Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Изгряващо слънце (втора глава)

Втора глава
Когато се облякоха и слязоха за закуска – г-жа Стюарт им бе направила кифлички с мармалад. Знаеше, че Катя много ги обича. Тя с радост гледаше как синът ù се радва и дружи с такова прекрасно момиче като Катя. Том ù сложи да закуси и извика брат си – от чиято стая се чуваше ужасно силна м ...

diana1992

Проза » Повести и романи

1.2K

Не съвсем по онази приказка

(фантастичен преразказ)
Тази история се случи почти изневиделица и остави отпечатък в цялото и битие. Една сутрин Тя не можеше да стане, защото нещо я притискаше към леглото и нямаше сили да преодолее огромната тежест, сякаш гравитацията се бе умножила стократно. Най-напред си помисли, че е болна, п ...

radi.

Проза » Разкази

1K 13

Драган Охридски - II

Прибирайки се в хотела, продължих разговора с новия си познайник и Богородица престана да ми пришепва историята на Драган Охридски. Може би тя очакваше отново да изпадна в духовно уединение, за да ми разкаже по-нататък за живота и делата на този българин. Междувременно спътникът ми, който учтиво ме ...

Eia

Проза » Други

1.4K 15

Незавършената мелодия на уморените сърца

Понякога ми се иска просто да лежа в тревата. Да наблюдавам слънцето, колкото и силно да ме заслепява. Колкото и искрящо да блести, колкото и да не ми позволява да видя вътре в него, да видя неговото сърце. Да, искам да го видя - дали е така горещо, както предполагам, дали е топящо се, обича ли... Н ...

fammie

Проза » Разкази

987 2

Новият крал и неговата нова шапка

Някога, преди много години, в далечно кралство управлявал жесток владетел, тиранин. Кралят не бил добър. Често воювал с другите кралства, но дори и в мирно време, когато не пращал поданиците си в битка, се отнасял много зле с тях. Карал ги да работят от сутрин до вечер и същевременно с това почти ни ...

shablotka

Проза » Разкази

726

Механично сърце

Ще изпиша живота ти. В думи, в чувства, в рисунки дори. Живота ти мастилен, прашасал. Живот неоценен. Ще издраскам грешките в него. Грешките в самия теб. Ще нарисувам чувствата ръждясали, забравени в твоята душа. И сърцето ти механично ще разглобя. Ще изпиша живота ти. Всеки спомен ще извикам. Всеки ...

lility

Проза » Други

811

Знам, че мога, ама възпитанието ми пречеше

Искам да извикам от болка,
да кресна от радост,
да съблека задръжките
и да кажа, че съм извоювала
пълната си свобода... ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 1

Малкото коте

Малкото котенце излязло да се поразходи в двора.
Заповядвай винаги у нас на гости, добре дошла си! А и оттук нататък си вече моя добра приятелка!

Milali

Проза » Приказки и произведения за деца

1.5K 1

18+ Анастасия

Анастасия
Минаха десет дни от онази нощ, когато Сия се беше отдала на неудържимия си сексуален порив и бе нахлула в интимния живот на момчето. Между впрочем в този живот той нямаше нищо, освен нея. За първи път Николай беше почуствал женска ласка и воден от инстинкта си, беше отвърнал на горещите ù ...

gudman

Проза » Еротична

2.1K 3

Мъжка мисъл

Живот, хубав.
Умееш, живееш.
Свободен, чувстваш се...
“Това, което е пред теб.”
Кръговрат. ...

dusiaa

Проза » Други

1.6K 1

Обичам те сега, а може би и завинаги!

Винаги, когато погледна в твоите нежни, красиви и в същото време
объркващи очи, се замислям... Обичаш ли ме... Истински ли...
Може би тези въпроси ще си останат запечатани в моето крехко
съзнание, което те обича толкова силно!
Да, очите не говорят, но когато погледнеш дълбоко в тях, можеш да ...

kisschetooo

Проза » Писма

2K

Малко от моя личен опит или Какво да правим, ако сме аз?

Казват, че животът е просто надпревара кой кого ще нарани.
Е, добре де. Само аз го казвам.
Животът ме пречука, така че просто се научих да размахвам средния си пръст гордо-гордо все и едно е златен.
Да кажем и че си взех поука - най-после.
Пораснах, вече се имам за умно момиче. Научих се на това-оно ...

unbreakable

Проза » Други

1.2K 1

КОД: Красиви и интелигентни жени срещу мъжете с много пари

КОД: Красиви и интелигенти жени срещу мъжете с много пари
Минава 8:00ч тя седи на терасата, опъва от цигарата и отпива малки глътки от сутрешното си, ароматно кафе. Седи и си мисли: „Поредният забързан и уморителен ден… предстои и какво от това”. - усмихна се тя, стана от стола, облече си мантото и ...

Chanell

Проза » Разкази

2.9K 6

Нощ...

Нощ, колко ли много хора приличаха на нея… Тя скриваше под тъмното си крило делата на много лоши хора и хвърляше в сянка всичко хубаво сътворило деня…
Той беше същият… светъл и тъмен, добър и лош, мой и чужд…
Прибирайки се, отново го забелязах, а беше тъмно. Не се виждаше нищо, ала в един момент све ...

bradshaw

Проза » Разкази

891

История с птици (Из "Приказки за необратимото")

Тя още вярва в чудеса…
Нощта събужда най-искреното в нея – опакова длани, завързва ги напречно по диагонала и чака да стихнат писъците неизваляна горест… После ги твори в криле и я оставя да се рее в дебрите на собствените си страхове…
Нощта е онази весталка с която най-много обича да блудства! Събл ...

beti

Проза » Разкази

1.3K 6

Монолог

Знаеш ли какво е самота? Знаеш ли какво е да си заобиколен от хиляди хора всеки ден, да общуваш с тях, да се смееш на шегите им, да им съчувстваш, когато ги боли и имат проблеми, но всичкото това само привидно... да виждаш как животът ти минава някак си покрай теб, да се виждаш острани и да си казва ...

viki-dimitrova

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 5

Годеникът на Смъртта

Птицата кацна на дясното му рамо. Беше бяла и красива. Казваше се Смърт. Той ù благодари и тръгна. Вече се чувстваше готов да намери Живота.
Смъртта на рамото му беше тиха, кротка и мила. Не му досаждаше. Само от време на време се обаждаше - „Живей, живей” с пискливия си глас. На моменти му досаждаш ...

niko_niko

Проза

1.3K 5

Ами ако?

Понякога не всичко се свежда до това да бъдеш добър, винаги да вземаш правилните решения, винаги да казваш това, което трябва. Винаги да бъдеш силен и решителен, и смел, или мил, спокоен, общителен. Не всичко в живота опира до тези качества.
Как ви звучи това: ''Ами ако''?
Ами ако поне веднъж не бъд ...

lility

Проза

950 1

18+ Хазайката

Хазайката
Николай беше 16 годишен, когато дойде да учи в София. Записаха го в 6-та мъжка гимназия на пл. Възраждане. Баща му намери познати и му нае стая в къща близо до училището. Улицата беше малка и тиха, близо до пазара. Стаята не беше голяма. Някога е била част от салона, но собственичката имаш ...

gudman

Проза » Еротична

12.2K

Черна магия

Ч Е Р Н А М А Г И Я
или
мръсна приказка за пълнолетни
Тълкувание по “Бяла магия”
от Константин Павлов ...

vik56

Проза » Повести и романи

3.5K 4

В какво ме превърна?

Погледни ме. Самата аз не зная на какво приличам вече. Бледо лице. Изплакани, кръвясали очи. Погледът, забит в земята. Къде съм? Коя съм? Не живея този живот. Не го чувствам. Не мога да се справя. Та нали съм силен характер. Та нали рядко плача и рядко се подлагам да чувствам. Днес ти уби една душа. ...

lility

Проза » Други

1.1K 1

Пазителите от Окулус: Глава 3

Глава 3
Загуба
- Отново във Вашингтон. – въздъхна Мейкъм и се огледа. Претъпканото светло летище навяваше на пазителя твърде много ужасни спомени.
- Бил си тук и преди? – не се сдържа Ро.
- Ами да. Всъщност съм бил на много места. Като малък имах нещо като алергия или поне така го нарекоха... ...

anche941

Проза » Фантастика и фентъзи

836 1

Драган Охридски - I

Отдавна желаех да посетя Куба. Социалистическото устройство, в което продължаваха да съществуват кубинците, може би допринасяше за усещаното от мен особено излъчване на тази страна. Не бях омаяна от комунистическата идеология, дори напротив, но не мога да отрека, че си мечтаех за все още неосъществи ...

Eia

Проза » Други

1.8K 1 26

Операция "Слава"

Операция “Слава”
Усмихнат, късо подстриган, в сив костюм, водещият се изправи и започна своята разходка към екрана за показване на снимки. Започна и бавната тиха музика, създаваща усещане за величие и гордост. Росен Петров поде новия си разказ, доближавайки се бавно към камерата, приковал поглед в т ...

Arogarn

Проза » Разкази

1.4K

Момчето, което...

Срещнах едно момче, което умееше да управлява времето. Сигурно ме видя, че тичам като луда наоколо, защото спря въртенето на Земята - така, както се спира бързия влак с ръчна спирачка - и каза:
- Не бързай!
- Толкова неща пропуснах! Можеш ли да върнеш времето назад?
- Колко назад?
- Не знам. Най-пос ...

670301

Проза » Други

917 2

Охлювът на "Охлюва"

Здравейте! Познавате ли голямата морска градина на Бургас? Били ли сте там?
Сега съм там и вървя след две пеперудки. Красиви пеперудки с красиви шарки на крилцата. Тръгнете с мен, моля. Ще видим заедно къде отиват. Ще чуем какво си говорят. Хайде, елате.
-Лети, лети де! Погледни морето! От тук се ви ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.3K 1

Защото я обичам: Запознанството

Филип беше застанал на плота в кухнята и си режеше портокал. Захапа едно парче, когато чу глухо почукване на вратата на хладилника. Обърна се и видя Джоузи.
- Здрасти! – поздрави тя.
- Здрасти! Какво правиш тук? – попита той – Тоест, не че те гоня, но е рано.
- Рано ли? – учуди се тя – десет е, пък ...

cvetka-koketka

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K 1

Последното денонощие на Серафимов

Came the last night of sadness
Blue Oyster Cult
1.
МакДоналдс е смъртоносен капан. Четиристотин и двадесет килокалории в сандвич МакЧикън. Глутен, соя, мляко и яйца. Хрупкаво панирано пилешко филе между две сусамови хлебчета; синтезирана в лаборатория маруля, майонеза. Плюс още четиристотин и седемд ...

truthiseek

Проза » Разкази

1.6K 6

Разходка в Бургас

Усещаш паветата под краката си - неравни и хлъзгави. Предишния ден е валяло, затова постоянно нагазваш в малки локви, блестящи от слънцето. Поглеждаш нагоре. Дърветата от двете страни сключват короните си високо в небето, а през пролуките между листата им съзираш парчета светло синьо небе, прорязано ...

emocionalna

Проза » Разкази

1.3K

Не желая

Коя съм аз?
А ти кои си с тази маска?
Коя съм аз за теб, ако знача нещо или съм значила?
Какъв е пътят, това ли е?
Да продължа ли напред или да забравя? ...

altamira

Проза

1.3K

Психо (изводи)

Беше около 22.00 часа, отдавна се беше стъмнило. Той се огледа наоколо. Обикновена стая, обикновени хора. Само особеният блясък в очите им издаваше, че ще се случи нещо необичайно. Да започваме, каза едно от момчетата. Всички седнаха на земята с кръстосани крака и започнаха да дишат бавно и дълбоко. ...

niko_niko

Проза

1.3K 2

Грешна любов

Звуци... Звуци... и пак звуци. Звуци в съзнанието ми очертават странен свят. Звук от спомените ми със теб. От мечтите, които градих, лепях, разбивах и подреждах. Звук от полета на надеждата пред очите ми. Звук от ритъма на сърцето ми, натъжено, влюбено, разбито. Звук от дишането на душата ми. Всеки ...

lility

Проза » Други

1.6K 2

Из Дневника на един одушевен свят

(Из дневника на един одушевен свят)
В първата пауза, която шумът на улицата направи, за да вдиша замръзнал сутрешен въздух и изпарения от трудно запалващите автомобили, аз се изтърколих под формата на висулка и имах неблагоразумието да падна върху русата глава на една преминаваща точно в този момент ...

fibra

Проза

1.1K

Цвете

Цвете съм. Червено! Пръстите ù - меки и топли, с перлен маникюр - обгръщат стъблото ми.
Иска да ме подари на Него. Тъжно ми е. Искам да остана при нея. Да слушам мислите ù. Харесва го! Последния път летяха с някаква пелерина.
Ако отида при него, той ще ме потопи във вода и ще разказва на приятелите ...

ljubomira

Проза » Други

1.2K 1

Пътят на една малка капчица

Eдна малка прозрачна капка може да съдържа толкова много спомени, емоции, тя може да причини онези чувства на тъга или радост, може да те накара да се усмихнеш или да се натъжиш, тази малка кристална капчица може да бъде украса по листата на цветята, като колие на някоя принцеса или пък може да бъде ...

siriusblek

Проза

1.3K 3

Не е нужно

Няма нужда да те видя, за да знам, че ме обичаш.
Аз само искам да знам, че си там.
Не е нужно да ме чувстваш...
Да докоснеш сърцето ми...
Аз само искам да знам, че те е грижа за мен! ...

martines1

Проза » Други

1.2K

Край езерото (2-ра част)

И така, поредният слънчев ден, поредният лек ветрец, леко галещ повърхността на водата, поредното камъче вътре... и кръговете, по дяволите, колко кръгове!
Седях аз, отново забравен от бога и съдбата сам на своя мост. Гледах как се образуват поредните окръжности и продължават своя път в безкрая, голе ...

vistor

Проза » Разкази

984 1

Обрати

Минутите изтичаха. Облегнат на вратата, очаквах с нетърпение да видя лицето, което подкосяваше краката ми и правеше движенията ми ужасно тромави. Никога до сега не бях изпитвал такова усещане. Бях си я спечелил честно. Борех се за капчицата внимание, въпреки че точно когато мислех, че съм изгубил вс ...

elenasim1

Проза » Други

1.4K 35

Чико Чиков в София

Чико Чиков в София
Нещо бумтеше в главата му. Удари на тъпан разтърсваха малкото сиво вещество, с което го беше дарила природата. Чико се събуди, прозя се дълго, без да сложи ръка на зиналата си уста. Адският грохот идваше от горния етаж, където скоро се бяха настанили две студентки. Под него също и ...

gudman

Проза » Разкази

1K 2

Ужас

Минава полунощ... Пълнолуние. Тихо, мрачно...
- Нещо шава... мърда - чувам го! Страх ме е!
- ...
- Събуди се! Събуди се, моля те!
- Ъъъ... ...

runaway1992

Проза

953 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Изгряващо слънце (втора глава)

Не съвсем по онази приказка

Драган Охридски - II

Незавършената мелодия на уморените сърца

Новият крал и неговата нова шапка

Механично сърце

Знам, че мога, ама възпитанието ми пречеше

Малкото коте

18+ Анастасия

Мъжка мисъл

Обичам те сега, а може би и завинаги!

Малко от моя личен опит или Какво да правим, ако сме аз?

КОД: Красиви и интелигентни жени срещу мъжете с много пари

Нощ...

История с птици (Из "Приказки за необратимото")

Монолог

Годеникът на Смъртта

Ами ако?

18+ Хазайката

Черна магия

В какво ме превърна?

Пазителите от Окулус: Глава 3

Драган Охридски - I

Операция "Слава"

Момчето, което...

Охлювът на "Охлюва"

Защото я обичам: Запознанството

Последното денонощие на Серафимов

Разходка в Бургас

Не желая

Психо (изводи)

Грешна любов

Из Дневника на един одушевен свят

Цвете

Пътят на една малка капчица

Не е нужно

Край езерото (2-ра част)

Обрати

Чико Чиков в София

Ужас

Опашка