Проза и разкази от съвременни български писатели

42.4K резултата

Банановата кора

Иван крачеше забързано към станцията на метрото. Имаше среща на перона с новата си приятелка Рени, с която се бе запознал преди два дена на един купон. Двамата се бяха харесали от пръв поглед. Бяха разговаряли часове наред, гледайки се влюбено в очите, а накрая си бяха разменили телефоните и се бяха ...
931

Честита истина!

Ето за това, мразя да пиша на компютър, защото когато ми падне батерията на лаптопа, всичко отива по дяволите. Друго си е с лист и химикал...
Хайде стига с тоя фарс... стига с парадите на суетата. Нека бъдем откровени, истински и честни... поне за миг. Обявявам датата 5ти май за ден на искреността ( ...
994 2

Relleno

Морето...
С него тя оправдаваше пред себе си това свое неочаквано бягство от пълното с нажежени среднощни мисли легло. Чисто физическа празнота бе зейнала около нея, в нея, вътре в нея. Да, точно там, където си помислихте. Бе свикнала с тази празнота точно толкова, колкото и знаеше, че запълването ù ...
1.6K

Доган - глава девета - Евреинът

Точно преди гората на Папаз дере се намираше една изоставена дъскорезница. Постройката едва се крепеше на изгнилите дървени трупи и със заповед на кмета бе оградена с телена ограда и поставен надпис „Преминаването забранено”. Тъй като от години никой не се доближаваше до нея, селският управник върше ...
1K 3

Cuba Libre 2

Cuba Libre
Глава втора
Хотел “Бризас” в Санта Лусия се състоеше от десет двуетажни вилички, всяка с по десет стаи. Те бяха пръснати в огромен парк, гъсто засаден с много палми, фикуси и филодендрони, бугенвилии и хибискуси. Край асфалтираните алеи имаше цветни лехи с най-различни екзотични декоратив ...
1.1K 2

Да срещнеш Любовта

Къде беше? Как беше попаднал на това място – в гъста, тъмна гора, притихнала като стар хищник, който прави своя последен скок върху нищо неподозиращата жертва? Как... как се бе оказал гол върху студения горски килим? Що за лудост бе това? Да се озове насред студените ноемврийски вечери в страшната г ...
958

Любовни игри

Пак ще бъда хулена и обсъждана, но има един въпрос, който не ми дава покой и, по-лошо, не ми позволява да спя спокойно. За второто неразположение мога да виня и перманенното неудовлетворение, обзело тялото ми, но за това с ръка на сърце мога да кажа: и аз имам вина.
Любовни игри... Защо ги играем, д ...
1.6K 1

Тиквички с чесън (История с тиквички или spiritualis sex)

Написах нещо...
За вас- лъжа... За мен - истина!
Надявам се да ви хареса!
Б.
– И къде ще ме отвлечеш сега?! ...
1.5K 12

Декадент

Голямо мартини.
10.20.
Тривиалното безделие на кръстосаните крака на жените по целия свят е много досадно. Аз отварям всеки път, когато видя нещастник, което запълва 21 часа от денонощието ми.
Ти си такъв.
Имаш нещо черно по устните. Не, не ми казвай, че твоите устни са магистрали, по които евтини а ...
2.1K 13

Cuba libre

CUBA LIBRE!
Самолетът на Джет Еър току що беше кацнал, когато разбитото от дълга употреба автобусче се приближи до стълбичкат, по която слизаха първите летовници.
Последен на вратата на малкия Еърбъс се показа мъж на около 45 години, облечен целият в бяло, както се обличат богатите европейци, присти ...
1.4K 6

Ръбове и кривини. Тъжни.

"- Там ли си? – попитах.
- Да, там съм – отвърна Алиса."
И после. На друго място, по друго време, с една друга Алиса и с още някой, който е рус:
- Там ли си? - пита тихичко.
- Там съм - отвръщам още по-тихичко, а тя се усмихва, може би дори се изкикотва. Тихо. ...
1.2K 4

Лутане

Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и от високо? След дълго мислене, най-важно му се струваше вним ...
1.2K 16

Смъртта на майка ми

Не спах цяла нощ, очите ми бяха ококорени през цялото време и бях толкова притеснена от събитията напоследък. Откакто майка ми се разболя, светът ми се промени окончателно, вкъщи се премълчаваха много неща, когато и да попитам какво става - всички мълчаха. Може би искаха да ме предпазят или пък иска ...
2K 12

В съня ми

В съня ми: тя беше прекрасна. Пееше ми песен, дори не знам каква. С поглед право в мен и моят - в нея. Изтръпнах само при мисълта, че може би пее само за мен.
В съня ми: я слушах в захлас, не можех да откъсна очите си от нея. Мислех си колко е съвършена и как силно искам да е моя. Но се ядосах, защо ...
1.1K 1

Стигмата на розата

„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
(Самюъл Колдридж)
От клонака, притихнал, наблюдаваше Серафим. По тревата още личаха брашнените му стъпки. От къщата на баба му Стойна се разнясяха клетви. Старата жена го бе под ...
1.9K 34

Доган - глава осма - В кръчмата

Папаз дере беше едно от местата високо в планината, където трудно можеше да се намери забавление под всичките му форми, но въпреки това хората не намираха свободно време да скучаят. Всеки имаше своята работа и задължения винаги и трудно можеше да се види къща, където някой да е полегнал и облегнат н ...
980 4

Пробуждане

Очаквах лятото да настъпи. Беше краят на юли, а аз още го очаквах, защото за мен лятото не беше нищо друго освен непоносима жега, но не и на брега на морето. Бях израснала там, на синия праг на възможностите ми, защото никога нямаше да мога да се откъсна от него. От морето. Моето море. Жадувах да вд ...
1.7K 4

Дано поне болката си заслужава

Погълват ме спомени. Спомени, приличащи на същински ад. Погълват ме вътре в себе си и ме прегръщат с грубите си ръце. Стискат здраво, притискат ме силно и не успявам да се отдръпна. Боли, но съм претръпнала към тази болка. Тъгата ме гали и ми шепне думи, които вече знам. Решения, които вече съм взел ...
991 1

Одеялото

Произведоха одеялото в малко предприятие в китно планинско градче. То бе пухкаво и меко, цветовете му грееха. Бе толкова гордо със себе си и така се надуваше, че едва не падна от рафта на фирмения магазин, където го поставиха. Скоро го купиха младо семейство с малко дете, дошли на почивка в градчето ...
1.5K 2 18

7979

... Идваш... отнякъде...
Връхлиташ като ураган
в живота ми отново и отново.
А после, също тъй внезапно,
си отиваш, ...
1.2K

Ангелско сияние

Гледах те..гледах те толкова много време и не смеех да погледна очите ти. Чувствах как мислите ми бяха обзети от твоя облик, от твоята светлина. Усештах как сърцето ми излизаше от мен и се втурваше към теб с цяла сила... Просто те исках... Исках нежните ти устни, влюбените погледи, ръцете от жар и с ...
901

Изгубени души

Беше тъмно и тихо, толкова тихо, че ясно чуваше дишането му и лесно долавяше морните удари на сърцето му. Автобусът трябваше да дойде всеки момент и да прибере у дома младите им заблудени души.
И той щеше да дойде празен и слабо осветен. Някъде на предните седалки щеше да лежи полужива проститутка-н ...
2.2K

Струваше ли си?

Живеех с мисълта, че ти си моето забранено щастие, онази любов, за която ще копнея, докато съм жива. Премълчавах чувствата си ден след ден, коя бях аз, да те обичам, чие беше онова щастие, за което толкова копнеех - моето или твоето?
Пропилявах дните си, заблуждавайки се с любовта на други, давах тр ...
1.4K 6

При пожар позвъни на...

С Пенчо сме стари приятели. Ако има нещо откачено у него, то това е въдичарството. Идваше някакъв специален момент, нещо като бръмчаща муха, когато той внезапно зарязваше всичко и започваше трескаво да приготвя въдиците си за риболов. А те, тези негови въдици, бяха безброй. Един ден се опитах да ги ...
1K 2

Из "Дневник" (разкази от типа "тиквени семки"))

"Денят, в който реших да действам"
Из "Дневник" -
разкази от типа "тиквени семки"
След като бях известно време безработна (почти 25 години), реших да си почина и да намеря някакво занимания за развлечение на менталните си сетива. Уви, манталитета в това населено място беше повече хоризонтално-лежере ...
1K 1

Молът срещу гробищата

Молът срещу гробищата
Молът - прословутото актуално място за шопинг терапия! Нека се замислим обаче дали нямаме нужда повече от духовна такава?- Ако притежаваме по-големи количества блага, дали това ще запълни вътрешната празнина в нас? - Душата ни е затлъстяла от комерсиализъм, разкъсана е от власт ...
752

Наистина

Наистина, земята е място, където човешката същност страда, защото не може да разбере, че самата тя е виновна за мъките и неволите, болките и страданията. Чрез тях тя гради своята Карма и така живеее във Вечността. Идва един момент, когато се размисля: "Заслужава ли да се живее! И заради какво страда ...
777

Съдбовни години - роман - глава пета

Диян имаше приятел ключар, на когото имаше доверие, не само че щеше да свърши работа, но и да запази случая в тайна, понеже не знаеше как ще се развият нещата …
По пътя му обясни деликатната ситуация.
Пред него стоеше проблемът как да процедира по нататък със Стела, а именно да съхрани нейното споко ...
1.1K 1

Изпепеляваща любов

Изтръпвам...Бавно, ритмично... Истински изтръпвам. Пръстите ми треперят. Пет години отминаха като миг и все още изтръпвам при мисълта за теб, при идеята за теб. Дъждът вали сякаш насила. Едрите капки дъжд се вплитат в косите ми. Попиват в кожата ми. И те са изтръпнали като мен.
Седя по средата на ул ...
1.5K 4

Животец

Като лански трън Паньо се ветрееше из селското стърнище и предизвикваше огъня. А-а, а-а, таман димът го скриеше и надвиснеше ужасът, че пламъците вече са го сдъвкали, той се преметнеше като лалугер и чак в дерето се ошопваше. Отпиваше нови сили и пак протягаше бодилите си срещу стихията:
-Всичко да ...
1.2K 1 14

Обичам те !

Липсваш ми! Всеки час, всяка минута… Защо те обичам ли? Защото си различен от останалите, защото ме караш да се чувствам желана, обичана и неповторима. Всички останали ме третираха като предмет, мислеха си, че там, където ме оставят, там ще ме и намерят, но не и ти, ти не ме взимаш за даденост. Знае ...
4K 4

18+ Среща от 5-и тип

Среща от 5-ти тип
Гласът на шефа звучеше странно. Иванка никога не беше усещала Главния така възбуден. Когато говореше гласът, му трептеше като на пубертет. Извиваше такива фалцети, че Иванка чак се притесни. Дали имаше някакъв трагичен случай с негов близък, или конкуренцията беше постигнала главоз ...
1.4K 4

Бенедикт XVI - от хитлерюденд до папския престол.

Мадлен най–сетне се добра до прозореца. Извика всички сили в себе си и повдигна изнемощялото си тяло. Подпря се на перваза. Прекрасна утрин! – каза тя на санитарката и впери поглед в небесносиньото море. Пое дълбоко дъх и дробовете и се изпълниха с мирис на кипариси и сол. Мадлен бе красива. Все още ...
754 6

Ей, Цайс?!...

- Ей, Цайс?! - Янко не преставаше вече трети ден да се заяжда с момчето с очилата, което беше дошло от големия град, на гости на баба си и дядо си за лятната ваканция.
- Казах ти, че не се казвам Цайс! – рече ядно Сергей и заби отново нос в книжката, която му беше задължително четиво за по-горния кл ...
1.3K 13

Андерсен в Дрезден

Градът спеше. Отдавна беше заспал. Уличните фенери рисуваха сенки върху белия сняг. Сивите къщички сякаш се бяха сгушили една в друга, предпазвайки се от студената тишина.
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден. Красив град! – каза си той н ...
942 7

Щом ти си единствена в сърцето му

Щом ти си единствена в сърцето му, защо е с мен, не за веднъж, а две години наред?
Какво правя в дома му? Какво правя в леглото му? Защо заспивам до него, сгушена в прегръдките му? Щом ти си жената, защо ме кара да се чувствам специална? Защо ме изслушва? Защо твърди, че преди това не е бил щастлив? ...
1.3K 2

Необичайно осъзнаване

Приготвяйки се за трансплантацията, професор Йотов усети странно чувство на завист към пациентката си. Страстната жажда за живот, готовността да се бори, усетът за осмисляне на съществуването, които заразително бликаха от цялата същност на жената, просто го възхитиха. Ех, ако притежаваше и той този ...
1.1K 19

Власт, страст и безумие!

ВЛАСТ, СТРАСТ И БЕЗУМИЕ!
Вечерният смог бе обгърнал града в своята прегръдка. Всичко живо бързаше за някъде.
Чуваха се клаксони на автомобили, викове на изморени, дори и ядосани хора, след дългия работен ден.
В отдалечен край на града, пред изискан ресторант, спря автомобилът на
Робърт. Той слезе и ...
1.7K 10

Сричкови приказки - а как се пише гравицапа?

„Гра!“, каза главната гарга и рипна от клона. Всичките други гарги я последваха – защото нямаха представа какво да правят, ако трябва да решават сами. А главната, най-голяма и най-стара гарга, махаше с крила неуморно, сякаш преди две години се е научила да лети, а преди година е овладяла напълно тов ...
1.1K 1

Монолог на лудата

Мирише на дъжд. Облаците са се надвесили точно над прозореца ми и чакат. Очакват момента, в който ще завали в очите ми. Тогава те ще се сблъскат и ще се излее гнева на почернялото небе. Вятърът със злоба удря листата на дървото, а клоните му се блъскат в стъклото... сякаш търсят помощ. Устата ми е п ...
1.5K 1 3