Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Фрагмент във фа мажор

В последно време ми прави впечатление, че все по-често минавам по един и същи маршрут. Това стана неусетно и нямам представа защо се получи. Общо взето улицата е тиха и има няколко стари къщи, останали като по чудо след големия бум в строителството, когато кварталът се промени коренно. Минавам оттам ...

radi.

Проза » Разкази

1.2K 9

За прегръдката

Прегръдката. Така желаната и винаги така трудна за даване. Нуждаем се от нея. И прегръщаме. Без значение какво. Достатъчно е само да ни даде увереност и сила. Че не сме сами. И сме обичани...
Някой ми беше казал, че когато се прегръщаме, отдаваме частица от душата си на другия. И усещаме топлина.
А ...

SlaY

Проза » Други

1.8K 4

Поредният ТИ

Ти си някъде там... далеко в нощта и едва ли се чувстваш така сам,
както аз се чувствам сама... и едва ли звънка птича песен би ти заглушила слуха, за да не чуеш изблика на моята душа! Но какво да направя?!?! - като от теб черпех живот... пиех щастието с пълни шепи - до дъно!
Бих искала да ти кажа.. ...

samomen

Проза » Разкази

1.2K

Моно

В свят на скучни лалета и празни мелодии открих лъч надежда, който ме водеше по каменистия път към мен самата. Но слънцето изгря на хоризонта и заслепи лъча ми. Очите ми ослепяха, станах себична, на демони се молех за трошичка любов, а разврат получих. Черен облак от печал слънцето измамно изпепели. ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 1

На сестра ми

На най-прекрасната сестра на света;
На всички моменти, които сме имали
и на тези, които сме нямали.
Благодаря ти.
Обичам те ...

WhatTheHell

Проза » Разкази

2K

Продължение от книгата

СРЕЩАТА
Демирът и Колчо вървяха бавно. Наближаваха Безистена (Търговския
център). Отдалеч зърнаха правоъгълната, едноетажна, каменна постройка. Входната врата от тежко, дъбово дърво, обшита с железни лостове, закована с големи пирони, беше леко открехната. Чинарът бришеше с дебелите си клони и хвърл ...

mari45

Проза

851 1

Какво е Любовта?

Докоснах очите ти в здрача и простенах от жажда!
Докоснах ръцете ти в тъмното
и сякаш знаех, че повече никога няма да стигна до тях…
КАКВО Е ЛЮБОВТА?!
- Какво е Любовта? ...

Леа-Естер

Проза » Други

3.5K 1 2

Кървава разходка

КЪРВАВА РАЗХОДКА 15.06.2009
Пролет е. Още по тъмно, във Варна сутрините са хладни и тихи. Гларуси и чайки крякат някъде назад между антените на блоковете. Роса е намокрила целия морски парк. Тази част е още дива и някак по-естествена. Мелек тича обезумял от свободата си и мокри късата си козина. От ...

AppeaRance

Проза » Разкази

2K 9

Шепот в нощта

... Миш миш миш...
- А?! - сепна се почти заспалият Но Щен Вълк. - Какво каза?
- Ммм - сънено измърмори Ко Та Рак. - Заспивай, Но! Нищо не съм казал.
"Причуло ми се е" - помисли си вълкът и отново положи глава върху възглавницата си.
... Време е да спиш... ...

Bersek

Проза » Разкази

1.8K 3

Обикновен разказ за необикновен човек

(Крал на шутовете или шут на кралете?)
Казвам се И.Д. Публична личност съм и затова ще се задоволите само с инициалите ми. Освен това, ще ви разкажа не за себе си, а за един необикновен човек. Нищо, което ме касае лично, не излиза от рамките на моя произход. Завърших добро образование, специализирах ...

rarebird

Проза » Разкази

1K 5

За едната чест...(2 част)

Измина малко време. Черешата узря. Пред портата на черквата бе дошъл на кон слугата на валията, да кани поп Мартин и жена му да гостуват.
- Булче, виждам, червенеят плодовете вече…
- Червенеят, ама ще са кисели за теб.- изрече с ирония Калина.
- На валията Мурат ще му се усладят, ако ти му ги занесе ...

azura_luna

Проза » Разкази

2.1K 57

Тихият Мъртвец

Била тъмна дъждовна нощ, едва ли някой би могъл да не забележи страшната сила, с която гръмотевиците падали. Цялата земя се разклащала. Светлината от нощните лампи едвам мъждукала и почти не се забелязвала, проливният дъжд бил изгонил всички живи твари от тесните улици. По тези улици някога, според ...

LordZombie

Проза » Разкази

870

Несбъднато бащинство

Лежах на леглото, а системата бавно капеше. Това им е лошото на системите, защото текат бавно и те хваща саклет, но какво да се направи – и тези неща ги има и трябва да се изтърпят.
Бях в “Страната на сенките”. Така бях кръстил отделението, защото имах усещането, че е нещо като чистилище, само къдет ...

marin4

Проза » Други

2.1K 23

Когато доброто тръгне по хората

КОГАТО ДОБРОТО ТРЪГНЕ ПО ХОРАТА
На 13 юни в ранния следобед тръгнах от гара Горна Оряховица за Стара Загора, откъдето малко след 18 ч. трябваше да продължа с ускорения бърз влак Бургас – София за Пазарджик. Крайната ми цел беше град Панагюрище. Там трябваше да се срещна с приятели от моя любим интер ...

Баткото

Проза » Разкази

2.1K 22

Русалката и Юнака

Вчера в Интернет видях една снимка на едно прекрасно русо момиче и се сетих… Нека ви разкажа.
Отивахме на море. Влака София - Бургас. С карта от завода, в който работеха родителите ми. В съседното купе баща ми съзря един приятел от София. Той работеше в същия завод, но в софийския филиал. Срещаха се ...

marco777

Проза » Разкази

2.7K 2 22

Мокро време

Даръл Швайцър и Джордж Скитърс пиеха кафе. Намираха се в кафе-сладкарница „Уошингтън“ и седяха на маса за пушачи почти в самия център на заведението. Говореха си от близо час, когато Даръл почувства някаква влага.
Беше петият ден на февруари 2005 година. Навън не валеше нито дребен, тормозещ бузите ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 2

Делфинът, ч.2

(или как станах Подводна Господарка)
Оставих вещиците да ми се кланят и се спуснах под водите на Великата Амазонка. Mоят делфин ме чакаше в градината на величествения дворец. Той ми подаде красивия си розов плавник и аз положих ръка върху него. С изненада установих, че имам ципи между пръстите си. З ...

rarebird

Проза » Приказки и произведения за деца

1.1K 6

Хората...

Хората... Какво за тях? Те са само хора, нищо повече... миниатюрни фигурки, които щъкат и след себе си прородата заличават, а тя – природата... НЕ умира, НЕ прощава, а ОТМЪЩАВА ЖЕСТОКО...!
Страшничко е, нали, когато ИСТИНАТА ИЗПЛУВА НА ПОВЪРХНОСТТА НА ЧОВЕШКАТА МИЗЕРИЯ И БЕЗОТГОВОРНОСТ... Това са РЕ ...

Plambo

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K

Зрънце

Зрънце
Малка, съвсем невинна.
Малка, колкото снежинка –
опасна колкото бурите и ветровете.
Малка, съвсем невинна. ...

OtKrOvEni3

Проза » Други

1.3K 5

Ръце

Тихо е. Тихо и красиво. Поглеждам през прозореца и за миг ми се струва, че времето е спряло. Ето - млад мъж е вдигнал ръка и маха на момичето си, което е спряло от другата страна на улицата, а една жена е протегнала своята, за да погали бебето си. То пък е устремило своите кунки (ах, тези мили баби! ...

rarebird

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 5

Крал Рафаел

В далечното кралство на тъмните нивя управлявал крал Рафаел. Той бил мрачен и жесток владетел, а народът, населяващ земите на кралството, живеел мизерно и нещастно. Бил ужасен скъперник още от млад, а щом наследил трона от баща си, чувството за величие и неограничена сила му повлияло пагубно. Той се ...

LordZombie

Проза » Разкази

2.1K 4

За едната чест...(1 част)

Рекичката опасваше селото. В подножието на хълма спеше малката черква. Над дървената ù врата, с милващи очи бе изписана Богородица, прилепила майчински глава до младенческата…
В дворчето около черквата, със звънлив гласец се смееше малката щерка на поп Мартин.
Цвета надничаше с любопитство под опашк ...

azura_luna

Проза » Разкази

2.2K 23

Хора, ходете боси!

Когато си млад и зелен - имаш много мечти и е трудно да видиш себе си...
Всяко същество в природата има свои мечти и свой уникален заряд!
В самото съзряване на утрото, след ранния дъждец оросил тревата (за добро утро), тя повдигна клепки, примигна някак залюляна от лекия ветрец и избистри погледа си ...

Жулли

Проза » Други

1.1K 16

Кога грознота е красиво, а красивото - грозно

КОГА ГРОЗНОТО Е КРАСИВО, А КРАСИВОТО – ГРОЗНО
Когато изневеряват, облечената и късокрака лъжа е единственото създание от женски пол, което мъжете предпочитат пред голата, дългокрака истина.

otkroven4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

3.6K 17

До Алекс

Пътуването
Иска ми се да... напиша нещо за Александрия или за Египет, но май първо трябва да настроя мисълта си на периода от времето на скитането ми из морета и пристанища в района. Време, което неминуемо беше оказало своето специфично влияние върху оформянето на светогледа ми (много изкуствено про ...

vanyom

Проза » Разкази

2K 10

Стъклото

Стъклото
Странно нещо е дъждът. Идва тих и неочакван. Започва с капка, после втора... и ето, че след миг, безброй кристални капчици за пореден път се опитват да измият прахта от стъклото на прозореца ми. Толкова отдавна не бях поглеждала през него, че не разбрах кога е помътняло и е скрило слънцето ...

isabelle

Проза » Други

1.6K 5

Адаптиране

АДАПТИРАНЕ
Бронто и Ихто се родиха в един и същи ден, дори в един и същи час през Годината на Големите дъждове. Разликата беше само в това, че първият се роди на сушата, а вторият се излюпи в субстанцията планктон-вода на Праокеана. Същият този Праокеан, който поради постоянните дъждовни изстъпления ...

andyboy

Проза

1.1K 1

Късмет до поискване 20 (последна глава)

Глава 20 - Няколко сватби без погребение
Ваня и Светльо се върнаха от предсватбено пътешествие и покупки. Цяло село се извървя да види бялата рокля. Това беше против традицията, но никой в случая не се съобрази. Ваня беше щастлива и пусна на изложбата цялата любопитна навалица. Жените цъкаха с език, ...

inakrein

Проза » Повести и романи

1.6K 14

Люфи, обвита в мечта

Имало едно време, скрита в една представа и обвита в една мечта, малка жена с името Люфи. Макар и принцеса, Люфи бе съвсем нормално момиче. Очите ù не бяха сини. Косите ù не бяха златни. Но тя имаше замък. Празен, пуст замък, в който живееше сама.
Но когато не е в този замък, Люфи живееше в нашия об ...

Peaches

Проза » Разкази

1.1K 3

Виното на сенките

Поредната сянка на нощта премина скришно през блудкавата, лунна светлина на леко открехнатия прозорец. Вторачих се в тази светлина и гневно започнах диалог със сенките :
- Знаете ли вий, що е това тъга? Мислите, че знаете ли? Е, хайде кажете ми, що е това тъга, според вас?
Единствено мракът и тишина ...

LordZombie

Проза » Разкази

886

Чувствал ли си се...

Било ли ти е някога толкова мъчно, че сила да нямаш да заплачеш,
чувствал ли си се толкова безпомощен,
че сърцето ти без звук да тупти,
а дъхът ти силно и дълго да ехти, но никъде от никого нечут?
А някога чувствал ли си се така ограбен, изоставен, огорчен... ...

snEjiTy

Проза » Други

1.8K 2

За гълъбите, фъстъците и още нещо

ЗА ГЪЛЪБИТЕ, ФЪСТЪЦИТЕ И ОЩЕ НЕЩО…
Жегата понякога може да е убийствена, нали знаете. Наистина не си падам по летните горещини. Убиват ми желанието за всичко, различно от киснене под душа, какво остава да се прибирам пеша, натоварена с хиляди чантички и торбички. Аайде, бе! В такива моменти предпочи ...

WhatTheHell

Проза » Разкази

1.5K 2

Денят на страшния съд (1)

ВНИМАНИЕ: Този разказ е продължение на "Nick Dracula - Моята изповед". Може да я откриете:
Nick Dracula – My Confession 2
Денят на Страшния съд
Аз усещам, че ми остава около минута живот. Поглеждам към Световните лидери и последното нещо, което излиза от устата ми е:
- Животът като човек е най-ценни ...

dracula88

Проза » Фантастика и фентъзи

1.7K 1

Приказка... Реалност...

Часовникът звънна. Кога стана 7:30? Стаята е изпълнена с полумрак. През прозореца се вижда забуления в облаци изгрев. Светлината на слънцето предвещава началото на един хубав ден. Поглеждам вън и снегът ме приветства с блясъка си. Дори дървото не помръдва клони – вятърът е решил да ни пощади днес. В ...

iv_dani

Проза

1.1K 3

Забавни български хроники Част четвърта

Част четвърта
Хановете или как продължава историята след
като купих зехтин на жената
Ей, мама му и зехтин! Купих го най-сетне, но моята не знае, че покрай зехтина сврях и една бутилка водка. Ей така, за всеки случай. Както е казал другарят Ленин „нека да има”.
Налях си нова водка, макар че следващия ...

Greg

Проза » Разкази

1.1K 9

Остани с мен

Все още ме караш да се страхувам. Все още изтръпвам при мисълта за теб, за момента, в който ще ме доближиш... Остави ме... Пощади ме... Аз вече намерих своя герой. Той е по-добър от теб. И вече не желая да си ти... А зная и ти ще намериш своя... Той е там и те чака... пусни го до сърцето си... Само ...

fanaa

Проза » Разкази

2K 2

Последната капка надежда

Не съм плакала от доста време. Винаги съм се опитвала да балансирам нещата - любовта, гневът, радостта, ревността, омразата, щастието... всичко, което ме прави човек. Но понякога просто не става. Понякога
трябва да се предадеш. На лицето ми е изписано отчаяние, то не минава лесно. Отчаяние от всичко ...

Raindrops_on_my_skin

Проза » Други

899 1

Няколко начина да зарадваш г-ца Д за едно лято или за какво тъгува домина Друзила?

Да започнем от там, че г-ца Д е изключително complicated person. Би било наивно да вярвате, че ще се зарадва на близалка XXL размер. А това се дължи на редица фактори, все още необясними за светилата в световната психология, които допълнително усложняват битието на/с г-цата/г-жата. ( последното обръ ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

1.5K 3

Щастието

Щастието не е в това да направиш много пари. Щастието не е и в това с тези пари да си купиш голяма къща извън града. Щастието дори не е в това да имаш много пари, голяма къща извън града и да отидеш там с голямата си любов... Тези неща просто допълват Щастието.
Щастието е в това, да имаш малка къща ...

jossefin

Проза » Други

1.5K 1

Пробуждане

Събудих се примрял от студ, сритан от нощния пазач, в една канавка близо до вкъщи. Знаех, че не мога да се прибера в това състояние, но пък трябваше да съм у дома отдавна. Колко ли беше часът?
Огледах се стреснат наоколо – мрак и тишина. Само грубият глас, излизащ от пресъхналото раздрано гърло на в ...

mj2006

Проза

1.5K 6

Проза и разкази от съвременни български писатели

Фрагмент във фа мажор

За прегръдката

Поредният ТИ

Моно

На сестра ми

Продължение от книгата

Какво е Любовта?

Кървава разходка

Шепот в нощта

Обикновен разказ за необикновен човек

За едната чест...(2 част)

Тихият Мъртвец

Несбъднато бащинство

Когато доброто тръгне по хората

Русалката и Юнака

Мокро време

Делфинът, ч.2

Хората...

Зрънце

Ръце

Крал Рафаел

За едната чест...(1 част)

Хора, ходете боси!

Кога грознота е красиво, а красивото - грозно

До Алекс

Стъклото

Адаптиране

Късмет до поискване 20 (последна глава)

Люфи, обвита в мечта

Виното на сенките

Чувствал ли си се...

За гълъбите, фъстъците и още нещо

Денят на страшния съд (1)

Приказка... Реалност...

Забавни български хроники Част четвърта

Остани с мен

Последната капка надежда

Няколко начина да зарадваш г-ца Д за едно лято или за какво тъгува домина Друзила?

Щастието

Пробуждане

Опашка