Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Лудост

Искам да летя над дъгата с коз в ръка, да гледам синия залез, да си говоря с розовите кондори. Да плувам в океана с подводните твари, да знам всички тайни, да, това е огромна тежест, но съм готова да я понеса... Шаляляляяя... Животът е прекрасен, любов моя, не мислиш ли?
Аз ще те чакам, любов моя, н ...

the_archangel

Проза » Фантастика и фентъзи

2007-11-27T08:50:41+02:00 1.4K

Не мога без твоето рамо

Не мога без твоето рамо
Обожавах дядо си Георги. Имах две баби, но един-единствен дядо, който ме караше да се чувствам най-щастливото дете на света. После татко го замени, когато дядо си отиде. Ако майка се грижеше да съм нахранена и чиста, папа ме възпитаваше. Той ме учеше как да рецитирам Ботев. Н ...

svetlanal

Проза » Разкази

2007-11-26T19:50:46+02:00 2.7K 31

Другият живот на Виктория

Другият живот на Виктория
Два часа след пладне се изви вятър. Неочаквано въздухът стана тежък и мазен, небето зацапа синьото си и легна като капак над града. Вихрушката разнасяше по тротоарите пластмасови чаши, лъскави бонбонени опаковки и ланшни листа. По оглозгания от вятъра площад две кучета душе ...

Katriona

Проза » Разкази

2007-11-26T19:39:45+02:00 1.9K 10

Този, който носеше...

- Ъм... Стив, какво е това?!
- Червило. Червено червило.
- Да, това го виждам. Но защо си... Наистина ли ще си сложиш от него?!
- Не ставай глупава, Сид. Разбира се,че ще си сложа! Виж този цвят и...
И аз излязох от банята. Гаджето ми щеше да използва моето червило. Страхотно. Как се случи?! ...

princess_havok

Проза » Разкази

2007-11-26T17:42:12+02:00 1.5K 3

Когато полудяваш

КОГАТО ПОЛУДЯВАШ
"Когато си помислиш да скочиш през
прозореца и не се изплашиш...
значи наистина си полудял"
Една леко шантава зъболекарка. ...

меланхолик

Проза » Разкази

2007-11-26T15:24:02+02:00 1.8K 11

...

Сега ме мразиш. Под душа, в колата, в офиса... мразиш ме навсякъде и по всяко време. Заспиваш и се будиш с една-единствена дума: "Кучка!". Вчера дори и пред приятелите си призна:
- Онази кучка ме заряза!
Първият ти съветник махна с ръка:
- Остави! Стига си опявал. Голяма работа! Да не ти е за първи ...

Нел

Проза » Разкази

2007-11-26T15:18:55+02:00 1.2K 3

Капки смола

Ако видите жена, седнала на пейка в парка, с изправен гръб и прибрани колене, да чете класически роман, можете да бъдете сигурни, че е самотна романтичка, излязла на светло и слънчево, с едничката цел да си намери мъж.
Точно това правеше и Калина, през оня късен съботен следобед в средата на юни, до ...

pill

Проза » Разкази

2007-11-26T13:59:41+02:00 1.6K 9

Пръстенът на клошаря

ПРЪСТЕНЪТ НА КЛОШАРЯ
... Ке се престорам на църна чума,
жена ке уморам, дечиня ке гледам,
вечно твоя ке бида.
Назад, назад, моме Калино... ...

dickinson

Проза » Разкази

2007-11-26T12:39:37+02:00 1.4K 10

Прераждане

В нощта проблясва светлина от поредната запалена цигара, върху невидим дансинг от напразни надежди и погубени мечти, димът спуска се в пламенно танго с лунните лъчи, обезпокоявани единствено от присмеха и аплодисментите на падащи сълзи, в съзнанието болката жонглира като цирков шут със спомените, пр ...

Marbeq

Проза » Други

2007-11-26T12:17:57+02:00 1.4K 6

Белезите на една война (част първа)

Соня Крисенко нервно потропваше с крак и отдръпваше силно от запалената си цигара, докато чакаше колегите си на Московското летище. Поглеждаше часовника си на всеки две минути - защо, по дяволите още ги нямаше? Бяха се разбрали всички да са тук час и половина преди полета им за Чечня! Соня загаси ци ...

Amadea

Проза » Разкази

2007-11-26T10:18:04+02:00 2.6K 5

Легенда за земята

Юлското слънце немилостиво палеше тревата. Горещината танцуваше по морната земя. Душеше до премала малката група археолози. От време на време те вдигаха морни чела, с надеждата, че денят ще свърши... Но краят му не идваше... Само слънцето ги убиваше тогава... но те не спираха, заслепени от някаква н ...

azura_luna

Проза » Разкази

2007-11-25T22:39:33+02:00 1.6K 7

Изповед: Мизерия в свят на блясък

Вечерта е гореща. Същата като деня, само че е мрачна. Така се опитва да ни заблуди, че е студена, а всъщност нажеженият асфалт пари под краката ми, горещият въздух се опитва да ме задуши, а по улицата няма никой. Единствената лампа, осветяваща дългата и безлюдна улица, премигва - пред нея стои важен ...

Amadea

Проза

2007-11-25T18:49:13+02:00 1.5K 6

Дългият път към дома

Фил и Джина Мей тъкмо привършваха вечерята си, когато на входната врата се позвъни. Фил отвори и вътре заедно със студения въздух влезе колегата му Лио.
- Хайде, стягай се! Тръгваме веднага!
- Чакай, Лио! Къде?
- Обадиха се по телефона. Всички, които са свободни, да тръгват. Циклонът е бил силен. В ...

Романтик

Проза » Разкази

2007-11-25T13:20:27+02:00 2.1K 41

Една несбъдната мечта

... Отново сме там... сред всички онези хора. Стоя на стола встрани и те наблюдавам. Всяка твоя усмивка кара всичко в мен да потрепне, а всеки твой поглед ме стопля. Всички момичета те гледаха и ти се наслаждаваха... а ти танцуваше за тях. Тялото ти е като изваяно и сякаш се носеше с музиката... А а ...

palechka

Проза

2007-11-25T10:23:22+02:00 1.3K 3

Изповедта на една снимка

Вече е късно през нощта, а тя все още не ме оставя. Силно стиска ръбовете ми и не осъзнава, че ме мачка. От време на време ме мокри с горещи, солени капки. Какво му става на това момиче?! Как може в продължение на един час да се взира в мен и да слуша все една и съща песен?! Даже и не говори. Въпрек ...

sandora

Проза » Разкази

2007-11-25T09:06:28+02:00 1.2K 6

Сън

Събуди се. Както винаги отново сам. Навън валеше - от тези тъжни мрачни дъждове, които те карат сериозно да се замислиш дали да не съобщиш на шефа, че си болен и че няма да ходиш днес на работа. Все пак той стана с неохота и не след дълго бе на път към офиса.
Хората в рейса бяха по-мрачни и от време ...

Charlie

Проза » Разкази

2007-11-24T23:04:34+02:00 1.4K 1

Kaкто преди

- Оо, обичам Michael Monroe!
- А аз обичам теб!
- Аз те обичам повече, идиоте!
- Не, аз!
- Не спори с мен бе, аз съм велика! ...

motley_nikki

Проза » Разкази

2007-11-24T22:00:07+02:00 1.6K 2

Две слънца над Кабул

Слънцето бавно напичаше над Кабул, оцветявайки града в ярка оранжева светлина, като по този начин предупреждаваше за поредния горещ ден. Лятото в Кабул бе като в Ада - температурата се покачваше, въздухът пареше, а прахта по отъпканите пътища се сливаше с маранята и пареше на очите. Африама се връща ...

Amadea

Проза » Разкази

2007-11-24T21:29:03+02:00 1.9K 6

Братята Бели сърца VI - Господин Верду

Мислите, че това не може да ви случи? Лъжете се! То вече ви се е случвало…
----
“Брат Лотсоппа, не реката, а хотелът предлага на обикновените удобства. Приеми ги, за да те приеме тя – възжелаещата, ала само скришом страстна. Иди, срещни я, промени. Сега!”
Васил, съсредоточен и замислен, скъса на без ...

selsal

Проза » Повести и романи

2007-11-24T21:07:10+02:00 1.3K

Поради липса на обич

Беше циганско лято. В неспокойствието на душите дори цветната феерия на есенните дървета не можеше да внесе нежност и мир. Есенните души са напрегнати... тревожни са, вълнуват се за подготовката на своето презимуване, на зимното си втвърдяване и вглъбяване. Душите, също както природата, се стапят на ...

i2na

Проза » Разкази

2007-11-24T15:01:59+02:00 1.3K 9

Стая за обесване

- Утре денят ще бъде хубав - така каза снощи танте Елфриде. Клаус вървеше бавно по дългия коридор към трапезарията и разсъждаваше какво ли означаваха нейните думи.
Тук дните винаги бяха еднакви като близнаци. Ставане в шест, закуска в осем. Учебни занятия от десет до дванайсет, обед точно в дванайсе ...

Довереница

Проза » Разкази

2007-11-24T14:34:27+02:00 1.6K 21

Дали успя да го прочетеш?

Скъпа Неда!
Пиша ти поредното писмо. Твърде далеч си да си говорим. И ти пиша писма. А това е поредното. Нещо ми подсказва, обаче, че няма да е просто поредно. Май ще е последното. Не ни остава много време. Затова ще бъда сериозна.
Помниш ли как се роди? Надали. Ще ти разкажа тогава.
Дълго те изобре ...

Vyrtina

Проза » Писма

2007-11-24T13:21:34+02:00 1.9K 7

Клошарката

Видя през прозореца как жената ровеше - съсредоточено, внимателно, разборно. Бе направила няколко купчини. Повторно разгледа находките, получилите одобрение сложи в мърляво подобие на детска количка, останалите върна в кофата. Направи го с жест на уважение към следващия търсач на препитание.
Широко ...

danisab

Проза

2007-11-24T12:43:40+02:00 962 4

Закъсняло откровение

Натежала сива завеса се спускаше от горе... Толкова гъста бе мъглата, че запречваше пътя на безбройните дребни хорица, които все на някъде бързаха... Не спираха! Шестваха като призрачни силуети по скованите улици, с премръзнали сърца и ръце... Бяха се запътили нанякъде, а някаква дълбока пустота зас ...

azura_luna

Проза » Разкази

2007-11-24T12:38:31+02:00 1.4K 10

За Теб...

Търсеща ново начало, нова утеха - аз те срещнах случайно. Обикнах те безкрайно! Страхувах се - Не... не бих понесла още една лъжа. Не... стига повече тъга - не бих издържала повече така.
Страхувах се да те погледна, но сега не бих понесла да не виждам твоите очи.
Страхувах се да те докосна, но сега ...

DeSeRt^RoSe

Проза » Други

2007-11-24T11:17:07+02:00 1.7K 2

Разказче за камъчето

Тя можеше да мисли, но не и да чувства, защото нямаше сърце. Беше го забравила някъде при някого, както се случваше с всичко излишно в живота й - онази стара жилетка в кафенето, чадъра, който никога не отваряше или шарената чанта, останала на счупената пейка.
Та нямаше си тя сърце, но си имаше малко ...

snowdrop

Проза » Разкази

2007-11-24T10:19:27+02:00 993 3

Страст

... Нощта беше ясна и спокойна. На небето ясно се виждаха безбройните звезди. Лунната светлина си проправяше път през морето. Леки, вълничките шумяха и придаваха допълнително за нежността и романтиката... Ето, че и още една дреха беше свалена. Двамата лежаха на пясъка и се наслаждаваха на любовта си ...

palechka

Проза

2007-11-23T17:35:36+02:00 1.2K 4

Приказка за отчаянието

Излезе от банята. Направи диря от вода след себе си, а Отчаянието беше чело Хензел и Гретел и бързо се ориентира. Опита с тласък да влезе в нея. За малко беше. Седна на пода и реши, че има време, обикновено душът действа тонизиращо, затова трудността да я похити се бе завишила. Като стигне до 'Оле з ...

danisab

Проза » Разкази

2007-11-23T13:42:21+02:00 1.6K 7

Връщам се към теб

Пак съм аз, но не знам ти кой си. Искам да си този, който обичам, искам и да си този, който ненавиждам. Искам да си до мен, искам и да си далече от мен. Обичам те и не искам да спра. Боли, но се пристрастих към теб. Не искам да си тръгваш, защото ще си тръгне голяма част от мен. Не знам дали си исти ...

Бубчето

Проза » Други

2007-11-23T13:34:38+02:00 1.2K 1

Собствен избор

СОБСТВЕН ИЗБОР
Паркът беше слабо осветен, но това не му пречеше да се движи бързо. Знаеше мястото наизуст, а и лунната светлина му помагаше да се ориентира безпогрешно. От десет години насам това беше неговият дом. Той доста се различаваше от предишното му жилище в тихия квартал, предназначен за хор ...

DarkSideOfTheMoon

Проза » Разкази

2007-11-23T11:58:48+02:00 1.2K 1

Момчето и Циркът

Циркът винаги пристигаше в градчето по едно и също време. Това беше онзи вълшебен сезон, когато натежалото лято носеше предесенна сладост и отвсякъде от китните дворчета ухаеше на пъпеши и дюли. Жените приготвяха всевъзможни сладка и конфитюри под увисналите от грозде асми, мъжете вечер се събираха ...

ТАМИ

Проза » Разкази

2007-11-23T11:51:00+02:00 1.7K 3

Любовен бумеранг

Момичето се прибра от университета. Предстояха и пет дълги часа до срещата. Не й се стоеше вкъщи. На кого да се обадя - тя прехвърли през ума си няколко телефонни номера. Сети се за Веселин. Отдавна не съм се виждала с него. Сигурно ще се зарадва. Вдигна слушалката и набра номера.
- Ало, ало! - дочу ...

аннавлад

Проза » Разкази

2007-11-23T10:02:42+02:00 1.4K 11

Езерото на Джеремая

Двайсетината мъже се движеха едва-едва под палещите лъчи на слънцето. Дори сламените им шапки не можеха да ги спасят от горещината. Всичките бяха облечени в мръсни дрехи, отдавна изгубили белия си цвят. Четиримата надзиратели яздеха около тях и от време на време им подвикваха грубо. До плантацията н ...

Романтик

Проза » Еротична

2007-11-23T10:01:34+02:00 2.8K 38

Сърцето е самотен ловец

Нощта беше прохладна и влажна. Улиците пустееха - тук-таме минаваше някое бездомно куче, замръкнал пияница или ловуваща котка. Чуваха се падащите капки от улуците, тихото шумолене от поклащащите се и натежали от следобедния дъжд листа. На безлюдната улица се чуваше тих, аматьорски джаз, идващ от отв ...

Amadea

Проза » Разкази

2007-11-23T09:46:13+02:00 4K 8

Огънче

Огънче
Мъж, над трийсетте, беше излезнал пред входа на многоетажния си блок и спокойно пушеше, зяпайки в залязващото небе. В градинката пред блока на полусчупена пейка седеше младеж с уморен и напрегнат вид. Нещо странно в начина, по който момчето поглеждаше от време на време кьм входа, привлече вни ...

bratan

Проза » Разкази

2007-11-23T08:45:23+02:00 1.1K 3

Скалата

Скалата се издигаше високо, високо, погледнах нагоре, слънцето ме заслепяваше и сякаш върхът й бе забит високо в облаците. Приличаше на айсберг забит в ситния морски пясък. Вълните се опитваха безрезултатно да стигнат до нея. Блъскаха се в пясъка, оттегляха се и отново неуморно се втурваха към нея. ...

Noel

Проза » Разкази

2007-11-23T08:19:23+02:00 1.4K 3

Братята Бели сърца V - Архонтът

Както сакрифициумите са огнища на злото, които трябва да бъдат очиствани, така малките братя са убежища на доброто, които трябва да бъдат привличани и поощрявани.
При първото изпитание малкият брат се поставя в ситуация, противоречива, объркваща, изискваща творческо въображение и оригинална реакция. ...

selsal

Проза » Повести и романи

2007-11-23T00:06:12+02:00 1.2K 1

посветено на бебе, сочещо дъгата

Беше мръсно и студено. Автобусът беше пълен с хора, още малко и щеше да се пръсне и всички да полетим нанякъде от ударната вълна. Стоях на последната седалка, слушах Моби и се бях зазяпала в момчето пред мен. Стоеше прав и също слушаше нещо. Миришеше на бира и цигари. Ръцете му бяха изцапани с масти ...

rozeto_bg

Проза

2007-11-22T23:52:02+02:00 1.7K 5

Замръзва ли кипящата кръв? [Кръвта вода не става]

Мрачно, навъсено небе, покрито с облаци... Дъжд... Пронизващ леден вятър... Вали... и вън... и вътре... в мен... Сковаващ студ... сърчицето чак се е свило и едва потрепва... Мразовит ден... Очите сълзят...
Хм... от вятъра трябва да е... А защо тогава очите сълзяха и през топлите дни? Сълзите замръзв ...

pepel`ot`roza

Проза » Други

2007-11-22T23:44:14+02:00 2.2K 2

Сърцето на Музата

В неговия свят всичко беше различно и пъстро. Беше студент и живееше в малка таванска стаичка. Беше самостоятелен, но не и сам. До него винаги стоеше най-вярната му другарка - Музата. Когато той спеше, тя беше будна и кръжеше около съня му, за да не я забрави.
Сутрин, когато слънчевите лъчи пронизва ...

snowdrop

Проза » Приказки и произведения за деца

2007-11-22T23:37:44+02:00 1.2K 4