Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Джонатан

Джонатан вървеше по пътеката към фабриката. В нея бе прекарал почти целия си живот, най-малкото тази част от него, която беше съзнателна. Баща му беше работил там и Джонатан беше израснал покрай всичките машинарии, които бяха живота на баща му. След това го беше наследил. Докато палеше втората цигар ...

Rainbow-eye

Проза » Разкази

1.3K 1

Опитах в седем, но и без тях съм аз

Посветих го на опитите да се себепознаем, за да ни видят другите, но най-вече посветих на приятелите... Знам, че тези приятели, които съм нарекла свои, не са забравили къде е пътят за към мен и колкото и да ги отдалечава времето, по правата, най-кратката допирна, ще построят отново мост. От моята ст ...

inaMay

Проза » Писма

1.5K 3

Като болка от разтопено сребро

Агония пулсира във вените ми.
Изгаряща, унищожителна болка разкъсва тялото ми, прогаря нервите ми...
Казват, че смъртта настъпва бързо, преди още да си осъзнал, че си наранен.
Не и този път.
Този път среброто не бе милостиво. ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 3

Забавни български хроники част втора

Част втора
Хан Тервел или как Европа бе спасена от
нашествието на арабите
Според една книжка, писана от неизвестен любител на перото, която се нарича „Именник на българските ханове” Хан Тервел е вторият български владетел след създаването на България и всички го спрягат за син на Хан Аспарух. Това в ...

Greg

Проза » Разкази

1.7K 11

Планетата на Легендите - фантастична приказка

І част
През много съзвездия и през много галактики от тук насред звездният кръг на историята имало малка планета. Атмосферата ù била изпълнена с вопли и тя изглеждала като мъничка мъглява точка посред ширналите се огромни планети наоколо ù. Натам корабът `Одисей` и екипажът му се били запътили, за д ...

Лепидоптерия

Проза » Фантастика и фентъзи

2.7K

Чифт топли черни очи

ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ЧОВЕК БЕЗ ИЗБОР
1.
Мати Хайконен погледна с острите си сини очи през малкото прозорче на затворническата си килия и въздъхна:
- Битоля е прекрасна, но, знаеш ли, бих дал всичко да зърна пак Тампере. Тези малки прекрасни дечица, които всеки ден минават покрай затвора на път за учили ...

rosenrotfeuer

Проза » Разкази

1.9K 1

Лошо Време

Не знаех откъде да започна. (Нищо ново! Всеки път в началото е така. После теква от само - себе си :- ))… Всички спомени за лошо време напират вкупом и сякаш става задръстване. Струва ми се, че е най-добре, ако оставя моментът да решава. Toлкоз много впечатления, че се обърквам и се чудя, а е добре, ...

vanyom

Проза » Разкази

1.4K 4

Да ви е честит Денят на детето!

Когато се разхождате по улиците - вгледайте се в децата!
Има три неща, които възрастните могат да научат от тях:
Да бъдат радостни без повод!
Винаги да са заети с нещо!
Да се стремят с всички сили към това което желаят! ...

ZEMEDELEC

Проза » Други

1.3K 14

Вина

Случвало ли ви се е да се чувствате виновни, когато нещо се прецака? Да чувствате, че нещо се е провалило заради вас, макар това да не е така?
Точно така се почувствах онзи ден. Виновна. Никога не съм се чувствала по-гадно, сякаш съм най-низшето същество на планетата и не заслужавам ничие съжаление. ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 2

Хората без души

Хората без души
Тишината дълбае бездънни дупки в мозъка ми. И оттам, като пясък в детски длани, мислите ми полека изтичат. Безброй спомени, мечти, надежди, копнежи, тъги и усмивки... напускат завинаги душата ми. Нямам представа колко загубих вече и колко още ще си отидат. Не мога да ги спра, нито да ...

isabelle

Проза » Други

1.3K 3

Късмет до поискване 18

Глава 18 - На осемнайсет
Някъде около 5 сутринта ме събуди майка ми от Италия. С най-хубави пожелания, хиляди въпроси и обещания за страхотни подаръци. И предупреждението да не се помакедончвам. Някак между другото накрая вметна:
- Поздрави на дядо и баба и да не пиеш на рождения ден, да не вземат д ...

inakrein

Проза » Повести и романи

2.1K 16

Носталгия

Ето, ето душата е гладна. Гладна за отминали чувства, умира от глад. Защо толкова време я държах да гладува горката. Обичах да я храня със болка и агония, но ги забравих тези двете, сами от себе си забравени.
И сега като ги открих, там криещи се в сърцето ми реших да дам на душата си да усети пак те ...

DevilAgony

Проза » Други

890

Какво ми трябваше?...

Окончателно се убедих, че от мен човек няма да стане. И всичко е пак заради прословутата ми слабост към истината. Когато се регистрирах в сайта, най-добросъвестно попълних личните си данни. Ако ми искаха кръвната група, щях и нея да напиша - А+. Будала! Това да не ми е CV?! Та нали виртуалното прост ...

feia

Проза » Хумористична

2K 40

Част от повест

I.
Тя затвори вратата! Не мога да повярвам, че тя затвори вратата! Трябваше да ме изслуша! Защо затвори шибаната врата?! Аз имах нужда да поговоря с нея! Разбира се, и да я чукам, но тя си тръгна! Как можа?! А аз тъкмо се бях отпуснал да й говоря красиви неща!
Да знам, че вероятно трябваше да й се о ...

sandman

Проза » Разкази

1.1K 3

Съдба

Едно насекомо летеше на неголяма височина във въздуха. Едва-едва се олюляваше и немощно се крепеше на крилата си. Рухваше, губеше самообладание, от време на време поспираше на някое цветно листо, за да си почине. После отново отлиташе безшумно. И не се отказа да лети.
Полетът на насекомото бе красив ...

egoistic

Проза » Разкази

1.1K 3

За простотията и орисията

Една бивша учителка от съседния блок доста атрактивна по цял ден си намираше слушатели от квартала и водеше безконечни разговори. Гласът ú звучеше ясно и отчетливо, високо и мелодично, явно все още се вживяваше в ролята на преподавател номер едно.Чувах в разговорите често да казва:
- Може да е висши ...

dimi49

Проза » Разкази

1.8K 4

Тук долу...

Тук долу всички се реем. Живеем в мъглата, забулваща съзнанията ни, прикриваща черните ни грешни души.
Тук долу всички сме слепи за чуждата болка и мъка. Слепи за собствените си недостатъци, но зрящи за чуждите.
Тук долу всички сме глухи за гробовните стонове, раздиращи мрака. Чуваме това, което ни ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 1 1

Пустиня

Пустиня
Вали. Дъждът се спуска плавно по лицето ти. Кристални капчици се приземяват нежно върху клепачите и притихнали се спускат стремглаво надолу към устните. Спират там за кратка целувка и отново продължават. Нямат вкус. Не са сладки като твоите целувки. Нито солени като сълзите, които пролях по ...

isabelle

Проза » Други

1.2K 2

Без грим

Без грим
Толкова много исках да ме забележиш, когато се разминавахме по пътя. Но ти никога не ме забеляза... Толкова много исках да спечеля любовта ти, но това бе непосилна задача – ти дори не вдигаше очи, за да ме видиш... Толкова силно те обичах, че бях склонна да умра за теб... А ти дори не знаеш ...

sui4i-bel

Проза » Други

2.7K 5

Небесно знамение

В старите и прашни книги, дълбоко скътани в древни хранилища е казано, че най-сигурно и бързо стигала до Бог молитвата от чисто сърце, от устата на дете и Песента...
Античният град около минералните извори, лежеше под съвременния град. От тракийското племе меди, обитавало околностите му, бе роден Сп ...

LadyKat

Проза » Разкази

1.2K

Вълшебното канарче

Веско беше много тъжен. Отдавна молеше родителите си да му купят куче, но те все си намираха някакви причини, за да откажат. Най-често му обясняваха, че кучето е голяма отговорност, а той е много малък. Да бе да! Защо не си го мислеха, когато го изпращаха да изхвърля боклука или за мляко и хляб до м ...

rarebird

Проза » Приказки и произведения за деца

1.5K 9

Никога повече лекарки

Никога повече лекарки
Събудих се сутринта с мисълта, че Господ определено не е бил такъв перфекционист в работата си, за какъвто го мислят. Първо ни дарил с това прекрасно питие – виното, а след това въобще не се погрижил да ни отърве от махмурлука, този враг на доброто настроение и незабравимите ве ...

Greg

Проза » Разкази

1.7K 20

Съседи

Бай Миро беше наш съсед. Буден човек. Уважаваше доброто и беше непримирим с неправдите. Всеки следобед стоеше с жена си баба Марийка, облегнати на тухления парапет на стълбището и наблюдаваше кой минава през парка. Бяхме деца и обичахме да се въртим около него, защото винаги пускаше по някой майтап, ...

marco777

Проза » Разкази

2.6K 8

Плачът на детето

Малкият Мартин ревеше вече втори час. Гласът му прегракна. От време на време замлъкваше, за да напомни отново за себе си след минута с безпомощно хълцане.
Пешеходеца седеше в креслото срещу прозореца, правеше се че зяпа навън и стискаше зъби. Отлично знаеше за какво плаче синът му. Проклетото списан ...

krashkov

Проза » Разкази

1.1K 6

Някой казвал ли е колко много те обичам, колко много те обичам…

Не го обичам и не го харесвам, и не ми е дори симпатичен, и не мисля за него, и не се нуждая от нищо, и не плача скришом, и не моля да се върне, защото не го обичам, и дори не го искам за себе си, не го вълнувам, и той не ме вълнува, не се разтрепервам при погледа му, не го гледам скришом, дори не г ...

sunnyrainbow

Проза » Други

1.6K 7

Светецът

Светецът
Вече пети ден термометрите стояха твърдо заковани на минус пет градуса. Толкова ниски стойности за началото на ноември не бяха отчитани близо от тридесет години, а синоптиците предвиждаха необичайният студ да продължи още седмица поне. Ситен снежец продължаваше да вали, като безмилостно зат ...

smelo_sarce

Проза

1.2K

Един непораснал романтик (3)

Един непораснал романтик (3)
Изминали са четири дни. Още съм под впечатленията от срещата с Елена. Тя е непрекъснато в мислите ми. Кога ще я видя отново и как ще ме посрещне? Служебните проблеми минават машинално около мен, все едно, че съм страничен наблюдател. Въртя се в някакъв омагьосан кръг. Ми ...

razlichen

Проза » Повести и романи

1.1K

Късмет до поискване 17

Глава 17 – Семейни тайни
От няколко часа разглеждах снимката от годежа на мама и татко. Преди малко приключихме августовското чистене по листата на дворните лози. Дядо твърдеше, че всеки грозд трябва да е на шарена сянка, така че като погледнеш отдолу лозата, нито едно листо да не закрива грозд, но ...

inakrein

Проза » Повести и романи

1.5K 12

Предизборни размисли

Седнала на пейката в парка, накичена като елха, старата дама, оглеждаше минувачите с присвитите си малки очички и се любуваше на собствената си особа.
- Няма като мен - мислеше си самодоволно. Дрешките ми дрешки, живея си като Симеончо, парички не ми липсват, реституирани имоти също. Благодаря на Бо ...

dimi49

Проза » Други

1.4K 5

Турски гроб

- Брусяяя! - провикна се горе, от ореха, Дичкиното момче и жените под дървото се дръпнаха да не ги цапне някой от падащите орехи. Като тежък, плоден дъжд закапаха орехите от раздрусаните клони заедно с откършените листа, клонки и шушулки, за да замрат върху постланите в тясното сокаче стари черги и ...

Регина

Проза » Разкази

2.4K 17

Пианото на Ема

От съседния апартамент се носеше тиха и лека музика. Пиано. Как може да сбъркаш гласа на нежния инструмент, пренасящ те в царството на вълшебството. И какво свири, заслушваш се – Fur Elise – Бетховен... Старият учител по пиано отново си припомняше младините. Той бе на около седемдесет години, с млад ...

icohim

Проза » Разкази

1.6K 9

Погански дни

Дойдоха Поганските дни - точно дванадесет преди Рождество Христово. Страхът се превърна в неканен, но трайно настанил се гостенин в къщите на село Бориловец. Около Кръстовден попът наруши тайната на изповедта на една вдовица и оттогава вече никой не ходеше на църква, та поне там да намери спасение и ...

rarebird

Проза » Други

1.9K 4

Към Алекс, Дани, Гери, чичо Сави, към себе си и към Господ (Простете)

Имам да кажа нещо на едни хoра.
С ясно съзнание и признание към бъдещето,
оставяйки угасналата страст към живота.
Аз се преструвах, моят миг беше лъжлив.
Сега разпервам ръце и се моля, моля се за прошка. ...

mikebelan

Проза » Други

1.2K 2

Магията

Пулсът се ускорява, думите едвам излизат от устата, сякаш времето е спряло и усещаш погледа на две очи, изгарящи те с горещ пламък.
Потапяш се в океана на магията; магията, наречена любов... обливат те силни вълни и не виждаш бряг, за да се спасиш, за да не потънеш... но потъваш още и още, повече и ...

alex_f52

Проза

1.4K 2

Продъжение от книгата

- Цено, дай тюлбена! - викна той.
Жената подаде тюлбена и Геро капна върху него. След туй го размаза и постави върху гърдите на Ламби. Крачетата натри с подсолена вода и ги пъхна във вълнени калцуни.
- От мен толкоз, а от дядо Господ повеч- изрече той.
Едрата му като шиник ръка, по която се виждаха ...

mari45

Проза

692

Съвест

Родена съм на 06.08. - това е ден, когато всяка година е празник, а именно "Преображение Господне". Никой не ме е учил да се моля, да съм справедлива и да не греша. Сама се научих. С годините растях силна и щастлива, съдбата беше моя майка, често ме галеше с перце, подари ми всичко от което се нужда ...

Маргарита

Проза

1.5K 6

Обяснение

Харесвам те!
Искам да го знаеш,
силно се надявам
и ти да ме желаеш.
Писна ми чувствата си ...

naycho

Проза

1.6K 1 3

Забавни български хроники

Забавни български хроники
Част първа
Хан Аспарух или как една любов стана причина
за създаването на една държава
Спокойно можем да наречем хан Аспарух - човекът с многото имена. Ако живееше в днешно време, се обзалагам, че Интерпол щеше да срещне сериозни трудности по неговото издирване, а за залавя ...

Greg

Проза » Разкази

1.9K 17

"По-красива от луната" (Посветено на Йорданка Божкова)

По-красива от луната
Привлече ме, привлече ме...
Но какво? Но какво?
Погледнах в очите ú.
Някак винаги съм бил уплашен от синьото. ...

mikebelan

Проза » Други

1.8K 1

Продължение от книгата

Колчо пое от Моралията две чаши кафе и ги сложи върху сребърния поднос. Черната течност се стече върху виещия се като бръшлян русоляв мустак, който спираше под изострената му брада, на която някой нарочно беше издълбал малка трапчинка. Той се облиза няколко пъти. След това прокара пръст по ивата на ...

mari45

Проза » Повести и романи

989 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Джонатан

Опитах в седем, но и без тях съм аз

Като болка от разтопено сребро

Забавни български хроники част втора

Планетата на Легендите - фантастична приказка

Чифт топли черни очи

Лошо Време

Да ви е честит Денят на детето!

Вина

Хората без души

Късмет до поискване 18

Носталгия

Какво ми трябваше?...

Част от повест

Съдба

За простотията и орисията

Тук долу...

Пустиня

Без грим

Небесно знамение

Вълшебното канарче

Никога повече лекарки

Съседи

Плачът на детето

Някой казвал ли е колко много те обичам, колко много те обичам…

Светецът

Един непораснал романтик (3)

Късмет до поискване 17

Предизборни размисли

Турски гроб

Пианото на Ема

Погански дни

Към Алекс, Дани, Гери, чичо Сави, към себе си и към Господ (Простете)

Магията

Продъжение от книгата

Съвест

Обяснение

Забавни български хроники

"По-красива от луната" (Посветено на Йорданка Божкова)

Продължение от книгата

Опашка