Проза
41,8 резултата
Алкохоликът (първа глава)
Както знаете, или поне тези от вас, които са по-начетени, моите познания в почти всяка област, надхвърлят тези на повечето хора. Наскоро разглеждах няколко текста, когато попаднах на оригинален ръкопис на книгата “Алхимикът”, предоставен ми от моя добър приятел по чашка Coca-Cola и колега писател – ...
1.4K
7
Безвъзвратно
Чувах, че ме викате - семейството, приятелите ми, ти. А аз стоях там и се взирах в непрогледния мрак. Не можех да разбера къде сте, откъде идват гласовете ви. Не можех да усетя прошката ви. Затъвах все повече в горчилката на думите си.
Нараних ви. Изгубих ви. Безвъзвратно...
Нараних ви. Изгубих ви. Безвъзвратно...
900
2
Сиво
Не пиша. Не съм писала отдавна. Не мога. Не искам.
Веднъж приятел ме попита как пиша. Как се ражда всичко това в главата ми? Как точно ми се получава процесът технически? Ми, де да знам, казах му. Те, идеите, си летят наоколо, а в моята глава очевидно е пълно с тръни, та току-виж някоя се закачи в т ...
Веднъж приятел ме попита как пиша. Как се ражда всичко това в главата ми? Как точно ми се получава процесът технически? Ми, де да знам, казах му. Те, идеите, си летят наоколо, а в моята глава очевидно е пълно с тръни, та току-виж някоя се закачи в т ...
957
Изгубени души
Скитахме се из безкрайността. Как беше възможно да съществува място, толкова празно и лишено от живот? Сякаш бяхме в пустиня – от всички страни ни заобикаляше самота. Не виждахме смисъл да продължаваме. Просто нямаше къде да отидем. Нямаше път за нашите изгубени в нищото души. Изкушението за нас сег ...
1.8K
1
Стела, момичето със сините очи.
Бяхме студенти. Eдно лято след изпитите гледахме лятната олимпиада. Вече се бяхме наситили на спортните изяви, в частност аз на гимнастичката Нели Ким. И решихме - време е за море.
С Митьо Влаев пристигнахме първи в Приморско. Намерихме си едно копторче в центъра на селото, но бяхме доволни от хубав ...
С Митьо Влаев пристигнахме първи в Приморско. Намерихме си едно копторче в центъра на селото, но бяхме доволни от хубав ...
2.1K
10
Но Щен Вълк на зъболекар
- Бъжжж - избръмча машинката.
- Уаааа - писна Но Щен Вълк и започна да се върти, мъчейки да се откопчи.
- Уф пуф - изпуфтя Сянка, удвоявайки усилията си, да го удържи.
- Пуф уф - обади се Гар Ван по същата причина.
- Ако не спреш да шаваш, няма да мога да ти оправя зъба - каза Зъ Бо Ле Кар. ...
- Уаааа - писна Но Щен Вълк и започна да се върти, мъчейки да се откопчи.
- Уф пуф - изпуфтя Сянка, удвоявайки усилията си, да го удържи.
- Пуф уф - обади се Гар Ван по същата причина.
- Ако не спреш да шаваш, няма да мога да ти оправя зъба - каза Зъ Бо Ле Кар. ...
703
1
До Тасос и назад...
Тридневна екскурзия. Кой не би мечтал за това, въпреки че е извън сезона, съседна Гърция привлича, а мисълта че ще видиш стари Български земи и градове като Дедеагач/Александрополис/ и Кавала пленява всеки. Не съм сигурен, но ми се струва, че и самият остров Тасос някога е бил Български, тя общо взе ...
1.9K
1
Рецепта за любов
Древна китайска мъдрост гласи, че който по-малко говори, по-лесно се поправя. Според една телевизионна реклама, това го е казал Конфуций, но преводът звучи така: “Който много говори, все някога ще каже някаква глупост”. Може да се допълни, че който работи много, все някога ще бъде наказан, защото ня ...
2.8K
4
Сватбата
Лилаво-моравата червенина отново бе избила по лицето му. Изпотен и напрегнат, с вечния атрибут цигара в ръка, Той дойде, здрависа ни, смотолеви няколко думи, като разсеяно гледаше настрани. Търсеше местата за „службата". Оказа се, че младоженецът се беше постарал, защото шестте места бяха съвсем бли ...
1.5K
2
Късмет до поискване, Глава 9, Църковната служба в неделя
Снощи занесохме черните къпини на баба и тя отсече, че няма да прави сладко от тях. Били по-подходящи за сироп и ни хвана с дядо на работа, докато изчисти и опържи донесената от нас риба. Смляхме къпините в мелачката за месо, с онова хитро приспособление, което изхвърля всички семчици и остана арома ...
1.3K
21
Топлината на детството
Така се случи, че любимата ми братовчедка Мичето и мъжът ù Панайот ме помолиха да напиша нещо за нашето общо детство. Ти можеш, казаха ми те. Колко е трудно. Не защото нямам думи за спомените, а защото това с думи не се описва. Описва се със сърцето. И все пак ще опитам.
Черганово, това за нас е път ...
Черганово, това за нас е път ...
1.6K
11
Малка лондонска история - Лондонска среща
Беше типичен дъждовен Лондонски ден. Той вървеше по оживената улица, с наведена глава и гледаше как дъждът оставя мокри следи по сивия паваж. Хaресваше му. Харесваше му да върви, слушайки дъжда и всички тези хора, които бързаха за някъде, забравили себе си и истинските ценности в живота. За него тов ...
1.2K
3
Ти
Подлудяваш ме. Сякаш не съм себе си, когато съм с теб. Караш страните ми да поруменяват, а краката ми да омекват. От всеки твой поглед в стомаха ми запърхват пеперуди. Всяка твоя усмивка окрилява душата ми. Всяко твое докосване ме разтреперва. Всяка целувка ме кара да летя.
Правиш ме щастлива. Не си ...
Правиш ме щастлива. Не си ...
1.1K
3
Изходът
- О, Златен, как си?
- Честно казано, не знам. А ти?
- И аз не знам. Стоя си и тъпча на едно място. А често се въртя и в кръг. Тъй че ми прикачиха прякора, "Въртящ се пумпал."
- Ти да не се шегуваш, а?
- Аз ли, като ме гледаш? ...
- Честно казано, не знам. А ти?
- И аз не знам. Стоя си и тъпча на едно място. А често се въртя и в кръг. Тъй че ми прикачиха прякора, "Въртящ се пумпал."
- Ти да не се шегуваш, а?
- Аз ли, като ме гледаш? ...
816
1
Тази толкова стара история
Тази история е много стара, лична, но времето, което е изминало оттогава ме кара да ви я разкажа.
Преди няколко години случайно прочетох това стихотворение от Андрей Германов.
Писмата ти със пликовете сини
под свойта синя лампа във нощта
след толкова отминали години ...
Преди няколко години случайно прочетох това стихотворение от Андрей Германов.
Писмата ти със пликовете сини
под свойта синя лампа във нощта
след толкова отминали години ...
1.1K
7
Нощем в гората
Бе една тиха априлска нощ, точно преди луната да се напълни - време на затишие и изчакване.
Ръмжачът се разхождаше из гората, наслаждавайки се на ароматите от цъфтящите дървета. Вълкът ходеше бавно с видимо удоволствие и често се спираше, за да поеме с пълни гърди уханния въздух. На една такава спир ...
Ръмжачът се разхождаше из гората, наслаждавайки се на ароматите от цъфтящите дървета. Вълкът ходеше бавно с видимо удоволствие и често се спираше, за да поеме с пълни гърди уханния въздух. На една такава спир ...
859
1
Предание за Нехория - Глава първа и Глава втора
Глава първа
В тясната и опушена кръчма "Dolce far niente"* следобедът протичаше както обикновено. Малобройните, но редовни клиенти удряха по масите и кълняха кръчмаря, че ги е забравил.
Най-силно викаше един мъж, който отдавна бе надхвърлил трийсетте, имаше вече голяма брада, но изглежда това не го ...
В тясната и опушена кръчма "Dolce far niente"* следобедът протичаше както обикновено. Малобройните, но редовни клиенти удряха по масите и кълняха кръчмаря, че ги е забравил.
Най-силно викаше един мъж, който отдавна бе надхвърлил трийсетте, имаше вече голяма брада, но изглежда това не го ...
1.4K
1
Снайперист
Седи свит и не помръдва! Бледозеленикавите клони на петдесетина метра отсреща също не потрепват. Мостът със замацаните от влага бетонни подпори неестествено свързва гора с гора, като че ли е прокаран само за да си стои там и да чака някоя мишена да се появи. Времето тече! Погледна часовника си. Беше ...
865
1
Автостопът на 70-те. Втора част.
Най-голямата емоция в стопа бе на другата година. Вече завършвахме гимназия. За празниците десетина човека, преди всичко от нашия "И" клас се вдигнахме за Търново. Пътувахме срещу първи май с влака, на гарата валя сняг на най-големите парцали, които съм виждал. В купето Емо Манев дънеше китарата, пс ...
893
10
Късмет до поискване, Глава 8, Фани
Глава 8 – Фани
Бе адска жега и мечтаех за басейн, плуване и тишина. Дядо сякаш прочете мислите ми и предложи да отидем до реката да поплуваме.
- Нямам бански - притеснено признах аз.
Дядо се засмя.
- Какъв бански те гони? Тук се плува така. Ще вземем и въдици. Може да хванем вечерята. ...
Бе адска жега и мечтаех за басейн, плуване и тишина. Дядо сякаш прочете мислите ми и предложи да отидем до реката да поплуваме.
- Нямам бански - притеснено признах аз.
Дядо се засмя.
- Какъв бански те гони? Тук се плува така. Ще вземем и въдици. Може да хванем вечерята. ...
1.4K
15
Миг от вечността (трета - последна част)
Аз ще заведа Томи на у-ще, скъпи. Бягай, да не закъснееш! Закуската ти е на масата в кухнята.
- Благодаря, скъпа. Ще се прибера до 5 ч.
- Ще ходя на пазар днес, възнамерявам да сготвя пармезан, какво ще кажеш?
- Къде е проклетата папка!?... О, да, разбира се, чудесно!... Мамка му, закъснявам!!!
- То ...
- Благодаря, скъпа. Ще се прибера до 5 ч.
- Ще ходя на пазар днес, възнамерявам да сготвя пармезан, какво ще кажеш?
- Къде е проклетата папка!?... О, да, разбира се, чудесно!... Мамка му, закъснявам!!!
- То ...
901
2
Има дни...
Има дни, в които човек се чувства на седмото небе от щастие. Когато накъдето и да погледне вижда само красота. Дни, в които очите са затворени за завистта и омразата и виждаш само усмивки и радост. Дни, в които се питаш с какво си заслужил всичкото това щастие. Има дни, в които другите някак избледн ...
1K
1
Човече, спри за малко
Когато земята се гърчеше и въздишаше до болка от миризливата смрад на човешката злоба, Душевадецът реши, че е време да действа. Та нали онзи стар пън - грехът, се настани на земята и нямаше намерение да я напусне. "Всичко е в моя полза"- мислеше си той. Потулен в сумрака на тоя късен следобед, той з ...
992
1
За скърцането
- Скръц скръц...
Сянка се люлееше в люлеещия се стол, четеше малко, но дебела книжка и често се подхилкваше под мустак.
- Скръц скръц...
Но Щен Вълк се полюляваше в хамака си и също четеше книга, тя бе по-голяма от тази на приятеля му, но за сметка на това по-тънка.
- Скръц скръц... скръц... скръц.. ...
Сянка се люлееше в люлеещия се стол, четеше малко, но дебела книжка и често се подхилкваше под мустак.
- Скръц скръц...
Но Щен Вълк се полюляваше в хамака си и също четеше книга, тя бе по-голяма от тази на приятеля му, но за сметка на това по-тънка.
- Скръц скръц... скръц... скръц.. ...
777
1
В тишината на твоите сънища
Ето ме, идвам при теб в тишината на твоите сънища. Нощта е спуснала своя воал и е обгърнала с него всичко. Непрогледно тъмно е. Дори луната се е скрила и не смее да наруши това съвършенство от мрак и тишина. Аз поемам ръката на мрака и преминавам в съня ти. Безшумно отварям вратата на мислите ти и т ...
1.5K
6
Автостопът на 70-те . Първа част.
На випуск 1970 от Осма гимназия
Първият ми стоп направих със Георги Ванев. Беше началото на лято 69, току-що привършили даскала. В "Правото" до Попа се сблъсках с Ванев, бегло се знаехме. Тръгвам за Пловдив, няма с кой. Бях спонтанен, както винаги, и след час бяхме на Цариградското шосе. Георги беше ...
Първият ми стоп направих със Георги Ванев. Беше началото на лято 69, току-що привършили даскала. В "Правото" до Попа се сблъсках с Ванев, бегло се знаехме. Тръгвам за Пловдив, няма с кой. Бях спонтанен, както винаги, и след час бяхме на Цариградското шосе. Георги беше ...
972
5
Среща
Мъгла! Мъгла навсякъде. Нищо не се вижда напред, освен стържещият шум на чистачките! Дали са сто или пет метра, той не можеше да определи, не бе в състояние дори да се фокусира върху нещо във фосфорециращата белота отпред. Смътни силуети пробягваха покрай колата, а пътната маркировка едва, едва го н ...
795
1
Дънна риба
Делник. Без слънце. Ева търсеше телефона си, отчаяно, задъхано, в купчината бельо, която никога не получаваше вниманието ѝ. Неуспешно. Телефонът ѝ казваше „Достатъчно!". Опитите ѝ бяха достатъчни, но дали!? Ако набереше онзи номер още веднъж, само още веднъж...
А навън изобщо случваше ли се нещо!? П ...
А навън изобщо случваше ли се нещо!? П ...
1.1K
3
Три секунди - Част Трета
***
Дани премигна и застина. Не беше сигурен кое го шокира повече, това че колата им бе паркирана пред входа или свитата фигура на чичо Владо в ъгъла на полу-етажа. Беше облечен в пижама на райета и пушеше цигара. Светлината на уличните лампи течеше бавно през прозорците.
- Здрасти, Дани! – каза Вла ...
Дани премигна и застина. Не беше сигурен кое го шокира повече, това че колата им бе паркирана пред входа или свитата фигура на чичо Владо в ъгъла на полу-етажа. Беше облечен в пижама на райета и пушеше цигара. Светлината на уличните лампи течеше бавно през прозорците.
- Здрасти, Дани! – каза Вла ...
1.2K
6
Предание за Нехория - Пролог
"И така, време е да започваме,
няма какво повече да се бавим."
Платон "Критий"
Пролог
-1- ...
няма какво повече да се бавим."
Платон "Критий"
Пролог
-1- ...
1.7K
3
Бурята
Бурята
Поле, простор, стичаща се капка роса... разбива се в замръзналото огледало на езерото... повърхността му - толкова нереално гладка като портал към един друг свят, вълшебен и потаен. А капката преминава през него, слива се, омагьосана от отражението на студеното зимно небе. От падането на капк ...
Поле, простор, стичаща се капка роса... разбива се в замръзналото огледало на езерото... повърхността му - толкова нереално гладка като портал към един друг свят, вълшебен и потаен. А капката преминава през него, слива се, омагьосана от отражението на студеното зимно небе. От падането на капк ...
1.2K
1
Автохулиганка
Този знак "Внимание! Автохулиганка!" всъщност го сложиха на входа на Лом, непосредствено след моята първа визита на четири колела в този китен градец.
Историята започна с това, че ме напусна куриерът ми и трябваше спешно да се преквалифицирам. Не, лъжа!
Историята впрочем започна с това, че се омъжих ...
Историята започна с това, че ме напусна куриерът ми и трябваше спешно да се преквалифицирам. Не, лъжа!
Историята впрочем започна с това, че се омъжих ...
1.2K
2
Коледна песен
1.
Сюзън точно слагаше масата за вечеря, когато телефонът иззвъня. Отивайки към него, тя погледна часовника, отбелязвайки си наум, че часът е осем без десет и е вече късно, за да бъдат безпокоени.
Преди да вдигне слушалката, той иззвъня още един път.
- Ало? – каза тя, като в същото време влезе мъжът ...
Сюзън точно слагаше масата за вечеря, когато телефонът иззвъня. Отивайки към него, тя погледна часовника, отбелязвайки си наум, че часът е осем без десет и е вече късно, за да бъдат безпокоени.
Преди да вдигне слушалката, той иззвъня още един път.
- Ало? – каза тя, като в същото време влезе мъжът ...
1K
1
Една спокойна вечер
- Ти си КАКВО?! - невярващо възкликна Ко Та Рак.
- Бяла мечка - спокойно отговори събеседникът му.
- Но... но... но... - заекна котакът и неопределено размаха лапа към мечката.
- А, това ли? - вдигна рамене тя. - Почернях от слънцето и сега имам тен...
- Аз съм черна пантера - нареждаше в този момен ...
- Бяла мечка - спокойно отговори събеседникът му.
- Но... но... но... - заекна котакът и неопределено размаха лапа към мечката.
- А, това ли? - вдигна рамене тя. - Почернях от слънцето и сега имам тен...
- Аз съм черна пантера - нареждаше в този момен ...
1.1K
1
З а щ о?
З а щ о?
Дъждът шибаше право в лицето ú. Но тя не усещаше нищо. Сълзите се смесваха с водните капки в една бърза река, която попиваше в душата ú. Искашеú се да потъне, да удави мисълта си, да не си спомня нищо... Тичаше и смесваше себе си с неизброимите дъждовни капки. Но болката не отминаваше.
Той ...
Дъждът шибаше право в лицето ú. Но тя не усещаше нищо. Сълзите се смесваха с водните капки в една бърза река, която попиваше в душата ú. Искашеú се да потъне, да удави мисълта си, да не си спомня нищо... Тичаше и смесваше себе си с неизброимите дъждовни капки. Но болката не отминаваше.
Той ...
1.6K
3
Падението на сутеньора - глава девета и десета
Глава девета
Много често в пресата описваха сводника като груб, жесток мъж, готов винаги да пребие момичето, ако не му се подчинява. Може и да имаше нещо вярно, но Симеон не беше такъв. С момичетата се държеше любезно, внимателно, не обичаше да повишава тон и много рядко му се налагаше да напомня ко ...
Много често в пресата описваха сводника като груб, жесток мъж, готов винаги да пребие момичето, ако не му се подчинява. Може и да имаше нещо вярно, но Симеон не беше такъв. С момичетата се държеше любезно, внимателно, не обичаше да повишава тон и много рядко му се налагаше да напомня ко ...
1.1K
2
Писмо до нея...
"Писмо до нея..."
Слънцето започваше да се скрива зад гористите хълмове и само замечтания, но някак тъжен поглед на едно момиче, се опитваше да забави времето, наслаждавайки се на всеки миг от него. Цареше спокойствие сред ширещата се провинциална околия. Само вятрът постепенно захладняваше и започв ...
Слънцето започваше да се скрива зад гористите хълмове и само замечтания, но някак тъжен поглед на едно момиче, се опитваше да забави времето, наслаждавайки се на всеки миг от него. Цареше спокойствие сред ширещата се провинциална околия. Само вятрът постепенно захладняваше и започв ...
3.5K
4
