Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Звездно

Звездите ме посипаха. Аз летях, летях към тях. Докосвах прашеца им и вдишвах лунната пътека. Пълната луна ме обля с ефирната си музика. Залитнах смълчана и разтворих крилата си напълно, за да попият ронещите се звезди. Като сълзи бяха тази нощ. Ситни звезди - сълзи, падащи, търсещи ангелски крила, в ...

Kotentseto

Проза » Други

1.4K 2

Пепелища

Вятьрьт свиреше и пищеше, и това бяше единственият звук, носещ се в пустошта. Поривите му брулеха и удряха изпепелената земя, оголвайки останките на създанията, погребани в нея. Високо горе сльнцето беше помрькнало и небето беше гранитеносиво. Далече на запад, обвити вьв вечна мьгла, се издигаха Мар ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K 4

Лято е! :)

Лято е! :-)
Лято е. Слънце. Усмивки. Страстни погледи. Палави закачки. Нежни докосвания. Това е то - да грееш заедно със слънцето. Да се усмихваш заедно с Луната. Да прегръщаш момчето до теб. Да събираш летни спомени, пълни с незабравими емоции. Такава е истината - трябва да се наслаждаваш на всеки ...

zlatiti_cheneva

Проза » Писма

1.9K

Сън

Събудих се, отново сънувам този странен сън. Отидох до кухнята и си направих мляко с какао. После взех старият си скицник с разпърпани страници, следи от времето. Седнах в хола, повдигнах крака във фотьойла и реших да нарисувам съня си, още под неговото влияние. От няколко дена насам го сънувам...
" ...

Lara

Проза » Други

1.4K 1

Тримата юнаци и сляпата девойка

ТРИМАТА ЮНАЦИ И СЛЯПАТА ДЕВОЙКА
Имало едно време... Нали знаете, едно време имало всичко - змейове и самодиви, дяволи и ангели, караконджули и магьосници, юнаци и лами, принцове и Пепеляшки, Снежни кралици, Снежанки, мащехи и джуджета, вълшебници и човекоядци, котараци в чизми и без чизми, вълци с о ...

LONTANA

Проза » Приказки и произведения за деца

2.1K 4

Остарялата красавица

ОСТАРЯЛАТА КРАСАВИЦА
Жената е нежно, крехко цвете. Силните лъчи на жестоката мъка изсушават и сбръчкват листенцата и, буйните води на хилядите пролети сълзи подкопават силата на корените и; житейската буря я бие неумолимо и превива стеблото и.
Затова старата жена има сбръчкано лице, тъга в очите и п ...

anna_bella

Проза » Други

1.6K 3

Мелничарят от каменната пустиня

Мелничарят от каменната пустиня
малка приказка за големи души
Има някъде една земя, където не достигат нито денят, нито нощта. Там не настава пролет, зима, лято или есен. Никога не е валяло и земята е затисната от едри канари. Там никога не е расло цвете, птици никога не са кацали да отморят крила и ...

nemesis888

Проза » Други

1.7K 10

Носталгия по детайлите

Дишам учестено. И натежало някак капят примките... с които пристегнали бяхме телата. Среднощното се превърна в космическо. И усетих как е лека душата. А телата се пръскат в екстази... след което точици – само физически помен от тях – покриват килима и го обагрят с прекалена наситеност...
Клони се ра ...

Ralina13

Проза » Други

1.5K 4

Лудостта на една "лека жена"

Какво, ПО ДЯВОЛИТЕ, иска от него? Вярно, хубавичка е, но този грим и дрехите (които почти липсват)... Той не би могъл да каже друго, но тя е... една от онези нещастници, които обществото благосклонно нарича "леки жени"
ТЯ (крещи): ОБЕЩА!
ТОЙ:Нищо не съм ти обещавал.
ТЯ: АХ, ТИ! ЛЪЖЕЦ ДОЛЕН!
ТОЙ: Не ...

Vyrtina

Проза

1.2K 3

Пак... ще боли...

Когато дойдеш да ме молиш да съм с теб - вратата ще ти покажа - излез...
Нарани ме в момент, когато беше ми нужен като въздух, вода. Излъга ме знаейки, че лъжата ме погубва. Бяхме приятели, а ти загърби това заради нея (тя беше мой бегъл заместител в живота ти). Идваше в сънищата ми, сякаш да ми док ...

Слънчицето

Проза » Други

1.6K

Хайку

Родих се в слънчев ден -
нещастието
беше да те обичам.

PLASHKOFF

Проза » Други

1K 3

Ревността погубва всичко (Из „Момичето и Скитникът")

Почувства нещо странно. За първи път я виждаше да седи на тяхното място толкова отпусната. Бе вперила безразлични очи във вълните пред нея и отдалеч приличаше на статуя. Едновременно привличаща със своето съвършенство и отблъскващо студена. Тя чу познатите стъпки и извърна глава. Поиска да се изправ ...

ВТ

Проза » Разкази

1.8K 7

Беседа

Беседа с Ницше
Ницше: Аз говоря за онова начало и онази същност, които са отдавна заробени от нисш господар. Аз се боря за тяхното освобождение, защото тяхната свобода е единствения път към живота. Аз се боря не против кумири на ума, а срещу самия ум. Той е тирана, от него идва страха, от него лъха ...

isavita

Проза » Други

1.8K 4

'Мила Моя'

Някога имаше едно момиче с мечта. Мечта, прекалено невъзможна да се сбъдне, но все пак истинска, блестяща, светеща в ума й като ярка звезда, падаща от нощното небе. Беше ли влюбена? Това любов ли беше всъщност? Можеше ли да бъде наречено така? Тя беше влюбена в празни илюзии. Влюбена в своето въобра ...

princess_havok

Проза » Други

2.1K 1

Изповед...

Завръщането на принцесата на мрака...
Изповед на едно момиче:
Мислех си, че съм преживяла принцесата на мрака, че съм оставила някъде назад във времето. Но уви, колко наивна съм била, когато се бях опитала да я затворя като пленница в най-дълбоката килия на своята душа.
Тази вечер, повече от всякога ...

The_Princess_Of_A_Dark

Проза

1.5K 1 2

Без име

Животът е странно нещо, нали?
Красотата му откриваш, когато започваш да я губиш малко по малко...
Откриваш какво имаш, когато го загубиш...
Откриваш кой си, когато вече даже никой не си...
Губиш и печелиш... искаш повече, искаш да се научиш да губиш, но така и не съумяваш да го сториш... ...

AgainST

Проза » Други

1.1K 2

Залезът ( Из "Откровено за лудостта")

***
Дъх в дъха - като древен ритуал за съпричастност. Очите ти не молят. Те налагат себе си в пространството, губещо все повече допустимите очертания на отминала сетивност.
Тази вечер искам да ти опиша залеза...
Казваше ми, че когато си нависоко, можеш да му се наслаждаваш по-дълго. Послушах те и се ...

beti

Проза

1.1K 4

За жените, принцесите и още нещо

Жените сме ощетени от природата.
Погледнете мъжете: повечето от тях остаряват, запазвайки мъжественото си излъчване. Например Шон Конъри, Мел Гибсън, Ален Делон и др. известни лица над 50 годишна възраст, са не по-малко привлекателни за жените от Том Круз, Леонардо Ди Каприо и следващите ги цяла пле ...

Galina_B

Проза » Разкази

3.2K 5

Детето и Господинът

Здравей, страннико, как си днес?
Пръстите ти си играят с чашата, прегърнал отново питието, разклащаш кехлибарената течност и я поглъщаш бавно, с наслада. Питам се, колко ли човешки целувки заменя тази чашка в момента? Колко спотаени милувки подаряваш на нея. И очите ти, едни такива мътни, празни... ...

~iSkRiCa~

Проза

918 3

Да се пречистиш в капчица роса...

Прозирни мечти и копнения кацаха като пеперуди по люляка... Нежно белите цветчета закачливо галеха тънките ръчички, които се стремяха към съвършеството им... Уморена от тичане, тук сред гордо изправените мраморни кръстове, тя намираше успокоение...
Нежното приласкаване на люляка я караше да забравя ...

azura_luna

Проза

1.4K 11

Спомен от раздялата

Спомен от раздялата
На раздяла ме погледни за последно.
Запази в съзнанието си моята усмивка.
Спомняй си всички красиви наши мигове.
Не забравяй никога моята любов към теб. ...

zlatiti_cheneva

Проза » Други

6.2K 1

Спомен

Седя си съвсем тихо. Гледам ги, затаила дъх, а мисълта, че дори да крещя, няма да ме чуят, е странна... Готвят. Застанали са един до друг така, както вървят в живота - заедно! Потънали в очите си, наметнати с плащ от топлина. Толкова светлина не съм виждала в друг дом. ДОМ. Лекото ми покашляне преди ...

Шопче

Проза » Писма

1.2K 1 2

Онова момче от ’87-ма

Онова момче от '87-ма
Вече няколко нощи будувам до сутринта. Съветвам се със самотата. И мракът взема добри участия в разговорите. Харесва ми как мълчи в ъгъла, докато самотата разказва някоя от дългите си истории и само в някоя от болезнените и паузи издиша нещо из недрата си. Харесва ми, но още не ...

nemesis888

Проза

1.7K 9

Последната

Тя беше последната, единствената. Някой отвори кутията и я взе. Не някой, а момичето, добре, познатото момиче, с тъмнокестеняви коси и търсещи устни, с жълтозеленикави котешки очи, игриви и дяволити като самата нея. Девойката повдигна черните си, извити като ятагани вежди и започна познатата игра. К ...

afro3

Проза

896 1

Пътят към прошката

Красиво плачат днес иконите... в алено червено. Топлината ме заставя да те съчинявам... семпло, като захарна отрова и усмивки в листи.
Ще се окъпя в оранжевия глас на хоризонта. И ще се раздам, вперила поглед към Юга. Прибави ми отпечатък от твоето мастило към сенките... за да бъда магнитно привлече ...

Ralina13

Проза » Други

1.7K 4

Eine kleine Nachtmusik

Този опит за творчество посвещавам на хората, научили ме какво е любов.
Позволили ми да почувствам обичта на майката, на сестрата, на приятелката. Един ден вярвам, ще се появи човекът, който ще ме научи и как обича жената.
Поклон пред всички вас !
Настроение Tchaikovsky - Swan Lake. Scene
http://sto ...

~iSkRiCa~

Проза » Разкази

1.2K 2

По-щастливи

Някак си всичко се е разпиляло, останала е само бездната, в която съм аз и моята няма душа, която известно време спря да ми говори.... мълчание... тишина, в която откривам онова, което дълго време не съм поглеждал. Моето променено съзнание, от което изплуват спомени... Вечер е и отново тръгвам без п ...

beytula_bubu

Проза » Други

1.2K 7

Smile up!

Понякога човек не гледа с очите си, а с това вътре в него, търсейки в другия нещото, което го допълва... а то не се крие във външната обвивка...
Хора губим и плачем, затова, когато нещо липсва, не трябва да продължаваме да скърбим, а единственият начин е да го преодолеем чрез усмивка.

firegolem

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.8K 3

Момче

Запознах се с едно момче, усмихнато. Шегите обича, смее се с глас интересен. Образът му от снимки, безброй изградих си. Тъгува и то за проблеми свои. Та кой ли ги няма в живота суров.
Обича то музиката жива, весели се с приятели много. Китара една обещах му. Ще изпълня мечтата в знак на приятелство. ...

dusiaa

Проза » Писма

1.8K

Скулптор

Пия смеха ти. На глътки преглъщам безкръвните сондажи в сърцето си. Отдавна разгадах живота, но няма кой да ме чуе. Качулати въжделения прикриват истинската същност на всемира. Като тайнствено братство на горгони.
Прикрий лицето си, за да не вкаменят нетленното в теб! И ръцете, които даряват живот.. ...

beti

Проза » Разкази

1.3K 7

Повелителката на вещиците - глава 2

Три години по-рано.
„Събуждане за спящата Красавица”!
Ужааас – мобилният телефон не спираше да звъни. Мразя да ставам сутрин. Искам да спяяя, по дяволите.
Отново започваше скучният и еднообразен ден в сивото ежедневие. Отново трябваше да ходя на скучната и еднообразна работа. Станах. Нямаше как. Взе ...

cherry74

Проза » Повести и романи

1.5K 2

Старицата и цветето ( Из „Срещи")

Докато пътуваше към адреса, пред очите му се превърташе споменът на тяхното запознанство. През онзи следобед всички бяха изнервени. За негово учудване, никой не говореше със съседите си на обичайните дребни теми от ежедневието. Знаете за какво говоря - така обикновено се убива времето чрез безсмисле ...

ВТ

Проза » Разкази

1.6K 3

3 в 1

3 в 1
Аз много обичам да пия 3 в 1. Не, това не е реклама на една много известна фирма, аз наистина много обичам да пия 3 в 1, но ми се случва доста рядко - само, когато съм в „ баланс”... Иначе през деня пия кафе със захар - за енергизиране, а нощем -мляко без захар - за успокояване.
Наскоро ми мин ...

сиа

Проза » Хумористична

1.6K 3

Българско лято

Обилно слънце, задух, лепне кожата. Панелният кошер е замрял с широко отворени врати на всички клетки. Стоманата в стените мързеливо се протяга. Задушена от тежкия бетон, диша през тапетите в хола ми.
Сякаш всички са в отпуск.
Съседът ми отгоре псува някакъв "левак" от "скапаните англичани", но ведн ...

sniv

Проза » Разкази

1.4K 2

Преоткриване

Из света на Earthrise - част1
Острието попадна право в сърцето. Той никога не пропускаше. В тъмната уличка очите на жертвата, озарени от светлините на градския център, придобиха кристален вид и пречупваха милионите светлинки, изпразнени от съдържание. Джон обичаше този букет от чувства, да гледа как ...

Bheil

Проза » Разкази

1.3K 1

Историята на Нищото и Всичкото

Всичкото отново почука на вратата на нищото. Тя-нищото искаше да не чува, да не вижда, за да не знае, че той-всичкото е дошъл за пореден път. Копнееше да устои на изгарящите я чувства, да преглътне силната си любов към него и да не се затичва за пореден път към входа - при всичкото за нея. Най-накра ...

The_gold_f

Проза

1.1K 8

Сбъдване

Крия се от стържещите писъци на празното. Блокиращи дишането. Резонират глухо в ушите ми. И разкъсват... сякаш стръв...
Реват от кухост бокалите. И примижават. Само капки слънчевост се процеждат през клепките... достатъчно е само да отворя устни – да ги хвана, да ги премълча...
Ненаситно разлиствам ...

Ralina13

Проза » Други

1.6K 4

* * *

Цял живот чакане...
Чакаме раждането си...
Чакаме пълнолетието си...
Чакаме целувката на принца...
Чакаме първите стъпки на рожбите си... ...

vrabec07

Проза » Други

1.4K 2

The thinker boy и едни кирливи чорапи

"Най-скъпите ти хора..."
Думите й отново и отново отекваха в съзнанието му. Преследваха го, като лоша настинка и отвличаха вниманието му за дълго време, не че по принцип не беше малко отвеян и не прекарваше часове в кой знае какви размишления. Всъщност не това смущаваше Хоши. Когато за първи път тя ...

tsuki-shiro

Проза » Разкази

1.6K

Първата крачка

Виелицата блъскаше снега гневно срещу предното стъкло на колата. Чистачките упорито се бориха с вихрушката, но не постигаха никакъв успех. Това, обаче, не правеше впечатление на шофьора на колата. Той бе зает да говори по мобилния си телефон, последен модел.
- Не ме интересува! - гласът му кънтеше и ...

gripping_bosh

Проза » Разкази

1.4K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Звездно

Пепелища

Лято е! :)

Сън

Тримата юнаци и сляпата девойка

Остарялата красавица

Мелничарят от каменната пустиня

Носталгия по детайлите

Лудостта на една "лека жена"

Пак... ще боли...

Хайку

Ревността погубва всичко (Из „Момичето и Скитникът")

Беседа

'Мила Моя'

Изповед...

Без име

Залезът ( Из "Откровено за лудостта")

За жените, принцесите и още нещо

Детето и Господинът

Да се пречистиш в капчица роса...

Спомен от раздялата

Спомен

Онова момче от ’87-ма

Последната

Пътят към прошката

Eine kleine Nachtmusik

По-щастливи

Smile up!

Момче

Скулптор

Повелителката на вещиците - глава 2

Старицата и цветето ( Из „Срещи")

3 в 1

Българско лято

Преоткриване

Историята на Нищото и Всичкото

Сбъдване

* * *

The thinker boy и едни кирливи чорапи

Първата крачка

Опашка