39 921 резултата
Аз съм циганка. Сега, за по-модерно и по-европейско, ни наричат роми. Не се гордея с този факт, но не се и срамувам. В края на краищата, човек не може да си избира нито родителите, нито къде и като какъв да се роди.
Детството ми премина щастливо и волно по прашните улици на бургаския квартал "Комлук ...
Детството ми премина щастливо и волно по прашните улици на бургаския квартал "Комлук ...
2365
8
Поредната самотна вечер, поредният скандал и за пореден път той се качва в колата си. Къде отива, при кой? Дали въобще знае? Пътят е едновременно познат и различен. Мръсна газ и отново бягство... бяга, но от какво. Ако го попитам знам, че няма да намери точен отговор, само знае, че има хиляди неща, ...
1056
2
Тя тръгна. Отвори прозореца и студеният вятър я прониза като острие. Беше спряло да вали отдавна, но мирисът на есенния дъжд все още се усещаше. Беше студено, а лятото току-що си бе тръгнало.Тя живееше на триетажна, старинна къща, а прозорецът той беше огромен. Застана на него и ако направеше още ед ...
746
1
Махаме с ръце, чупим китки, чупим други неща, кривим устни в разни гримаси, хвърляме по някоя плюнка като крещим, за да сме по-убедителни и пак не ни разбират. Не ни разбират, защото не ни чуват.
Някак хората успяват да се вслушат само в копненията на своята душа или тяло. И после посвещават цялата ...
Някак хората успяват да се вслушат само в копненията на своята душа или тяло. И после посвещават цялата ...
1593
8
- Падишах ефенди - обади се по петолъчката много разтревожен главният евнух, когото моите хора ми бяха доставили директно от Кеймбридж - опасявам се, че трябва да ви съобщя една неприятна вест: вашата елитна съпруга номер 77 пак е в положение. Току що ми съобщи старшата акушерка баба Айше.
- Но защо ...
- Но защо ...
886
10
Замръзнали корени преплитат тела сред небитието от спомени. Алените ми мисли треперят от студ и страх. Прегръщам парцалената си кукла и вълшебни сънища зашепват девически песни. Изстраданите ми кукленски очи срамежливо се засмяха на слънчевото петънце, погалило сърцето ми. Пухът по крилете, изплетен ...
801
Какви са мислите на човека до мен? Всеки си мисли това. Но аз не се питам това. Аз се питам какви са моите мисли, моите мечти, моите надежди. Чудя се кога нещата в главата ми ще се подредят. Вече не знам абсолютно нищо. Мисля си вече дали аз се познавам? Дали аз знам какво искам, за какво мечтая? Ст ...
643
Детето седеше на брега на морето. Жадните му за нови познания очи оглеждаха безбрежната шир. Всичко се запечатваше в отвореното му и готово да се обогатява съзнание. Картини, емоции, мисли... От преплитането им се раждаше един безкраен и колосален Маелстрьом, сред чийто грохот всичко се носеше към н ...
669
2
Без думи, а с жега - алфа версия
Лято е, жега е, Ко Та Рак лежи размазан на сянка близо до речния вир, за да се спаси поне малко от следобедния мор и разсъждава върху несправедливостта на живота, в частност по въпроса с неговия кожух, ползата му през зимата и как пречи лете.
По пътеката се задава Но ...
Лято е, жега е, Ко Та Рак лежи размазан на сянка близо до речния вир, за да се спаси поне малко от следобедния мор и разсъждава върху несправедливостта на живота, в частност по въпроса с неговия кожух, ползата му през зимата и как пречи лете.
По пътеката се задава Но ...
667
1
Бях забравила колко силно ме нараняваш, колко грубо газиш градината на чувствата ми, колко жлъч и сарказъм има в думите ти, колко злоба - в изстреляните напосоки куршуми. Как сега се събудих отново опарена от познатото стягане в областта на сърцето? Как приспах моя страж, който мъдро беше бронирал д ...
833
5
Беше тихо. А в празната и тъмна стая нямаше нищо, което да ми покаже, че съм още жива. Нямаше прозорци или врати. Не беше топло или студено, просто... неуютно. На каменния под бяха разпръснати отломки от огледало. Вдигнах една от тях, вгледах се, но не виждах нищо. Само мрак, гъст като въздуха в стр ...
715
2
Напоследък много съм търсена и ухажвана - все някой нещо ми предлага или ме кани някъде... В началото се ласкаех от толкова внимание, но вече взе да ми писва. Както си вървя спокойно, ми препречват пътя разни дистрибутори, рекламни, застрахователни и прочее агенти (дали пък нямам вид на балък?) и ми ...
1671
22
Погледни навън и виж живота си - като пейзаж, като една картина. Всеки е художник на своя живот - от него зависят цветовете, щрихите, вдъхновението - за всеки един е различно. Някои картини са красиви природни пейзажи, а други - черно-бели скици. Всеки сам избира цветовете на своята картина, всяка е ...
925
1
Без сълзи да плачеш в съновидения от истини, загубили тъгата си, без вода да пълниш небесното безвремие със спомени.
Да будиш слепите желания на жаждата, за да потулиш срамната заплаха от забвение.
Да разстилаш жертвени нозе в лицето на безсрамни очаквания и да грабиш от миговете на нестихваща потре ...
Да будиш слепите желания на жаждата, за да потулиш срамната заплаха от забвение.
Да разстилаш жертвени нозе в лицето на безсрамни очаквания и да грабиш от миговете на нестихваща потре ...
679
8
Аз чакам, а теб пак те няма. Дали отново си с нея или просто бродиш по улиците? Аз стоя със снимката в ръцете си и виждам сълзите как леко се спускат по нея. Докосвам я с ръка, с надеждата да усетя топлината ти, но това е само една снимка. Теб отново те няма. Дали си с нея, а аз - сама в тъмнината? ...
726
Влюбих се, но не така набързо, по ученически - за ден-два, а така, както човек обича с цялото си сърце и душа, както се случва веднъж, дваж през целия живот. И знам, че е истинско, не поради купища причини - те дойдоха в последствие, а просто разбрах. Тя ме докосна истински и чисто с един поглед за ...
1134
4
- Свободно, сержант. Седнете тук, моля. Вие сте сержант Раул Ернандес, личен идентификационен номер UF3885536S016327, така ли е?
- Да, сър. Сектор "Мохаве" от Базата на Обединените Сили, втори батальон.
- Аз съм полковник Дезмънд Колман, началник-щаб на Сектор "Мохаве".
- Да, сър. Искам да кажа, тов ...
- Да, сър. Сектор "Мохаве" от Базата на Обединените Сили, втори батальон.
- Аз съм полковник Дезмънд Колман, началник-щаб на Сектор "Мохаве".
- Да, сър. Искам да кажа, тов ...
799
... Вчера се отбих в църквата, която се строи с мое дарение да проверя до къде са стигнали. Оказа се, че строежът е почти приключен и се осъществяват довършителните работи - външните и вътрешни мазилки, инсталации, дограми и др., както и изографисването на иконите. Онова копеле - художникът - едно б ...
876
4
- Искам те! - прошепна тя.
- Не може! - отвърна й той.
- Защо?
- Прекалено си малка.
- Но аз наистина искам... ...
- Не може! - отвърна й той.
- Защо?
- Прекалено си малка.
- Но аз наистина искам... ...
1801
1
Лудориите на една крава.
Глава 1
Добре, предавам се, всичко ще разкажа.
Името ми е Крава. Тази година ми се случиха някои неща. Свързани с мен, моето семейство и целия свят. Беше пролет. Аз почиствах новата ни къща. Съвсем наскоро бе забранен човешкия труд и затова бяха създадени нови хуманоидни роб ...
Глава 1
Добре, предавам се, всичко ще разкажа.
Името ми е Крава. Тази година ми се случиха някои неща. Свързани с мен, моето семейство и целия свят. Беше пролет. Аз почиствах новата ни къща. Съвсем наскоро бе забранен човешкия труд и затова бяха създадени нови хуманоидни роб ...
1329
9
Звярът в красавицата
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 5 -
Във тъмнината на нощта се чуваха само стоновете ни... Ти беше с мен и по всеки възможен начин ме усещаше... И бяхме се преплели като струни, които неуморно свиреха Симфония на любовта...
А после, когато отвори очи... Не, не бях аз... ...
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 5 -
Във тъмнината на нощта се чуваха само стоновете ни... Ти беше с мен и по всеки възможен начин ме усещаше... И бяхме се преплели като струни, които неуморно свиреха Симфония на любовта...
А после, когато отвори очи... Не, не бях аз... ...
856
2
Сгрешеният път
Валя беше високо момиче със сини очи и дълга кестенява коса. Тя не бе много голяма на години или поне не достатъчно за пороците, които бяха нейното ежедневие. Те бяха нейният живот от месеци наред - лъжлив, глупав и сляп. Но Валя го харесваше. Обичаше да мисли, че знае, може би е преж ...
Валя беше високо момиче със сини очи и дълга кестенява коса. Тя не бе много голяма на години или поне не достатъчно за пороците, които бяха нейното ежедневие. Те бяха нейният живот от месеци наред - лъжлив, глупав и сляп. Но Валя го харесваше. Обичаше да мисли, че знае, може би е преж ...
1041
1
Аз съм Шира - разказвачът, наскоро бях на гости на братовчед си Ко Та Рак (на галено Ко) и... посгафих малко. Ко има един приятел Но Щен Вълк, двамата живеят в околността на едно много странно село, което на пръв поглед е в постоянната реалност, но явно някъде в или около него има теч и за това мяст ...
2317
2
Объркана съм.
Понякога си мисля, че под безпомощната ми женска обвивка се крие огнедишащо, люспесто, страховито същество. През повечето време то спи упоено, свило ципестите си криле, заплетено в пръстените на опашката си, до момента, в който не бъде пробудено от някакво случайно ехо от външния свят. ...
Понякога си мисля, че под безпомощната ми женска обвивка се крие огнедишащо, люспесто, страховито същество. През повечето време то спи упоено, свило ципестите си криле, заплетено в пръстените на опашката си, до момента, в който не бъде пробудено от някакво случайно ехо от външния свят. ...
979
Слънце.
Слънце, тишина, жега.
Топлината изсмукваше дъха от гърдите на човек преди да е поел и глътка от него. Вятър нямаше - дори и най-слабият полъх би бил благодат.
На върха на обраслия с трева хълм се издигаше самотна дървена сграда, боядисана в тъмнокафяво. Някога там се беше помещавало начално ...
Слънце, тишина, жега.
Топлината изсмукваше дъха от гърдите на човек преди да е поел и глътка от него. Вятър нямаше - дори и най-слабият полъх би бил благодат.
На върха на обраслия с трева хълм се издигаше самотна дървена сграда, боядисана в тъмнокафяво. Някога там се беше помещавало начално ...
866
4
Излизам. Ей, така! Без сбогом! Страницата се затваря с плясък зад гърба ми. Няма връщане назад! Избягах от познатия том. Тичам гола по масата. Съблякох следите от белези, трупани с години. Свалих всеки наизустен спомен от застиналия живот - застинал в минутата на създаването си, за да бъде изживяван ...
743
1
По-черна заради скръбта, по-студена заради болката. Нощта е огледалото, в което се оглеждам. Само тя познава мрака по-добре от мен. И само тя крие повече неизказани думи.
Онази нощ лежах в леглото си, завит с плащеницата от мрак. Бях с отворени очи и пред тях се изреждаха сцени от миналото. Времето ...
Онази нощ лежах в леглото си, завит с плащеницата от мрак. Бях с отворени очи и пред тях се изреждаха сцени от миналото. Времето ...
726
Историята на човечеството е дълга, но моята е кратка: влюбих се и ето ме тук, пред теб, с разтреперени колене и прескачащо сърце. Идвам да кажа „ела при мен”, „докосни ме”, „целуни ме”, „прегърни ме” – „твоя съм”! Но уви, ни дума не излиза от устата ми, ни вопъл, ни стон проронен. Може би мога да го ...
671
Често се питам как е възможно мъжете да са толкова подвластни на секса? Чак до будалалък, както се казва... Всичко са готови да пожертват само заради едното... А после сърцераздирателно се кълнат, че това нищо не значи за тях. Де да можеха жените спокойно да приемат тази реалност! А онези, които про ...
1673
21
Тялото и потръпна рязко и тя се събуди, като едва потисна силния писък, проправящ си път от устата и навън. Отново странен сън. И не просто странен. Изчерви се, нещата, които бе правила, не би и помислила да ги извърши наяве. Тялото и все още пулсираше от възбуда, а топлината между краката някак си ...
1258
1
2
Добре дошли в моя малък магазин за мечти. Има всякакви мечти. Разглеждайте, избирайте, грабете - нищо да не остане. На тази полица са мечтите за света и живота, на втората за бъдещето, а на третата за любовта. Хайде, взимайте, грабете! Колко струва една мечта ли?! Колкото една душа - 163 грама - нищ ...
1344
6
Откакто оставих всичко зад гърба си и реших да продължа напред, сякаш нещо в мен загина... Вече не е същото, вече съм друга... някак непозната. Усмихната, а стаила такава болка в себе си... С гордо вдигната глава, а сърцето ми не бие вече лудо. Устремена, ала не и замечтана. Сякаш когато си заминах, ...
751
ДО ЕДИН "РАЗКРЕПОСТЕН" ВИРТУАЛЕН НЕПОЗНАТ
Случи, че продължително време нямах достъп до Мрежата (има и такива места по света, където хората не са оплетени в нея). Когато после отворих пощата си, имах писмо от администратора на сайт за пълнолетни мъже и жени, които се регистрират там, защото желаят н ...
Случи, че продължително време нямах достъп до Мрежата (има и такива места по света, където хората не са оплетени в нея). Когато после отворих пощата си, имах писмо от администратора на сайт за пълнолетни мъже и жени, които се регистрират там, защото желаят н ...
1082
2
От обич
и от страсти завладяни,
навярно и душите ни така
изгарят
с нестинарска всеотдайност ...
и от страсти завладяни,
навярно и душите ни така
изгарят
с нестинарска всеотдайност ...
977
16
Ден 3
Предишната нощ осъзнах, че имам нужда от сън, макар и да нямам тяло, което да зареждам с енергия, и мозък, който се нуждае от почивка. Въпреки това се върнах в парка и легнах на Прокълнатата пейка. Свих се сама в себе си и за миг се почувствах уютно. Така спях, когато бях жива. Беше ми хубаво ...
Предишната нощ осъзнах, че имам нужда от сън, макар и да нямам тяло, което да зареждам с енергия, и мозък, който се нуждае от почивка. Въпреки това се върнах в парка и легнах на Прокълнатата пейка. Свих се сама в себе си и за миг се почувствах уютно. Така спях, когато бях жива. Беше ми хубаво ...
2907
1
Резюме: Една вечер, както си стоях, реших да се пробвам да напиша любовно писмо. Досега не съм го правила и не съм била влюбена. Беше само експеримент. Ето го и резултатът.
Виж, знам, че е глупаво, но просто наистина не знам как да започна. Затова е по-добре да си го кажа направо: Обичам те!
Срам ме ...
Виж, знам, че е глупаво, но просто наистина не знам как да започна. Затова е по-добре да си го кажа направо: Обичам те!
Срам ме ...
6294
Помощ!!!
Беше един от тия разюздани петъци, през които се чудиш какво да правиш, защото вече не ти се работи, а пък и ти е скучно да си почиваш. И ходиш ли, ходиш, кръшнал по улиците с ръцете в джобовете. Слънцето с топлите си ласки прекаляваше. Жегата се мъчеше да ме размекне, ама не се давах и упо ...
Беше един от тия разюздани петъци, през които се чудиш какво да правиш, защото вече не ти се работи, а пък и ти е скучно да си почиваш. И ходиш ли, ходиш, кръшнал по улиците с ръцете в джобовете. Слънцето с топлите си ласки прекаляваше. Жегата се мъчеше да ме размекне, ама не се давах и упо ...
791
1
Разбъркване по пълнолуние
(като риторични въпроси...)
Има ли край път без изход?
В тъмното нужни ли са огледалата, когато за да отразяват им трябва светлина?
Привилегия ли има фиданката, че може да се огъва? ...
(като риторични въпроси...)
Има ли край път без изход?
В тъмното нужни ли са огледалата, когато за да отразяват им трябва светлина?
Привилегия ли има фиданката, че може да се огъва? ...
965
6
Исках да съм птичка...
Както по-хубаво от това да летиш... в чистото и синьо небе, да гледаш всичко от високо, да обиколиш целия свят... докато не се измориш или куршум пробие сърцето ти... не искам да съм птичка...
Искам да съм бебе... съвсем невинно... какво по-хубаво от това да спиш по цял ден, д ...
Както по-хубаво от това да летиш... в чистото и синьо небе, да гледаш всичко от високо, да обиколиш целия свят... докато не се измориш или куршум пробие сърцето ти... не искам да съм птичка...
Искам да съм бебе... съвсем невинно... какво по-хубаво от това да спиш по цял ден, д ...
861
1
Тишина. Спокойствие. Безвремие.
Мислите й бяха съсредоточени само в това да задържи въздуха си по-дълго.
Тишина.
В съзнанието й не присъстваха въпроси относно бъдещето й.
Спокойствие. ...
Мислите й бяха съсредоточени само в това да задържи въздуха си по-дълго.
Тишина.
В съзнанието й не присъстваха въпроси относно бъдещето й.
Спокойствие. ...
1060
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
