Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Империя от пепел

Прелюдия
Шепотът на вятъра се превърна в ридание.
От неестествено светлото нощно небе бавно започнаха да се сипят снежинки – зараждаха се в облаците, наедряваха по пътя си надолу и умираха върху вледенената земя.
Скитникът бродеше през ледените полета, вятърът го шибаше през лицето и навяваше снежин ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-04-17T16:45:09+03:00 1.7K 2

Малка лондонска история - Лондонска целувка

- Ако бяхме говорили още малко за това, сигурно щях да ти налетя.
Смях...
- И аз нямаше да те отблъсна.
- По дяволите, Ади, защо не ми каза още тогава! Така ме измъчи! Чаках те цели...
- Цели два дни, Дейв! ...

princess_havok

Проза » Разкази

2009-04-17T11:54:04+03:00 1.3K 2

Моята приятелка

Нуждая се от теб, моя приятелко! Ти ме зареждаш с енергия, даваш ми сила, така ме изпълваш отвътре... Влизаш ми под кожата! Искам да те усещам... всяка вечер... около мен, вътре в мен... да сме едно! И пред мен да е той. Да те рисувам върху него. Ти мен да завладяваш напълно, а аз - него. И да се ро ...

УсМиХвАщАтА_сЕ_сЪлЗа

Проза » Други

2009-04-17T11:47:10+03:00 1.6K 3

Вълчата Истина

- Хей - сръчка ме някой. - Събуди се!
- Мннммн - измучах, забил лице във възглавницата си.
- Събуди се! - отново ме сръчка натрапникът. - Трябва да ти кажа нещо, при това точно сега.
- Буден съм и те слушам - обявих, след като успях да отлепя едното си око и да го фокусирам върху мъчителя си.
- Ние ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-04-17T09:40:32+03:00 716 2

Изненада

В мозъка ми заскрибуца една мисъл, която не съм сигурен, че е вярна...
На някакъв мижав човечец му свършили дните и както си му е редът за подобни хора, длъжностните лица от оня свят, а защо не и от нашия, го препратили към изпитанията на пъкъла...
Но изненадващо за всички ни, така се случило, че на ...

milanov1

Проза » Хумористична

2009-04-17T08:39:12+03:00 892 1

Има любов

ИМА ЛЮБОВ
Имах чувството, че свят ми се зави. Седнах на пейката и стоях. Заболяха ме гърдите като си поех въздух.
„Милена...”
Толкова тихо го каза, все едно само си го помисли, не съм и сигурна, че съм го чула изобщо.
И сега? Това ли беше всичко? Ще почакам, може да дойде... ...

МиленаРозалия

Проза » Други

2009-04-17T00:48:24+03:00 2.1K 3

Студена сутрин. Избледняваща луна.

Студена сутрин.
Избледняваща луна.
Сутрин като всяка друга преди тази, е... с малката разлика, че пронизващата мелодия на будилника ми бе точна. Изстенах от недоволство и разтърках очи, протегнах ръка и впих пръсти в меката козина на мъркащото създание, добрало се до леглото ми току-що. „Скъпоценнот ...

Mermaid

Проза » Разкази

2009-04-16T22:10:17+03:00 1.1K 1

Следващата среща е със самотата

Той е пристигнал по-рано. Тя също.
Той не знае как изглежда тя и се притеснява да не я разочарова с вида си. Сложил си е костюм и вратовръзка. Седнал е централно, уж да я види.
Тя също е престояла половин час недалече от мястото на срещата, тревожно надявайки се да го зърне. Тя се отправя към заведе ...

670301

Проза » Разкази

2009-04-16T20:59:29+03:00 966 3

Малка лондонска история - Разговор по британски

- Бях луд по теб. Още от момента, в който те видях... - Дейви се засмя, а обецата на устната му проблесна. Ейдриън беше забравила този блясък. Колко жалко...
- Ако знаеш колко проблеми ми донесе...
- Ами, всъщност знам!
И двамата избухнаха в смях. Ейдриън за малко не заля Дейви с капучиното, което, ...

princess_havok

Проза » Разкази

2009-04-16T19:42:42+03:00 1.3K 3

Гражданинът с колелото

Преди година работех в компютърна фирма. Млади хора я управляваха. Бях се запознал с тях, когато започвахме бизнеса. Бяха минали петнадесет години от първите ни стъпки в това трудно занимание. Бяха стигнали моята тогавашна възраст, когато ме приеха на работа. Фирмата ми вече не вървеше. Защото те кр ...

lubara

Проза » Разкази

2009-04-16T19:29:58+03:00 760 6

Отново вкъщи

Една зимна вечер около двадесети декември малката Криси унило гледаше през прозореца как белите пухкави снежинки се сипят над къщите. Зимата беше преобразила по свой начин всеки елемент на малкото градче. Белите шапки по комини и стълбове, покритите със снежна пелерина широки поляни, всичко това ú н ...

anji7o0o

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-04-16T18:17:16+03:00 1.3K 1

Изискано отмъщение по китайски

Е, това вече преля чашата! Ма какво си въобразява той - че е глуха ли? Ми поне звука на телефона да си беше намалил, преди да ú обяснява, че го викат от службата.
Всичко чу. Условно може да се приеме, че наистина го викат от службата, но меденият глас на колежката каза: „Ще се измъкнеш ли да те заве ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2009-04-16T17:44:50+03:00 1.2K 7

Самотник

В парка аз дойдох да потърся своя дух, да прочистя своя слух от празни думи. Седя на обрисуваната пейка, срещу мен е празна друга, а отдясно зад гърба ми двойка влюбени се радват на живота. Главата ми се мота, сърцето ми във болка е сковано, да се спускам в живота е било рано. Уморен от нищото в жив ...

koledko

Проза » Други

2009-04-16T16:24:27+03:00 1K

Вещици

ВЕЩИЦИ
Всеки ден вървях по един и същи маршрут от дома до службата и обратно. Постоянно се заричах да го променя, но се сещах за намерението си, едва когато се намирах на половината от добре утъпкания коловоз и нищо не можех да направя. Дори си признавам конфузната ситуация, в която се напъхах сам, ...

еделвайс

Проза » Повести и романи

2009-04-16T15:48:27+03:00 3.8K 3

Чуваше се само дъждът

Чуваше се само дъждът. Беше тъмно, но те виждах, очите ти искряха. Усещах те... лицето, ръцете, мислите ти - в мене бяха. Вече не чувах дъжда...
Чувах учестения ти дъх, нежните слова, които шепнехме. Бяхме там, но и не съществувахме, всичко друго бе изпепелено, или ние самите бяхме вече мъртви? Мърт ...

Сис

Проза » Разкази

2009-04-16T10:26:18+03:00 1.1K

Из "Училищните хроники"

- Ще посещаваме "какво"?! - учуди се Мър Мър.
- От утре тръгвате на училище - повтори майка му.
- Но защооо?! - възмути се Ко Те, мислейки със съжаление за времето, през което ще пропуснат да палуват на воля заради училището.
- За да станете умни и образовани котарачета - гласеше отговорът. - Също к ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-04-16T09:09:07+03:00 715

Късмет до поискване, Глава 10, Сватовници

Мързеливо се изтегнах в леглото и се заслушах в приглушените разговори долу. Още бях възбуден от съня преди малко. Къпех се в морето с красива млада жена. Вълните бяха големи и не виждах лицето, но усещах невероятния аромат на кожата ù до мен. Виждах изящна малка ръка, която докосваше косата ми и ис ...

inakrein

Проза » Повести и романи

2009-04-16T09:07:38+03:00 1.8K 17

Primeval: Сбогом, приятелю...

Фен-фикшън към британския сай-фай сериал Primeval.
***********
1. Сънища
- Стивън!
- Съжалявам, приятелю... трябва да направя това. ...

michael

Проза » Разкази

2009-04-16T00:25:31+03:00 1.2K

Птицата

Случи се преди двадесет и три години, а още не мога да го забравя. Не мога да го изкарам от ума си. Сирените, белезниците, кръвта, съда... Не бях прав. Направих огромна грешка и го знам. Двадесет и три години не можех да мисля за друго. Разбира се, това не можеше да продължава дълго. Свещенникът вся ...

Rx-Ende

Проза » Разкази

2009-04-16T00:20:29+03:00 1.1K 2

Приказка за Сълзата

Див повик! Крясък от страх! Вяра и Надежда за Обич!
Почти мъртва жена и звяр, впил зъби в бледата шия...
Черна коса- разпиляна по раменете и поглед невиждащ нищо- отмалял...
Луната тихо плува над замъка странен... Кулите му напомнят на самотен мъж, изправил гръд срещу много копия - смел и безумен... ...

Леа-Естер

Проза » Разкази

2009-04-16T00:16:25+03:00 1.5K

Краят на дните

Краят дойде тихо, потайно - без ангелски хорове и облечени в черно конници. Беше съвсем обикновен, прозаичен дори, дошъл без предупреждение - не може да бъде спрян, не може да бъде овладян. Нямаше име. Беше просто краят.
Пожарът се надигаше и небето изгаряше, миризмата на препечена плът висеше тежко ...

michael

Проза » Разкази

2009-04-15T22:51:52+03:00 1.4K 5

Буря

На празнотите в живота ми...
- Стой, почакай ме! Краката ми са изранени от тръните на твоите рози! Моля те, изчакай ме! Не искам да вървя сама...
- Времето не чака... Бързай...
- Страх ме е...
- Аз съм тук... Не се страхувай... ...

eX_girl

Проза » Разкази

2009-04-15T20:39:10+03:00 1.3K

Откраднати мигове

ОТКРАДНАТИ МИГОВЕ
Не искам да мия ръцете си, запазили спомена за твоите ръце, не искам да мия рамото си, запазило спомена за твоите устни... сигурно много те обичам, и пак по различен начин - този път - много спокоен, много цялостен, много истински, без никакво напрежение... искам да те чуя, да ти к ...

selena-crystal

Проза » Писма

2009-04-15T20:37:40+03:00 1.2K

Заспи, ангеле, преди да се събудиш

1.
В стаята беше тихо.
Или почти тихо, защото следящите състоянието на пациента уреди непрекъснато цъкаха и премигвайки сменяха режимите си на работа. Също така се долавяше и капенето от подаваните разтвори от двете системи - накрайниците им се впиваха като нокти в двете ръце под тях. Но освен това ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-04-15T17:15:53+03:00 1K 1

Записки на Мамульовския кмет

Ако знаех, че толкова мизерии ще ми се струпат на главата хич нямаше да се кандидатирам за кмет на това загубено село. По-добре да беше станал Пеню Къниния, дето отдавна препира за тая длъжност, но на медицинския преглед установили, че има лека форма на олигофрения, та няма, значи, как да стане рабо ...

radi.

Проза » Разкази

2009-04-15T16:42:15+03:00 978 2

из "Приказки от никъде" - 2

- Може ли? - кимна към манерката му Дърт Пън.
- Естествено - отвърна му Сянка, - заповядай.
- Ммнмппфф - направи гримаса премъдрият, след като отпи, - но това е вода! Как може да ми даваш да пия вода?!
- Водата може да е безвкусна - каза сянката, - но всички други вкусове разпознаваме най-добре благ ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-04-15T16:22:27+03:00 738

Чудото

- Има Бог - със светнали очи възкликна доктор Димитров, с когото разговаряхме в кафето на главната в Пловдив.
- Има Бог! Той е в нас, в нашите сърца! - отвърнах без колебание.
С доктора бяхме прекъснали връзката си близо три години, като че ли сега трябваше да се срещнем. Искаше да сподели голямата ...

mari45

Проза » Разкази

2009-04-15T16:07:28+03:00 872 2

Компетентност

Откак се заприказва за световната иномическа криза, всички у нас изведнаж станаха супер компетентни, начетени, все едно цял живот са работили на Уолстрийт. Аз лично не знам дали кризата ме е засегнала или не. Плащам си борчовете, ям, грижа се за дом и семейство, ама се усещам, че ей тъй от нейде поп ...

BaiIvan

Проза

2009-04-15T13:05:29+03:00 797 6

Малка лондонска история - Лондонски дъжд

Навън продължаваше да вали. Дейви и Ейдриън бяха седнали в небезизвестния Старбъкс и пиеха капучино. С канела. Любимото им.
- Косата ти... - Ади сбръчи вежди и посочи към Дейв, който свали качулката си. Косата му беше доста дълга от едната страна и къса от другата.
Освен това беше тъмно кестенява и ...

princess_havok

Проза » Разкази

2009-04-15T11:18:53+03:00 1.3K 2

Не повярва...

Изгубих се в любовта ти, удавих се в сълзите ти, задуших се в ревността ти. Опитах се да разбера, да се променя... Но всяка твоя дума, всеки жест, се забиваха като кинжали в сърцето ми.
Не ми вярваш. Дори сега, когато всичко свърши, ти не вярваш. Не повярва и тогава. Довери се на чужди лъжи и слухов ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-04-15T09:50:48+03:00 1K 1

Баща ми гъбарят, баща ми малинарят

С брат ми израснахме от малки с дивите плодове на Витоша и Стара планина. Нямаше друго семейство около нас с такова хоби, граничещо до лудост. И то не само баща ми, то и дядо ми беше същият. От него ли е тръгнало това скитане по планината, не знам. Това тяхното не беше самоцелно скитане. Ходенето по ...

lubara

Проза » Разкази

2009-04-15T09:38:38+03:00 2.4K 11

Сърцето на дракона

Отдавна, много отдавна, когато вълшебства и приказни герои се срещали навсякъде, живеел един крал. Той бил велик и безстрашен владетел, а Южното кралство, което управлявал, било огромно. То се простирало на три морета, а на север достигало до страховитите Северни планини. Още в младостта си този кра ...

Mariq_Vergova

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-04-15T08:37:19+03:00 1.7K 2 4

* * *

Търся думи, с които да опиша как се чувствам, но все не намирам подходящи. Няма начин с думи да бъде изразено тава бедствие, вътре в мен. Застинал вулкан от емоции сега се пробужда, решен да изпепели всичко по пътя си. Няма да се смили над мен, няма да ми остави нищо. Лавата бавно се надига горяща, ...

anji7o0o

Проза » Писма

2009-04-15T00:14:06+03:00 1.2K 1

Присъда

Присъда
(Старо)
Беше напълно импотентен. Знаеше това, но имаше нужда от жена. Харесваше, даже обичаше жените и много му се искаше да се люби с нежна, може и не толкова хубава жена. Искаше да дава и да получава нежност. Не знаеше как ще стане с неговия проблем, а ужасно много би желал. Сега, когато б ...

Bezzhichen

Проза » Разкази

2009-04-14T23:46:50+03:00 1.6K 2 11

Малки убийства

Малки убийства
Беше тъп ден. Убийствен в своето еднообразие и безметежност на чувствата.
Нямах какво да правя. За пръв път от доста време насам. Чувствах се като войник през първия ден на уволнението. Объркан и дезориентиран. Гледащ с почуда забързания свят около него. Взех дистанционното на телевиз ...

Greg

Проза » Разкази

2009-04-14T21:47:01+03:00 2.4K 14

Сънят

Бях в леглото си на място, което не беше. Таванът – едновременно виждах и него, и небето; прегъщах затопления чаршаф, а всъщност прегръщах приятеля си, а той ми беше изневерил вчера, вчера ли беше. Не, аз знаех, че ми е изневерил, но то все още не се беше случило – не и при него. Значи само аз знаех ...

Рима

Проза » Разкази

2009-04-14T21:25:10+03:00 1.3K 10

Среща

Слизам от автобуса. Спущам се в подлеза и там, край продавача на лотарийни билети, срещам... Светослав. Удари ме позната отколешна тръпка, залитнах, но се овладях.
- Светльо, здравей!
Гласът ми пресъхва, не знам къде да дяна ръцете си.
- О, Петя, ти ли си? Не те познах, знаеш...
Мъжът е висок, плеще ...

mari45

Проза » Хумористична

2009-04-14T20:28:22+03:00 803 2

"От висока гледна точка"

Тъмна нощ. Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла, покрила града. Нито звук. От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел. Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори гроз ...

RoSs

Проза » Разкази

2009-04-14T20:08:30+03:00 1K

Малкото човече

Малкото човече
разказ
Вървях отново по мрачните и сиви улици на прашния град. Небето бе придобило страховит тъмен цвят, който обещаваше дъжд. Около мен вятърът разнасяше опадали есенни листа и разрошваше косата ми. Вървях, потънала в мисли от монотонното си ежедневие и не виждах - по-точно не забеля ...

sui4i-bel

Проза » Разкази

2009-04-14T11:10:32+03:00 4.2K 13

Изповед

Димитър Димитров
Изповед
Казвам се Иван Григоров и съм на 74 години. Роден съм и съм изкарал целия си живот в едно малко селце на име Емен. Вече повече от 50 години съм женен за любовта на живота си, Мария. Животът ми беше абсолютно обикновен с едно малко изключение... Преди 41 години застрелях съсе ...

durak

Проза » Разкази

2009-04-14T11:06:54+03:00 9.2K 1 5