40 918 резултата
Много е важно да се уточни, че в днешно време телевизията и музиката е издигнала на пиадестал единствено любовта между двама души. Но това е само една много малка сфера от любовта, само една нейна страна на многоъгълник. Другите страни са всичко останало което ни заобикаля, като една много важна стр ...
  1021 
Затварям очи, оглеждам се в Луната. Огледалата лъжат с вяра. Денят е като камък от многобройни истинали надежди, изпросена обич, лютив сос от смълчани думи. Лято е, разхождам се покрай езерото, а плачещите върби ронят усмивки. Наблизо косят трева, оглеждат ме, ала очите ми са слепи. Едно детско глас ...
  345 
В СЪБОТА КАТО ПРЕДИ НЕДЕЛЯТА
- Скъпи, утре отивам на риба! И без това такъмите ти само прах събират.
- Защо? Досега никога не си ходила! - се опули Симо;
- Че къде другаде да си разходя новите силиконови ботуши по това време? Да не забравиш да ми купиш безалкохолна бира и направиш сандвичи!
- И как ...
  550  30 
– Сега? – повтори Лизи като на сън.
Бе обвила ръце около врата му. Пръстите й си играеха с косата на тила му. Макар първоначално да й се стори странно да го целува, когато лицето му бе скрито с тъмата от сънищата, а пък тялото му я притискаше, устните му успяха да я замаят.
Сам продължи да слиза с ц ...
  565 
Тоталитарност е да те вписват, където не се вписваш.
Да те приспособяват, ако не се приспособяваш.
  295 
Гората... Като си сам усещаш, че дърветата край теб си говорят. Вървя, докосвам стволовете им и съм един от тях.
Горе на хълма е порутен храм обвит в бръшлян и туфи папрат. Сякаш зеленината го е приютила в лоното си.
Прекрачих прага. Под краката ми припукваше изпадалата мазилка, а в дъното бе Той. Р ...
  302 
Ами това е! Докато оправяш колците на доматите и си мислиш за снощната буря, която ги съсипа, и гърдите запопочват да те стягат, не ти достига въздух, избива те пот… А не е да кажеш 40 градуса, както през цялата седмица беше…
Христина е видимо разтревожена, иска да вика линейка. Каква линейка! И дру ...
  496 
Тя му прости греховете си…
хххх
Изкуственият интелект може да рисува, музицира, съчинява…
Обаче – какво ще стане, ако не го приемат във Виенската художествена академия?
хххх ...
  565 
Некоалицията в непарламента е несъставена от негрупировки и нешайки, некадърници, невежи, нечестни нехора…
Не работи… Недържавата несъществува, а не умира, все пак. Не я уважават, не се сещат за нея, не й обръщат внимание неполитиците от неконтинента.
Не, не, не… Но не може иначе…
Не умира ненаселен ...
  321 
Бог ни учи да не пожелаваме жената на ближния си.
Но мълчи по въпроса какво би се случило ако тя ни пожелае...
  912  14 
Решил дяволът да разнообрази своят харем. Имал стотици жени, но вече започнали да му омръзват. Набелязал си една татуирана красавица. Тя била студена, властна и пресметлива. Точно по негов вкус. Присмивал се на мъжете около нея. Само ги поглеждала и те си въобразявали, че е влюбена в тях.
"Какви глу ...
  627  12 
В Париж животът е толкова очарователен,че трудно ще бъде описан в няколко стотин думи,пък да не говорим за хилядите романи и лирични изповеди на пришълците.До студентите от всички континенти, трябва да предпочетем местните знаменитости.Като начало ще забележим аристократите с истински гербове и тези ...
  486  17 
С дъски от стар сандък за снаряди сковах къщичка за гълъби. Брех, не искат да влизат! Спира ги, навярно, шестото им чувство...,не че знаят кой е Пикасо.
  426 
Уж е хубаво, че на рождения му ден старата баба му подарила петдесет лева. Лошото е, че той веднага ги намести в разходите…
хххх
Дори неграмотните академици не правят разлика между муниции и амуниция…
хххх
Не бърза този, който е разбрал живота… ...
  372 
Сам и Лизи не срещнаха повече пострадали стражи на излизане, което беше добре. Стигаше му, че един от хората му има проблем, за който да научи по случайност. Обикновено проверяваше задълбочено животите на онези, с които работеше, но тъй като не смяташе да използва стражите, не бе стигнал много по-да ...
  614 
1. Мисли и афоризми на подполковник Т.
В десети клас трябваше да изучаваме дисциплина, наречена
«Военно-техническо обучение (ВТО)». Или по простонародному, «военно
дело». Преподаваше я пенсионираният подполковник Т. В неговите часове
тетрадките се изписваха от двете страни. Отпред – за планове на за ...
  428 
Глава 18. – Сърце на кръст
(зимата на 2022 г.)
„Да имаш много сърца, та да си оставиш едно за днес, едно за утре, едно за след десет години. Или да го сложиш в лед, да не изгори. Ама не може. Така са решили. Времето ли, Съдбата ли, трите проклети мории ли, кой да ти каже?“ Така умуваше Монката, седн ...
  590 
Що ли се сетих за една учителка от гимназията… Семпла, женица – и интелектуално, и като личност. Доста кривогледа. От тия, дето в нашия край викат: мене гледа, тебе види…
Та си знаехме – следи ли те с поглед, спокойно преписвай. Но зяпа ли някъде край или над теб – внимавай…
хххх
Отново се разшумя з ...
  395 
Думата взе дядото.
- Ти, Пешко, си изостанал от времето… Някакви ретровъзгледи имаш… Пишеш! Днес няма нужда от писане, а от смятане. Представи си, че си на мое място и видиш как свако ти – моят зет, е награбил на стълбищната площадка инкасаторката за водата… Тогава…
- Айде стига, дядо – рече свакото ...
  455 
Момченце заслужи бащиното наказание.
Развика се тротоарно: „Помощ!“.
  307 
Ли спеше в памучните си чаршафи на цветя и сънуваше... бъдещето .
3017 година, никой не остаряваше и не умираше
вече , всички сгради бяхд огромни почти до небето , сиви и обвити в мъгла. Нямаше градове , само огромни пространства , огромни сгради и мъгла. От цялото й семейство Ли беше останала сама ...
  378 
Сам бе нагледал стражите, одобрил графиците и организирал да поеме разноските за погребенията на двамата загинали онзи ден. Така официално освободи денят си, за да го прекара с Елизабет.
Увери се, че има няколко капанчета, които предлагат храна, в случай, че огладнеят и съвсем случайно беше поръчал ...
  526 
- Докторе, забравих къде си паркирах колата! Забравих ѝ номера, а също и името на улицата!
- От лекарствата е. Сега ще оправим всичко.
Той докосна ръката ми. Вцепених се. Не можех да мръдна и милиметър. Виждах и усещах всичко, но бях като пън. Лекарят отвори едно капаче на черепа ми, извади една пло ...
  635 
В София, човек отива да се разходи и да подиша въздух до кварталната градинка или близкия парк. В Плевен си имат Кайлъка, във Варна – Морската градина.
Във Фишерс, Индиана жилищните квартали са едновременно и паркове, и градини. Задните дворове на къщите са изпъстрени с цветни, а в случаите с къщи н ...
  873 
Аудито пееше по магистралата.Ами да, прибира се у дома.
'' Домът е там, където се чувствам у дома. За някои , това е мястото където се чувствам в мир, след като отмине напрежението на деня. За други това е познато лице или докосване с любов и тогава разбираме, че сме се прибрали...'' се казваше в ед ...
  440 
Шмръц започна всичко. Беше първия си нинджа жив. Но някой някога попита ли се как Шмръц научи се да бъде нинджа?
-Шмръц Ти тренер имал си нали? Защо не си ми казал? Искам да го видя! - усмихва си се Ти.
Шмръц въздъхна тежко.
-Той ще те намери.
-Ти каза ли му вече? ...
  942 
2.
Насядаха около масата в хола. Лелята първа зае стратегическа позиция до вратата – да вижда какво се внася и изнася. Внасяното да поиска, изнасяното да върне към мястото си. Няма да отива зяп това ядене и пиене, я…
После се усети, че това не е празненство, хапване няма да има – освен бонбоните в е ...
  714 
Шмръц и Ти си седнаха на пейка. Потни, мокри и усмихнати. В парка на свободата.
-Шмръц много ми харесва тук...
-Да Мило. Винаги причина има. А по магически са три. Първо: зарязваме ти баба Ти. Да си гони дракона. Второ: по – добре е да играем с хора, усмихнати, И най – вече и аз и Ти зарязахме си кл ...
  479 
1.
Викаха му Малкият още от раждането. Ситно бебе, неадекватно усмихнато – докато нормалните бебета оревават орталъка, разбирайки, че насила са изхвърлени от спокойното местопребиваване и натам ги чака Животът…
А Малкият Пешко беше с явно повредени сензори за света. Вместо да се плаши и хвърля в бой ...
  332 
Защото не знаеш какво ще видиш…
А така – със затворени очи и поглед, впрен във вярната насока, няма да се плашиш.
Всъщност, и в пропаст да полетиш – няма да имаш време за вредни мисли и емоции.
Камо ли да се отклониш от правилния път, сочен от средствата за масова агитация и слугинажа от тролове…
хххх ...
  335 
" Ние сме сами, абсолютно сами, на тази случайна планета. Сред всички форми на живот, които ни заобикалят, никой, освен кучето не е сключил съюз с нас!"
(неизвестен автор)
Името ми е Честър и спокойно мога да твърдя, че никак не е бил розов живота ми.
Бях кутре, колкото човешка длан, когато едно от ...
  1728  20  50 
Почувствал внезапен студ, Джъд отвори очи. В първия момент не разбра къде точно се намира. Преди секунди беше на брега на Езерото на нимфите, оплакваше умиращия Звездец, нещо силно го удари по главата, а после…
Момчето се огледа тревожно. Наоколо беше тъмно, но се чуваше шуртенето на вода, а в дънот ...
  549 
Полът бил генетично предопределен. То всичко касаещо човека е генетично предопределено, но в широки граници на предопределеността. Например ражда се човек с нормална структура на тялото. Да го наречем Арнолд. Арнолд си поставя за цел да направи мускули и започва да тренира усърдно. Един ден той став ...
  511  10 
Сам влезе в стаята им и с крак затвори вратата. Седна на леглото и остави Лизи в скута си. Не искаше да го показва пред другите, но я беше довел тук, колкото за да останат сами, толкова и защото в момента от идеята да бъде далеч от нея някаква тежест притискаше гърдите му и правеше възли от вътрешно ...
  573 
Дворецът в Плиска
– Трайчо – спретнат! Доживях! – плесна с ръце Мирабела.
Дяволчето стоеше на прага, ама не можеш го позна – розовичък, чистичък, сякаш току-що е излязъл от Чистилището на Долната земя. Острата му, винаги стърчаща коса – грижливо сресана на път, рогцата му – напарфюмирани и посипани ...
  547 
Съдбин и Животка си размениха граматическия род.
Екстой и екстя се омъжениха нерегистрирано.
Неотя и неотой си пожелаха перманентен наследник.
Съдба го оплоди и Живот забременя със Смърт.
  256 
Стефан обичаше да се разхожда привечер. Когато не бе на работа и сутрин. Минаваше през парка. След това се отбиваше в едно от кафенетата в центъра на града. Там се познаваха и рядко влизаха нови клиенти. Топъл летен ден. Нямаше хора по улиците. Слънцето грееше и всеки търсеше прохлада там, където им ...
  867 
Сам остана дълго време пред вратата на коридора към помещенията на стражите. Можеше да чуе гласовете им, идващи от общата стая и не можеше да се насили да отиде при тях, дори и да искаше да се увери, че мъжете са добре. Сигурно го мислеха за страхливец. В живота му го бяха наричали с много по-лоши д ...
  519 
Навън прикапваше първият есенен дъждец. Седяхме с Джейн прегърнати на дивана загледани през прозореца в морската шир.Вятърът поклащаше мачтите на яхти и лодки и подканяше собствениците им '' Хайде очакваме ви в бурното море.''
- Джейн скъпа, да направя чай или кафе, бисквити или кроасан - предложих
...
  418 
Вали като из ведро. По-нагоре небето, увиснало върху хребета на нещо като потрошен облачен гръбнак, трещи, чува се шум като от изплъзната река. Някъде шурти яко. Кучета лаят. Язовир се е скъсал – помислиха хората и си наляха по кана червено вино. Качиха дървата и бъчвата на втория етаж – най-вече те ...
  436 
Предложения
: ??:??