Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Българката бърза за работа, циганката - за санаториума

Вчера срещам една стара дружка. Била в болница, та затова се загубила от полезрението ми. Не, няма да стане дума за докторска немара, напротив – всичко минало добре и лекарите били грижовни и съвестни, като в това включваме и лечение без „джобни пари” за лекуващите. Дружката ми беше възмутена от дру ...

latinka

Проза » Други

1.2K 11

Пет погледа

stel88

Проза » Писма

2K 12

Миниатюри

- Как е, Ко?
- Екстра - измърмори Ко Та Рак. - Обаче много бавно става.
- Е - сви рамене Но Щен Вълк. - Като режеш краставиците с лъжица.
- Така е - небрежно махна с лапа* котакът. - Обаче Гар Ван не ми дава да ползвам нож.
- Ооо - проточи вълкът. - Ясно... ...

Bersek

Проза » Разкази

1.1K 1

Хубаво е да си обичан

Когато пристигнах в бара, се надявах да не срещна никой познат. Първо се чудех дали наистина е така, защото отивах там, където по принцип се събират много хора, които познавам, но не знаех къде другаде да ида. Вкъщи не беше опция - четирите стени щяха да ме разкъсат на парчета. В бара поне имаше дви ...

NNY

Проза » Разкази

1.3K 5

Приказка... все някаква...

Имало Едно Време, как силно бих искал да избягам от това начало, но няма как - всичко трябва да започне точно така, иначе не би било приказка. А понеже това е точно една малка приказка, няма как - правила, но по същество: Имало едно време една малка принцеса. Малка принцеса, която живеела в голямото ...

Rewired

Проза » Други

991 1

Цвете мое

Колко си красиво...
Искам да те взема с мен.
Топлиш ме с красотата си.
В това студено утро ще те оставя.
Ще те пазя. ...

DubTrip

Проза » Други

914

Този, който не се страхуваше да бъде себе си

Той беше обикновен човек като всички останали. Не беше по-различен и не се обличаше по-различно, нито пък беше някакъв престъпник, преследван от закона. Не мисля, че е нужно да знаете името му. То няма значение за никого от вас, нито пък ще ви помогне да го опознаете. Името е без значение, защото аз ...

Mon4iii

Проза » Разкази

1.3K 2

Минка

Днес калинката Минка имаше Рожден ден. От ранни зори тя се разшета, за да се подготви за партито си, на което бяха поканени всички с изключение на торния бръмбар, защото обичаше да разказва мръсни вицове. Измете пода с метла от стъбла на метличина, избърса праха навсякъде и се зае с готвенето. Като ...

popolo

Проза » Приказки и произведения за деца

1.2K 4

Отведи я далеч

Три пъти го напуска и три пъти се връща при него. Родителите й бяха минали през всички възможни състояния на изнервеност, понастоящем баща й не й говореше изобщо, а майка й не спираше да плаче. Приятелките я гледаха странно, дори най-близката, която й беше като сестра беше охладняла към нея, защото ...

hristam

Проза » Разкази

1.4K 9

69 или задна прашка?

69 или задна прашка?
За позата и прозата
- Какво правихте днес, момичета?
Въпросът е невинен, но зададен точно навреме. Неделя привечер е и с приятелките ми сме на традиционния „Манхатън” в Графити.
- Не питай, цял ден бях в поза 69 между печката и мивката –изоквам. ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Разкази

4.5K 8

Разказ без име

Последните седмици определено бяха много щастливи за него. Въпреки че друг на негово място щеше само да свие рамене и да си помисли:
- Какво пък толкова се бе случило?
Но не беше така. Съдбата му отреди през последните два месеца да се занимава само със себе си. Запозна се с интересни хора. Остана м ...

ВТ

Проза » Разкази

1.3K

Мъж втора употреба

М Ъ Ж В Т О Р А У П О Т Р Е Б А
Една сутрин, пресичайки улицата заедно с котката, жената, която живее отсреща на нашата къща, ни препречи пътя. Тя чула, докато пазарувала, че на границата пристигнал двуетажен автобус, пълен с мъже втора употреба. Ние живеем близо до границата и наистина може да е чу ...

StefkaGaleva

Проза » Разкази

1.5K 7

Наша

Нашата любов е странна, не признава граници и време. Тя не е чиста и свята... омърсена е достатъчно, за да причини болка на много хора. Убиваме я всячески, но тя не спира, идва и ни обсебва в моментите, в които я погребваме. И така всеки следващ път... месец след месец, година след година...
Силата ...

Cveti_e_LuDa

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 1

Карма

КАРМА
На Виктор
Светла му памет!
В непрогледната нощ прозорецът отрази застиналата неподвижност на стаята като огледало.
Глух стон и ръцете се вкопчиха в завивката. Болката го прикова - смазваща, гърчеща в конвулсии всяка клетка. ...

zelena

Проза » Разкази

2.2K 40

Само предателство не стига Глава ІІ

Глава ІІ
1
- … и тогава заминах за Прага. Трябваше да почна като барманка в едно заведение, ама нещо не се получи. Братовчедка ми имаше там един, нещо като гадже и той предложи да се снимаме в един порно филм. Ти нали знаеш, че Прага е столицата на порното в Европа? Та предложи той и аз много не му ...

Rocknroll

Проза » Повести и романи

1.3K 2

Малко дълги изречения

Неумолимо мечтите прииждаха, проправяйки си път, хапещи забързани, преодолявайки препятствията и отломките на спомените, бързаха към равнината на възприятията. Бяха спечелили битката със съня, преминаха, стъпквайки сред останките на сънищата, гордо развели знамената на будното съзнание, остро напори ...

Rewired

Проза » Други

2.6K

Жътварят

Утро. Стоманени облаци са притиснали града и го мачкат в студена прегръдка. Апатия и отчаяние се редуват по лицата, мяркащи се в сумрака. Сиви лица, криещи се в сиви палта. Всички цветове са избледнели, като на стара цветна фотография, лежаща забравена в някое чекмедже от толкова дълго време, че пъс ...

UmbraNoctis

Проза » Фантастика и фентъзи

2.2K 8

Любовта, като търговска операция

Ама определено не звучи добре. И определено тя или той го отричат. За съжаление обаче и любовта и бракът са на везните на взаимното споразумение.
Започва се още в първите дни от връзката... Тя е красива, добре поддържана, добре облечена, добре разглезена и скъпа за издръжка. Още с поръчката можете д ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

1.6K 1

Улица "Стародавна"

Улица “Стародавна”
Когато се учех да ходя по нея, тя беше вече павирана. Паветата бяха малки правилни сиенитови кубчета, заровени в жълтеникав пясък. Естествено разбрах, че са сиенитови много по-късно. Но и това бързам да уточня, аз ходех по тротоара, а не по платното, където минаваха много интересн ...

gudman

Проза » Други

1K 2

Търси се

---
Изчезна ми прашката!
Катеричка (в/с) нея
орехи чука -
трупа зимнина. ...

stenli499

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K 4

Убивал ли си някога сърна?

Нощта отдавна бе спуснала черното си було. Студеният вятър бръснеше лицето на Горан, който се прибираше след работа. Вдигнал яката на шубата, си тананикаше, къде от студ, къде от задоволство, че утре ще ходи на лов. Обичаше лова! Това бе малкото, което си позволяваше. Доставяше му удоволствие да ход ...

alexgrau

Проза » Разкази

2.5K 32

ІІІ и ІV глава

III.
Фийби прекара следобеда в препрочитане на любимата си книга – „Отнесени от вихъра”. Бе обещала на майка си, че тази вечер ще направи вечерята вместо нея, затова трябваше да остави завладяващото четиво. За нейно огромно съжаление изобщо не я биваше в готвенето и като цяло във всички физически де ...

Rebecca

Проза » Повести и романи

1.8K 6

Зад кулисите... с Донка

Точно като в рекламите преди около месец, търсейки си перилен препарат, се запознах с една жена. Поприказвахме си, разменихме си някой и друг съвет и... така. След няколко дни се засякохме на колбасите. Третия път вече си говорехме като стари приятелки.
- Заповядай на 17.11. в 18 часа в НДК, ще пред ...

svetlanal

Проза » Разкази

2K 10

Глиган

Той е грозен. Младите ловци винаги искат да убият за пръв път не друг дивеч, а точно
него - глигана. Еленът е красив с пищно разклонените си рога, сърната плаче, заекът пищи... Не,не! Само глиган - той, грозният, само той трябва да падне под първия изстрел на младия ловец.
Васил се промъква през гъс ...

chergligan

Проза » Разкази

1.4K 5

Мисията - част втора

Островът
- Хайде събуждайте се - нахлу с тези думи в каютата Ко Та Рак, който беше дневален по това време. - Ще кацаме.
- Къде ще кацаме?! - сънено измърмори Но Щен Вълк.
- Как "къде"?! - възкликна котакът. - На Острова естествено.
- Аве какво кацане бре?! - изсумтя Агент Т. - Корабите акостират, а ...

Bersek

Проза » Разкази

1.2K

Червената шапчица

Веднъж, докато се спуквала от скука, Червената шапчица се сетила за старата си баба. "Трябва да навестя дъртата, че току виж ме лишила от наследство" - помислило си доброто дете. Тя изгърбила майка си да сготви какво да е, сложила буламача в кошничката и тръгнала към баба си, която живеела в малка г ...

popolo

Проза » Приказки и произведения за деца

1.4K

Любовта в живота ни

Любовта е онази невидима сила, която всеки човек в живота си познава. Онова магическо чувство, което може да ти донесе както щастие, така и тъга. Онази трепетна надежда, която запламтява в сърцето ти. Макар че повечето хора загубиха вярата си в нея. Ала замислете се: Какъв би бил света без любов?! М ...

lility

Проза » Други

1.4K 2

Сняг

С Н Я Г
Беше през зимата, надвечер. През зимата рано се стъмва. Бях излязла на двора да си приготвя дървата за печката и точно тогава заваля. В началото бавно и рехаво, после полетяха безброй снежинки. Стана приказно бяло, като в приказките на фона на падащия сумрак. Сетих се, че чета „Сняг”- на Орх ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.3K 3

Начало на едно вълшебно приятелство

Имало едно време едно малко, русо, красиво и добродушно момиченце. Живеело е с баба си и дядо си.
То било на 8 годинки и обичало да слуша музика. Обичало е и да слуша, легнало на полянка, как свирят птичките. Та дори тя самата обожавала да пее - тя пеела прекрасно.
Обичала и да се разхожда с приятел ...

i-viki

Проза » Други

1.3K 5

* * *

... За кратко се почувствах в сладък унес на безразличие. Хората сега изглеждаха еднакви, просто трафик, като пионки, които се разминават. Колко малко му е нужно на човек, за да забрави... Отрони се една последна сълза от очите ми и в миг се усетих спасена, вече претръпнала на подобни емоции. Забрав ...

transytania

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K

Просто хора

Кой сме ние? Какво сме? Същества, дарени с привилегията на разума, а може би същински полубогове? Но ние кървим и ни боли, и раждаме се, и умираме. Нима това е белег на божественото, нима в нас няма нещо животинско? Всеки наш дъх ни принизява, защото сме проклети да носим бремето на глупостта, на яр ...

AnTiHrIsTa

Проза

1.3K 4

Ще ти припомням...

Тогава,когато аз си тръгна,
ще има ли сълзи в твоите очите?
Когато тя те вика,
моят глас ще чуваш ли?
Ако някой ден завърна се, ...

iwa-kondewa

Проза » Писма

1.6K 2

Между етажите

Сняг, студ...
Вход без прозорци.
Заспивам...
Студът пее своята приспивна песен.
Дали умирам?... ...

DubTrip

Проза » Други

879

Десте

Сега ще се започне отново. Това не е обратно броене, а нещо друго, което се случва някога и някъде, но не зная къде и долавям само резонансите. Може би съм полузаспал или полубуден – нямам представа как е със здравето Негово Величество, но така пее тишината нощем и онзи паяк в ъгъла изглежда почти ж ...

radi.

Проза » Разкази

1.1K 3

Поредното разочарование...

Всеки път, когато срещнеш някого, се надяваш, че този път ще бъде друго, по-различно, по-добро, но не... Натъкваш се на поредното разочарование, дори по-зло... Някой ти казва, че те иска, но явно не достатъчно...
Как да наречеш такъв човек? Този който мисли, че всичко е игра, този който изрича думи, ...

Tiffanyyy

Проза » Други

1.4K

Маската

М А С К А Т А
Има такъв филм. Знам. Има и един куп маски за лице. Козметични. Има и още повече... изкуствени, пластмасови, на всички видове животни, цветя, герои, или просто измислени. Много са. Но мен ме занимават или тревожат, нашите, нашите най-човешки маски. Или... нечовешки.
Обясняват ми: живот ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.7K

Нощни спомени

Вселената разстилаше безкрайната си черна мантия, осеяна с милиарди мъждукащи светлинки, пред илюминатора на каютата. Малкото прозрачно парче материя, заедно с хилядите си събратя, се намираше на десния борд на металния корпус, който представляваше космическият крайцер „Тор“. Корабът се носеше в орб ...

Bheil

Проза » Разкази

1.3K 3

Недовършената изповед на един стопаджия

Забелязах го отдалече. Това ми даде възможност да натисна спирачката достатъчно рано, за да закова колата на прилично разстояние от него. Като всеки начинаещ стопаджия, беше избрал възможно най-неудобното място за спиране. Дълъг, прав участък със сериозен наклон надолу, на който всеки нормален шофьо ...

Явор_Костов

Проза » Разкази

1K 1

Среднощни приказки

- Обичам го! - шепнеше в нощта едно самотно момиче.
- Знам, но трябва да свикнеш, че той си замина и ти трябва да продължиш... – отговори ù луната.
- Да продължа ли? Че аз дори не знам къде искам да стигна – отвърна объркано момичето.
- Просто не спирай да вървиш! – каза луната.
- Той ме чака някъде ...

candy_girl_13

Проза » Други

889

Писмо

Няма стих, няма зайченца по полянки и невинни облачета! Не зная дали прозаична еротика е това, или еротична проза, или жалко недоразумение, но най-вече е писмо до теб...
За това, слушай ме...
Мога да бъда едновременно вулкан и горски кротък водопад. Мога да съм нежна, като пролетен вятър, но и дива ...

avalon777

Проза » Еротична

4.8K 7

Проза и разкази от съвременни български писатели

Българката бърза за работа, циганката - за санаториума

Пет погледа

Миниатюри

Хубаво е да си обичан

Приказка... все някаква...

Цвете мое

Този, който не се страхуваше да бъде себе си

Минка

Отведи я далеч

69 или задна прашка?

Разказ без име

Мъж втора употреба

Наша

Карма

Само предателство не стига Глава ІІ

Малко дълги изречения

Жътварят

Любовта, като търговска операция

Улица "Стародавна"

Търси се

Убивал ли си някога сърна?

ІІІ и ІV глава

Зад кулисите... с Донка

Глиган

Мисията - част втора

Червената шапчица

Любовта в живота ни

Сняг

Начало на едно вълшебно приятелство

* * *

Просто хора

Ще ти припомням...

Между етажите

Десте

Поредното разочарование...

Маската

Нощни спомени

Недовършената изповед на един стопаджия

Среднощни приказки

Писмо

Опашка