Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Страдания Йовови

Живял някога мъж, наречен Йов. Йов бил най-щастливият човек на изток от Обеля. Гордеел се със своите десет деца и несметни богатства. В огромната му ферма работели множество хора, а Йов бил щедър със заплатите, защото не му липсвали пари.
Всяка година Йов правел тържества, за да отпразнува със семей ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2009-04-01T12:30:17+03:00 1.3K 5

Играчките на Анет

С Вас сме на пет и половина. Посещаваме една и съща квартална детска градина, защото сме родени в общество на равенство, но аз знам, че никога няма да бъда като Вас. Знам Ви наизуст, сънувам Ви, винаги тайно Ви наблюдавам. Но ние не общуваме, никога не си говорим - не от презрение, а поради чиста сл ...

delphine

Проза » Други

2009-04-01T12:23:45+03:00 741 1

из "Приказки от никъде"

За правотата
След няколко минути наставнически приказки, на които На Хал Че чинно кимаше в съгласие, леля На Ка Жи Ма завърши словото си с думите:
- Ти си отговорно хлапе, сигурна съм, че ще постъпиш така, както си казвам...
- Тя наистина ли си вярва? - шепнешком попита Кух Че Реп колегата си. Двама ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-04-01T12:18:36+03:00 1.1K 2

Лъч светлина

Намирах се в безграничен застой, не получавах заслужен покой.
Сива пропаст обграждаше деня ми, нямаше напред и нямаше завой.
Хора-сенки всеки ден покрай мен, през мен, над мен и под мен,
минаваха и отминаваха безгласни, безследни, безброй...
Къде е светлината, отразяваща изхода от мрака? ...

zwinky

Проза » Други

2009-04-01T12:05:27+03:00 747

Наръчник за управление и ползване на съвременния мъж.

Скъпи момичета,
След като прекарах част от съзнателния си живот в опит да разбера и вникна в съзнанието и нуждите на съвременния мъж, ми се налага да опиша най-общо в този импровизиран наръчник, в какви условия трябва да поставите тези хубостници, за да успеете да се докопате до заветната първа годи ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

2009-04-01T11:56:10+03:00 3.1K 9

Мечти с неизвестен край...

На ръката ми отново и идва да запише,
малко любовна лирика иска да отприщи.
Чувства - много, думи - малко,
а времето изтича тъй жалко.
Лошо е, когато иска ти се свалка ...

zwinky

Проза » Други

2009-04-01T11:31:23+03:00 793

Здравей, мое слънчево зайче!

Здравей, мое слънчево зайче!
Кога най-сетне ще спреш да бягаш от мен и ще успея да те уловя? Кога ще спра да се залъгвам, че си в ръцете ми и миговете на сигурност няма да се обръщат в полюсното усещане, че отново съм заблудена и измамена? Гонката продължава! Няма да се предам, докато не те хвана, д ...

usmivka_f

Проза » Писма

2009-04-01T07:07:06+03:00 1.8K 2 1

Нашата история

- Разкажи ми история. История, в която няма лъжи, няма предателства, няма престъпления, насилие, омраза, злоба, жестокост, раздели... Разкажи ми история, в която всички са равни, всички обичат, всички са красиви, добри и готови да помогнат. Моля те, разкажи ми такава история.
- Не мога.
- Защо?
- За ...

princess_havok

Проза

2009-03-31T22:07:38+03:00 1.4K 1

Папа Краси: Буш, Лимтюл и новият световен ред

Продължение на
1945 година, Някакво Супер Тайно Място
Тримата вестоносци се появиха в мрачната зала. В центъра на помещението стоеше човек, който не се обърна, когато сияйните личности се появиха.
- Известихте ли рождението на Краси? – тихо попита човекът. Лицето му беше в сянка, за да бъде изненада ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2009-03-31T20:44:06+03:00 1.4K 2

Има ли нещо по-лошо от това?

Слънце и луна, огън и вода, те бледнеят пред теб. Остават невидяни от твоята усмивка, от твоя глас, от твоя смях. Загубих те и сега съжалявам. Знам, никога няма да си те върна обратно. Загубих теб и всички, които обичах. Остана ми само самотата. Всеки ме мрази и ако изчезна, на никого няма да му нап ...

Bunny91

Проза » Писма

2009-03-31T20:37:57+03:00 1.3K 1 2

Небето и аз

Политам през Деня прегръщаща, целуваща - ухаеща на мед!
Политам през Деня - не можеща да не обичам...
Докосвам тихите дървета сред гората на моите желания и стена в сласт, търсеща гръдта ти...
Докосвам тихите дървета и посипва ме цвят...
Полите ми галят всяка тревичка, по която стъпвам... ...

Леа-Естер

Проза » Други

2009-03-31T20:34:41+03:00 1.4K 1 2

Не съм твоя робиня...

НЕ СЪМ ТВОЯ РОБИНЯ!!!
Не съм твоя робиня, не искам да съм ти слугиня, няма как мен да командваш, а това, че те обичам, не е нужно да ме използваш, аз не ставам за твоя робиня...
робините не обичат, те мразят, защото ги караш да вършат неща, които не искат...
Спомените с теб не ще забравя, вечно в ме ...

pisatelkata_vt

Проза » Писма

2009-03-31T19:39:33+03:00 1.5K 1 1

Проглеждане

Живееш, плачеш, смееш се...
Посрещаш всеки ден с усмивка на лице - кога е фалшива, кога е истинска...
Съществуваш! Или поне така си мислиш.
Но в един момент на нужда от опора, оглеждаш се около себе си и осъзнаваш, че няма никого до теб. Има хора- приятели, познати, но само на думи. В този момент пр ...

alex_f52

Проза

2009-03-31T18:06:03+03:00 1.1K 1

Дерби

Драги телезрители. Нашите камери се намират на градския стадион, откъдето ще ви предадем така очакваното дерби между футболните отбори "Стрела" и "Искра".
Предаването ще води обичаната от вас - Веселка Будилкова.
Над главите на играчи и зрители падат едри, дъждовни капки и удрят къде ли не. Внимание ...

mari45

Проза

2009-03-31T16:12:33+03:00 815

Едно слънчево зайче

През големите прозорци на класната стая, тъй без позволение, се промъкна един слънчев лъч. Настанил се удобно на черната дъска, той се зае с шпионаж. На учителския стол, както той предположи, седеше госпожата. За да разбере какво прави тя (такава му беше мисията), той с усилие се извъртя и някак си ...

kozleto

Проза » Разкази

2009-03-31T16:04:37+03:00 1.4K 1

Старост

Беше слънчев, но студен, късен февруарски ден, когато Лора отиде за пръв път там. Заведоха я съвсем случайно. Не знаеше много за нея, освен че е възрастна жена, която гледа на кафе и всички я обичаха като собствена баба. Когато отидоха, не знаеха дали ще им отвори. Позвъниха по някакъв специален нач ...

delight

Проза » Разкази

2009-03-31T10:21:29+03:00 1.2K

По постъпили сведения

След като наблюдавал десетина минути как едно малко кутре се върти в кръг, опитвайки се да захапе собствената си опашка, има сведения, че Мър Мър изказал следния коан:
- Колкото и да се въртиш, опашката ти винаги остава отзад.
Няма сведения кутрето да е спряло да се върти.
Има сведения, че един дъжд ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-03-31T09:15:54+03:00 784

Усещане за любов - V част

Усещане за любов
V част
- Илияна... съжалявам - рече с тъга Павел - не мога да се върна при теб. Ти нарани душата ми. Нека бъдем само приятели.
- Павел, толкова бързо ли ме забрави? Нима любовта ни не бе истинска?
- Моля те!... Аз ще си вървя! ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2009-03-31T09:15:28+03:00 823 1

Яйце от черна кокошка

по мотиви от народния фолклор
- Ей, момиче, яла да си купиш яйца, а? - извика Ганчо Мангалчето.
Той беше родом от едно малко село и от скоро гледаше кокошки. Нямаше какво да прави с толкова яйца и започна да ходи на женския пазар в близкия град всеки петък. Усмихнат и разговорлив, той бързо намери р ...

rarebird

Проза

2009-03-31T08:31:17+03:00 3.4K 6

Младият хижар

Тази година зимата закъсня. Високо в планината това беше добре за младия хижар. От половин година той живееше сам горе, бе си поставил амбициозната задача до пролетта да приключи с ремонта. Малкият заслон от години се рушеше, нямаше кой да посреща замръкналите туристи, а те не винаги можеха да разче ...

lubara

Проза » Разкази

2009-03-31T08:27:17+03:00 1K 4

Шах и бутилка със спомени

Посветено.
Цигарата догаря бавно в препълнения пепелник... бутилката със спомени не пресъхва колкото и да пия от нея... кристалният шах е разпилян както самия ми живот. Грешни и необмислени ходове, непоправими следствия, довели до загубата на кралицата.
Стинг ми прави компания - сякаш разбирайки по ...

TheAlchemist

Проза » Други

2009-03-31T08:10:15+03:00 1.3K 8

Подаръкът

Подаръкът
Ето ме и мен. Седя във фотьойла и се взирам невиждащо в часовника на масичката. Телефонът до него не е звънял от много време. Точно в този момент, в този ден, заслушан в ритъма на стрелките, мисля, че чувам смеха му. Подигравателния му смях, насочен към мен. Не, не съм луд, просто много са ...

summon

Проза » Разкази

2009-03-31T01:01:49+03:00 862 1

"Щастлив" Край

NB!! Това представлява Епилога на едно мое произведение (някои герои от което не са мои, а на Роулинг, както ще се забележи, но просто тази част стана много чувствена и реших да я споделя с вас)
...
Джесика се изправи бавно от леглото и вдигна халата от близкия стол, навличайки го върху отпуснатите ...

^Never^Good^Enough^

Проза » Повести и романи

2009-03-29T23:39:24+03:00 1.2K 1

Наивност

Наивност
Аз бях наивна в твоите очи, не беше трудно ти да ме излъжеш!
Затуй си плащам с тези черни дни, в тях живея и те чакам да се върнеш!
На лъжите твои аз повярвах, в една дори не се и усъмних!
Дано за мене някой ден да кажеш "Защо така я нараних?"! ...

Mimenceto_sexy

Проза » Други

2009-03-29T19:47:50+03:00 1.7K

Какво е обичта? - част от книгата

Една лилава светлинка проблясва сред мъглицата и каца на рамото ми. Проговаря с човешки глас:
- Аз идвам от безкрайното, звездно небе. Изпраща ме голямата, Божествена Светлина да ти кажа, че Любовта е искра. Тя е стремеж към възвишеното. Обичта е основната и частица.
- Искам да те попитам, моя мила ...

mari45

Проза

2009-03-29T17:39:27+03:00 1.3K 2

Невъзможната любов

Невъзможната любов
Алено червената луна бе изгряла на небосвода и покриваше всичко с нежна, пурпурна светлина. Той стоеше на любимото им място, откъдето се виждаше целият град и я чакаше. Гледаше хилядите светлини пред него и бе потънал в мислите си, сякаш нищо не би могло да го откъсне от тях. Изве ...

Leprous

Проза » Разкази

2009-03-29T15:15:23+03:00 1.3K 4

Как можа?

Как можа да захвърлиш
любовта ми така?
Как можа гръб да ми обърнеш
и сега да тъна в тъга?
Караше ме насила да ти вярвам, ...

v@nui

Проза » Писма

2009-03-29T14:58:04+03:00 1.3K 1

Нищожна случка

Понякога сравнявам щастието с висока стълба. И виждам там как на първите стъпала обилно се разлива нискокачествен алкохол, придружен с примитивно задоволени страсти и натъкмени за тях чалги.
Погледна ли нагоре, докъдето ми стигат очите, го оприличавам на съвършената музика. Но за жалост, тя се твори ...

milanov1

Проза » Разкази

2009-03-29T13:02:52+03:00 734 2

Ти!!!

Ти!!!
Лъчезарен, мил, добър, ти за мен си тъй различен, всичко в тебе е
идеал... но ето, нещо не умееш, себе си и нас да нараниш.
Две в едно избираш, а с коя ли ще останеш?
- От мене болката дали ще изтриеш, че приятели да си останем, ...

pisatelkata_vt

Проза » Писма

2009-03-29T12:58:50+03:00 1.1K

Слънчоглед

Tой имаше зелено тяло – красиво като тръстиките в тихото езеро. Всичко бе толкоз равномерно изваяно, сякаш един скулптор бе сънувал най-прекрасния си сън в нощта преди да го създаде. Осанката му се издигаше над другите растения грациозно и дори малко горделиво, но никой не обръщаше внимание на това, ...

agapeiya_polis

Проза » Разкази

2009-03-29T12:46:39+03:00 1.1K 4

Безопасна игла

БЕЗОПАСНА ИГЛА
Бе отдавна, тъй отдавна, че си спомням само това...
С К. се запознахме на един езиков курс. Тя пишеше прилежно в тетрадката си, безупречно изправила гръб, облечена в бяло поло и пола шотландско каре. През междучасието успях да забележа, че полата е закопчана с голяма безопасна игла. К ...

remer

Проза » Разкази

2009-03-29T12:35:15+03:00 1.2K 3

Душа

Откъснах я, докато още беше малка и нямаше как да ми противоречи. Обещах ú да и покажа светове, които никога не е виждала, хора, които никога няма да срещне и места, на които ще мечта е да отиде. Обещах ú и тръгнахме. Тя още не можеше да говори. Не познаваше думите, не познаваше звуците, не познаваш ...

snowdrop

Проза

2009-03-29T10:04:19+03:00 1.2K 1

Късмет до поискване, Глава 7, На панагон

Понякога при дядо идваше някой познат и му казваше, че берат втора ръка и тютюнът е вече „на панагон”. Не разбирах израза, докато не отидох да помагам на един от съседите през деня.
Дворът бе затрупан с бали тютюн. На плетена рогозина под лозата насядали жени, мъже и деца, въоръжени с метални игли, ...

inakrein

Проза » Повести и романи

2009-03-29T01:40:33+02:00 1.9K 13

"Съмненията" на Рима

Това е моят коментар и понеже стана дългичък... И как не като вече съм пълнолетна и са ми се случвали какви ли не неща.
На маса сме и... Един от групата, бая си е пийнал и затова споделя може би:
- Свалям аз в бара една мацка - убиец. Толкова съм пиян, че не помня къде сме ходили и какво сме правили ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2009-03-28T21:26:41+02:00 2.3K 29

Една следобедна разтъпка

Един слънчев следобед Дърт Пън седеше на брега на Не Чак Толкова Големия Вир, клатеше си краката над водата и цамбурваше камъчета вътре. Така го завари На Хал Че, който се разхождаше в гората, за да му слегне обядът.
- Какво правиш, учителю Пън? - полюбопитства хлапето, след като го наблюдава няколк ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-03-28T20:49:27+02:00 752 5

Дом за взаимопомощ

Скъпи мои братя. Всички вие по-големи и по-малки животни. Аз, Лъвът, вашият господар и баща, нареждам: "От днес, в нашият "Див лес," ще настъпят промени. Тъй като напоследък зачестиха безобразията. Някои животни започнаха редовно да закъсняват за работа. Други заспиват, а трети излизат с кошници да ...

mari45

Проза » Хумористична

2009-03-28T18:05:13+02:00 778

Баба Яга

по мотиви от народния фолклор
Баба Яга лениво отвори очи. Всъщност, само така изглеждаше, защото тя отдавна не ги беше затваряла. Не бързайте да ме обвинявате в празнодумие. Ето какво ми разказа една възрастна жена:
* * *
Живяла някога мома Ягодина. Сърцата на много момци тя била пленила. Имала хубо ...

rarebird

Проза » Други

2009-03-28T17:36:49+02:00 1K 5

Голата лъжа

Да се опрости живота (да се лъжем за живота) е най-великата манипулация, която си позволяваме. И, разбира се, най-непосредствената ни нужда. Резултатът от тия усилия е винаги един – откриване на истините (истината) ни.
----
Да бъдеш откровен със себе си изисква (тоест невъзможно е без) една онтологи ...

selsal

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-03-28T13:11:35+02:00 1.4K

Чакай ти разправям II

Хората, за които работих през последните десет месеца:
Такис - собственик на King's Café, King's Hotel (работих и в двете), Mosaics Plaza - сувенирен магазин и Paphos Aquarium. Такис ме обичаше, обичаше всички жени с изключение на собствената си. Мисля, че беше един от малкото кипърци, които имат за ...

virginblack

Проза » Разкази

2009-03-28T13:02:34+02:00 1.7K 2

Вярност

В ранната септемврийска утрин автобусът разклати едрата си снага и тромаво потегли към далечния Мармарис.
Седалката до мен беше празна и клепачите ми набързо закриха гледката с безсмислените брътвежи на екзалтираните пасажери.
Дрямката започна да ме замотава, когато шофьорът завъртя някакъв диск и п ...

milanov1

Проза » Разкази

2009-03-28T12:34:08+02:00 950