Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.6K резултата

Психо (продължава)

Как си? Добре. Защо дойде? Баща ми ме изпраща. Ти съгласен ли си да говорим? Да. Разкажи ми за струните? Той ококори очи. Знаеш ли за струните? Разкажи ми, след това и аз ще ти разкажа. Всичко е струни, които трептят. Различни трептения, различна енергия. Висока, честота, висока плътност, материя. Н ...
niko_niko (Нико Ников)
niko_niko
Проза
1.1K

Из ,,Спомени от блатото" (2)

Из ,,Спомени от блатото” (2)
.................................................................................................................
Най-трудният предмет в техникума си оставаше математиката. Доста двойки получихме, докато се научим как да се готвим по тази дисциплина. В основното училище ...
weary (Иван Иван)
weary
Проза » Повести и романи
1.6K

Черешова задушница

„Ей, змийо летяща и зла,
страшна болест люта,
иди ти,
полети ти
в бялото тяло, ...
LordZombie (Денис Метев)
LordZombie
Проза » Разкази
1.7K 1

Здравето е най-ценното богатство (памфлет)

Не те познавам, приятел, видиш ми се добър човек. Какво ме измъчва ли, ще ти кажа!
Не ме гледай такъв, че що-годе приличам на човек, а отвътре какво ми е, не знаеш, чурук съм като гнила ябълка, че то сърце ли не е, дробове, жлъчка и кръвно до тавана.
Писна ми от лекари. Аман от клинични пътеки, от к ...
georgovabc (Христо Оджаков)
georgovabc
Проза » Разкази
3.1K 1

Първа и незабравима изгубена във времето любов

Клепачите ми се отпускаха, изтощени от борбата с живота. Не исках да се предавам толкова лесно. Хиляди пъти се замислях за поне една причина, която би ме накарала да живея. Намирах я дълбоко в миналото си, където все още бях невинна и изпълнена с копнежи и мечти за едно бъдеще, което със сигурност н ...
elenasim1 (Елeна)
elenasim1
Проза
1.2K 33

Идиот

Идиот!
За мен става дума.
Не премигвай!
Чудя се и се мая, какъв беше тоя мой късмет. Защо, кога бях още младо момченце, и пикаех още по шумките и се оглеждах накъде да свърна, не се намери един-единствен познат, който да ми каже:
- Върви, трябва да вървиш, но да не си тръгнал натам, дето се фишкат, ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Проза » Разкази
1K 6

Амулетът 16

Александрия -1971 година след Христа
“Принцесата на Египет” бе акостирал преди час в пристанището на Александрия и част от туристите вече го напускаха по спуснатия до кея трап. Денят бе слънчев, морето спокойно и към брега подухваше лек хладен ветрец.
“Тази партида туристи имат късмет с времето” – п ...
aplamen (Пламен Андреев)
aplamen
Проза » Повести и романи
988

Синеоката

Живееха на последния етаж. Също като в песента „Богатство” на група Тангра.
– Отивам на кино! Ще дойдеш ли? – попита Страхил.
Съквартирантьт му поклати отрицателно глава – оня характерен само за българите жест, който навсякъде по света се приема като знак на съгласие. Дори не вдигна поглед от кръсто ...
maistora (Красимир Тенев)
maistora
Проза » Разкази
2.1K 2 31

Любовният парад

Превръщам се в сянка. Все по-осезаемо е.
Легнах и дишах цигарата си. Врязвам се в спомените и режа на едро. Мисля си "Като по чудо съм останал жив/а" и "Нищо не си спомням". Люшкам се на онази люлка - "ту мъж, ту жена, ту мъж, ту жена'' и все по-тихо става.
Бедрата ми пулсират и съм телесен. Болезне ...
kyra (Кийра Трава)
kyra
Проза » Разкази
822 1

Избор

Аз направих своя збор. Все още не знам къде точно ще ме отведе. Не знам дали е правилен или грешен, но знам, че сега съм по-щастлива.
Щастието ли? Трудно е да се определи, просто го чувствам. Усещам докосването му вътре, дълбоко в душата си. Сякаш я гали с пръсти, минава през сърцето ми като едва до ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Други
1K 2

Клонче от върба

Нов ден. Посреща ме свежото утро. Нов свят. Откривам те отново, но нямам какво да ти дам. Имам само едно клонче от върба. Едно-единствено клонче, поело радостта и болката. Толкова е мъничко, а колко много е видяло. Стояло в топлата земя, завличано от бури, ветрове, прехвърляно насам-натам, летяло в ...
magdalina7 (Jana Light)
magdalina7
Проза » Други
939 2

Не си играй с мен 2

Времето не даваше признаци за по-хубав ден от вчерашния. Почти си бе стегнала багажа, когато се позвъни на вратата. Ния потича боса по студения под към вратата да отвори. На прага с една голяма и изящна червена роза стоеше Николай.
- Здравей, мила - целувайки я нежно по нежното ù пребледняло лице.
- ...
ivetoo90 (Фанка Фанкова)
ivetoo90
Проза » Повести и романи
1.3K 2

Психо (откъс)

Той отвори очи и стана. Погледна телефона: девет и трийсет. Нормално. След час вече беше закусил и пиеше сутрешната чаша чай. Телефонът звънна. Непознат номер. Той вдигна. Ало. Да. Слушам ви. Да. Заповядайте. Да, ще бъда тук. Довиждане.
След трийсет минути човекът дойде. Слаб, с дълго палто, изглежд ...
niko_niko (Нико Ников)
niko_niko
Проза
1.2K 2

Въплъщението на сатаната (1-ва част)

Ухапването
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
Къщата се намираше на доста диво място, потънала в ярка тучна зеленина. Бенджамин я гледаше с любов и умиление, защото тя вече бе негова, само негова. Многобройните проблеми, свързани с покупко-продажбата на имота, с оправянето на множеството д ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Повести и романи
1.2K 10

Из "Спомени от блатото" (1)

Из ,,Спомени от блатото" (1)
Преди пoвече от десетина години една моя позната учителка в механотехникума ,,Д-р Никола Василиади” в Габрово (сега политехническа гимназия) ме покани в часа на класния да разкажа на учениците от нейния клас спомени от времето, когато аз съм бил ученик в това училище. От ...
weary (Иван Иван)
weary
Проза » Повести и романи
2.8K 2

Инодушците

Аз съм войник. По душа съм войник. И вярвам, че има и други от моя вид, които преструвките, лъжата, лицемерието и подлостта не са успели да клонират в матриците си. За нашия вид трябва да се знае малко. Ние живеем в битките си и това, което печелим от тях, просто обичаме. И как само обичаме! Обичаме ...
Лепидоптерия (Хриси Саръова)
Лепидоптерия
Проза » Други
1.2K

Приказен риболов

Ето, че най-после получих отпуск и се впуснах в приключението "риболов с надуваема лодка". Това беше стара моя мечта и когато Стамат ме покани да запълня третото свободно място в неговата певеце - "робинзонка", не се поколебах и за миг. Натоварихме такъмите, забравихме помпата и ето ни на път за язо ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза
881 1

Баркодът на Сизиф - откъс от романа

16. Радост
Холосите ù присъстваха на всеки купон. Вместо своето тяло, повечето момичета и жени, ползваха нейното за аватар в мрежата. Вместо екстракт на фатална жена, имаше поглед на незабравима. Статистиките сочеха, че за нощ се теглят два милиарда сънища с нейно участие. Милиард и осемстотин потре ...
cefules (Стефан Кръстев)
cefules
Проза » Повести и романи
1.3K 1

Сватба

На сватбата дойдоха две бивши приятелки на младоженеца и един бивш приятел на булката (нейната първа ученическа любов). Идеята да ги поканят, малко ексцентрична наистина, принадлежеше на младоженката - актриса в местния театър, с която съпругът ù - адвокат, леко неохотно се бе съгласил.
Двете жени б ...
slan4ogled (Радослава Антонова)
slan4ogled
Проза » Разкази
1.3K 9

Детски мечти

Заваля. Капките бавно се пронизваха през клоните на дърветата и се сливаха със земята. Пролетният дъжд подплаши играещите деца и те се затичаха към блоковете си.
‘И тая криеница не я доиграхме...‘ помисли си Митко.
Компанията се разотиде, играта се развали, а над навъсеното априлско небе останаха са ...
sols (Монс)
sols
Проза » Разкази
4.9K 1

Сънувах го...

Сънувах го… Беше по–красив от всякога и най–хубавото: беше мой… Говорехме с часове, смеехме се и се забавлявахме, докато не я видях - нежно-груба сребърна халка на безименния му пръст… Стоеше красиво, но грубо напомняше: Не го докосвай, той е мой… Върху халката беше изписано име… Името на другата... ...
bradshaw (Кари Брадшоу)
bradshaw
Проза » Разкази
1.3K 3

Всичко / Everуthing

Всичко... Какво бе всичко? Животът, смъртта, денят, нощта, залеза, зората... За мене всичко се криеше в едно просто шестбуквено име. Неговото име... Име, което ме преследваше навсякъде и не ме оставяше да го забравя... Име, което не можех да притежавам и поради твърде високата му цена. Цена, непосил ...
bradshaw (Кари Брадшоу)
bradshaw
Проза » Разкази
1.2K 2

Гробът на Димо (първа и втора част)

ГРОБЪТ НА ДИМО
Между селата Извор и Дебели лак се намира баирът
Котеш. На него била крепостта на някой си цар Котис, а под
крепостта било селището Оролаци. Между Дебели лак, Егълница и
Блатешница в местността Шундола също имало голямо селище. ...
khanas (Анани Ананиев)
khanas
Проза » Повести и романи
6.3K 4 8

Страх ме е... - продължение

Шшшт... Опитай се да си по-тих. Видя ли какво му се случи на предишния бял лист?
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги ...
elenasim1 (Елeна)
elenasim1
Проза » Други
1.2K 21

Разплата

Старият манастирски монах беше излязъл на сутрешната си обиколка в околността. Той заобиколи черквата и пое по един тесен път, водещ надолу към реката. След като се огледа, забеляза в далечината силует. Отецът се приближи и видя, че е момиче - младо, петнадестгодишно някъде. Къдравата му черна коса ...
AxlSaint (Аксел Роуз)
AxlSaint
Проза » Разкази
2.1K 2

Светулка

Една светулка влезе в стаята ми тази вечер. Донесе мъничко сияние в тъмнината. Успя да оживи предметите, прелитайки с крилца около тях. И мрачното лице със своето фенерче озари. Една светулка толкова обикновена. Тя може да лети и свети и не търси смисъл в себе си. Една светулка толкова обикновена е ...
ivelina90 (Ивелина Емилова)
ivelina90
Проза » Други
1.4K

Желание

Искаш нещо. Искаш го толкова силно, че дори не успяваш да се наспиш, защото разни мисли те държат буден... А знаеш, че не можеш да го имаш... Ставаш и чак тогава осъзнаваш колко е студена нощта и леки тръпки плъзват по тялото ти от отворения прозорец. Поглеждаш навън, а улицата долу е празна, тиха и ...
sols (Монс)
sols
Проза » Други
1.5K 1

Осъзнаване - от втора част на романа /17 и 18/

XVII
Продължително звънене на входната врата ме накара да оставя Доброславовото житие. Вече бях чевръст и успях да отворя без залитане и почти без влачене ни на ляв, ни на десен крак. Двама жандармеристи веднага ме подхванаха здраво от двете ми страни, сякаш знаеха, че съм пострадал и ги беше страх ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Повести и романи
1.1K 15

Хиляди пластове цигарен дим

"Трябва да спра цигарите..." Помислих си, докато гасях поредния фас. Този ужасен навик ми беше останал от студентските години... Спомням си как ненавиждах цигарите. И как обичах дългата си коса. Какви къдрици имах.
***
Всички тези спомени ме връхлетяха в деня, в който видях причината да си отрежа ко ...
darkness (Кети Станкова)
darkness
Проза » Разкази
1.7K 8

Изгряващо слънце (първа глава)

Първа глава
Зад един голям дървен прозорец, на канапето седеше Катя. Отново беше замислена и неспокойна. До вчера беше толкова щастлива и не знаеше как да изкаже радостта си, а сега бе подтисната и тъжна. От очите ù се прокрадваха сълзи. Те се опитваха да надделеят, но тя все пак ги спираше. Седеше ...
diana1992 (Диана Димитрова)
diana1992
Проза » Повести и романи
1.2K

Медальон

Слънцето напада с жълтия си чук и ме разплесква върху наковалнята на асфалта. Удар след удар и ето, че послушно започвам да променям форми. Палещите звуци галят, шептят, приласкават госпожа Метаморфозата. Ето я и нея – с лек вечерен тоалет по пладне и с изискани маниери на прикрита кучка. Аз съм неи ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза
941

Начинът, по който трябва да изживеем живота си

Животът никога няма да бъде това, което искаш. Ще се променя, както всеки ден изгревът и залезът са различни, както всеки ден е неповторим. И трябва просто да го изживеем, без да се опитваме да го разберем.
Не е трудно да сме щастливи. Първо трябва да си го позволим. Можем някак по-лесно да се научи ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Други
1.9K 1

Сива

Тя го чакаше да се върне. Гледаше мълчаливо през прозореца и за нищо не мислеше. Масата беше готова - салата, чаши, чинии за супа, за основното, прибори. Салфетки... А, салфетките беше забравила. Стана, отвори шкафа, камбанката, закачена на дръжката му, иззвъня и извади жълтите салфетки. В този моме ...
Milimili (Милена Иванова)
Milimili
Проза » Разкази
2K 4

Написах призори...

на Георги
Времето се ниже бавно на гердан от километри разстояние. И всяко мънисто е капка очакване, и всяко мънисто е мъничка болка, и с всяко мънисто герданът е все по-дълъг и все по-тежък. А как искам да мога с ножица от пръсти да срежа злата верига! Да хвърля всичките ù грозни дрънкулки в бардак ...
ivelina90 (Ивелина Емилова)
ivelina90
Проза » Други
1.4K 1

Страх ме е...

Добре. Знам, че звучи много странно, но аз трябва да споделя с някой. Не виждам да открия доверие към когото и да било, затова ще опиша страховете си върху теб бял лист. Нито говориш, нито би ме предал особено, ако си те съхраня на сигурно място. Да, преследват ме. Искат нещо от мен, но още не съм р ...
elenasim1 (Елeна)
elenasim1
Проза » Други
1.1K 14

История с дъждове (Из "Приказки за необратимото")

Тръгваше си…
Върху пианото ми една пеперуда прелистваше някакви ноти… с криле – вместо пръсти! Не успявах да зърна фактурата, може би беше нещо от Лист… или Рахманинов… Помниш ли как ти свирех по тъмно… ей така – без да палим свещите… помниш ли?
И онзи смях… и ръцете ми в твоите, само малко ми трябв ...
beti
beti
Проза
1.2K 9

Законната...

Стоях на ВИП-сепарето, бавно отпивах мартинито си. Съсредоточеният ми обикновено поглед, днес блуждаеше.
Вдясно от мен, на голямата сцена по средата, усилено течеше поредният конкурс за млада сексапилна красавица. Бяха толкова близо до мен, а всъщност на километри. Толкова бях уморена от тези програ ...
Slamiliq (Нора Стефанова)
Slamiliq
Проза » Разкази
1.4K 5

Отново щастлива

И тази сутрин, както обикновено, но непонятно защо, беше мрачна и студена. Птичките се бяха сгушили в гнездата си, опитвайки се да стоплят мъничките си деца. Улиците бяха пусти и много рядко се мяркаха някакви заблудени минувачи, бързащи за никъде, но все пак забързани, все едно гонят щастието. Прир ...
heartless-girl (Петя Петрова)
heartless-girl
Проза » Разкази
1.6K 3