Проза и разкази от съвременни български писатели

42.2K резултата

Пробуждане

Събудих се примрял от студ, сритан от нощния пазач, в една канавка близо до вкъщи. Знаех, че не мога да се прибера в това състояние, но пък трябваше да съм у дома отдавна. Колко ли беше часът?
Огледах се стреснат наоколо – мрак и тишина. Само грубият глас, излизащ от пресъхналото раздрано гърло на в ...
1.5K 6

Продължение от книгата

Тук-таме се мяркаха туркини от Караагач, Куклен, Устина и Марково, с черни фереджета, забулени с яшмаци. Очите им святкаха под фереджетата.
Преди 1300 години, Мохамед беше наредил да крият лицата си от мъжете. Една от тях дърпаше три годишно момченце, облечено с памучно елече, гайтани по него и стък ...
943 1

Един непораснал романтик (6)

Един непораснал романтик (6)
Постепенно осъзнавам какво се е случило. Елена си тръгна без да промълви и дума пред мен. Усмихна ми се като за сбогом и това бе всичко. Последните месеци мисълта ми бе насочена единствено към нея и нищо друго не съществуваше за мен. Жената с обсебващата усмивка вече я н ...
981

Шира?

- Шира?
Големият котарак от шестия пръстен отвори едното си око, фиксира натрапника и измуча:
- Няма го!
- Добре - съгласи се неканеният му гост. - Ще го потърся по-късно.
- Шира? ...
812

Да пребъде доброто

(по славянски легенди)
Генчо усещаше, че някой го вика както през деня, така и през нощта. На нивата ли ще отиде, на хорото ли ще се хване, все чуваше женски глас. Денем, по обедно време, му звучеше като на младо момиче, а към полунощ - като на възрастна жена. Думите, обаче, бяха едни и същи:
"Ела, ...
1K 7

Воплите на мисълта

О, велико небесно царство, приюти ме, дай ми сигурност в топлата, невидима снага. Защото знам, че в сърцевината на проблемите се крие решението им, че в зародиша на злото се крие доброто, че в смъртта – животът е ръката, която люлее люлката. Нека се опитам да покажа готовността ми да стана част от т ...
837 1

Вдъхновение. Страст. Висота.

Пустотата на плажа,тази красива пустош. Сиянията на огъня,тези горещи вопли. Не съм сигурна къде се разгръщат мислите ми. Не вярвам, че има граница, която да спре въображението ми. Сама съм. Обградена от четири стени, започнали да водят записки за живота в тях още преди десетки години. Усещам ухание ...
1.9K 5

Забавни български хроники Част трета

Част трета
Хановете или първите тъмни времена в историята ни,
които приличат на мътеницата на баба ми
Три дена пих преди да почна тази част. Не от любовна мъка. Нито от това, че жената ме е напуснала. Де този късмет. Просто времената, за които трябва да пиша, са толкова мътни, че приличат на мътениц ...
1.2K 9

Притча за благословията

ПРИТЧА ЗА БЛАГОСЛОВИЯТА
Понеже нямаше пари за автобуса, Дребният тръгна направо през гората. По преките, по преките… Все ще стигне до село. ”По дяволите, каква непрогледна нощ!”, мислеше си.
Изведнъж пред него сякаш от нищото изскочи мъж. Сблъскаха се.
- Дребни човече – каза непознатият, като буквал ...
867 2

Продължение от книгата

Беше четвъртък. Пътят минаваше покрай пазара. От Марица лъхаше прохлада, която пълнеше гърдите и караше сърцето да пее. Селяни с талиги, магарета и коне, носеха купища торфанда (пресни плодове и зеленчуци). Наоколо гъмжеше от народ и букети от чадъри. Викове, пазарлъци, звънтене на хлопари, цвилене ...
1K

Дивакът

(приказка за необяснимото)
Виждаха го често наоколо. Диво момче, със странна външност. Имаше грубо, боядисано с охра лице, със силно издадена напред долна челюст, а дългата, сплъстена коса му придаваше зловещ вид. Беше нисък и набит, с къси крака. Дори за непретенциозните жители на долината, момчето ...
1K 4

След смъртта

* Post Mortem
Всеки човешки живот е ценен, ала мнозина от нас оценяват това едва когато настъпи часът на смъртта им или чак след края на живота си. Такава е и моята история, наскоро починах, сега се намирам в бездната на безкрайното и студената празнота.
Родил съм се с ужасяващ и неизлечим дефект – ...
871 1

Ментови размисли

Откривам те и тук и нейде далече от реалността... разпилян сред кристалчетата лед в чашата ми, пълна с ром, ром, а може би мента... мента, останала по устните ми - целувани някога от твоите...
Стара болка, дълъг копнеж, примеси от желание и страст... разливат се върху мен и рисува съзнанието ми изве ...
1.3K 4

Прочетох... за Джуна

Едни от най-хубавите ми спомени са от детството. Това безгрижно време, когато целият ти живот е пред теб, когато имаш безброй мечти. Когато всички те обичат и ти обичаш целия свят.
Помня, че като всяко дете и аз исках да си имам кученце. Татко, който като истински вълшебник изпълняваше всяко мое жел ...
2.5K 28

Донкин бук

Донкин бук
Той пристигаше в селото около Димитровден. Кога пеша, кога преметнал крака през ритлите на някоя каруца, връщаща се от града. - Есенно време селяните, прибрали вече зимнината, натоварваха кола дърва и ходеха до града, да продават дърва за огрев, та да се видят и те с някоя пара. - Все пак ...
1.4K 6

Епопея

Хора от земни светове,
хора от звездни звезди,
роди ми се човек
малък, сладък
моя внук - небесен внук ...
726 4

Липсваш ми

Липсваш ми
Липсва ми гласът ти... Липсва ми усмивката ти, която ме караше да вървя щастлива по пътя и да се обръщам назад, за да те погледна отново... Липсва ми блясъкът на очите ти, който сияе дори в моите сънища... Липсваш ми ти! Липсва ми начинът, по който ме караш да се чувствам!
Липсват ми онез ...
27.7K 3 5

Изоставена

Всяка нощ се събуждам от едни и същ кошмар. Стоя в средата на нищото, а мракът ме заобикаля. Крещя имена, непознати за мен, но никой не ми отговаря. Сама съм. Не, не сама. Изоставена.
Черна и мека като кадифе, тъгата ме обгръща и започва да се затяга около тялото ми. Стиска ме като менгеме, оставя м ...
1K 6

Всичко за мен

Гледах в тези две очи, които за част от секундата, изпълваща нищожното ми съществуване, ми се сториха като център на малкото, което имах. Тези две очи бяха обсебили съзнанието ми. Не чувствах, не мислех, не дишах. Не, че не исках, просто не можех. В този миг нямаше нищо по-важно от очите, в които на ...
1.4K

Назад към началото - I част

За един изследовател на отминали събития е много важно на каква задача за изследване ще попадне. Да пътуваш във времето и да събираш факти за отдавна отишли си събития и хора, не е много приятно занимание. Понякога се налага да се смесваш с тълпата и да се подлагаш на риск, само за да заснемеш някоя ...
1.3K 6

Любов и омраза Dessy Kestern 12-15p

Страшни са само първите минути, часове, дни, но тя нали включи филма на пауза, сега не е моментът да го пуска, има по-важна работа... Пиейки кафето, чак сега погледна фланелката си. Някаква смешна рекламна фланелка, подарък от една игра със супите ”Маги”. Жълтичка с надпис, вчера в тъмната спалня то ...
1.8K 5

Възгледите на наивната в безскрупулното общество I

Липса на мечти, само безумно желание за власт и надмощие. Бездушни лица, очи, изпълнени с животински хъс за богатство. Пари и злоба. Само злоба. Първична нотка на неприязън.
Обичаш? Обичаш скъпите коли. Обичаш марковите дрехи. Обичаш да ходиш в елитните ресторанти. Обичаш да даваш заповеди. Обичаш п ...
1.7K 3

Късмет до поискване 19

Глава 19 - Развод, прошка и още нещо
Телефонът ме събуди в 4.00 сутринта. Погледнах екранчето – беше баща ми. За какъв дявол звънеше точно сега? Реших, че ще му се обадя по-късно, но след пет минути пак позвъня. Преместих се внимателно да не събудя Ани и излязох в тъмния коридор.
- Какво се е случил ...
1.3K 11

Загубеното чувство 3

Кошмар или сън бе това Глава III
“Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да има нови срещи, първо трябва да има сбогуване. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота.”
Ричард Бах
Отново съм там, тази къща от детството ми. Стоя пред величествено ...
1.3K 3

Сенки

С Е Н К И
Автор: А. Хаджипопгеоргиев
Чудно му стана, когато едни страшно популярни мустаци му казаха ”Здравей” и то на чист руски език. Мустаците на Хемингуей (да бе Ърнест), заедно със самия него си говорят на руски и то с един съвсем непознат псевдопоет. Това название си го измисли сам за себе си, ...
1.1K

Слънчевият Митко

Реката се беше разпънала покрай малкия планински град, в който освен стръмния площад с каменните плочи и паметника на антифашиста, останал до сега като по чудо непокътнат, нямаше друго да напомня за градския живот. Няколкото магазина на мястото на едновремешните дюкяни, сменили капандурите с алумини ...
926 4

За един философ правилното питие е от значение

За един философ правилното питие е от значение
Някога. Много отдавна. Срещнах едно момиче. Тя учеше във Философския факултет. Аз в Юридическия. Нашият заемаше най-просторните зали на Университета, а техният беше забутан в таванските помещения. По-близо до звездите и по-далеч от земята, както се пола ...
4.5K 26

Бабуване на дяволица

(по родопска легенда)
Могилица е красиво българско село, майчински приласкано от планината Родопи. Това е край, в който за първи път са проплакали едни от най-красивите моми и най-безстрашните момци на Родината. За да проплачат, обаче, трябва и баба, която да бабува на раждането им. По времето, за к ...
1.6K 5

Да те притежавам

Зная, нощем чуваш моя глас във вятъра. Зная, мен сънуваш всяка нощ. Обсебила съм всичко в теб. Да, така е, знам. Та аз те притежавам. Откраднах твоя разум и те оставих да се луташ, да ме търсиш сред сенките на нощта. Всяка нощ прегръщаш спомена за мен, всеки миг търсиш мен в чуждите очи. О, колко си ...
1.2K 2

Малки асоциации

Агония… все гледаш да я избегнеш, но в краен случай тя те достига и разбираш, че си тичал напразно…
Бръшлян – оплита се около врата ти и бавно се пристяга. Дали ще те удуши зависи от теб…
Въздух… точно толкова необходим и ценен, а го осъзнаваш едва когато не можеш да дишаш…
Гъделичка те до припадък… ...
828 3

Участта

Наздраве! Нека отпразнуваме деня, в който живеем, защото не се знае кога няма да можем да се радваме нему повече! И нека не мислим за черната участ, която направлява живота, а за брат ù – бялата съдба. Някога, когато те били едва деца, баща им, Вселената, отишъл при тях и им рекъл:
- Кой от вас ми к ...
814 1

Делфинът

(или как станах вещица)
Двадесет и втори март, 1848 година. Стигнах до село Икитос в Перу. Село като село, бих казала. Носеше своето очарование за тези, които са свикнали с голямото движение на хора и файтони в градовете, но трудно за оцеляване място, ако трябва да се живее там. Неговите четиридесет ...
1K 5

Неизбежно

Елица трепна, когато ръката на съпруга ù се плъзна около талията ù. Тя усети как мускулите ù се напрягат, но не помръдна. Очакваше, че той ще се осъзнае и ще махне мазната си длан. Нищо такова не се случи. Вместо това, той я придърпа внимателно към себе си и започна да я търка по гърба.
– Не ме доко ...
1.1K 1

Шепот от Отвъдното

Това се посвещава на всички хора, които са загубили близък човек.
Хората казват - Те са сенки. А Те отговарят...
- Не сме сенки. Вие сте непрозрачни.
Наричате ни сенки, а ние светлина сме.
Мислите ни за пара, а сме вещество. ...
1.2K 7

Загубеното чувство 2

Началото на сънищата Глава II
„Ти виждаш нещата и питаш защо. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам защо не?”
Джордж Бърнард Шоу
Величествена градина, бели рози, черни листа, мрак, къде съм?! Оглеждам се, а навсякъде има само още от тези невероятни цветя. Ухае тежко и миризмата изпълва ...
1.4K

Един непораснал романтик (5)

Един непораснал романтик (5)
Как ли ще се развият нещата по-нататък? Всъщност какво се случи досега – може би трябва да си давам оценка не само какво мисля, какво ме вълнува, а и това, което правя, как се приема от околните. Като изключа срещите в автобуса, поздравите и кратките реплики, които може ...
991

Когато се запали фенерът

Когато се запали фенерът
Живял някога един разбойник... Убивал, грабил, трупал награбеното, докато един ден казал: СТИГА. А после? Като не знаел послето, влязъл в един храм и се замолил. Гледал хората как го правят и той така. Питал и се молил: Кажи ми, Боже на хората и добиците, как да откупя лошот ...
1.2K 3