sy

Проза » Разкази

1.1K 4

За раздялата от първото ми "Аз

Опитах се да подтисна болката, колкото и трудно да ми беше. Не бих си позволила за пореден път да се огъна, правейки поредния компромис. Защото това връщане назад ме отклонява от основната цел, а именно да вървя напред! Приемам прошката на някои неща за стъпка назад, понеже има такъв вид обида, дето ...

transytania

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 2

Чашка 2

Невъзможната и скрита любов
„Здравей, нов живот!” - Това е книгата, която ще пиша през новия си живот. - Все едно беше вчера, когато се случи. Изминаха се три дълги за изживяване години. Успях да ги забравя, успях да освободя себе си. А сега накъде? Ще кандидатствам, ще завърша и ще намеря любовта н ...

AUDI

Проза

1.1K

Кольо войвода и поляната с люцерна

Кольо войвода и поляната с люцерна
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода, когато о ...

ivandavidov

Проза » Хумористична

1.4K 5

Статуетката

От мига, в който я зърна в най-тъмния ъгъл на антикварното магазинче, разбра, че трябва да я има. А когато я взе в ръката си и почувства гладката ù, хладна повърхност, вече знаеше, че на всяка цена ще е негова.
От възрастния продавач разбра, че статуетката е от някакъв вид кристал, но и той не знаеш ...

hristam

Проза » Разкази

1.3K 10

Приказка за последния - 1-ва глава

Момчешко лице се отрази в чашата с ароматния ърл грей, точно преди физическите закони да си кажат думата и да разплискат и нарушат иначе идеалната повърхност.
- Ади, ела да видиш какъв красив залез! – дойде гласът на момчето, което вече поставяше чашата на мястото ù върху малката чаена чинийка. Най- ...

dai-sy

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K 2

Изгубено село

Все по-трудно ми е завръщането от големия град към това село, захвърлено в другия край на България. Трийсет години вече минавам Троянския балкан, опитвайки се да съшия отново ризата на спомените. Селският корен на баща ми явно излезе по-як, щом присади и мама – родена гражданка - на стари години в р ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Разкази

1.4K 1 7

от "По съдба просяк'"

elenasim1

Проза

1.3K 23

Петко Алата

Съвършен идиот, автентичен селяндур, неудържим разбойник, несравним простак, самовлюбен олигофрен, дебелоглав кретен и... още много подобни определения можеха да се лепнат върху това име, но най-изразителното бе това, с което хората го бяха титолували - Петко Алата. Като същинска хала помиташе всичк ...

Daytona

Проза » Разкази

1.2K 9

Поет

Поет
Вечерта рано дръпна завесата и над притихналото село изгряха, далечни и студени, малкото звезди, не скрити от облаци. Комините на селските къщи весело къдреха дим право нагоре. Студът беше истински. От седмица всички локви и вади стояха замръзнали, замръзна и вечната кал.
В края на селото, пред ...

ZAPP

Проза » Хумористична

1.3K 15

Миниатюри

- Ухааа!!! - бодро извика Ко Та Рак и се протегна доволно.
- Мммм - изсумтя Но Щен Вълк. - Трябва ли да викаш така?! Някои от нас още се събуждат...
- Искаш ли да ти разкажа съня си? - попита Ко.
- Имаше ли зайци в него? - контравъпросира Но.
- Не - отговори му котакът. - Защо? ...

Bersek

Проза » Разкази

1.2K 1

Разстояния без музи

Пореден ден на грешни решения, нищо не се бе променило, сякаш не бях заминавал, единствено неловкото мълчание се бе превърнало в основен начин на общуване. Логиката бе надскочила себе си, или вече липсваше съвсем, споходена от толкова направления и посоки. Не желаех да гадая отговорите, след толкова ...

Rewired

Проза » Други

890

Малка нощна приказка

- Тъмно е! Промълви градинското джудже на спуканата пластмасова лейка.
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...

stanef

Проза » Разкази

1.3K 4

Спомени от детството (Втора част)

У нас живееше семейство руснаци. Това беше около 1946-47 г. Аз съм била на 3-4 г., но помня, че мъжът беше майор, вероятно дошъл в България, за да помага в обучението на наши войници. В нашия квартал имаше военно поделение. Жена му се казваше Маруся, а синът им Женя беше на 12 г. Помня, че бащата ме ...

yogimax

Проза » Други

1.3K 1

Мъжът, детето, кучето...или обратно?

Големият град предлага големи възможности. Чували сме го толкова пъти, че го приемаме за стопроцентова истина.
- Една лъжа, повторена сто пъти се превръща в истина.
Ренета повтаря мислите ми. Винаги съм се учудвала на вътрешната й убеденост. Дори да се колебае за нещо изглежда толкова сигурна и авто ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Разкази

1.3K 5

Здравей, мое вътрешно Аз

Здравей, мое вътрешно Аз!
Поглеждайки се в огледалото, виждам чертите на жена, достатъчно силна, за да те потърси в себе си. Ти си много повече от тази жена, защото тя е само външната обвивка на нещо душевно. Нея я виждат всички. Познават очите и косите ù. Съзират извивките на тялото ù, жестовете, к ...

lility

Проза » Други

1.3K 2

Завръщане у дома

1.
Не знам колко време съм лежала в спалния си чувал, опитвайки се да се стопля. Помислих си на няколко пъти да стана, но ми се стори свръх силите ми, затова пак се загръщах плътно и се оставях да не бъда нито тук, нито там. Бях толкова уморена, че можех единствено да се рея, виждайки пред себе си п ...

jasmine

Проза » Други

1.5K 1 1

Грях

На петдесет години бях страстен ловец, нещо повече – бях гонач, кучкар.
Година и половина по-рано си бях взел тримесечно ловно кученце, порода лудогорско гонче. Тази порода в нашия край отглеждат само за лов на диви прасета. А и за мен това беше истинският лов. Не обичах да ловувам друг дивеч – бях ...

chergligan

Проза » Разкази

1.5K 5

Авторът винаги има право (6) Неделното училище

Авторът винаги има право
(6)
Неделното училище
Искра изпи последната глътка от изстиналия вече чай и размърда схванатите си рамене. Искаше ѝ се да отиде в кухнята и да си приготви нов, но нямаше сила да се мръдне от леглото от умора. Три поредни дни трябваше не само да чисти и готви, но и да гледа б ...

bojilova1

Проза » Разкази

1.3K 13

От другата страна

- Внимание: тази творба е разказана от гледната точка на една котка, мислите и действията, които са описани тук, са художествена измислица.
Така започна всичко...
Първото нещо което една котка може да си помисли, след като въобще придобием такава функция е... какви са тези същества? За кои същества ...

smilesun

Проза » Разкази

1.3K 2

Причина да остана...

Обичах го. Обичах го с цялото си сърце. Той ми дари най-безценното. Той ми даде моя малък личен свят.
Но вместо усмивка, тези мисли ми донесоха сълзи...
Празното легло, работещият телевизор в другата стая, тихият звук от самотата... само това имах. А ми обещаваше толкова много... Обещаваше ми света ...

Samion

Проза » Писма

1.5K

Кухненски истории

Кухнята на ресторант “Гнусно, но вкусно”
Шефката на ресторанта
"Единадесет и тридесет е. Всичко готово ли е?"
Мълчание.
В кухнята кипи усърден труд. Напрежението расте. Салати хвърчат, манджи кипят. ...

NikitaYan

Проза » Разкази

1.3K 1

Фотоните не са най-бързите частици!

- Знаете ли - подхвана разговор една вечер Ко Та Рак, след като се запозна с новините от говорещата кутия. - Учените са открили частици, които се движат по-бързо от светлината.
- Хъм - неопределено изсумтя Черната Пантера Ра.
- Нищо ново няма в това - сви рамене Но Щен Вълк.
- Така ли?! - искрено се ...

Bersek

Проза » Разкази

1.2K

"Те" или Аз

Мразя, когато го гледам, защото чувствам всичката тази празнота, този фалш. Той е като изваден от цирк на прокълнатите. Всяко негово движение е представление, всяка дума - измислен сценарий.
Вглеждам се в тези очи – нищо, в това е проблемът. Той е празен. Само красивото му лице остава. Счупена маска ...

purple2april

Проза » Други

981

Спомени от детството - (първа част)

Лято е, началото на август. В Жеравна сме с внучката ми Василена. След дългия ден, изпълнен с много интересни срещи и игри, сме уморени. Приседнали на чардака, ние разговаряме. Тя ме разпитва за моето детство и аз разказвам дълго, а тя слуша. И така ми хрумна да запиша как и на какви игри играехме, ...

yogimax

Проза » Други

707

Онази част с "Ще го преживееш"

Сякаш имах нужда от очаквания... Добре си живеех и по течението, без да се замислям, усмихвайки се небрежно на хората - от добро възпитание, предполагам. Не че ме интересуваше особено, аз бързах, винаги бързах за някъде и нещо. От толкова бързане изпуснах момента, в който изгубих почти всичко, но на ...

Момичето...

Проза » Разкази

1.3K 1 1

Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат

-Какво хубаво семейство! - обръщаха се съседите след тях.
Винаги двама - както в една стара песен, винаги хванати за ръка, или прегърнати. Усмихнати и чуруликащи като тийнейджъри. Пълна семейна идилия. И всичко беше прекрасно, докато не се скриеха зад панелните стени, изпращайки с носталгия (поне тя ...

djudjii

Проза » Разкази

2.7K 44

Едно желание

Здравей, моя мечта, как си?
Аз все още се губя в измеренията, ненамерила мястото си. Боя се, че без теб, никога няма да го открия.
Картини, спомени, минало, настояще и... едно желание...
Затварям очи и вдишвам уханието на чистия снежен въздух.
Усещам и как мирише кожата ти, когато е студена. Запечат ...

avalon777

Проза » Писма

1.7K 6

Наследството

Когато Байо Бенсън влезе в залата за трета смяна, мониторите примигваха сънливо с всички отблясъци на синьо-зеленото, а оптичните мишки църкаха възбудено на всяка секунда. Той погледна часовника си – беше 0 часа и 32 мин. африканско време. Операцията трябваше да започне.
След няколко минути вече раз ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Повести и романи

1.4K

Панайот и обявата

"Панайот и обявата"
Сценарий за скеч
Панайот на прага на входната врата.
Глас отвън: Как си иначе, работа намери ли?
Панайот: А, к'ва работа в тази криза! Търся, ама... Е ся ходих за вестник. ...

dakski

Проза » Хумористична

1.6K 2

Абстракции

Пътувам. След Великата Демократична Промяна това стана моето призвание - да пътувам. Дипломите ми трупат прах и паяжини някъде в шкафовете, но това беше в един друг живот - нито по-добър, нито по-лош. Просто - друг. От ония "45 години", дето ни "стигат", аз закачих 27. Но "Времето" тогава стигна до ...

Daytona

Проза » Разкази

1.1K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Бог е в дъжда

Прости ми, че разказвам

Винилови души

Звезден прах

До Дядо Коледа

Загледана в безкрая

Вълк

Какво е любов?

Боряна

Добро утро

За раздялата от първото ми "Аз

Чашка 2

Кольо войвода и поляната с люцерна

Статуетката

Приказка за последния - 1-ва глава

Изгубено село

от "По съдба просяк'"

Петко Алата

Поет

Миниатюри

Разстояния без музи

Малка нощна приказка

Спомени от детството (Втора част)

Мъжът, детето, кучето...или обратно?

Здравей, мое вътрешно Аз

Завръщане у дома

Грях

Авторът винаги има право (6) Неделното училище

От другата страна

Причина да остана...

Кухненски истории

Фотоните не са най-бързите частици!

"Те" или Аз

Спомени от детството - (първа част)

Онази част с "Ще го преживееш"

Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат

Едно желание

Наследството

Панайот и обявата

Абстракции

Опашка