Проза

41,8 резултата

Ширин

ШИРИН
Предстоеше ми пътуване до Афганистан и Пакистан, но валидността на жълтия ми паспорт за задължителните ваксини бе изтекла. Веднага отидох при моя близък приятел Николай Николаевич- главен лекар в най-голямата болница в Техеран. Тази болница беше построена от бившия СССР, а и целият персонал бе ...
2.1K 15

Арабският принц

Арабският принц
Помня първия път, когато ясно го съзрях в съзнанието си. Бях на не повече от две или три години, но имах усещането, че съм живяла векове. Всяка нощ, когато попадах в прегръдките на мама, подготвях душата си за поредния полет извън времето и пространството, прекрачващ граници и стопяв ...
1.8K 1

Французойката

-Вие не сте вие! – отсече нотариус Дечев, бързо местещ неспокоен поглед от очите на клиентката си към личната й карта и обратно. –На документа ви за самоличност пише, че сте с кафяви очи, а вие сте с теменужено – сини. Другите черти на лицето ви напълно си съвпадат с тези от снимката.
Младата мургав ...
1.9K 18

Може би любов

Аз съм Венера. Едно обикновено момиче с мечти и сърце - поредното самотно и разбито. Предполагах, че очакваше да прочетеш поредната трогателна и щастлива история, но няма. Не всичко, което ни се случва в живота, е с розов оттенък. Не искаме да си спомняме някои неща, но не можем да избягаме от минал ...
1.6K

Вкусът на бонбон

- Другарят Димитров умрял – измърмори татко.
- Как така? - подскочи мама.
- Дошло му времето, умрял - приключи баба.
- Сега какво ще правим? - проплаках аз.
- Пак ли ще се върнат фашистите? - попита голямата сестра. ...
864

Аз не съм диригент

- Чуйте сега, това е важно, всички, които в момента сте тук, за да четете, казвам ви напълно отговорно, че имате сериозни основания да се чувствате много по-умни от другите, които не са, защото... ами тия, дето не са го направили, просто не са наред! Кълна се, няма как да сте на по-подходящо място, ...
1.3K 1

Сродни души

Сродни души
Лежах на кушетката за пореден път. Психоложката ме гледаше внимателно, преценяваше подбора на думите ми, наблюдаваше всеки мой жест. Всичко си записваше в черен тефтер с грозна подвързия. Седеше на коженото си кресло, кръстосала важно крака. Очилата ù с червени рогови рамки стояха на сре ...
2K 2

В стаята на Рони

Отидох на срещата три минути по-рано. Облеклото ми - сив шлифер, добре изгладен панталон със същия цвят и бяла риза, притисната от широки тъмносини тиранти, деликатно загатваше за синхрона между тайнственост и доверие, които всеки частен детектив е редно да притежава. Спрях за миг, преди да натисна ...
938 1 1

Петък - тринадесети

Адвокат Вескова излезе от нотариалната кантора позеленяла от яд. Тъп нотариус! Да се изразявала по-грамотно в акта! Дребнав човек – вместо да обръща внимание на спазването на основните правила, на важните неща, той ще я връща, че написала „парцал”, вместо „парцел” и „гъзопровод”, вместо „газопровод” ...
2.1K 18

Даница - I глава

Сънуваше Мито. Пламъкът любеше медените тасове и сахани. Като обичана жена, медта стенеше, разнежена. Че и в съня се иска майсторлък, да запаметиш цвета и силата на огъня и да ги пренесеш в делника. Разгори ли се като страст, огънят опожарява дланите... А калайджията Мито го укротяваше с погалване, ...
3K 3 37

До последната лъжа

Знаеш ли? Животът бе по-красив, когато между нас нямаше лъжи. Когато приемах фактите и знаех, че болката ми е постоянна. Че тя всеки ден ще бъде в мен. Когато знаех, че държиш други ръце, че целуваш други устни, че друго тяло ти принадлежи. Да! Беше тежко. Не отричам, че и мен ме болеше, но тогава з ...
1.5K 3

Любовта казва всичко

Всички хора са братя, но не всички по разум.
Но в едно съм сигурен -
имаме кръвна връзка помежду си
и това е Любовта.
Тя е универсален приемник и ...
1.2K 4

Накъде пътуват умрелите

Краят на всички краища е един и същ. Просто край или на галено „крайче”. Там до скършеното на две крушово дърво, до стария напукан от времето камък, в неудобното легло, по средата на пътя или в канавката. Той винаги изглежда по един и същи начин. Това е единствената истина в живота, та чак до самия ...
1.1K

Безмисленост

Да напиша нещо, но какво да е? Не знам къде отива мисълта ми... безпомощна съм да я следвам и не искам… безнадеждна пустота във мене е… и самота кънти в ушите ми…
Да напиша нещо, но какво ли? За живота ли да е, за любовта ли... за нещо друго или пък за спомена... за нищото, което имам или другото…
Д ...
1.4K 3

В името на Хари Потър (Трета част)

.
.
Трета част
„Не споменавай напразно името Господне”
Слънцето вече клонеше към залез, но се туткаше по небето, за да гледа какво става на площада във Ватикана. А там имаше голямо оживление. ...
2.5K 1

Сериозният разговор

- Мамо, искам да поговорим. – Каза задъхано петгодишният ми син. – Ама, сериозно. Искам да те попитам някои неща, на които вярвам, че ще получа отговор.
Усмихнах се, поглеждайки в огледалото на колата и се учудих колко бързо растеше малката ми душица.
- Разбира се, че ще опитам да ти дам най-всевъзм ...
1.2K 26

За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа”

За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа”
Вила “Дъбрава” се намираше в Троянския Балкан. До нея се стигаше с джипове по лъкатушещ път. След отбивката от главния път се пътуваше около час.
Инспектор Петров пристигна с полицейски кортеж към 12.30 на обяд на 4 април и влезе във вила ...
1.4K

Животът свършва като песен!

Животът свършва като песен!
Пее ми се, но сълзите отнеха ми всичко, което притежавах. Няма ги думите, мелодията, свободата, нито трепета от първата целувка – дойде и моят ред нечакан. Като затворник в града студен и мрачен, блуждая, ала надеждата все по-трудно успявам да намеря. Какво спечелих, отка ...
1.1K

Различните - част шеста

РАЗЛИЧНИТЕ - част шеста
(Баба Станка)
"Здравей, младо момче!
Аз съм баба Станка. Но ти може да ме наричаш баба Таня. Даже това "баба" може и да не го използваш. Писала съм, че съм на 75 години. Между нас да си остане, това не е истина. На 78 съм.
Скрих три години, за да съм по-интересна. Загубих дру ...
1K 7

Отвъд времето

Влудяващото тиктакане на часовника. Половин час до полунощ. Дъждът навън стеле сива пелена. Не е спирал целия ден.
Оглеждам се. Разхвърляна хотелска стая в съмнителeн квартал на противен град.
Какво правя тук?
Затварям очи, а в главата ми все още кънтят токчетата ми по влаковия перон. Пристигнах таз ...
849

* * *

Завой наляво, после надясно, после пак наляво и бях там. Отново онази стара изоставена фабрика. Пак имаха някаква работа за мен. Винаги имаше нещо. Влязох навътре и видях онзи, наемника, от предния път. Ухили се до уши като ме видя и бързо се приближи.
- Имам подарък за теб! - каза той нетърпеливо к ...
1.1K

Една среща, двама души и начало на два нови живота

Вчера, на 31.01.2009 г. решихме с Мартин да опитаме пак, пък ще видим какво ще излезе. Писах на Митко следния СМС: ''Митко, ти много ме нарани. Мартин пожела да опитаме отново и аз се съгласих. Искам да започна живота си наново. Искам мъж, на който да вярвам, който да не ме лъже и който да иска да е ...
963

Отражение

В очите ми се отразявахте. Ти... там... с нея...
И в тихо безмълвие откривах все повече и повече неща, за които си струва да боли... Усмивката, която търсех в онези дъждовни сутрини над чашата с кафе – студено и горчиво... Усмивката, с която се чувствах и аз по детски щастлива... Усмивката, която дн ...
1K

Обич...

Мислех, че някога ще те забравя... Мислех, че няма повече да те сънувам... Ти замина и това бе моят шанс! Но уви, завърна се отново и всичко пак взе да се повтаря... Надеждата, че ще те видя... Трепването всеки път, когато това се случи... Непоносимото желание да съм винаги с теб...
Гледам снимките ...
1.2K

Пробуждането - 2 глава

Втора глава
Целият ден бе дъждовен. Небето се стъмни още в четири часа и когато погледнах през прозореца в часа по история, за момент ми се стори, че това е последният ми час и че най-после ще мога да си тръгна. Но, уви, имах още цели два часа, а от историята оставаха още 20 минути, изпълнени от ску ...
1.2K

Амулетът 11

Египет, 870 година преди Христа
Бе средата на шему[1]. Бубастис отново се бе превърнал в море от хора, музика, цветове и танци. Тесните улички на града се бяха изпълнили с тълпи от празнуващи мъже и жени, които под звуците на флейти и дайрета се бяха отправили в една посока – към центъра, където се ...
976

Живко

Димо бе от мъжете, които се опитваха да стоят изправени, но все по-трудно запазваха равновесие. Животът някак на шега го пързулна и докато да се усети вече бе разведен, с детенце, което живееше при бившата му съпруга. Самотата го притискаше, но поне в работата намираше някакво разнообразие. Озовеше ...
1.3K 14

Нечовешко унижение

Н Е Ч О В Е Ш К О У Н И Ж Е Н И Е
Току-що си пренесохме багажа в нова квартира. Стар етаж, със стари хазяи. Ние ще ползваме старата спалня. Стар гардероб и стар, обикновен салонен бюфет. Цялата спалня мирише на старо и цялата къща. Не смея да помръдна. Гледам скупчения багаж и се вцепенявам още толк ...
1.5K 6

Прости ми

Прости ми
Прости ми думите, с които нараних те…
Не ги мисля, те са моята защитна реакция към теб…
Прости ми действията, с които нараних те,
те са липсата на разум в моя ден… ...
1.8K 1 1

* * *

Шестнайсетгодишен, пускащ дълга коса, без да знае защо точно го прави, но сигурен, че ще го направи... Слуша скорпиънс, баладите. Пълни с красиви чувства. Малко тъжни, малко минорни и много красиви! Това съм аз, преди няколко години. Спомням си го този ден. Усещах, че нещо се случва с мен. Виждах ги ...
977 2

Маска 2

Плени ме в мига, в който те видях.
Плени ме чаровната ти усмивка и искрящите ти очи.
Плени ме твоят танц под звуците на музиката.
Харесвам те, но ти не знаеш.
Постоянно си в мислите ми. ...
980 1

Врагове

Когато приключи полската работа, през деня баща ми ходеше с овцете.
През нощта – дядо.
Той беше първият в селото, който се „записа“ в ТКЗС-то.
Земята се водеше на негово име.
Имуществото и животните по старшинство, пак на него. ...
748

Отговор

Отговор
Тишина, спокойствие и сивота около мен бележат вечността. Аз съм душа, чакаща ред да сложи лице, да стане човек с биещо в гърдите сърце. Идвам от там, където се раждат безсмъртните души и чакат на опашка за кръговрата на живота. Чакат ред, име да получат и смъртни да станат. Като цяло това е ...
863

Безразсъдно съчинение

БЕЗРАЗСЪДНО СЪЧИНЕНИЕ
Думата сарказъм, преведена от гръцки, значи -
късам месо
Седнала съм в Градската градина. Обичах я – градината. Вече не ми се сяда там. Може би ме надушват някакви интелигентщини. Нападат ме, а те, както се знае, не са интелигентни. Менте! От едната ми страна играят шах и комар ...
1.3K 5

Монолог с въпроси

Колкото и страници аз да напиша, не ще опиша това, което изпитвам към теб. Да събера мислите си на листите не бих могла, защото с всеки ден всичко гори и се разпалва в мен, лежи на сърцето ми и копнее за теб, за частица внимание и да те види отново… Желанието е толкова голямо, че всеки изминал ден в ...
1.3K

Като

Като вятър без скорост.
Като море без бряг.
Като огън без пламък.
Като музика без ноти.
И летях нагоре, ...
776

Съсипването на Райската градина

Съсипването на Райската градина
Еден е от планетите, които се срещат толкова рядко, че с право носи името си “Райска градина”. Тя е сякаш копие на Прародината Земя по големина, гравитация, атмосфера. Има подобни климатични пояси, морета, реки и езера. Има богата растителност и животински свят. Не е ...
1.5K

От 6 декември 2007 г. до 9 декември 2007година

ОТ 06. XII. 2007 И 09. XII. 2007 Г.
Цялата съм в кръв. Седя в тоалетната и от мен падат като топки за тенис – огромни парчета кръв. Ужасът ми е огромен. Превръзките си сменям на всеки 5 минути. Тръгвам си от работа. Два километра вървя пеш и през целия път усещам как на тласъци, тласъци тече кръвта ...
1.1K 2