Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Подарявам ти

Подарявам ти не думи прекрасни, но лишени от съдържание. Подарявам ти не ласки нежни, но потни и порочни, дарявани хиляди пъти. Подарявам ти не погледи дълбоки, но празни. Подарявам ти не целувки греховно сладки, но от устни целувани хиляди пъти преди теб. Подарявам ти не дрънкулки блестящи, но лише ...

AnTiHrIsTa

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 4

Пловдив

Този път кацна на летище Пловдив. Досега само беше слушала за него. Навремето тук са кацали цели делегации, но по време на перестройката са го затворили, така беше чувала. Сега тя кацна тук. Сама и само с ръчен багаж.
Таксито потегли. Тя гледаше отнесено през прозореца и не обърна внимание на шофьор ...

lyubov-antoanet

Проза » Разкази

1.7K 2 1

Чашка

Миналото
„Днес миналото се забравя, утре бъдещето се избира от самия теб”
Това повтаряше баща ми всеки път, когато изкарвах 2-ка по някакъв предмет или пък се бях сбил с някого. Единствените смислени думи, които запомних от него, но винаги бях срам в очите му, постоянно го излагах и затова той дори ...

AUDI

Проза » Разкази

1.1K

Пътуване през Ада

Този глас прониза душата ми чак в дълбините и думите отекнаха в съзнанието ми. Този глас ми е толкова познат, че чак тръпки ме побиват. Отварям очи и виждам тази мрачна фигура, стояща пред мен. Човек ли е? Дявол ли е? Черното наметало с качулка не позволява да се види дори малка частица от силуета, ...

lyubov-antoanet

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K

Старото ми Аз

Ще запазя спомена за себе си, ще го съхранявам правилно в подходяща опаковка, по всички правила за съхранение, ще го извадя от сандъка прашен, избелял от времето, когато съм в компания и разговорът го изиска…
Ще се загледам замечтано и разсеяно, меланхолия, примесена с хумор, ще го разкажа весело …
...

akfets

Проза

1.5K 1

Зоя

"Това не може да е истина!" - изпъшка сойката Зоя и за девети път се опита да се измъкне през тесния отвор на катеричата хралупа. Вътре беше тъмно, тясно и миришеше на престояли шишарки. Глупавата сойка така и не се досети да свали гердана от задигнати жълъди, гъби и орехи, който ù пречеше да се про ...

popolo

Проза

979

Самодива

( Из тракийския фолклор )
*
*
*
Всичко в теб е хубаво, Искра Делигьозова! Сърцето ме заболява, като те погледна, искрице моя. ...

chergligan

Проза » Други

1.5K 2

Разходка в Стария град

Стоя пред входа на панаира, с лице към булеварда и залязващото мартенско слънце. Колата, изминала около двеста километра, съм паркирал в малка уличка отсреща. В джоба на изтърканото ми кожено яке има мартеница. За нея.
Пред мен на около двадесет метра изскача момиче, с бяло поло и черно манто. С вис ...

lubara

Проза

2.4K 9

"Император на сенките" I глава - Първа копка

Глава I – „Първата копка“
Всичко започна, когато бях в юношеските си години. Близо бях до навършването на пълнолетие, но напуснах училище, за да мога да започна работа. По това време баща ми беше тежко болен, нямаше кой да работи, за да изхранва семейството ми и затова нямах избор, освен да поема не ...

dimYaka

Проза » Фантастика и фентъзи

842 3

Приятел

Само на пет минути разстояние от нас е гората.
Почти не пропускам ден, да не изляза. Като тръгна нагоре и забравям за времето, грижите, и те като снежинки се стапят в задъханото ми дишане.
Сега е есен. Накапалите листа са застлали като килим асфалтирания път.
Срещам хора, с които се поздравяваме и с ...

Djein_Ear

Проза » Разкази

2K 19

Родова традиция

Казвам се Курти Пенчев Куртев. Държавен чиновник, отслужил, женен, с две деца, единият ми син и той женен, и сега чака дете. Приятелите ми викат Куте или Кутето. Понастоящем се гордея с името си, но преди време имах големи гайлета. Питате ме защо?! Ами от подигравки, ама най-добре ще е да разкажа…
К ...

Stalev_

Проза » Хумористична

2.2K 4

Виновен

Виновен
Черното БМВ, последен модел, което караше клиентът ми, ме остави до градинката на булеварда. Излязох със самочувствие. Бях му свършил добра работа и бях получил добро заплащане. Лимузината форсира показно и се загуби в големия град...
В градинката на ъгъла един стар познат-букинист продаваше ...

Раш

Проза » Разкази

1.2K 2

Любов на килограм

- Какво е това?
- Романтична любов - каза сестра ми и продължи съсредоточено да се лакира.
- Питам за ей това флаконче на масата - уточних. Винаги е толкова разсеяна, все лети в облаците, та не се учудих на отговора. И колко е часа да я бях попитал, сигурно пак щеше така да ми отговори. Пък и е в та ...

hristam

Проза » Разкази

1.6K 7

18+ Морска баня

Морска баня
При всяко плисване на вълничките, прозрачната морска вода заливаше разтворените бедра на Бригите. Тя лежеше на надуваемия дюшек и стенеше от удоволствие при всеки допир на Джак до пъпката на сладострастието. Главата му лежеше между бедрата й, а ръцете му бяха обхванали загорелите от юлск ...

gudman

Проза » Еротична

2.5K 3

Автобусна сага

- Трябва да ме слушаш! - каза жената обръщайки се към младото момиче. Знаеш колко те обичам и искам да живееш добре и да си щастлива.
- Но аз съм щастлива! Щастлива съм когато той е с мен и нищо друго не ме интересува! - отвърна младата жена.
Имаше много приятен глас, но в нотките му се четеше обърк ...

sav11

Проза » Разкази

954 1

Love you Not

Сълзата ми се превърна в хиляди, отразена в парченцата счупено гледало. Но бе само една... Свита в ъгъла стоях и се преструвах, че ми липсваш. Но бе само преструвка... Исках да стана, да си сложа грим и новата рокля, която купих за теб, но ти така и не видя, да се обадя на него, който винаги те чака ...

Samion

Проза » Писма

1.4K

Déjà vu

Дежавю
Има нов рок клуб в града. Решавам да го видя. Хващам такси. Стигам до мястото. Отварям тежката, черна врата със странни надписи Спускам се по стълбите в посока на силната музика. Приглушено осветление. Стръмни стълби. Червена светлина. Очите ми бързо се насълзяват от цигарения дим. Познати ли ...

NikitaYan

Проза » Разкази

1.4K

Моята изгубена любов...

Денят, в който се спря до мен, денят, в който целият свят се преобърна - този ден никога няма да забравя - видях в очите ти любовта. В този твой ярък, син поглед блестяха безброй звезди. Обикнах те на мига, но това по-късно го разбрах. Ти се спря до мен и ми прошепна - "Обичам те". Аз гледах и не вя ...

Звездна

Проза » Други

1.4K 1

Разговор

Слънцето хвърляше своите закъснели лъчи сред клоните на дърветата. Тук-таме се отронваше по някой лист и като златна ладия се спускаше на земята. На пейката седеше стар човек. Ръката му безпомощно лежеше върху грохналото му тяло. Попрегърбената му снага поемаше жадно слънчевите лъчи. Може би това бя ...

странница

Проза » Разкази

1.5K 22

Не остана нищо

Няма нищо, мили! Любовта ни си отиде. Като есенно листо от клона се откърши и полетя. Като буря преобърна всичко и утихна, оставяйки бъркотията след себе си. Като песен, вече изпята, не остави и следа.
Няма нищо, мили! Малко наболява. Тук отляво леко ме боде. Но и тая болка с времето минава, тъй как ...

lility

Проза » Писма

1.6K 1

Екстремно време

Екстремното време е смесица от несбъднати надежди и скрита истина. Ето как една жена на 38 години се озова в центъра на своя мечтан път, който се оказа сам по себе си една смесица от екстремно време и голямо напрежение. Когато жената била момиче, решила за първи път да опита от най-проклетия от всич ...

suhache

Проза » Разкази

1.2K

Ирония на съдбата

Тя стоеше сама в стаята си, а полунощ вече минаваше. Взе кутията си с цигари, извади една, запали я и издърпа дима. От радиото звучеше за кой ли път една много стара песен. Песен, която толкова ненадейно я връщаше към спомените за Него. Навън времето беше мрачно, валеше толкова силно и сякаш звукът ...

krasitoo

Проза » Други

2.3K 4

Аз убих врабче

- Айде бе, Митак, ела в дружинката! Е - баща ти ловец, брат ти ловец, тук - приятели, съученици - все сме ловци, само ти се дърпаш. Ела бе, човек! Пък и днес лесно се не става ловец, а ти имаш възможност и се дърпаш!
- И защо? Каква е идеята? Какво бих правил като ловец? - питам моите развеселени пр ...

Daytona

Проза » Разкази

1.3K 6

По някаква причина

Нуждата от сън натрапчиво крещеше, дразнейки, макар че предпочиташе да идва незабелижимо, тихо, скромна. Знаеш ли, майната ти, работата ми в страната на сънищата приключи. Нямам време за теб. Сега ме вълнуваше само едно. Ако днес живеех и се отдавах на спомените от вчера, то какво бих се сетил утре ...

Rewired

Проза » Други

843

Подходящият карък

Реши да сложи край на живота си точно на Коледа. Не можеше да понася цялата тази еуфория около празника, дразнеха го милите усмивки и приповдигнатото настроение, а веселите коледни мелодии го караха да се мръщи като при силен зъбобол. Мразеше живота си и нямаше никакво намерение да продължава да го ...

hristam

Проза » Разкази

1.3K 10

Връща ли се време?

- Съжалявам. Опитахме всички възможности, но... Успяхме да спасим само едното.
- Нееее...
Дните се нижеха. Очите ми бяха пресъхнали. Устните ми напукани, а сърцето наполовина празно. Исках да върна времето назад, за да променя нещата, но връщаше ли се време?...
Прекрасният ми син живееше в златна кл ...

elenasim1

Проза » Разкази

2K 24

Събота вечер

Дъщеря ми се прибра. Всяка събота става по обед или следобед, хапва набързо, после чай или кафе и:
- Тате, дай ми пари!
- За какво са ти?
- Ами да си купя нещо сладко.
Тази вечер слагам вечерята - боб яхния, печена скумрия, картофена салата и чувам дъщеря си: ...

Djein_Ear

Проза » Разкази

1.6K 21

След смъртта на думите

След смъртта на думите
Думите лежаха мъртви. Буквите бяха отметнали ръце, крака, глави, нахвърляни безредно в безсмислени пози. От разкривените им тела стърчаха копия и стрели, допълнително преплитайки жертвите на бойното поле в плътна, почерняла маса. Войници на своя дълг и своята чест, те бяха отд ...

Nejnostt

Проза » Разкази

1.1K 10

Прочети отново Оруел

Преди онази злополучна дата - четвърти декември, две хиляди и... година и през ум не ми бе минавало, че ще дойде ден, в който ще се изпълня с всепоглъщащ копнеж да се върна час по-скоро в България. Този момент обаче настъпи и независимо че изникна сякаш изневиделица, то той, както по-късно осъзнах, ...

Явор_Костов

Проза » Разкази

1.2K 2

Тайнственият глас

Улицата беше осветена от лампата. Тъмнината се прокрадваше във всяко кътче от булеварда.
- Какво търсиш тук? – попита Сянката.
- Търся себе си, защото една част от мен липсва – отвърна гласът.
- Ама че си странна!
- И други така мислят... – засмяно каза гласът и замлъкна. ...

candy_girl_13

Проза

850 1

За предателите

Хората сме твърде лоши един с друг, твърде трудно те разбират и успяват да се поставят на твоето място. Но пък затова повечето от тях са велики съдници. Осъждат мислите ти, чувствата ти, действията ти, това, което си ти, защото на тях просто не им харесва. Затова и приятелството е рядко срещано в дн ...

lility

Проза » Други

3.1K 1 1

Една бруталистична провинциална мелодрама (1-ва част)

трилър, мистерия, ужаси (+18)
........................
Тази страшна история започна от назначението на Владимир Кирилов Асенов на щат в супермаркета, а едната от причините да се случи всичко това бе раздялата на този човек с приятелката му. На пръв поглед такъв тип събития са нормални и доста често ...

donkooooo

Проза » Разкази

1.1K 6

Чичо Любо

Сега ще ви разкажа за моя съсед - кметът на Редута.
Чичо Любо има апартамент и гаражи. Той е дал мястото за построяването на блока. Миналата година той построи гаражи и ги дава под наем.
Чичо Любо котарак на име Чочо, който седи на трон.
Чичо Любо е кмет на Редута и държи целия Любов район, който за ...

Yuoliy

Проза » Разкази

1.2K

* * *

А тази силно пареща в гърдите болка? Тъмнината в тунела? Едната-единствена точка, в която гледам... Ами сълзите по лицето ми... изгарят го... боли! Махни ги! Моля те, спаси ме... Завинаги изтрий ме... Заличи ме!

vgenova1

Проза

1.2K

Монолози I

Вървяхме по осеяната с дупки улица в мълчание. Дъждът говореше вместо нас. Мразех подобни вечери – влажно, тъмно, мирише на студ и нещо те човърка отвътре. Чувствах се раздразнена, но не можех да реша какво точно ме дразни и това ме подразни още повече. Имах нужда от успокоение.
- Тая скапана влага ...

Рима

Проза » Разкази

1.2K

Да каже някой добра дума за тебе

Стресна се. Бяха му казвали, че когато някой се моли за душата му, ще усети леко подръпване. Не вярваше, че може да му се случи. Толкова години вече се скиташе...
Казваха му още, че ако някой запали свещ на гроба му, ще усети топлината ù като погалване. Усети я. И пак не вярваше.
Но нещо го дърпаше ...

Довереница

Проза » Разкази

2.3K 1 31

Авторът винаги има право(5 ) Матрьошки

Авторът винаги има право
Матрьошки
„...Мила Искра,
По този стих нямам забележки и предложения, мила, no ще те помоля да ми разкажеш за тази украинска лекарка, с която сте чистили гарата. Сърцето ми се сви, като си ви представих, филолог и лекар, сред кошовете с боклук.
Дано намериш малко време да ми ...

bojilova1

Проза » Разкази

1.6K 15

Българката бърза за работа, циганката - за санаториума

Вчера срещам една стара дружка. Била в болница, та затова се загубила от полезрението ми. Не, няма да стане дума за докторска немара, напротив – всичко минало добре и лекарите били грижовни и съвестни, като в това включваме и лечение без „джобни пари” за лекуващите. Дружката ми беше възмутена от дру ...

latinka

Проза » Други

1.2K 11

Пет погледа

stel88

Проза » Писма

2.1K 12

Миниатюри

- Как е, Ко?
- Екстра - измърмори Ко Та Рак. - Обаче много бавно става.
- Е - сви рамене Но Щен Вълк. - Като режеш краставиците с лъжица.
- Така е - небрежно махна с лапа* котакът. - Обаче Гар Ван не ми дава да ползвам нож.
- Ооо - проточи вълкът. - Ясно... ...

Bersek

Проза » Разкази

1.2K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Подарявам ти

Пловдив

Чашка

Пътуване през Ада

Старото ми Аз

Зоя

Самодива

Разходка в Стария град

"Император на сенките" I глава - Първа копка

Приятел

Родова традиция

Виновен

Любов на килограм

18+ Морска баня

Автобусна сага

Love you Not

Déjà vu

Моята изгубена любов...

Разговор

Не остана нищо

Екстремно време

Ирония на съдбата

Аз убих врабче

По някаква причина

Подходящият карък

Връща ли се време?

Събота вечер

След смъртта на думите

Прочети отново Оруел

Тайнственият глас

За предателите

Една бруталистична провинциална мелодрама (1-ва част)

Чичо Любо

* * *

Монолози I

Да каже някой добра дума за тебе

Авторът винаги има право(5 ) Матрьошки

Българката бърза за работа, циганката - за санаториума

Пет погледа

Миниатюри

Опашка