39 920 резултата
Тази нощ е ветровито и дъждовно. Помниш ли слепите среднощни мъгли, сребърните феи и последния сняг? Толкова отдавна ли беше? Звездите не са се променили много. Защо никога не говорихме за звезди? Ще кажеш: "Пак ли твоята поезия?" Да, тя не е за щастливите. Ти ще ме погледнеш усмихнато и аз ще млъкн ...
  1222 
Това е разказ за това как получих бойното си име. Ръмжачът и Шира ме заведоха при учителя на вълка - Скиталецът, който след съответното встъпително слово ми обясни процедурата - трябвало да се подложа на тридневно бдение и да търся видение, което да ми помогне да намеря името си. По стари аскетски т ...
  763 
Често се питам: "Защо, по дяволите, обичам?" Търся отговор и не намирам. Търся тук, търся там... Няма... Защо човек страда, за да обича? Казват, че чрез страданието постигаш висше познание, но за какво ми е като обичам? Аз обичам... Живея... Летя... И пълзя... И плувам... И се давя... И съм черно... ...
  705 
Мъжете не обичат силните и независими жени. В това съм се убедила от собствен опит. При честите ни семейни скандали бившият ми все казваше: "Ти, с твоята голяма уста!..." Ха, че нали за това ми е дадена, а не само да прежИвям с нея! Не дай Боже, да изразя мнение, различно от неговото! Той беше винаг ...
  2660  11 
Сбогoм
Сбогoм, казвам аз.
Сбогoм, е думата за раздяла.
Сбогoм, любов моя
Сбогyвам се с тебе, но никога няма да те забравя, любов моя! ...
  826 
Стая 213
Сестрата пак мина...
А днес е Неделя...
Болницата в почивните дни, е в намален състав, но днес е различно...
Имаше някакво събрание, тяхно, на което се взимаха мерки, техни, касаещи вътрешната им политика... Това мен не ме засягаше, просто ми направи впечатление, че сестрата пак мина... Как ...
  1135 
Вече седмица навън ръми. В сивото работно ежедневие имам възможност само да ГО допускам във фантазиите си, очаквайки вечерите ни. Тези сладки, мързеливи, романтични вечери, само АЗ и ТОЙ, в артистично подредената ми дневна. На дивана, под галещите звуци на тихата симфонична музика, изпълваща кръвта ...
  1383 
Времената сигурно са полудели
1.
Още първият ритник ме свали на земята. Може би защото беше изненадващ. А може би защото беше в коленете. На кого му пука? И без това се надявах да ме убият. Все пак ми стана неприятно – от един момент в живота ми насам бях добила достатъчно опит, за да осъзная, че мр ...
  3257 
Ходя по моята пътека, а мълнии над мене и пламъци зад мене... Поглеждам наляво, където до мен върви Шира, а отвъд него стена от мъгла. Викам му, но нито звук не се чува, а мълнии над мене и пламъци зад мене... Хвърлям поглед надясно - там върви Ръмжачът, след него пълна тъмнина. Тръгвам към него, кр ...
  673 
Пак сънуваше. Как лети. Но сънят беше черно-бял, мътен, мъглив, с тягостното чувство на обреченост и загуба. Странно - този път имаше дори криле! Преди само разперваше ръце, скачаше от покрива на някоя висока сграда - и готово. Политаше. В синьото. В безтегловност. В хармония и спокойствие. Така пре ...
  1227 
Просто едно откровение
Когато за пръв път пуснаха маршрутните таксита, си спомням как една колежка ме покани на гости и за по-бързо се качихме на маршрутка. Много ми хареса. Освен нас двете, в таксито имаше още двама-трима души. Хем комфортно, хем по-евтино, супер. Втория път беше, когато Мая ме пок ...
  1147  12 
Известно време след оная история, когато без мое знание бях включен в популярния проект за удължаване на мъжкия полов орган, се наложи да бягам от доброжелатели.
Ами те бяха много. Като почнеш от полиция, данъчни, мутри, пациенти и свършиш с недолюбени жени; всички те ме преследваха като империалист ...
  822 
След поредната стъпка назад стоя сама в тъжната стая, потънала в мисли и задавайки си безброй въпроси.
Колко може да понесе човешкото сърце, колко удара?
Защо те са последователни и още по-силно от предходните?
Как да се справим с тях?
И има ли граница всичко това? ...
  946 
Вървях сама в тъмния и мрачен коридор в запустялата сграда, за която всички говореха, че била обитавана от призраци. Аз, естествена не им вярвах и реших да отида и да се убедя сама. А и все пак това бяха само призраци - нямаше какво толкова да ми сторят. Вървях сама в къщата и слушах System of a dow ...
  1017 
Изключително изтощително е да говориш с някой, който разбира какво му казваш.
Поредна нощ изкарах безсънно, със смачканата опаковка от хапчетата за сън в едната ръка и новозакупената ми писалка в другата. Имам чувството, че преди да се унеса, там някъде на бюрото имаш и лист, или поне така би било л ...
  723 
Goodbye my lover,
Goodbye my friend,
You have been the one,
You have been the one for me...
Беше лято - най-хубавото ми лято досега. Изпълнено с емоции, любов и щастие. А беше едва края на август, имаше време да се случат още толкова много неща - неща, които да го направят още по-хубаво или да го ра ...
  1279 
Кольо войвода в нощта преди смъртния си одър
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва какво е правил К ...
  813 
Навън вали. Дъждът се стича по прозорците на къщите. Сълзите му плъзгат босите си крачета по гладката повърхност на стъклото и спират задъхани от щастие в малките локвички до улуците. Отдавна всички светлини са загаснали. Отдавна всички човешки същества са на гости в кралството на съня. Все още няко ...
  1322 
Всяка година на петото пълнолуние вълците от околността се събират на Вълчата поляна до Съвсем Малкия Вир, за да проведат голямото годишно виене.
Всяка година в нощта на първия петък на месец май котките от околността се събират на Котешката поляна до Съвсем Малкия Вир, за да проведат голямото годиш ...
  686 
Горещо беше. Усилно. Из Ръжанлъка, и отсреща - по Диканаря, вече всички ниви бяха ожънати, та се плешивееха като бръснати глави.Отшумяла беше глъчката и надпреварата на жътвата.
Из синурите не се щураха деца, пребрадени с бели жътварски ръченичета, в нивите не бляскаха сърпове, по пътя не се търкаля ...
  1048  10 
Понякога се крие той. А друг път се скрива тя. Не защото не искат да се срещнат - напротив. Дланите им постоянно се търсят, когато няма слънце и има звезди, а душите им се преследват в сънищата. Крият се по спомен от детска игра.
Намираш си тайно място, сърцето ти бие така, сякаш всеки миг ще изскоч ...
  704 
Домъчня ми за твоите глупости, защото те не са фалшивите "опаковки", с които другите се опитват да опаковат лицемерието си.
Ти си онова дете, което прави пакости в моята душа и ме наранява, но в същото време ме радва със своята усмивка... затова толкова много те обичам.
Знам, не мога да те притежава ...
  1354 
В полунощ край контейнерите се навърташе едно зъзнещо куче. Нещо ми подсказа, че това съм аз самият, но някога и някъде. Кой знае кога и как съм се превърнал в куче - вероятно част от новата ми идентификация; после видях катастрофата на остров Тера и гибелта на Минойската цивилизация; някъде там ниш ...
  796 
Разсеяно поглеждам в очите на света, скривам се... поглъщат възприятията ми и вече не те усещам по този убийствено болезнен начин. Болката сякаш излетя, няма я вече да притиска плещите ми, да напомня за себе си в мрачните и самотни вечери, когато далече е било сърцето ти, когато усмивката ти не е за ...
  1147 
След като се плацика в любимия си Не Чак Толкова Голям Вир, Но Щен Вълк се излегна на припек, за да се поизсуши и благодарение на топлата милувка на слънчевите лъчи, заспа. Незнайно колко време по-късно вълкът се събуди, протегна се блажено и... замръзна... после бавно и много внимателно, без резки ...
  602 
Писмо до татко...
Здравей, татко...
Пиша ти това писмо, защото ти обещах, когато навърша пълнолетие, ако не си до мен, да те осведомя какво става в живота ми, как се развиват нещата с мен... Е, на моята осемнайсетгодишнина ти не си до мен, така пожела съдбата ли, мащехата ли, не зная, но е факт... т ...
  3597  14 
Очакване на гости
Мисля, че няма по-подходящо събитие, за да напреднат дребните ремонтчета, които толкова са се проточили във времето. Следва - основно почистване. Става горещо - покачен е адреналинът от очакването, забързана си, за да можеш всичко да свършиш навреме... Молиш се за живителен разхлад ...
  828 
Кого се опитваме да излъжем? Правим същите грешки. Същите грешки, които се заричаме никога да не правим. А ако грешките са нови – това ни съсипва още повече!
Ново място, ново начало. Всеки си е намерил Ахилесовите пети и ги е изкоренил с метафизична терапия.
Глупости! Пълни глупости! Винаги си остав ...
  1375 
Имам нужда от теб...
(Посветено на мъжа, показал ми какво е истинско щастие и неутолима нужда.)
Имам нужда от теб...
От нежния допир до кадифе, от страстния полъх на океан...
Имам нужда да си тук! До мен. ...
  1006 
За спомен...
от всеки по малко...
А утре кого ще видиш в огледалото -
себе си
или тях? ...
  681 
Истината обаче е друга и тя се нарича СРЪБСКА ГРАНИЦА. Преди да разкажа за Централна Европа и нейните столици, пресече пътя ни обезкуражително черна котка (бял котарак), а именно Сърбия. То не бяха тирове, не бе чудо на турската окупация... де взор види, все съседский транзит. На всички ентусиасти в ...
  1648 
То се събуди...
То се събуди, разтърка очите си. Протегна се. Изведнъж очите му се обляха от много силна, ярка светлина. То отвори първо едното си око, но не доби представа къде се намира с него. Отвори и другото. С премигвания и полуотворени очи огледа помещението. Светлината беше много силна и мно ...
  1184 
Беше прекрасен летен ден.
Пчелите жужаха загрижено, птиците пееха някакъв си техен неразбираем канон, непокорното слънце заливаше земята с жарките си лъчи, а Слон Че се разхождаше из полето в близост до Мало Вуково и събираше полски цветя в кокетно букетче, което възнамеряваше да занесе на прекрасна ...
  680 
В това дъждовно и приказно красиво време бях излязъл малко по задачи и да се омешам със света. Ръмеше леко и вървях по една оживена софийска улица, а коремът ми натрапчиво напомняше, че не съм ял от петнайсетина часа. Така се озовах в маргиналното пространство на ръба на тротоара под едно дърво с дв ...
  1008 
Залогът
От известно време усещаше, че Лора съсредоточено го наблюдава и това го караше да се чувства все по-дискомфортно. Тя му беше дъщеря и той, разбира се, я обичаше, но в нея имаше нещо, от което на моменти се страхуваше. Дали беше болезнената й прямота или предизвикателната язвителност?
- Татко ...
  956 
Връщах се от работа. Трябваше да съм на смяна до шест, но шефката имаше рожден ден, почерпи ни на обяд сладкиши и кола и ни разреши да си вървим у дома.
Денят беше прекрасен. Пролетта навлизаше в разгара си и аз вървях усмихната, с леки стъпки като момиче. Минах през Женския пазар и си купих букетче ...
  1181 
Днес минах покрай Първа градска. Валеше силно и по стъклото на тролея се стичаха мръсни капки дъжд. Пътувахме малко повече от 10 минути и през цялото време се чудех защо не работят тези лъскави машинки за продажба на билети и за чий чеп са сложени. Ама това друга тема.
Като минахме от там, ме заблъс ...
  1299 
На Хал Че се движеше с повишено внимание, защото в последно време двамата му учители Кух Че Реп и Дърт Пън се опитваха да го завратват малко по-често от обикновено (в повечето случаи неуспешно). Че се чудеше какво ли ги мъчи.
Пън и Реп се се разхождаха в гората, прехвърляйки си една манерка почти пъ ...
  698 
Очите му са като парчета тъмен шоколад, които се разтапят по мен и ме пропиват със сладост и горчивина. Ръцете му са сдържано решителни. Докосват така, както говори понякога за поезия - деликатно и решително. Обвит в тайнствеността на неопределените желания, поставени под сигурния контрол на разума, ...
  746 
Аз съм циганка. Сега, за по-модерно и по-европейско, ни наричат роми. Не се гордея с този факт, но не се и срамувам. В края на краищата, човек не може да си избира нито родителите, нито къде и като какъв да се роди.
Детството ми премина щастливо и волно по прашните улици на бургаския квартал "Комлук ...
  2365 
Предложения
: ??:??