40 918 резултата
Ръцете му трескаво се плъзнаха по краката й и нагоре, търсейки проклетите връзки. Елизабет реши да го разсейва, като започна да хапе закачливо ухото му. Той изръмжа ниско и застина, наслаждавайки се на приятните тръпки, но съвсем скоро желанието по-бързо да разкара проклетите дрехи, които им пречеха ...
  550 
Сага за двата бастуна
епизод 63
След глътката горещо кафе, единият с лека въздишка казва:
- Нашите предци, наборе, са били истински мъжаги! Това Крум Страшний, Симеон Велики, Марко Кралевити ...
- То, джанъм, днес техните внуци също са мъжаги, но с по-нежни снаги!? ...
  473 
Никой не знае, че морето плаче. Всички са виждали гнева му, как вълните като стоманени юмруци бият по брега, трошат скали и завличат кораби на дъното. Морето приласкава, морето се гневи, морето изглежда далечно и безразлично. Но само най-старите моряци са чували как по пълнолуние плаче. Разказват за ...
  366 
Това е една страшно невчесана философска раздумка за Хората и Мишките , базирана на сериозни научни изследвания.
ЗА МИШКИТЕ
(А) Първото научно изследване е знаменитият експеримент ‚Вселена 25‘ (Universe 25 ) – линкове за статиите в (1,2,3 и 4).
Целта на експеримента е да симулира демографското разви ...
  809 
Иванчо: Тате, напоследък непрекъснато говорят, че България загива. Вярно ли е?
Бащата: Не, сине, тези които говорят така дълбоко грешат. Лао Дзъ е казал, че за да загине нещо, първо трябва да стигне до процъфтяване.
  964  10 
– Не съм съгласен! Адът трябва да си остане под земята – не му е мястото сред Седемте небеса.
Архангелът пристъпи напред и сиянието от ореола му плъзна из въздуха като горещо, тревожно дихание. Нажеженият въздух парна деликатните криле на гърба перперуната, застанала пред огледалото – в цялото си тъ ...
  498 
Село Змейково
Глава 7
Тази вечер малкия Петърчо спа в топло легло. Митра му разказа приказка, и когато се унесе го зави майчински, помилва го и го целуна по челото. Това дете отдавна не беше усещало истинска ласка, нежност и топлина. Само то си знаеше какво беше преживяло в пещерата на Брегините. А ...
  528 
Ако повтаряното от жена ми „Движението е живот“ е вярно, бълхите трябва да живеят повече от костенурките…
хххх
Пена избесня: „Край! Не те познавам! Повече не ми се обаждай!“…
И седна, вперила поглед в телефона, да чака позвъняването му…
Хххх ...
  867 
Люба
От месец обмислях как да се разделя с Люба, без да я обидя и нараня. Знаех, че е невъзможно. Тя ме обичаше. Истината беше, че от две години и половина живеех с нея и това време бе най- спокойното и хубаво, което съм имал. Но разбрах нещо, което не ми даваше мира.
Люба бе прекрасна млада жена-ум ...
  941  23 
Празните думи са едно от малките неща, които са лишени от съдържание, а струват скъпо. Те не са като обещанието. Всичко може да се случи и то да не може да се изпълни. Празните думи се изричат с пълното съзнание, че някой може да повярва в тях. Да се гледа в очите и да му се говорят нереални неща по ...
  782 
– Съжалявам, Елизабет. – извини й се, за това, че й разказа. За това, че влезе в живота й, правейки я част от всичко това. След което все пак вдигна поглед, спирайки го на искрящите й от гняв очи. – Съжалявам.
Осъзнаването, че това беше мига, в който всичко приключва, го смаза.
– Недей. – отсече тя, ...
  485 
Аз съм слънчевото момиче което не иска да бъдете тъжни мои слънчеви приятели. Искам просто да сте усмихнати такива каквито ви запомних и ще помня това много дълго време. Не искам да страдате защото вие сте моят стимул да съм щастлива. Вие сте моите приятели които ме мотивирате да творя вие сте моето ...
  603 
Глава 15. – Доктор или милиони
(декември 2020 г. – януари 2021г.)
Измина почти година от операцията на Барие. Още на следващата сутрин след оперирането на момичето стана ясно за кого бе дошла Черната мория. Бенев бе получил инсулт в дома си. Открили го бяха след няколко дни, когато не се бе явил на ...
  626 
В душата ми отеква, като камбанен
звън твоят глас, така разтърсващо
дълбок и единствен. Като Зорницата
на небето и мечтанията на една жена.
Камбана извисяваща се, отекваща ...
  358 
Пак гръмнали едни складове с оръжие и боеприпаси…
Както гърмяха погребите край София, както гърмяха други складове…
И всичко завършваше щастливо – обречените отлитаха в Рая като невинни жертви, оръжията и обеприпасите заминаваха по надлежния път, парите за тях кацаха в нечии сметки.
Както ще стане и ...
  308 
Според някои – омраза и страх от българите, проявявани от чужденци.
По-лошото е, че реално това е съчетание от омраза и страх, смесени с високо самочувствие и дълбока ненавист към самия себе си, отправени към народа ни.
Казано директно – реално усещащи нищожеството си хорица приписват всички свои по ...
  358 
Щорите в стаята бяха спуснати, но въпреки това светлината проникваше и хвърляше отражения по стените.
Той беше легнал в леглото, гледаше сенките и във всяка от тях намираше нещо скрито, било то същество, или пък форма.
Напомнящи му детството когато си намираше такива игри.
Но сега всяка видяна форма ...
  513 
ЧУВАМ ТЕ, ПОСЛЕСЛОВ: А КАКВО НАПРАВИ АНА СЛЕД ТОВА....
Ана едва се довлече до колата и сериозно се замисли дали ще може да се прибере до града. Според нейната логика, щом като вече беше се озовала , за втори път, на пътеката във времето от преди хиляда години , трябваше да настъпят промени. Най-мал- ...
  406 
Арабела отпътува, без дори да ги погледне в огледалото на колата си.
Като напусна „Макадъм плейс“, тя се отправи към централния площад… Първо свали твърдата си шапка. После съблече и колата-рокля. След това, осветена от мигащата реклама на „Големия Джим“, застана сред увеличаващата се тълпа и зачака ...
  550 
Сам успя да открие Сянка.
Отне му повече време, отколкото му се искаше, защото предпочиташе да приключи с вещицата възможно най-скоро, но също така се случи и по-скоро, отколкото се бе надявал.
Не искаше да го прави. И преди не му беше допадало съвсем, но тогава не се замисляше особено. Сега обаче г ...
  458 
Човешкият живот бил ценен. Ха-ха. Само едно силно егоцентрично същество би могло да сътвори подобен "бисер" за собствения си биологичен вид. Значи, животът на всички други същества - четирикраки, летящи, пълзящи, плуващи и т.н., не струва и пукната пара, но, видите ли, животецът на двукракия негодни ...
  889  36 
Беше време когато Красьо живееше през три къщи на нашата улица, но от срещуположната страна, и имаше жена и дъщеря.
Жена му беше възкръгличка червенокоска с лунички, къдрава при това, която може би е имала някакъв чар на младини, за да му завърти главата, но явно е било отдавна.
Дъщеря му пък беше в ...
  459 
Зетят ще кара тъста до поликлиниката. Оня се качка и казва: „Бе, да ме караш направо на гробищата…“
Зетят наум: „Ти не ми давай идеи, че току ги харесам…
хххх
Тъщата звъни в два часа посреднощ: „Пепо, спиш ли?“ – „Вече не…“ – „Имате ли ток?“ – „По туй време защо ми е?“ – „Исках да видя дали има няко ...
  516 
Джейн отключи ''Виктория'', смело тръгна към командната, последвах я. Сложихме слушалки, микрофони
- Ще се обличаме в движение Пит - прозвуча в ухото ми
- Да Джейн
Двигателят на яхтата вече работеше
- Пит, да приберем трапа,... отвържи въжетата от кея ...
  479 
Ордата се появи горе на хълма привечер. Тъкмо селяните се бяха прибрали от полето, жените приготвяха вечерята и храната за другия ден, мъжете сечаха дърва, прекопаваха лехите в двора, разчистваха боклуци, а децата хранеха стоката, когато екнаха тъпани и зурни.
- Идааат… - развикаха се жените и се хв ...
  351 
И двамата бяхме прекрачили късната есен на живота. Събра ни съдбата. Беше есен и кленовете бяха обагрени с кървавите си листа. Идваше зима и ние търсехме топлина. Намерихме я в кафето на площада, на чашка чай и кроасан. Топлина имаше и в очите ни, до вчера непознати. Шофирах загледан в пътя. Около н ...
  455  10 
И така Елен Хайлазов,вече ученик в Старозагорската мъжка гимназия,за да сбъдне мечтите си и тези на близките си се оказа в една среда,твърде близка до любознателната му природа.
Годините на младостта са характерни с нови запознанства,както с наученото в училище,така и с превратностите на узряване,в ...
  526 
Вървя по дългия път и хиляди хоризонти в мен се разминават. Вървя без сюжет. Без граници. И съхранявам в дланите историята. Вървя без да знам накъде. Без път. Без посока. Вървя, просто защото мога да го правя добре. Вървя, за да знам, че мога.
Вървя до теб...
Разхождам се из пукнатините. Извивките н ...
  1104 
Глава 6
Митра беше настанена в стаята на Янко, тя продължаваше да спи непробудно, цялата нощ. Двамата братя Вокил бдяха над нея на смени цяла нощ като майки орлици.
Йовко и Мартоломей бяха заели стаята на Койчо и до сутринта не си показаха носовете. Денят и за тях беше тежък. И те се възползваха от ...
  459 
КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ
И тъй, след девет години затвор най-после на свобода излезе и Танито, мръсникът от нощните побои в Гръцката махала, човекът, който можеше да удря шамар с крак, тарторът на големия обир в Обсерваторията, момчето, което се спираше да иска огънче от мирните граждани само тогава, когат ...
  883 
Всяко нещо си има ден, в който хората му обръщат внимание. Радват му се. Почитат го. Мислят за него. И после забравят за това. Така е и при билките. През друго време ги вземат за непотребни треви, а днес се счита, че имат най-голямата си сила. Колко хора са излекувани от тези треви и растения! На ко ...
  545 
Елизабет се ослушваше за всеки шум. На пръв поглед нощта бе тиха, но впрегнала подсиленият си от същността на Сам слух, бързо й стана ясно, че греши. Трябваше й доста време да пресее всички звуци. Бе й необходимо дори повече, за да разбере как да игнорира онези, които не й трябваха. Мяукането на кот ...
  460 
Душата ми като стара рана
кърви, боли и не отминава
от стари огорчения и лъжи
заседнала в безвремието.
Остарявам, побелявам, но ...
  357 
Когато на полето се пече хляб и слънцето грее щедро, в града може да се видят малко хора.. През деня ще прескат площада тези, които са по работа. Дори в кафенетата няма никой. Всички търсят сянката. Или охладените стаи от климатиците в домовете си. Когато е топло, времето минава бавно. Сякаш дава въ ...
  409 
ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА
Глава осма
С настъпването на есента, дните бяха станали много къси и и температурите спаднаха чувствително. Явно канадската зима вече чукаше на вратите. Вярно, имаше “индиянското” лято, но не винаги то си оправдаваше името. Така беше и тази година. Есента се оказа съвсем кратка и з ...
  356 
Гневът се завърна с пълна сила в мига, в който краката на Сам докоснаха земята. Знаеше, че е въпрос на време. Вещицата никога нямаше да го остави на мира за дълго, особено сега, когато подозираше, че той има нещо в живота си освен нея. Трябваше да предположи, че ще го извика вечер, когато според нея ...
  503 
Болно е, когато съзнаваш, че петнайсет години от живота ти отиват в канавката пред сградата на парламента. Цялата общонационалта мръсотия се излива там чрез гласовете на народа. Затова жълтите павета са вечно криви - защото милионите за тяхното поправяне се вливат вътре в сградата, а не извън нея, к ...
  476 
Оставях я да работи през деня на спокойствие, тя сравняваше данни, пишеше или преглеждаше фотоси и клипове от пътешествието ни.
- Знаеш ли, случката с белите акул съм я изтрила и никъде не ги споменавам. Знае ли се, ще попаднат на някои '' екозащитници'' и може да имаме неприятности.
Кимнах с глава ...
  490 
Село Змейково
Глава 5
Магиите винаги са били част от живота на канството. Магии за късмет, магии за берекет, магии за любов, магии за всичко. Но малцина са тези, които могат да ги практикуват и те умело крият заклинанията и тайните си. Предават се на своите наследници. Такава беше Митра, макар баба ...
  562 
Зеленски заявил : „Контранастъплението не е като холивудски филм“…
Бе, вярно… Ама дали разбра, че реалното управление на държава не е като да се снимаш уж президент в сериал?
Впрочем, и двата пъти друг е истинският сценарист и режисьор…
хххх
Ненапразно тоя екосексуал, дето го споменах оня ден, иска ...
  365 
Предложения
: ??:??