Проза и разкази от съвременни български писатели
Под блясъка на славата
Камен бряг
Последните думи на Камен накараха всички до един от компанията да изтръпнат от изненада. Вятърът - и той невярващ - ги поде, отнесе ги надолу към прибоя, блъсна ги в студените морски води и скалите, вдигна ги нагоре към студеното нощно небе, завихри ги в яростен танц и с отчаяна сила ги ...
Завинаги- глава I
Елиз наведе тъжно глава. Тежките ù руси къдри безредно се разпиляха по бледите рамене.
- Не искам нищо друго. Само да разкажа историята. Виждаш, аз умирам, времето ми изтича. Трябва да разкажа историята.
По онова време аз не я разбирах. Мислех, че е полудяла от болките си и от лекарствата, ...
Пенсионерски празник
В търсене на Смисъла
- Казвам се Тър Сач - представя се странникъ ...
*** Глава 1
Напоследък усещаше, че само тях има. Чувстваше се душевно празна. Откакто се преместиха в това ново градче всичко беше напълно различно. Нови хора, ново училище(макар и едно от най-добрите тук!), нова обстановка. Всичко това я плашеше до определена степен, въп ...
Стреляй
Ева
***
Обирът 1
Приказка за кризата (и не само за нея)
Кризата се събуди след дългогодишен сън с мисълта, че е дошло времето да направи някаква мизерия на няколкото милиарда човекомравки, пъплещи по планетата. Стана от леглото и се огледа в голямото огледало, най-ценената от нея вещ в жилището ù на „Уолстрийт”. Не ...
На един
Очите ти
Очите ти зелени блестяха като звезди! Бяха тъй зелени, искрящи, втренчени нежно, в този миг гледаха мен. Както преди ме гледаше влюбено ти, и изписваха думите ,,Обичам те’’. В този миг се напълниха очите ми с виновните горчиви сълзи, как успях да те ...
Едно необикновено пътуване
Категория Проза, подкатегория Безполезна критика на една безгласна буква:)
Гадно ми е, нервно ми е, тъпо ми е, скучно ми е, леко депресивно (ако изобщо има такава дума). Знаете как е. И как боли ...
София и славеите – нов път към дома
Трета производна и четвърто следствие
- Събудих се - дори без да се намуся обявих. - И целия съм в слух... за сега.
- Хм - изхъмка Ръмжачът. - Остани още малко буден.
- Слушам - изкозирувах с възглавницата в ръка.
- Днешният урок - започна вълкът: - Гласи следното - "Не ...
Душа
докосвам я с ръка,
топла е и е кафява,
разпукнала е като в пролет.
Поглеждам към полята, ...
Без контрол
Отрова
Деян Апостолов
Чувството беше съвсем ново. Тялото му се наслаждаваше плахо, объркано от десетките противоречиви усещания, които достигаха посредством милионите рецептори и нерви до мозъка, където рисуваха един нов свят. Той беше объркан. Страшно объркан! Имаше нужда от почивка – личеше си, но ...
Един скъп спомен
Има летни нощи, които остават незабравими. Обичам топлите вечери с лек прохладен ветрец, и шума от поклащаща се крехка тревичка. Обичам и миризмата на дим от огнище, и на сладко от смокини.
Отново е лято. Ние с баба правим сладко от смокини. Огънят припламва с пленително оранжев цвя ...
Очаквам дъжда
Очаквам дъжда. Въздухът е кристално чист. Вятърът донася аромата на първите капки… Листата на дърветата потреперват в очакване… Небето все още синее. Перести облачета в далечината загатват за промяната… Усещам топлината на земята… В мен жадно настръхват всички ъгълчета със забранени ми ...
Бехича
Времената сигурно са полудели - 31 глава
Касим изхвърча навън бързешката. Преди да затвори вратата дочух приглушена шумотевица и викове из коридорите. “Какво беше това по дяволите?!”. Много шумно и много навреме подплати поизтърканата ми легенда, но и аз си нямах никаква представа какво е. Още ми пищяха ушите от гърмежа, въпреки че тов ...
Талантът и тълпата
Търсеха Таланта. Ожесточено и неистово, под дърво и камък. Организираха конкурси от всякакъв характер. Тълпата ревеше така, както само тя си може. И си искаше таланта. Толкова силно, че се наложи някой да заеме неговото място. Тогава се появи някакъв шут, от тези дето обичат да се ...
Късмет до поискване, Глава 12, Ванчето
Краят
От известно време насам знаех, че си мисли за това. И аз си мислех. Подготвях се дори. Но беше по- болезнено, отколкото очаквах. Сякаш някой с остър скалпел изряза част от сърцето ми. Онази част, която можеше да чувства. Която беше моя.
- Не т ...
Случка
Гълъбово гнездо
Всяка една частица от природата бе в удовлетворение, всяка една малка зелена тревица, ...
Миг
18+ Чакам
- Добре.
- Айде чао, че ме чакат. Обичам те!
- И аз те обичам!
Мина половин час, мина един час... Телефонът стоеше все така безшумен. ...
Jeddah
Към небето...
Бъди моите очи и уши, когато не мога да гледам и слушам... Бъди моите ръце, когато нямам сили да ги протегна към теб и да те докосна... Бъди усмивката на лицето ми, когато не мога да се усмихвам... Бъди красотата на мечтите, които не можах да имам... Бъди всичко, което аз някога съм би ...
18+ Нощ, секс и черна рокля (а.к.а. една от моите любими брутални перверзии)
Още щом я видя, Кристофър изтръпна. Един странен импулс премина по тялото му, желание да я вкуси.
Вечерта беше студена и мъглива, чудесна за брутален животински секс в някоя старовремска тъмница.
Кристофър си падаше по мрачната страна на живота, плашещи самотни места, гробища. Тя също.
Нямаше ка ...
Никой няма да отнеме косите ми
Понякога се чудя... Дали наистина е толкова зелена, колкото изглежда. Или... Но... Да. Зелена е. И ако я докосна, знам, че ще се изцапам. И знам, че зеленото ú е по-естествено и от цвета на кожата ú. Тя е зелена и истинска. Също както стени ...
Един мрачен ден
Мислите ми малко навяват мрачни, може би от времето е, каз ...
Владетелят на джунглата
Един ден се разхождаше в гората, трудно проходима и дива като джунгла. В дъното се чу весело подсвиркване с уст ...