Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Изпепелени чувства - повест - втора част

След вечерята в „Централ” почувстваха свежия въздух в приятната юнска вечер. Беше пълнолуние. Звездите като хиляди очи следяха с нежността си и пръскаха любов по цялата Земя. Усещайки посланието им, Десислава се сгуши в Кирил и го целуна.
- Обичам те! Нямаш представа колко е силно това чувство в мен ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романи

2011-04-24T20:32:20+03:00 949

•••

Разделих на две най-малкия град на света. Една половина за мен, една за него. Изпреварих случайността с крачка, уговореността - с две. В момент на дълбоко колебание не биваше да го виждам, да чувам гласа му, да докосвам ръката му, докато слушам как ме поздравява. В момент на тотална деориентация пос ...

irukkandji

Проза

2011-04-24T20:24:19+03:00 903

Вълшебният камък - 8 част

- Тя се е предала! Но защо... бабо, кажи ми...
- Не губи вяра, миличката ми! Аз мисля, че все пак има надежда...
- Но... тя е вече на тъмната страна! А народът и страната ù загиват! Как ще му помогне?!
-Вярвай в любовта, скъпо дете, тя е най-силното чувство! Сигурна съм, че ще се оправи всичко!
- Да ...

marasheih

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-04-24T20:12:45+03:00 1K

Изпепелени чувства - повест - първа част

„ В света на злото, глупостите
неувереността и съмненията, наричани
съществуване, има нещо, за което още
си струва да живееш и за което несъмнено
е силно като смъртта: това е любовта.” ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романи

2011-04-23T22:46:42+03:00 1.5K

Нарисуван свят

Пушекът дразнеше очите ми и стичащите се парещи сълзи замъгляваха картината пред мен. Къщите, клатушкайки се като пияница, който с последни усилия се държеше на крака си, рухваха в оргията на огъня. Човеците стояха отстрани сломени в безпокойството и безнадеждността си. Планината се сниши и се гмурн ...

slaveja123

Проза » Други

2011-04-23T22:32:30+03:00 1.5K 4

Старецът

И тогава го видях. Стоеше под ябълковото дърво, пушейки от лулата си, чакайки стадото си. Дядо Димо бе изживял много, 98-годишен старец, борещ се с живота все още и продължаваше да печели. Нищо не можеше да го стресне. Той тръгна да се изправя, а аз минавах и го попитах за помощ, отказа, усмихвайки ...

Goran88

Проза » Разкази

2011-04-23T22:15:27+03:00 1.1K 1

Надежди

За момент помислих, че чувам стъпките ù, приближаващи към вратата. Сърцето ми спря в очакване. Знаех какво ще последва - хиляди пъти ме бе посрещала на този праг. Малката надежда коварно се загнезди дълбоко в мен. Секундите бяха часове. Вратата се отвори.
-Здравей. Влизай.
-Здравей.
Бях върната в ре ...

cryingangel

Проза » Други

2011-04-23T22:10:20+03:00 839

Последната секунда на деня

Поглеждам часовника. Времето и днес е отлетяло. Неусетно... Дори не мога да си спомня как мина денят ми. Усещам, че съм тук, а ме няма. Говоря механично и вкуса на храната даже не помня. Гледам, а не виждам. Винаги съм се чудила защо има две думи за едно и също нещо, но сега разбрах. Гледам през про ...

tanq007

Проза

2011-04-23T22:09:16+03:00 752 1

Чудните цветя

Имало едно време една принцеса, която живеела сама в огромен дворец. Той бил недостъпен, построен високо в планините. Въздухът бил чист и прозрачен, с аромат на зелена гора след дъжд. На входа на дългата каменна стена, която го обграждала, била изградена висока порта. Тя била винаги заключена. Тази ...

irena-docheva

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-04-23T22:03:19+03:00 3.2K 3

Приказка без край

Началото на нашата приказка не беше идеално, дори, мога да кажа, доста мъчително те накарах да заемеш ролята на моя принц, но все пак историята започна както си му е редът, с едни съвършени мигове, точно като в баналните детски приказки с щастлив край, но после, точно като в трилър, историята пое по ...

mOqTa-eMoCiQ

Проза

2011-04-23T17:54:49+03:00 1.6K 2

Разговор с живота

АЗ: Здравей, Живот! Как си днес? Но защо ли те питам, виждам, очите ти както винаги пак сълзят.
Живот: Здравей, радвам се поне, че единствено ти забелязваш моите сълзи. Плача, защото днес видях сълзите на едно мъничко дете и чух как той произнася моето име и каза: „Бъди проклет, живот мой”. Ето това ...

milan210

Проза

2011-04-23T17:45:31+03:00 1.4K 1 3

Розови поляни

Повехналите мечти, като розите под снега, забравих. Коя станах и коя съм била, ти не знаеш. Да ти кажа, аз не мога, страх ме е да не ме разкриеш. Под лицето ми се крие друго. Зад очите ми няма нищо мило.
Бях! Бях мечта. Живеех за мига, исках сред розови поляни да ме откриеш, а намери ме в бели пресп ...

Apokaliptiks

Проза

2011-04-23T17:29:51+03:00 960

Вълшебният камък - 7 част

Горос се доближи до нея.
-Е, принцесо, как си?
-Ще те разочаровам, принце, но все още имам сили да се боря!
-Е, твоя воля. Но още малко и ще си забравила всичко и всички! След като майка ми превземе камъка. Между другото, споменах ли, че армията ни е вече във вашите земи? Първите пет селища са вече ...

marasheih

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-04-23T17:24:16+03:00 1.1K

Кума Лиса и птичият конкурс I част

Тази история се случила много отдавна – тогава, когато кокошките и птичките изобщо не се страхували от лисиците и котките, защото в тези времена лисиците и котките още не ги нападали.
Веднъж една червена лисица разгласила из цялата гора, че набира птици-участнички за птичи конкурс за красота и умени ...

Доротея

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-04-22T19:28:34+03:00 1.7K

Забравената коремна преса

Всяка сутрин Бисерка правеше сутрешна гимнастика. Тя се състоеше от бягане двеста метра и тридесет коремни преси. Това ù отнемаше доста време. Ето защо тя ставаше доста рано.
Но една сутрин момиченцето се успа и затова направи само двадесет и девет коремни преси. То набързо закуси, взе си чантата и ...

Татянка

Проза » Разкази

2011-04-22T19:21:05+03:00 1.3K 6

Афоризъм

Drums & momo752
Отчаяните хора искат да живеят в миналото, мечтателите - в бъдещето, а влюбените... За тях няма по-хубав момент от настоящия...

momo752

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-04-22T19:16:50+03:00 1.3K 1

Вълшебният камък- 6 част

- Господи! Дай ми сили да издържа!- помоли се тя.
Гросула вървеше по коридора.
-Трябва ми ключът!- мислеше си тя. - И никой няма да може да ме спре след това! - влезе в залата за мъчения.
-Надявам се, че си се настанила удобно!
-Арогантността Ви отива! - Ванеса бе окована здраво. ...

marasheih

Проза

2011-04-22T18:55:19+03:00 935

Раздяла

Те се обичаха, радваха се на живота, взаимно споделяха радости и мъки, живееха живот, пълен с любов и щастие. Те се надяваха на светло бъдеще. Беше късна лятна вечер. Закъснелият вечерник (полъх на студен, речен вятър лятно време) шумолеше из листата на храстите и дърветата и нарушаваше нямата тайнс ...

Goran88

Проза » Разкази

2011-04-21T23:41:05+03:00 1K

Доверие

Понякога ти се иска да излееш всичко, което таиш вътре в себе си, пред някого, но въпросът е има ли подходящ човек, или въобще има ли? Самотата е нещо, което не бих пожелала дори на най-големия си враг. Продължаваш да потискаш всичко в теб и накрая не издържаш и всичко рухва. Тогава няма само ти да ...

peta1

Проза » Други

2011-04-21T23:30:40+03:00 1.2K 9

Последната дума

Глава 1:
Изгубени неща
Мъглата превзе улиците на замръкващия град.
Фенери засветиха почти из всяка уличка, без да успеят да се преборят напълно със сивата пелена, а жълтеникавият им светлик придаде нездрав вид на постепенно опразващите се улици. Малцината минувачи бързаха, надявайки се да стигнат вк ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-04-21T23:12:07+03:00 1.1K 1

Тя

Тя вече беше вървяла по този път... и тези улици познати бяха. Тя знаеше всяка дума, тя знаеше всеки стих. Тя всичко от него беше изпитала.
Любов... изпепеляваща, страстна, невъзможна, бурна и нежна, прекрасна... истинска любов. Караше сърцето ù да грее, да се радва за това, че той е до нея.
Болка.. ...

ivichka

Проза » Други

2011-04-21T22:55:00+03:00 1.1K 1

Честито Возкресение!

Пак ще си боядисаме ръцете
и по това ще познаем, че
идва празникът,
в който ден Бог на кръст
разпънат е, но въпреки всичко ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-04-21T22:37:44+03:00 855 1

Говорещият с Бог

Говорещият с Бог
Селото бе на десетина километра разстояние от Смолян. Сгушено между два рида, то имаше изцяло южно изложение. Източния рид бе по-нисък и слънцето през по-голяма част от годината радваше с топлата си длан ранобудните селяни. Радваше. Така беше преди много, много лета. Слънцето пак из ...

ZAPP

Проза » Разкази

2011-04-21T22:34:27+03:00 1.2K 12

Подарен миг

Подарен миг!
"Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"
" Ела! Ела!... Хайде, ела насам! Не стой там сам! Моля те, ела! Хей, подай ръка!"
Цял живот бих подарила, само да мога, на онези мигове, които те карат да настръхваш, да се замечтаваш. Затова цял живот пиша з ...

usmiwkata

Проза » Други

2011-04-21T22:14:33+03:00 1.1K

Изумрудените острови (3-та част)

ОГНЕНО НАПАДЕНИЕ
Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красави ...

irena-docheva

Проза » Разкази

2011-04-21T22:02:49+03:00 807

Вълшебният камък - 5 част

0000000000000000000000000000000000000000000000000000000
- Бабо, готова съм да продължим
-Разбира се, чедо, хайде да се завия и аз с юрганчето, че днес е много студено. И така...
Принцесата вървеше мълчаливо след принц Горос. Едно чувство се бе загнездило в душата ù. А и огърлицата не спираше да свет ...

marasheih

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-04-21T12:17:33+03:00 1.3K

Наемен убиец

Вървях по улицата със приведена глава. Сърцето ми носеше тежък товар. Безизходицата, в която се намирах, ме доведе до грешни постъпки и решения. Приех да убия човек само и само заради парите. Тази мръсна и толкова нужна част от живота ни. Детето ми се нуждаеше от трансплантация на костен мозък. Ако ...

elenasim1

Проза » Разкази

2011-04-21T09:03:24+03:00 914 11

В полите на Витоша

В полите на Витоша
Небето над планината беше прозрачно. Слънцето огряваше снежните върхове на Витоша. Те излъчваха ослепителна белота, която заслепяваше всеки, който погледнеше нагоре. Вековните борове, смърчове и ели, бяха надянали дебели зимни кожуси и при всеки повей изсипваха дъжд от снежинки, к ...

gudman

Проза » Еротична

2011-04-21T06:53:29+03:00 1.5K

Продавачът на книги

Продавачът на книги
Някога в градинката до ресторант „Елмаз” имаше един продавач на книги. Понеже не съм добре с паметта, вече не му помня името. Трушков или нещо подобно, има ли значение. Сергията му беше в усойния край на градинката, където никога не припарваше слънцето. Трушков обаче седеше и в н ...

Раш

Проза » Разкази

2011-04-20T23:50:49+03:00 1.7K 5

Забравено приятелство...

Има хора, които откриваш..
споделяш времето си тях...
сближаваш се... забавляваш се...
има моменти, в които срещаш даден човек...
доверяваш му всичко, става част от живота ти... ...

petq-marinova

Проза

2011-04-20T23:33:21+03:00 1.7K

Добре дошъл на Слънчев бряг

Добре дошъл на Слънчев бряг
Самолетът кацна късно вечерта. До Слънчев бряг взеха такси. Не познаваха комплекса, нито пък имаха резервация. Щяха да разчитат на случайността. Български също не знаеха. С английския се оправяха много добре, но късно вечерта нямаше много хора, които биха могли да им помо ...

gudman

Проза » Еротична

2011-04-20T23:27:09+03:00 1.9K 1

Кажете "и на Петър"!

Аз съм един най-обикновен средностатистически Петър. Само Петър. След името ми не стои руски-царственото "Велики". Защото просто не съм велик. Нито пък съм апостол на вярата, за да стои пред името ми християнски-мъченическото "Свети". Защото просто не съм светец. Не съм нито Петър Велики, нито Свети ...

duffmckagan

Проза » Други

2011-04-20T22:27:49+03:00 963 2

Вълшебният камък - 4 част

Кралица Елизабет извади специалния ключ от пазвата си и го постави в ключалката. Масивната врата изскърца и се отвори тежко. Двете влязоха в стаята. По средата, върху пиедестал бе поставен огромен камък. Бялата светлина, която пулсираше от него, огряваше цялото помещение. През малкото прозорче се пр ...

marasheih

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-04-20T22:13:11+03:00 1.1K

Време за една изповед

Време за една изповед
Тази странна история се случи през есента. Есен като много други преди нея. Слънцето
ту се показваше между рехавите облаци, ту се скриваше. Светеше с онази жълта палитра от цвят, която ти навява някаква тъга.
Този ден беше наситен с носталгия по лятото, жълтото бе неописуемо кр ...

ZAPP

Проза » Разкази

2011-04-20T21:50:35+03:00 1.2K 17

Хей, ти!

Хей, ти, помниш ли, когато бяхме просто деца и когато за пръв път пристъпихме прага на училище ръка за ръка. Колко бяхме изплашени само! Хей, ти, помниш ли как онзи път, когато карахме ролери, станахме най-добри приятелки? Помниш ли колко беше хубаво тогава? Помниш ли колко ни беше мъчно, че ще тряб ...

yeah3

Проза » Други

2011-04-19T22:18:22+03:00 1.8K 5

Последното вълшебство в "Хогуортс"

Посвещавам това на Мистрес, защото това ù е РД картичка.
Посвещавам го също на Потър Мания - някога най-прекрасното място в интернет,
както и на Алекс Малфой, която го погуби.
Студен, мрачен и тих, замъкът „Хогуортс” се издигаше над почти пресъхналото езеро. Коридорите на училището за магия бяха пус ...

The_Crimson_King

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-04-19T22:14:54+03:00 1.8K 1

Сянката

Виждаш ли вървежа на времето? Стъпва на пръсти, прошумолява в очите, раздухва клепачите и те събужда. Погалваш го сънено и си убождаш сърцето. Събуждаш се, смучейки капките самота на изминалата нощ. Утрото за кой ли път пуска въжето, а аз не знам какво да го правя - да се обеся или да танцувам върху ...

slaveja123

Проза » Други

2011-04-19T22:12:05+03:00 1.2K 2

Женски разговор

Ж Е Н С К И Р А З Г О В О Р
Приятелката ми се разплаква. Тя е лекар. Разплаква се, но не изведнъж, а някак постепенно, бавно и напълно естествено. В началото влагата облива красивите ù, умни очи. Клепачите трепкат, трепкат, разнасят мокрото, ресниците попиват. Гледам я право в очите. Влажни мигли, м ...

StefkaGaleva

Проза » Други

2011-04-19T22:11:37+03:00 1.5K 3

Писано било

Някога чувствал ли си се толкова мъничък и незначителен? Искал ли си да избягаш от собствения си свят и да се скриеш в бездната на мълчанието? Да бъдеш воден от нищото, да се сгушиш в прегръдката на тъмнината? Просто да полетиш, незнаейки накъде отиваш и да се върнеш, незнаейки откъде идваш. И ако м ...

HouseOfNight

Проза

2011-04-19T22:02:13+03:00 905 2

Вълшебният камък - 2 и 3 част

Първият принц, който ù се поклони, бе принц Гарет. В неговото царство живееха драконите в синхрон с хората.
- Ще ми окажете ли честта да танцувате първия танц с мен, мила принцесо? - но преди да успее да му отговори, принц Горос отвърна вместо нея.
- Честта ще е моя. - и дръпна ръката на принцесата, ...

marasheih

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-04-19T21:59:06+03:00 1K