Проза и разкази от съвременни български писатели
Не смей да ми казваш, че не те обичам достатъчно
Толкова трудно, че вече не знам какво ме държи.
Казват, че нито любов не е безоблачна, но понякога наистина ми идва в повече.
И двамата се обвиняваме взаимно, крещим, а не се изслушваме... и двамата ни боли.
Разстоянието е огромно, премълчаното тежи ужасно... а аз съм твърде малка, твърде ...
Драган Охридски - III
Смълчани, с Борис дълго вървяхме по крайбрежната алея. Усещах вълшебството на карибската нощ, едва доловимия плясък на вълните и ми се струваш ...
Среща в едно планинско село
Времето e прекрасно, а слънчевите лъчи обгарят с нежността си кадифената ми кожа.
Въпреки горещото време във въздуха се чува песента на птиците,
съпроводена с нежната музика на щурците ...
Откровение
Нощта на билките
Амулетът 19
Бе изминал близо час от завършването на смяната, а Питър Фланегън все още не се бе появил на работа. Първият помощник по охраната на “Принцесата на Египет” – Майкъл Прачет - бе видимо притеснен от липсата на началника си, но все още не се решаваше да нареди на останалите гард ...
Орлите летят винаги свободни
Хората мълчаха.
Отрядниците на групите стражници гледаха със студени очи в тълпата и търсеха евентуални нарушители, но такива за тяхно съжаление нямаше. Присъстващите не бяха от онези неблагоразумни хора, които си позволяваха да дадат свобода на чувства и мисли и да се изкажат против режима. Подо ...
Падение и пречистване
В този ранен, съботен час Павел се събуди в добро настроение. Пролетта бе разлистила дърветата, а пойни птички посрещаха с песен идващия ден. Предстоеше му пътуване до родното село и това го правеше припрян и щастлив. Беше си приготвил багажа предната вечер. Оставаше да напазар ...
Безплодно поле
Тази пролет в района, в който сме, беше прохладна и свежа. Хората излизаха и посрещаха изгрева на слънцето в дворовете си. Те ставаха много по-рано от не ...
Любовен триъгълник
Амулетът 18
Струнният квартет приключи поредното изпълнение по творби на Вивалди. От естрадата се разнесе шум от почукване по микрофона. Някой изпробваше озвучителната апаратура. Сред присъстващите се чу мелодичния глас на Линда О’Браян, която ги помоли да се приближат до сцената. За миг спонт ...
Прилив на кръв към мозъка
Въплъщението на сатаната (3-та част)
ужаси, да не се чете от лица под 18 години
В града
................
Град Сакраменто бе известен с широките си и пресичащи се под прав ъгъл булеварди. Добре организираното движение, за разлика от мегаполисите Лос Анджелис или Сан Франциско, бе причина за кратките ...
Идол
Защо тогава ми разказа това?
Защо на мен?
Бяхме обикновени познати.
Дори и едно кафе не бяхме изпили заедно. Почти не го познавах. Четях материалите, които пишеше във вестника. Беше грамотен журналист. И той толкова ме познаваше. Кой знай! То тия драскачи са ...
Малко истина...
Умиращият бивол
на всички, които гаснат самотни...
Диагнозата увисна във въздуха като Дамоклев меч, впил пръсти в тънкия косъм на Времето. Не, че се страхуваше от Смъртта, която го бе спохождала вече веднъж през младежките години, но се разделиха като влюбени, осъзнали липсата на сходство в характер ...
Човекът, който искаше да умре
Подръпна панталона, който беше завързал за една от тръбите по тавана на тясното мазе, в което живееше. Тръбата изглеждаше здрава, панталонът също.
Щеше да издържи достатъчно дълго, че да може да умре.
Коста придърпа най-здравия от трите продънени стола, които притежаваше ...
Лъжливо опиянение
Пациентът Чико Чиков
Вече 12-и ден Чико лежеше в елитната болница и все още беше жив.Това действително беше чудо на медицината, като се има предвид тежкото му заболяване и сбърканата му диагноза. Чико имаше силно зачервен задник и докторите правеха консулт след консулт, за да установят точната диагн ...
Дървото
Нектарът на облекчението
Краткости
лИжесвидетелства -
теоретисти
на езикова практика
***** ...
Чико Чиков в Горна Оряховица
Жега, пек, камък се пука. Но на Чико хич не му пука. Бързо стяга багажа, нарамил фотоапарата, чифт чорапи и парата, и хайде на автогарата. Зад шофьора се настанява, вади вестник, жълт като лимон, нали по пътя трябва да се забавлява. По шосето всички задминава и в 12 прис ...
Изгряващо слънце (втора глава)
Когато се облякоха и слязоха за закуска – г-жа Стюарт им бе направила кифлички с мармалад. Знаеше, че Катя много ги обича. Тя с радост гледаше как синът ù се радва и дружи с такова прекрасно момиче като Катя. Том ù сложи да закуси и извика брат си – от чиято стая се чуваше ужасно силна м ...
Не съвсем по онази приказка
Тази история се случи почти изневиделица и остави отпечатък в цялото и битие. Една сутрин Тя не можеше да стане, защото нещо я притискаше към леглото и нямаше сили да преодолее огромната тежест, сякаш гравитацията се бе умножила стократно. Най-напред си помисли, че е болна, п ...
Драган Охридски - II
Незавършената мелодия на уморените сърца
Новият крал и неговата нова шапка
Механично сърце
Знам, че мога, ама възпитанието ми пречеше
да кресна от радост,
да съблека задръжките
и да кажа, че съм извоювала
пълната си свобода... ...
Малкото коте
Заповядвай винаги у нас на гости, добре дошла си! А и оттук нататък си вече моя добра приятелка!
18+ Анастасия
Минаха десет дни от онази нощ, когато Сия се беше отдала на неудържимия си сексуален порив и бе нахлула в интимния живот на момчето. Между впрочем в този живот той нямаше нищо, освен нея. За първи път Николай беше почуствал женска ласка и воден от инстинкта си, беше отвърнал на горещите ù ...
Обичам те сега, а може би и завинаги!
объркващи очи, се замислям... Обичаш ли ме... Истински ли...
Може би тези въпроси ще си останат запечатани в моето крехко
съзнание, което те обича толкова силно!
Да, очите не говорят, но когато погледнеш дълбоко в тях, можеш да ...
Малко от моя личен опит или Какво да правим, ако сме аз?
Е, добре де. Само аз го казвам.
Животът ме пречука, така че просто се научих да размахвам средния си пръст гордо-гордо все и едно е златен.
Да кажем и че си взех поука - най-после.
Пораснах, вече се имам за умно момиче. Научих се на това-оно ...
КОД: Красиви и интелигентни жени срещу мъжете с много пари
Минава 8:00ч тя седи на терасата, опъва от цигарата и отпива малки глътки от сутрешното си, ароматно кафе. Седи и си мисли: „Поредният забързан и уморителен ден… предстои и какво от това”. - усмихна се тя, стана от стола, облече си мантото и ...
Нощ...
Той беше същият… светъл и тъмен, добър и лош, мой и чужд…
Прибирайки се, отново го забелязах, а беше тъмно. Не се виждаше нищо, ала в един момент све ...
История с птици (Из "Приказки за необратимото")
Нощта събужда най-искреното в нея – опакова длани, завързва ги напречно по диагонала и чака да стихнат писъците неизваляна горест… После ги твори в криле и я оставя да се рее в дебрите на собствените си страхове…
Нощта е онази весталка с която най-много обича да блудства! Събл ...