Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Офицерите от "Желязната дивизия"

Офицерите от „Желязната дивизия“
Хората остаряват, спомените не.
Този разказ е компресиран малък откъс от едно тримесечно „пътуване“ в страни от Южна и Западна Африка.
---- *** -----
След като приключих с Мозамбик и посещенията в някои съседни страни, трябваше да замина за Нигерия, при възможност за ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2011-04-05T00:24:57+03:00 1.8K

Втори шанс

- Марина, твоичкият още ли е с оная Клара?
- Да. Защо питаш?
- А ще се женят ли?
- Не зная. Не ме информират за плановете си.
- Е, сега вече и на мен ми стана любопитно. София, защо питаш за бившия на Марина? Да не си научила нещо, което ние не знаем? ...

blagae

Проза » Разкази

2011-04-04T12:40:47+03:00 1.1K 3

Тя - толкова истинска и така страшна

Тъмнината е естественото състояние на този свят
Тъмнината е естественото състояние и на моя свят - тя е дълбоко в очите ми, както и на повърхността им.
ТЯ е в душата ми и там вътре в "сърцето" ми, но не онова, което дава живот на тялото ми, а онова, което, ако бъде видяно - дори само от едни очи - щ ...

naslajdenie

Проза » Други

2011-04-03T22:55:41+03:00 855 2

Заключена тайна

(Приказка за любов и вълшебства)
Имало едно време там някъде в сините дълбини на морското дъно чудно царство. В него живеел царят на водната шир със своята прекрасна царица. Всички морски животинки ги обичали. Те си имали дъщеря, която наричали Коралия. Тя била надарена с невероятна красота и буен н ...

irena-docheva

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-04-03T22:38:25+03:00 1.5K

Не ме спирай

Не ме спирай, когато тръгна! Не ме изправяй, когато падна! Ти не ми помагаш, а вредиш! Нека нажуля коленете си, нека изцапам дрехите и нараня лактите си! Ще падам два-три пъти и първо ще боли, но после лактите и дланите ще загрубеят и все по-трудно ще усещам болката! А аз ще знам, че и да се спъна, ...

VessyK

Проза » Писма

2011-04-03T22:33:23+03:00 1.1K 2

Молдовецът

Молдовецът друсаше LSD, гъби и много коз. Представляваше малък, малък човек - на границата на момче - какъвто никога не съм си представяла, че ще се окаже да бъде. От онези хора, за които много си слушал, преди да споделите действителността очи в очи. Впечатли с топла и ярка аура, която някак успява ...

kobli

Проза » Разкази

2011-04-03T22:32:25+03:00 1.6K 3

Денят...

Денят...
Събуждам се... Ставам... Правя обичайната чаша кафе... Паля цигара... После поглеждам в огледалото, махам размазания грим и осъзнавам, че съм сама...
Не буквално! Някой все още спи в леглото, но аз усещам самота, празнина... Този някой се разбужда. Става, прегръща ме, целува ме, чувството з ...

murtvata

Проза » Писма

2011-04-03T22:29:15+03:00 1.3K 4

Опора, сила, любов...?

Обичам те... Пфу... казах го! За първи път да го чувствам наистина май. А колко пъти съм го казвала... И всичките лица тогава, сега са сенки, спомени.
Но да се върнем на темата, да! Обичам вечно сънените ти, уморени кафяви очи... Обичам ти нослето... нали знаеш как го щипвам, когато те видя... Обича ...

loveuuu

Проза » Писма

2011-04-03T22:27:31+03:00 969

Ти си първата и последна жена, която съм обичал

"Глупак" - изстена в съня си Ирена. Какво ли измъчваше тази жена, та и в съня си нямаше покой? Беше жена на средна възраст, но все още запазена.
Мишо, напоследък почти всяка вечер се прибираше пиян. Стана неразговорлив. Не искаше да сподели и с Ирена. Промени походката си. Попрегърби се. Погледът му ...

mari45

Проза » Разкази

2011-04-03T22:16:34+03:00 1.2K

Случвало ли ти се е...?

Случвало ли ти се е някога да погледнеш някой в очите? Да го гледаш и да знаеш, че познаваш всяка точица от очите му. Да се загубиш в тях и да се намериш в сърцето му.
Случвало ли ти се е някога да погледнеш някой в очите и времето да спре? Да почувстваш, че сте само двамата и нищо друго.
Случвало л ...

NeVaZmOjNaTa

Проза » Други

2011-04-03T22:10:13+03:00 1.6K 3

Дилемата - 6

Лина е приготвила кутия с носни кърпички. Сложила я е на масичката. Типично в неин стил. Тя не обича да я сварват неподготвена. Още като ме чу сутринта, разбра, че нещо не е наред.
- Няма да плача – опитвам се да звуча нахакано, посочвайки кутията с поглед.
- Стори ми се настинала тази сутрин – в съ ...

DanyD

Проза » Повести и романи

2011-04-03T21:52:56+03:00 1.4K 3

Амулетът 2

Египет 870-та година преди Христа
Бе третият час от деня. Меките и топли лъчи на Ра[1] се спускаха от небето и галеха нежно полираните червени каменни стени на величествения храм. Бе издигнат още в древни времена в чест на богинята Баст[2] - закрилник на бившата египетската столица Бубастис[3]. Леки ...

aplamen

Проза » Повести и романи

2011-04-03T21:28:16+03:00 1K 2

Проклятие или дарба

Вървях по пътя към болницата, с голяма тежест в сърцето си. Бях достатъчно голяма, за да приема факта, че ще остана сам-самичка. Но може ли човек да приеме загубата за нещо естествено? Особено когато става въпрос за единствения близък, който му е останал в живота. Преди пет години загубих баща си в ...

elenasim1

Проза » Разкази

2011-04-03T21:19:51+03:00 1.1K 12

Сборището на ренесансовите сатанисти (5) последна част

ужаси, да не се чете от лица под 18 години!
V
.........
В студената сутрин на десети март, малко преди оранжевите слънчеви лъчи на слънцето да се покажат на хоризонта, аз се добрах до село Салаш! Бяла слана бе покрила първите зачатъци на зелена трева, а слаб леден вятър идваше откъм слога, образуван ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2011-04-03T21:08:19+03:00 996 2 5

Спиро на интервю за работа

Спиридон имаше уговорено интервю за работа като барман. Пристигна пред въпросното кафе секунди преди часа на срещата. Държеше в дясната си ръка листче с името на заведението. Погледна нагоре и видя, че е на правилното място, след което нервно прегъна хартийката и я прибра обратно в джоба на панталон ...

dakski

Проза » Хумористична

2011-04-03T20:18:58+03:00 1.1K 2

Самота

Времето просто преминаваше пред очите ù. Носеше се бавно, като студения полъх на този ден. Докосваше се до кожата ù. Прокарваше си път през тъмните ù коси, сякаш да ù припомни, че не е сама.
Но тя се бе изгубила. Не помнеше пътя, по който да се върне. Не успяваше да надмогне себе си! И златистият хо ...

lility

Проза » Други

2011-04-03T20:10:30+03:00 895 3

Пред риск - I

„НЛО над японската АЕЦ Фукушима! Не едно, а цяла флотилия. В интернет пространството набира популярност клип, на който може да се види точно това, предаде КРОСС.
Видеото е заснето на 26 март, по времето когато ядрената криза в японската централа вече е тема номер едно в световните медии.
На кадрите ...

Eia

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-04-03T08:29:07+03:00 1.6K 17

Чопър

„Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен”
лозунг в обществена баня от 1969 г.
Дремя некачествено пред градската баничарница. Мъгливо и влажно е. До мен са още трима мои събратя, естествено - от моя пол. И тримата са с отхапани уши, по-точно е да се каже с белязани уши, защото всеки, минал през общи ...

merlin

Проза » Разкази

2011-04-02T18:38:26+03:00 1.1K 2

Подводен туризъм - още един миг от пролетта

Подводен туризъм
„Какво ще кажеш, като се пенсионираме да купим един микроостров в този регион? От тези дето са само една скала от няколко десетки квадратни метра. Все някак ще успеем да си построим едно прилично бунгало и щом ни стегне шапката, хайде на острова.”
„Отлична идея. И без това, от шесте ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2011-04-02T02:59:00+03:00 1.6K

Лека нощ Елизабет

ЛЕКА НОЩ, ЕЛИЗАБЕТ
Чувстваш ли, улиците заспиват. Мракът гъделичка извратеното си усещане за светлина с няколко улични лампи. Само миг след това клаксонът на наежено такси нарязва тишината. Това е, градът забрави смелото си обещание към деня. Луната изведе стадото си и нахално позира в локвата до св ...

wishpin

Проза » Други

2011-04-01T22:13:51+03:00 978 3

Живея под дъгата

ЖИВЕЯ ПОД ДЪГАТА
Под свода на небесната дъга живея. От нея вземам цветовете за картините си и за думите в речта си. Душата ми е пъстра пеперуда в широката градина на небето. В цветята цвят – това ми е мечтата, която искам с теб да споделя. Живея под дъгата в облачния град. Живея в облаци, които ти и ...

ivliter

Проза » Други

2011-04-01T21:49:15+03:00 992

Шок

Вятърът беше непостоянен - ту задвижваше гневно белите снежинки, ту ги оставяше безчувствено да падат по калните улици, да умират...
НЯКОЛКО ДНИ ПО-РАНО
- Нямам търпение да я боядиса! Тази кола вече е заприличала на кочина, ръждата е избила отново... Намерил съм един много добър майстор и се надявам ...

up-1-level

Проза » Разкази

2011-04-01T21:44:08+03:00 1.1K 3

Шантав първоаприлски дневник

01.04.2009
Вече два месеца съм без работа. Като си помисля, не е много. Защото тридесет години съм имал. Без да броя двете в казармата, най-свидните ми. Лошото е, че не мога нищо да правя. Не мога да бъда инженер, отдавна беше. След демокрацията станах търговец, иначе щях да умра от глад. Така се сл ...

lubara

Проза » Разкази

2011-04-01T21:33:42+03:00 1.2K 18

От грешната страна

От грешната страна сме, мила. От грешната страна. Не е правилно така. Поне другите така казват. Ама защо ние не го смятаме за грешно? Защо не съжаляваме? А дали трябва да спрем?Мислиш ли? Не знам. Красиво е. Ама и много грозно. Странно, но не е ли това и самият живот? А това, дето ние го правим... Н ...

kaffevmestomen

Проза » Други

2011-04-01T18:39:19+03:00 1.3K

Едно писмо... (писмо без получател)

Едно писмо...
(писмо без получател)
Едно ново писмо отново ще бъде изпратено, но без получател и без адрес.
Къде бих могла да го пратя, след като адресът вече е нечий друг?
Писмо за Любовта, която изчезна, толкова неочаквано със светкавична бързина. ...

sokol4eto90

Проза » Писма

2011-03-31T22:45:15+03:00 1.6K 4

Съседът

Още като погледна през прозореца, разбра, че в съседната къща става нещо. Не се виждаше никой, но си личеше, че вече е обитавана. От известно време къщата беше празна. Предишните собственици се изнесоха преди месец и заминаха да живеят другаде. Изглежда са я продали на някого. Рени се замисли, кои л ...

blagae

Проза » Разкази

2011-03-31T22:35:10+03:00 1.3K 4

Кокиче

Онзи ден майка ми се върна от работа с шепа кокичета в ръката. Първите предвестници на пролетта. Създателите на нов живот. Пораждат в сърцата на хората такива красиви и неосквернени чувства… А ароматът им ги пренася в мечтан свят, където царува мирът и любовта.
Вечерта, когато майка ми влезе, носейк ...

liubomira97

Проза » Разкази

2011-03-31T22:18:26+03:00 1.3K 2

Неподходящ момент

"Не ме търси повече...
Просто... спри. Заради мен."
Едва ли има някой, за когото съм писала толкова много. И толкова искрено.
Колко реда изписах за теб? Десетки? Стотици? Повече?
Стигнаха ли? Не. Имам още какво да кажа. Толкова си непредвидим, че първо ме оставяш без думи. А после, когато си тръгнеш ...

unbreakable

Проза » Писма

2011-03-31T22:16:38+03:00 1.9K 2

Спасителна тенденция

Двамата доброволци от отряда за подпомагане на изоставените стари хора навлязоха в обезлюденото селце на връх баира. Посрещнаха ги две зелени човечета. Изглеждаха досущ като хора, бяха облечени в човешки дрехи (по-скоро дрипи), само дето бяха малко зеленички. За изненада на доброволците, заговориха ...

ValeriaTodorova

Проза » Хумористична

2011-03-31T21:12:35+03:00 836 1

Сборището на ренесансовите сатанисти (4) част

разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
IV
.........
Всички бяхме взели по едно шишенце светена вода, която Калчо бе приготвил специално за случая. Всички бяхме снабдени с по един кръст, както и с по няколко скилидки чесън. Трима носеха пушки, а аз си бях взел клещи и остър нож, коит ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2011-03-31T21:09:29+03:00 976 2

Партньори - друг миг от пролетта

П А Р Т Н Ь О Р И – друг миг от пролетта
Първо повярвай в партньора си,
а не, че смъртта е неизбежна.
В известно кабаре в Бейрут влязоха двама млади мъже с атлетическо телосложение. Единият – Доминик (така пишеше в паспорта му), беше висок, с черна коса и тъмнокафяви, почти черни очи. Другият - по п ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2011-03-30T23:53:06+03:00 1.7K

Някога...

Едва ли смехът запълва празнината в душата ми, едва ли ще усетя смеха сега, едва ли ще се усмихна скоро, едва ли...
Някога, когато бях малка, исках да порасна, да си имам гадже, но първо се случваше да харесам някого, после хлътвах сериозно, след това си разменяхме мили думи като "обичам те, мило, л ...

angelskiogyn

Проза » Разкази

2011-03-30T23:44:23+03:00 813 2

Любов

Ти! Ти ли си тази, която наричат истинска, погубваща и вечна?
Ти ли със студените си устни ме целуна?
Ти ли вля в сърцето ми отрова?
Ти ли беше тази, която ми донесе Него? Дали не е Съдбата...
Ти ли си, Любов? Или си лъжовна. Изменница на всичко свято. ...

liubomira97

Проза » Други

2011-03-30T23:25:47+03:00 1.1K 3

Амулетът 1

1971 година след Христа
Снегът се сипеше тихо на едри парцали. Мокрите снежинки се трупаха упорито, превръщайки парка на малката християнска клиника в приказен пейзаж от коледна картичка. Клоните на дърветата се огъваха под тежестта на преспите. Така в бялата безпределност човек трудно можеше да си ...

aplamen

Проза » Повести и романи

2011-03-30T23:20:43+03:00 973 1

Този път

Този път, когато маските паднат, няма да е за да създадем нови, по-здрави и непроницаеми. Този път, когато отново сме оголили душите си, ще е за да ги запознаем, поне един истинен път. Този път, когато сме само ние и никой друг, ние ще се подкрепим, нови лъжи ще изградим. Този път, когато свалим мас ...

Disillusional

Проза » Други

2011-03-30T22:01:04+03:00 1.3K 1

Какво ще избереш???

Пътищата разделят се на кръстопът, а не зная коя посока аз да избера...
Отляво красота небесна - зелени поляни с красиви цветчета, усмихнати лица, без вражда в тях, ангели пеят чудни песни, а славеят приглася ги с чудния си мелодичен глас, дърветата галят нежно твоето лице с клоните свои, а вятърът ...

bLoOdYkIsS

Проза » Други

2011-03-30T21:53:16+03:00 967

Любов и омраза

Стоеше и се чудеше какво прави на този прием. Не ù беше мястото тук. Беше пълно с богати и известни личности. Та нали точно затова Франк я изпрати тук. Трябваше да си избере някой богаташ, да му завърти главата, да го заведе в стаята си, където да го прелъсти и после с Франк да го изнудват. И преди ...

blagae

Проза » Разкази

2011-03-30T21:20:45+03:00 991 2

Мехурчетата на щастието

- За пръв път чуках циганка едва на 30. Стана ето така:
- От няколко месеца, след като излязох от затвора, работех като статист в киното. "WOW SHOOT BROS" беше космополитна филмова компания, управлявана от шайка холивудски евреи, които плащаха на такива като мен по цели 25 лева на ден, но не и храна ...

Kuzmo

Проза » Разкази

2011-03-30T21:00:40+03:00 4.4K 4

Когато сънят стане реалност

Беше там пред мен, втренчените ти шоколадови очи сякаш минаваха пред мен. Колкото и да се взирах в тези очи, не успявах да разбера дали потъвах в тяхната топлина или виждах пламъците в моите като отражение върху късчета лед. Протегнах ръката си, а кожата ù изглеждаше толкова грапава, така бледа. Так ...

JoanaMollova

Проза » Други

2011-03-30T14:36:55+03:00 802 2

Щедростта

Живял един човек на име Иван и имал една прекрасна овощна градина. В нея отглеждал десетки овошки, но най-много обичал едно ябълково дърво. Друго като него нямало в селото. Всички в село чакали есенно време, за да вкусят от чудните ябълки. Всяка година дядо Иван раздавал от чудното дърво, като най-н ...

yulia

Проза » Разкази

2011-03-30T14:30:04+03:00 2.2K