Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Малко безразлична

Приятел имам си сега, но защо ли чувствам празнота? Защо ли не усещам любовта... Защо ли не усещам дори мъничко страстта, онази неуписуемата, нежната, желаната, къде е тя?
Пак сама си мисля за онази пропиляната мечта. Защо сравнявам всичко с онзи другия?
Нима раната не заздравя? Защо не усещам любов ...

elizabeth92

Проза » Други

2009-04-22T23:08:35+03:00 1.1K 2

Съвършената и почти съвършената

Съвършената и почти съвършената
Раждаш се... Порастваш... И сякаш изведнъж те питат: "Какви са ти мечтите? Какво искаш да правиш с живота си?"... И иди ги разбери какво искат да кажат с това. С напредването на възрастта тези въпроси започват да се повтарят и повтарят... като деветте кръга на Данте. ...

Mishaelita

Проза

2009-04-22T23:03:13+03:00 1.1K

Молитва за обич (2 част)

Лазаринка бе склонила глава пред Дамян, синът на хаджи Иван. Продадоха я.... Сякаш някой бе окрал нарцисите от градината ù... Краищата на червената кърпа на главата ù висяха някак уморени от тъга. Листата на явора посърнали мълчаха. Паднеше ли нощта, совата жаловито привикваше Лазаринка.
Душата на м ...

azura_luna

Проза » Разкази

2009-04-22T23:00:27+03:00 1.8K 28

Нещичко за теб!

Къде отиде?
- Защо постъпи така с мен.
Какво направих ти - Кажи ми!
Заслужих ли си го това,
да страдам за теб сега. ...

pisatelkata_vt

Проза » Писма

2009-04-22T22:54:36+03:00 1.1K

За любовта и голата истина

Един зимен ден, беше след обед, се появи на вратата усмихната и свежа. Очите ù искряха, лицето ù пламтеше... Веднага се досетих, че има радостно събитие, което иска да сподели. Събрах книжата на бюрото и без да давам обяснения на учудените си колеги, излязох от стаята. Мислех, че ще се скатаем в няк ...

dimi49

Проза » Разкази

2009-04-22T17:55:57+03:00 1.7K 5

Коте

Учил беше, че животните на корабите са забранени от всякакви там власти, а не дай боже да си в Англия или пък страна с по-стриктно законодателство, тогаз да му мислят и животинките, и стопаните им, и тези, които са ги допуснали на борда. Никакви хартийки (документи), печати, паспорти и т.н. не спася ...

vanyom

Проза » Разкази

2009-04-22T17:33:24+03:00 1.3K 3

Малка лондонска история - Раздяла по британски

- Дейв, виж, спряло е да вали!
- Да, но пак е мрачно.
Ейдриън направи намръщена физиономия и това накара Дейви да се засмее.
- Искаш ли още едно? - той посочи към празните им чаши.
- Искам кафе. ...

princess_havok

Проза » Разкази

2009-04-22T12:33:23+03:00 1.2K 1

Ама че сантиментален човек!

Колеги, няма да е пресилено, ако подчертая, че днешният ден е тържествен и изключителен. Събрали сме се, за да зарадваме нашия колега Николаев. Известно ви е, че ръководството му гласува голямо доверие. Качва го на нова кола. Нова, съвременна кола, която той ще има щастието да пропуска по пътищата н ...

mari45

Проза » Хумористична

2009-04-22T12:09:17+03:00 1.4K 1

„Превърната в спомен”

„Превърната в спомен”
Излезе от къщата и закрачи по улицата. „Господи – помисили си – чувам стъпки зад себе си.” Хвърли крадешком поглед през рамо. На два-три метра разстояние видя висок смугъл младеж, беше забързан, а втораченият му поглед прониза гърба ù. Тръпки я побиха. Ускори крачка и се запъти ...

Melanie

Проза » Разкази

2009-04-22T11:34:19+03:00 924 4

Първият ден

На Наско
Наближаваше полунощ, когато излезе от апартамента. Качи се на колата, след няколко метра зави на ляво. По голямата улица, която беше цялата в зелено от готовите да разтворят цветовете си големи кестенови дървета. Пътуваше като в арка, ниско по оградените с плочи градинки от тротоара го позд ...

lubara

Проза » Разкази

2009-04-22T08:07:59+03:00 983 14

Първо следствие от метода на Ръмжачът за преподаване на Вълчата Истина

- Хей - някой отново ме сръчка в ребрата. - Събуди се!
Без да казвам нищо, седнах в леглото, като същевременно изпълних със замах едно много специфично движение с възглавницата, този път се чу задоволителен звук - "ТУП".
- Ама защо?! - Ра седеше объркано на пода и мигаше замаяно.
- Леле, Ра, извиняв ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-04-22T07:42:27+03:00 688 1

Болка...

Когато нещо си отива, всичко покрай теб е незначително. Нищо не те интересува. Всеки един предмет е черно-бял. Седиш в ъгъла на тъмната и мрачна стая, изпълнена със спомени за него. Спомени, които те натъжават и те карат да плачеш. Мислиш си: "ето, дойде денят, който все някога си очаквал, дойде ден ...

the-phantom-lady

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-04-22T00:29:09+03:00 1.7K 1

Готически рокли и раздърпани блузони

Скай знаеше. Знаеше какво е да си самотен. Знаеше, че светът е пълен с лицемери. Знаеше и онази прекрасна част от песен, чието име и изпълнител бе забравил „It's better to burn out than to fade away". И все пак избра бавно да тлее, вместо да гори. Забрави всички въображаеми приятели, забрави къде е ...

Vyrtina

Проза

2009-04-21T19:45:54+03:00 2.6K 3

Спортната школа - част I-ва

В края на шестдесетте за спортната школа се носеха легенди. Това бяха времена, в които всяко второ момче спортуваше. Да попаднеш там, а не в редовата казарма, беше много трудно. Войнишката служба за повечето спортисти беше само на книга.
В началото на септември вървях по "Графа". На кръстовището с " ...

lubara

Проза » Разкази

2009-04-21T13:44:49+03:00 1.2K 3

Знак 3

- Бабо, знаеш ли нещо за странника, който живее на край село.
- Странникът ли? Онова младото момче?
- Да!
- Спомням си преди години баба му живееше в тази къща, тя бе вдовица. Много хора от селото ходеха при нея да си леят куршум, да им бае, или да им гледа. Но това не се приемаше от всеки. Говореха ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2009-04-21T12:50:43+03:00 802 5

Идеята за чичо Гошо

Идеята за чичо Гошо
Тъй като повечето ми произведения са за неслуките на чичо Гошо, реших да ви разкажа от кой съм се вдъхновила да пиша за него.
В блока ми има едно малко магазинче за най-различни стоки (боклуци). Там винаги се събира една групичка мъже (включително и баща ми) и пият бира, играят н ...

etimargi

Проза » Хумористична

2009-04-21T12:48:40+03:00 1.2K 1

Моите сентенции

Най-главното, което човек трябва да осъзнае, е откъде е дошъл и къде отива.
Истината е като Гордиев възел, отвържеш ли го, ще победиш.
Когато не умееш да говориш - постарай се с думите си да се добереш до Бога на мълчанието!
Истината иска жертви, а жертвите се броят като птиците наесен.
Когато те по ...

mari45

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-04-21T12:24:24+03:00 1K 1

Дъжд

И ще се пролее дъжд. Ще бъде буря. И гръм ще излиза из гърдите. И сам лъвът е лъв. Но в клетка... И ще се заровиш в моя скут. И ще се разплача. Може би ще те асоциирам с копняна нежност. И ще те имам. В шепичка сънливост... мокри мигли!
И ще те гоня, вятърно, в плисето на полите си... и ще те искам ...

Ralina13

Проза » Други

2009-04-21T12:21:24+03:00 1.9K 7

Първа производна на Вълчата Истина

- Хей, събуди се! - някой много неприятно ме сръга в ребрата.
- Рррр! - изръмжах аз, а Ръмжачът пъргаво избегна удара с възглавница, който се опитах да му нанеса, от инерцията седнах в леглото и намръщено зачаках продължението на ситуацията, докато връщах оръжието си на обичайното му място.
- Вече с ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-04-21T12:11:45+03:00 935 2

Съдба, а може би Любов?!

Съдба, а може би Любов?!
Лежа си на леглото, забила поглед в тавана, следя тънката струйка светлина, идваща от фенерчето в ръцете ми. Съзнанието ми е обзето от мисли, въпроси и спомени. Въпросите са едни и същи, а отговорът на всички бе прост, Съдба. Ах, тази Съдба, защо навсякъде бе тя?! Когато бед ...

Mermaid

Проза » Други

2009-04-21T11:36:56+03:00 1.1K

Когато мъжът си идва на сутринта

Жената облича памучната си пижама – онази, плътно по врата, с дългите ръкави и дългите крачоли,.
Жената застила двойното легло и си ляга – в дясната половина.
Жената оставя светнато в коридора – предметите са като лабиринт в тъмното.
На сутринта жената я няма.
Останала е само пижамата – смачкана.

670301

Проза » Други

2009-04-21T11:29:52+03:00 811 1

Сълзи в дъжда

За един паднал ангел в мрака...
1.
Когато тишина се застели, мека като завивка, и всеки шум уморен заспи, онази самотна минута иде и безмълвно застава в ъгъла на стаята.
Наредените в равна редица свещици затрептяват и слабите им тела отблъскват мрака към стените, където започва да се гъне в призрачн ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2009-04-19T22:47:18+03:00 1.2K 4

Малка лондонска история - Британска поезия

- Странно е как ми липсват някои съвсем незначителни неща... - Ейдриън каза замислено, взирайки се в празната чаша. - Например начина, по който имитираш Джефри. Липсва ми.
- Никога не съм предполагал, че ще ти липсва - той се засмя, но после стана сериозен. - На мен пък ми липсваш сутрин. Сутрин, ко ...

princess_havok

Проза » Разкази

2009-04-19T21:30:56+03:00 1.2K 2

Мечтана утрин

Излизам сутринта на улицата, пред мен ниска окосена, зелена, чиста градинка. Сградите се усмихват с огрени от сутрешното слънце стъкла. Качвам се на колата и потеглям за работа. Седмицата ми ще напрегната, да, но пък колко ще е хубаво в неделя да ида до морето в оня хотел, дето ходихме преди месец с ...

BaiIvan

Проза » Други

2009-04-19T19:45:16+03:00 789 2

Замяна на живот - 1

Замяна на живот
Част І
Изумителна е симетрията и подредбата на природата. Когато две половини се разделят, те вечно се търсят една друга, докато не се намерят и не постигнат божествена хармония. Това се случва дори, когато двете половини не знаят, че не са от едно цяло и не природата е връзката поме ...

deinaek

Проза » Разкази

2009-04-19T19:16:23+03:00 998

Спомените убиват

Валери Шумков, младо студентче, с големи светлосини очи и учудваща за младите си години на места леко прошарена, но пък дълга и гъста коса, вървеше забързано, очевидно закъсняващ за някъде.
Лицето му бе миловидно и на него почти непрестанно се стелеше красива усмивка. И сега бе така, някаква мъничка ...

nossferatu

Проза » Разкази

2009-04-19T18:11:10+03:00 1.5K 4

Късмет до поискване, Глава 11, Кръщенето

Следващите дни преминаха в подготовка на пътуването до едно гръцко село. Дъщерята на съседката се оженила преди година там и сега ни канеха на кръщене. Бе въпрос на чест да отидат достатъчно хора, да се покаже богатство и стил. Няколко дни обсъждаха какво ще се купи и откъде, как ще пътуваме и какво ...

inakrein

Проза » Повести и романи

2009-04-19T13:25:59+03:00 2.2K 16

Изгорели чувства

Не позволявай никога чувствата в тебе да изгорят, защото тогава животът за теб се превръща в един непоносим ад. Ти проявяваш безразличие към всичко, което те заобикаля и нищо не трепва в теб. Вече не съществуват радостни моменти, които да те ободряват и държат на крака. В теб няма съпричастност към ...

VEEV

Проза » Други

2009-04-19T00:42:58+03:00 1K

из "Хрониките на Звяра"

Звярът сериозно се дразнеше, че Човекът не е в най-добрата си физическа форма, защото... абе нека си го кажем направо - Човекът го мързеше, при това много. И така всяка сутрин Звярът поемаше общото кормило, за да упражнява общото тяло, а Човекът... той си доспиваше...
Бързо си избра маршрут, който с ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-04-19T00:41:10+03:00 818 1

Малка лондонска история - Английски чай

- Още се чувствам зле за това, което направих.
- Затова, че беше с мен?
- Не - той поклати глава - затова, че те откраднах от него.
- Решението беше наше, общо. Пък и май трябваше да стане, наистина.
- Ади, трябва да ти призная нещо - Дейв се облегна назад и въздъхна. ...

princess_havok

Проза » Разкази

2009-04-18T22:43:32+03:00 1.4K 1

На Елизе

1.
Елизе беше дъщеря на утринния вятър и на звездния шепот.
- Родена от допира им, от мига на тяхното сливане в пространството и от песента, родила се в този момент.
Тя често си повтаряше това и обичаше вечер да остави вятъра да я гали, разпилявайки косите ѝ под сребърните тонове на звездите, грейна ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2009-04-18T20:41:27+03:00 1.5K 1

Окото на бурята

Там някъде в тъмното, далеч от мисли и достижения. Там някъде...
- ... в общото безпътие...
- ... уморена...
- ... да вярвам... Не искам... да бъда...
- ... различна... ...

eX_girl

Проза » Разкази

2009-04-18T12:15:14+03:00 1.2K

Аз, смъртният

АЗ, СМЪРТНИЯТ I
"Да можех, бих вервал. Но, Боже , милостиви, що си дал человеку разум, та сам да се съмнява в делата, ти. Много преживено и много изстрадано не е на хубаво. Знанието винаги тревожи, а покой не дава - грех и изкушение. Защото сам си казал "повервайте в мен и ще ви се даде".
Ти, всебла ...

WIK

Проза » Други

2009-04-18T10:53:30+03:00 820

част от книгата "Истините за живота"

Той ме поглежда с тъжна усмивка.
- Защо не запазите и малкото, което имате? Обърнете се към вашия дух, който ви води към незнайни висини! Трябва да върнете хармонията в себе си, за да живеете в пълно единомислие с Природата и Земята!
- Да. Длъжни сме да се борим до сетни сили за Доброто и Любовта! З ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-04-18T10:48:35+03:00 840 1

Животновъдът Салим

Рядко пия кафе, пуснато от апарат. Сутрин предпочитам чай. Лятото бях наскубал по високото мащерка и жълт кантарион. Кантарионът го обичам от дете. Най-лесно достъпната билка, напоследък червения кантарион го срещам рядко по поляните. Може и да греша, не съм силен по билките, силен съм да се катеря ...

lubara

Проза » Разкази

2009-04-18T08:31:23+03:00 790 5

Времената сигурно са полудели - 28 глава

28.
Събудих се доста свежа... По-точно ме събудиха. Започвах да си връщам физическите спомени за носене на зумер и определено можех да кажа, че без зелена мъгла и други забавни игри животът със зумер е много по-поносим. Вечерта се въртях доста дълго, без да заспя. Не че вързаните крака или дежурният ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-04-18T08:10:04+03:00 954 2

Бутони за случване

mute: докато бродира в мрака, баба ми вижда мъртъвци. Говори си с тях, все едно са хора. А аз гледам отстрани и се питам: били ли са някога хора или просто всеки има нужда от тумор, който да му прави компания в тъмното?
stop: и ето, че денят на онова неизбежното случване настъпи. Настъпи ме и продъл ...

cloudmaker

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-04-18T01:25:11+03:00 1.4K 1 3

Но ман'с ланд 6

- Пътят на личностното усъвършенстване, както всеки друг път впрочем, има нужда от отправна точка, за да започне - каза една вечер Шира, отпи малко вино и побутна купичката към следващия в номансланд кръгчето.
- Отправната точка в случая ще да е себепознанието на индивида, тръгнал по пътя на себеусъ ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-04-18T00:15:28+03:00 803 1

Дали е така? От А до Я

Кое у човека развива най-бързи обороти? - АГРЕСИЯТА
Кой е най-силният човек на света? - БОГАТИЯТ
Кой е най-големият порок в обществото? - ВАНДАЛЩИНАТА
С какво е известен българинът? - ГАНЬОВЩИНАТА
Кое е това качество на човека, което на кривото казва право? - ДАРБАТА ...

mari45

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-04-17T19:19:39+03:00 1.6K 3

Назад по течението

Денят течеше както обикновено на острова и единственият хуманоиден заселник там се опитваше да разпали огъня, който принципно поддържаше непрекъснато, но често забравяше да подклажда и обикновено се превръщаше само в една купчина от тлееща жар.
Човекът, без да спира работата си, бе влезнал в спор съ ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-04-17T16:50:15+03:00 893 1