Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Тексаски страх

Тексаски страх
Нощта се спускаше над белите къщички. Луната хвърляше сребърни отблясъци в русата ми коса. Притеснено огледах улицата, за да разбера, че пред къщата ми има кон. Познавах това животно - Силвър. Капчици пот започнаха да се спускат по гърба ми. Ръцете ми се навлажниха и аз ги стиснах, за ...

play-girl

Проза » Разкази

1.7K 1

Приятна майска вечер...

Нощ е... Приятна майска вечер. Вятърът си играе с кожата ми - кара ме да настръхвам. Уханието на акациите ме омагьосва. Косата се плъзна по врата ми, къдриците се разрошиха от вятъра. Толкова е приятно... Небето, осветено от своите звезди... Красотата на прелестта им, блясъкът. Къщите, отворените пр ...

OtKrOvEni3

Проза » Еротична

2.6K 6

Змеицата

(по мотиви от народния фолклор)
Камбаната на селската църква събуди всички необичайно рано. Дори петлите не бяха пропяли. Селото заприлича на рояк оси, чието гнездо е било изгорено. Хората хукнаха към църквата.
Попът, по долна риза, стоеше по средата на църковния двор и се кръстеше, като повтаряше: ...

rarebird

Проза » Разкази

1.1K 4

Продължение от книгата

Беше бая, бая, с авторитетни задни части. Мъжете я гледаха с алчни погледи, а по-старите въздишаха: "Ай, машаала, ай, ай!
Малък беше градецът и всичко се виждаше като на фото. А пусне ли се някаква клюка, не мож се отърва. Така и за кокона Марийка. Дълго още говореха. А за нейните прелести, които се ...

mari45

Проза

908 1

Сутрешно

Сутрешно. Нещо сутрешно ми се е приискало. Не знам и аз какво.
Горещо. Нещо горещо ми се е допило. Не знам и аз какво. Може би кафе. Не. Тя пие кафе. Аз - мляко.
Чашата. Прозорецът. Отвън - градът. В пепелника - недопушената цигара от снощи. Да. Тя я забрави. Заедно с аромата си. Люляк.
Люто. Искам ...

eX_girl

Проза » Други

1.4K 2

От днес...

Не мога да те чакам повече. Не мога да чакам да решиш дали ме искаш! Имаше цяла година... Толкова ли е трудно? ДА или НЕ. Това е.
Не мога да те чакам вечно. Нито теб, нито приказния принц, който, знам, че не съществува. Не мога да стоя в неизвестното и просто да бездействам. Вече не.
Достатъчно съм ...

iv_dani

Проза

971 2

Моята малка лятна „Одисея” (V част)

Парче локум за всеки турист
По пътя от Лариса на юг, бързахме, но не защото щяхме да откриваме топлата вода, а защото трябваше да се изкачим по планинския масив, за да достигнем от там върховете на скалите, където се издигат приказните средновековни манастири, от местността, известна като Метеора.
Т ...

дкф99

Проза » Други

1.6K

Antени

00
От теб какво ми остана? Само онова промоционално кибритче, фирменото. Драскам си го, когато не искам да съществувам, а всъщност в тъмното клечката кара всичко да съществува още по-очевидно; чак ми призлява да си играя на Прометей тук долу, в моята емоционална клоака. Драскам ли, драскам... опитва ...

cloudmaker

Проза » Други

1.1K 1

История за копчета

Задухали северните ветрове и времето станало студено. Дървета започнали да събличат шарените си одежди и да се приготвят за зимен сън. Небето се сгушвало все по-ниско над земята и дните ставали все по-къси. Всички кожухчета отново се усмихвали на своите малчугани, готови да ги даряват с топлината си ...

Лепидоптерия

Проза » Приказки и произведения за деца

1.5K 1

Среща с миналото (продължение)

„Моля пътниците да затегнат коланите. Приземяваме се на летище София” – Гласът на стюардесата беше мек и равен.
Валери провери отново колана си, притисна гърба си в удобната седалка и притвори очи. „Още малко остана, още малко...” Сърцето блъскаше силно гърдите му.
Притихна.
...
Звънецът на вратата ...

Нел

Проза » Разкази

1.4K 1

Езикът на Минчо

ЕЗИКЪТ НА МИНЧО
Когато Минчо беше пиян, езикът му ставаше страшно зелен и аз не можех да го гледам. В такива моменти на Минчо му беше много весело и се смееше с широка уста, а аз имах чувството, че ще получи епилептичен припадък и ще си глътне езика. Гледах да се махна по-бързо, защото си представях ...

Раш

Проза » Разкази

1.1K 3

Жени за Варшава

В късния следобед към офиса му се бяха запътили две жени. Мъжът се беше излегнал на дървената ръчно скована пейка, мъчеше се да открие смисъла в стиховете на млада поетеса, направила дебюта си в литературното списание, което се издаваше над осем десетилетия. Неговият съставител едва ли щеше да е дов ...

lubara

Проза » Разкази

934 1

Прочетох за...

Прозренията на Майка Тереза
Най-хубавият ден – днешният.
Това е, когато казваме – живей за мига! Не какво ли ще ми се случи утре, ами то каквото е писано, ще се случи, наслади се на това, което се случва сега! А не от понеделник, от другата седмица... Понякога живеем точно така. Като взема заплата, ...

svetlanal

Проза

1.7K 43

Времената сигурно са полудели - 33 глава

33.
Хемер дойде пак няколко часа по-късно, т.е. надвечер. Влезе с решителна и енергична стъпка, която хич не му отиваше на пухкавото телосложение и побелелите коси. Не го оставих да отвори уста пръв, писнало ми беше да им слушам глупостите на всичките.
- Искам да говоря с Карл. На четири очи. – заяв ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

909

Уличните гледачки и аз

Уговорката ни беше да се чакаме на паркинга. Не ми се влизаше в колата, затова застанах до нея и съзерцавах откъде ще се появят моите колеги. Бюрократични процедури усложниха нещата и за работата трябваше след броени дни пак да съм тук. С умората и проблемите бях свикнала, помислих за дъвката в чант ...

dimi49

Проза » Разкази

1.9K 9

Безвремие

I. Мокър пясък, море, залез (1/3 слънце), 2 чайки във въздуха и 5 във водата, лято, топло, бански, дълга ивица, няма хора, само ти и аз, луна от другата страна на небосвода, чист въздух, обърнати към морето, зад нас няма нищо, само пясък, седнали, вплетени пръсти, глава на рамо, смях, пред краката н ...

dfshwsh

Проза » Други

1.1K 1

Десет изпитани начина да вбесим дизайнер

Вероятно на всеки от вас се е случвало да се среща по един или друг повод с дизайнер. Все пак времената са модерни и дори чичо Пенчо (продавачът на кварталната сергия за картофи) разполага с „концептуална” визитка, на която гордо пише „дистрибутор на кореноплодни”. Нека за секунда предположим, че в ...

Wizard

Проза » Хумористична

2K 11

Един непораснал романтик (1)

Един непораснал романтик (1)
Усещам как съм хванат в капана на собствените си шеги. А може би с шеговит тон съм казал най-сериозните неща. Когато сме на работа, чакаме 19 часа, а когато сме вкъщи, чакаме датата за заплата. Времето минава: 19 часа, 25-ти. Какво остава между тези два момента - все по- ...

razlichen

Проза » Повести и романи

1.2K

Бялата магьосница (І-ва част)

“О, МИГ, ПОСПРИ – ТИ ТЪЙ СИ ХУБАВ…” “Фауст”
Бялата магьосница потрепна в съня си и се събуди…
Протегна се сладко в постелята си от леопардови кожи и лебедов пух. Свещниците край балдахиновите завеси догаряха и хвърляха бледи отражения в кристалното венецианско огледало, чиято бронзова рамка бе потъм ...

LadyKat

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K

Живот назаем

Събуди се с ужасно главоболие. Стана и с лъкатушкане се запъти към кухнята. Наля си чаша вода и я изпи до дъно. Наля си втора. Гърлото му още беше пресъхнало от крещенето насън. Напоследък му се случваше често. Не помнеше нито един от сънищата си, но след всеки се събуждаше от собствения си глас, от ...

MaRtiTyyy

Проза » Други

904 3

Трябва да се борим

До капка кръв за Доброто и Любовта, приятелю! За сиянието над земята. Сърцето ми плаче, защото те обичам, човече. За теб ще се моля да бъде запазена земята. Да бъдат запазени цветята, които са спектъра на изгряващото слънце. Ще се боря за леса, където дъха на горска ягода, дъб и леска, на бор и ела. ...

mari45

Проза » Други

890 1

Разказ от нищото

Не си спомням нещо, което да съм мразил повече от мъглите. Като си помисля обаче, понякога изразът „Няма нищо по-хубаво от лошото време” е много точен. Затова омразата към тези особености на климата понякога бързо преминава в чувство, което най-точно се изразява с обичта. И в отношението ни към хора ...

lubara

Проза » Разкази

2K 4

Живот в заблуда

Трудно е да откриеш точния човек
за себе си в настоящето,
след като си го загубил завинаги в миналото...!
Трудно е да напаснеш липсващата частица
с трепереща ръка... дори държейки я, ...

fifi

Проза » Други

1.4K

Обратите на живота

Животът е като колело, което се върти многократно... В един момент всичко е като приказка красиво, имаш всичко, от което се нуждаеш, за което си мечтал. Имаш ,,добри приятели, верни’’ и любов, за която си мечтал... и какво ли още, не за да се чувстваш щастлив и пълноценен на този свят! Но нали живот ...

elizabeth92

Проза

1.1K

Продължение от книгата

Добре, че стопанинът ú беше арен челяк, та си живееха в мир. Никога не ú натякваше. Никога не беше посегнал върху ú. Чана Пена колко пъти беше го виждала, какви пламъчета подскачаха в очите му, когато гледаше някой хорско хлапе. Веднъж дори силно захрипа, когато Милчо - съседското хлапе се подхлъзна ...

mari45

Проза » Повести и романи

913

Матури 2009

Матури 2009
Матурата по БЕЛ е много хубаво нещо, поне като замисъл... Щеше да е още по-хубаво, ако не бяха само 23 от 100 точките за 3... Нека ви обясна, че всики нафукан и незнаещ собствения си език абитуриент, който е писал само отговори "г" на матурата, получава 3... Не е ли прекрасно... Ах, какв ...

Armageddon

Проза » Разкази

2.1K 11

Предложението

Ивелин влезе в залата, погледна към празният ринг и се запъти към съблекалните. Лъхна го познатият мирис на пот и застоял въздух. Той премина тесният и тъмен коридор и отвори вратата на малкото помещение, служещо за преобличане. Нямаше никого, обичаше да идва по-рано от другите, помагаше му да се съ ...

tuareg70

Проза » Разкази

901

Aктриса.

Влезе в залата. Всички сякаш точно нея очакваха. Уплаши се. Страшно е да знаеш, че всички очакват най-доброто oт теб. Но страхът отмина, когато пристъпи към сцената. Тя усещаше сигурност само и единствено там. В онзи прашен стар театър тя виждаше бъдещето си, мечтите. Виждаше себе си. Спря преди да ...

viky8

Проза

1.2K 1

Спасител

Спасител
Деян Апостолов
Човекът беше облечен в черно и напълно се сливаше с мрака. Приличаше на някакъв призрак – не, по-скоро на сянка, на част от мрака, частица, която има своя душа, свои нрави и характер. Дори когато вятърът полюшваше дрехите му и те се виеха около него, като някакво пропито със ...

caterpillar

Проза » Разкази

1.3K 1

Началото на пътя - изпуснати мисли

Гарата...
Оттук започват и свършват всички пътища, всички мечти, всичко... Сивата ù схлупена постройка се откроява на фона на искрящото синьо небе. Странно. Това небе е януарско, а така примамливо блести, сякаш май е почукал на прага ни.
И какво от това?!
Питам сама себе си.
Железните ръце на трамва ...

Лепидоптерия

Проза » Разкази

1.1K 4

Нощни шепоти

1.
В тъмния коридор се криеха сенки, гънеха се по стените, покрити от тъмна и ръждива боя, сполучливо размазана като петна стичаща се кръв. Сенките се сливаха с кръвта, правейки следите ѝ като от кървящи рани.
С тихи стъпки, почти недокосващ гладките дъски, Рик се отправи към тънкия светъл процеп, о ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 1

Откровение

Ето че в ранната утрин, очаквайки изгрева, сядам да ти пиша, защото сега е тихо, всичко е притихнало в очакване на новия ден, който се ражда от морето...
В розово-жълти облаци небето се къпе и вятърът във него спи...
Крясък на чайка, политнала към светлината към слънцето се възвиси...
Аз сякаш те ви ...

LadyKat

Проза » Писма

1.1K 1

из "Записки от тук-таме"

- Понякога - започна Сянка. - Трябва да направя грешка, за да постигна това, което искам.
- Ахаа - проточи Ко Та Рак.
- От друга страна - намеси се Гар Ван. - Понякога трябва да постигна това, което искам, за да направя грешка.
- Ахаам - отново изахамка котакът.
- Разбра ли? - попита го сенчестата. ...

Bersek

Проза » Разкази

785 2

Сватбата

(по мотиви от народния фолклор)
Смрачаваше се. Луната показа бледото си лице и хиляди звезди обсипаха небето. Генчо, чобанинът на село Шишенци, беше прибрал овцете в лятната кошара. След като вечеря и посвири на кавала си, той полегна на поляната. Загледа се в небето и се опита да различи няколко съ ...

rarebird

Проза » Разкази

2.3K 6

Късмет до поискване 15

Глава 15 - Мисията
Сряда се очерта специален ден. Отивахме на отговорна мисия в Солун. Ракия срещу лекарства. Светлин се съгласи да ни хвърли с „Пежото" до там, и с дядо вървяхме из селото да събираме една по една поръчките. Всеки даваше списък с лекарства, които му трябваха и връчваше туба с ракийк ...

inakrein

Проза » Повести и романи

1.3K 10

Десет дни

Последните десет дни промениха изцяло живота ми, а и не само моя.
Всичко започна с едно обаждане на Катето, най-добрата ми приятелка...
- Ало, Анжи, къде си?!
- На вилата.
- Исках да те видя, имам нужда да поговоря с теб. Ще полудея! ...

svetlanal

Проза » Разкази

1.5K 34

Илюзия

Вечерта падаше. Тънки сребристо-опалови нишки. Бледи сенки. Тих шепот на листа. Избледняваха контурите и дърветата загубваха очертания, плуваха в опаловия блясък и оставаха като неясни отражения в кристално-перления тъмен свят. Вечерта падаше.
Вдишваше хладния дъх отпадналия мир. Стелеха се тъмни па ...

WIK

Проза » Други

1K 1

Човек - това звучи съмнително

Две причини –
Причина за човешкото разочарование е самонадценяването, което реалността ежедневно ни разкрива. Причина за човешката глупост е отказът да се приеме това разкритие.
Два признака –
“Чувствам се млад” е израз, който еднозначно сочи, че вече си стар.
---- ...

selsal

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 2

...неканени гости - част от книгата

Беше слънчев, петъчен следобед. В кафенето на Моралията бе стъпила на босите си ноги тишината, която караше очите да потрепнат сънливо. Колчо беше клюмнал глава на миндера и дремеше.
Капията на одаята се открехна. Няколко яки мъжаги я прекосиха и се скриха в ъгъла, дето бай Пенчо обичаше да пие утри ...

mari45

Проза » Повести и романи

780 1

Напушването (Цигарките)

Напушването (Цигарките)
Съдията ме изгледа пронизващо, заразгръща документите в папката пред него и ме погледна.
- Осъзнаваш ли вината си?
Каква вина? Виновен? И да, и не. Толкова съм объркан след всичко, което случи, че само Достоевски ми се въртеше в главата.
Погледите ни се срещнаха отново. Кесте ...

Войнов

Проза » Разкази

1.4K 13

Проза и разкази от съвременни български писатели

Тексаски страх

Приятна майска вечер...

Змеицата

Продължение от книгата

Сутрешно

От днес...

Моята малка лятна „Одисея” (V част)

Antени

История за копчета

Среща с миналото (продължение)

Езикът на Минчо

Жени за Варшава

Прочетох за...

Времената сигурно са полудели - 33 глава

Уличните гледачки и аз

Безвремие

Десет изпитани начина да вбесим дизайнер

Един непораснал романтик (1)

Бялата магьосница (І-ва част)

Живот назаем

Трябва да се борим

Разказ от нищото

Живот в заблуда

Обратите на живота

Продължение от книгата

Матури 2009

Предложението

Aктриса.

Спасител

Началото на пътя - изпуснати мисли

Нощни шепоти

Откровение

из "Записки от тук-таме"

Сватбата

Късмет до поискване 15

Десет дни

Илюзия

Човек - това звучи съмнително

...неканени гости - част от книгата

Напушването (Цигарките)

Опашка