Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

За нас, за сметаната и за още нещо...

За нас, за сметаната и за още нещо...
Вчера сутринта Елена Нинова (enena) ми се обади на мобилния телефон:
– Имам радостна новина, Петенце. –Излязло ми е решението за пенсия в България!
–Е-е-е! Браво!..Най –сетне! Колко ще вземаш?
–Много!.. Цели 136 лева на месец!.. И четири стотинки отгоре! ...

bojilova1

Проза » Други

1.3K 14

Гоненица

Гоненица
Опитах се да те догоня както дете, гонещо вятъра. Опитах се да те преплувам както плувецът- океана. Опитах се да погледна на света ти както слепец, прогледнал току що - прекрасен.
Липсваш ми както на цветето му липсва слънцето... Както на русалката - морето... Както на човека - въздухът... ...

bibishoka

Проза » Писма

1.1K

Оставката на един зелник

Ако пушех, сега пепелникът щеше да прелива с угарки и пепел. Щях да се разхождам нервно насам-натам пред огледалото и да жестикулирам. Ако някой бе отворил вратата в този момент, щеше да ме помисли за онези лунатици, които не бива да будите, докато не се насочат кротко към леглото си за остатъка от ...

670301

Проза » Други

904 4

Границите между нас

Помня, че имаше време в, което бях готова да направя всичко за теб. Сега почти нищо не се е променило. След толкова изминали месеци чувствата са все същите, дори по-силни. Старите рани са на местата си, само че са по-дълбоки. Сега между нас има граници. Такива, които аз изграждам, и не защото не изп ...

lility

Проза » Писма

1.3K 1

Амулетът 12

Бостън – наши дни
Бенджамин Брук се чувстваше много уморен. Не толкова физически. Нито пък му тежеше товарът от 68-те години. По-скоро бе уморен от продължаващия вече четвърта година фанатичен опит да съживи “Бриз” и отново да вдигне компанията на крака. Председателят на борда не искаше да се пенсио ...

aplamen

Проза » Повести и романи

972

18+ С дъх на канела

Лекият дъх на канела изпълваше стаята със сладост. С малки отблясъци слънцето се оглеждаше в чашата на масата и оставяше танцуващи в такт с водата дъги по покривката. Точно когато димът от една от последните цигари се изви като сянка над пепелника и се скри някъде си, се появи и той. С малка доза за ...

sols

Проза » Еротична

3.4K 1

За липсите

Понякога просто седях в стаята ми, размишлявайки дали си струва. Преместих леглото, гардероба и креслото, но не се промени нищо особено. Предполагам, че стаята стана малко по-приятна. Но все пак много неща в нея липсваха. Липсваше и нещо огромно, не знаех какво. Намирам за досадно да се говори за ли ...

dorothy

Проза » Разкази

669

Четвъртък следобед

Тих и спокоен следобед... Лежим прегърнати и мълчим... Думите са излишни, моментът е вечен... Усещам близостта ти, а ти моята... Най-вече, защото споделяме една завивка - тясно е!... Прекарахме един незабравим следобед... Беше толкова отегчителен - копнея да го забравя!... Моментът наистина ми се ст ...

heliclosethedoor

Проза » Хумористична

1.5K 2

* * *

Дните ми преди вторник бяха страхотни. По личната ми скала от черно до розово. Синът ми стана на 7 год. в събота и не знам защо аз почерпих, а не от Градския транспорт? Честито, имаме нов горд собственик на билет.
Празнувахме три дни годишнината на детето, като нашите съжители от далечни земи, почит ...

Lubimoto

Проза » Други

1.5K

Where gravity is dead

Where gravity is dead
Човек започва да гради нещата на основата на някаква бледа представа. Да кажем, че всичко започва с една проста картинка, цветен рисунък на това, което животът ни би трябвало да представлява. И човек, понякога съзнателно, понякога не, се стреми да създаде от този шарен, леко не ...

littlestranger

Проза » Други

1.2K 2

Танцът на петънцата...

Toпли цветни петна. Това виждам, когато затворя очи и ги задържа затворени. А понякога точно от това имам нужда. От танца на едни точици, които безсмислено се подреждат. Или пък не е безсмислено и се редят в строги редици. Не, хаос е и в хаоса се раждат красивите неща. Като аз и ти. Толкова беше объ ...

sols

Проза » Писма

1.6K 1

Просто една мечта

Просто една мечта… Една-едничка… Единствена…
Тя чакаше този момент от много, много време… От толкова много, че не помнеше колко точно… Бе го сънувала стотици пъти… Стотици пъти бе мечтала за него… Стотици пъти си представяше как той най-накрая ще дойде…
Оставаше малко… Тя беше нетърпелива и притесне ...

Mim4etUu

Проза » Разкази

2.2K 4

Само за вярващи

Скъпи приятели!
Споделям тук линка към един видеоклип, който направих в пет сутринта на разпети петък в гр. Алмерия, област Андалусия, Испания.
Всяка година по това време от катедралата се изнася статуята на Христос, който изслушва. Имаше стотици желаещи да я видят, макар, че в Испания и лудите не с ...

bojilova1

Проза » Други

1.1K

Ще ме търсиш ли?

Ще ме търсиш ли, любов, ако утре знаеш, че аз не ще съм повече наблизо, а просто някъде далече? Ще ти липсвам ли, любов, ако разбереш, че няма да ме видиш скоро или никога вече? Ще бъдеш ли тъжен, любов, ако просто ме няма вътре в твоя живот?
Ако си тръгна, ще ме оцениш ли тогава? Ако си тръгна, ще ...

lility

Проза » Други

3.6K 2

Правилната команда

Правилната команда
Николай Садов, пилот на междузвездния кораб “Сагитариус”, не беше чувал за планетата Мидия докато не му се наложи да кацне аварийно там поради повреда на компютъра на главния двигател. “Сагитариус” беше най-ново поколение товарни кораби – гигантски корпус, способен да побере огром ...

karnobatlova

Проза » Фантастика и фентъзи

1.7K 1

18+ Къщата на трите момичета

Къщата на трите момичета
Няма ли да свърши тази зима. Навън пак се вихри снежна буря. По улицата не се вижда жива душа. Колите са затрупани със сняг и едва ли скоро ще мръднат от местата си. По силно заснежените тротоари няма даже стъпки на случаен минувач. Всичко се е изпокрило на топло. Уличните к ...

gudman

Проза » Еротична

4.6K 1 1

Градска трагедия 18

На следващия ден шефът ми забрани да ползвам служебната кола, до второ нареждане. Не се изненадах, още след спречкването осъзнах, че той ще ме лиши от привилегии. Въпреки това ме беше яд на простотията му. Казах си, че непременно трябва да си потърся друга работа. Но не бях настроена да сменям работ ...

Heel

Проза » Разкази

840

Колко е важно е да бъдеш невинен

Колко е важно е да бъдеш невинен
– Падналите ангели не се пенсионират – каза Наташа – Това чувал ли си го?
– Не – признах чистосърдечно. – Какво означава?
Наташа се поприведе и ме погледна някак отдолу и отстрани. Един кичур от правата и руса коса падна върху половината ù лице. Почувствах се глупаво ...

Раш

Проза » Разкази

1.2K 1

Лутане в тъмнината

- Стига вече!
Този път Бети не издържа и изхвърча от стаята, затръшвайки вратата. Беше й писнало да й казват какво да прави. Не! Този път нямаше да се пречупи. Няма да позволи на майка си и баща си да я затворят вкъщи и да вечеря с тях, както всяка друга вечер. Разбира се, няма нищо лошо в това да в ...

fantasydreamer

Проза » Разкази

1.1K 3

Усмивка в полунощ

Ужаси
- И без това не си падам по връзките от разстояние... – въздъхна и се отпусна на кожения стол. Затвори очи за миг, а после с облекчение отново ги отвори.
- Разкажете ми за него, какво ви кара все още да поддържате този неестествен интерес? - бе доста съсредоточен, но пък това му беше и работат ...

up-1-level

Проза » Разкази

1.9K 1 5

Несподелено

Посветено на човека, пред когото онемявам!
Не знам дали ви се е случвало... Да имате да кажете толкова много неща на даден човек, а думите просто да замират в устата ви.
Аз съм така от известно време насам. Всъщност, откогато го срещнах. Виждам го всеки ден и всеки Божи ден коремът ми се свива и чак ...

manika74

Проза » Други

2.1K 4

По гръб

Нощ. Над скучните панели е пришито пано от еднотипни квартални звезди. Тя и той лежат по гръб на неокосената поляна, точно зад супермаркета. Мълчат еднозначно и се чувстват като забравени монети. Може би след малко той ще протегне ръка към небето, а може би – към нея. Тя вероятно ще го попита откъде ...

popolo

Проза » Еротична

1.7K 1

Тайнствената постройка

ужаси, мистерия
Ако някой пътува с влак през искърското дефиле в посока от Мездра към София, малко след гара Лакатник ще види една много интересна сграда. Това любопитно и привличащо погледите здание е построено от каменни стени с лилав цвят и наподобява старинен замък, а по разбития покрив, потроше ...

donkooooo

Проза » Разкази

3.2K 17

Деветте стъпала

Беше време, когато директори на театрални трупи се „биеха” за млади актьори!
В държавата имаше близо 50 драматични и музикални театри.
От тях трийсетина бяха провинциални – всеки с над трийсет щатни бройки.
Столичните актьорските щатове бяха раздути от 60-70 до 100 и повече.
Съставите бяха застарели ...

Volter

Проза » Разкази

1.1K 2

Защо съм благодарен на Джеймс Бонд

Защо съм благодарен на Джеймс Бонд
Беше края на годината. Главният счетоводител на СО МАТ, Томчо Томов ми се обади от София и ме попита какви пари можем да съберем и спешно да изпратим. Попитах го колко му трябват. Отговори, че най-малко 500000 $. Казах , че мога да събера към 2000000$, но трябва да ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2.1K

Кърви сърцето ми

Навън вали, а в сърцето ми бушува силна буря.
Далеч си от мен и душата ми кърви,
как да спра любовта, как да се откажа,
как да извикам, че не те обичам,
като сърцето ми изгаря цяло за теб. ...

krisitoo

Проза » Писма

1.1K

Парче кристал

- Трябва да поговорим. - гласът й беше спокоен. На лицето й имаше нещо наподобяващо усмивка. Усмивка на съжаление. Сякаш това, което досега й беше доставяло удоволствие й е било отнето, но вече се е примирила и е продължила напред.
- Какво има?
- Мисля, че трябва да се разделим. - каза го нехайно. С ...

miravl

Проза

879 2

Търси ме...

Търси следите от мен...
Като отпечатъка от устните ми върху чашата с вода, от която съм отпила.
Като следите от ноктите ми по гърба ти след някоя от онези нощи, в които забравяше да дишаш...
Като аромата на парфюма ми, носещ се още във въздуха дълго след като съм минала оттам.
Като следите от токчет ...

Nedostypna

Проза » Други

1.6K 5

Преходен реализъм /черен хумор/

Скоро след назначаването на Нискочел Дебеловратов за милионер и то под условие, че винаги точно ще изпълнява каквото му наредят, партийните му другарчета спретнаха мини търгче с един-единствен участник – техният човек и така той стана собственик на язовир. След това го посъветваха да заложи рибата, ...

Eia

Проза » Други

1.2K 18

Под облаците и над тях...

Слънцето днес беше милостиво и не само светеше, но и топлеше. В небето се търкаляха малки къдрави облачета бели и пухкави като новородени кученца... Обичаше го това циганско лято, то сякаш вливаше нови сили в остарелите ú кости и ú позволяваше да стигне по-далече в мислите си и дори да се дотътри до ...

Довереница

Проза » Разкази

1.4K 26

Преписаните решения

Преписаните решения
Лудориите не ми пречеха да съм отличен ученик. Още докато бях в отделенията, брат ми ме беше научил, че когато седна да уча, не трябва да мисля за нищо друго, а да се концентрирам само върху това, което чета, или решавам. Ако разбера, че не мога повече да чета така, по-добре да о ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

1.5K 8

Ширин

ШИРИН
Предстоеше ми пътуване до Афганистан и Пакистан, но валидността на жълтия ми паспорт за задължителните ваксини бе изтекла. Веднага отидох при моя близък приятел Николай Николаевич- главен лекар в най-голямата болница в Техеран. Тази болница беше построена от бившия СССР, а и целият персонал бе ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2.2K 15

Арабският принц

Арабският принц
Помня първия път, когато ясно го съзрях в съзнанието си. Бях на не повече от две или три години, но имах усещането, че съм живяла векове. Всяка нощ, когато попадах в прегръдките на мама, подготвях душата си за поредния полет извън времето и пространството, прекрачващ граници и стопяв ...

hamdan

Проза » Разкази

1.9K 1

Французойката

-Вие не сте вие! – отсече нотариус Дечев, бързо местещ неспокоен поглед от очите на клиентката си към личната й карта и обратно. –На документа ви за самоличност пише, че сте с кафяви очи, а вие сте с теменужено – сини. Другите черти на лицето ви напълно си съвпадат с тези от снимката.
Младата мургав ...

Eia

Проза » Разкази

2K 18

Може би любов

Аз съм Венера. Едно обикновено момиче с мечти и сърце - поредното самотно и разбито. Предполагах, че очакваше да прочетеш поредната трогателна и щастлива история, но няма. Не всичко, което ни се случва в живота, е с розов оттенък. Не искаме да си спомняме някои неща, но не можем да избягаме от минал ...

heartless-girl

Проза » Разкази

1.7K

Вкусът на бонбон

- Другарят Димитров умрял – измърмори татко.
- Как така? - подскочи мама.
- Дошло му времето, умрял - приключи баба.
- Сега какво ще правим? - проплаках аз.
- Пак ли ще се върнат фашистите? - попита голямата сестра. ...

Volter

Проза » Разкази

925

Аз не съм диригент

- Чуйте сега, това е важно, всички, които в момента сте тук, за да четете, казвам ви напълно отговорно, че имате сериозни основания да се чувствате много по-умни от другите, които не са, защото... ами тия, дето не са го направили, просто не са наред! Кълна се, няма как да сте на по-подходящо място, ...

Kuzmo

Проза » Хумористична

1.4K 1

Сродни души

Сродни души
Лежах на кушетката за пореден път. Психоложката ме гледаше внимателно, преценяваше подбора на думите ми, наблюдаваше всеки мой жест. Всичко си записваше в черен тефтер с грозна подвързия. Седеше на коженото си кресло, кръстосала важно крака. Очилата ù с червени рогови рамки стояха на сре ...

radost92love

Проза » Разкази

2.2K 2

В стаята на Рони

Отидох на срещата три минути по-рано. Облеклото ми - сив шлифер, добре изгладен панталон със същия цвят и бяла риза, притисната от широки тъмносини тиранти, деликатно загатваше за синхрона между тайнственост и доверие, които всеки частен детектив е редно да притежава. Спрях за миг, преди да натисна ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

1K 1 1

Петък - тринадесети

Адвокат Вескова излезе от нотариалната кантора позеленяла от яд. Тъп нотариус! Да се изразявала по-грамотно в акта! Дребнав човек – вместо да обръща внимание на спазването на основните правила, на важните неща, той ще я връща, че написала „парцал”, вместо „парцел” и „гъзопровод”, вместо „газопровод” ...

Eia

Проза » Хумористична

2.2K 18

Проза и разкази от съвременни български писатели

За нас, за сметаната и за още нещо...

Гоненица

Оставката на един зелник

Границите между нас

Амулетът 12

18+ С дъх на канела

За липсите

Четвъртък следобед

* * *

Where gravity is dead

Танцът на петънцата...

Просто една мечта

Само за вярващи

Ще ме търсиш ли?

Правилната команда

18+ Къщата на трите момичета

Градска трагедия 18

Колко е важно е да бъдеш невинен

Лутане в тъмнината

Усмивка в полунощ

Несподелено

По гръб

Тайнствената постройка

Деветте стъпала

Защо съм благодарен на Джеймс Бонд

Кърви сърцето ми

Парче кристал

Търси ме...

Преходен реализъм /черен хумор/

Под облаците и над тях...

Преписаните решения

Ширин

Арабският принц

Французойката

Може би любов

Вкусът на бонбон

Аз не съм диригент

Сродни души

В стаята на Рони

Петък - тринадесети

Опашка