Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Говорещият с Бог

Говорещият с Бог
Селото бе на десетина километра разстояние от Смолян. Сгушено между два рида, то имаше изцяло южно изложение. Източния рид бе по-нисък и слънцето през по-голяма част от годината радваше с топлата си длан ранобудните селяни. Радваше. Така беше преди много, много лета. Слънцето пак из ...

ZAPP

Проза » Разкази

1.2K 12

Подарен миг

Подарен миг!
"Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"
" Ела! Ела!... Хайде, ела насам! Не стой там сам! Моля те, ела! Хей, подай ръка!"
Цял живот бих подарила, само да мога, на онези мигове, които те карат да настръхваш, да се замечтаваш. Затова цял живот пиша з ...

usmiwkata

Проза » Други

1.1K

Изумрудените острови (3-та част)

ОГНЕНО НАПАДЕНИЕ
Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красави ...

irena-docheva

Проза » Разкази

841

Вълшебният камък - 5 част

0000000000000000000000000000000000000000000000000000000
- Бабо, готова съм да продължим
-Разбира се, чедо, хайде да се завия и аз с юрганчето, че днес е много студено. И така...
Принцесата вървеше мълчаливо след принц Горос. Едно чувство се бе загнездило в душата ù. А и огърлицата не спираше да свет ...

marasheih

Проза » Приказки и произведения за деца

1.3K

Наемен убиец

Вървях по улицата със приведена глава. Сърцето ми носеше тежък товар. Безизходицата, в която се намирах, ме доведе до грешни постъпки и решения. Приех да убия човек само и само заради парите. Тази мръсна и толкова нужна част от живота ни. Детето ми се нуждаеше от трансплантация на костен мозък. Ако ...

elenasim1

Проза » Разкази

970 11

В полите на Витоша

В полите на Витоша
Небето над планината беше прозрачно. Слънцето огряваше снежните върхове на Витоша. Те излъчваха ослепителна белота, която заслепяваше всеки, който погледнеше нагоре. Вековните борове, смърчове и ели, бяха надянали дебели зимни кожуси и при всеки повей изсипваха дъжд от снежинки, к ...

gudman

Проза » Еротична

1.5K

Продавачът на книги

Продавачът на книги
Някога в градинката до ресторант „Елмаз” имаше един продавач на книги. Понеже не съм добре с паметта, вече не му помня името. Трушков или нещо подобно, има ли значение. Сергията му беше в усойния край на градинката, където никога не припарваше слънцето. Трушков обаче седеше и в н ...

Раш

Проза » Разкази

1.8K 5

Забравено приятелство...

Има хора, които откриваш..
споделяш времето си тях...
сближаваш се... забавляваш се...
има моменти, в които срещаш даден човек...
доверяваш му всичко, става част от живота ти... ...

petq-marinova

Проза

1.7K

18+ Добре дошъл на Слънчев бряг

Добре дошъл на Слънчев бряг
Самолетът кацна късно вечерта. До Слънчев бряг взеха такси. Не познаваха комплекса, нито пък имаха резервация. Щяха да разчитат на случайността. Български също не знаеха. С английския се оправяха много добре, но късно вечерта нямаше много хора, които биха могли да им помо ...

gudman

Проза » Еротична

2K 1

Кажете "и на Петър"!

Аз съм един най-обикновен средностатистически Петър. Само Петър. След името ми не стои руски-царственото "Велики". Защото просто не съм велик. Нито пък съм апостол на вярата, за да стои пред името ми християнски-мъченическото "Свети". Защото просто не съм светец. Не съм нито Петър Велики, нито Свети ...

duffmckagan

Проза » Други

1K 2

Вълшебният камък - 4 част

Кралица Елизабет извади специалния ключ от пазвата си и го постави в ключалката. Масивната врата изскърца и се отвори тежко. Двете влязоха в стаята. По средата, върху пиедестал бе поставен огромен камък. Бялата светлина, която пулсираше от него, огряваше цялото помещение. През малкото прозорче се пр ...

marasheih

Проза » Приказки и произведения за деца

1.1K

Време за една изповед

Време за една изповед
Тази странна история се случи през есента. Есен като много други преди нея. Слънцето
ту се показваше между рехавите облаци, ту се скриваше. Светеше с онази жълта палитра от цвят, която ти навява някаква тъга.
Този ден беше наситен с носталгия по лятото, жълтото бе неописуемо кр ...

ZAPP

Проза » Разкази

1.2K 17

Хей, ти!

Хей, ти, помниш ли, когато бяхме просто деца и когато за пръв път пристъпихме прага на училище ръка за ръка. Колко бяхме изплашени само! Хей, ти, помниш ли как онзи път, когато карахме ролери, станахме най-добри приятелки? Помниш ли колко беше хубаво тогава? Помниш ли колко ни беше мъчно, че ще тряб ...

yeah3

Проза » Други

1.8K 5

Последното вълшебство в "Хогуортс"

Посвещавам това на Мистрес, защото това ù е РД картичка.
Посвещавам го също на Потър Мания - някога най-прекрасното място в интернет,
както и на Алекс Малфой, която го погуби.
Студен, мрачен и тих, замъкът „Хогуортс” се издигаше над почти пресъхналото езеро. Коридорите на училището за магия бяха пус ...

The_Crimson_King

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.8K 1

Сянката

Виждаш ли вървежа на времето? Стъпва на пръсти, прошумолява в очите, раздухва клепачите и те събужда. Погалваш го сънено и си убождаш сърцето. Събуждаш се, смучейки капките самота на изминалата нощ. Утрото за кой ли път пуска въжето, а аз не знам какво да го правя - да се обеся или да танцувам върху ...

slaveja123

Проза » Други

1.2K 2

Женски разговор

Ж Е Н С К И Р А З Г О В О Р
Приятелката ми се разплаква. Тя е лекар. Разплаква се, но не изведнъж, а някак постепенно, бавно и напълно естествено. В началото влагата облива красивите ù, умни очи. Клепачите трепкат, трепкат, разнасят мокрото, ресниците попиват. Гледам я право в очите. Влажни мигли, м ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.5K 3

Писано било

Някога чувствал ли си се толкова мъничък и незначителен? Искал ли си да избягаш от собствения си свят и да се скриеш в бездната на мълчанието? Да бъдеш воден от нищото, да се сгушиш в прегръдката на тъмнината? Просто да полетиш, незнаейки накъде отиваш и да се върнеш, незнаейки откъде идваш. И ако м ...

HouseOfNight

Проза

948 2

Вълшебният камък - 2 и 3 част

Първият принц, който ù се поклони, бе принц Гарет. В неговото царство живееха драконите в синхрон с хората.
- Ще ми окажете ли честта да танцувате първия танц с мен, мила принцесо? - но преди да успее да му отговори, принц Горос отвърна вместо нея.
- Честта ще е моя. - и дръпна ръката на принцесата, ...

marasheih

Проза » Приказки и произведения за деца

1K

Апокалипсис

Разтърках очите си и погледнах още веднъж към телескопа си. Настроих стъклото, за да е по-чиста видимостта ми, но това нямаше да промени ужасяващата картина. Беше голям почти колкото Земята. Бях си му измислил име ,,Апокалипсис’’.
,,Метеорит, пътуващ в пространството без целенасоченост’’
Така предст ...

elenasim1

Проза » Фантастика и фентъзи

919 9

Синджирли мелеклер – от другата страна на огледалото

Преди изгрев, слънцето търкаше очи зад облаците. Хълмовете, по дъното на котловината, се диплеха като шалвари. По тях шаренееха като кръпки, нивите с тютюн и лозови насаждения. Престилките на берачките се олюляха от тежестта на тютюневите листа. По черен път, ограден от смолисти борове, пъплеха низи ...

azura_luna

Проза » Повести и романи

2.9K 55

Приятели

Някога бяхме неразделни. Сега сме непознати...
Виждаме се на улицата, погледите ни се срещат в търсене на онази част от другия, която някога беше част и от нас, онзи пламък, спомена за взаимност, нещата, които ни свързваха, които ни правеха едно. За момент ни се струва, че това, което търсим, още е ...

cryingangel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K

Великаните

Палатката, която му бе отпусната за турнира, бе прибрана от сенешала и сър Ланкстън тръгна да търси странноприемница. Яздеше из улиците на град Талиезин, когато внезапно се видя обкръжен от карети, в които се возеха благородни дами. Оглеждаха красния рицар, обладаващ тъмноруса коса, велелепно лице и ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K

Пътят на Петров III - Алоген

“И вече не аз живея,
а Христос в мене живее”
Галатяни
Отвън, по лицето на великанското “еди” не личеше нищо. Главата бе кръгла, гладка, равна и непотрепна. Тялото – черно, бляскаво и издуто. Механичните пипала, закривили се във всички посоки, редяха изправност и сигурно бъдеще.
Отвътре – едри зъбчат ...

selsal

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K

Амулетът 7

1970 година след Христа
Корабната сирена изсвири пронизително, мощните дизелови двигатели забоботиха с приглушен тътен. Не след дълго влязоха в равномерен ритъм и грациозният корпус на туристическия лайнер “Принцесата на Египет” започна бавно да се отдалечава от западния пристан на средиземноморския ...

aplamen

Проза » Повести и романи

888 1

На Масата

Студът. И нищо друго около мен. Влиза в костите през очните ябълки, прониква вътре в структурата на тялото, разяжда го, прави го слабо. Студът знае, че тялото ми е направено от захар и само едно погрешно докосване може да го разпадне на трошички, които да бъдат разнесени навсякъде по улиците на Град ...

cheshire_cat

Проза » Разкази

1.4K 2

18+ Таня

Таня
На Ивон, с поздрав
Пепа се беше върнала от Орешака. Дафинка разказа на всеослушание историята с Ник. Всички се смяхме цялата вечер. Само Ник не се смееше и смутено гледаше Пепа, сякаш се боеше да не му посочи вратата. Но Пепа нямаше такова намерение. Откровеността на Дафинка я беше обезоръжила, ...

gudman

Проза » Еротична

2.4K 3

Тоскините плитки

Тоскините плитки
Относно дисциплината и доброто поведение в училище, имах сериозни постижения още докато учех в село. Но те са толкова много, че ако реша да ги напиша, а след това и вие да ги прочетете тя ще стане една… Освен това могат и да ви повлияят стимулиращо, което пък съвсем ще издъни нещата ...

ХристоЗапрянов

Проза » Хумористична

1.4K 9

Недосвареният паток и... последствията от това

Недосвареният паток и... последствията от това.
Ако кажа, че ние с моите приятели в гимназията кротко си учехме и нищо друго не сме правили, веднага съм излъгал. Щуротиите ни бяха безчет.
Спомням си как веднъж през зимата, се събрахме в нашата квартира да поиграем карти. Играта обаче не вървеше, защ ...

ХристоЗапрянов

Проза » Хумористична

1.8K 9

Утро

Утрото бележеше нов ден. А новият ден привличаше всичко добро с притегателната си сила. Той бе ново начало. Светлите лъчи на слънцето галеха всички същества, напомняйки им за величието на изгрева. Росата беше застинала по стръкчетата трева и само някой майски бръмбар нарушаваше тишината. Лекият ветр ...

cryingangel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 1

Магаренцето на Господ

Спомням си как Мадона дойде в България. С кортеж от полицейски коли, возейки се в лъскаво черен джип - "Порше Кайен". Феновете я очакваха екзалтирани по пътя, всеки с тайната надежда да я зърне поне за миг отблизо. Обаче стъклата на джипа ù бяха тъмни и никой не я видя. Но поне ù видя джипа - голям, ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

1.2K 12

Пътят на Петров II - Утеха

“Живот е нещо,
което не би трябвало да бъде.”
Шопенхауер
Болката бе в тила ми. Там събираше сили, за да се разпрострe из цялото тяло. Нейно любимо занимание бе да отцепва част по част моите съставности, подтиквайки ги към самостоятелни и чужди на съществото ми усещания.
Няколко бързи крачки бяха дос ...

selsal

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 1

Маг Навона, част 17

Невена се събуди с особено чувство. Слънцето си играеше ласкаво с косите ù, а някаква птичка, като никой път, се беше разчуруликала навън. Красивата приказка продължаваше. С премрежен от задоволство поглед потърси Димитри, но от него нямаше и следа. Дрехите му също липсваха. Изведнъж в стаята притъм ...

valia1771

Проза » Повести и романи

1.1K 23

Свръхестествено: Новото начало (1)

Да бъдеш или да не бъдеш... Ловец?
Бен влезе в стаята, където бяха баща му, Хънтър и брат му, Алек.
- Тези свръхестествени неща ще ме довършат! - каза Бен.
Хънтър погледна Бен с изражение, което сякаш казваше "Наистина ли?". Най-големият страх на Хънтър беше, че децата му могат да бъдат наранени от ...

RadostinaCharmed

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K 1

18+ Дафинка

ДАФИНКА
Ник не обичаше понеделниците. Винаги имаше много работа и никога не беше успешен ден. В петък беше закарал Пепа до Орешака, където вчера се беше открило поредното изложение на народните занаяти. Прекараха три незабравими любовни нощи и тази сутрин си беше тръгнал рано. Имаше среща с директор ...

gudman

Проза » Еротична

9.7K 3

Призракът от първа класа

Влакът - продълговат, изпълнен с пътници огромен търбух, пухтеше задъхано и се поклащаше по релсите като пиян моряк по крайбрежен булевард...
Пътниците в купето дремеха, прелистваха вестници или зяпаха разсеяно по посока прелитащите гари в избеляложълти цветове и дървета с нацъфтели бели шапки, коит ...

Довереница

Проза » Разкази

2K 23

Ти живееш в мен

Ти си всичко, което някога съм искал.
Ти си във всеки един момент от живота ми,
във всеки удар на сърцето.
Ти контролираш всеки мой дъх.
Ти си всичко, което има значение. ...

martines1

Проза » Писма

1.4K 1

Малкото момче с големия мотоциклет

Малкото момче с големия мотоциклет
Ако някой си е помислил, че като малък съм препускал само яхнал коне, или отвреме на време "Бианката",то той въобще не е в крак с голата истина. И за да се убедите колко не сте били прави, ако сте си помислили така и колко съм прав аз като твърдя обратното четете н ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2K 5

Когато Свириш

Когато свириш, ти си толкова вглъбен в себе си, в свиренето; очите ти са затворени, те не виждат този свят, защото ти не си част от него в тези моменти, ти си далеч от околните. Лицето ти изразява емоции, непознати на простия човек, който никога не се е докоснал до магията на музиката. Докато свириш ...

Disillusional

Проза » Други

1.3K 1

Аз не се намерих!

Дълго време чудех се, кое е по-лошо, да обичаш или да бъдеш обичан? Ако не се срамуваш, бъди чужд на света, на себе си. Не се страхувай, животът те намира! Най-малкото, което му дължиш, е да си честен. Боли ли те, страдаш ли, мразиш ли, а обичаш ли?
Колко време бягахме и се крихме от себе си. Това н ...

m1l3t0

Проза » Други

1.2K

Дъждовно време

Д Ъ Ж Д О В Н О В Р Е М Е
Вчера цял ден валя дъжд. Днес е студено. Отвратително е. Или настроението ми е такова - кално, мрачно, студено. Знам, че само хубавите думички правят човека - здрав и щастлив. Но знам също, че те си идват сами... стига нещата около теб поне малко да са наред.
Само да спре д ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.4K 9

Проза и разкази от съвременни български писатели

Говорещият с Бог

Подарен миг

Изумрудените острови (3-та част)

Вълшебният камък - 5 част

Наемен убиец

В полите на Витоша

Продавачът на книги

Забравено приятелство...

18+ Добре дошъл на Слънчев бряг

Кажете "и на Петър"!

Вълшебният камък - 4 част

Време за една изповед

Хей, ти!

Последното вълшебство в "Хогуортс"

Сянката

Женски разговор

Писано било

Вълшебният камък - 2 и 3 част

Апокалипсис

Синджирли мелеклер – от другата страна на огледалото

Приятели

Великаните

Пътят на Петров III - Алоген

Амулетът 7

На Масата

18+ Таня

Тоскините плитки

Недосвареният паток и... последствията от това

Утро

Магаренцето на Господ

Пътят на Петров II - Утеха

Маг Навона, част 17

Свръхестествено: Новото начало (1)

18+ Дафинка

Призракът от първа класа

Ти живееш в мен

Малкото момче с големия мотоциклет

Когато Свириш

Аз не се намерих!

Дъждовно време

Опашка