Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Продължение от книгата

Колчо пое от Моралията две чаши кафе и ги сложи върху сребърния поднос. Черната течност се стече върху виещия се като бръшлян русоляв мустак, който спираше под изострената му брада, на която някой нарочно беше издълбал малка трапчинка. Той се облиза няколко пъти. След това прокара пръст по ивата на ...

mari45

Проза » Повести и романи

949 1

Боян

БОЯН
Посветено на моята майка...
Той вървеше смело напред. По младото му и красиво лице бе изписана решимост.
Лека самодоволна усмивка се плъзна по устните му, когато се обърна назад и видя колко много хора са го последвали. За него беше истинска победа, че е успял да убеди толкова хора в правотата ...

sui4i-bel

Проза » Разкази

1.3K 3

Срещата

Цикъл „Разкази от улицата”
Влакът бяга, звънят колелата,
още малко и пак у дома,
да си хапна от бобеца сладък,
за ден-два да не бъдеш сама. ...

Човек

Проза » Разкази

1.5K 21

Северен дъжд

Край безброй планини вилнее северен вятър и всичко след себе си той разпилява. След това северен дъжд пронизва вечните скали и причинява много беди. Раздалечават се тъмните облаци. Слънцето проблясва в очите на хората. Но те тъжни са. Защо ли? Защото северният дъжд мечтите им разруши. Но слънцето ще ...

SweetDaniel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 4

На теб...

Когато те видях за първи път, сърцето ми заби за теб.
Влюбих се в теб така, както никой до сега.
Ти ми подаряваш мигове чудесни и нощи, изпълнени със страст.
А любовта ти... тя си беше само моя, а и още знам, че е така.
Когато те ледам в очите, знам, че аз съм твоето момиче. ...

bebcho

Проза

832

Спомен?!

Спомен?!
Не залагам на спомена. Той е като губещ кон. Дори и красив, може да ме подведе. Често смесвам спомени и мечтания… и не само… Преплитат се с истински изживявания… Спомням си… Летните звезди нямат нищо общо със студенината на лунния зимен пейзаж… Залпове от светлината на залеза изпълват с пур ...

pavli

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2K 16

Холивуд – заблудата за любовта

Нещата вървят зле, всичко се е объркало. Светът ти парченце по парченце се срутва върху теб, но ти се държиш, крепи те вярата. Знаеш, че в крайна сметка всичко ще се оправи. Защо ли? Най-вероятно, защото дълбоко в себе си и ти вярваш в… Холивуд.
От години холивудските продукции ти набиват в главата ...

an.invisible.girl

Проза » Други

1.1K 5

Списъци по Сей Шонагон

Усещане за горещина
Предпочитам да ми е по-скоро топло, отколкото студено. Но горещината е малко досадна. Късно вечер, когато хладината на чаршафа е изчезнала и не можеш да заспиш. Или когато си хванал лека настинка, а от горещината ти става по-зле. Неприятно е да облечеш красива блуза и да се изпот ...

Рима

Проза » Разкази

2K 8

Невъзможна приказка за страната Виртуалия

НЕВЪЗМОЖНА ПРИКАЗКА ЗА СТРАНАТА ВИРТУАЛИЯ
Не, не преди много години, а в наши времена, на Земята се появила една все още не много известна страна, наречена Виртуалия, която нямала земя, но имала огромна територия. Неин основоположник бил най-големият паяк на света, който се казвал Бил. Тя била с мно ...

otkroven4o

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K 3

О, моя съдба

Знаеш ли, о, съдба, реших да пътувам, за да разбера накрая, че в собствения си дом съм по-голям самотник отколкото в чуждия. А ти после така ме изигра, че понякога се чудя защо те следвам? Толкова зла си към мене?! Но вярвам, че ще дойде ден, в който ти мене ще следваш, и тежко ти тогава. Ще ти пока ...

DevilAgony

Проза » Други

898 1

Продължение от книгата

Край масите беше оживено. Мустакът - така му викаха, никой не знаеше истинското му име, беше дошъл от Добруджа само с един денк и абаджията Станко го приюти. От тоя ден, двамата заживях като братя. Както беше облечен абаджията, така беше облечен и Мустака. А и красавец беше пустият му Мустак! Цялото ...

mari45

Проза » Повести и романи

1.2K

Чужденец

Напоследък все по-често плача, а би трябвало да изгарям от щастие при мисълта, че скоро ще се върна в страната, която наричам родина. Цяла година очаквах този момент да настъпи. Сега настъпи.
При положение, че ме дели само седмица от полета обратно, защо в чинията ми на вечеря капят сълзи?
Скапаните ...

Aqua-

Проза » Други

1K

Изгубеният смях

Поредният шумен ден се разтвори като витамин в чаша с вода и заглъхна в неоновото жужене на нощта. От улицата долиташе фриволно - закачливият кикот на проститутки и шумът на спорадично минаващите автомобили, но скоро и те притихнаха. В квартирата на Давид беше тихо и тъмно, като се изключи разбира с ...

Стъпката

Проза » Разкази

1.4K 5

Времената сигурно са полудели - 34 глава

34.
Първата половина на третия ден се оказа почти приятна, като изключим лекия идеологически (иронично повдигане на вежди) сблъсък с Касим. Пък може би денят ми стана само субективно по-добър от това, че го цапардосах тоя по самоуверената физиономия... Веднага след малкото ни “семейно” скандалче пол ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K

Късмет до поискване - 16

Глава 16 - Възможната невъзможна любов
Пристигнахме по тъмно в село. Хората ни чакаха развълнувани, всеки търсеше своето пликче с лекарства и преглеждаше дали поръчката е изпълнена. Цъкаха с език на някои цени и псуваха правителството, гърците, избирателната система и болестите.
- Как може бе, как м ...

inakrein

Проза » Повести и романи

1.3K 10

Любов и омраза Dessy Kestern 1-3p

Дръпна с длан вратата на балкона. Тя изскърца протяжно. Въздух и приятна светлина погалиха тялото ú. Излегна се на широкия стол и погледна към небето. На малкия балкон парапета бе висок и съзерцаваше с очи вдигнати единствено и само нагоре. Бледо сивото небе завършваше със залязващото слънце, което ...

dessy

Проза » Повести и романи

1.4K 2

Съвет от непознат

Беше хубав пролетен ден, поредният от цяла седмица такива. В парка сутрин нямаше много хора, всеки крачеше към задълженията си, а пейките бяха самотни.
Всички бяха цветно боядисани, различни... като дъгата! И там, в ъгъла до шубрака, стоеше една тъжна и черна, единствената тъмна пейка. Момиче на тий ...

Nando

Проза » Разкази

1.4K 3

Една позната

Всички външни бедствия са несравними с великото бедствие вътре у нас – глупостта.
----
Глупостта е убедителна, затова така често прибягваме към нея.
----
Рутината е първата стъпка, с която ни примамва глупостта, фалшивото въображение е втората. ...

selsal

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 4

За непукиста

Ах, колко е лесно да се откажем. Да спре, да ни пука и да сложим метална решетка на сърцето си, да натиснем бутончето - стоп на чувствата. И после какво? По-добри ли сме, по-щастливи, по-горди ли сме от това, в което сме се превърнали? Не вярвам да е така. Не искам да го повярвам, защото има толкова ...

малка_любознателка

Проза » Други

1.1K 1

(без)Край

I. Зелени, ароматни чаршафи, върху които стоят бели, пухкави възглавници, а над тях застлано синьо одеало, което покрива цялото Земно легло. Безкрай.
II. Животни щъкат насам-натам, растения се пръкват тук и там. Живот кипи до безкрай.
III. Е, може би не е съвсем така, защото ето го - човекът се зада ...

dfshwsh

Проза » Други

1.4K

Суета

Стоеше пред огледалото, тя заставаше пред него милиони пъти. Взираше се в своите очи с грим покрити. Тя взе в ръка пудрата си скъпа и нанесе я по лицето си до полуда. И пак пред огледалото застана, но така и не знаеше вече коя е, в какво се превърна.
Тя отдавна беше загубила себе си под маската от с ...

Nikoletta_

Проза » Други

1.1K

Когато падна ангелът

Quomodo cecidisti de coelo, Lucifer, qui mane oriebaris.
Sancte Jeronimus
Как падна от небето, Луцифере, ти, който ставаше в зори.
Свети Йероним
На седмия ден Господ прати всички свои ангели и архангели и хараби и серафи да пооформят нещата, които бе създал. И всеки от тях създаде по нещо свое и то ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K 6

Обещание

Когато те погледна, виждам всичко, което искам да ти кажа. Виждам любовта в очите ти. А ти виждаш ли същото в моите?
Усмихваш се и озаряваш сърцето ми. Хващаш ръката ми. Взираш се в очите ми. Мълчи! Не е нужно да говориш, за да те чуе душата ми. Не е нужно да си перфектен, за да те обикне сърцето ми ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 3

из "Записки от тук-таме" 3

Една вечер Кух Че Реп реши да си направи експеримент, идеята за това му дойде, докато четеше една книжка с малко странни коани.
- Колко вълци са нужни, за да завинтят една крушка? - попита той седящия на съседната маса Но Щен Вълк.
- До колкото ми е известно, вълците не се занимават със завинтване н ...

Bersek

Проза » Разкази

768 4

Квартирантът и момичето

КВАРТИРАНТЪТ И МОМИЧЕТО
Когато Стамен се нанесе да живее в малката два-на три стаичка в апартамента близо до парка, всичко си беше по старому. В другата голяма и слънчева стая живееше Ася, двайсетгодишната дъщеря на неговия хазаин и приятел от студентските години Васил.
Ася беше слънчева като стаята ...

Раш

Проза » Разкази

1.4K 2

Един непораснал романтик (2)

Днес е 29 февруари. Топъл слънчев ден. Наближава обед и служебната суматоха е утихнала. Преодолявам притеснението си и тръгвам към Елена. До вратата на офиса води тясна пътека, която се отклонява от главния път и свършва точно пред вратата. Оттук не минават случайни минувачи, тръгнеш ли по пътеката, ...

razlichen

Проза » Повести и романи

920

Калин и Елена

(по мотиви от народния фолклор)
Беше топъл ден към края на пролетта. Както всяка неделя, селото се беше събрало на хорото. Нали и в Библията се казваше да се работи шест дни, а на седмия да се почива? Ергените се бяха събрали в кръг и си говореха за красивите моми, най-пъргавите от които вече се бях ...

rarebird

Проза » Други

1.1K 5

Никога повече секс

Никакъв секс повече
Един следобед на 35 г. се оказах щастливо разведен мъж. Такова чувство на свобода не бях изпитвал от момента, когато за последен път напуснах военното поделение, в което убиха две години от живота ми. Бавно и садистично като верни последователи на маркиз дьо Сад. Без малко да се ...

Greg

Проза » Разкази

4.8K 16

За оптическите явления и други легенди

…Имаше едно време един пустинен шейх на име Ахмед Бен Хасан. Славата му на велик и безстрашен войн се носеше от сенчестите скали на Мъртвия град до отсечените върхове на трите палми, растящи край оазиса на Прокълнатите. Шейхът бе млад, смел и силен. Но едно видение го преследваше и не му даваше мира ...

kikot86

Проза » Разкази

1.8K 8

Скъпа Джун

Когато бях малка си имах една единствена приятелка. Името ú беше Джун. И тя като мен живееше във фермата, далеч от най-близкия град. Бяхме съседски деца и мързеливо прекарвахме времето си на житните поляни, докато се къпехме в реката и брахме круши. Баща ми беше бивш военен, а майка ми сладкарка. И ...

lady_elle

Проза

1K

Когато

Когато
Когато осъзнаеш, че си чувствителен и раним... Когато отчаяно се бориш за щастие по свой си начин... Когато човекът, който истински оценява нещата, които правиш, го няма вече... Когато вече не изглеждаш същият човек и не успяваш да обясниш на никого какво ти е и как се чувстваш, защото никой ...

ral

Проза » Други

1.1K 3

из "Записки от тук-таме" 2

Когато Гар Ван видя на какво прилича кухнята ú, не побесня, само заклати невярващо глава.
- Мога да обясня всичко... - започна да се оправдава Черната пантера Ра, обаче, като размисли, се прекъсна сама: - Но май няма смисъл. Нали?
- Няма - съгласи се с нея сенчестата.
- Всеки греши - пробва друг под ...

Bersek

Проза » Разкази

792 1

Той е долу, на брега на реката.

HE IS DOWN BY THE RIVERSIDE*
Всеки ден лудият ходеше до реката, минаваща край града. Сядаше на брега и съзерцаваше как водата лениво тече. Дори неговият объркан мозък беше схванал, че съществува някаква – магично-тайнствена за него – закономерност, според която цветът на водата се променяше неколкок ...

Svetozar

Проза » Хумористична

1.4K

До Брад Пит от Куртово Конаре

Скъпи Брад,
Не ме шокираш с тази поредица от самопризнания, че си луд, измамник и "гнусна гад", както те била нарекла една от жените, с които си пишеш. Не ме шокираш и със снимката, от която ме гледа рошав, брадат тип с очила като лупи и с работническа куртка. Всъщност, не. Първоначалният ефект беше ...

670301

Проза » Писма

1.2K 2

Отговори и Въпроси

Къде съм аз?
Аз съм тук.
И да искам,
няма къде да избягам.
И да избягам, ...

dfshwsh

Проза » Други

940 1

Едно неизпратено писмо...

"Чудех се как да ти кажа какво чувствам към теб. Можех да ти го кажа в очите, но те са като Слънцето ярки - заслепяват ме и забравям всяка дума. Можех да ти го кажа по телефона, но нежният ти глас ме покосява както буря покосява нежното растение. И реших да излея чувствата си чрез това писмо, макар ...

djidjinkb

Проза » Писма

1.9K

Хвани дъгата

Хвани дъгата
„Животът е незначително, краткотрайно
и преходно явление в затънтен ъгъл на вселената
и не е нещо, за което подобава да вдигаш голям
шум, освен ако не си лично заинтересован”. ...

Greg

Проза » Разкази

1.9K 9

Пътуването на душите

Journey of Souls*
Падах.
Не.
Летях.
Всичко размиваше очертанията си. Безкрайна феерия от цветове замъгляваше очите ми. ...

eX_girl

Проза » Разкази

1.5K 2

Умираме бавно

Възможно ли е нещата, които ни поддържат живи, бавно да ни убиват? Възможно ли е след всеки удар да се изправим и да продължим напред, знаейки, че можем да получим удар отново? Дали всеки път, когато ни разбият сърцето, можем да съберем прашинките и да ги залепим обратно? И когато даваме, а всички в ...

bibi1991

Проза » Други

1.2K

Щастливите листа

Щастливите листа са тези, които падат късно вечер... сами, далеч от хорските очи. Искам да съм като тях... но не искам да съм сам. Да последваме лошия пример на хората, но с добра цел - да направим конспирация против природните закони и да паднем заедно... Какво ще кажеш?

dfshwsh

Проза » Други

1.1K 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Продължение от книгата

Боян

Срещата

Северен дъжд

На теб...

Спомен?!

Холивуд – заблудата за любовта

Списъци по Сей Шонагон

Невъзможна приказка за страната Виртуалия

О, моя съдба

Продължение от книгата

Чужденец

Изгубеният смях

Времената сигурно са полудели - 34 глава

Късмет до поискване - 16

Любов и омраза Dessy Kestern 1-3p

Съвет от непознат

Една позната

За непукиста

(без)Край

Суета

Когато падна ангелът

Обещание

из "Записки от тук-таме" 3

Квартирантът и момичето

Един непораснал романтик (2)

Калин и Елена

Никога повече секс

За оптическите явления и други легенди

Скъпа Джун

Когато

из "Записки от тук-таме" 2

Той е долу, на брега на реката.

До Брад Пит от Куртово Конаре

Отговори и Въпроси

Едно неизпратено писмо...

Хвани дъгата

Пътуването на душите

Умираме бавно

Щастливите листа

Опашка