Проза и разкази от съвременни български писатели

42.2K резултата

Последен дъх

„Съжалявам, че те наранявам. Съжалявам за това, което ти причинявам. Съжалявам за нещата, през които те карам да преминеш!” – Шепнеше думите с тих, едва доловим глас… безсилна, осъзнаваща, че това е краят. Болката пронизваше тялото ù, последни треперещи конвулсии го разтърсваха, а борбата между дват ...
1.3K 1 3

Мечтатели

На моите Мечтатели
Благодаря ви, благодаря ви, че ви има...
Страхотни хора, които не ме винят, а ме обичат безкористно, подкрепят ме мълчаливо, корят ме тактично. Вие ми показахте пътя, когато светлините бяха угаснали. Вие се стремихте да ми докажете, че животът е цветен и красив, когато всичко вижд ...
1.8K

Кума Лиса и птичият конкурс III

Когато стигнали до шатрата, празненството вече се било разтурило. Изиграните птици и Шаро мислели, че наградените са още зад завесите и затова Шаро се обърнал към охраната, ужким за молба, дали би могъл да отиде в гримьорната, за да вземе автограф от звездите и да им даде букет. Другите птици се бил ...
1.7K

Как да прогониш ангел

Как да прогониш ангел
Всеки човек има ангел-хранител, изпратен от бог да му помага и да му дава просветление в тежки моменти.
Ето, тежко ми е! Изчерпах всички нормални и ненормални методи да се справям с живота. Вярно, проблемите ми са от съвсем земен и материален характер, но се оказаха непосилни з ...
1.2K

Ромео и Жулиета от Таласа

Ромео и Жулиета от Таласа
Научих тази история при посещението си на планетата Таласа. Не знам дали е вярна или не, но там се е превърнала в легенда и заслужава да се разкаже, дори да е измислица от местния фолклор.
Морето на Таласа е безбрежно в буквалния смисъл. То покрива цялата планета, на нея ня ...
1.4K 3

За туземците и чужденците

Този, дето търси здрава почва под краката си, най-често губи небето над главата си.
----
Най-крепки са дърветата, които, проникнали с корените си в земята, не са проникнати от земята, а черпят цялата своя сила чрез короната си от небето.
----
Всички “летим” в облаците – просто някои са птици, а друг ...
1.2K

Вълшебният камък - 9 последна част

-Гросула! Махни се! Нямаш право! - извика тя.
- Не ми казвай, че нямам право! А ти коя си, че имаш?
-Аз съм пазителят! Потомък на пазители! Гросула, моля те, престани! Помисли за хилядите невинни, които ще умрат! - камъкът отново бе взел да потъмнява.
-И какво от това? Нали светът ще е мой?! Във вся ...
990

Само един миг...

( Пътуването ми до Сикинос)
Пътувахме на сляпо към едно бъдеще, което в надеждите ни бе по добро. Следвах сърцето си и не изпитвах страх от нищо. Даже да останех по някакъв начин разочарована, щях да го преглътна. Винаги съм казвала, че трябва да съм силна и да се боря с всички трудности, които ми с ...
1.2K 16

Амулетът 8

Египет 870 година преди Христа
- Господарке Шепенвепе, къде сте? Бързо, свитата на фараона пристигна – викаше с пълен глас Тети, докато се опитваше да открие върховната жрица на Баст из помещенията на храма.
Дългите ù черни плитки се мятаха диво насам натам. Босите ù крака шляпаха по хладните гранит ...
950 1

Изхакани мисли10,11+Облъчени мисли

ИЗХАКАНИ МИСЛИ 10
Апетитът идва и си отива, независимо дали има ядене, или не...
За някои жени трябва да се въведе коефициент на полезно бедствие...
Държа да отбележа, че остро се разграничавам от съвестта си!
Като се търкулне гърнето, похлупаци много. ...
2.2K 8

Папàта и… МЕИ

Папàта и… МЕИ
Още работех в Кремиковци. Веднъж заминахме с Никола Станков (Папàта) – един от моите сътрудници за “Марица-Изток”, където трябваше да приемем спешно необходимият ни кула кран БК-400.
Останахме на обекта няколко дни, през които освен приемането на крана, демонтажа му и организиране на т ...
3.1K

Пред риск - IV

-Ех, след петдесет или след сто години, може пък и някой да обърне внимание на написаното от мен – горчиво се усмихна Мина, напечатвайки последния ред от поредната си творба. Тя пишеше разкази, романи и стихове. Изразяването върху белия лист винаги й доставяше особена наслада. Ако живееше в Англия и ...
1.7K 19

Инженерът и Кремиковци

ИНЖЕНЕРЪТ И К Р Е М И К О В Ц И
Абсолвентите на целия машиностроителен факултет на МЕИ със всичките му специалности бяхме около 220 души, колкото бяхме и в първи курс. Прехвърлените в началото на следването ни от другите вузове(МГИ, ХТИ, ЛТИ) към двеста студенти изпокапаха, като останаха единици. На ...
3.2K

Кума Лиса и птичият конкурс II

* * *
Дошъл денят на награждаването. Обстановката на празненството била много пищна и гиздава. Шатрата на голямата поляна била цялата украсена с цветя, а когато всички се събрали, червената Кума Лиса извикала по мегафона:
- И така… Драги птици!... (кратка пауза) - Не мисля, че трябва да всявам напре ...
1.7K 1

Той умря, за да възкръсне доброто и любовта

Думите се превръщаха в мечове, които се забиваха в Неговото изстрадало сърце, а щитът Му беше невинността и доброто. Той преглъщаше горчивите думи и ги заравяше в онази гробница. Искаше да ги прегърне, макар с оковани ръце, очите Му сълзяха, но сълзите бяха от съжаление, душата Му крещеше срещу таз ...
1.1K

Изпепелени чувства - повест - втора част

След вечерята в „Централ” почувстваха свежия въздух в приятната юнска вечер. Беше пълнолуние. Звездите като хиляди очи следяха с нежността си и пръскаха любов по цялата Земя. Усещайки посланието им, Десислава се сгуши в Кирил и го целуна.
- Обичам те! Нямаш представа колко е силно това чувство в мен ...
983

•••

Разделих на две най-малкия град на света. Една половина за мен, една за него. Изпреварих случайността с крачка, уговореността - с две. В момент на дълбоко колебание не биваше да го виждам, да чувам гласа му, да докосвам ръката му, докато слушам как ме поздравява. В момент на тотална деориентация пос ...
937

Вълшебният камък - 8 част

- Тя се е предала! Но защо... бабо, кажи ми...
- Не губи вяра, миличката ми! Аз мисля, че все пак има надежда...
- Но... тя е вече на тъмната страна! А народът и страната ù загиват! Как ще му помогне?!
-Вярвай в любовта, скъпо дете, тя е най-силното чувство! Сигурна съм, че ще се оправи всичко!
- Да ...
1K

Изпепелени чувства - повест - първа част

„ В света на злото, глупостите
неувереността и съмненията, наричани
съществуване, има нещо, за което още
си струва да живееш и за което несъмнено
е силно като смъртта: това е любовта.” ...
1.5K

Нарисуван свят

Пушекът дразнеше очите ми и стичащите се парещи сълзи замъгляваха картината пред мен. Къщите, клатушкайки се като пияница, който с последни усилия се държеше на крака си, рухваха в оргията на огъня. Човеците стояха отстрани сломени в безпокойството и безнадеждността си. Планината се сниши и се гмурн ...
1.6K 4

Старецът

И тогава го видях. Стоеше под ябълковото дърво, пушейки от лулата си, чакайки стадото си. Дядо Димо бе изживял много, 98-годишен старец, борещ се с живота все още и продължаваше да печели. Нищо не можеше да го стресне. Той тръгна да се изправя, а аз минавах и го попитах за помощ, отказа, усмихвайки ...
1.2K 1

Надежди

За момент помислих, че чувам стъпките ù, приближаващи към вратата. Сърцето ми спря в очакване. Знаех какво ще последва - хиляди пъти ме бе посрещала на този праг. Малката надежда коварно се загнезди дълбоко в мен. Секундите бяха часове. Вратата се отвори.
-Здравей. Влизай.
-Здравей.
Бях върната в ре ...
885

Последната секунда на деня

Поглеждам часовника. Времето и днес е отлетяло. Неусетно... Дори не мога да си спомня как мина денят ми. Усещам, че съм тук, а ме няма. Говоря механично и вкуса на храната даже не помня. Гледам, а не виждам. Винаги съм се чудила защо има две думи за едно и също нещо, но сега разбрах. Гледам през про ...
772 1

Чудните цветя

Имало едно време една принцеса, която живеела сама в огромен дворец. Той бил недостъпен, построен високо в планините. Въздухът бил чист и прозрачен, с аромат на зелена гора след дъжд. На входа на дългата каменна стена, която го обграждала, била изградена висока порта. Тя била винаги заключена. Тази ...
3.3K 3

Приказка без край

Началото на нашата приказка не беше идеално, дори, мога да кажа, доста мъчително те накарах да заемеш ролята на моя принц, но все пак историята започна както си му е редът, с едни съвършени мигове, точно като в баналните детски приказки с щастлив край, но после, точно като в трилър, историята пое по ...
1.7K 2

Разговор с живота

АЗ: Здравей, Живот! Как си днес? Но защо ли те питам, виждам, очите ти както винаги пак сълзят.
Живот: Здравей, радвам се поне, че единствено ти забелязваш моите сълзи. Плача, защото днес видях сълзите на едно мъничко дете и чух как той произнася моето име и каза: „Бъди проклет, живот мой”. Ето това ...
1.4K 1 3

Розови поляни

Повехналите мечти, като розите под снега, забравих. Коя станах и коя съм била, ти не знаеш. Да ти кажа, аз не мога, страх ме е да не ме разкриеш. Под лицето ми се крие друго. Зад очите ми няма нищо мило.
Бях! Бях мечта. Живеех за мига, исках сред розови поляни да ме откриеш, а намери ме в бели пресп ...
1K

Вълшебният камък - 7 част

Горос се доближи до нея.
-Е, принцесо, как си?
-Ще те разочаровам, принце, но все още имам сили да се боря!
-Е, твоя воля. Но още малко и ще си забравила всичко и всички! След като майка ми превземе камъка. Между другото, споменах ли, че армията ни е вече във вашите земи? Първите пет селища са вече ...
1.1K

Кума Лиса и птичият конкурс I част

Тази история се случила много отдавна – тогава, когато кокошките и птичките изобщо не се страхували от лисиците и котките, защото в тези времена лисиците и котките още не ги нападали.
Веднъж една червена лисица разгласила из цялата гора, че набира птици-участнички за птичи конкурс за красота и умени ...
1.8K

Забравената коремна преса

Всяка сутрин Бисерка правеше сутрешна гимнастика. Тя се състоеше от бягане двеста метра и тридесет коремни преси. Това ù отнемаше доста време. Ето защо тя ставаше доста рано.
Но една сутрин момиченцето се успа и затова направи само двадесет и девет коремни преси. То набързо закуси, взе си чантата и ...
1.3K 6

Вълшебният камък- 6 част

- Господи! Дай ми сили да издържа!- помоли се тя.
Гросула вървеше по коридора.
-Трябва ми ключът!- мислеше си тя. - И никой няма да може да ме спре след това! - влезе в залата за мъчения.
-Надявам се, че си се настанила удобно!
-Арогантността Ви отива! - Ванеса бе окована здраво. ...
972

Раздяла

Те се обичаха, радваха се на живота, взаимно споделяха радости и мъки, живееха живот, пълен с любов и щастие. Те се надяваха на светло бъдеще. Беше късна лятна вечер. Закъснелият вечерник (полъх на студен, речен вятър лятно време) шумолеше из листата на храстите и дърветата и нарушаваше нямата тайнс ...
1.1K

Доверие

Понякога ти се иска да излееш всичко, което таиш вътре в себе си, пред някого, но въпросът е има ли подходящ човек, или въобще има ли? Самотата е нещо, което не бих пожелала дори на най-големия си враг. Продължаваш да потискаш всичко в теб и накрая не издържаш и всичко рухва. Тогава няма само ти да ...
1.3K 9

Последната дума

Глава 1:
Изгубени неща
Мъглата превзе улиците на замръкващия град.
Фенери засветиха почти из всяка уличка, без да успеят да се преборят напълно със сивата пелена, а жълтеникавият им светлик придаде нездрав вид на постепенно опразващите се улици. Малцината минувачи бързаха, надявайки се да стигнат вк ...
1.2K 1

Тя

Тя вече беше вървяла по този път... и тези улици познати бяха. Тя знаеше всяка дума, тя знаеше всеки стих. Тя всичко от него беше изпитала.
Любов... изпепеляваща, страстна, невъзможна, бурна и нежна, прекрасна... истинска любов. Караше сърцето ù да грее, да се радва за това, че той е до нея.
Болка.. ...
1.2K 1