Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

За кецовете на Но Щен Вълк

- Толкова съм гладен - изръмжа Но Щен Вълк, - че съм готов да си изям кецовете!
Всички като по команда сведоха поглед към лапите на вълка, които от своя страна, притеснени от толкова внимание към тях, неловко размърдаха ноктите си.
- Хъм - изхъмка Сянка. - Така, като гледам, вече си ги изял...
- И д ...

Bersek

Проза » Разкази

1.3K

Мечта за щастие

Животът ни поднася различни изненади, когато и където най-малко сме очаквали. Те идват в живота ни във всякаква форма, но не винаги ги виждаме... Но дори и да ги видим понякога, пропускаме шанса си от страх, от това, че щастието ни е толкова чуждо, че мислим, че вече не ни е нужно... Но понякога зап ...

Tiffanyyy

Проза

1.2K

Скруб и Фико

В царството на ,,Шубраците'' живял един магьосник. Дарбата му била различна. Владеел с магическата си пръчка танца на хвърчащото сърце. Магия, която само той можел да контролира. Не щеш ли пакостливият му брат, кралят на ,,Морските водорасли'', скрил вълшебната му пръчка, точно когато едно дете имал ...

elenasim1

Проза » Приказки и произведения за деца

1.7K 22

Две сърца туптят като едно

Времето беше студено. Валеше есенен дъждец, а въздухът беше доста хладен за октомври месец. По тихата алея бавно вървяха момче и момиче, хванати за ръка. Бяха сами. Наоколо нямаше никого, но те имаха всичко, от което се нуждаеха до себе си. Любовта, която изпитваха помежду си, гореше и топлеше сърца ...

liubomira97

Проза » Разкази

1.3K

Кафе на разсъмване

По протежението на дерето, между ниските, като моминска гръд, хълмове, протичаше реката, заблатена на места. Отмалели край нея лежаха биволите на керванджиите. Току рогатите сдъвкваха млада, тъничка тревица и виреха глави към нацъфтелите черешови дръвчета, които сипеха върху гърбовете им цветец. Раз ...

azura_luna

Проза » Разкази

2.4K 35

Картите са поставени на масата - истината ще излезе наяве

Продължение:
- Заповядай!
- Сигурен съм, че си изненадана да ме видиш точно тук... - промълви тихо Джъстин и сведе глава надолу.
Леко се стреснах, ако трябва да бъда честна. Той никога не е говорил така, а това със свеждането на главата ме изненада. Как най-надутото, досадно, надменно, превзето и уж ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

753

Краткости

---
Гърди
Островръх базис, създаващ неразривна
връзка между мускулите на
зрението и репродуктивността. ...

stenli499

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 4

Усещане за... (4) втора част

Усещане за... ( 4 ) втора част
2
Когато се срещнаха в интернет - всичко като ли беше повече случайност или някаква лоша шега на съдбата.
В неумелия си стремеж да овладее тайните на световната мрежа беше попаднал в някакъв неизвестен сайт за запознанства.
Не толкова от липсата на внимание в реалния ж ...

LEOMAX

Проза » Разкази

1.3K 3

Отдели време..

Отдели време да обичаш и да бъдеш обичан...
това е най-големият дар от Бога.
Отдели време да се смеeш...
C усмивка ти напред върви, назад изобщо не поглеждай.
Защото това е музиката на душата. ...

martines1

Проза » Други

1.5K 4

Добро утро, Колумб

Години на лекомислие, години на съзряване, години на осмисляне, години на реализиране... години през които сме минали, ще минем или се надяваме да минем. През всички от тях ние градим нещо, което се разрушава веднага след като навлезем в следващия етап. Чули сме много обещания, дали сме още повече т ...

Eeyorestz

Проза » Други

824

Началото на „Сценарий за бъдеще“

Никога досега фибрите не са имали такова масирано рекламно присъствие в живота на човечеството. Кисело мляко с фибри, плодове, богати на фибри, хляб с фибри, шоколади с високо съдържание на фибри, скоро ще започнат да рекламират и месо с фибри. Може би никога досега хората не са били толкова загриже ...

veronic4

Проза » Повести и романи

2.2K

близка до искреността

Близка до искреността е правдивостта - прекъсва ме тя. Тя се състои в постоянство и дръзновено говорене на истината и избягване на всяка преднамерeна умишлена лъжа и измама.
Искреността и правдивостта са едни от най-нравствените ценности на човека. Исус Христос изисква: "Думата ви да бъде да, да, не ...

mari45

Проза

1.4K 3

Пендар

За изкуство си говорим с хазяина. Той е ваял пластики на времето. Сега е седнал в креслото, отпуснат, примирен. С риза на ситно каре и ми говори. Двата му лъва отгоре ни слушат, единият готов да изреве - за една изложба ги правих. После ми показва гълъба, момичето с цветето, момичето с тиквата, малк ...

StefkaGaleva

Проза » Разкази

1.6K 6

Неизпратени писма

Обичам те, ....!
Толкова много ми липсваш, че чак ме боли. Искам просто да те видя. Поне за миг.
Не знам дали цял живот ще те чакам. Това зависи от теб. Но ако имам и друг живот, знам, че пак ще чакам теб, ще те търся сред хората, ще те намеря и ако трябва, пак ще те чакам. Не искам да насилвам неща ...

нмг

Проза » Писма

1.6K 8

Оптимисток

Търсенето продължава. Винаги. Никога. Все думички, за ограничаване. А не трябва. Не трябва да се ограничаваме в някога си. Предполагаемо няма да ограничим избора си, докато все още имаме такъв. Все ще се намери нещо, което да ни жегне. Устроени сме така, че да търсим най-доброто за себе си. Или поне ...

Eeyorestz

Проза » Други

808

Неочакваният гост

Продължение:
Не можех да повярвам кого виждат очите ми! Можех да се обзаложа, че това е човекът, който никога не би ме потърсил, както и аз него. След като завършихме гимназията, пътищата ни се разделиха и не го бях виждала от години. Познавахме се от деца, бяхме в една и съща детска градина и учехм ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

853

Знам какво е болка

Исках да пътувам сама. Приемах по-лесно нещата, когато другите не могат да видят изражението ми. Всички мислеха, че съм прекалено твърда и коравосърдечна, за да изразя болката върху лицето си. Такова впечатление оставях в продължение на години. Може би и занапред ще е така. Не е нужно другите да зна ...

elenasim1

Проза

3.7K 29

''Обичам те'' - Имат ли стойност още тези думи?

В днешно време - времето на гордостта, на хората с маски на лицата си. Времето, в което да излъжеш е достойно за медал, да се напиеш до смърт и след това да не помниш нищо е начин, с който да се похвалиш кой/коя си ти. Времето, в което хората играят роли в живота си и си мислят, че са достойни за ос ...

lility

Проза » Други

2.3K 2

Амулетът 29

Египет 860 година преди Христа
Течеше десетата година от възкачването на Силния бик на престола в Тива или пък четиринадесетата от управлението на обичания от Амон и син на Баст в Танис. Всеки в Кеми можеше да избере как да отмерва времето. Ако живееш в Горната земя, значи си подвластен на бялата ко ...

aplamen

Проза » Повести и романи

1K

Есента рисува

Днес Слънцето и Есента рисуваха en plein air.
Не всичко започна гладко. Слънцето закъсня за срещата и утрото остана мрачно по-дълго от очакваното, което ядоса Eсента. Тя спусна лека мъгла на земята и се намръщи. Беше приготвила бои и четки, с огромно желание бе избрала цветовете и с нетърпение чакаш ...

s4eti

Проза » Разкази

3.5K 2

София

Шумната столица. Онази мръсната, грозната. С широките прашни улици и скъпите магазини. С малкото зелени паркове и многото търговски центрове. С многото институции и малкото възможности. Истинските възможности. Не онези, при които имат намеса парите.
София – църкви и храмове, малко свещеници и вярващ ...

liubomira97

Проза » Други

1.2K 2

Накъде?

Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...

Eia

Проза » Разкази

1.5K 35

Урок по писанe

По прозореца се стичаха едри капки дъжд. Гъста пелена вода се спускаше като завеса пред погледа и. Очакваше, че някаква невероятна сила, мистична стихия ще я понесе надолу, надолу, все по-надолу... Спомни си мрачния ден на погребението. Студът свиваше сърцата на всички, които бяха дошли да изпратят ...

narduca

Проза » Разкази

2.2K 4

Чешми

В мойто село има две чешми – Синджирлия и Луд Кольовата.
Синджирлия е със студена и сладка вода. Тя е до крайните къщи на селото и когато в несъвършения наш бит спират водата в домовете ни, на Синджирлия се струпва цялото село и зарежда туби и шишета за гасене на жаждата си.
Луд Кольова чешма е дале ...

chergligan

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 8

А бяхме деца...

Годините на прехода бяха още далеч и децата, незнаещи какво ги чака един ден, тичаха безгрижно около блока. Унесени в игри и закачки, се нижеха летните дни на осемдесетте.
Имаше един човек, болен от детски паралич, който редовно ставаше обект на подигравки. Ужасни подигравки.
Децата, може би несъзна ...

satanas

Проза

1K 6

Това е животът

Началото ще е трудно. Ще имаме съмнения, ще имаме недоволства, но въпреки това чакането би си заслужавало. Ще държим това, което ни помага, същото, което ни вреди и пак същото, което ни дава правото на избор. Може да избираме да бъдем такива или инакви. Ако животът ни предлага лимони, можем да си на ...

Eeyorestz

Проза » Други

899 3

Лято

Лято
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Слънцето жули безмилостно. Небето се е нажежило до червено. Пече, та камък се пука, цялата земя се е превърнала в полуизгоряла погача, забравена във фурната. Реките са изсъхнали, а планинското ручейче едвам църцори, та разхлажда само белите камъчета по дън ...

gudman

Проза » Други

1.1K 3

След интервюто следва музика, танци и пак музика

Продължение:
Интервюто мина чудесно! Работата е моя! Щастлива и горда съм от себе си. Но когато става дума за новата ми професия, аз несъмнено ще посветя цялото си време на нея. И без това съм нова в града, вчера се нанесох в квартирата ми, а съседите ми... хм, тях все още не ги познавам. Всичко е н ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

706

Аз и ти

Поглед в поглед. Аз и ти. Гледаме се очи в очи, раждайки усмивки. А онази пламенна искрица запълва пространството помежду ни. Твоят тъмен горещ шоколад, сливащ се с моята мека канела. Тишина. Туп-туп-туп. Две сърца туптят като едно. Твоето и моето, завинаги. Нали? Обещахме си преди време.
Топлотата ...

liubomira97

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 1 1

Здравей ...

Здравей, аз съм онази, която ти измами подло... Помниш ли ме?...
Пак мълчиш и нямаш смелост да ме погледнеш в онез очи, които д вчера целуваше ти...
Отново глава наведе и поглед в земята забоде той...
„Погледни ме” - тихо му изрекох. - „Защо мълчиш? Какво тежи ти на сърцето?”.
Пак мълчиш... А в погл ...

bLoOdYkIsS

Проза » Други

1.2K

Началото е трудно, но вълнуващо

Часът е 23:00, а аз за стотен път преглеждам чантата си и дали съм сложила папката с документите за кандидатстване. Утре ми предстои изключително важен ден! Ще се явя на интервю за моден редактор в списание "Fashion". Макар да съм новобранка, мисля че ще се справя отлично, защото ще работя с интерес ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

774

Щъркелът

„До тук съм, деца мои! До тук е нашата родина! Вижте, нататък е топлото море, ще го прелетите и още много вода ще видите под себе си. Все на юг, все на юг!”- така говореше баща им, старият щъркел. „Следвайте водача, бъдете все в ятото, догодина – пак обратно. Аз оставам, не ще мога да измина целия п ...

Stalev_

Проза » Разкази

1.5K 2

* * *

Погледнах към небето. Облаците ми направиха впечатление, по-скоро тяхната форма. Единият приличаше на свещ, а другият на музикална нота. След това забелязах и пурпурния цвят на залеза, който обагряше и облачетата. Стоях така... запленена... дори не помня колко време. Усещах мократа трева под краката ...

lajh

Проза

875

Младостта е за младите

По улицата върви споменът, а аз след него. В ръцете си държа списание с три мои разказа, главният редактор отново ми се е доверил. Сивите сгради са надвиснали с олющените си фасади, тротоарите са все така неравни, а базалтовите плочи плачат за подмяна. Подминавам скитник, който прилежно дипли велпап ...

lubara

Проза » Разкази

1.2K 12

Ромео и Жулиета днес

Ромео и Жулиета днес
(разказ)
Ще ви разкажа една история, чиито участник съм самият аз. Тя много прилича на тази на Шекспировите герои Ромео и Жулиета - двама влюбени, чиято любов се оказала по-силна от всичко, но и нейният край не бил щастлив. В този случай препятствието между мен и момичето, което ...

black-and-white

Проза » Разкази

1.1K 1

Безлуние

Изправи се рязко на леглото, свирепо освобождавайки се от палещите ръце на Ада. Мислите му се взривиха на милиарди парченца счупено стъкло, разкъсвайки мозъка му. Стегна мускули и опъна жилите си, за да се превърне в гротеска статуя на Болката, и с последни сили смачка паяците на кошмара, които пълз ...

TeodorMarkov

Проза » Разкази

1.2K

Пролет

Пролет
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Напъпили плодни дървета се радват на слънце и безоблачно небе. Свежа синева гали окото на усмихнати мъже, забързани към офисите. Приветливи баби и дядовци щъкат из пазара и пълнят торбичките с пресни къдрави салатки и румени репички. Дечица с огромни ран ...

gudman

Проза » Други

1.2K 2

Ела!

Ела! Открехвам ти вратичката към моето сърце. Нали загуби ключа сред нощните си скитания, а после и бравата разби , за да нахълташ в него и да бъдеш всичко, за което тупти. Ела, да видиш каква тъмница е, каква бездна от заключени мечти. Ела отново да докоснеш чувствата, прашясали от неизползване. Не ...

lility

Проза » Други

1.3K 2

Мъжкарят

Той е толкова очарователен, че всяка жена се извръща след него. Някои жени се извръщат след колата му, естествено. Той е мъжкарят. Всяка една от нас го бленува. Красив, нахакан, умен, възпитан, прекалено интелигентен, за да рискуваш да го излъжеш. Проблемът е, че взема души. Взема ги и ги погребва в ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

1.8K 4

Всичко е добре, когато завършва добре

Всичко е добре, когато завършва добре. Как „добре”, вече никой не знае. Важното е да си харесваме спомена. През годините трупаме много такива. Ще имаме много несполуки, но винаги ще имаме добри спомени, които да ни крепят.
С всеки ден трупаме нови знания за всичко. Всеки ден разочароваме и на следва ...

Eeyorestz

Проза » Други

3.5K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

За кецовете на Но Щен Вълк

Мечта за щастие

Скруб и Фико

Две сърца туптят като едно

Кафе на разсъмване

Картите са поставени на масата - истината ще излезе наяве

Краткости

Усещане за... (4) втора част

Отдели време..

Добро утро, Колумб

Началото на „Сценарий за бъдеще“

близка до искреността

Пендар

Неизпратени писма

Оптимисток

Неочакваният гост

Знам какво е болка

''Обичам те'' - Имат ли стойност още тези думи?

Амулетът 29

Есента рисува

София

Накъде?

Урок по писанe

Чешми

А бяхме деца...

Това е животът

Лято

След интервюто следва музика, танци и пак музика

Аз и ти

Здравей ...

Началото е трудно, но вълнуващо

Щъркелът

* * *

Младостта е за младите

Ромео и Жулиета днес

Безлуние

Пролет

Ела!

Мъжкарят

Всичко е добре, когато завършва добре

Опашка