Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.6K резултата

С аромат на студ...

Сещаш ли се за онзи специфичен аромат на студ и запалени печки? Шаловете са метнати през врата, чашите с чай димят, а дъхът на хората рисува фигури. Влюбените са притиснати един до друг по-силно, бездомните са се свили в ъглите, кучетата се боричкат, а децата се хвърлят в купчините шарени листа. Зем ...
Octavarium (Марина)
Octavarium
Проза
1.3K

Изхакани мисли - 16

Мъката на монаха – вътрешен глас мръсник...
Лош ден за яйцето – удари на камък.
Детето направо беше „одрало кожата” на майка си. От задника...
Единственото, което глупакът никога не отрича, е своята гениалност.
Наглост: да кажеш на оня, който чака на бесилото, че му е широко около врата... ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.7K 6

О, времена

О, времена! Няма ги великите философи! Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят на готово. Тръгват след някого и не мислят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най- верния път. Нали делата говорят за даден човек? А кой да ти мисли з ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза
890

Дете

I
- Къде си? Моля те, не се крий, няма да ти се карам... Покажи се – жената обикаляше двора и продължавашe да вика сина си, но той не се показваше.
Изведнъж страшен писък огласи двора и улицата. Хората от съседските къщи наизлизаха да видят какво става
- Мило, що викаш, ма, к’во е станало? - попита ...
dimanasteva (Дима Настева)
dimanasteva
Проза » Разкази
795 6

18+ Волна п(т)ичка

- Мамо! Мамо! И да не ме забравиш като вчера...
- О, не се безпокой, миличка. Ще съм тук точно навреме. Обещавам!
Сигурно е излъгала, защото дори не се замисли върху думите си. Изрече ги механично, но все пак убедително. Погали я с най-нежната си милувка, сякаш за да ù се извини за непукизма си. Oпъ ...
Cveti_e_LuDa (Цуци)
Cveti_e_LuDa
Проза » Еротична
3.7K 3 18

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (1-ва част)

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (1-ва част)
роман на ужасите, да се чете от лица под 18 години!
Още от зората на човечеството хората са водели епически битки със злото. В многообразието от писмени документи, съхранявани в архивите, множеството фрески по катедралите, картини на различните х ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Повести и романи
1.3K 13

Среща

„Език свещен на моите деди ,
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.”
Иван Вазов ...
georgovabc (Христо Оджаков)
georgovabc
Проза » Разкази
1.1K 1

Събудих се

Събудих се. Имам време да се поизлежавам малко. Нали това е моят прекрасен живот и, както хората казват – живей го както ти си решиш. Затова ще се поизлежавам малко, тук, в пухкавата си завивка от копринен плат, който винаги ти доставя онова кадифено усещане, което всички хора описват. После ще стан ...
madgirl- (Катерина Костадинова)
madgirl-
Проза » Разкази
1.4K 3

Клуб на анонимните алкохолици. Част 2

Поредният участник стана, сваляйки ямурлука, направи няколко плавни движения, от което му изпукаха прешлените и каза с налудничава усмивка:
- Преди два дни сключих брак с любимото ми дърво - старият чинар, под който в морната жега пием ракия, а в хладните вечери ни приютяваше в хралупите си.
След по ...
satanas (Милен Милотинов)
satanas
Проза
802

Самият живот

Да, виждам ги, без да мога да си обясня как и защо се случва. Зная, че и те ме виждат, но това е единственият контакт помежду ни. Не се опитват да ми кажат нещо, поне до този момент. Обикновено се случва, когато край мен има техни близки, усещам го. Но не съм го споделяла с никого, дори и когато се ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.2K 3

11 септември

11 септември - крахът на нормалния свят или надежда за по-добър?
Преди два дена се отбелязаха десет години от атентатите в САЩ. Те завинаги промениха устоите на света. Защо човешката природа стигна до терора? - Тя изначално е добра. Омразата завладя като ураган душата ни... и постепенно губим човешк ...
somita (Пламена Сомова)
somita
Проза » Други
945

Навремето попитали

Навремето попитали Сократ, какво според него е най-нужно на човека:
- Успех - отговорил той.
Повторно го попитали, дали смята и сполуката за необходимост. Сократ отговорил:
- Сполуката и успехът според мен са две противоположни неща. Ако някой, без да търси, се натъкне на нещо, което му е нужно, тов ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза
845

Окъс(н)ели разкази. Част2.

Втора част на "Окъс(н)елите разкази"
Поздрав за всички в мрежите "за споделяне"...
Б.
…” I ste si me4taja za krasivija mig, v kojto ste Vi sre6tna…”
(Дословно цитирано от страница във Facebook). ...
kalin8 (Борис Калинов)
kalin8
Проза » Разкази
861 4

Училището ни зове... утре

- Извинявам се много, но ще ви събудя. Не се озъртайте. Ученическата чанта съм. Не сте ме чували досега, нали? Не се налагаше да говоря. Но сега... Сега ме чуйте.
- Не се чувствам обикновена ученическа чанта. Специална съм. Да. Специална, защото съм и на специална ученичка - чанта. Сега в училище и ...
HariMarSui (Харита Колева)
HariMarSui
Проза » Приказки и произведения за деца
1.3K 1 1

Аз за твое добро...

Траурът бе обхванал цялата рода. Покойникът – възрастен мъж на около 70 години – бе предал Богу дух рано сутринта след двегодишно боледуване, като по всеобщо съглашение с тази си съобразителна постъпка облекчи до голяма степен някои членове на фамилията си, принудени да се грижат за него през тези д ...
4orap (Александър Манчев)
4orap
Проза » Разкази
1.2K

Проклятието на старата къща

разказ на ужасите
........................
Най-лошото бреме е бремето на самотата! Защото самотата обрича душата на безпътица, на отчаяние, подтиква я към греховни и порочни мисли и я тласка към сигурен колапс. В това бреме попадам и аз, загнезден между четирите бели стени на таванската стаичка - ед ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Разкази
1.6K 11

Сега и някога

Грозен. Жесток. Фалшив.
Зелените му очи изглеждаха отровни. Токсични. При всяко едно примигване почти изчезваха. Бяха малки и бледи. Устните му, жалките, наподобяваха небрежно начертана линия. Тънки, свити и злобни. Ръцете му се извиваха като клоните на мрачното дърво отвън. Отблъскващ е.
Нейните ми ...
Cveti_e_LuDa (Цуци)
Cveti_e_LuDa
Проза » Разкази
1.2K 3

Една последна среща

Една последна среща
Този свят е пъстро кафене –
хора, съдби…
Ден след ден животът си тече,
в него – аз и ти. ...
iwo04 (Ивелин)
iwo04
Проза » Разкази
1.4K 5

Параболична крива

Хората разказват какви ли не истории... и такива, каквито са чули от други, и действителни, в които са главни герои. На мене ми се ще да ви разкажа една история, която ми я бе споделил друг, но страшно ме впечатли, а защо... оставям на вас да прецените.
С него бяхме приятели от детинство. Неразделни ...
mmsf (Мариян Флоров)
mmsf
Проза
2.1K 2

Живот без ореол над главата

Френът на трамвая изскърца. През запотеното предно стъкло Иван съзираше пробягващите фигури на минувачите. Всеки сгърнат в тъмното си палто, вдигнал високо яката си, без да забелязва наближаващата мотриса. Незнайно защо в душата на този млад мъж се прокрадваше някаква тревога. Събуди се много рано и ...
narduca (Надя Стаменова)
narduca
Проза » Разкази
1.4K 2

Вратовръзката

Зяпах през прозореца скучния пейзаж – редуващи се хълмове с ниски храсти, малки селски нивички с царевици – някои с изрязани стебла, други още жълти и сухи, като бойци на пост. Есента бе минала с голямата метла и полето бе покрито с довяни от различни посоки листа. Дърветата протягаха мързеливо клон ...
inakrein (Илияна Каракочева)
inakrein
Проза » Разкази
3.2K 21

Актуално и евентуално

За алкохола, вредата и ползите. Направих едно проучване и стигнах до извода, че в повечето случаи двама души като седнат на чашка, не сироп за кашлица, разбира се, след втората обиколка стават първи приятели. Много редко се случва да се стигне до скандал и побой. Започва се със:
- Свободно ли е? Мог ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза » Хумористична
2K 14

Стара история

Не мога да намеря онова толкова дълбоко чувство, което ме кара да вярвам в себе си. Силна съм само на думи и това прекършва в мен всяка надежда. Тръшнах вратата на теб и всичко наше, оставих един живот, в който обичах само теб и за теб живеех. Продължих сама напред вярвайки, че съм силна и мога да с ...
krasitoo (Красимира Гущерова)
krasitoo
Проза » Други
1.7K 1 3

В сушавото

Беше сушаво чак на душата му, сигурно защото и земята се беше пропукала от жажда. Само по някое гущерче от време на време се шмугваше в пукнатините и нарушаваше мъртвилото на това диво място. Въльо вдигна поглед. Насреща му балканските очертания, заоблени като моминска гръд, неустоимо го изкушаваха. ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
1.9K 1 24

Изгубена...- край

Някъде в далечината на мрака, който ме обгръщаше, чух детски глас.
- Помощ! Чувате ли? Помощ.
Хълцанията и детското раздиране ме върнаха в съзнание. Боляха ме гърдите, но сега можех да си поема нормално въздух. Опитах да се раздвижа, но не чувствах половината от тялото си. Сякаш се бях вкаменил на п ...
elenasim1 (Елeна)
elenasim1
Проза » Разкази
1.3K 22

Тази стара, стара кожена яка

Ранната утринна буря властно нахлу през отворения прозорец. Грабна завесите и, обвила се в тях, затанцува победоносно. Смаяната котка я гледаше с ококорени очи и настръхнала опашка. Даже изръмжа с присвити уши и, извила гръбчето си като дъга, полетя право към зейналата врата на гардероба. Люшнаха се ...
HrisMelodia (Хрис)
HrisMelodia
Проза » Разкази
943 4

Моята забравена усмивка

Любов голяма, колкото вселената обичахме се ала щастливи не бяхме
бях готова за нея да се боря с всичко изпречило се на пътя ми,
но ти не пожела...толкова ли трудно бе да повярваш в нас?
Добре, тръгвай тогава! Недей ме съжалява! Не ме мисли!
Всичко хубаво, бъди щастлив! ...
Innit0 (Инна Алексиева)
Innit0
Проза » Други
1.5K 1 2

Приказка за лека нощ

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
Имало едно време, не много отдавна...
Незнайно как, край прашен друм до полето, две тънки пръчици избутали буците пръст и се устремили нагоре. В началото никой не ги забелязвал сред крайпътния храсталак. Търкаляло се колелото на времето, търкаляло се... И те, крехките някога пръ ...
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
zelena
Проза » Приказки и произведения за деца
4.8K 51

Някъде по пътя

Някъде по пътя изгубих себе си. По онези стръмни пътеки. По онези тъмни улички. По онези прашни и страшни места. Сред сивите тълпи от хора. Сред ужасната реалност. Сред мечтите, които се разбиха, както вълните се разбиват в брега. Някъде по пътя душата си разтворих, както двете си ръце, когато го пр ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Други
1K 3

4 a.m.

4 a.m. упорито твърдеше електронният часовник на нощното ми шкафче.
„Луд умора няма”, усмихнах се.
Дали се сетих за това, защото някой би ме помислил за луда, щом стоя по това време на терасата, без особена цел, просто взирайки се в мастилено-синьото небе? Или просто бях толкова лудо влюбена, че не ...
fammie (Пламена Недялкова)
fammie
Проза » Разкази
1.1K 2

Изгубена... - продължение

Запътих се към моргата. Това бе единственото място, на което се чувствах напълно спокоен и необезпокояван от нищо. Трябваше ми време да помисля.
"Докато ти, всепризнатият хирург, се нагласяш да възстановиш себе си, там горе, на масата, един живот се бори.''
Вътрешният глас ме изяждаше. Трябваше да с ...
elenasim1 (Елeна)
elenasim1
Проза » Разкази
1.1K 7

Незабравимо!

Ще ви разкажа една история! С годините е малко избледняла, но силните моменти ще останат в съзнанието ми, докато съм жива.
Месец декември е. Зимата на 1982 година бе тежка. Толкова сняг не бе валял повече от 40 години (разказват по-старите хора). Малка къща в центъра на селото бе затрупана в преспи ...
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
alexgrau
Проза » Разкази
1.7K 23

Акордеонът и момчето

Петъчната нощ се промъкна като закъснял пътник и се настани край припламващата камина. Разположи се удобно в мекия фотьойл и потъна в среднощно очакване. В тези приказни часове, когато тялото заспива, повалено от умората на отминалия ден, душата се събужда за среща с вълшебството ...
Тържествен акор ...
HrisMelodia (Хрис)
HrisMelodia
Проза » Разкази
697 4

Замислям се върху думите

Замислям се върху думите на Исус. Нима ние, в нашето сиво ежедневие забързани за някъде, не забравихме що е хуманност? Кой ще ти мисли за нея? Вървим все напред и не знаем защо бързаме. Накрая какво? Все тази сивота. Не изпитваме никаква нежност и състрадание. Все този унес, без да виждаме около себ ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза
799 1

Пожелавам ти да спасиш...

Не знаеше как да започне и откъде. Посланието, което трябваше да предаде от името на своя далечен приятел, бе странно, но когато всичко свърши, се почувства много щастлив. Нищо, което не се бе случвало много отдавна с него.
Познаваха се отдавна. Дори една негова малка творба, превърната в картина с ...
ВТ (Вили Тодоров)
ВТ
Проза » Разкази
1.1K 2

Снимка върху стария бюфет 2

Снимка върху стария бюфет 2
Ина се обаждаше редовно, след всеки изпит и го канеше на купон. Ники отказваше, намирайки разни причини. Даже веднъж си уредиха среща, на която Ник не отиде, а след това се извини, че спешно го извикали в редакцията на вестника. През есента се извиняваше с поправителната ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Еротична
2K 2

Топчето

Топчето
Аз съм топчето. Дървено. От огърлица. Не съм най-голямото, но мога да чувам сърцето ù. Сега сме върху бездушен манекен.
Той влиза в ателието. Забелязва ни. Опипва ни. Помирисва ни. Казва, че търси подарък за Нея. Художничката отговаря, че е изработвано за красива и умна жена. Той се усмихва ...
ljubomira (Любомира)
ljubomira
Проза » Други
1.3K 1

Свободна воля?

Разбира се, Джак не ме виждаше, но аз бях на една ръка разстояние от него - ако пожелаех, можех да го погъделичкам под мишниците или пък да го ръчна яката в ребрата, за да подскочи като уплашен заек. Не го направих. Гаджето му току-що го беше зарязало по телефона и той отиде в репетиционната, награб ...
NNY (Георги)
NNY
Проза » Разкази
1.1K

Спомени от блатото - част 3

.............
През една ранна ясна сутрин в началото на м. септември 1964 г един раздрънкан автобус ме носеше от село Златна Панега към гарата на Червен бряг. Във въздуха се носеше миризмата на нафта и похъркването на десетината работници, които се връщаха от нощна смяна от циментовия завод. Покрай ...
weary (Иван Иван)
weary
Проза » Повести и романи
2.2K